План за действие за устойчиво енергийно развитие на Столична община 2012 2020


Определяне на потенциала за намаление на СО2 емисиите



страница10/25
Дата07.06.2017
Размер2.65 Mb.
#23034
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   25

4. Определяне на потенциала за намаление на СО2 емисиите




4.1. Анализ на производството, преноса и потреблението на енергия в сгради

От общия брой сгради на територията на Столична община към 2007 г., процентното разпределение на общински сгради и броят им е както следва:


Таблица 4.1. Сграден фонд на Столична община


Обекти

Столична община

Локално топлоснабдяване

Централизирано топлоснабдяване

Общо

Училища

56

124

180

Детски градини

45

164

209

Болници

4

12

16

Административ­ни

4

15

19

Социални

1

0

1

Спортни

0

3

3

Общо:

110

318

428



Общото годишно потребление на топлинна енергия на общинските сгради на СО за 2005 г. е 179 347 MWh, а общият отопляем обем е 3 894 764 m3. За 2007 година цифрите са подобни. Разпределението им според вида на топлоснабдяването е както следва:




Фиг. 4.1


Фиг. 4.2




Видно е, че сградите с локално отопление са по-енергоемки. По-задълбочен сравнителен анализ според видовете сгради доказва горното твърдение във всяка от разгледаните категории:





Фиг. 4.3
В таблицата долу са представени осреднените стойности за разходи на и за топлоенергия и емисии на CO2 от топлоенергия.
Таблица 4.2.
* При цена 72,30 лв/MWh на „Топлофикация - София" АД към 12.2007 **Включва и категории обекти, непосочени в таблицата

СГРАДИ С ЦЕНТРАЛИЗИРАНО ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ

Обект:

kWh/год

лв/год*

kWh/m2.год

kWh/m3.год

кгС02топло/год

Училище

594 193

42 960

109 (95)

33

146 766

Детска градина

290 039

20 970

156 (119,5)

53

71 640

Болница

1 000 075

72 305

210 (110,3)

76

247 019

Административна сграда

174 961

12 650

94 (89,2)

34

49 864

Монолитна сграда

432 633

31 279

135

39

108 061

Панелна сграда

494 798

35 774

170

37

122 215

Средно за всички обекти**

425 987

30 799

149

40

106 224

СГРАДИ С ЛОКАЛНО ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ

Училище

532 437

-

202 (95)

61

162 234

Детска градина

437 727

-

287 (119,5)

126

145 102

Болница

1 998 303

-

515 (110,3)

155

621472

Административна сграда

184 278

-

186 (89,2)

107

57 310

Монолитна сграда

477 740

-

229

73

153 545

Панелна сграда

584 905

-

273

136

200 772

Средно за всички обекти**

503 514

-

232

86

160 621


В скобите са ключовите (целеви) стойности за този тип сгради.

Средните годишните разходи за отопление на сградите с локален топлоизточник не са определени, тъй като в данните са включени котелно гориво, дърва, въглища и др. от различни доставчици. При най-масово използваното гориво - газьол, очакваните цифри са около 160 лв/MWh.

Максималните стойности за консумация на топлоенергия достигат до 293 kWh/m2.год за сграда с централизирано топлоснабдяване и 883 kWh/m2.год за сграда с локален топлоизточник.

Средния разход на топлоенергия за ползвател на сградата е 1 749 kWh/ползв.год.

Цифрите за консумацията на топлоенергия в общинските сгради с локален топлоизточник и наличната информация за годината на построяването на обектите доведоха до извеждане на следната графика:



Фиг. 4.4.
Интересно е, че консумацията на топлоенергия в по-новите сгради е по-голяма. За откриване на причините за това явление и за значително по-високата консумация на енергия е необходимо да се събере повече информация за състоянието на сградния фонд, режима на експлоатация и др, както и да се предприемат мерки за предотвратяване на негативната тенденция.

Осреднените годишни емисии на CO2 от топлоенергия за разглеждания сграден фонд, отнесени към единица площ са както следва:

  • Сгради с локален топлоизточник: 73 kgCO2/m2.год

  • Сгради с централизирано топлоснабдяване: 37 kgCO2/m2.год.

Сградният фонд собственост на Столична община включва над 500 сгради (училища и детски градини, болници и административни сгради). От тях 320 са топлофицирани, останалите са с локално отопление.

Груби оценки показват, че годишните разходи за енергийни нужди на около 400 общински сгради са 6 до 8% от общинския бюджет. Намалението на тези разходи може да се осъществи посредством различни мерки, които изискват непрекъснат мониторинг на текущите енергийни разходи. Наличието на такава информация и подходящ анализ въз основа на това ще позволи да се направи:

- Оценка на действителната ефективност на реализираните мерки

- Подготовка на норми за различни консуматори, разделени по типове енергийни източници, които ще позволят точно планиране

- Локализация на преразходите на енергия и бърза оценка дали такива преразходи са причинени от неподходящ монтаж, повреда на уреди или неправилна употреба

- Определяне на обективна и документирана база от данни за нивото на енергийната консумация, което е необходимо за доказване на ползите от приложените мерки за икономии и за бъдещи действия по търговия на емисиите.

Непрекъснатото измерване на консумацията на всички типове енергия (електричество, топлинна енергия, твърди и течни горива, вода) дава ценна информация за енергийната консумация сама по себе си, както и за влиянието на различни фактори върху нея.

Информацията от такава система ще позволи ефективно организиране на сервиза и поддържането на системите за енергозахранване в общинските сгради и повишаване на тяхната ефективност.

Мерките по сградния фонд на Столична община могат да се обобщят в следните групи:


Мярка 4.1.1. Подобряване на общинското планиране и създаване на Общинска система за енергиен мениджмънт:

За целите на енергийното планиране е необходимо да се направи пълен баланс на енергийното потребление на Столична община, в това число и на сградния фонд. Поетапно следва да се разработи и внедри Общинска система за енергиен мениджмънт, която да обхване първоначално сградния фонд и да включва:



  • следене на разхода на енергия в сградите (топлинна и електрическа енергия и вода),

  • осигуряване на дистанционна онлайн диагностика на елементите на АС и други енергийни източници (ВЕИ или термопомпи),

  • дистанционна настройка на регулаторите и поддържане на оптимални топлинни режими,

  • комуникация със сервизните специалисти от „Топлофикация” или други организации, имащи подобни ангажименти,

  • поддържане на базата данни по отношение енергийния профил на всяка сграда.

Поддържането на тези функции ще позволи на Столична община да намали чувствително разхода на енергия при осигуряване на комфорт в сградите съгласно приетите норми. Наличието на обективни данни за спестената енергия при въвеждане на мерки за енергийна ефективност е задължение на потребителите на енергия съгласно ЗЕЕ, което СО ще може да изпълнява и съответно отчита безпроблемно. Като краен потребител Столична община е задължена да реализира икономия на енергия в сградите по определените от Агенцията за устойчиво енергийно развитие цели:

  • за периода 2008 до 2013=21,82GWh

  • за периода 2014 до 2016=43,64GWh

Във връзка с новата Директива за енергийните характеристики на сградите, на национално ниво ще се изготви определение за сграда с близко до нулево потребление на енергия и да се създаде план за навлизането на тези сгради с междинна цел 2015 година. Столична община следва да вземе активно участие в този процес и да постави свои междинни цели във връзка с осъществяване на националната и европейска политика в тази насока.
Мярка 4.1.2. Осигуряване на проектна готовност за осъществяване на енергоспестяващи мерки и използване на ВЕИ в общински сгради. Мярката включва:

  • Възстановяване на съществуващата налична документация – чертежи и проекти, фактури или информация за разхода на енергия и вода за последните 3 години, данни за извършени до момента енергоспестяващи мерки. Съхранението на документацията следва да се организира във всеки един от обектите и при необходимост – тя да е налична и в районната администрация. Дублирането на информацията при собственика на сградата (СО) и ползвателя ще даде допълнителна сигурност за нейното съхранение.

  • Извършване на “Обследване по енергийна ефективност на сградата” съгласно промените на “ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ” и на “НАРЕДБА № 7” на същия закон извършени през 2009 г. Да се предложат, изчислят и аргументират варианти за подобряването на енергийната ефективност на сградата.

  • Да се извърши конструктивно обследване и изготвяне на технически паспорт съгласно НАРЕДБА № 5.

  • При необходимост, по време на извършване на обследването, трябва да се вземе решение с участие на главния енергетик, архитекти и други специалисти от районната администрация, за начина (по възможност с варианти) по който ще се третират фасадните елементи.

  • Експертно-техническо обсъждане и приемане на вариант за подобряване енергийната ефективност на сградата.

  • Изготвяне на работни проекти за основен ремонт по приетия вариант (и съгласно всички нормативни документи) с подробни количествени сметки и спецификации по съответните части на инвестиционния проект.

Мярка 4.1.3. Повишаване на енергийната ефективност на абонатни станции и котли

Абонатните станции в сградите с централно топлоснабдяване за стопански нужди са собственост на потребителя (Закон за енергетиката, чл. 136). Сключени са договори между „Топлофикация София” АД и директорите на училищата и детските градини за поддръжка на АС в общинските сгради. Договорът за абонаментно обслужване включва: текущо поддържане срещу месечна абонаментна такса, както и ремонт и подмяна на елементи на абонатната станция за сметка на собственика. В договорите обаче не е определена отговорността за настройката на контролерите в абонатните станции и тяхното оптимално управление.

Над 60 общински сгради се отопляват с котли на течно гориво или биомаса. Те подлежат на редовна инспекция и оценка за енергийна ефективност. Необходимо е да се прави регулярна настройка на горивния процес и необходимите процедури по поддръжка. При тези системи също е възможно да се извършва енергиен мениджмънт с помощта на съвременните комуникационни и информационни технологии, който ще позволи да се намалят кражбите на горива и да се подобри ефективността на системите като цяло.

В условията на делегираните бюджети на училищата и детските градини и при развитие на системата за енергиен мениджмънт на Столична община, средствата за поддръжка и управление на енергопотреблението в сградния фонд следва да залегнат в бюджетите на самите потребители. Те могат да сключват индивидуални договори с външна фирма или организация за осигуряване на качествено управление на енергията. Разходите по тези договори са многократно по-ниски от месечния преразход на енергия, който се дължи на недобра настройка, поддръжка и експлоатация на системите.

На фиг. е димонтстрирана система за интелигентно управление на енергопотреблението в топлофицирани сгради.



Фиг.4.5. Интелигентна система внедрена експериментално на 50 общински сгради в София.

Мярка 4.1.4. Изпълнение на мерки по енергийно реновиране на сградния фонд

Мерките за енергийна ефективност включват:



  • Топлинна изолация на ограждащите конструкции и елементи – външни стени, подове и покриви

  • Подмяна на дограма

  • Основен ремонт, модернизация или подмяна на абонатни станции/котелни стопанства или прилежащите им съоръжения, включително смяна на горивната база и автоматично управление

  • Мерки по отоплителната инсталация

  • Въвеждане на енергоспестяващо осветление

  • Мерки по басейни

  • Други мерки по инсталациите, уредите и управлението на енергията (поведенчески мерки)

Подмяната на абонатните станции или котлите следва да се извърши след преизчисляване на променения топлинен товар в следствие от предприемане на енергоспестяващи мерки по ограждащите елементи.

Мярка 4.1.5. Изграждане на инсталации за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници

Инсталациите включват използване на слънчева енергия за битова гореща вода и подгряване на басейни и автоматични котли на пелети.

Подмяната на котели с нови топлоизточници с използване на ВЕИ следва да се извърши след цялостно обновяване на сградата с подобряване на топлотехническите характеристики в съответствие със съвременните норми за проектиране по Наредба №7.

Очакваното производство на енергия от ВЕИ в общинските сгради е изчислено на базата на пълна подмяна на спорнството на течни горива с катова на биомаса (пелети), слънчеви колектори за топла вода и тепмопомпени инсталации.


Заключение

За изчисление на резултата от мерките по сградния фонд е прието, че всички обществени сгради в уксплоатация ще бъдат обновени до 2020 година, при което намалението на потребление на енергия ще бъде с 50%. Очаква се годишният дял на енергия от възобновяеми енергийни източници в тези сгради да достигне 30000 MWh. Инвестиционните разходи са приети въз основа на реалните разходи по енергоефективно обновяване на сградния фонд от изпълнени проекти през периода 2009-2012. и възлизат на 124 500 000 лева.






Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница