Потенциал на парковата територия

2.4.Потенциал на парковата територия

За разлика от потенциалната стойност на територията нейният потенциал се определя като реално постижимото в периода на действие на Плана след отчитане на въздействията на ограничителите и стимулаторите върху идеалните цели и реалните възможности за тяхното отстраняване/използване.

В своята цялост територията на парка е достатъчна за опазването на жизнени популации на максимална част от застрашените приоритетни видове. Изключение правят няколко вида грабливи птици с малко размножаващи се двойки, които биха могли да изчезнат от парка и при добро управление, като в последствие реколонизацията на територията е много вероятна. В този смисъл не се налага разширение на сухоземната територия на парка, но пред вид необходимостта от опазване на ценната морска биота се налага присъединяване на прилежащата към парка морска акватория и въвеждане на ограничителни режими в нея.

В десетгодишния период за прилагане на ПУ не би могло да се постигне запазване и възстановяване на естествения характер на горите в парка, но реално може да се създаде нормативна и технологична база за нормалното развитие на процеса и да се постигнат първите практически резултати. Като стъпка към постигането на целта са реални възможностите за запазване на старите гори в най-значимите от консервационна гледна точка територии на парка и опазване на 20% от най-старите дървостои във всички задействани гори от територията, както и опазването и поддържането на естествените гори по речните тераси, тесните крайречни брегове и прилежащите им стръмни склонове.

Действащата законова рамка дава възможности за предвиждане на допълнителни ограничения при ползването на горите (чл.4, ал.3 от Закона за горите препраща към специалния закон, т.е. ЗЗТ) и екологични подобрения чрез разширяването на инфраструктурата от защитени територии.

През посочения период е напълно възможно възстановяването на рибните запаси до допустимите за риболов, както и постигане на оптимални популации на стопански ценни диви копитни, вълк, дива котка, златка и др.

Поради сравнително доброто състояние на компонентите на околната среда потенциалът за екологични подобрения на абиотичния фактор не е особено висок, но с построяването на ПСОВ на крайбрежните селища се очакват чувствителни подобрения на качествата на морската вода в прилежащата на парка акватория.

С предвиденото премахване на ДБО от ЗМ “Устието на река Велека” и незаконните сметища на територията на парка, както и с изготвянето и прилагането на ПУ на твърдите отпадъци в парка, е възможно чувствително подобряване състоянието на водите, почвите и ландшафта.

С разширяване на мрежата за мониторинг на компонентите на околната среда и в частност на въздуха се очаква намаляване на риска от залпови замърсявания от кариерна дейност, а при изготвяне на План за управление на водите в парка и прилагането му в плановия период ще се постигне значително подобряване на опазването и по-ефективно ползване на водните ресурси.

Необходимите средства за провеждане на систематичен мониторинг на ключови биотични и абиотични компоненти се стимулира от напредъка на процеса на присъединяване на България към ЕС. В периода на присъединяването се увеличават и възможностите за получаване на финансова и техническа помощ.
Потенциал за ландшафтни/визуални подобрения

Независимо от високата обща оценка на ландшафта в парка в тази насока са необходими и възможни приоритетни действия, насочени най-вече към нарушените ландшафти вследствие на минна и кариерна дейност, от прокарване на пътища. Екологичните подобрения, свързани с премахването на замърсените терени и незаконни ДБО, ще се отразят еднакво положително и на ландшафта.

Законовата рамка и наличието на планово обезпечаване дават възможност за реални подобрения на селищните и крайселищни ландшафти при спазване на режимите, заложени в ПУ и въвеждане на специфични норми за строителство.

Възможните подобрения в тази насока включват:

• 
  рекултивация на нарушени територии в резултат от миннодобивната промишленост и кариерна дейност;
  
• 
  изпълнение на ландшафтно оформление на пътищата от републиканската пътна мрежа;
  
• 
  премахване на незаконното строителство и нерегламентираните животновъдни зони и саморазрушаващи се сгради;
  
• 
  подобряване състоянието на урбанизираните територии и техните околности;
  
• 
  възстановяване на традиционните характеристики на ландшафта чрез идентифициране и пресъздаване на характерни елементи - чешми, огради и др.;
  
• 
  комплексно проучване на ландшафта с цел номиниране на територията за Ландшафт категория ІІ по критериите на Конвенцията за световното наследство (WHC).
  

В това направление съществува неизчерпан потенциал за дейности в няколко основни аспекта:

• 
  извършване на научни изследвания в различни сфери на познанието – екология, изследване на приоритетни елементи на биоразнообразието, изследователски дейности, свързани с развитието на многофункционално горско стопанство, екологично земеделие и животновъдство, археологически, етнографски, архитектурни и исторически изследвания, проучване на геоложките феномени и минералното разнообразие в парка; развитие на система за специализиран мониторинг;
  
• 
  подобряване на екологичната култура на местното население и посетителите на парка;
  
• 
  повишаване на информираността на посетителите за стойността на парка и режимите в него, наложени със ЗЗТ и ПУ;
  
• 
  развитие на интерпретационните умения на назначените рейнджъри и горски стражари;
  
• 
  обучение на горските работници в многофункционалното стопанисване на горите;
  
• 
  обучение на селските стопани в принципите на екологосъобразно органично земеделие;
  
• 
  обучение на събирачите на лечебни растения и гъби в устойчиво ползване на ресурсите и тяхното култивиране;
  
• 
  обучение на туристическите оператори и агенти в принципите на устойчивия туризъм в ЗТ.
  

В рамките на 10 годишния период на действие на Плана е напълно възможно развитието на следните дейности:

• 
  демонстрация на най-добри практики за опазване на биоразнообразието, стопанисването на горите и органично земеделие;
  
• 
  демонстрация на ефективно управление на голяма по размер ЗТ;
  
• 
  демонстриране на възстановени племенни стада от местни породи и специално създадени насаждения с местни сортове;
  
• 
  изграждане на разнообразна и добре балансирана мрежа от интерпретационни съоръжения за демонстрация и интерпретация на биологичното разнообразие и различни консервационни практики, местни занаяти, ритуали, фолклор, литература и т.н.
  

В рамките на следващите 10 години е напълно възможно да се постигне:

• 
  подобряване ефективността и ефикасността на контрола върху ползванията в парка;
  
• 
  подобряване ефективността и ефикасността на охраната на различни елементи на парковата територия и силно ограничаване на бракониерството на приоритетни и застрашени видове;
  
• 
  увеличаване на мрежата от ЗТ със собствен природозащитен статут в парка и присъединяване на прилежащата морска акватория;
  
• 
  включване на парка в мрежата ЕМЕРАЛД, респ. Натура 2000.
  

В рамките на следващите 10 години съществуват реални възможности за въвеждане на многофункционално стопанисване на горите. По изследвания на ОСДГ - Бургас възможностите на горските месторастения позволяват върху 18% от дъбовите и букови гори в парка да се постави за цел производство на специална дървесина при висока възраст и сложен строеж на насажденията. Постигането на тази цел изисква отгледни грижи по метода на ранната индивидуализация – избор на дървета на бъдещето и поддържане на богато видово разнообразие за създаване на сложен строеж и състав на съобществата.

При въвеждане на многофункционално стопанисване на горите и отчитане на действащите ограничители е напълно възможно подобряване на продуктивността на горите през плановия период, тъй като балансът между прираста и ползването на горите не е нарушен и горските запаси на територията на парка практически се увеличават. За тази цел е необходимо оптимизиране отглеждането на младите насаждения и превръщането на издънковите гори във високостъблени, което неминуемо ще повиши потенциала на горите както по отношение на продуктивността, така и по отношение на техните социално-рекреативни и защитни функции. Това означава, че получените добиви от горите годишно следва да бъдат с увеличено участие на средната по размер дървесина, която ще намери приложение за добив на дървени въглища и като технологична дървесина. По този начин ще се създадат условия за намаляване на ползването в старите гори с висока пълнота без икономически загуби, но с определени социални печалби. За достигане на пълния потенциал е необходимо въвеждане на щадящи системи на ползване на горите, водещи до природосъобразно стопанисване, запазване по-дълго на корен възрастни насаждения чрез прилагане на сечи с по-дълъг възобновителен период, запазване и възстановяване на естествени структури и екологични ниши. Допълнителни условия за постигане на потенциалните възможности на горите в парка са свързани със съхранението на почвеното и въздушно овлажняване чрез поддържането на постоянен горски склоп, подходящи и щадящи технологии за дърводобив и изграждане на трайна и временна пътна инфраструктура без дрениране на горските месторастения, както и наличие на достатъчен по брой и добре обучен лесовъдски състав по отношение на консервационните и екологични изисквания на територията.

Като следствие от създаването на пилотен район Странджа – Ропотамо по агроекологична мярка 1.3 по Програма САПАРД, през посочения период е възможно опазването на полуестествените местообитания в парка и развитие на биологично земеделие чрез иницииране и прилагане на агроекологични схеми в различни направления на растениевъдството.

През плановия период е необходимо и възможно развитието на фуражни култури върху бедни ерозирани почви, толерантни към стресови фактори и способни да се самозалесяват. Включването в сеитбообръщението на повече бобови култури - едногодишни (фасул, фий, грах, леща, нахут и т.н.) и многогодишни ще бъде полезно в много направления. За целта ще са необходими проекти за възстановяване на част от площите с люцерна (3000-5000 дка), която също ще участва в сеитбообръщението.

Реални са възможностите за развитие на зеленчукопроизводството чрез възстановяване на зеленчуковите градини в Граматиково, М.Търново, Близнак, Бродилово, Ахтопол, в м.Тракийски лагер, както и на техническите култури.

Реално и належащо ще бъде запазването на масивите от трайни насаждения, характерни за района - ореховите насаждения, на част от южните култури, овощните градини във вътрешността на парка и на лозята в крайселищните територии.

Наличието на голям процент пасища и бобови треви се отразява на качеството на сеното, което има особено висока стойност в Странджа. От своя страна това води до възможност за развитие на екологично пасищно животновъдство. На тази база съществуват реални условия за възстановяване на местните породи при стабилизация на броя на овцете, развитие на екстензивно свиневъдство и възстановяване на позициите на говедовъдството при включване на биволовъдство в животновъдния отрасъл.

Наличието на интерес от предприемачи в парка и контактната му зона в комбинация с природния потенциал на територията и стимулите по Програма САПАРД, гарантират реални възможности за развитие на пчеларството.

По-скоро за туристически цели и за целите на екологосъобразното горско стопанство се очаква нарастване на броя на конете и магаретата.

Прилежащата на парка акватория е с висок потенциал за развитие на аквакултурите, в съчетание със съществуващите даляни, чието отглеждане се стимулира по Програма САПАРД от една страна, а от друга съществува заявен интерес към тази дейност.

Допълнително се очаква развитие на билкопроизводството при една целенасочена политика за култивиране на билки в изоставените земи на парка.

В десет годишния период е напълно възможно достигане на оптимални рибни запаси за развитие на устойчив любителски риболов, а с изграждането на ДДС Граматиково – и развитие на устойчиво ловно стопанство в парка.

Потенциал на територията за развитие на екологосъобразен туризъм

Уникалният комплекс от туристически ресурси предполага развитие на богата гама от туристически дейности и разработване на комплексен туристически продукт.

Съществува висок неизчерпан потенциал за развитие на научен природопознавателен туризъм, за който съществува комплекс от предпоставки – уникално биоразнообразие, наличие на специализирани експозиции – Природен музей в Малко Търново, Горска сбирка в Граматиково в комбинация с дендрариума в м.Качул; все още не добре изследван, но уникален геоложки и петрографски състав на планината, наличие на геоложки феномени, които предстои да се проучат.

Отделно природният комплекс на парка предполага развитие на екологичен туризъм, за който са предпоставка съхранеността на природата и всички нейни елементи.

Наличието на изключително богатство от археологически, архитектурни и художествени паметници на културата в самия парк и селищата в него, на църкви и уникални по рода си параклиси, аязми и столнини предполага изключителни възможности за развитие на културно-познавателен и свещен (религиозен) туризъм и обвързване на територията с подобни обекти в контактната й зона – Голямобуковския манастир “Живоприемний источник”.

Празници и ритуали като нестинарството и свързаните с него чествания на празника св.св.Константин и Елена в с.Българи, националните надпявания в Граматиково, Етнографският музей в Малко Търново, Етнографската сбирка в Бръшлян са предпоставка за развитие на фолклорен туризъм.

Орографските и морфологични особености на планината са основна предпоставка за развитие на пешеходен туризъм, велотуризъм и конна езда. С развитието на този тип туризъм ще е необходимо изграждане на маршрути за хора с увреждания.

Основно значение ще продължава да има морско–рекреативния туризъм, който все още е с неизчерпан потенциал.

С изключително висок потенциал във вътрешността на парка е биоклиматолечението, което освен в Малко Търново би могло да се развие в Бродилово, Кости и Българи. Още повече че за целта са предвидени терени по ТУП на Община Царево.

Селският туризъм, който тепърва се утвърждава в селата Граматиково, Бръшлян, Бродилово и Кости, може да се окаже най-удачната и популярна форма на туризъм за селата от вътрешността, поради наличието на значителен свободен квартирен фонд и добра нагласа на населението за прием на туристи.

Други специализирани видове туризъм, които биха могли да се практикуват по-ограничено, но определено имат място на територията на парка, са спелеотуризъм, скално катерене и бънджи скокове от моста на р.Велека в м.Ковач.

Целесъобразно и възможно е развитието на някои форми на приключенския туризъм, като рафтинг и кану по горното течение на река Велека, гмуркане в заливите на Синеморец и Силистар, морски спортен риболов.

С изграждането и развитието на ДДС “Граматиково” ще се създадат оптимални условия за развитие на ловния туризъм, в т.ч. на международен.

Паркът притежава огромен потенциал за генериране на приходи както за местните общности и отделните собственици и ползватели, така и за неговото управление.

В първия случай това би могло да стане чрез добре обоснована политика на общините и на ДПП за подпомагане:

• 
  възстановяването на стари занаяти и развитие на нови рентабилни услуги, основани на рационално ползване на различни възстановими ресурси в съответствие с консервационната стойност на парка;
  
• 
  приоритетното развитие на туризма, горското и селското стопанство;
  
• 
  производството на специфични местни продукти, основани на висококачествени местни суровини (висококачествена дървесина, местни диворастящи и култивирани лечебни растения, плодове и гъби, екологично чисти животински суровини, пчелен мед и др.);
  
• 
  развитието на комплексен туристически продукт, в т.ч. лов и любителски риболов;
  
• 
  създаването на етикет и запазена марка с емблемата на ПП “Странджа”;
  
• 
  използване на съществуващите празни сгради за продажба на специални стоки и услуги.
  

Генерирането на приходи за управление на парка би могло да стане въз основа на добре обоснован бизнес план на ДПП на базата на:

• 
  такси за ползване на туристически съоръжения и специализирани услуги;
  
• 
  пътни екотакси при транзитно преминаване в натоварени участъци от РПМ и такси за паркиране в специално оборудване паркинги;
  
• 
  такси от концесии върху обекти и дейности в парка (плажове, паметници на културата, ползване на гори и води) при насочена държавна политика за преразпределение на средствата;
  
• 
  отдаване под наем на туристическо оборудване;
  
• 
  такси за провеждане на специализиран туризъм;
  
• 
  производство и продажба на сувенири;
  
• 
  рекламна дейност;
  
• 
  привличане на средства чрез проекти на ДПП и новосъздаденото сдружение “Златна Странджа”;
  
• 
  идентифициране на механизми за реинвестиране на средства от туризма и др. дейности в изграждане на парковата инфраструктура и опазване на природното и културно наследство;
  
• 
  посредническа и консултантска дейност на ДПП в сферата на туризма;
  
• 
  бизнес-партньорства и съвместни проекти;
  
• 
  поддържане на посетителски центрове – такси обучение, интерпретация и др.;
  
• 
  целеви фондове;
  
• 
  спонсорство от търговски фирми и дарения от физически и юридически лица;
  
• 
  международни грантове.
  

Поради огромния брой на недвижимите паметници на културата на територията на парка и липсата на държавни средства възможностите в този аспект могат де се сведат до:

• 
  инвентаризация и картиране на паметниците на културата в парковата територия, приоритизация по отношение на тяхното заснемане и определяне на охранните им зони с предвиждане на подходящо маркиране;
  
• 
  изготвяне и частично прилагане на програма за реконструкция и реставрация на културното наследство;
  
• 
  оценка на туристическия потенциал на културното наследство и изготвяне на програма за неговата интеграция в туристически пътеки и маршрути;
  
• 
  развитие на програма за съвместно управление на КИН и неговата охрана в съответствие с националното законодателство.
  

Независимо от социокултурните промени като цяло съществува висок потенциал за опазване на местните ритуали, обичаи, местна кухня и бит, за което особено ще допринесе развитието на селския и агротуризма на територията на парка.

Независимо от постигнатото досега, територията притежава неизчерпан потенциал за формиране на партньорства на различни нива (локално, регионално, национално, международно) и в различни направления (научо–изследователски, образователни, природозащита, бизнес-партньорства и др.). По-важни в този аспект са:

• 
  партньорство между Дирекцията на ПП “Странджа”, местните власти, местните производители и туристически фирми за промоция на комплексен туристически продукт;
  
• 
  постигане на определени споразумения с Република Турция за опазване на странджанската биота и естествения характер на странджанските реки;
  
• 
  побратимяване с ПП “Лонско поле” и други природни паркове в чужбина;
  
• 
  интегриране в мрежата на ПАН-парковете;
  
• 
  интегриране в екологичната международна мрежа Натура 2000;
  
• 
  партньорство с международни, национални и регионални образователни и научни институти като Българска академия на науките, ЛТУ, Софийски университет, ВСИ – Пловдив, Бургаски свободен университет, Колеж по туризъм, Институт по интродукция и растителни ресурси – Садово, Институт по планинско животновъдство в Троян, ИПАЕ “Н.Пушкаров”, Опитна станция по дъбовите гори – Бургас, Опитна станция по южните култури – Поморие (респ. ОПЮК – Царево), КОСЗ – Средец, Национален музей и регионални музеи, ЦБПАП - Созопол и др. за прилагане на научно-изследователски програми и устойчиво управление на територията.