План за развитие на община приморско през периода 2004-2009 година

УВОД

Планът за развитие на община Приморско за периода 2004-2009 година е дългосрочна научно-практическа визия за развитието на общината, която е балансирана между човешките, икономическите и социалните нужди и очаквания и капацитета на природните ресурси и екосистеми. Целта на плана е да представи диагноза на общинското развитие с оглед да се идентифицират най-важните проблеми и потенциални заплахи, с които се сблъсква или ще се сблъсква общината, както и да дефинира потребностите, желанията и насоките за бъдещето развитие на местната общност в една по-дългосрочна перспектива.

1. 
   Равностойно третиране на урбанистичните, човешките, социалните, икономическите и екологичните аспекти в развитието на общината и съчетаване на целите на икономическото и социалното развитие, с тези на опазване на околната среда според критериите на Европейския съюз;
   

2. 
   Откриване, съхраняване и стимулиране на всички положителни процеси и тенденции, които благоприятстват за развитието на общината;
   
3. 
   Запазване на икономическото и културно-историческо наследство, обичаи и традиции и тяхното използване като опора на движението към стабилност и осигуряване на приемственост в развитието на общината;
   

4. 
   Активизиране на гражданското участие и партньорство при изготвяне на плана;
   

5. 
   Създаване на справедлива равнопоставеност между хората от различни възрастови групи, социални слоеве и етноси в общината, за които се разработва плана;
   

6. 
   Стимулиране на поява на нова ценностна система, на нов морал и на ново мислене и поведение на гражданите, ориентирано към философията на Европейския съюз за развитие на общините;
   

7. 
   Максимално доближаване до критериите и изискванията на Европейския съюз към местното самоуправление в предприсъединителния период и активно използване на възможностите за развитие, предоставени от Европейския съюз през първите три години, след присъединяването ни към него;
   

8. 
   Широко прилагане на възможностите за развитие, които предоставят държавата, неправителствените организации и фондации;
   

9. 
   Изучаване и прилагане на положителния опит и “ноу-хау” натрупан от общините в страната и Европейския съюз.
   

Разработването на “Плана за развитие на община Приморско за периода 2004-2009 година” премина през следните етапи:

1. 
   Анализиране на състоянието на различните сфери и аспекти на развитие на общината;
   

2. 
   Обобщаване на анализите и очертаване на основните проблеми, възможности и тенденции в развитието на общината;
   

3. 
   Определяне на целите, приоритетите и мерките за развитие на община Приморско;
   

4. 
   Формиране на план за действие на общината по критериите на Европейския съюз включващ дейностите и проектите, които допринасят за постигане на целите на плана;
   

5. 
   Определяне на измерители и индикатори за отчитане на състоянието и резултатите от действията за развитие на община Приморско, както и на реда за осигуряване на информация и публичност на плана.
   

Мнения и предложения за постигане на развитие на община Приморско за периода 2004-2009 година изказаха не само ръководители, общински съветници и специалисти от общината, кметове и кметски наместници, представители на поземлената комисия, дирекциите по трудовата заетост и социално подпомагане, читалищата в общината, на РПУ на МВР, но и лидери на политически партии в общината, на неправителствени организации и 168 граждани, сред които има учители, лекари, медицински сестри, агрономи, селски стопани, предприемачи, младежи, пенсионери, мъже и жени.

1. 
   Насочване и подпомагане усилията на общинското ръководство в търсенето на партньори, инвеститори и финансиращи програми;
   
2. 
   Развитие на гражданския сектор в общината, като осъществяването на плана следва да се превърне в дело на цялото население.
   

Планът освен набор от основни мерки, имащи отношение към аспектите на развитие, включва и организационни мерки, които подготвят условията за неговата реализация.

Община Приморско не е от големите по територия административно териториални единици, но затова пък в нейните предели има значителни природни ресурси и исторически паметници, както и хора, пренесли през вековете пламъка на българското родолюбие, книжовност, култура и жажда за свобода.

Транспортно – географското разположение на общината е много добро. През нея преминава път Е87 от Бургас за Малко Търново. В непосредствена близост до територията на общината преминава път 98, който е свързан с град Приморско чрез отсечката: път 98 – Ново Паничарево – Ясна поляна – Приморско.

Общината се намира в близост с Международното летище Бургас и с най-голямото пристанище на Черно море - Пристанище Бургас.

Тракийските племена населявали земите на крайбрежна Странджа II – I хил. преди Новата ера били наричани “тини” и “скирмиани”. Известни в древността като опитни рудари, те поддържали търговски връзки с целия Егейски свят. Останките от техните селища, гробници и светилища, които се откриват в района на Приморско, говорят за една висока култура и развити обществени отношения.

Безспорно най-интересната част от тази култура е свързана с представи и вярвания на траките. Голямата наситеност на култови паметници в тази територия:

4 светилища, 12 открити досега долмени и над 10 могилни некропола дават основание тя да се определи като място със специален статут на свещено за траките място – “Свещена планина”.

Централно място сред култовите паметници заема светилището “Беглик Таш”. То е създадено в средата на природните скални феномени и олицетворява култа към Слънцето. С оформянето на неговата структура и добавянето на ритуални символи и знаци траките са изразявали своите религиозни представи за усъвършенстването и обезсмъртяването на човека, които са в основата на така наречения Тракийски орфизъм.

Тази тракийска религия, която се оформя в края на бронзовата епоха най-общо се персонифицира от Орфей – митичния тракийски цар. Важна е ролята на Великата богиня – майка, която сътворява природата. Чрез свещен брак със Слънцето – божественото мъжко начало, се ражда техният син – смъртният герой Орфей. Той трябва да извърши своите подвизи и изпитания за да получи безсмъртие. Вероятно този ритуален цикъл на орфическото посвещение са извървели тракийските поклонници почти 16 столетия в светилището :Беглик Таш”.

В епохата на Средновековието и ранното османско владичество тук съществували важни религиозни средища. По запазените топоними в района на река Ропотамо: като “Свети Димитър” и “Света Параскева”, можем да предположим, че те са свързани с развитието на едноименни църковни комплекси или манастири.

Археологическите проучвания в залива “Света Параскева” дадоха възможност за пълното изясняване на архитектурния план и строителните периоди на средновековна църква. Тя е еднокорабна с форма на стегнат кръст и кръстокуполно покритие.

Откритите в нея археологически предмети, останки от две погребения датират функционирането и от X до XVII век, когато е била опожарена от турците. Около църквата са открити следи от други постройки и аязмо, което е доказателство за това, че църквата е част от средновековен манастир, чийто патрон вероятно е Света Параскева.

В българските земи през Средновековието култа към великомъченицата Света Параскева Епиватска бил широко разпространен. Нейните мощи били пренасяни в редица балкански градове в това число и столицата Царевград Търнов. Затова тя станала по-популярна като Света Петка Търновска или Българска.

През османското владичество култът към светицата имал важна обединителна роля за поробения български народ. Тя била възприемана като покровителка на дома и стопанството и затова с особена почит се ползвал зимния празник на светицата – 14 октомври. С него българите отбелязват завършека на стопанската година и окончателното прибиране на реколтата от полето. Старите българи казват: “Дойде ли Петков ден, значи е дошла зимата”

Крепостта Урдовиза, разположена в най-източната част на Китенския полуостров се свързва с античното селище Тонзу, споменавано от старогръцкия географ Клавдий Птоломей и просъществувало под името Урдовиза до средата на XIV век. Крепостта е била построена за охрана на древния Понтийски път, който е започвал от устието на река Дунав и преминавайки по черноморското крайбрежие, достигал до Цариград.
При завладяването на Българското царство от османците, крепостта Урдовиза попада в отделната привилегирована област “Хасекията” – част от свещенните имоти на султан Мехмед I. Тази област се намирала югозападно от днешно Приморско и включвало териториите на10-15 села, сред които са Китен, Ясна поляна, Писменово и др.
Съществува легенда, че “Хасекията” е създадена по заповед на турския султан, който бил омаян от красотата на този край и се влюбил в мома от село Урдовиза. Той поискал де вземе момата в харема си, като обещал да изпълни всяко нейно желание. Тя пожелала съседните на Урдовиза села, които могат да се обиколят с кон за един ден – от изгрев слънце до залез слънце, да получат привилегии, като не плащат данъци. Девойката сама обиколила обширната територия около Урдовиза и когато при залез слънце стигнала до един залив до днешния град Приморско се хвърлила в морето заедно с коня си. Това място днес е известен туристически обект и носи името “Атлиман” (Ат –кон, лиман – залив).
В друга легенда се разказва, че Урдовиза е била голяма българска крепост с владетелка Мария. Тя предала крепостта доброволно на турците срещу условието – де се даде особен статут на селата от района.
Има и десетки други разкази и легенди от това време,открити, умело подбрани и вълнуващо поднесени в “Спомените” на Станчо Костадинов, “Пътеводител на Българското Черноморие” на Хр. Томов и К. Андонов, “Село Заберново” на Г. Горов, “Приморско – Проучвания, Бит и Фолклор” на Димо Станчев, “Странжанската Ясна поляна ” на Христодоли Арсова и Жельо Димитров и др.
По-важното в случая не е емоционалния и чисто познавателен сантимент към историята на региона от годините на османското робство, колкото привилегиите, които местното население от областта “Хасекията е успяло да извоюва.
Ето какви са били някои от тези привилегии:

1. 
   В селата от областта е забранено да се заселват и да живеят хора отвън, независимо от народността им.
   
2. 
   Обработваемата земя е бащина собственост и се предава по наследство на най-големия син.
   
3. 
   Жителите са освободени от данък за притежаваната земя и добитък, а са плащали само данък “Баджа парасъ”, съответстващ на данъка в българската държава – “Данък комин (димнина)”.
   
4. 
   Хасекийските села, съгласно фермана са управлявани не от турци, а от Съвет на старейшините – българи, наричан Дернек.
   

Последен пазител на фермана е бил чорбаджията Хаджи Стоян Лостоолу от Звездец, убит в 1844 година.

• 
  Първата вълна е от българи населяващи селата – Заберново, Калово, Кондолово, Граматиково и Бяла вода, които съгласно клаузите на Берлинския договор, останали в Турция;
  
• 
  Втората вълна идва след Илинденско – Преображенското въстание от селата – Стоилово, Бръшлян, Малко Търново;
  
• 
  Третата вълна бежанци е след Балканската и Първата световна война. Това са българи от Южна Странджа и Одринско.
  

Основание да бъде преименувано село Алан Кайряк в село Ясна поляна дава едно уникално събитие, случило се в селото през 1906 година – създаването на толстоистка колония от Христо Досев от Стара Загора, Димитър Жеков от Бургас, Стефан Андрейчин, Тошко Коматов, Цонко Николов и руснаците Маруся Галина и Гаврило Вулф.