В таблицата са посочени показателите, превишаващи екологичния праг /ЕП/ и прага на замърсяване /ПЗ/ от съответните пунктове през м.август 2005г.
№
|
НАИМЕНОВАНИЕ НА ПУНКТА
|
ПОКАЗАТЕЛИ, ПРЕВИШАВАЩИ ЕКОЛОГИЧНИЯ ПРАГ
|
ПОКАЗАТЕЛИ, ПРЕВИШАВАЩИ ПРАГА НА ЗАМЪРСЯВАНЕ
|
ПОРЕЧИЕ р.МАРИЦА
|
1.
|
ТЕЦ-3 - гр.Гълъбово
|
хлориди,желязо
|
сулфати, разтворени вещества, натрий
|
2.
|
с.Опан
|
-
|
разтворени вещества,нитрати, сулфати, натрий
|
3.
|
АБХ - гр.Ст. Загора
|
нитрати , сулфати
|
-
|
4.
|
с.Хан Аспарухово
|
нитрати, сулфати
|
-
|
5.
|
с.Овчи кладенец
|
натрий
|
нитрати, сулфати, хлориди
|
6.
|
с.Орлов дол
|
нитрати ,желязо
|
-
|
7.
|
с.Рупките
|
-
|
нитрати
|
По задание на МОСВ през 1997-1998 год. е проведено научно-приложно изследване на тема: "Изучаване на интегралното управление на водосборния басейн на река Марица в България" от Japan International Agency ( J I C A).
Направена е оценка на замърсителните товари и тяхното влияние върху основното течение на река Марица. С критерии натовареност със замърсители в проучването са идентифицирани подбасейни Горно, Средно, Долно течение на река Марица и като самостоятелен подбасейн - река Сазлийка.
Предвид на това в изследването и в отчета е отредена значително място на проучванията във водосборния басейн на р.Сазлийка. Наблюденията са извършени по казатели: тепература на водата и въздуха, рН, разтворен кислород, БПК5, неразтворени вещества, NН4, Nо2, Nо3, РО4, SО4, Н2S и тежки метали - Сu, Zn, Pb, Ni, Feq Cr, Mn, Cd, As, Hg.
Направените анализи на динамиката на изследваните показатели дава възможност да се направи характеристика на фоновото състояние на водите и оценка на замърсяването им.
Водите на р.Сазлийка се характеризират със завишени над ПДК стойност на показателите на азотните съединения вследствие заустването на непречистени отпадъчни води от населените места. Анализираните данни са набрани от изследвания извършени от РИОСВ гр.Стара Загора и резултати от НАСЕМ. Анализът на наличните данни показва тенденция на спад за стойностите на замърсители по поречието на реката.
След гр.Раднево р.Сазлийка е проектирана III-та категория.
От река Сазлийка, посредством помпена станция “Сазлийка”, която се намира в близост до реката, на северозапад от “Брикел” ЕАД се подава
техническа вода за централата. Режим на водоползване е 24 часа в денонощие, целогодишно. Съоръжения за измерване на ползваната вода не са монтирани.
Друг воден ресурс в района на община Гълъбово е река Соколица, ляв приток на р.Марица. Дължина - 60.5 кm; километраж на вливане в р.Сазлийка - 19 кm преди нейното устие.
Река Соколица протича в западна посока покрай селата Мъдрец, Искрица, Медникарово и Обручище и се влива в язовир "Розов кладенец" и р.Сазлийка.
Река Соколица преминава непосредствено до ТЕЦ "Марица Изток 3" и е един от водоизточниците за централата. От реката се черпи вода директно през помпена станция “Искрица” за водоподготвителна инсталация (ВПИ) на ТЕЦ-а и към изградения за нуждите на ВПИ язовир „Червена река”, който се намира на 5 км от централата. Тази вода е с благоприятни за технологичния процес качества:
-
pH – 8,1;
-
мътност – 1,5 ;
-
сух остатък при 105 С – 428 mg/l;
-
окисляемост – 2,4 mg/l;
-
алкалност – 2,63 mg/l;
-
мирис при 20С – 2 бала;
-
цвят по Рубльовска скала – 9;
-
твърдост общо – 14,56 .
Количеството подавано към ВПИ е 220 m/h.
Когато през 1956 г. е била пусната в експлоатация ТЕЦ “Марица Изток 1”, е бил построен яз.Розов кладенец чрез изграждане на бент на р.Соколица и отклоняване на речното русло към изкуствен водоем за улавяне на повърхностни води, заемащ 3.6 кв.км. В момента р.Соколица заобикаля яз.Розов кладенец, но когато речният поток е достатъчно силен (обикновено през зимните и пролетните месеци) се осъществява отклонение на вода от р.Соколица към язовира. Дебитът на р.Соколица е между 60 000 м3 в час през лятото и 700 000 м3 в час през зимата.
В река Соколица се заустват два потока отпадъчни води от ЕК “Марица Изток 3”: непречистени канализационни отпадъчни води, технологични отпадъчни води и повърхностни отточни води от незамърсени площи, включително от преливане на сгуроотвала, които понякога се заустват в реката; избистрена вода, която се връща от сгуроотвала, когато нейното количество превишава изискванията заедно с промивната вода от охлаждащия цикъл.
По време на рехабилитацията на централата отпадъчните води от експлоатираните инсталации ще запазят сегашното си равнище, но постепенно ще се подобрят с постъпването на потоци след рехабилитацията и след въвеждането на подобрения в системата за управление на водите.
На практика водите на река Соколица се влошават качествено по три показатели - разтворени вещества, неразтворени вещества и нефтопродукти.Разтворените минерални соли са: сулфати, хлориди, йони на калция и магнезия.
В р.Сазлийка и р.Соколица се вливат други малки реки и дерета – Голяма, Селска, Чакърлийска, Градецка, Поповска, Лозанска, Памушко дере, Касап дере, Юрт дере и т.н. Някои от тях през летните месеци пресъхват, а през дъждовните периоди дебитът им достига 1-16 m3/s.
Язовир "Червена река" се намира на 5 км югоизточно от ТЕЦ “Марица Изток 3”, близо до с.Искрица. През зимният период, когато нивата на речните потоци са високи, водоемът се захранва от р.Соколица през помпена станция. Капацитетът на язовира е 1 000 000 м3, което е достатъчно количество за водоснабдяване на електроцентралата в продължение на шест месеца.
Водата от язовир Червена река се използва за парогенериращия цикъл, тъй като се пречиства по-лесно поради по-ниското съдържание на разтворени
твърди вещества с използване на по-малки количества сярна киселина и натриев хидроксид, отколкото ако се използва вода от Розов кладенец. Водите му отговарят на изискванията за приемник III-та категория.
Друг водоизточник са сондажните кладенци до с.Искрица, от които се черпи вода за санитарно-хигиенни нужди (за миене и готвене). За пиене водата е неподходяща, поради което за целта се ползва минерална вода.
Важни влажни зони в басейна на р.Сазлийка са яз."Овчарица" и яз."Розов кладенец".
Язовир “Розов кладенец” е включен в Рамската конвенция за влажни зони. Язовирът е важна зона за пребиваване на корморани и други водни птици.
Язовир "Розов кладенец" (с пълен обем 18,6 и полезен обем 13,3х10 m, залята площ 3,6 хил.дка, тип земно-насипна, h=13,5 м) се захранва от водите на р.Сазлийка и предимно от р.Соколица.
Язовир “Розов кладенец “ е построен за технологичните нужди на ТЕЦ”Марица Изток1”.
Язовира е главен водоизточник за “Брикел” ЕАД за снабдяване с пожарогасителна вода и хлаждаща вода за съществуващите съоръжения на
централата.Помпената станция на язовира се използва за изпомпване на вода за ТЕЦ”Марица Изток ІІІ” по 10 км водопровод.
Общият брой на микроязовирите на територията на общината не е малък – 41. Те са изграждани в различни периоди – през петдесетте и шестдесетте години на миналия век. Разположението и площта, на които са описани в таблица по-долу:
СПИСЪК НА ЯЗОВИРИТЕ, находящи се на територията на Община Гълъбово, актувани като общинска собственост
№ по ред
|
Област,община,населено
място
|
Наименование на яз.
и кад.№
|
Вид собственост
АОС №....
|
Площ
дка
|
1.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Априлово
|
Язовир с кад. № 000252
|
Публична ОбС
АОС №3/15.09.98г
|
143.376
|
2.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Великово
|
Язовир с кад.№ 000140
|
Публична ОбС
АОС №4/15.09.98г.
|
84.403
|
3.
|
Ст.Загора, Гълъбово,с. Обручище
|
Язовир „Кумлия“ с кад.№ 000332
|
Публична ОбС
АОС №6/15.09.98г.
|
246.102
|
4.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с. Медникарово
|
Язовир „Далови ниви“с кад.№ 000493
|
Публична ОбС
АОС №8/15.09.98г.
|
17.253
|
5.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с. Мъдрец
|
Язовир „Йовина река“с кад.№ 000620
|
Публична ОбС
АОС №29/15.09.98г.
|
18.927
|
6.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с. Главан
|
Язовир „Куза гьол“с кад.№ 001365
|
Публична ОбС
АОС №35/15.09.98г.
|
17.141
|
7.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с. Помощник
|
Язовир „Демиров гьол“с кад.№ 046001
|
Публична ОбС
АОС №43/15.09.98г.
|
31.560
|
8.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с. Главан
|
Язовир „Листниците“с кад.№ 000346
|
Публична ОбС
АОС №40/15.09.98г.
|
10.373
|
9.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с. Помощник
|
Язовир „Соатя“с кад.№ 000026
|
Публична ОбС
АОС №42/15.09.98г.
|
76.678
|
10.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с. Помощник
|
Язовир „Чеир дере“с кад.№ 000273
|
Публична ОбС
АОС №41/15.09.98г.
|
23.258
|
11.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с. Главан
|
Язовир „Главански лозя“с кад.№ 000618
|
Публична ОбС
АОС №34/15.09.98г.
|
2.063
|
12.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с. Мъдрец
|
Язовир „Дерменка“с кад.№ 000528
|
Публична ОбС
АОС №30/15.09.98г.
|
363.457
|
13.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с. Главан
|
Язовир „Красьовия“с кад.№ 001950
|
Публична ОбС
АОС №33/15.09.98г.
|
3.177
|
14.
|
Ст.Загора, Гълъбово, гр. Гълъбово
|
Язовир „Хайдушко кладенче“с кад.№ 000112
|
Частна ОбС
АОС №245/03.09.2001г.
|
36.592
|
15.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Медникарово
|
Язовир с кад. № 000064
|
Публична ОбС
АОС №7/15.09.98г.
|
23.162
|
16.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Медникарово
|
Язовир „Среден връх” с кад.№ 000474
|
Публична ОбС
АОС №9/15.09.98г.
|
26.888
|
17.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Медникарово
|
Язовир с кад.№ 000406
|
Публична ОбС
АОС №10/15.09.98г.
|
13.376
|
18.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Медникарово
|
Язовир с кад.№ 000313
|
Публична ОбС
АОС №11/15.09.98г.
|
7.688
|
19.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Медникарово
|
Язовир „Маринов гьол” с кад. № 000312
|
Публична ОбС
АОС №12/15.09.98г.
|
6.690
|
20.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Медникарово
|
Язовир „Селска курия” с кад. № 000284
|
Публична ОбС
АОС №13/15.09.98г.
|
7.892
|
21.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с. Медникарово
|
Язовир „Селския гьол” с кад. № 000183
|
Публична ОбС
АОС №14/15.09.98г.
|
25.548
|
22.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с. Медникарово
|
Язовир с кад. № 000071
|
Публична ОбС
АОС №15/15.09.98г.
|
5.038
|
23.
|
Ст.Загора, Гълъбово,с.Медникарово
|
Язовир с кад. № 000072
|
Публична ОбС
АОС №16/15.09.98г.
|
6.350
|
24.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Медникарово
|
Язовир с кад. № 000342
|
Публична ОбС
АОС №17/15.09.98г
|
4.757
|
25.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Искрица
|
Язовир „Близнаците” с кад. № 000108
|
Публична ОбС
АОС №18/15.09.98г
|
8.208
|
26.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Искрица
|
Язовир „Близнаците” с кад. № 000115
|
Публична ОбС
АОС №19/15.09.98г
|
11.029
|
27.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Искрица
|
Язовир с кад. № 000323
|
Публична ОбС
АОС №21/15.09.98г
|
3.516
|
28.
|
Ст.Загора, Гълъбово, Искрица
|
Язовир с кад. 000320
|
Публична ОбС
АОС №22/15.09.98г
|
6.154
|
29.
|
Ст.Загора, Гълъбово, Мъдрец
|
Язовир „Попова вада” с кад. № 000052
|
Публична ОбС
АОС №23/15.09.98г.
|
8.056
|
30.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Мъдрец
|
Язовир „Сакарджа” с кад.№ 000849
|
Публична ОбС
АОС №24/15.09.98г.
|
7.695
|
31.
|
Ст.Загора, Гълъбово,с.Мъдрец
|
Язовир „Чекеня” с кад.№ 000215
|
Публична ОбС
АОС №25/15.09.98г.
|
50.320
|
32.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Мъдрец
|
Язовир „Чакмак дере” с кад.№ 000799
|
Публична ОбС
АОС №26/15.09.98г.
|
2.072
|
33.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Мъдрец
|
Язовир „Тузлуджан” с кад. № 000758
|
Публична ОбС
АОС №27/15.09.98г.
|
1.224
|
34.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Мъдрец
|
Язовир „Талишмана” с кад. № 000905
|
Публична ОбС
АОС №28/15.09.98г.
|
11.200
|
35.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Мъдрец
|
Язовир „Домуз дере” с кад. № 000433
|
Публична ОбС
АОС №31/15.09.98г.
|
10.702
|
36.
|
Ст.Загора, Гълъбово,с.Главан
|
Язовир „Шаова кория” с кад. № 000884
|
Публична ОбС
АОС №32/15.09.98г.
|
25.092
|
37.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Главан
|
Язовир „Кашев карач” с кад. № 000129
|
Публична ОбС
АОС №36/15.09.98г.
|
4.054
|
38.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Главан
|
Язовир „Войводово” с кад. №001476
|
Публична ОбС
АОС №37/15.09.98г
|
2.129
|
39.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с. Главан
|
Язовир „Картала” с кад. № 001179
|
Публична ОбС
АОС №38/15.09.98г
|
13.073
|
40.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Помощник
|
Язовир „Кулджията” с кад. № 043046
|
Публична ОбС
АОС №44/15.09.98г
|
2.892
|
41.
|
Ст.Загора, Гълъбово, с.Обручище
|
Язовир -рибарници с кад. № 1752,1753,1754
|
Публична ОбС
АОС №209/03.05.2001г.
|
10,994
|
Общият размер на залятата площ от язовирите е около 1,5 хил. дка.
По-голямата част от язовирите са общинска собственост. Два от тях – яз. “Червена река” и “Розов кладенец” са държавна собственост и един частна собственост. Оценките за общото състояние на мрежата от язовири е задоволителна и добра.
Поради лошото състояние на каналната мрежа в напоителните полета водата в микроязовирите не се използва по основното си предназначение – за напояване на обработваемите земи. В днешната неблагоприятна ситуация свързана с лошото състояние на хидромелиоративните съоръжения, язовирите се използват за развъждане на риба.
2.2.3. Подземни води, минерални води – местонахождение, характеристики, дебит, използване.
На територията на общината няма известни източници на минерални води, използвани за лечебни цели.
Общите естествени ресурси на подземните води се оценяват на около 8100 l/s на кm2.Средният модул на подземния отток е 3.0 до 3.2 l/s на кm2.Подземните води в поречието на р.Сазлийка се използват интензивно,
предимно в частните стопанства, както и за комунално-битови и селскостопански цели.
Подземните води в кватернера са разпространени в алувиалните отложения на реките Овчарица, Соколица, Сазлийка и Блатница.
За качествата на подземните води, разпространени в плиоценските отложения се разполага с оскъдни данни, неидентифицирани по място и по време, независимо от това може да се твърди, че този генетичен тип подземни води, по показателя "обща минерализация" могат да се квалифицират предимно като "пресни", а по преобладаващи йони на макрохимичния състав - като
"калциево-магнезиеви-хидрокарбонатно-сулфатни" с повишено съдържание на сулфати.
По преобладаващи йони на макросъстава, подземните води в кватернера могат да се класифицират като "калциево-магнезиеви-сулфатно-хидрокарбонатни" със значително преобладаващо съдържание на сулфати.
2.2.4. Питейни води – качествени и количествени показатели.
Община Гълъбово се водоснабдява основно от “Червенаково” – Сливенско. От там чрез стоманени тръбопровод ф 700 водата се довежда до разпределителен възел “Каразгьоз могила” и се разпределя по няколко направления:
-
с. Априлово – по етернитов водопровод
-
Гр. Гълъбово – чрез стоманен водопровод ф 426 – 4 км.
-
Направление за ТЕЦ – 3 ф 426 – 13 км.
-
с. Разделна
-
с. Великово
От собствени водоизточници – шахтови кладенци - се водоснабдяват селата: Мъдрец, Главан, Помощник, Искрица.
Региона се обслужва от "ВиК" ЕООД гр.Стара Загора, район Гълъбово.
Периодичен контрол за качеството на питейните води се изпълнява от ХЕИ и “ВиК” гр.Стара Загора.
За питейни нужди се използват и частните сондажни кладенци по селата, чието общо състояние е крайно незадоволително.Подаваната вода от сондажните кладенци до с.Искрица не отговаря на БДС 2823/83 “Вода за пиене” по някои показатели.
Питейните води в някои райони на общината не отговарят на стандарта БДС 2823-83 - вода за пиене.
Наблюденията за питейните води в района ТЕЦ 3 показват периодични отклонения от ПДН.За селата Мъдрец и Медникарово се превишават нормите на:
- перманганатна окисляемост до 5,5 пъти
- на нитрати до 6 пъти
- на фосфати до 1,86 пъти
- на магнезий до 1,2 пъти
- на калций до 2,5 пъти
- на желязо до 2,15 пъти
2.2.5. Водоснабдяване на населените места.
Населените места в общината са водоснабдени гравитачно или чрез помпени станции.
В община Гълъбово водопроводната мрежа е със следните основни параметри:
- около 280 км. водопроводна мрежа;
- около 125 км. външна водопроводна мрежа. /захранваща/.
Само за гр. Гълъбово вътрешната водопроводна мрежа е с дължина около 85 км., а външна /захранваща/ - 105 км.
Техническото състояние на водопроводната мрежа е лошо.Авариите, особено по участъците с етернитов водопровод, са много чести. 80% от водопроводната мрежа в община Гълъбово е изградена с етернитов водопровод.
Местното дружество ВиК – Гълъбово не разполага с достатъчен персонал и техника за своевременното им отстраняване.
Основните проблеми в сферата на водоснабдяването на общината могат да бъдат формулирани по следния начин:
Сподели с приятели: |