План за развитие на община хитрино



страница2/22
Дата24.10.2018
Размер4.7 Mb.
#96570
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

Източник: Община Хитрино
Най-голям дял заемат земеделските територии, а най-малък кариери и рудници и депата за битови отпадъци. По-долу е представен и бълансът на територията.
Табл. 2.Баланс на територията към 31.12.2013 г.




Видове територии и начин на ползване

общо дка

1

Земеделски територии







Ниви

Трайни насаждения

Естествени ливади

Мери, пасища

Гори и полезащитни пояси

Полски пътища и прокари



184 406

4 402


538.745

32 674


4 716.412

79.141


2

Горски територии







Гори

Горски пътища и просеки

Скали, сипеи, ями, пясъци и др.


5044,604

75.000


2 264.000

3

Населени места и други урбанизирани територии







Населени места

Гробища и извън селищни паркове



11 591.036

554.513


4

Водни течения и водни площи







Реки

Язовири, водоеми и канали

Блата и мочурища


316.000

637.380


135.241

5

Територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци







Кариери и рудници

Депа за битови отпадъци



150.000

38.000


6

Територии за транспорт и инфраструктура







Жп линии и съоръжения

Републиканска пътна мрежа

Местни и ведомствени пътища

Летища


Надземни проводи и инженерни съоръжения

875.507

538.581


1082.334

108.851


144.000




Обща територия на землището

288 051

Източник: НСИ.

1.1.2.Топографска характеристика

Територията на общината е разположена върху Мизийската плоча, основата на която преобладаващо е изградена от палеозойски скали. Върху тях пространствено са отложени седиментни скали с различна дебелина. Специфична скала е льосът. Различно дебела льосова покривка воалира вододелни пространства, долинни склонове, както и някои речни тераси.

В орографско отношение заеманата територия се характеризира с голямо разнообразие – в северната част се спускат най-южните части на Лудогорското плато и Самуиловските височини. През територията на Хитрино преминават две реки Пакоша и Каменица. Посредством долината на р. Провадийска общината се свързва с Девненската низина и респ.Черно море.

Съгласно сеизмичната карта на България, общината попада в зоната на VII степен. Коефициентът за сеизмичност е 0.10. Не се наблюдават активни физикогеоложки явления и процеси – свлачища, пропадане, срутвания.
1.1.3. Климатична характеристика
В климатично отношение района на Общината попада в умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област и се характеризира с горещо лято и студена зима. Валежите са по-ниски от средните за страната, но са по-обилни в сравнение с останалите области в Лудогорието. Годишният ход на валежите в този район има подчертано континентален характер. Максимумът е през юни, а минимумът - през февруари. Валежите от сняг са в периода ноември – април. Средното месечно и сезонно разпределение на валежите е както следва: зима -131 л. кв. м, пролет -165 л. кв. м, лято - 227 л. кв. м и есен - 133 л. кв. м.

Най-студените месеци през годината са януари и февруари. Средната годишна температура е 10,3°С. Минималните температури през зимата в някои случаи падат до -25°С. Не са изключения и резките понижения на температурите през пролетта и есента. Като най-топли се очертават месеците юли и август. Типичен пролетен месец е април, а типичен есенен - октомври. За добре изразения континентален характер на климата в района на община Хитрино свидетелстват средните месечни температури за януари /-2°С/ и за юли /24°С/, валежният режим /февруарски минимум и юнски максимум/ и сравнително продължителното задържане на нежната покривка /над 3 месеца/.

Почвено-климатичната характеристика на Общината създава възможност за отглеждането на всички култури, характерни за умерения климат и най-вече за развитието на зърнопроизводството и техническите култури. Освен за изброените култури, почвено климатичните условия в района на Общината са подходящи за овощни насаждения. Традиционни селскостопански производства са: отглеждането и добиването на зърнени храни, тютюн, слънчоглед, трайни насаждения, дребното месно и млечно животновъдство и др.
1.1.4. Геоложка характеристика

Територията на община Хитрино е бедна на полезни изкопаеми и природни ресурси. В рамките на Общината, до село Хитрино функционира кариера за добив на камъни. Концесионер по силата на договор с МРР на кариерата е “Автомагистрали Черно море” ЕАД – Варна. В кариерата има изградено производство на всякакъв вид камък, същевременно функционира и асфалтова база.


1.1.5. Национални паркове и защитени територии
Територията на Община Хитрино не попада в границите на защитени территории по смисъла на Закона за защитените территории, но част от площите й попадат в границите на защитена зона (Натура 2000 място) по смисъла на Закона за биологичното разнообразие

Защитената зона от НЕМ “Натура 2000” е “Каменица” с код BG0000138, определена съгласно изискванията на Директива 92/43/ЕЕС за хабитатите с РМС 122/02.03.2007 г. / ДВ бр.21/2007г./.

Предназначението и целите на защитена зона “Каменица” са:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.


В с. Живково се намира интересна природна забележителност. На сред обработваемите ниви от землището му рязко се издига скално образувание. То се наречена „Червената скала“ и е известна още и с турското си име „Къзъл кая“. Името вероятно е дадено от това, че гледана отдалеч скалата придобива кафяво-червен цвят. В подножието ѝ се извършват археологически разкопки. Тук са открити множество кости на едър и дребен домашен рогат добитък, глинени съдове и монети. Откритите монети са римски сечени по времето на Гордиан III, Валериан I и Александър Север. При досегашните проучвания се смята, че първоначално районът под скалата се е развивал като тракийско светилище. Свидетелство за това са множеството кости на домашен добитък и откритата култова сграда. В периода V - VI век районът се превръща в селище.
През територията на община Хитрино преминават две реки – Пакоша и река Каменица, които са водоприемници от втора категория, определена съгласно Заповед на министъра на МОСВ и представляват част от поречието на р. Камчия и р. Провадийска с център за управление Басейнова дирекция „Черноморски район” гр. Варна.

Водоприемниците са обявени за чувствителна зона, съгласно заповед № РД- 970 от 28.07.2003 г. на МОСВ .


1.1.6. Водни ресурси
Общината се отводнява от Провадийската река. Състоянието на водата в реката се наблюдава при село Байково, а качеството й от 1998 година през период от три месеца. Реката в пункта преди с. Байково е първа проектна категория.
Съгласно хидрогеоложката карта на Република България общината попада в област със слабо изразено континентално климатично влияние върху оттока на реките. Хидрогеоложките особености са обусловени от равнинно-хълмистия характер на релефа, умерено-континенталния климат и широкото разпространените варовикови скали и льосова покривка, които формират дълбоко разположени карстови водни басейни. По-голям интерес за региона представляват дълбоките подземни води акумулирани в малм-валанжския хоризонт. Характерът на водите е карстов и карстово-пукнатинен. Характерно е дъждовно-снежното подхранване на оттока.
През територията на община Хитрино преминават две реки – р. Каменица и р. Пакоша, които дренират водите си към р. Провадийска и р. Камчия респ. в Черно море, поради което са обявени за чувствителни зони, съгласно Заповед № РД -272/ 03.05.2001 г. на МОСВ за категоризация на повърхностните водни обекти.

Покрай двете реки са изградени 8 бр. микроязовири и водоеми с малък обем с оглед задоволяване потребностите от напояване на селскостопанските земи.


Табл.3. Водни ресурси

Водоеми, язовири, речни корита

Населено място

Площ/дка

Собственост

Форма на стопанисване

Язовир “Развигорово”

Водоем “Иглика”

Водоем “В.поляна”

Водоем “Живково”

Водоем “Върбак”

Водоем “Равнец”

Водоем “Тимарево”

Водоем “Студеница”

Блато “Байково”


с.Развигорово

с.Иглика


с.В.поляна

с.Живково

с.Върбак

с.Тимарево

с.Тимарево

с.Студеница

с.Байково


78.261

8.193


11.638

20.604


13.682

9.586


26.691

1.744


8.375

общинска общинска общинска общинска общинска общинска общинска общинска общинска

под наем

за отдаване

обществена

за отдаване

разрушена

без вода


обществена

обществена



Източник: Община Хитрино
Язовирът в с. Развигорово служи за спортен риболов и е отдаден на концесия за срок от 20 години.
1.1.7. Почви

Почвите в Лудогорието са силно повлияни от особеностите на скалната основа и от характера на релефа, климата и растителността. Във връзка с льосовата и льосовидната основа, сравнително сухия климат и наличието на сухолюбива лесостепна растителност от север към юг е разпространението на карбонатните, типичните и изслужените черноземи /оподзолените/ черноземи, които заемат 39% от обработваемата земя. Сивите и тъмносиви горски почви обхващат 61% от обработваемата земя на община Хитрино.


Сивите горски почви се характеризират с маломощен хумусно-алувиален хоризонт, поради изсичането на горите и интензивните ерозионни процеси. Сивите и тъмносиви горски почви имат добра структура, пропускат въздуха и задържат влагата и бързо се затоплят през пролетта. Те са образувани върху слюдести шисти, карбонатни пясъчници и др., под влияние на влаголюбива букова растителност, която постепенно е била унищожена и заменена с по-сухолюбива растителност.
Карбонатните черноземи съдържат специфични образования - карбонатни мицели. Особено подходящи са за отглеждане на царевица, слънчоглед, люцерна.

Типичните черноземи са формирани върху разкъсана льосова основа. В морфологично отношение не се различават съществено от карбонатните черноземи, с тази разлика, че карбонатите при тях се наблюдават във височинния интервал 25-60 см. Мощността на хумусния хоризонт е 50-70 см. Поради идентичните свойства на типичните черноземи с тези на карбонатните те се обединяват в една обща агро-производствена група.



Излужените черноземи са сред най-плодородните почви. Това се дължи на тежкия механичен състав (песъчливо-глинест, като количеството на глината се увеличава в дълбочина) и добрата водозадържаща способност. Формирани са върху льосовиден и песъчливо-глинест субстрат.
Почвите в Лудогорието са силно повлияни от особеностите на скалната основа и от характера на релефа, климата и растителността. Във връзка с льосовата и льосовидната основа, сравнително сухия климат и наличието на сухолюбива лесостепна растителност от север към юг е разпространението на карбонатните, типичните и изслужените черноземи /оподзолените/ черноземи, които заемат 39% от обработваемата земя. Сивите и тъмносиви горски почви /61%/ са образувани върху слюдести шисти, карбонатни пясъчници и др., под влияние на влаголюбива букова растителност, която постепенно е била унищожена и заменена с по-сухолюбива растителност.
Поради изсичането на горите и интензивните ерозионни процеси, сивите горски почви се характеризират с маломощен хумусно-алувиален хоризонт, който варира от 5 до 30 см, като средно не надвишава 20 см дълбочина. Сивите и тъмносиви горски почви имат добра структура, пропускат въздуха и задържат влагата и бързо се затоплят през пролетта.
Почвите в община Хитрино са представени от всички подтипове на черноземите. Основни почви са изслужените черноземи, както и тъмносивите и ливадни почви. Изградените полезащитни горски пояси донякъде смекчават негативното влияние на суховеите върху селскостопанската дейност.

1.1.8. Гори


Земите с предназначение „За нуждите на горското стопанство“ на територията на община Хитрино са 29 915.215 дка, което възлиза на 10.4 % от общата територия на общината.

Табл.4. Разпределение на площта/ха/ и общия запас без клони /куб.м./ на горите по функционална група и вид гори.



Източник: ОЗС – Хитрино

Преобладават предимно земния дъб и акацията.

Табл.5. Разпределение на залесената площ/ха/ по стопански класове и групи гори по основни функции



Източник: ОЗС – Хитрино

По своята функционална група горите в Хитрино попадат в три групи – за стопански функции, защитни гори изащитени гори, като за стопанските са с най-голям дял – 83,9 %.
Табл. 6. Разпределение на горите в общината по функционални групи

Източник: ОЗС - Хитрино


Растителното разнообразие в горския фонд на община Хитрино включва над 40 дървесни видове, в т.ч. 4 иглолистни, над 20 храстови видове и над 100 броя тревни растителни видове. Преобладават церови, габърови гори, масиви от сребролистна липа, както и гори от дъб на места примесен с габър. В горите се срещат различни видове едър и дребен дивеч. При едрия дивеч това са благороден елен, сърна, дива свиня, дива коза, а за дребния дивеч най-характерните видове са див заек, фазан, яребица и дива патица. От хищниците се срещат лисица, чакал, вълк.

Горите заемат 33 101 дка от територията на община Хитрино и са едно от големите й богатства, като само 5 044,604 дка са общински.



Табл.7. Гори и храсти в ССФ в община Хитрино

Населено място

дка

1. с.Байково

276,935

2. с.Близнаци

209,448

3. с.Висока поляна

104,251

4. с.Върбак

242,102

5. с.Длъжко

0

6.с.Д.Войников

388,087

7. с.Единаковци

25,602

8. с.Живково

0

9. с.Звегор

251,612

10. с.Иглика

426,741

11. с.Калино

0

12. с.Каменяк

105,065

13. с.Развигорово

1558,628

14. с.Сливак

0

15. с.Становец

198,933

16. с.Студеница

63,058

17. с.Тервел

101,75

18. с.Тимарево

438,733

19. с.Трем

653,659

20. с. Хитрино

0

21.с.Черна

0

Общо:

5044,604

Източник: ОЗС – Хитрино
До края на 19-ти век Лудогорието е било покрито с горски насаждения, които в по-голямата си част са изсечени и земите са преминали към селскостопанския фонд. Днес най-широко разпространенa горска растителност има по повърхността на платата и сенчестите склонове и по-малко в долините, суходолията и припечните изложения.

Голям проблем са незаконните сечи и честото несъобразяване с лесоустройствените планове от страна на частните стопани. Дървесината се използва основно за отопление, което също е предпоставка за масови незаконни сечи, предимно от по-бедните групи от населението.

Дървесни видове - Най-разпространените видове в района на Общината са салкъмът (бяла акация) (Robinia pseudoacia), хибридната топола (Populus x canadensis), цер, дъб примесен с габър.

Салкъмът (бялата акация) е най-широко залесяван сред чуждите за района видове и се отличава с бърз растеж и има калорична дървесина. Въпреки, че променя някои от основните характеристики на почвата (уплътнение, химичен състав) и занапред трябва да се поддържа на територията на Общината и да се залесява на някои по-лесонепригодни места, включени в горския фонд. Целта за това е да поеме част от антропогенният натиск от страна на местното население към естествените гори в райони.

Тополовите култури се създават основно в поречията на малки вътрешни реки (дерета) и се среща почти във всички населени места на Общината. Те растат сравнително бързо и имат ценна дървесина. От друга страна са податливи на различни заболявания и лесно съхнат.

Липовите гори заемат много по-малки площи, основно по северните и източните склонове. Те често са обект на набези по време на цъфтежа им, когато се събират цветовете за билки. Това довежда понякога до масови погроми.

През деветдесетте години значителна част от тополовите насаждения в Общината са поголовно изсечени, в резултат на което терените са силно заблатени и ерозирали. За в бъдеще трябва да се разшири залесяването с местни крайречни дървесни видове – бяла върба, черна и бяла топола.

Иглолистните масиви са съставени предимно от чер бор и частично – от смърч.

Общата оценка за състоянието на горите в региона е много тревожна. Горите са „белите дробове” на природата. В тях са съсредоточени, включително и на територията на Общината ценни ресурси – дървесина, билки, гъби, богато биологично разнообразие. От друга страна те са най-застрашени от пряко унищожение. Този процес се задълбочава от факта, че ниският жизнен стандарт на местното население, особено в селата го насочва към най-лесния начин за бързо оползотворяване на този ресурс. Трябва да се избягват голите сечи в горите и по-внимателно да се следи състоянието им, особено когато се отнася за естествени гори. През 2008 г. Общината е кандидатствала по проект: "Залесяване на земеделски земи от общински поземлен фонд в селата Върбак и Байково – за 303 дка”, пред Държавен фонд “Земеделие” – агенция САПАРД, на стойност 135 180,90 лева. Проектът е реализиран успешно. Въпреки това общината трябва да продължава да търси финансиране за залесяване и да осъществява такива проекти.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница