План за действие

Заблатени почви се откриват само като локални петна, които са естествени или техногенно създадени.

Зоналните почви в района на община Гълъбово принадлежат към Тракийско-Бургаския почвен район на България.Разнообразието в почвената покривка отразява специфичните условия на почвообразуване и съчетание на почвообразуващи фактори.С най-широко разпространение са смолниците,

следвани от канелените горски почви.Канелените са представени главно от излужени и оподзолени канелени горски почви.Връзката между смолниците и канелените почви е много силна и се изразява в наличието на много взаимопреходни почвени различия обусловени от разнообразието на релефа.При разчленен релеф смолниците заемат по-слабо дренираните места, а склоновете са заети от канелените горски почви.Образуването на смолниците зависи в голяма степен и от характеристиките на почвообразуващите скали.

Наличието на карбонатни скали в района определят и разпространението на хумусно-карбонатни почви.

По поречието на р.Марица, р.Сазлийка и техните притоци разпространение имат алувиални почви.

Реакцията на почвения разтвор за повечето от обектите (смолници, канелени горски и делувиални почви) е в киселия спектър.Почвите са средно до силно кисели.По-високите стойности за киселинността се установяват в повърхностните почвени слоеве, които са непосредствено изложени на влиянието на атмосферните отлагания.Киселата реакция е неблагоприятен фактор, определящ чувствителността на почвите към кисели отлагания и замърсяване с тежки метали.Независимо от това почвите могат да се класифицират като средно устойчиви по отношение на този показатели, поради варирането на рН около 6.0, което е гранична стойност, определяща йонната мобилизация или хидроокисното и мобилизационно утаяване на металите в почвата.Благоприятен фактор е покачването на рН в дълбочина на профилите, което увеличава буферността на почвите като цяло.

Съдържанието на хумус в изследваните почви е ниско и ги характеризира като бедни на органично вещество.По-високи стойности 4.16-4.49 % се установяват само в някои от канелените горски почви.

По отношение съдържанието на карбонати, почвите са силно излужени.

Високо съдържание на карбонати се установява само в хумусно-карбонатните почви, развити върху варовици.

Замърсяването на почвите с киселинни окиси и прах се извършва изключително в зоната на директно въздействие на електроцентралите.

Засолени почви в района са образувани върху отводнени блатни терени с усилено изпарение на влагата в почвата.Условия за акумулиране на водоразтворими соли в почвата в концентрация над 0.5% са установени на отделни петна, в близост до с.Обручище под долината на р.Соколица.

Нарушените терени в района на общината са свързани с минно-промишлената дейност.Нарушени са терени пряко от добивните работи, от сгуроотвали, кариери, строителни площадки, водоеми, пътища, ж.п.линии.Релефът има специфичен техногенен характер с оформени

негативни и позитивни форми.Отработените котловини се запълват от вътрешни насипища.Хоризонталните части на насипищата представляват заравнени площи с наклон около 3⁰ .Естествено получените наклони при насипването са разнообразни и варират от 12⁰ до 30⁰ .Характерно е получаването на пропадания поради неравмерно насипване на горното стъпало, поради уплътняване от

булдозери, автотранспорта и др.Като последица по-късно тези участъци се преовлажняват.

Голяма част от нарушените терени са рекултивирани и са превърнати в антропогенни почви.

Влиянието на минодобивната дейност върху поземлените ресурси се изразява в следните направления:

- Отнемане и отчуждаване на земи от поземления фонд и тяхната деградация

- Нарушаване на баланса на съществуващия поземлен фонд

- Създаване на ново ландшафтно и териториално устройство

Общата площ на засегнатите от енергетиката и въгледобива земи е над 67 000 дка.Чрез рекултивация се връщат много по-малко площи и то с незадоволителни качества.Темповете на рекултивация са бавни и не се предвижда рязка промяна в това отношение.

Община Гълъбово има изготвена и действаща “Актуализирана програма за управление на отпадъците на територията на Община Гълъбово” с План за действие за периода 2010 – 2020 год. Програмата е разработена в изпълнение на чл. 79 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 29, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и е неразделна част от настоящата Програма. В настоящата Програма ще бъдат разгледани само някои акценти, които имат отношение към най-големия проект, свързан с управление на отпадъците, а именно Регионалното съоръжение за третиране на битови отпадъци.

Дейностите по управление на отпадъците включващо организация по събиране, транспортиране и депониране на твърдите битови отпадъци (ТБО) на територията на общината, се осъществява от общинска фирма“Благоустройство и чистота“ЕООД –гр. Гълъбово, отдел “БКС и ООС“

Депонирането на отпадъци остава основния метод за обезвреждане на отпадъци в страната и в частност на територията на община Гълъбово. На територията на общината към момента има едно депо за неопасни и строителни отпадъци, което подлежи на закриване, но ще се експлоатира до изграждането на ПС - Гълъбово и РЦУО - Ст. Загора. На депото се депонират основно битови, строителни и производствени неопасни отпадъци. Експлоатацията на общинското депо е възложена на общинска фирма "Благоустройство и чистота" ЕООД - гр. Гълъбово, отдел "БКС и опазване на околната среда.

Депото за неопасни битови и строителни отпадъци е разположено в гр. Гълъбово м. "Еркесене", имот №000373, по шифър ЕКНМ-18280 (ЕКАТТЕ), на разстояние 0,9 км югоизточно от града върху 28,685 дка площ на неотреден общински терен /депото се разполага на площ 20 дка/ и обслужва гр. Гълъбово и кв. "М. Станев" и останалите населени места от общината. Свободният обем на депото е 31152 тона, т.е /48659 м³/. Депото е разделено на участъци - участък за БО и участък за СО. Депото се експлоатира от 1986 г.

Районът на депото представлява бивша кариера за пясък. В тялото на депото е установено наличие на подземни води с ниво на 5.70 м от повърхността. Като бивша кариера целият инфилтрат се просмуква в земята. В близост до депото минава бързотока след преливника на яз. „Розов кладенец" и се влива в р. Соколица.

Разполагането на площадката на депото не е на територията на: национални паркове и природни резервати и др. защитени територии; археол., архитектурни и др. резервати и обекти, обявени за паметници на културата.

През последните години общинска администрация положи много усилия за закриване на нерегламентираните сметища и предотвратяването появата на нови на територията на общината.

На съществуващото депо се депонират битови отпадъци само от населените места в община Гълъбово. Регионалният принцип на обезвреждане на отпадъците не е въведен. При изграждане на ПС - Гълъбово и РЦУО - Ст. Загора отпадъците ще се транспортират за временно съхранение на претовраната станция на територията на общината, откъдето ще се доставят до РЦУО - Ст. Загора за третирани и последващо депониране.

Годишното количество на генерираните отпадъци за последните пет години е:

2008год. - 5 624 тона

2009год. – 5 735 тона

2010год. – 29 046 тона

2011год. – 21 008 тона

2012год. – 19 243 тона

Съществуващото депо не отговаря на изискванията на Наредба №8/2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.

2.4.2 Ход на дейностите по въвеждане на Регионален подход за управление на битовите отпадъци

В Националната програма за управление на дейностите с отпадъци е заложен регионалния принцип за управление на отпадъците респ. изграждане на инфраструктура за третирането им. Ще бъдат изградени общо 55 регионални депа. Община Гълъбово е включена към бъдещото регионално съоръжение съвместно с общините Стара Загора, Опан, Гълъбово, Чирпан, Братя Даскалови, Казанлък, Гурково, Николаево, Павел баня, Мъглиж и Твърдица.

Основната цел на Програмата е да допринесе за устойчивото развитие на България чрез прилагане на интегрирана рамка за управление на отпадъците, която да доведе до намаляване на въздействията върху околната среда, причинени от генерираните отпадъци, подобряване на ефективността на използване на ресурсите, увеличаване отговорностите на замърсителите, стимулиране на инвестициите за управление на отпадъците.

Чрез програмата общинските депа ще бъдат приведени в съответствие с изискванията на нормативната уредба (директива 1999/31/ЕС ) или ще бъдат закрити, в срок до изграждане на новите регионални депа чрез подготвени планове.

Община Гълъбово участва в сдружение с нестопанска цел “Регионално сдружение за управление на отпадъците Стара Загора”, което е регистрирано с решение №238 от 05.01.2009г. в Старозагорски окръжен съд. С решение на общински съвет №146 от 05.12.2008г. се дава съгласие за участие на Община Гълъбово в сдружението и определя за представител на община Гълъбово в сдружението инж.Пламен Ганчев Бараков – Зам. Кмет на Община Гълъбово. Със заповед №РД-746/10.11.2009г. на МОСВ е определен управителен комитет на проекта с Председател Ивелина Василева-Заместник Министър на МОСВ и двадесет и двама членове.

За проект „Управление на отпадъците в регион Луковит, Стара Загора и Костенец” е избран консултант-консорциум RNEP с датско участие с договор за техническа помощ EuropeAID124484/D/SV/BG, с който са проведени множество работни срещи от тях са изработени всички доклади по проекта. Изработени са проекти на идейно фаза за изграждане на претоварна станция и закриване на съществуващото сметища. Това е разработено в „Програма за управление на дейностите по отпадъците за период 2010-2020г.” , която е с решение №С3-7-ЕО/2011г. от РИОСВ и е приета от Общински съвет Гълъбово с решение №506 от 2011г.

Финансирането на Фаза 1 на проекта „Изграждане на регионално депо за управление на отпадъците” се предвижда да се извърши по Приоритетна ос 2 на „ОПОС 2007-2013г.” с помощта на следните финансови източници:

Безвъзмездна помощ по проекта е в рамер до 95% от допустимата инвестиционна стойност на проекта, а задължителният финансов принос на бенифициента (в случая общините от сдужението) е 5% от допустимите разходи. Общата инвестиция включва РЦУО – Ст. Загора, инсталация за сепариране и закрито компостиране, три претоварни станции (Гълъбово, Казанлък и Гурково) и четири общински центъра за рециклиране (Казанлък, Гурково, Ст. Загора и Гълъбово) и е в размер на 52,037,750лв.

Максималната налична безвъзмездна финансова помощ по ОП „Околна среда 2007-2013г.” възлиза на приблизително 49,435,800 лв., като 85% са от ЕС и 15% от Държавния бюджет.

Собственото финансиране се формира със средства на общините, формиращи Регионалното сдружение в регион Ст. Загора. Тези средства се разпределят пропорционално между общините спрямо населението на всяка една. За нашата община размера на дължимите средства за осигуряване на собствения принос е 3,90% от общата сума на всички общини, което възлиза на стойност 101 460 лв. Осигуряването всички средства да съфинансиране от общините ще става от съответният общинският бюджет и трябва да стане в края на изпълнението на проекта.

На регионалното депо ще има следните основни елемента:

1. 
   Клетки за депониране на неопасни отпадъци-4 броя с общ обем 5,29 мил.куб. м.;
   
2. 
   Инсталация за предварително сепариране на отпадъците, включваща;-линия за ръчно сортиране (30 000 т/год.); -линия за механично сортиране (шредиране и пресяване) (30 000т/год.);
   
3. 
   Съоръжение за компостиране от закрит тип, с инсталация за компостиране на зелени отпадъци и инсталация за компостиране на биоразградими материали от смесени битови отпадъци;
   
4. 
   Площадка за временно съхранение и шредиране на едрогабаритни отпадъци с капацитет 3 530 т/год.
   

Претоварна станция за отпадъци (ПСО) в Община Гълъбово ще е с площ от 18 дка и ще се разположи в имот №000043, находящ се в землището на с.Обручише. отстоянието и от населените места е над 2000 м. при нормативно определен минимум от 1000 м. Тя е предвидена да е с капацитет от 5400 т/год. общо количество приемани отпадъци и включва:

1. 
   Съоръжение за приемане, временно съхранение и предварително третиране с цел намаляване на обема на смесени битови отпадъци-5000т/год.;
   
2. 
   Площадка за открито компостиране на зелени отпадъци-капацитет 250 т /год.;
   
3. 
   Площадка за временно съхранение и шредиране на едрогабаритни отпадъци-120т/год.
   
4. 
   Изграждане на външните връзки на ПС – път, ток и вода
   

През 2010г. бе изготвен доклад по оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „Изграждане на регионално съоръжение за третиране на отпадъците, обслужващо общини Стара Загора, Казанлък, Гълъбово, Гурково, Братя Даскалови, Мъглиж, Николаево, Опан, Чирпан, Павел баня и Раднево”, които е с положително решение по оценка на въздействие върху околната среда №4-4/2010г.

За изграждане на” Претоварна станция- Гълъбово” като елемент на „Регионално съоръжение за управление на отпадъците Стара Загора” е завършена процедурата по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и положително решение на РИОСВ Ст.Загора, направени са хидрогеоложки проучвания на терена. Изработен е „Подробен устройствен план”- ПУП, който е одобрен от екпертният съвет по устройство на територията на Община Гълъбово и е влязал в сила.Уточнени са и външните връзки за водо и електро снабдяване, като има предварителни договори с ВиК и ЕВН. Има разработен и одобрен проект в идейна фаза. Внесено е в Министертвото на земеделието и храните искане за промяна на предназначението на земя на част от имот №000043, в землището на село Обручище и има тяхното положително становище.

На този етап следва в срок до 31.08.2011г. от Община Ст.Загора като водеща община по проекта да се попълни формуляр и всички необходими документи , които ще са необходими за кандидатстването по ОПОС с проекта за регионалната система. Консултанта по проекта приключи своята работа на 12.04.2011г., като работата беше приета единодушно от всички общини без забележки.След одобрение по ОПОС плануваният период за изграждане на ПС-Гълъбово и на всички други съоръжения в регион Ст.Загора е края на 2014г.

Горският фонд в общината обхваща територия от 4628,4 ха.

Други растителни видове са акация, липа, явор, чинар, топола, черница, плодни дървета.

От общия горски фонд 2 479 дка е частна собственост; 1 303 дка е общинска собственост; 22 дка е стопансквана от общината и 35 441 дка е държавна собственост.

В резултат от осъществена горскостопанска рекултивация са формирани чисти и смесени горски култури с участието на следните видове:

Pinus nigra (черен бор), Quersus vidra (черен дъб), Quersus robir (летен дъб), Beluta pendula (бяла бреза), Tilia tomentosa (сребролиста липа), Platanus acerifolia (хибриден платан), Robinia pseudoacacia (бяла акация).Единично и групово участие имат и следните видове: Fraxinus ornus (мъждрян), Fraxinus oxucarpa (полски ясен), Populus Xeuroamericana (топола), Ailantus glandulosa (айлант).От храстите различна степен на участие имат видовете: Syringa vulgaris (люляк), Amorha fruticosa (аморфа), Tamarix tetrandra (тамарикс), Ligustrum vulgare (птиче грозде) и др.

Голяма част от боровите масиви бяха онищожени вледствие често възникващите през последните години горски пожари.За възстановяване на изгорелите площи и създаване на нови горски масиви се реализира програмата

на Социалното министерство “Възстановяване на българската гора”.Kаетите безработни лица по тази праграма извършват залесяване и в община Гълъбово.

Стопанисването на младите култури, в съответстние с лесоустройствените проекти, изисква провеждането на огледни сечи и добиваната дървесина е главно технологична – за производство на целулоза.В селските сечища се добиват дърва за огрев.

2.5.2. Защитени територии и чувствителни екосистеми

Местата, попадащи в екологичната мрежа се определят в съответствие с две основни директиви за опазването на околната среда: - Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за хабитатите) и Директива 79/409/ЕЕС за съхранение на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците).

• За екологичната мрежа в частта и за защитените зони по чл.в ал.1 т.3 и 4 от ЗБР (Натура 2000 в частта и за опазване местообитанията на птиците от Директива 79/409/ЕЕС)

Защитена зона „Язовир Розов кладенец" BG 0002022, тип J /Защитена зона по Директива за птиците, която припокрива защитена зона по Директива за местообитанията/; площ 841 дка.

Одобрена с решение на Министерски съвет № 122 от 02.03.2007г. ( публикувано в ДВ бр. 21 от 09.03.2007г.). Одобрена от Националния съвет по биологично разнообразие: 21.11. 2006 г. Внесена в МОСВдокументация по чл.8 ал.1 на ЗБР: МОСВ/вх. № 48-00-487, София, 24.07.2006 г.

От територията на община Гълъбово в 33 попадат землището на гр. Гълъбово и с. Обручище.

• За екологичната мрежа в частта и за защитените зони по чл.в ал.1 т.1 и 2 от ЗБР (Натура 2000 в частта и за опазване на природните местообитанията на видовете от Директива 92/43/ЕЕС)

Внесена в МОСВ документация по чл.8 ал.1 на ЗБР: МОСВ/Вх.№ 26-00-3395, София, 20.10.2006 г. Одобрена от Националния съвет по биологично разнообразие: 21.11.2006 г. Одобрена с решение на Министерски съвет: № 122 от 02 март 2007 г. Одобреният от Министерски съвет списък публикуван в ДВ брой 21 от 09.03.2007 г. Документацията внесена в Европейската Комисия: март 2007 г.

От територията на община Гълъбово в 33 попадат землищата на гр. Гълъбово и с. Обручище.

Защитена зона „Река Овчарица" BG0000427, тип К /Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците/, площ 11637.20 дка.

Внесена в МОСВ документация по чл.8 ал.1 на ЗБР: МОСВ/Вх.№ 26-00-3395, София, 20.10.2006 г. Одобрена от Националния съвет по биологично разнообразие: 21.11.2006 г. Одобрена с решение на Министерски съвет: № 122 от 02 март 2007 г. Одобреният от Министерски съвет списък публикуван в ДВ брой 21 от 09.03.2007 г. Документацията внесена в Европейската Комисия: март 2007 г.

От територията на община Гълъбово в 33 попадат землищата на гр. Гълъбово и с. Обручище.

Защитена зона „Река Соколица" BG0000440, тип В /Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна/, площ 1415.40 дка.

Внесена в МОСВ документация по чл.8 ал.1 на ЗБР: МОСВ/Вх.№ 26-00-3395, София, 20.10.2006 г. Одобрена от Националния съвет по биологично разнообразие: 21.11.2006 г. Одобрена с решение на Министерски съвет: № 122 от 02 март 2007 г. Одобреният от Министерски съвет списък публикуван в ДВ брой 21 от 09.03.2007 г. Документацията внесена в Европейската Комисия: март 2007 г.

От територията на община Гълъбово в 33 попадат землищата на с. Искрица, с. Медникарово, с. Мъдрец и с. Обручище.

• Защитени местности

На територията на община Гълъбово няма ЗМ.

• Природни забележителности

На територията на общината се намира ПЗ:

• "ДОЛМЕН" /Код 266/, скално образувание - долмен, обявено за природна забележителност от 19.4.1976, площ 0,10 ха, м. „Чешката, с. Главан", която през 2011година е заличена.

В местността са установени 140 вида птици, 34 от които са включени в Червената книга на България, а 77 вида са с европейско природозащитно значение (Янков, Профилов, 1997 г.).

Язовирът е орнитологично важно място за зимуването на малкия и големия корморан (Phalacrocorax pygmaeus, Ph. Carbo) и световно застрашените къдроглав пеликан (Pelecanus cpispus) и белоока потапница (Aythya nyroca).Срещат се и още два световно застрашени вида – белошипа ветрушка (Falco naumanni) и ливадния дърдавец (Crex crex).

Приложение: Списък на видовете, отбелязани на язовир Овчарица и язовир Розов кладенец през зимните месеци на годините 1992 – 1995

Приложение: Снимков материал

От наблюдаваните видове, с европейското природозащитно законодателство са: Acipiter gentilis, Acipiter nisus, Cygnus olor, Anser anser, Aythya ferina, Aythya nyroca, Tadorna tadorna и др.

Водите на язовира са ІІІ^-та категория и се използват за охлаждане в ТЕЦ, за риборазвъждане, промишлен и спортен риболов и ловен туризъм.

Основните проблеми са свързани преди всичко с неконтролирания лов през зимата, което води до висока степен на безпокойство на зимуващите птици.

Големите струпвания на птици събират тук много ловци от цялата страна.Стреля се безразборно, избиват се много птици, които не са ловен обект и още по-зле, убиват се редки и застрашени в световен мащаб видове: къдроглав пеликан, малък корморан, розов пеликан, голяма бяла чапла, черноврат гмурец, лебеди и др.

Извършват се и многобройни нарушения на ловния закон: ловуване извън разрешените срокове и с непозволени средства (от моторни лодки, от гюмета).

За да се пресече избиването на редки видове е необходимо яз.”Розов кладенец” да бъде обявен за защитена природна територия със статут изключващ ловуването на разстояние 300 метра от бреговете му.Само по този

начин може да бъде гарантирано опазването на биоразнообразието в тази влажна зона.През 1995 г. Сдружение “Зелени Балкани” направи предложение за обявяване защитени природни територии яз.”Овчарица” и яз.”Розов кладенец”.

Със Заповед на Министъра на околната среда и водите беше забранено лолуването на водолюбиви птици във водите на двата язовира и ограждащата ги 700 метрова ивица от площи около водоемите, от 09.09.19995 г. до 09.03.1996 г.

По отношение на растителността районът на общината е сравнително еднообразен, тъй като природните дадености като релеф, климат и почвени ресурси осигуряват отглеждането на голям брой земеделски култури - пшеница, ечемик, слънчоглед, силажна царевица, памук, царевица на зърно.

Основната част от естествените гори в общината се намира в югоизточния и край и в терасите на реките. Горите на територията на общината са широколистни, преди всичко дъбови и габърови. За топлите и по-сухите местобитания са характерни растителни формации от преходно-средиземноморските представители - космат дъб, мъждрян, келяв габар, драка; има групово или единични видове от - цер, благун, полски клен, мекиш. На по-свежите местообитания се срещат още - полски бряст, ясен, джанка, обикновена круша, дрян, черната топола и бялата върба. Най-често срещаните храсти са - драка, смрадлика, шипка и дрян, по- рядко черното грозде и чашкодрянът.Тревна растителност - билки, като невен, глухарче, бъз, лайка, мента, маточина, пелин.

2.5.6 Характерна фауна

Животинският свят е от централно-европейски тип. Фаунистичното разнообразие се определя от птиците - бухал, врабче, врана, гарван, гълъб, кукувица, кукумявка, сврака, славей, чухал, щъркел, ястреби и орли. Дивите животни са представени от таралежи и невестулка; от влечугите най-разпространени са смоковете, по-рядко смок - стрелец, срещат се водни змии, гущери, пепелянката и усойницата.

Сравнително по-ограниченият брой животински видове в района е характерно за обезлесените, полски и открити територии. По-характерни видове са - заек, обикновенна полевка, полска мишка, лалаугер, полска яребица, пъдпъдък, розов скорец, колхидски фазан, дропла и др.Уникален с биологичното си разнообразие е язовир "Розов кладенец". Заради топлите му води край него се събират над 65 вида птици, които са интересен обект за наблюдение. През зимният период той се превръща в интересна атракция за любителите на птици.

2.5.7. Лечебни растения

Отделни видове диворастящи лечебни растения се поставят под специален режим на опазване и ползване, когато билогичното разнообразие или ресурсите им проявяват трайна тенденция към намаляване или има опасност от появяване на такава тенденция.

Специалният режим се определя ежегодно до 10 февруари със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в „Държавен вестник”.

Определените в заповедта на министъра на околната среда и водите количества билки се разпределят от регионалната инспекция по околната среда и водите между билкозаготвителите от района на инспекцията.

Разпределението се извършва със заповед на директора на регионалната инспекция по околната среда и водите въз основа на заповед на министъра на околната среда и водите за условията и реда за разпределение на количествата билки, която се обнародва в Държавен вестник.

Съгласно Заповед № РД-72/03.02.2006 г. на Министъра на околната среда и водите за специалния режим на опазване и ползване на лечебните растения през 2006 г. са определени допустимите за събиране количества билки (кг сухо тегло) от естествените находища извън територията на националните паркове.

За област Стара Загора допустимите количества са:

Червен божур (цвят) – 400 кг; червен божур (грудки) – 100 кг; зърнастец (кори) – 100 кг; лечебна иглика (цвят) – 500 кг; лечебна иглика (корен) – 100 кг;

лазаркиня (стрък) – 500 кг; лудо биле (лист) – 500 кг; лудо биле (корен) – 100 кг; лечебен ранилист (стрък( - 700 кг; лечебен ранилист (корен) – 100 кг; решетка (корен) – 200 кг; жълто прозориче (стрък) – 100 кг.

Когато билките са събрани от култивирани лечебни растения се издава удостоверение от кмета на общината.

Ползването на лечебните растения е ползването на техните ресурси и включва:

• 
  Събирането на билки от диворастящи и култивирани лечебни растения;
  
• 
  Придобиването на билки за първична обработка или преработка;
  
• 
  Събирането на генетичен материал от диворастящи лечебни растения за култивиране.
  

Ползването на лечебни растения се извършва въз основа на позволително за ползване.

Позволително не се изисква при събиране на билки за лични нужди от земи, гори и водни обекти – общинска и държавна собственост.

Позволително не се изисква и когато лечебните растения са култивирани от собственици или ползватели на гори, земии или водни обекти.

Позволителното за ползване на лечебни растения се издава от кмета на общината, когато ползването е от земи, води и водни обекти – общинска собственост.

За събиране на билки и генетичен материал от диворастящи и култивирани от общината лечебни растения лицата заплащат такси за ползване.

Таксите за ползване на лечебни растения от земи, гори, води и водни обекти – общинска собственост, се определят от общинския съвет в размер не по-голям от размера на държавните таксите, определени с Тарифа на МС.

Тарифата за таксите, които се заплащат за ползване на лечебни растения от земи, гори, води и водни обекти – общинска собственост е приета от Общински съвет-Гълъбово с Решение № 244 от Протокол № 37/27.12.2002 г.

Таксите по тази тарифа постъпват в бюджета на общината, когато ползването е от находища, намиращи се в общински гори, земи, води и водни обекти в населените места, в горския и в поземления фонд.

Позволителното за ползване се издава на физическо лице, което събира билки за продажба или за първична обработка или генетичен материал от лечебни растения.

Позволителното за ползване се отнема със заповед на ограна, който го е издал, когато е настъпило увреждане или онищожаване на находищата на лечебни растения.

Кметът на общината участва в управлението на дейностите по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения и в управлението на дейностите по култивиране на лечебните растения.

В България се култивират или могат да се култивират около 45 етерично-маслени растения – казанлъшка роза, копър, маточина, кръвен и обикновен здравец, лайка, хизоп, бял равнец, обикновен и морски релин, салвия /меча стъпка/, градински чай, лютива мента, лавандула, анасон, резене, ким, дилянка, лудо биле, обикновен и евгенолов босилек, чувен, майоран, обикновен и бял риган, кимион, медицинска ружа, бял трън, чубрица, джоджен /гьозум/, мащерка, магданоз, целина, розалин /индрише/, нарцис, перуника, шипка..... Накои от изброените видове се използват масово и като подправки. Към тях следва да прибавим жълт кантарион, естрагон, кориандър, латинка, пащърнак ... Някои видове се използват масово при залесявания и озеленявания – бял и черен бор, конски кестен, трите вида липа, бяла акация, златен дъжд, турта, перуника, невен и др.

Други се култивират и с различни селскостопански цели – лен, лоза, касис, ягода, френско грозде, черница, череша, вишна.

Дейността на общинските органи по опазването и устойчивото ползване на ресурсите от лечебни растения се определят от Закона за биологичното разнообразие и Закона за лечебните растения

Всяка година министърът на околната среда и водите издава заповед за ползването на лечебните растения под специален режим за текущата година. За 2008 год. е разрешено събирането от естествените им находища на следните билки под специален режим: червен божур, зърнастец елшовиден, лечебна иглика, лазаркиня, лудо биле, лечебен ранилист, решетка безстъблена, лютива тлъстига, трън кисел, и шапиче. Не се разрешава събирането на тези билки извън определените райони, както и в количества, по големи от определените квоти.

Със същата заповед през 2008 год. се забранява събирането от естествените им находища на територията на цялата страна на следните видове лечебни растения: бенедектински трън, волски език, пролетен горицвет, лечебна дилянка, бодлив залист, изтравниче, исландски лишей, лечебен исоп, едроцветна какула, катраника, копитник, мечо грозде, момина сълза, бял оман, жълта папаронка, сантонинов пелин, пирински чай, пищялка, бухалковиден плаун, бял риган, лечебна ружа, салеп, жълт смил, обикновен плаун, цистозира.

Годишно в България се използват 15 000 до 17 000 тона лечебни растения. 60 % от общото количество използвани билки е от растения, събрани от дивата природа. 80 % от техния износ е от видовете: Тиlia sp., Rosa canina, Urtica dioica, Coryandrum sativum, Prunus spinosa - замразена, Mentha piperita, Rubus sp.- замразена, Sylibum marianum, Crataegus monogyna, Aesculus hippocastanum, Sambucus ebulus, Melissa officinalis, Chamomilla recutita, Vaccinium myrtillus - замразена, Valeriana officinalis, Juniperus communis, Hypericum perforatum., Equisetum arvense.

Събирането на лечебни растения за търговски цели или преработка се извършва след издаване на разрешително и заплащане на такса за ползване. Разрешителните се издават от органите на изпълнителната власт, които управляват съответните територии - държавни лесничейства, дирекции на национални паркове, общини, областни управи. Размерът на таксата е определен от Министерския съвет (ПМС № 94/2000 г. (ДВ, бр. 46/2000) за земите и горите държавна собственост или от общинските съвети за териториите общинска собственост. Събраните от таксите средства се използват за поддържане, възстановяване и оценка на ресурсите, изграждане на информационна система, образователни програми за лечебните растения.

Събирането на билки в защитени територии се подчинява на специални разпоредби. Абсолютно е забранено събирането на билки в резервати и поддържани резервати, както и на местата с високо биологично разнообразие, което може да бъде увредено. Събирането на билки на територията на националните паркове е ограничено. Местата, където могат да бъдат събирани билки и допустимите количества се определят чрез плана за управление на парка. В защитените местности и природните забележителности също трябва да се избягва събирането на билки, дори когато това не е специално забранено със заповедта за обявяване на защитената територия.

В изпълнение на разпоредбите на екологичното законодателство във връзка с използването на лечебните растения, общините следва да упражняват системен контрол по приложенито на режима на разрешаване и ползавне на тези растения.

• 
  Територията на Община Гълъбово има биологично разнообразие от национално и общоевропейско значение;
  
• 
  В по-голямата си част биологичното разнообразие е изучено и са определени целите по неговото опазване и обогатяване;
  
• 
  Общината има необходимия административен капацитет и воля за провеждане на националната и европейска политика в областта на съхранение и възстановяване на биологичното богатство;
  
• 
  Недостатъчна е информираността на гражданите по отношение на видовото разнообразие, значението, целите и начините за опазване на видовете и местообитанията.
  
• 
  Инвеститорите не са запознати достатъчно или подценяват изискванията на законодателството в областта на опазване на биологичното разнообразие;
  
• 
  Не достатъчно се използват богатите природни дадености на общината за развитие на екотуризъм и други форми на провокиране у гражданите и най-вече у младите хора за отговорно отношение към природата.
  

Шумът е един от основните фактори с неблагоприятно въздействие върху населението в големите градове. Развитието на промишленото производство, интензивното развитие на пътническите, товарните и въздушните транспортни средства и масовият градски транспорт, са източници на шум, които предизвикват сериозни смущения върху хората.

Изследванията показват, че нивото на шума нараства почти с 1 dB* годишно и достига вече нива, които предизвикват не само силни психологически раздразнения, но и физиологически заболявания на слуховия орган, сърцето, сърдечно съдовата, храносмила-телната и другите системи на човека, а най-силно се засяга централната нервна система. Вредното влияние на шума зависи от неговите физически характеристики. Най-дразнещи са високите честоти, а най-неприятни усещания предизвикват шумове, чиито ниво и спектър се променят непрекъснато и неравномерно. Високите шумови натоварвания довеждат, при продължителна работа в среда с шум > 85 dB(А), до отслабване на слуха с 15 dB за честоти от 500 до 2000 Hz. Шум с такова ниво е често срещано явление по натоварените градски магистрали, в средно шумни производства, незаглушени големи помещения. Тези нива са по-високи в много заведения, а нива от 90-100 dB(А) са обичайни в дискотеки, на концерти и др.

Извършените многобройни във времето експерименти, клинични и други изследвания, показват следното:

- При сила на шума 45 dB(А), латентното време на зрително-моторната и слухово-моторната реакция е еднаква или близка до времето на тези реакции, определени в звуково изолирана камера.

- При сила на шума > 50 dB(А), времето на реакцията се увеличава с 30 ÷ 50 милисек., а при ниво от 60 dB(А), тези реакции се забавят още повече.

- Слуховата чуствителност в шумни условия намалява. При нива на шума 40 ÷ 55 dB(А) състоянието на слуха се нарушава незначително.

- При нарастване на нивото – с 10 dB(А) за кратко време, чувствителността на ухото се възстановява бързо след прекратяване на въздействието.

- При шум с нива 58 ÷ 63 dB(А), се наблюдава намаление на чувствителността за ниските и високите честоти. Възстановяването настъпва след 10-15 минути.

- Състоянието на сърдечно съдовата система при шум 40 ÷ 55 dB(А) не се изменя съществено. При 58 ÷ 63 dB(А) се отчита намаляване систологичното и повишаване на диасистологичното налягане.

Наднормените шумови нива се определят от специалистите като фактори с хипертензивен ефект.

Действащ като стресов фактор, шумът атакува почти всички органи и системи. Индивидуално оценено, въздействието на шума най-често се представя като: предизвиква раздразнение, главоболие, пречи на съня и почивката, затруднява възприемането на речта, пречи на умствената работа.

Литературните данни категорично потвърждават неблагоприятните въздействия на шума върху здравето на децата в близост до източници на интензивен шум. Същият влияе твърде неблагоприятно върху физическото и нервно-психичното развитие на децата. Нарушават се психическата устойчивост на децата и процесът на запаметяване. Възникват и отрицателни и емоционални състояния - неспокойствие, нежелания за контакт, раздразнителност.

Сред неблагоприятните фактори на селищната среда шумът се отличава с разнообразното си влияние. По своята значимост като рисков фактор шумът успешно “съперничи” на замърсителите на атмосферния въздух, водата и почвата.

От 1 януари 2006 г. е в сила Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС)(обн., ДВ, бр. 74 от 13.09.2005 г.). С цел пълното въвеждане на изискванията на Директива 2002/49/ЕС за оценка и управление на шума в околната среда през 2006 г. се разработи и влезе в сила подзаконовата нормативна уредба:

1. Наредба № 2 от 05.04.2006 г. за дейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда, и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда (обн., ДВ, бр. 37 от 5.05.2006 г.). Наредбата определя структурата и дейността на националната система за мониторинг на шума в урбанизираните територии. Също така регламентира провеждането на собствени и контролни измервания на нивата на шум, излъчван от промишлени източници. Разписан е процесът на събиране на информацията, като отговорен орган за създаването и поддържането на база данни е ИАОС.

2. Наредба № 3 от 25.04.2006 г. за изискванията за създаването, поддържането и съдържанието на регистрите на агломерациите, основните пътища, железопътни линии и летища в страната (обн., ДВ, бр. 38 от 9.05.2006 г). Регистрите се създават с цел осигуряване на информация при разработване на стратегически карти за шум и планове за действие, чрез документиране на основните характеристики на източниците на шум. Целта е да се обобщи наличната информация, с която разполагат отделните институции и да се осигури обществен достъп до нея.

3. Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и вредните ефекти от шума върху здравето на населението (обн., ДВ, бр. 58 от 18.07.2006 г.). Наредбата регламентира основните показатели за шум в околната среда; граничните стойности и методите за оценка на шума, излъчван от различни източници. Целта на наредбата е създаването на възможност за оценки и прогнози за състоянието на шумовото натоварване в урбанизираните територии.

4. Наредба за изискванията към разработването и съдържанието на стратегическите карти за шум в околната среда и към плановете за действие (ПМС № 217 от 18.08.2006 г., обн., ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г.). Наредбата регламентира минималните изисквания към входните данни, необходими за разработването на шумовите карти; етапите, през които преминава разработването им; начина на отразяване на стойностите на шумовите нива върху картите; минималните изисквания към изходните данни.