Социално-икономическа оценка

1.21.14.Урбанизирани територии

1.21.14.1.Оценка на съществуващата функционална структура и зониране на територията

Извършена е оценка на съществуващата функционална структура на територията по смисъла на ЗУТ и ЗЗТ и втори път оценка на зонирането, въведено с ТУП на община Царево в съответствие с тогава действащата Наредба №2 за правила и нормативи за териториално–устройствено планиране на черноморското крайбрежие. За основни критерии са възприети съвместимостта на формираната функционална структура и утвърдените с ТУП зони и режими с тези по чл.31 и 32 от ЗЗТ.

Функционална структура

Наличната мрежа от резервати е създавана с течение на времето и има мозаечен характер. Независимо че в основни линии покрива едни от най-ценните за биоразнообразието територии, в сравнение с други паркове тя е с малък относителен дял – едва 4.6% от парковата територия. За сравнение, в националните паркове “Рила” и “Централен Балкан” делът на резерватите е 28%, съотв. 20%, а в природен парк “Витоша” – 7%. Елементи с висока консервационна стойност, които представляват неразделна част от резерватите, остават извън тях, а площта на буферните зони не е в състояние да неутрализира напълно вредните антропогенни въздействия.

Системата от защитени местности, независимо че в голяма степен обхваща най-ценните ландшафтни и биологични феномени и успешно предотвратява урбанизацията на най-чувствителните територии в парка, не обезпечава напълно защитата на важни консервационни елементи от територията. Някъде са допуснати сериозни отклонения от режимите като функциониране на ДБО и процедиране на площадка за ПСОВ на Ахтопол в ЗМ “Устието на река Велека”.

От природните забележителности в парка по–добре обхванати са биологичните феномени – вековни дървета. Поради липса на проученост геоложките феномени са по-слабо представени. Част от природните забележителности: “Синя хвойна”, “Пирен”, “Наково кладенче”, “14 вековни дървета странджански дъб в м.Св.Илия” при с.Кости и находище на странджански дъб в м.Конаджика в землището на с.Звездец, отговарят повече на категорията “защитена местност” по ЗЗТ и следва да бъдат прекатегоризирани.

Териториите за опазване на културно-историческото наследство като елемент на защитените територии със собствен статут на защита не са реално обособени. Приетият с Писмо на НИПК №545/27.02.2001г. минимален териториален обхват в радиус 10 м около паметниците представлява палиативна мярка, тъй като липсва картиране и геодезическо заснемане на отделните обекти, липсват съответните обозначения, което води до неадекватни ползвания в прилежащите на паметниците територии и разрушаване на самите паметници.

Горските територии по силата на Закона за горите и ЗЗТ следва да се стопанисват като гори в защитени територии. Реално горите от ДЛ “Царево”, попадащи в парка фигурират в ЛУП като гори със стопанско предназначение и се стопанисват по съответния на категорията начин. Останалите гори се водят в ЛУП като гори със специално предназначение (гори в защитени територии), но предвидените в тях мероприятия не съответстват на категорията.

В голямата си част тези територии не се използват по предназначение. По тази причина самата функционална зона е подложена на горски сукцесии и евентуални промени на площта и функциите си.

Те включват населени места, две рекреационно-туристически съсредоточия, една урбанизирана територия с неопределен статут и функции – Босна, земи по §4 от ЗСПЗЗ със застрояване и отделни самостоятелни постройки за рекреация, промишленост и др. функции.

Концентрацията на функцията “обитаване” в съществуващите селища има положителен ефект върху консервацията и е в съответствие със статута на територията. Интегрирането на рекреационни функции с функцията обитаване, особено в крайбрежната зона е положителна тенденция, подкрепена с ТУП на Община Царево, а очертаващата се тенденция на интегриране на селскостопански и рекреативни функции ще допринесе за устойчивото развитие на селищата от вътрешността. Като цяло обаче състоянието на урбанизираните територии не предполага устойчиво развитие и в голяма степен противоречи на статута на територията с липсата на добра благоустроеност на населените места, неугледните крайселищни територии, разпадане на селищната идентичност поради асимилация или саморазрушаване на паметници на културата. Проблем са както рекреационно туристическите съсредоточия, така и застроените територии по §4 от ЗСПЗЗ, където благоустрояването е на изключително ниско ниво, а някъде напълно отсъства. Като се има пред вид, че повечето от тези територии се намират в чувствителна среда – поречието на Велека, може да се каже, че тяхното присъствие се отразява негативно както на ландшафта, така и на биоразнообразието като цяло.

На територията на парка няма обособени самостоятелни промишлени зони, но има действащи кариери и намерения за производство на фелдшпат. Изключването им от парка не омаловажава тяхното присъствие. Независимо от икономическото си значение кариерата за варовик и варницата до Малко Търново компрометират облика на града като климатичен курорт. Наличието на определени замърсяващи производства в близост с жилищни територии оказва отрицателно въздействие както на здравето на населението, така и на парка като цяло. Производствената инфраструктура на меднодобивната промишленост е изградена в непосредствен контакт със строителните граници на гр.Малко Търново. В рамките на предстоящата й реконструкция за преработка на фелдшпат са необходими специални екологични мерки за предотвратяване на негативни въздействия. Кариерата за мрамор и закритите медни мини, поради спецификата на производството, не могат да се считат за обект на целенасочено зониране. По своя характер те са нарушени територии с отрицателно въздействие върху ландшафта и природната среда.

Предложената с ТУП на Община Царево промишлена зона Ахтопол – Запад е неусвоена към момента, но би могла да се развие при съживяване на икономиката.

Проявената през последните години тенденция за развитие на малки производствени предприятия в съществуващите стопански дворове може да се определи като положителна, тъй като допринася за концентрацията на местната промишленост във вече урбанизирани участъци. Същевременно това изисква мерки за ограничаване на дейностите в рамките на екологично чисти производства.

Тези територии имат линейно-точкова структура и се характеризират с обособяване на коридори по съществуващите пътища. Поради малката си гъстота и предимно коридорно разположение техническата инфраструктура в парка не влиза в сериозно противоречие с консервационните цели, но има определено негативно въздействие върху някои елементи с висока консервационна стойност, преминавайки през тях – резерват “Силкосия”, резерват “Узунбуджак”. Фрагментирането на тези територии се отразява както на техния ландшафт, така и на биоразнообразието в тях.

Поради относително малката си обща площ нарушените територии (изоставени и изчерпани кариери, свлачищни участъци и сметища) в парка нямат пагубно въздействие като цяло, но концентрацията им в определени територии около Малко Търново, в сервитута на пътищата от РПМ и др. създава неприятни акценти и ландшафтни язви.

Въведените с ТУП режими в Първа и Втора защитени зони в съответствие с Наредбата не си противоречат с режимите по чл.31 от ЗЗТ, а напротив, ги допълват и конкретизират.

Такива са:

• 
  забраните за подводен риболов, използване на моторни лодки и джетове и строителство на хидросъоръжения в акваторията прилежаща на ЗМ “Устието на река Велека” и “Силистар”;
  
• 
  Забраната за строителство, освен предвиденото в ТУП, в долината на р.Велека и на 50-100 м от бреговете на другите реки; на 300 м около пътищата от РПМ и на 150 м от четвъртокласната пътна мрежа; в земите по §4 по ЗСПЗЗ извън предвидените за вилни и курортни нужди и на определените с ТУП места.
  

Междувременно настъпили промени в специалното законодателство налагат определяне на нови видове територии със съответни режими. Така например, застрояването в определените с настоящия План и съгласувани с Басейнова дирекция на Черноморския район заливаеми тераси на реките в парка следва да се приведе в съответствие с чл.134 от Закона за водите. Застрояването покрай пътищата следва да се актуализира в съответствие с чл.3, т.10 от Наредба №2 за застрояване в земеделските земи и чл.46, ал.8 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Поради липса на специализирани изследвания към момента на разработката част от въведените с ТУП режими са твърде общи и неефективни. Така например въведените с ТУП режими по отношение на горските територии имат принципен характер и не отчитат спецификата и консервационната значимост на отделните горски екосистеми. Като цяло те касаят единствено строителството, но не и ползването на горите, което се извършва в съответствие с действащите ЛУП. Бъдещата актуализация на ТУП следва задължително да отчете предложеното с ПУ на ПП “Странджа” зониране и съответните режими.

1.21.14.2.Оценка на застроените територии

Характерът на застрояването извън населените места с малки изключения се определя като несъвместим със съществуващия ландшафт. Архитектурата на голяма част от сградите е “нечувствителна” и с нищо не подсказва за връзката й с територията. Поради натиск за строителство се дават строителни разрешения в територии с висока степен на екологична чувствителност (на самия бряг на р.Велека в м.Качул до самия плаж на р.Бутамята).). С особено негативно въздействие са някои гранични съоръжения, като заставите в резерват “Узунбуджак”, отделни производствени сгради, както и т.н. бивши земи за земеделско ползване с режим на застрояване. Последните се характеризират с липса на благоустрояване и неугледност и причиняват освен буквално и т.н. “визуално замърсяване” на територията. Независимо от факта, че по последни данни на общините на територията на парка липсва незаконно строителство, то реално съществува чрез извършване на незаконни пристройки в тези територии и поставяне на временни постройки без разрешение.

Липсата на устройствени планове на земите по §4 и локализации като Ковач, Качул, Босна и Тракийски лагер е една от причините за съществуващото състояние на тези територии.

Проблем в парка са изоставените сгради на производствената инфраструктура и наличието на разрушаващи се или незавършени постройки, за които спешно трябва да се вземат мерки от самите собственици. Към последните спадат разрушаващата се сграда на АПК – Малко Търново в близост до “Качул” и строящите се бунгала до нея, почивната база на “Чистота” - “Екосервиз” ООД - Бургас в м.Калиново. Останалите обекти на обществения отдих, независимо от елементарната поддръжка, са в лошо състояние и носят отпечатъка на тясно-ведомствени интереси и възможности.

Характерът и видът на застрояването в населени места, попадащи в очертанията на парка, в голяма степен определят облика на територията, тъй като те са “приемните” места в парка.

Разпадането на селищната тъкан в селата от вътрешността поради разрушаване на сграден фонд, имплантирането на нечувствително строителство по крайбрежието и пълната подмяна на местния архитектурен образ с чужд силно допринасят за разрушаването на местния облик.

Същевременно все още запазеният значителен брой от паметници на културата представлява един сериозен потенциал за създаване на местен образ и развитие на местен архитектурен стил, интерпретиращ богатото наследство.

Независимо от тяхната неугледност като цяло застроените територии извън населените места са с незначителен дял в цялата територия на парка, което е предпоставка за по-лесното саниране на територията и общо овладяване на проблемите.

1.21.14.3.Оценка на техническата инфраструктура

Състоянието на пътната мрежа в парка може да се оцени двузначно както по отношение на устойчивото развитие на територията, така и по отношение на нейната природозащита.

Влошените характеристики на пътищата, сравнително ниската плътност и неразвити връзки, характеризиращи националната и местна пътна мрежа, спъват развитието на икономиката и в частност на туризма, като ограничават междуселищните връзки, намаляват достъпа до места от посетителски интерес и затрудняват охраната на парка.

Това се отнася в голяма степен и за горските пътища и съответната горскостопанска инфраструктура, които на настоящия етап не обезпечават възможност за развитие на устойчиво и екологосъобразно горско стопанство и упражняване на ефективни охрана и контрол.

Лошото състояние на пътната настилка при една значителна част от пътищата, наличието на няколко опасни участъка по път I-9 и III-1012 както и липсата на ландшафтно оформление, компрометират стойността на парка като туристическа дестинация и привлекателно място за обитаване.

Липсата на развита мрежа от паркинги в парка води до нерегламентирано паркиране или навлизане с МПС в уязвими територии. От друга страна липсата на стандарти за изпълнение на този тип съоръжения в защитени територии създава ландшафтни и екологични проблеми.

Преминаването на някои от пътищата през територии с по-висок природозащитен статус причинява тяхната фрагментация и застрашава биоразнообразието в тях. Пример за подобна фрагментация на територия с висока консервационна стойност е резерват “Силкосия”, разполовен от пътя Българи-Кости.

Същевременно липсата на едрогабаритни съоръжения, разсичащи територията или драстично нарушаващи ландшафта, може да се оцени като благоприятен факт за парка като цяло, който следва да определи устройствената политика в бъдеще. Наличието на черни горски пътища е възможност за развитие на специализирани туристически маршрути. В този смисъл трябва да се преосмислят и предвижданията за горската пътна мрежа, намеренията за нейната прекласация, асфалтиране и чакълиране.

Допълнителен проблем по отношение на инфраструктурата се явява неизградената канализация и липсата на ПСОВ от една страна, а от друга неразвитата водоснабдителна система във вътрешността на парка. Последната е зависима в голямата си част от летните засушавания, което води до летен режим в консумацията на питейна вода. Това ще има последици върху развитието на туризма. Помпенето на вода от терасите на Велека и притоците й за нуждите на напояването без изграждането на съответна инфраструктура и норми, обосновани с ОВОС, може да се отрази особено негативно както върху биоразнообразието, така и върху устойчивото ползване на водните ресурси.

1.21.15.Състояние на културно-историческото наследство

Културно-историческото наследство на територията на парка се характеризира с голямо разнообразие, висока степен на автентичност, научна и познавателна стойност.

Извършените предварителни проучвания определят 133 обекта на КИН като паметници с национално значение. Те съставляват 28% от недвижимите паметници на културно-историческото наследство в парка. С национално значение са около 60% от обектите на КИН извън границите на населените места, които в голямата си част са археологически обекти, обявени с тази категория или причислени към нея по силата на Писмо №545/27.02.2001г. на НИПК. За голяма част от тези обекти се счита, че имат потенциална стойност на паметници с международно значение.

Съвпадението на ареали с концентрация на културно и природно наследство формира уникални комплекси, някои от които обявени със заповед (ЗМ “Парория”, ИМ “Петрова нива”). Концентрацията на паметници на културата, техният исторически и пространствен континуум, дават основание за разглеждане на парковата територия като културен ландшафт от втора категория по критериите на Конвенцията за световното наследство.

Същевременно поради липса на финансови ресурси, недостатъчна научна документация, слаб контрол върху процесите на разрушаване, липса на програми за опазване и възстановяване, повечето от паметниците се намират в критично състояние и са непривлекателни за посещения. През последните няколко години са изчезнали 4 долмена, 17 къщи са били разрушени в парковата зона на Царевска община, а други 30 се намират в критично състояние. Само в с.Бръшлян са били разрушени 10 къщи. Уникални архитектурни комплекси като с.Сливарово са застрашени от саморазрушаване. Тези фактори, както и липсата на достъп и популяризация, затрудняват своевременното включване на обектите на КИН в туристически маршрути, което би стимулирало генериране на приходи и реинвестиране в тяхното опазване.

1.21.16.Оценка на санитарно-хигиенните условия

Санитарно-хигиенните условия са тясно свързани със системата за сметосъбиране, събирането и пречистването на отпадните води и замърсяването от различни източници.

Липсата на изградена канализация в голяма част от селищата, пълното отсъствие на пречиствателни съоръжения за битовите отпадни води, незаконните сметища в деретата във водосборния басейн на р.Велека и неразвитата система за сметосъбиране са определящи фактори за санитарно-хигиенните условия в парка. Независимо от упадъка на промишлеността и намаляване на заплахите от индустриални замърсявания те остават като потенциална опасност, особено в района на гр.Малко Търново, където освен прахови замърсявания са налице и натоварвания от шум и вибрации.

Състоянието на голяма част от местата за настаняване извън населените места е сериозна пречка за развитие на дълготраен отдих и туризъм, поради липса на благоустрояване и неспазване на основни санитарно-хигиенни норми.

1.21.16.1.Натоварване на територията с шум, вибрации, нейонизиращи лъчения и радиации

Основен източник на шум в парка се явява кариерата за добив на мраморизирани варовици и чакъл и варовите пещи към нея. Инсталациите и съоръженията са разположени на открито и при работата им се създават шумови емисии, чието ниво на границата на обекта се ограничава от нормата за промишлени територии и зони - 70 dB/A (съгласно ХН №0-64/1972г.). При извършване на взривяване се създават условия за високи шумови нива, макар и кратковременни и редки във времето (взривяване се извършва един път на тримесечие). Периодични завишения над нормите за шум идват и като резултат от самата производствена дейност на варовия цех.

За реално оценяване на шумовото натоварване в околната среда от работата на цеха през 1997г. са проведени измервания от РИОСВ – Бургас, извършени при работещи съоръжения. Съгласно резултатите от измерванията шумовите нива са в допустимите норми, като се наблюдава завишаване на нормата за определен интервал от време при изсипването на варовика от вагонетката в самата пещ с 1.4 dB/A. Измереното ниво на шума на 10 м от бункерите за варовик също надвишава нормата с около 4 dB/A. ДОВОС на “Варови пещи - М.Търново”, 1997г. определя шумовото натоварване на околната среда от производствената дейност на цеха като незначително, а вибрациите, произхождащи от машините и съоръженията - с локален характер и без въздействие върху околната среда.

Независимо от заключенията на ДОВОС е очевидно, че наличието на подобен цех в границите на парка и в непосредствен контакт с климатичен курорт, какъвто е гр.Малко Търново, компрометира целите на управлението на територията и е редно да се търси изместването му.

Потенциален източник на шум са и производствените съоръжения на флотационната фабрика, която понастоящем е спряна от експлоатация.

Не се наблюдават източници на вредни лъчения и радиоактивни замърсявания в околната среда.

1.21.16.2.Натоварване с битови, строителни и промишлени отпадъци

В района на парка са формирани 4 законни ДБО и множество нерегламентирани, повечето от които се намират във водосбора на Велека. Три от големите ДБО са в Община Малко Търново – ДБО Малко Търново (площ - 20 дка), ДБО Граматиково (площ - 8 дка) и ДБО Звездец (площ - 5 дка), които се характеризират с морална остарялост, липса на охранителни мерки и неспазване на условията за експлоатация. Депото за битови отпадъци на Малко Търново е върху карстов терен и предстои да бъде закрито, което ще стане след изграждането на новото регионално депо в общината. Дотогава се налага вземане на спешни мерки за ограничаване на вредното му въздействие върху околната среда.

Независимо от наличието на проект за ликвидация и рекултивация, на територията на ЗМ “Устието на река Велека” все още действа депото на Ахтопол, където се депонират битови и строителни отпадъци от селищата Ахтопол, Варвара, Синеморец и Резово, както и отпадъци от почивните станции в района. До построяването на районното ДБО край с.Равадиново в община Созопол, депонирането на отпадъците в царевския участък на парка ще се извършва в ДБО на Ахтопол и определените за временно ползване оградени площи за битови отпадъци край селата Бродилово и Кости. Това налага спешни мерки за ограничаване на негативното въздействие на ДБО Ахтопол върху ЗМ.

Управлението на отпадъците в глобален план е решено в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците-2003-2007г. В нея се предвижда изграждане на регионално депо в община Малко Търново за централизирано депониране на отпадъците от селищата в очертанията на общинската територия и регионално депо в с.Равадиново, което ще обслужва общини Царево, Созопол и Приморско. На настоящия етап са извършени геоложки и хидрогеоложки проучвания за избор на площадка за регионално ДБО на община Малко Търново. Алтернативните площадки са извън териториите с висока консервационна стойност.

В съответствие с изискванията на Програмата са разработени планове за привеждане на съществуващите ДБО в двете общини към Наредба № 8 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и др. съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, които предстои да бъдат приети до 30 септември 2005г.

Поради туристическия характер на крайбрежната зона и засиленото строителство в района тук се генерират значителни количества битови и строителни отпадъци. Една от причините за голямото им количество е липсата на допълнителна преработка, както и липса на система за разделно събиране. Непрекъснатото увеличаване на количествата на БО създава сериозни проблеми по отношение на терените за складиране и съхранение.

След 1992г. на територията на парка не се депонират опасни производствени отпадъци. Сметището на “Пасат” ЕАД в м.Плаката – Каркадел, което е използвано за тази цел, е ликвидирано и рекултивирано от дружеството, а генерираният производствен отпадък от завода се депонира в ДБО до Китен.

Сметоизвозването в парка се осъществява според разработена от общините схема в зависимост от сезона. Реално се обслужват само 8 селища в парка – гр.Ахтопол и селата Варвара, Синеморец и Резово – от ТПК “Колективен труд” – Ахтопол и гр.Малко Търново и селата Граматиково, Звездец и Бръшлян – от общинска фирма “Странджа–строй” ЕООД – Малко Търново.

Контролът по дейностите с отпадъците се осъществява от общинските администрации, служба “ООС” и отдел “ТСУ”. Всяка една от общините е разработила за територията си Програма за управление на отпадъците, като Програмата на Община Царево е актуализирана през 2002г. В програмите се предвижда изграждане на районни ДБО, поетапно ликвидиране на незаконните сметища и замърсени терени, обхващане на останалите селища в парка от централизираната система за сметосъбиране, прилагане на система за разделно сметосъбиране, обновяване на техниката за сметоизвозване, изграждане на приоритетни ПСОВ. Приети са Наредба за поддържане на чистотата и ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда на територията на община Малко Търново, Наредба за третиране на отпадъците на територията на Община Царево и Наредба за поддържане и опазване чистотата на територията на Община Царево.

Към настоящия момент дейностите по събиране и извозване на отпадъците са ниско ефективни, често с незадоволително качество и високи разходи. В предвижданията на общинските програми за управление на отпадъците в голяма степен намират решение основните проблеми, свързани с тяхното отстраняване. Независимо от поставените общи цели двете програми не са съгласувани, а изпълнението им зависи както от активността на местните администрации, така и от редица външни фактори. Освен това в тях не се включва управлението на отпадъците по туристическите маршрути и груповите или единични туристически обекти в парка, което на този етап частично се поема от ДПП. За постигане на реален ефект следва да се търси интегрирано управление на отпадъците чрез обединяване и координиране на действията на ДПП и нейните партньори.

1.21.16.3.Замърсяване с отпадни промишлени и битови води

Поради липса на пречиствателни съоръжения за битовите отпадни води в селищата с изградена канализация те се отвеждат в близките дерета или се изливат директно в морето, с което предизвикват замърсявания в зоната на съществуващото водоползване.

Разработеният проект за ПСОВ – Царево отговаря на изискванията за отстраняване освен на органичните вещества и на неразтворените примеси, съдържащи се в отпадните води, а така също и на азотните (в частност амоняка) и фосфорни онечиствания. Етапите на обработване на водите осигуряват и микробиологично обеззаразяване на третираните води. Високите изисквания към качествата на пречистените води са гарантирани с прилагането на многостепенно пречистване.

Разработен е проект за изграждане на ПСОВ на М.Търново, за чиято реализация се търсят средства. От крайбрежните селища с изградени, но все още нефункциониращи пречиствателни модули са Синеморец и Варвара, а за Ахтопол е изготвен проекти е отредена площадка за ПСОВ.

От промишлените предприятия основен замърсител се явява “Пасат” ЕАД, който е обезпечен с пречиствателно съоръжение за обработване на смесения поток от производствени и битови води. Понастоящем поради минималните количества на отпадните води те се събират временно в резервоар с обем 70 м³ и се обработват в ПС “Лозенец”.

Останалите предприятия на територията на Община Царево се считат за “чисти” и включват отпадните си води в градската канализация. Предприятията “Скални облицовки” АД, “Странджа–строй” ЕООД – Малко Търново и завод за козметика “Адара” ЕАД изливат отпадните си производствени води в р.Велека след различна степен на пречистване.

Отпадните води от застроените територии по §4 от ЗСПЗЗ, рекреационно- туристическите съсредоточия и единичните обекти на туризма и отдиха се поемат от септични, а най-често от попивни ями, които не са обезпечени с редовно обслужване и ревизия. По този начин се създават условия за просмукване и замърсяване особено в участъците на заливните тераси на реките.

Приоритетното изграждане на ПСОВ по крайбрежието и за Малко Търново ще подобри значително санитарно-хигиенните условия в парка. Успоредно с това е необходимо изграждането на локални ПСОВ и главни канализационни клонове на селищата, разположени по речните тераси на р.Велека. Подходящ вариант са пречиствателните съоръжения тип “лагуна”. Изграждането на локални ПСОВ е необходима мярка и за останалите застроени територии с траен статут по речните тераси. За обектите в по-неуязвимите райони на парка по-икономичен вариант са септичните/черпателни ями, периодично обслужвани от специализирана кола, докато за пикник зоните и местата за бивакуване, най-удачното решение са химическите тоалетни.

1.21.17.Оценка на дейностите по ползванията на ресурсите

1.21.17.1.Горско стопанство

Използването на горите в парка е в разрез с техния статут поради факта, че в ЛУП на ДЛ “Царево” горите върху цялата територия на лесничейството са определени като гори със стопанско предназначение, а в ЛУП на останалите четири държавни лесничейства, независимо от категорията им, предвидените в горите мероприятия не отговарят напълно на изискванията за ползване на гори със специално предназначение.

В допълнение експлоатацията на горския ресурс се характеризира с белези на неустойчивост, поради неизпълнение дела на отгледните сечи по отношение на предвидените в ЛУП, забавянето на превръщането на издънковите във високостъблени семенни гори и изразения натиск за ползване на старите гори с голяма пълнота. Същевременно половината от горите над 100 годишна възраст извън резерватите са с намалена пълнота (под 0.5) и неизпълнението на неотложни мерки за тяхното възобновяване ще доведе до нежелани сукцесии и вторично влошаване на горските хабитати. Това налага извода, че ползването в старите гори трябва да се насочи именно към тези разредени дървостои като се съхранят горите с пълнота 0.6 и повече.

Наличието на 46% стръмни и много стръмни терени изисква специална технология за извоз – напр. късометражни въжени линии и лебедки в съчетание с животинска тяга, които са прилагани успешно в миналото, но в последните години участието им е намаляло. Практиката на прокарване по стръмни горски склонове на тракторни пътища води до значителни негативни последици – осушаване на месторастенията и намаляване на потенциалните им продуктивни възможности, влошаване условията за растеж на мезофилните видове, особено на зелениката, което довежда до влошаване на растежа и изсъхване, увеличаване на директната и потенциална ерозия, увеличаване на свлачищата в райони с неустойчиви основни скали около селата Младежко, Бръшлян, около резерват “Узунбуджак” и др.

Традиционните горскостопански практики, както и прокарването на временни извозни пътища създават екологични проблеми. Неразвитата и неподдържана горскостопанска инфраструктура, липсата на достатъчни познания и подготовка на кадрите, на комуникационно оборудване и остаряла технология допринасят за неустойчивото развитие на сектора и застрашават биоразнообразието. Наред с положителния ефект върху ограничаването на ерозията и увеличаването на общите запаси от дървесина извършените залесявания с иглолистни видове са повредили и унищожили естествени фитоценози.

Сериозен проблем е нерегламентираната паша на кози и свине в горите.

Хроничният недостиг на човешки ресурс, както и ангажирането на неквалифицирани работници за горскостопанска дейност водят до ниско ниво на изпълнение на горскостопанските мероприятия и екологични последици.

Независимо от факта, че броят на домашните животни, пашуващи в горите, е много под предвидения в ЛУП, липсата на ефикасен контрол върху пашата създава сериозни проблеми за запазване на флористичното и фаунистично богатство на територията. Последните анализи на структурата на горите сочат необходимостта от ревизиране на нормите за паша, използвани в ЛУП, поради явно несъответствие с консервационния статут на територията.

1.21.17.2.Ползване на билки, гъби и горски плодове

Този тип ползвания се извършват без реална оценка на ресурса и много често в нарушение на законово установените правила, което би довело до изчезване на определени видове и дисбаланс в екосистемите. Към момента на разработването на плана не са предприети действия от институциите по изпълнението на Закона за лечебните растения за разработване на регламентираните в него планове, програми и оценки за ползване на ресурсите. Отсъства система за мониторинг на находищата на лечебни растения. Заплаха представлява фактът, че една голяма част от събирачите са приходящи, повечето от ромски произход и слабо образовани. Като благоприятно условие за контрол на ползванията се явява фактът, че всички изкупвателни и заготвителни пунктове на територията на парка са регистрирани в РИОСВ – Бургас.

1.21.17.3.Лов и риболов

Развитието на този вид ползвания може да се характеризира като неустойчиво.

Регистрираното намаление на дивечовите запаси се дължи основно на бракониерство, вследствие на недостатъчен контрол, на незадоволителното изпълнение на ловностопанските мероприятия, поради липса на средства и в по-малка степен на намалението на обработваната земя и конкуренция за храна със свободно пашуващи домашни животни. Особено обезпокоително е неизпълнението на планираните дивечови ниви, ливади и хранилки. Този факт, в комбинация с тежките многоснежни зими през последните две години и липсата на семеношение при дъба и бука, ограничава естествената база за изхранване и размножаване на дивеча и поддържането му в добро здравословно състояние. Същевременно неизпълнението на предвидените в ловоустройствените проекти дивечови сечища и ловни просеки е благоприятен факт с положителен ефект върху опазването на природните екосистеми.

Прилагането на групово ловуване, при което неточността при отстрела е значително по-висока, предизвиква отрицателен ефект върху биоразнообразието като цяло. Очаква се новосформираната ДДС “Граматиково” да допринесе за достигане на оптимална гъстота и подобряване на здравословното състояние на дивечовите запаси, мониторинга и селекцията на ловните видове. За осъществяване на ефективен мониторинг обаче е необходимо да се създаде надеждна база данни чрез подобряване на методиката за таксация на ловните видове. При добро управление на ДДС като цяло се очаква да се подобрят условията за ловен туризъм, а подборният отстрел да се превърне в основен метод за ползване на едрия дивеч.

Особено неустойчиво е ползването на рибния ресурс. Не са редки случаите на харпунене и ползване на взривни вещества. Критичното състояние на рибните популации във Велека и нейните притоци, контролираният достъп до р.Резовска и необходимостта от опазване на биоразнообразието ще доведат до практическо преустановяване на риболова през следващите 5 години.

1.21.17.4.Селско стопанство

Агроклиматичните условия на територията са подходящи за развитие на екстензивно и екологосъобразно селско стопанство при използване на местния генетичен фонд. Въпреки това поради редица външни фактори и такива, вътрешни за територията, като обезлюдяване на региона, застаряване на работната сила, силно понижен интерес към селското стопанство от страна на младото население, секторът се характеризира с крайна неустойчивост.

Известни намерения за култивиране на лечебни растения и опазване на генетичната банка от южни култури, както и тяхното предлагане на място могат да се считат за положителни от икономическа гледна точка. От друга страна е преценено, че съществуващите култури реално не заплашват биоразнообразието в парка, тъй като част от тях са изведени от местни видове, а останалите не са податливи на хибридизация с ендогенната растителност.

Неконтролираната паша на различни видове животни е проблем с двойно въздействие – веднъж върху горите и биоразнообразието в тях и втори път върху устойчивото развитие на селското стопанство, поради разрушаване на обработваемите площи. Нерационалното ползване на пасищата води до деградацията им, вследствие на прекомерно натоварване в крайселищните територии и пълно изоставяне във вътрешността на парка.

Липсата на подходяща техника, разрушената система за агроекологичен мониторинг, задълбочават проблемите и затрудняват развитието на екологосъобразно земеделие. Отсъствието на инициатива от страна на местното население и местните власти, предпочитаната политика на изчакване на стратегическия инвеститор в сектора водят до задълбочаване на негативните тенденции, загуба на ценен опит и изчезване на местни практики и форми. Упадъкът на селското стопанство се характеризира с двустранен ефект върху биоразнообразието в парка – изоставянето на интензивното земеделие и животновъдство през последните десет години, следвано от намаляване на употребата на химически торове и връщането към животинската тяга определено има положителен ефект върху природозащитата, но стагнацията в сектора води до свиване на хранителната база на много видове с висока консервационна стойност и изчезването на местни породи и сортове.

1.21.17.5.Промишленост

С обнародването на ЗЗТ и неговите изменения (ДВ, бр.98/1999, ДВ, бр.28/2000) добивът на полезни изкопаеми по открит способ в парка следва да се преустанови и да се локализира единствено в изключените от парковата територия кариери и терени за добив на фелдшпат в района на Малко Търново при завишени технологични и екологически изисквания и при успоредно извършване на рекултивация.

За устойчив вариант се счита пренасочването на местната икономика към производства, базирани на местни висококачествени и възстановими ресурси и развитие на дървообработващата, хранителновкусовата промишленост, фармацевтиката и местните занаяти. Поради икономическата ситуация в страната и региона, липсата на пазар и стимули от крайбрежния туризъм, нарастващото обезлюдяване на парковата територия, проблеми с реорганизацията на настоящия етап и др. развитието на тези отрасли не може да се счита за устойчиво. Същевременно те представят реална възможност за устойчиво генериране на приходи за местното население и реинвестиране в опазването на наследството на територията, без действително да застрашават природната среда.

1.21.18.Оценка на рекреационната дейност и туризма

Въпреки установените неотдавна положителни тенденции в развитието на туризма, териториалната организация на сектора, както и липсата на адекватно управление водят до дисбаланс в създаването на приходи и неустойчиво развитие. Някои от проблемите са резултат от несъвършеното законодателство и недостатъчния капацитет на местното население за овладяване на сектора. Други произтичат от липсата на стимули и стандарти за устойчиво развитие на туризма в защитени територии, а трети са свързани с недостатъчната подготовка на местните и външни туристически фирми да оперират в защитена територия.

С изключение на базата в селищата по Черноморското крайбрежие оценката на туристическата инфраструктура към момента е незадоволителна – липсата на достатъчно категоризирани места за настаняване и заведения за хранене във вътрешността на парка, както и липсата на допълнителни специализирани услуги са спънка за балансираното развитие на туризма.

Незадоволителното физическо и санитарно-хигиенно състояние на сградите в рекреационно-туристическите съсредоточия и тяхната неблагоустроеност възпрепятстват привличането на туристи и създаване на постоянна клиентела. Мрежата от туристически маршрути е недоразвита и не обхваща всички места от посетителски интерес. Липсата на устроени места за бивакуване предизвиква т.н. “диво къмпиране”, особено на уязвими места като басейните на р.Младежка в непосредствена близост с ПЗ “Пещера и извори на р.Младежка”, поречието на р.Велека и крайбрежния район, което създава предпоставки за замърсяване на околната среда. Липсва мониторинг на посетителския поток за установяване на въздействието върху природните екосистеми.

Не е изградена база за специализирани спортове, което би повишило търсенето на вътрешността като туристическа дестинация. Въпреки поставеното начало с Природния музей в Малко Търново и Горската сбирка в Граматиково, мрежата от посетителски центрове, както и системата за туристически обозначения са неразвити.

Един от основните проблеми е неблагоустроеността на селищата и лошото състояние на жилищния фонд в тях. В такова положение те не са в състояние да се конкурират с други дестинации за селски и агротуризъм. Освен на липсата на средства от страна на собствениците, тяхната подготовка и възрастов състав, причина за подобно състояние е и липсата на икономически стимули и механизми за реновация на жилищния сграден фонд и отсъствието на стратегия за опазване на културното наследство в населените места.

Определен недостатък е отсъствието на съвместни действия между двете общини за създаване на комплексен туристически продукт, съчетаващ почивката на море с посещения и престой във вътрешността на парка и неговия маркетинг.

Очевидно небалансираното развитие на настоящия етап се отразява диференцирано върху крайбрежието и вътрешността. Текущото развитие на морския туризъм и рекреация и тенденцията на засилен натиск за стоителство могат да доведат до непрекъсната линейна урбанизация на крайбрежието и конфликт с опазването на аквафауната и крехките крайбрежни екосистеми.

Като се изключат точковите натоварвания на определени територии във връзка с чествания и ритуали, поради ниското ниво на посещения във вътрешността, не съществува сериозна заплаха за биоразнообразието и неговата консервация.

Небалансираното развитие на туризма и неизползваният потенциал на парка е пропуснат шанс за генериране на средства и влагането им за опазването на природното и културно наследство в неговите граници.

1.21.19.Собственост

Преобладаващият дял на държавната собственост в структурата на собствеността в парка (69.8%) и особено в структурата на горските територии (85.6%), където преобладават консервационно значими елементи на територията, ще улесни вземането на управленски решения и тяхното прилагане. Възможното намаление на държавната собственост в горите на около 72% при уважение на предявените искове за възстановяване на собственост няма да промени основно ситуацията, тъй като основният дял от горите с висока природозащитна стойност се очаква да остане държавна собственост. Същевременно неизяснената собственост върху 10669.3 ха от горите може да забави тяхното устройство и адекватно ползване.

Необходима е прекатегоризация на собствеността в съответствие с чл.10, ал.1 от ЗЗТ, което да се отрази в кадастъра. По същия начин следва да се отразят обектите, актувани като изключителна държавна собственост. Забавянето на тези мерки може да доведе до неадекватни действия от страна на общинските и областните ръководства.

Все още не е изготвен пълен списък на собствениците и ползвателите на сгради и съоръжения в парка, което затруднява техния контрол. Това особено важи за изоставените сгради и постройки в парка.

Независимо от равнопоставеността на различните собственици пред ЗЗТ динамиката в изменението на собствеността, особено в крайбрежния участък на парка и долината на Велека може да увеличи броя на собствениците с конфликтни интереси и да окаже сериозно отражение върху парковата територия и нейното управление. Закупуването на земи в тези територии се извършва основно с цел промяна на предназначението за курортни нужди и може да доведе до реален натиск за промяна на предназначението на земята, липса на подкрепа при реализацията на ПУ и засилване на нарушенията. Проблемът би могъл да се смекчи с постоянна дейност на ДПП за повишаване информираността за ценността на територията и възможни алтернативи за нейното природосъобразно ползване.

Наличието на разнообразна собственост в парковата територия предполага повече усилия при организацията на нейната охраната. Докато контролът върху видовете ползвания е в компетенциите на няколко институции, то опазването е функция на самите собственици (ЗЗТ, чл.52, ал.1). Поради липса на адекватна организация на различните собственици една голяма част от земеделските земи са обект на незаконно ползване и нарушение на правилата, установени със ЗЗТ.

1.21.20.Оценка на управлението

1.21.20.1.Оценка за степента на покритие на функциите на ДПП с персонал и необходимост от допълване и развитие на човешкия ресурс

Съществуващият дефицит на кадровите, финансови и материално-технически ресурси затруднява в голяма степен изпълнението на задълженията по Правилника за функциониране на ДПП.

Един от основните проблеми е липсата на достатъчно специалисти, което се отразява особено негативно върху дейностите по опазване на биоразнообразието и контрола върху дейността на държавните лесничейства. Една от причините за тази ситуация е липсата на норматив, обвързващ площта на парковата територия с броя на персонала. По данни на ДПП в сравнение с останалите природни паркове в страната ПП “Странджа” разполага с несъразмерно занижен състав в сравнение с територията на парка. Ако на един специалист в ПП “Златни пясъци” се падат 500 ха, а в ПП “Витоша” се падат по 2700 ха, то на един специалист от ПП “Странджа” се падат 16600 ха.

По тази причина контролът върху горскостопанските дейности, страничните ползвания и охраната на парка е силно занижен. Липсата на биолози през един дълъг период от управлението на парка затруднява дефинирането и планирането на голям брой специализирани изследвания, осъществяването на системни наблюдения върху приоритетни елементи на биоразнообразието и поддържането на база данни. Въпреки известни постижения в провеждането на поддържащи и възстановителни мероприятия и тук усилията не отговарят на високите цели на управлението. Поради споменатите причини приоритетите в управлението на парка се ограничават основно до развитие на туристическата инфраструктура, посредничество при развитието на туризма и популяризация на парка.

Наличието на Консултативен съвет (КС) към ДПП не може да компенсира дефицита на познания и персонал по ред причини. Поради голямата численост на състава и липсата на финансова обезпеченост за редовни срещи и консултации КС не може на практика да изпълнява задълженията си като орган за съгласуване на намеренията и действията на различните партньори на територията. По-ефективен вариант за работа с партньорите би бил разделянето на консултативните функции с чисто научен характер от общите консултативни функции чрез създаване на научен консултативен съвет в намален състав, обхващащ основните теми на работа на ДПП.

Причина за кадровия дефицит на ДПП до голяма степен са ниските заплати, неотговарящи на ценза на специалистите, както и липсата на база за привличане и устройство на външни кадри, напр. ведомствени жилища.

1.21.20.2.Оценка на материално-техническата и финансова обезпеченост

Освен кадровият дефицит проблем се явява все още недостатъчната материално-техническа обезпеченост, въпреки значителните подобрения в тази посока през последната година, свързани с допълнителното оборудване с три транспортни средства, GPS и персонални компютри.

Независимо от сравнително доброто разположение на административното седалище в гр.Малко Търново, разстоянието до най-отдалечената точка от парка е 86 км. Тези разстояния, в съчетание със затруднените пътни връзки затрудняват работата по контрола. Това предполага откриване на втори офис в крайбрежната част на парка и филиал на ДПП в Граматиково.

За поддържане на база данни и провеждане на ефективен мониторинг ще бъде необходимо адекватно оборудване с необходимата техника и софтуер и закупуване на допълнителен GPS.

Дефицитът на финансови средства за изпълнение на задачите по Правилника е сериозна пречка за доброто управление на парка. Отпусканите средства за дейности и мероприятия, предвидени в годишните планове на ДПП, се разминават по количество и срокове с предвижданията на ДПП и съставляват обикновено около една четвърт от необходимото за изпълнение на заложените за изпълнение мероприятия в рамките на съществуващия щат. Генерирането на допълнителни приходи от проекти е все още недостатъчно за покритие на финансовите нужди, а генерирането на собствени средства изисква промяна в регламентите и статута на Дирекцията. На този етап като оптимален вариант за привличане на средства от различни фондове за развитие на парка може да се оцени създаването на сдружение “Златна Странджа” към ДПП.

1.21.20.3.Оценка на работата с други институции и партньори

Част от проблемите на управлението се дължат на недобрата съгласуваност с РИОСВ – Бургас. Липсва взаимна информираност за действията в парка на двете институции, основно поради липса на законов регламент и втори път поради отдалеченост на РИОСВ и неразвито партньорство. Назначените от РИОСВ рейнджъри действат според задълженията си в рамките на резерватите, докато останалата част на територията се охранява от горска стража, контролирана от РУГ и ДПП без реални връзки и сътрудничество между институциите.

Координацията на ДПП с РУГ, ДЛ и общините е по-добра, поради скъсените институционални, респ. териториални връзки, но често се явяват разминавания в целите и задачите на институциите.

Кадровият дефицит се явява също причина за недостатъчно развити връзки с регионалните органи на властта.

Контактите с екологично ориентираните НПО са ограничени. Като причина се изтъква епизодичната им дейност. По-добри контакти съществуват със сдруженията за стопанско и културно развитие на територията, с които се осъществяват съвместни дейности за развитие на селски и екотуризъм в парка, както и връзки с национални НПО от София, Бургас и Пловдив.

Връзките със собствениците на земи, събирачи на лечебни растения и др. са затруднени, поради липса на местни браншови организации.

В резултат на недостатъчната съгласуваност в действията наслагването на контролни функции (РИОСВ, РУГ, Дирекция на ПП “Странджа”, службите “ООС” към общините и Гранична полиция) не е довело до реални подобрения в контрола върху бракониерството и други форми на унищожение на възстановимите природни ресурси. Доказателство за това са намалените запаси от дивеч, изчерпването на рибните запаси в странджанските реки, незаконна сеч и други форми на бракониерство.

Реален проблем е липсата на полска стража и организирана охрана на паметниците на културата, който също следва да се реши съвместно от заинтересованите институции.

Независимо от факта, че по ЗЗТ изпълнението на ПУ е задължение на Дирекцията, ефикасното управление изисква пълна мобилизация и консенсус между различните отговорни институции и заинтересовани лица на национално, регионално и местно ниво, разбиране на отговорността им в приложението на Плана за управление.
В заключение може да се обобщи, че основните проблеми на управлението произтичат от недостатъчен щат и недостатъчно оборудване на ДПП за покритие на територия от 116068.5 ха. Реално управлението на ДЛ и охраната към тях се извършва от дистанция и не е специализирано за такъв тип територии. РУГ е със седалище в Бургас и управлява 300000 ха горски фонд на територията на Бургаска област при общ брой на лесничействата – 13, от които 7 не са в защитени територии. Това създава неадекватна среда за обединяване на целите и задачите по стопанисването на горите и охраната на горите и водите в парка. Надведомственият контрол на РИОСВ – Бургас се упражнява също от дистанция, което намалява ефективността му. Липсва реална охрана на земите в ССФ, а контролът върху незаконното строителство от страна на общините е занижен. Припокриването на функциите по контрол върху ДЛ на този етап не допринася реално за подобряването на охраната и ликвидиране на бракониерството, а по-скоро довежда до размиване на отговорността. Финансирането на управлението и охраната на ГФ е опосредствано чрез РУГ, което омаловажава ролята на ДПП. Приходите от държавна собственост не са отделени в самостоятелна сметка на природния парк, с което се усложнява финансирането на дейности в парковата територия.

Поради споменатите причини приоритетите в работата на ДПП на настоящия етап се ограничават основно до развитие на туристическата инфраструктура, посредническа дейност и популяризация на парка, докато контролните функции и консервационната дейност на Дирекцията са в голяма степен пренебрегнати.

1.21.21.Основни и специфични проблеми на територията на ПП “Странджа”

Резултатите от социо-икономическата оценка служат за идентифициране на основните и специфични проблеми, причинени от човешко присъствие и дейности на територията на парка.

Главни проблеми

• 
  упадък на традиционни дейности и практики, които са в хармония с природата и запазват социалното и културно устройство на общностите – традиционно земеделие и традиционни занаяти;
  
• 
  неразвитост на алтернативни природосъобразни дейности – природосъобразен туризъм, екологосъобразно земеделие, многофункционално горско стопанство, производство на екологично чисти местни продукти;
  
• 
  липса на реални стимули и облекчения за развитие на природосъобразни ползвания;
  
• 
  недостиг на човешки и финансови ресурси за прилагане на ефективни мерки за развитие и консервация;
  
• 
  липса на достатъчен опит за привличане на средства и инвестиции в опазването и развитието на парка;
  
• 
  промени в структурата на собствеността, водеща до навлизане на собственици с липса на опит в горското стопанство, земеделието и животновъдството, и неясни инвестиционни намерения;
  
• 
  наличие на различни собственици и ползватели с конфликтни интереси (животновъди – земеделци; животновъди – лесничеи, собственици на гори; собственици на земи - природозащитни организации; туристи – природозащитни организации; предприятия на добивната промишленост – туристически фирми, природозащитни организации, ДЛ и т.н.);
  
• 
  наличие на ползвания, проекти, планове и намерения, несъвместими със статута на територията (ЛУП, проекти и намерения за хидростроителство и мелиорация, кариерна дейност, определени елементи от местните стратегии за икономическо развитие, устройствените планове и др.);
  
• 
  неадекватна организация, оборудване и правомощия на институцията, отговорна за прякото управление на парковата територия;
  
• 
  неадекватна институционална среда за обезпечаване развитието и опазването на територията (неразвити природозащитни и браншови организации);
  
• 
  липса на координация в дейностите на основните партньори;
  
• 
  липса на достатъчна екологична култура на местното население и посетителите в парка;
  
• 
  недостатъчна информираност на широката общественост за консервационната значимост на парковата територия и подкрепа за развитието на парка;
  
• 
  липса на достатъчни проучвания за отделните елементи на биоразнообразието и системен мониторинг, в т.ч. и на ефекта от различните ползвания;
  
• 
  липса на механизми за инвестиране и реинвестиране в консервационни дейности.
  

Специфични проблеми

• 
  небалансирано развитие и неблагоустроеност на селищната мрежа в парка;
  
• 
  натиск за урбанизация в чувствителни територии;
  
• 
  разрушаване на идентичността на територията, вследствие на асимилационни процеси по крайбрежието и разрушаване на културното наследство в парка;
  
• 
  неразвитост на туристическата инфраструктура във вътрешността на територията;
  
• 
  бедна гама от туристически услуги;
  
• 
  неразвита мрежа от информационни и интерпретационни съоръжения;
  
• 
  незадоволително състояние на пътната мрежа;
  
• 
  влошено санитарно-хигиенно състояние на отделни елементи на територията (незаконни сметища, недоизградена канализация и липса на ПСОВ, неучредени пояси “Б” и “В” на водоизточниците, действащи и потенциални замърсители на територията на парка и в съседство);
  
• 
  натиск върху природните ресурси (стари гори, дивеч, билки, горскоплодни видове и гъби, редки и застрашени видове) както от страна на местното население, така и от външни посетители;
  
• 
  неотглеждане на културите в ДГФ;
  
• 
  загуба на местен опит в земеделието, влошаване на породния състав и изчезване на местни породи и сортове;
  
• 
  безконтролна и нерационална паша;
  
• 
  деградация на културния ландшафт, вследствие упадъка на земеделието, съпътстващи горски сукцесии, миннодобивна и кариерна дейност и нечувствителна строителна намеса в територията;
  
• 
  липса на умения и технологично оборудване на отделните ползватели за прилагане на екологосъобразни техники и устойчиво ползване на ресурсите;
  
• 
  неподготвеност на туроператорите и туристическите агенции за действия в ЗТ;
  
• 
  критично намаляване на рибните запаси и копитния дивеч като резултат от бракониерство;
  
• 
  иманярство, незаконно посещение и увреждане на пещери;
  
• 
  незаконно строителство;
  
• 
  недостатъчна и недобре обучена охрана на териториите в горския фонд и пълна липса на охрана в земеделските земи;
  
• 
  неефективна охрана на паметниците на културата;
  
• 
  наличие на гранични съоръжения и граничен режим на част от територията.
  

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 6.26 Mb.

Сподели с приятели: