План за развитие на община Чирпан за периода 2007-2013 г май 2005 г. С ъ д ъ р ж а н и е

3. Социална сфера

3.1. Население, демографско развитие и потенциал – основни тенденции, проблеми и изводи

Анализът на статистическите данни след средата на 90-те години откроява следните основни тенденции в демографското развитие и потенциала на община Чирпан (вж. Таблица ДР – 1).

Първо, депопулацията на общината е ясно изразена – в края на 2002 г. жителите на общината са намалели с почти 13% спрямо 1999 г., при под 7% за страната. С други думи, този процес протича с темпове, които са над средните за страната, за областта и за южния централен район за планиране. Следователно, Чирпан е засегнат в много по- голяма степен от тази отрицателна и опасна тенденция.

Второ, в резултат на това, все по- малка част от населението на старозагорска област живее в община Чирпан: от 7.4% през 1994 г. този дял през 2002 г. е вече 6.9%.

Трето, общинският център остава най- привлекателното място за живеене в общината – там е концентрирано около 70% от населението (вж. Таблица ДР-2 и ДР-3). Това подсказва, че голяма част от стратегическите мерки и програми се предполага да бъдат локализирани в гр. Чирпан, което не означава неосновано пренебрегване на другите селища, тъй като подобен подход би довело до задълбочаване на противоречията „център-периферия” и на местните социално- икономически диспропорции. Следователно, програмите, действията и конкретните проекти по отношение на по- силно и на по- слабо заселените части/селища от общината трябва да се отличават с определена специфика. По- глобалното решение на проблемите на 20-те селища от втория тип може да се търси по- успешно в рамките и/или във връзка на програми и проекти обхващащи повече населени места.

Четвърто, данните за 2002 г. по отношение механичния прираст на населението показват, че Чирпан, за разлика от областта като цяло има отрицателен механичен прираст (вж. Таблица ДР - 4). Това означава, че Чирпан привлича по- малко нови жители в сравнение с тези, които го напускат. Прави впечатление също, че жените са по- многобройни (активни) в миграционните процеси.

Пето, гъстотата на населението в Чирпан (48,59 души на кв.км. през 2002 г.) е типична за селскостопански райони – около и под 50 души на кв.км. За сравнение – гъстотата на старозагорска област и на южния централен район за планиране е над 71 души, а средната за страната е 70.68.

Област Ст.Загора и съставляващите я общини не правят изключение от общата за страната тенденция в това отношение. Прави впечатление обаче, че тя е устойчива за целия наблюдаван период и обхваща всички общини, за разлика от други региони (напр. Смолянския), където макар и само до 1995 г. е имало общини с положителен естествен прираст.

Трайният отрицателен естествен прираст и сравнително по- неблагоприятната картина за областта се дължат в голяма степен на по- високата от средната за страната смъртност в почти всички общини, с изключение на Ст.Загора (вж. Таблица ДР - 6). В този съпоставителен план Чирпан е сред общините с най- висока смъртност.

Седмо, обяснението на тези показатели, и особено на смъртността и раждаемостта може да се потърси във възрастовата структура на населението (вж. Таблица ДР - 7). Анализът на данните ясно сочи неблагоприятния характер на тази структура, за която е характерно: (а) значителен дял на населението в надтрудоспособна възраст, който превишава стойностите за страната и за областта; (б) този дял е за сметка главно на по- нисък дял на хората в трудоспособна възраст; (в) дял на лицата в подтрудоспособна възраст, който е близък до стойностите за страната и за областта.

1. 
   Община Чирпан в сравнителен план се очертава като място, което не е предпочитано за живот.
   
2. 
   Общината бива напускана на първо място от по-млади хора в трудоспособна възраст сред които по- активни са жените. Това, заедно с ниската раждаемост е формирало неблагоприятна възрастовата структура на населението и високи коефициенти на възрастова зависимост.
   
3. 
   Положителна черта на възрастовата структура на чирпанското население е наличието на лица в подтрудоспособна възраст, чиито дял е около средния за страната. Това може да се разглежда като потенциал за общината от гледна точка овладяване на неблагоприятните демографски процеси и попълване на работната сила в близко бъдеще за сметка на «собствени» възрастови кохорти (разбира се при абстрахиране от евентуални емиграционни процеси от общината).
   
4. 
   Влошената демографска структура дава отражение върху броя на населението чрез занижените възможности за бъдещо увеличение на раждаемостта и неизбежните високи стойности на показателите за смъртност на едно застаряващо население.
   
5. 
   В основата на описаните демографски тенденции стоят социално- икономически фактори, които се проявяват на национално и на регионално равнище:
   

• 
  продължително и продължаващо неблагоприятно икономическо развитие на общината, което й отрежда място сред по- изостаналите общини;
  
• 
  сравнително висока безработица;
  
• 
  нисък жизнен стандарт, обусловен от ниски доходи, свиване и натурализация на потреблението;
  
• 
  криза в отраслите и дейностите, осигуряващи развитието на човешкия потенциал (преди всичко здравеопазване и образование) и пр.⁵