План за развитие на община Чирпан за периода 2007-2013 г май 2005 г. С ъ д ъ р ж а н и е



страница9/11
Дата16.10.2018
Размер1.76 Mb.
#89440
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

III. СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ


Резултатите от анализа на социално-икономическото развитие на Чирпан в сравнение със средното за страната, дават основания за следните основни изводи:

1. Демографско развитие

Демографското развитие на общината е по-лошо в сравнение със средното за страната. Обобщаващата оценка е 79.7% от средното за страната. Тя поставя общината на едно от последните места в областта, изпреварваща само най-слабите селскостопански общини – Опан, Братя Даскалови, Гурково и Павел Баня.

Тази оценка се формира от значението на следните показатели:


  • Отрицателен темп на прираст на населението за периода 1999-2002 г. Той е 96.2% от този на страната;

  • Ниски темпове на естествен и механичен прираст на населението. Те са 86.1% и 65.1% от средните стойности за страната;

  • Ниска гъстота на населението – 68.7% от средното.

Демографската структура на населението е изключително лоша. Равнището на коефициента на възрастова зависимост е 72.9% от средното за страната, като общината е изпреварена и от Павел баня. Сравнително по-добро е образователното равнище на населението, измерено чрез броя на учебните години на 1 жител – 89% от средното за страната, като Чирпан се нарежда след Стара Загора, Казанлък и Раднево.

Изводите са:



  • Демографската ситуация в общината е по-лоша в сравнение със средната за страната;

  • Отрицателни темпове на естествен и механичен прираст, лоша демографска структура на населението;

  • Относително добра образователна структура на населението.

2. Инфраструктура

Като цяло инфраструктурната изграденост на Чирпан е на равнището на средната за страната – 100.3%: техническата инфраструктура – 108.4% и социалната – 92.2% от средното за страната.

Техническата инфраструктура включва състоянието на водоснабдителната и пътната мрежи. Чирпан се характеризира с над средното за страната равнище на водоснабденост, и равнище на населението, което не е на воден режим – 110.4% от средното за страната. Пътната инфраструктура е над средното за страната – 113.4%.

Състоянието на социалната инфраструктура е малко под средното за страната равнище. На едно населено място се падат средно по 0.52 училища, което е 103.3% от средното за страната. Темпът на увеличение на лекарските и стоматологичните практики през 2001-2002 г. е по-висок от средния за страната - 106.6%, но това все още не може да компенсира изоставането в равнището на задоволеност - 66.7% от средното за страната равнище на лекарски и стоматологични практики на едно населено място.

На фона на сравнително доброто състояние на областната инфраструктура, може да се направи извода, че Чирпан изпреварва слабо областното равнище по техническа инфраструктура и е малко под средното за областта по равнище на социална инфраструктура.

3. Развитие на икономиката

Община Чирпан регистрира сравнително ниско равнище на нетни приходи от продажби на 1 жител. Средно за периода 1999-2002 г. то е 1.70 лева на жител при 8.18 лв/жител за страната, което е едва 21% от средното за страната. В рамките на Старозагорска област общината се нарежда на 5-то място, изпреварвайки само селскостопанските общини.

Този показател напълно кореспондира с броя на регистрираните фирми на 1 жител. За периода 2000-2002 г. са се регистрирали средно по 106 фирми, или 4.1 фирми на 1000 жители при средно за страната 7.7 фирми. Това е 52.8% от средното за страната и поставя общината отново на 5-то място в областта.

Делът на наетите лица е под средния за страната – 71.7%. Слабо положително влияние в това отношение имат заетите в индустрията. Техният дял е по-висок, но все пак под средния за страната – 80.4%. По тези два показателя Чирпан е отново на 5-то място пред селските и зад индустриалните общини. Чирпан има значителни ресурси в селското стопанство. Делът на заетите в селското стопанство е 4.7 пъти над средния за страната. Това я поставя след Братя Даскалови и Опан. Обработваемата земя е 13.3 дка на 1 жител, което е над два пъти спрямо средното за страната.

Като цяло, темпът на икономическо развитие за изследвания период е 88.5% от средния за страната. Резултатите от анализа показват ниско равнище и темпове на икономическо развитие, средно равнище на развитие в рамките на областта и голям потенциал за развитие на селското стопанство.

4. Доходи

За периода 2000-2002 г. доходите на населението, измерени чрез ДДФЛ на 1 жител, се запазват на едно относително ниско равнище – около два пъти под средното за страната. Както и по останалите показатели, и тук Чирпан се нарежда на 5-то място в рамките на областтта. Леко спадащият темп на прираст – 95.8% води до затвърждаване на мястото на общината по този показател.

Средната работна заплата на заетите е под средната за страната (85.5%), но с положителен темп на прираст – с 23% над средното. Равнището на безработица – 20.7% средно за периода 1999-2002 г. е по-високо от това за страната – 16.86%. И по двата показателя Чирпан е отново на 5-то място в областта. Равнището на данъка върху недвижимите имоти (като косвена оценка на собствеността) в общината е ниско – 51.4% от средното за страната. То спада с по-висок от средния за страната темп, което води до относително намаляване на равнището от 59% през 2000 г. на 45% през 2002 г.

Най-ниско е равнището на приходите от печалбата, измерени чрез данъка за общините. Средно за периода 2000-2002 г. то е 42.8% от средния за страната. За разлика от другите показатели, тук се наблюдава макар и слаба, но положителна динамика – 103.9% от средното за страната.

Резултатите дават основание да се направи извода, че Чирпан е стабилизирал доходите, безработицата, имуществения статус на населението и други показатели за стандарта на живот, на едно сравнително ниско спрямо средното за страната равнище.

Като заключение, може да се обобщи, че Чирпан е на кръстопът. В прекия смисъл на думата, тук се пресичат пътищата в посока запад-изток и север-юг. Общината се намира между Пловдив и Стара Загора, между София и морето, между Родопите и Стара планина, в центъра на Горнотракийската низина. В косвения смисъл, Чирпан не може да продължава досегашнотто си развитие като го задържа на сравнително ниско равнище и реализира темпове, които не предполагат промяна. Общината има две възможности за развитие – използване на средищното си положение за развитие на дейности, свързани с обслужването на пътния трафик и развитие на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Тя може да ги превърне в силни страни, или да ги пропусне, като заеме съответното периферно, спрямо центровете на растеж, място.

Въз основа на SWOT анализа може да се направи извода, че силните страни и възможностите пред общината са ясно очертани, което позволява нейната стратегия да има преимуществено «агресивен» характер, т.е. – да заложи на използването и развитието на своите възможности и силни страни, за да постигне амбициозната си стратегическа цел в средносрочна перспектива.

Като се имат предвид резултатите от анализа, генералната стратегическа цел на община Чирпан за периода до 2013 г. е:



МОДЕРНИЗИРАНЕ И ДИНАМИЗИРАНЕ НА ОБЩИНСКАТА ИКОНОМИКА, ОСИГУРЯВАНЕ НА СТАБИЛНА ЗАЕТОСТ, ДОХОДИ И ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ НА НАСЕЛЕНИЕТО.

Тази цел кореспондира с главната стратегическа цел на политиката за регионално развитие – постигане на устойчиво и балансирано развитие на регионите на страната.



Генералната цел предполага осъществяването на следните три стратегически цели:

ПЪРВА: Ускорено, балансирано и устойчиво икономическо развитие

ВТОРА: Подобряване качеството на публичните услуги и на жизнената среда

ТРЕТА: Увеличаване капацитета на общинската администрация за координиране на институции, проекти и програми.

Тези стратегически цели се очаква да бъдат постигнати чрез реализация на общинския план за развитие през периода 2007-2013 г.



Достигането на първата цел предполага действия, насочени към използване на диференциалните предимства на общината. Предвиждат се мерки, които да използват стратегическото транспортно положение на общината. Развитието на стопански дейности, свързани с обслужване на трафика ще се допълва и с изграждане на складова база, която да поеме продукцията на селското стопанство и на хранително-вкусовата промишленост, не само на местни, но и на други производители. Принос за спирането на икономическия спад, окончателно стабилизиране на местната икономика и преминаване към ускорено развитие ще имат развитието на туристическата индустрия и на разработването на местни стопански ресурси. Предвижда се подобряване на образователното равнище и привличане на чужди инвестиции. Очаква се това да допринесе за повишаване на заетостта на населението и на неговите доходи.

Основните насоки за подпомагане на местната икономика са свързани с повишаване на нейната конкурентоспособност и стимулиране на частния бизнес. Оценката на степента на достигане до тази цел ще се осъществява чрез показателите, характеризиращи развитието на икономиката, на техническата инфраструктура и на безработицата.



Постигането на втората цел ще бъде до голяма степен резултат от реализацията на мерките в областта на икономиката и като цяло на генералната стратегическа цел. Специално пътищата, ще създадат по-добри условия за подобряване на качеството на социалните услуги – образование, здравеопазване, социални дейности, култура и достъпа до тях на жителите на селата. Ускореното икономическо развитие ще повиши доходите на населението и ще задържи младите хора в общината. Предвиждат се действия за облагородяване на непосредствената жизнена среда в населените места и за съхраняване на природната среда. Степента на достигане на тази цел ще се оцени със система от показатели, отчитащи: демографската структура и механичния прираст на населението; по-добрия достъп на жителите на селата до Чирпан; повишаване на доходите и удовлетвореността на гражданите от предоставяните услуги от страна на общината.

Третата цел – повишаване на местния управленски капацитет, е крайъгълния камък за постигане на целите на общинския план за развитие. Без модерна и висококвалифицирана администрация, която да умее да управлява парите от структурните фондове на общността, която да организира и координира усилията на всички местни играчи, не е възможно постигането на първите две стратегически цели. От тази гл.т. като критерии за оценка на изпълнението на тази цел могат да служат показатели за ефективността и ефикасността на общинската администрация и на общинския съвет.

Основните насоки на социално-икономическото развитие за периода 2007-2013 г. се очертават от избраните приоритети. Те са:

Приоритет 1: Използване преимуществата на общината за развитие на нейната икономика и повишаване на конкурентоспособността й.

Приоритет 2: Подобряване на непосредствената жизнена среда и създаване на привлекателни условия за живот на населението в общината

Приоритет 3: Създаване на благоприятна институционална среда и укрепване на общинския институционален капацитет.

Тези приоритети са продължение на приетите и формулирани приоритети през предишния планов период. Разбира се, отчита се степента на изпълнение на задачите до 2006 г. Това налага отпадането на определени мерки и допълване с други, както и фокусиране на усилията в определени, различни от преди насоки.


Връзки и зависимости на общинските с областните и националните приоритети

Тези приоритети съответстват на националните приоритети, описани в Националната стратегия за регионално развитие (НСРР). Така например, първият общински приоритет съвпада с първия национален – развитие на икономиката и повишаване на нейната конкурентноспособност. Особен акцент в двата документа е укрепването на институционалния капацитет. Вторият национален приоритет фокусира върху проекти, подобряващи инфраструктурата. Това е обект на местна политика, формулирана в първи и втори приоритети на общината. Крайната цел – подобряване качеството на живот е обект на трети и четвърти национални приоритети. Най-пряко тя е застъпена във втори приоритет на общината.

Хоризонтални цели

Планът за развитие на община Чирпан съдейства за постигането на две групи хоризонтални цели, които пронизват всички приоритети. Първата група включва:



  • защита на околната среда, намаляване на антропогенното въздействие върху нея и постигане на устойчиво икономическо развитие. Реализацията на тази цел е база за развитие на туризма и на отдиха на местното население;

  • гаранции за равнопоставеност между половете. Това ще се реализира чрез конкретни мерки за повишаване на квалификацията на жените, стимулирането им за започване на собствен бизнес и други.

Втората група цели са насочени от една страна към подобряване на параметрите на материалната среда. Тя се реализира чрез инвестиции, основно в инфраструктурата. От друга страна те са ориентирани към създаване на управленски и организационни предпоставки за развитието на бизнеса и решаването на социалните проблеми на населението. Първата цел се реализира в по-голяма степен чрез втория приоритет. Във всички приоритети са предвидени проекти, които имат за цел да подобрят капацитета на основните партньори в общината – общинска администрация и съветници, НПО, местен бизнес. В най-голяма степен тази цел се реализира чрез трети приоритет.

Финансови ресурси и разпределението им по приоритети и години

Планът за развитие на общината предвижда осъществяването на проекти и програми на обща стойност от 33 760 хил.лв. През първата година е заложена сравнително по-малка сума – 2 595 хил.лв. Размерът на усвояваните средства през годините постепенно се увеличава за да достигне 6 820 хил.лв през 2013 г.



Ф
игура СТР- . Разпределение на финансовите ресурси по години

Предвидените средства за реализация на общинския план се насочват основно за реализация на втория приоритет – подобряване на непосредствената жизнена среда и създаване на привлекателни условия за живот на населението – 21 150 хил.лв. Следват вложенията в първия приоритет – развитие на общинската икономика и повишаване на нейната конкурентноспособност (10 160 хил. лв.) и приоритет трети – създаване на благоприятна институционална среда и укрепване на общинския – 2 450 хил.лв.



Фигура СТР- . Разпределение на средствата по приоритети


Източниците на финансиране за седемгодишния планов период са предимно външни: от структурните и кохезионния фондове на ЕС (21 800 хил.лв.), други донори от страната и чужбина – 785 хил.лв., инвестиционната програма, която ще финансира общини, попадащи в райони за целенасочено въздействие – 575 хил.лв. Вътрешните за общината източници включват общинския бюджет – 5 375 хил.лева, от заеми 1 600 хил.лв., от проекти на НПО – 425 хил.лв. Очаква се частният сектор да инвестира 3 200 хил.лв. в проекти, включени в общинския план за развитие.

На Фигура 3 се вижда, че основен източник за финансиране на плана са фондовете на ЕС. Техният дял възлиза на 64.6% от всички средства. Това обстоятелство прави общинския капацитет за управление ключов фактор за изпълнението на плана.

Фигура СТР- . Източници за финансиране на общинската стратегия за развитие





Каталог: 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Alexander Malinov
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница