4. Определяне на потенциала за намаление на СО2 емисиите
4.1. Анализ на производството, преноса и потреблението на енергия в сгради
От общия брой сгради на територията на Столична община към 2007 г., процентното разпределение на общински сгради и броят им е както следва:
Таблица 4.1. Сграден фонд на Столична община
Обекти
|
Столична община
|
Локално топлоснабдяване
|
Централизирано топлоснабдяване
|
Общо
|
Училища
|
56
|
124
|
180
|
Детски градини
|
45
|
164
|
209
|
Болници
|
4
|
12
|
16
|
Административни
|
4
|
15
|
19
|
Социални
|
1
|
0
|
1
|
Спортни
|
0
|
3
|
3
|
Общо:
|
110
|
318
|
428
|
Общото годишно потребление на топлинна енергия на общинските сгради на СО за 2005 г. е 179 347 MWh, а общият отопляем обем е 3 894 764 m3. За 2007 година цифрите са подобни. Разпределението им според вида на топлоснабдяването е както следва:
Фиг. 4.1
Фиг. 4.2
Видно е, че сградите с локално отопление са по-енергоемки. По-задълбочен сравнителен анализ според видовете сгради доказва горното твърдение във всяка от разгледаните категории:
Фиг. 4.3
В таблицата долу са представени осреднените стойности за разходи на и за топлоенергия и емисии на CO2 от топлоенергия.
Таблица 4.2.
* При цена 72,30 лв/MWh на „Топлофикация - София" АД към 12.2007 **Включва и категории обекти, непосочени в таблицата
СГРАДИ С ЦЕНТРАЛИЗИРАНО ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ
|
Обект:
|
kWh/год
|
лв/год*
|
kWh/m2.год
|
kWh/m3.год
|
кгС02топло/год
|
Училище
|
594 193
|
42 960
|
109 (95)
|
33
|
146 766
|
Детска градина
|
290 039
|
20 970
|
156 (119,5)
|
53
|
71 640
|
Болница
|
1 000 075
|
72 305
|
210 (110,3)
|
76
|
247 019
|
Административна сграда
|
174 961
|
12 650
|
94 (89,2)
|
34
|
49 864
|
Монолитна сграда
|
432 633
|
31 279
|
135
|
39
|
108 061
|
Панелна сграда
|
494 798
|
35 774
|
170
|
37
|
122 215
|
Средно за всички обекти**
|
425 987
|
30 799
|
149
|
40
|
106 224
|
СГРАДИ С ЛОКАЛНО ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ
|
Училище
|
532 437
|
-
|
202 (95)
|
61
|
162 234
|
Детска градина
|
437 727
|
-
|
287 (119,5)
|
126
|
145 102
|
Болница
|
1 998 303
|
-
|
515 (110,3)
|
155
|
621472
|
Административна сграда
|
184 278
|
-
|
186 (89,2)
|
107
|
57 310
|
Монолитна сграда
|
477 740
|
-
|
229
|
73
|
153 545
|
Панелна сграда
|
584 905
|
-
|
273
|
136
|
200 772
|
Средно за всички обекти**
|
503 514
|
-
|
232
|
86
|
160 621
|
В скобите са ключовите (целеви) стойности за този тип сгради.
Средните годишните разходи за отопление на сградите с локален топлоизточник не са определени, тъй като в данните са включени котелно гориво, дърва, въглища и др. от различни доставчици. При най-масово използваното гориво - газьол, очакваните цифри са около 160 лв/MWh.
Максималните стойности за консумация на топлоенергия достигат до 293 kWh/m2.год за сграда с централизирано топлоснабдяване и 883 kWh/m2.год за сграда с локален топлоизточник.
Средния разход на топлоенергия за ползвател на сградата е 1 749 kWh/ползв.год.
Цифрите за консумацията на топлоенергия в общинските сгради с локален топлоизточник и наличната информация за годината на построяването на обектите доведоха до извеждане на следната графика:
Фиг. 4.4.
Интересно е, че консумацията на топлоенергия в по-новите сгради е по-голяма. За откриване на причините за това явление и за значително по-високата консумация на енергия е необходимо да се събере повече информация за състоянието на сградния фонд, режима на експлоатация и др, както и да се предприемат мерки за предотвратяване на негативната тенденция.
Осреднените годишни емисии на CO2 от топлоенергия за разглеждания сграден фонд, отнесени към единица площ са както следва:
-
Сгради с локален топлоизточник: 73 kgCO2/m2.год
-
Сгради с централизирано топлоснабдяване: 37 kgCO2/m2.год.
Сградният фонд собственост на Столична община включва над 500 сгради (училища и детски градини, болници и административни сгради). От тях 320 са топлофицирани, останалите са с локално отопление.
Груби оценки показват, че годишните разходи за енергийни нужди на около 400 общински сгради са 6 до 8% от общинския бюджет. Намалението на тези разходи може да се осъществи посредством различни мерки, които изискват непрекъснат мониторинг на текущите енергийни разходи. Наличието на такава информация и подходящ анализ въз основа на това ще позволи да се направи:
- Оценка на действителната ефективност на реализираните мерки
- Подготовка на норми за различни консуматори, разделени по типове енергийни източници, които ще позволят точно планиране
- Локализация на преразходите на енергия и бърза оценка дали такива преразходи са причинени от неподходящ монтаж, повреда на уреди или неправилна употреба
- Определяне на обективна и документирана база от данни за нивото на енергийната консумация, което е необходимо за доказване на ползите от приложените мерки за икономии и за бъдещи действия по търговия на емисиите.
Непрекъснатото измерване на консумацията на всички типове енергия (електричество, топлинна енергия, твърди и течни горива, вода) дава ценна информация за енергийната консумация сама по себе си, както и за влиянието на различни фактори върху нея.
Информацията от такава система ще позволи ефективно организиране на сервиза и поддържането на системите за енергозахранване в общинските сгради и повишаване на тяхната ефективност.
Мерките по сградния фонд на Столична община могат да се обобщят в следните групи:
Мярка 4.1.1. Подобряване на общинското планиране и създаване на Общинска система за енергиен мениджмънт:
За целите на енергийното планиране е необходимо да се направи пълен баланс на енергийното потребление на Столична община, в това число и на сградния фонд. Поетапно следва да се разработи и внедри Общинска система за енергиен мениджмънт, която да обхване първоначално сградния фонд и да включва:
-
следене на разхода на енергия в сградите (топлинна и електрическа енергия и вода),
-
осигуряване на дистанционна онлайн диагностика на елементите на АС и други енергийни източници (ВЕИ или термопомпи),
-
дистанционна настройка на регулаторите и поддържане на оптимални топлинни режими,
-
комуникация със сервизните специалисти от „Топлофикация” или други организации, имащи подобни ангажименти,
-
поддържане на базата данни по отношение енергийния профил на всяка сграда.
Поддържането на тези функции ще позволи на Столична община да намали чувствително разхода на енергия при осигуряване на комфорт в сградите съгласно приетите норми. Наличието на обективни данни за спестената енергия при въвеждане на мерки за енергийна ефективност е задължение на потребителите на енергия съгласно ЗЕЕ, което СО ще може да изпълнява и съответно отчита безпроблемно. Като краен потребител Столична община е задължена да реализира икономия на енергия в сградите по определените от Агенцията за устойчиво енергийно развитие цели:
-
за периода 2008 до 2013=21,82GWh
-
за периода 2014 до 2016=43,64GWh
Във връзка с новата Директива за енергийните характеристики на сградите, на национално ниво ще се изготви определение за сграда с близко до нулево потребление на енергия и да се създаде план за навлизането на тези сгради с междинна цел 2015 година. Столична община следва да вземе активно участие в този процес и да постави свои междинни цели във връзка с осъществяване на националната и европейска политика в тази насока.
Мярка 4.1.2. Осигуряване на проектна готовност за осъществяване на енергоспестяващи мерки и използване на ВЕИ в общински сгради. Мярката включва:
-
Възстановяване на съществуващата налична документация – чертежи и проекти, фактури или информация за разхода на енергия и вода за последните 3 години, данни за извършени до момента енергоспестяващи мерки. Съхранението на документацията следва да се организира във всеки един от обектите и при необходимост – тя да е налична и в районната администрация. Дублирането на информацията при собственика на сградата (СО) и ползвателя ще даде допълнителна сигурност за нейното съхранение.
-
Извършване на “Обследване по енергийна ефективност на сградата” съгласно промените на “ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ” и на “НАРЕДБА № 7” на същия закон извършени през 2009 г. Да се предложат, изчислят и аргументират варианти за подобряването на енергийната ефективност на сградата.
-
Да се извърши конструктивно обследване и изготвяне на технически паспорт съгласно НАРЕДБА № 5.
-
При необходимост, по време на извършване на обследването, трябва да се вземе решение с участие на главния енергетик, архитекти и други специалисти от районната администрация, за начина (по възможност с варианти) по който ще се третират фасадните елементи.
-
Експертно-техническо обсъждане и приемане на вариант за подобряване енергийната ефективност на сградата.
-
Изготвяне на работни проекти за основен ремонт по приетия вариант (и съгласно всички нормативни документи) с подробни количествени сметки и спецификации по съответните части на инвестиционния проект.
Мярка 4.1.3. Повишаване на енергийната ефективност на абонатни станции и котли
Абонатните станции в сградите с централно топлоснабдяване за стопански нужди са собственост на потребителя (Закон за енергетиката, чл. 136). Сключени са договори между „Топлофикация София” АД и директорите на училищата и детските градини за поддръжка на АС в общинските сгради. Договорът за абонаментно обслужване включва: текущо поддържане срещу месечна абонаментна такса, както и ремонт и подмяна на елементи на абонатната станция за сметка на собственика. В договорите обаче не е определена отговорността за настройката на контролерите в абонатните станции и тяхното оптимално управление.
Над 60 общински сгради се отопляват с котли на течно гориво или биомаса. Те подлежат на редовна инспекция и оценка за енергийна ефективност. Необходимо е да се прави регулярна настройка на горивния процес и необходимите процедури по поддръжка. При тези системи също е възможно да се извършва енергиен мениджмънт с помощта на съвременните комуникационни и информационни технологии, който ще позволи да се намалят кражбите на горива и да се подобри ефективността на системите като цяло.
В условията на делегираните бюджети на училищата и детските градини и при развитие на системата за енергиен мениджмънт на Столична община, средствата за поддръжка и управление на енергопотреблението в сградния фонд следва да залегнат в бюджетите на самите потребители. Те могат да сключват индивидуални договори с външна фирма или организация за осигуряване на качествено управление на енергията. Разходите по тези договори са многократно по-ниски от месечния преразход на енергия, който се дължи на недобра настройка, поддръжка и експлоатация на системите.
На фиг. е димонтстрирана система за интелигентно управление на енергопотреблението в топлофицирани сгради.
Фиг.4.5. Интелигентна система внедрена експериментално на 50 общински сгради в София.
Мярка 4.1.4. Изпълнение на мерки по енергийно реновиране на сградния фонд
Мерките за енергийна ефективност включват:
-
Топлинна изолация на ограждащите конструкции и елементи – външни стени, подове и покриви
-
Подмяна на дограма
-
Основен ремонт, модернизация или подмяна на абонатни станции/котелни стопанства или прилежащите им съоръжения, включително смяна на горивната база и автоматично управление
-
Мерки по отоплителната инсталация
-
Въвеждане на енергоспестяващо осветление
-
Мерки по басейни
-
Други мерки по инсталациите, уредите и управлението на енергията (поведенчески мерки)
Подмяната на абонатните станции или котлите следва да се извърши след преизчисляване на променения топлинен товар в следствие от предприемане на енергоспестяващи мерки по ограждащите елементи.
Мярка 4.1.5. Изграждане на инсталации за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници
Инсталациите включват използване на слънчева енергия за битова гореща вода и подгряване на басейни и автоматични котли на пелети.
Подмяната на котели с нови топлоизточници с използване на ВЕИ следва да се извърши след цялостно обновяване на сградата с подобряване на топлотехническите характеристики в съответствие със съвременните норми за проектиране по Наредба №7.
Очакваното производство на енергия от ВЕИ в общинските сгради е изчислено на базата на пълна подмяна на спорнството на течни горива с катова на биомаса (пелети), слънчеви колектори за топла вода и тепмопомпени инсталации.
Заключение
За изчисление на резултата от мерките по сградния фонд е прието, че всички обществени сгради в уксплоатация ще бъдат обновени до 2020 година, при което намалението на потребление на енергия ще бъде с 50%. Очаква се годишният дял на енергия от възобновяеми енергийни източници в тези сгради да достигне 30000 MWh. Инвестиционните разходи са приети въз основа на реалните разходи по енергоефективно обновяване на сградния фонд от изпълнени проекти през периода 2009-2012. и възлизат на 124 500 000 лева.
Сподели с приятели: |