План за действие



страница10/16
Дата02.11.2017
Размер2.82 Mb.
#33664
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   16

В таблицата са посочени показателите, превишаващи екологичния праг /ЕП/ и прага на замърсяване /ПЗ/ от съответните пунктове през м.август 2005г.



НАИМЕНОВАНИЕ НА ПУНКТА

ПОКАЗАТЕЛИ, ПРЕВИШАВАЩИ ЕКОЛОГИЧНИЯ ПРАГ

ПОКАЗАТЕЛИ, ПРЕВИШАВАЩИ ПРАГА НА ЗАМЪРСЯВАНЕ

       ПОРЕЧИЕ р.МАРИЦА

1.

ТЕЦ-3 - гр.Гълъбово

хлориди,желязо

сулфати, разтворени вещества, натрий

2.

с.Опан

-

разтворени вещества,нитрати, сулфати, натрий

3.

АБХ - гр.Ст. Загора

нитрати , сулфати

-

4.

с.Хан Аспарухово

нитрати, сулфати

-

5.

с.Овчи кладенец

натрий

нитрати, сулфати, хлориди

6.

с.Орлов дол

нитрати ,желязо

-

7.

с.Рупките

-

нитрати

По задание на МОСВ през 1997-1998 год. е проведено научно-приложно изследване на тема: "Изучаване на интегралното управление на водосборния басейн на река Марица в България" от Japan International Agency ( J I C A).

Направена е оценка на замърсителните товари и тяхното влияние върху основното течение на река Марица. С критерии натовареност със замърсители в проучването са идентифицирани подбасейни Горно, Средно, Долно течение на река Марица и като самостоятелен подбасейн - река Сазлийка.

Предвид на това в изследването и в отчета е отредена значително място на проучванията във водосборния басейн на р.Сазлийка. Наблюденията са извършени по казатели: тепература на водата и въздуха, рН, разтворен кислород, БПК5, неразтворени вещества, NН4, Nо2, Nо3, РО4, SО4, Н2S и тежки метали - Сu, Zn, Pb, Ni, Feq Cr, Mn, Cd, As, Hg.

Направените анализи на динамиката на изследваните показатели дава възможност да се направи характеристика на фоновото състояние на водите и оценка на замърсяването им.

Водите на р.Сазлийка се характеризират със завишени над ПДК стойност на показателите на азотните съединения вследствие заустването на непречистени отпадъчни води от населените места. Анализираните данни са набрани от изследвания извършени от РИОСВ гр.Стара Загора и резултати от НАСЕМ. Анализът на наличните данни показва тенденция на спад за стойностите на замърсители по поречието на реката.

След гр.Раднево р.Сазлийка е проектирана III-та категория.

От река Сазлийка, посредством помпена станция “Сазлийка”, която се намира в близост до реката, на северозапад от “Брикел” ЕАД се подава

техническа вода за централата. Режим на водоползване е 24 часа в денонощие, целогодишно. Съоръжения за измерване на ползваната вода не са монтирани.

Друг воден ресурс в района на община Гълъбово е река Соколица, ляв приток на р.Марица. Дължина - 60.5 кm; километраж на вливане в р.Сазлийка - 19 кm преди нейното устие.

Река Соколица протича в западна посока покрай селата Мъдрец, Искрица, Медникарово и Обручище и се влива в язовир "Розов кладенец" и р.Сазлийка.

Река Соколица преминава непосредствено до ТЕЦ "Марица Изток 3" и е един от водоизточниците за централата. От реката се черпи вода директно през помпена станция “Искрица” за водоподготвителна инсталация (ВПИ) на ТЕЦ-а и към изградения за нуждите на ВПИ язовир „Червена река”, който се намира на 5 км от централата. Тази вода е с благоприятни за технологичния процес качества:


  • pH – 8,1;

  • мътност – 1,5 ;

  • сух остатък при 105 С – 428 mg/l;

  • окисляемост – 2,4 mg/l;

  • алкалност – 2,63 mg/l;

  • мирис при 20С – 2 бала;

  • цвят по Рубльовска скала – 9;

  • твърдост общо – 14,56 .

Количеството подавано към ВПИ е 220 m/h.

Когато през 1956 г. е била пусната в експлоатация ТЕЦ “Марица Изток 1”, е бил построен яз.Розов кладенец чрез изграждане на бент на р.Соколица и отклоняване на речното русло към изкуствен водоем за улавяне на повърхностни води, заемащ 3.6 кв.км. В момента р.Соколица заобикаля яз.Розов кладенец, но когато речният поток е достатъчно силен (обикновено през зимните и пролетните месеци) се осъществява отклонение на вода от р.Соколица към язовира. Дебитът на р.Соколица е между 60 000 м3 в час през лятото и 700 000 м3 в час през зимата.

В река Соколица се заустват два потока отпадъчни води от ЕК “Марица Изток 3”: непречистени канализационни отпадъчни води, технологични отпадъчни води и повърхностни отточни води от незамърсени площи, включително от преливане на сгуроотвала, които понякога се заустват в реката; избистрена вода, която се връща от сгуроотвала, когато нейното количество превишава изискванията заедно с промивната вода от охлаждащия цикъл.

По време на рехабилитацията на централата отпадъчните води от експлоатираните инсталации ще запазят сегашното си равнище, но постепенно ще се подобрят с постъпването на потоци след рехабилитацията и след въвеждането на подобрения в системата за управление на водите.

На практика водите на река Соколица се влошават качествено по три показатели - разтворени вещества, неразтворени вещества и нефтопродукти.Разтворените минерални соли са: сулфати, хлориди, йони на калция и магнезия.

В р.Сазлийка и р.Соколица се вливат други малки реки и дерета – Голяма, Селска, Чакърлийска, Градецка, Поповска, Лозанска, Памушко дере, Касап дере, Юрт дере и т.н. Някои от тях през летните месеци пресъхват, а през дъждовните периоди дебитът им достига 1-16 m3/s.

Язовир "Червена река" се намира на 5 км югоизточно от ТЕЦ “Марица Изток 3”, близо до с.Искрица. През зимният период, когато нивата на речните потоци са високи, водоемът се захранва от р.Соколица през помпена станция. Капацитетът на язовира е 1 000 000 м3, което е достатъчно количество за водоснабдяване на електроцентралата в продължение на шест месеца.

Водата от язовир Червена река се използва за парогенериращия цикъл, тъй като се пречиства по-лесно поради по-ниското съдържание на разтворени

твърди вещества с използване на по-малки количества сярна киселина и натриев хидроксид, отколкото ако се използва вода от Розов кладенец. Водите му отговарят на изискванията за приемник III-та категория.

Друг водоизточник са сондажните кладенци до с.Искрица, от които се черпи вода за санитарно-хигиенни нужди (за миене и готвене). За пиене водата е неподходяща, поради което за целта се ползва минерална вода.

Важни влажни зони в басейна на р.Сазлийка са яз."Овчарица" и яз."Розов кладенец".

Язовир “Розов кладенец” е включен в Рамската конвенция за влажни зони. Язовирът е важна зона за пребиваване на корморани и други водни птици.

Язовир "Розов кладенец" (с пълен обем 18,6 и полезен обем 13,3х10 m, залята площ 3,6 хил.дка, тип земно-насипна, h=13,5 м) се захранва от водите на р.Сазлийка и предимно от р.Соколица.

Язовир “Розов кладенец “ е построен за технологичните нужди на ТЕЦ”Марица Изток1”.

Язовира е главен водоизточник за “Брикел” ЕАД за снабдяване с пожарогасителна вода и хлаждаща вода за съществуващите съоръжения на

централата.Помпената станция на язовира се използва за изпомпване на вода за ТЕЦ”Марица Изток ІІІ” по 10 км водопровод.

Общият брой на микроязовирите на територията на общината не е малък  –  41. Те са изграждани в различни периоди  –  през петдесетте и шестдесетте години на миналия век. Разположението и площта, на които са описани в таблица по-долу:
СПИСЪК НА ЯЗОВИРИТЕ, находящи се на територията на Община Гълъбово, актувани като общинска собственост


по ред

Област,община,населено

място

Наименование на яз.

и кад.№

Вид собственост

АОС №....

Площ

дка

1.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Априлово

Язовир с кад. № 000252

Публична ОбС

АОС №3/15.09.98г



143.376

2.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Великово

Язовир с кад.№ 000140

Публична ОбС

АОС №4/15.09.98г.



84.403

3.

Ст.Загора, Гълъбово,с. Обручище

Язовир „Кумлия“ с кад.№ 000332

Публична ОбС

АОС №6/15.09.98г.



246.102

4.

Ст.Загора, Гълъбово, с. Медникарово

Язовир „Далови ниви“с кад.№ 000493

Публична ОбС

АОС №8/15.09.98г.



17.253

5.

Ст.Загора, Гълъбово, с. Мъдрец

Язовир „Йовина река“с кад.№ 000620

Публична ОбС

АОС №29/15.09.98г.



18.927

6.

Ст.Загора, Гълъбово, с. Главан

Язовир „Куза гьол“с кад.№ 001365

Публична ОбС

АОС №35/15.09.98г.



17.141

7.

Ст.Загора, Гълъбово, с. Помощник

Язовир „Демиров гьол“с кад.№ 046001

Публична ОбС

АОС №43/15.09.98г.



31.560

8.

Ст.Загора, Гълъбово, с. Главан

Язовир „Листниците“с кад.№ 000346

Публична ОбС

АОС №40/15.09.98г.



10.373

9.

Ст.Загора, Гълъбово, с. Помощник

Язовир „Соатя“с кад.№ 000026

Публична ОбС

АОС №42/15.09.98г.



76.678

10.

Ст.Загора, Гълъбово, с. Помощник

Язовир „Чеир дере“с кад.№ 000273

Публична ОбС

АОС №41/15.09.98г.



23.258

11.

Ст.Загора, Гълъбово, с. Главан

Язовир „Главански лозя“с кад.№ 000618

Публична ОбС

АОС №34/15.09.98г.



2.063

12.

Ст.Загора, Гълъбово, с. Мъдрец

Язовир „Дерменка“с кад.№ 000528

Публична ОбС

АОС №30/15.09.98г.



363.457

13.

Ст.Загора, Гълъбово, с. Главан

Язовир „Красьовия“с кад.№ 001950

Публична ОбС

АОС №33/15.09.98г.



3.177

14.

Ст.Загора, Гълъбово, гр. Гълъбово

Язовир „Хайдушко кладенче“с кад.№ 000112

Частна ОбС

АОС №245/03.09.2001г.



36.592

15.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Медникарово

Язовир с кад. № 000064

Публична ОбС

АОС №7/15.09.98г.



23.162

16.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Медникарово

Язовир „Среден връх” с кад.№ 000474

Публична ОбС

АОС №9/15.09.98г.



26.888

17.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Медникарово

Язовир с кад.№ 000406

Публична ОбС

АОС №10/15.09.98г.



13.376

18.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Медникарово

Язовир с кад.№ 000313

Публична ОбС

АОС №11/15.09.98г.



7.688

19.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Медникарово

Язовир „Маринов гьол” с кад. № 000312

Публична ОбС

АОС №12/15.09.98г.



6.690

20.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Медникарово

Язовир „Селска курия” с кад. № 000284

Публична ОбС

АОС №13/15.09.98г.



7.892

21.

Ст.Загора, Гълъбово, с. Медникарово

Язовир „Селския гьол” с кад. № 000183

Публична ОбС

АОС №14/15.09.98г.



25.548

22.

Ст.Загора, Гълъбово, с. Медникарово

Язовир с кад. № 000071

Публична ОбС

АОС №15/15.09.98г.



5.038

23.

Ст.Загора, Гълъбово,с.Медникарово

Язовир с кад. № 000072

Публична ОбС

АОС №16/15.09.98г.



6.350

24.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Медникарово

Язовир с кад. № 000342

Публична ОбС

АОС №17/15.09.98г



4.757

25.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Искрица

Язовир „Близнаците” с кад. № 000108

Публична ОбС

АОС №18/15.09.98г



8.208

26.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Искрица

Язовир „Близнаците” с кад. № 000115

Публична ОбС

АОС №19/15.09.98г



11.029

27.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Искрица

Язовир с кад. № 000323

Публична ОбС

АОС №21/15.09.98г



3.516

28.

Ст.Загора, Гълъбово, Искрица

Язовир с кад. 000320

Публична ОбС

АОС №22/15.09.98г



6.154

29.

Ст.Загора, Гълъбово, Мъдрец

Язовир „Попова вада” с кад. № 000052

Публична ОбС

АОС №23/15.09.98г.



8.056

30.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Мъдрец

Язовир „Сакарджа” с кад.№ 000849

Публична ОбС

АОС №24/15.09.98г.



7.695

31.

Ст.Загора, Гълъбово,с.Мъдрец

Язовир „Чекеня” с кад.№ 000215

Публична ОбС

АОС №25/15.09.98г.



50.320

32.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Мъдрец

Язовир „Чакмак дере” с кад.№ 000799

Публична ОбС

АОС №26/15.09.98г.



2.072

33.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Мъдрец

Язовир „Тузлуджан” с кад. № 000758

Публична ОбС

АОС №27/15.09.98г.



1.224

34.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Мъдрец

Язовир „Талишмана” с кад. № 000905

Публична ОбС

АОС №28/15.09.98г.



11.200

35.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Мъдрец

Язовир „Домуз дере” с кад. № 000433

Публична ОбС

АОС №31/15.09.98г.



10.702

36.

Ст.Загора, Гълъбово,с.Главан

Язовир „Шаова кория” с кад. № 000884

Публична ОбС

АОС №32/15.09.98г.



25.092

37.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Главан

Язовир „Кашев карач” с кад. № 000129

Публична ОбС

АОС №36/15.09.98г.



4.054

38.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Главан

Язовир „Войводово” с кад. №001476

Публична ОбС

АОС №37/15.09.98г



2.129

39.

Ст.Загора, Гълъбово, с. Главан

Язовир „Картала” с кад. № 001179

Публична ОбС

АОС №38/15.09.98г



13.073

40.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Помощник

Язовир „Кулджията” с кад. № 043046

Публична ОбС

АОС №44/15.09.98г



2.892

41.

Ст.Загора, Гълъбово, с.Обручище

Язовир -рибарници с кад. № 1752,1753,1754

Публична ОбС

АОС №209/03.05.2001г.



10,994

Общият размер на залятата площ от язовирите е около 1,5 хил. дка.

По-голямата част от язовирите са общинска собственост. Два от тях – яз. “Червена река” и “Розов кладенец” са държавна собственост и един частна собственост. Оценките за общото състояние на мрежата от язовири е задоволителна и добра.

Поради лошото състояние на каналната мрежа в напоителните полета водата в микроязовирите не се използва по основното си предназначение – за напояване на обработваемите земи. В днешната неблагоприятна ситуация свързана с лошото състояние на хидромелиоративните съоръжения, язовирите се използват за развъждане на риба.



2.2.3. Подземни води, минерални води – местонахождение, характеристики, дебит, използване.

На територията на общината няма известни източници на минерални води, използвани за лечебни цели.

Общите естествени ресурси на подземните води се оценяват на около 8100 l/s на кm2.Средният модул на подземния отток е 3.0 до 3.2 l/s на кm2.Подземните води в поречието на р.Сазлийка се използват интензивно,

предимно в частните стопанства, както и за комунално-битови и селскостопански цели.

Подземните води в кватернера са разпространени в алувиалните отложения на реките Овчарица, Соколица, Сазлийка и Блатница.

За качествата на подземните води, разпространени в плиоценските отложения се разполага с оскъдни данни, неидентифицирани по място и по време, независимо от това може да се твърди, че този генетичен тип подземни води, по показателя "обща минерализация" могат да се квалифицират предимно като "пресни", а по преобладаващи йони на макрохимичния състав - като

"калциево-магнезиеви-хидрокарбонатно-сулфатни" с повишено съдържание на сулфати.

По преобладаващи йони на макросъстава, подземните води в кватернера могат да се класифицират като "калциево-магнезиеви-сулфатно-хидрокарбонатни" със значително преобладаващо съдържание на сулфати.



2.2.4. Питейни води – качествени и количествени показатели.

Община Гълъбово се водоснабдява основно от “Червенаково” – Сливенско. От там чрез стоманени тръбопровод ф 700 водата се довежда до разпределителен възел “Каразгьоз могила” и се разпределя по няколко направления:



  • с. Априлово – по етернитов водопровод

  • Гр. Гълъбово – чрез стоманен водопровод ф 426 – 4 км.

  • Направление за ТЕЦ – 3 ф 426 – 13 км.

  • с. Разделна

  • с. Великово

От собствени водоизточници – шахтови кладенци - се водоснабдяват селата: Мъдрец, Главан, Помощник, Искрица.

Региона се обслужва от "ВиК" ЕООД гр.Стара Загора, район Гълъбово.

Периодичен контрол за качеството на питейните води се изпълнява от ХЕИ и “ВиК” гр.Стара Загора.

За питейни нужди се използват и частните сондажни кладенци по селата, чието общо състояние е крайно незадоволително.Подаваната вода от сондажните кладенци до с.Искрица не отговаря на БДС 2823/83 “Вода за пиене” по някои показатели.

Питейните води в някои райони на общината не отговарят на стандарта БДС 2823-83 - вода за пиене.

Наблюденията за питейните води в района ТЕЦ 3 показват периодични отклонения от ПДН.За селата Мъдрец и Медникарово се превишават нормите на:

- перманганатна окисляемост до 5,5 пъти

- на нитрати до 6 пъти

- на фосфати до 1,86 пъти

- на магнезий до 1,2 пъти

- на калций до 2,5 пъти

- на желязо до 2,15 пъти
2.2.5. Водоснабдяване на населените места.

Населените места в общината са водоснабдени гравитачно или чрез помпени станции.

В община Гълъбово водопроводната мрежа е със следните основни параметри:

- около 280 км. водопроводна мрежа;

- около 125 км. външна водопроводна мрежа. /захранваща/.

Само за гр. Гълъбово вътрешната водопроводна мрежа е с дължина около 85 км., а външна /захранваща/ - 105 км.

Техническото състояние на водопроводната мрежа е лошо.Авариите, особено по участъците с етернитов водопровод, са много чести. 80% от водопроводната мрежа в община Гълъбово е изградена с етернитов водопровод.

Местното дружество ВиК – Гълъбово не разполага с достатъчен персонал и техника за своевременното им отстраняване.

Основните проблеми в сферата на водоснабдяването на общината могат да бъдат формулирани по следния начин:


Каталог: sites -> default -> files -> docs
docs -> Програма за управление на дейностите по отпадъците
docs -> Наредба №10 от 30 март 2007 г за условията и реда за съобщаване, регистриране, докладване и предаване на информация за сериозните нежелани реакции и сериозните инциденти и за блокиране, изтегляне и унищожаване на тъканите и клетките
docs -> Информация за рализираните мероприятия свързани с културния календар на община гълъбово за 2017г
docs -> Програма за управление на дейностите по отпадъците
docs -> З а п о в е д №913 12. 09. 2016 г гр. Гълъбово
docs -> Д о к л а д от 29. 05. 2017г. Относно: Проведено изслушване на допуснатите кандидати за съдебни заседатели към Районен съд гр. Гълъбово, мандат 2017-2021г. Уважаеми дами и господа общински съветници, Със свое решение
docs -> Информация за състоянието на спорта и туризма в община гълъбово за 2017 г. Уважаеми дами и господа общински съветници


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница