План за действие

Друг задържащ фактор за решаване на проблемите във водоснабдяването на община Гълъбово е липсата на достатъчно средства за да започне строителството

Наличието на нитрати над ПДН в питейните води е в резултат от въздействието от азотни торове.Нестандартното качество на питейните води се дължи на антропогенното въздействие и хидроложките особености.Въглищните залежи и интензивния добив могат да обуславят също наличието на азотни съединения (амоняк, нитрати и нитрити) и повишена окисляемост на подпочвените води в този район.

Проведените в България скринингови изследвания сред рисковите групи (кърмачета и малки деца) в райони с високо нитратно съдържание в питейните води по отношение ниво на метхемоглобин в кръвта на 1155 деца показват, че нивото му се колебае във физиологичните граници.Независимо от тези факти постоянното наднормено съдържание на нитрати в питейните води и значителната нестандартност по микробиологични параметри са един постоянен рисков фактор за най-уязвимата група от населението - кърмачета и малки деца.Съществува реална възможност за провокиране на метхемоглобинемия.

Установяването на нестандартни проби питейна вода по микробиологични показатели на територията на общината вследствие пропуски при обеззаразяването й увеличава риска от развитието на епидемични ситуации от инфекциозни заболявания, чийто причинители могат да се разпространяват чрез питейната вода (салмонелоза, ентероколити, хепатит тип А).

Природният състав на водите варира в широки граници по отношение на твърдост, съдържание на сулфати и нитрити.

Проведените изследвания показват съдържание на замърсители - нитрати, нитрити, амоняк и пестициди, което налага постоянство в прилаганите профилактични мероприятия.

Нитратното замърсяване на подземните води е един от съществените хигиенни проблеми в страната, особено в интензивните селскостопански райони съдържанието им надхвърля до два пъти допустимите норми.
2.2.7. Източници на замърсяване на територията на общината и извън нея.

”Брикел” ЕАД и „Контур Глобал Марица Изток 3” АД се явяват източник на отпадъчни води върху приемниците р.Сазлийка, р.Соколица и яз.”Розов кладенец”.

Преди вливането на отпадъчните води, водите на р.Сазлийка отговарят на изискванията ІІІ^-та категория по всички от изследваните показатели, с изключение на неразтворени вещества, нитритния азот и амонячен азот в много случаи.

Отпадните води от “Брикел” ЕАД са:І-ви поток - избистрени води от сгуроотвала, като над 95% от тези води се връщат в технологичния цикъл за оборотно ползване; ІІ-ри поток – дебалансови води.Тези води се отвеждат

периодично аварийно от технологичния цикъл и се заустват в р.Сазлийка.Наличните данни показват, че качеството на водата периодично не отговаря на емисионните норми за неразтворени вещества, нефтопродукти и общо желязо;ІІІ-ти поток – дренажни отпадъчни води от сгуроотвала.Тези води с променлив дебит в зависимост от площа на водното огледало се изпускат към река Сазлийка.Отговарят на изискванията на Наредба №6.

Влиянието на отпадъчните води върху премника по показателите pH, разтворен кислород, наситеност на кислород, перманганатна окисляемост и желязо е незначително и тези показатели остават под ПДК и след вливането на отпадъчните води от “Брикел” ЕАД.

По показателите електропроводимост, разтворени и неразтворени вещества и амониев азот, влиянието е по-значимо, но в редки случаи води до превишаване на ПДК.

По показателя сулфатни йони влиянието е значимо и в повечето случаи те са над ПДК в реката след вливане на отпадъчните води.

Нефтопродуктите, внесени с отпадъчните води водят до допълнително замърсяване на реката в единични случаи.

Местата на заустване на отпадъчни води от ТЕЦ 3 в река Соколица, която е водоприем от категория ІІ са.

№1-заустване от колектора на идустриални и дъждовни води;

№2-заустване на технологични избистрени води;

№3-заустване на филтрирани води от сгуроотвал Искрица;

№4-заустване на филтрирани води от сгуроотвал Искрица.

Резултатите от изпитване на проби отпадъчни води през 2005 г. от: колектор- Дренажни води от сгуроотвал „Искрица 1” преди заустване в р.Соколица; от канал- Обработени избистрени води преди заустване в р.Соколица; от колектор- Промишлено-дъждовен колектор преди заустване в р.Соколица; от канал - Дренажни води от сгуроотвал „Искрица 1” показват основно превишения на индивидуалните емисионни ограничения по Комплексното разрешително за съдържанието на неразтворени вещества и желязо, а в някои случаи и на нефтопродукти.

След реконструкцията се предвижда да няма отвеждане на отпадъчни води към тези пунктове.

Язовир “Розов кладенец” е комплексен водоизточник за “Брикел” ЕАД и ЕК “Марица Изток 3” т.е.включен е в оборотната система на двата обекта, осъществена чрез следната схема:

• 
  Водовземане за “Брикел” ЕАД – промишлени води и връщането й в яз.”Розов кладенец”;
  
• 
  Водовземане за ЕК “Марица Изток 3” от яз.”Розов кладенец” и заустване на отпадъчните води в р.Соколица, която над 95% от дебита се зауства в яз.”Розов кладенец”;
  
• 
  Язовирът се подхранва от р.Сазлийка, която и частично захранва с техническа вода “Брикел” ЕАД;
  
• 
  В р.Сазлийка се заустват част от водите на “Брикел” ЕАД <1% и периодично малка част от водите на р.Соколица, която е събирателен канал на отпадъчните води от ТЕЦ- 3.
  

Въведеният оборотен цикъл в “Брикел” ЕАД и „Контур Глобал Марица Изток 3” АД свежда до минимум възможността за повишено негативно влияние върху повърхностните води на приемника р.Сазлийка, приток на р.Марица.

Независимо от това остава прякото въздействие върху водоемите (водите и седимента), включени в оборотната система и подземните води в резултат на комплексното влияние на ”Брикел” и ТЕЦ-3, въглищните залежи и интензивния добив на селското стопанство.

Много висок екологичен риск създава незавършената канализационна мрежа на гр.Гълъбово и липсата на ГПСОВ, което води до замърсяване с битово-фекални води.

В гр. Гълъбово има изградена канализационна мрежа с обща дължина около 47 км.През последните 3-4 години тя беше съществено разширена и в момента обхваща около 80 % от територията на гр. Гълъбово.Наред с така посочените параметри тази мрежа има и някои недостатъци.Тя е строена през годините безразборно, без да се държи сметка на предварително изготвения проект за канализация на гр. Гълъбово.В резултат на много места канализацията е с малки диаметри и с недостатъчни дълбочини и включването на нови участъци от града е затруднено.

Поради факта, че канализацията на града е смесена и поради силното запрашаване на целия регион не са редки случаите на запушване на канализацията. Поради по-малките си диаметри от необходимото канализацията

на града се нуждае от по редовно прочистване и продухване.Това предполага наличието на специална техника, която за съжаление липсва в специализираното търговско дружество “ВиК” – гр. Гълъбово.

Отпадните води се заустват директно без пречистване в река Сазлийка.

В населените места от общината, където отпадните води се събират в септични ями или открити канали, същите се заустват без пречистване в р.Сазлийка, р.Соколица и селските реки.

Предвижда се да се изгради Пречиствателна станция за отпадъчни води на гр. Гълъбово оразмерена за 10 090 еквивалентни жители, тъй като такава в момента няма за да се покрият изискванията на европейското законодателство, както и да се доизгради канализационната мрежа на населеното място. Предвиденото място за това е имот №001816, местност „Кайряка“ в землището на гр. Гълъбово. Необходимо е също да се реконструират съществуващи канализационни клонове, неотговарящи по проводимост на оразмерителните водни количества, както и затлачени и с изтекъл срок на годност. Успоредно с канализационната мрежа ще се реконструира и съпътстващата водопроводна мрежа.

• 
  Да увеличи броя на населението, чиито отпадъчни води ще се отвеждат и пречистват в канализационната система, чрез изграждане на нови клонове, съгласно изискванията на Директива на ЕС 91/271 - изграждане на канализационна мрежа в жилищни квартали, свързани към водопровода, но без изградена канализация.
  
• 
  Да предотврати рисковете за околната среда, произтичащи от преливащи септични ями и заустване на отпадъчни води в околната среда, чрез разширяване на канализационната мрежа към райони, които към момента не са свързани към канализационната система изграждане на събирателен колектор, който да обере заустванията в Сазлийка и да ги отведе към бъдещата пречиствателна станция.;
  
• 
  Избягване на замърсяване на подземните води и намаляване до минимум риска за човешкото здраве.
  

• 
  Предоставяне водоснабдителни услуги на потребителите, съгласно стандартите на Директива 98/83/ ЕЕС;
  
• 
  Осигуряване непрекъснатост на водоснабдяването за абонатите (чрез намаляване на физическите водни загуби и ремонтните работи, в следствие от аварии във водопреносната мрежа дължаща се на вида тръби;
  
• 
  Намаляване на загубите от скрити течове, чрез подмяната на сградните водопроводни отклонения, изпълнени предимно от поцинковани тръби бързо корозиращи след 10-15год. експлоатация
  
• 
  Да предизвика обществена чувствителност по отношение на ефективната употреба на водните ресурси;
  
• 
  Намаляване разходите за експлоатация и поддръжка на водопроводната система.
  

• 
  Ще се предотвратят рисковете за околната среда, произтичащи от заустване на отпадъчни води в околната среда, чрез отвеждането им в пречиствателната станция за пречистване
  
• 
  Ще се предпази приемниика р. Сазлийка от замърсяване вследствие от заустване на непречистени отпадъчни води.
  

● Подробно Прединвестиционно проучване

● Идеен проект за канализационната мрежа

● Идеен проект за водопроводната мрежа

●Идеен проект за Пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) в гр. Гълъбово и довеждаща инфраструктура до нея.

Съществуващо положение: Техническото състояние на водопроводната мрежа е лошо. Особено по участъците с етернитов водопровод авариите са много чести. Изградената канализационна мрежа в по-голямата си част е от от 60-те години и представлява около 80% от града. Голяма част от нея е строена по стопански начин, безразборно без изграждане на цялостен проект и спазването му.

Настоящото инвестиционно предложение относно ВиК представлява:

●Нови главни канализационни клонове – 1179,05м.

●Нови второстепенни клонове – 2121,15м

●Нови СКО – 137бр.

●Нови дъждопреливни шахти и отливни канали – 8бр.

●Изграждане на КПС и тласкател за заустване на отпадъчната вода от западния район на града

●Реконструкция на главни канализационни клонове – 3021,57м.

●Реконструкция на второстепенни канализационни клонове – 2831м.

●Рехабилитация на СКО – 149бр.

Водопровод

● Рехабилитация на главни водопроводни клонов - 370, 27 м.

● Рехабилитация на второст. водопроводни клон - 7535,50 м.

●Сградни водопроводни отклонения - 286 бр.

На 24.07.2012г. община Гълъбово сключи договор за „Осъществяване на техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“: „Пречиствателна станция за отпадъчни води, доизграждане и рехабилитация на канализационната мрежа и рехабилитация на водопроводната мрежа гр. Гълъбово“. Настоящият договор е първи етап на инвестиционния проект. Финансирането по него е осигурено по Процедура BG161O005/10/1.11/03/19 “Подготовка и изпълнение на проекти за подобряване и развитие на инфраструктура за питейни и отпадъчни води в агломерации над 10 000е.ж.“ по ОПОС. За финансирането на проекта е сключен договор за безвъзмезна финансова помощ №DIR51011119-C023/17.02.2012г. и Споразумение за подготовка на инвестиционен проект – първи етап.

Изпълнението на инвестиционния проект ще доведе до разрешаване проблемите с канализационната мрежа и питейното водоснабдяване на Община Гълъбово, които са много на брой и с широк отзвук сред населението.

С изпълнението на този договор и приключването на първи етап – Подготовката на инвестиционниия проект, Община Гълъбово ще кандидатства за одобрение и финансираяне на втори етап – изпълнение на инвестиционния проект.

Част от подземните води се използват за водоснабдяване на населените места в общината. За питейно водоснабдяване на общината се използват и прехвърлени води от поречието на р. Тунджа.

Водоснабдяването на Община Гълъбово се осъществява от Помпена Станция „Червеняково”- Сливенско. Доведена до разпределителния възел „Карагьоз Могила” се разпределя по 5 направления- гр. Гълъбово, селата Априлово, Разделна, Великово и Обручище.

От собствени водоизточници се водоснабдяват селата Мъдрец, Главан и Помощник, които освен това са свързани и с водопровода от Помпена Станция Обручище.

Общо водопроводната мрежа в Община Гълъбово е около 280км. От там захранващата мрежа е 125км, от който за Гълъбово 105км., отсечките от селата Мъдрец, Главан , Помощник и от резервоар „Карагьоз Могила” до Обручище- ТЕЦ 3- Медникарово- Искрица са по 10км.. Вътрешната захранваща мрежа за Общината е около 85км.

Всички населени места на общината са с изградена водопроводна мрежа за питейно-битово водоснабдяване.

Територията на община Гълъбово има богати водни запаси. Този ресурс включва както повърхностно течащи, така и подземни води. През нея протичат реките Сазлийка и притоците й Овчарица и Соколица. Водите на трите реки се използват за напояване на земеделските земи в землището на общината.

За нуждите на селското стопанство през втората половина на XX век е изградена добра хидромелиоративна мрежа, покриваща територията на общината и осигуряваща изкуствено напояване на обработваемите земи в землището й. В нея се използват повърхностно течащите води. Тя обхваща 28 микроязовира, разположени в землищата на населените места и свързаната с тях канална мрежа: гр. Гълъбово - 1; с. Мусачево - 1; с. Априлово - 1; с. Великово - 1; с. Обручище - 1; с. Медникарово - 3; с. Искрица - 3; с. Помощник - 4; с. Мъдрец -7; с. Главан - 9.

Общият размер на залятата площ от язовирите е около 2 хил. дка. С най-голям завирен обем са язовир „Кумлия" в землището на с. Обручище - 1465 хил. м³, язовир „Червена река" в землището на с. Искрица - 1286 хил. м³ и язовир

„Априлово" в землището на с. Априлово - 600 хил. м³. Най-малки са микроязовирите в землището на с. Главан с по 25-30 хил. м³завирен обем.

Общото състояние на язовирната мрежа е задоволително, но каналната мрежа се намира в лошо състояние и на много места не може да бъде използвана.

Основната част от язовирите са общинска собственост. Язовирите „Червена река" и „Розов кладенец" са държавна собственост.

Язовирите "Розов кладенец" и "Червена река" /използва се от ТЕЦ "Марица-изток 3"/ се използват от топлоелектрическите централи при осъществяване на тяхната производствена дейност.

Канализационните системи в населените места осигуряват отвеждането и пречистването на отпадъчните битови, дъждовни и промишлени (след предварително пречистване) води и заустването им в съответния водоприемник. Те имат важно значение за поддържането на благоприятна и здравословна жизнена среда, опазване на водните ресурси от замърсяване и поддържане на екологичното равновесие.

В Общината все още няма изградена ПСОВ. Канализационната мрежа на гр. Гълъбово е с обща дължина около 40 км и обхваща около 80% от територията на града. Има разработен проект за изграждане на ГПСОВ с довеждащ колектор за отпадните води на гр. Гълъбово.

Емитерите на територията на общината , заустващи промишлени отпадъчни води са „Мини Марица-изток" ЕАД, „Брикел" ЕАД и „Енел марица изток 3" ЕАД.

„Мини Марица-изток" ЕАД извършва и непрекъснат мониторинг на изпусканите руднични води. Реките на територията на общината са сборен колектор на отпадните битови и промишлени води.

Необходимо е изграждане на ПСОВ в рудник „Трояново 1".

Събирането на отпадните води е ограничено и по-специално третирането им. Понастоящем сектор отпадъчни води генерира утайки само от почистване на канализацията, които обикновено се депонират.

В останалите населени места се използват предимно септични ями и попивни кладенци, което от своя страна води до замърсяване на почвите и влошаване на качеството на питейната вода. Липсват пречиствателни съоръжения на отпадните води, което е причина за неконтролируемото замърсяване на водните басейни на територията на района.

Липсата на изградена канализационна мрежа, на голяма част от територията на общината, влошава екологичната обстановка. Болшинството жилищни сгради имат септични ями, не изпълняващи до голяма степен предназначението си, което води до преливане и недопустими течове по улиците в населените места.

2.2.11. Количествени и качествени показатели.

По показателите неразтворени вещества, азотни окиси и БПК₅ водите на р.Сазлийка системно не отговарят на нормите за проектната ІІІ^-та категория водоприемник.

В отсечката на р.Сазлийка за територията на община Гълъбово се наблюдават сложни, противоречиви процеси на едновременно протичане на самопречиствателни процеси и на антропогенно въздействие.

Направените замервания показват резултати под пределно допустимите норми, но това не решава проблема със замърсяването на р.Сазлийка, р.Соколица и яз.”Розов кладенец” с непречистените отпадъчни и промишлени води от района на град Стара Загора и община Гълъбово и от електроцентралите и рудниците на територията на общината.

Проблемът със замърсяването от населените места би следвало да се реши сред построяването на пречиствателна станция за отпадъчни води, а за ТЕЦ-овете след реализацията на проектите за тяхната рехабилитация и изграждане.

С оглед намаляване замърсяванията на повърхностните води на територията на община Гълъбово е необходимо:

* Да се води статистика и постоянен контрол на замърсителите на притоците на река Сазлийка в района на община Гълъбово.

* Да се прочистят речните корита след язовирите и дигите по реките от прораснали храсти и дървета, строителни и др. отпадъци в заливните им зони;.

* Да се закрият намиращите се в непосредствена близост до язовирите, реките и каналите сметища.

* Да се контролира и ограничи локалното замърсяване на притоците на река Сазлийка на територията на община Гълъбово, като се набележат съответни мерки за подобряване качеството на водите чрез разработване на проекти за построяване на инженерно-хидроложки съоражения, утайници и др. и се реализират проектите на централите (Брикел и ТЕЦ 3) по отношение на водите.

На основание на посочените данни и анализи за състоянието на повърхностните, подземни и питейни води в региона на община Гълъбово се определят следните

ПРИОРИТЕТИ:

• 
  Предприемане на мерки за недопускане по-нататъшното замърсяване и влошаване качеството на питейните води;
  

• 
  Провеждане на мероприятия за предотвратяване замърсяването на водите с опасни вещества;
  

• 
  Осигуряване на постоянен контрол върху състоянието и качеството на питейните води;
  

• 
  Осигуряване на питейна вода със стандартни качества;
  

• 
  Недопускане възможността за появата на епидемични ситуации, вследствие замърсяването на питейните води;
  

• 
  Изграждане на цялостна канализационна и водопроводна мрежа и на ГПСОВ.
  

Преобладаващите почви на територията на общината са черноземните смолници с мощен хумусен слой /в по-заравнените територии/, подходящи за отглеждането на зърнени и зеленчукови култури и канелените горски почви /в хълмистите части/ и алувиално (делувиално) - ливадни в подножията на терасите на реките. В хълмистите части се срещат още и канелено-подзолисти (псевдоподзолисти) почви. Освен това нагънатия релеф създава условия за проявлението на денудационни и ерозирани, заблатени и засолени почви.

От общо заетата от общината площ 80,47% е селскостопански фонд, 11,02% горски фонд, 5,63% фонд населени места и 2,88% пътища и водни площи. Селищата в общината са балансирано разположени по територията й.

Община Гълъбово е разположена на площ от 3488 хектара. Най-голям относителен дял заемат земеделските земи - 62,2% или 2169,5 хектара. Относителният дял на нивите е 68.3% от общия размер на земеделските земи. Динамиката в площта на нивите (нарастване на тяхната площ) и на мерите и пасищата (намаляване на площта им) е свързана с възстановяване на частната собственост върху земеделските земи и на трансформацията на земи, заети от трайни насаждения и от мерите и пасищата в ниви. Пак с възстановяване на частната собственост и раздробяването на земеделските земи се обяснява и нарастването на площите, заети от полски пътища и прокари. Чрез тях се осъществява достъп до повече на брой земеделски участъци в землищата на отделните населени места.

На базата на този поземлен ресурс и благоприятните почвени и климатични условия, се развива успешно аграрният сектор на общинската икономика. За да се отговори на приоритетите за развитие на селското стопанство, залегнали както в областната, така и в националната стратегия обаче е необходимо по-ефективно използване на земеделските земи в общината. Откритият способ при добива на въглища в района определят и големия относителен дял на териториите, използвани за добив на полезни изкопаеми. Те възлизат на 614,9 хектара, което представлява 17,6% от общата площ на общината. През последните години се наблюдава слаба тенденция към намаляване на дела на тези земи поради рекултивация на териториите, на които е приключило изземването и частичното свиване на въгледобива.

Обработваемата земя на територията на общината е 275 450 дка. Горските територии заемат 13,5% от площта на община Гълъбово или 470,9 хектара.