Социално-икономическа оценка

1.28.Социално-икономическа оценка

В случая при наличното информационно осигуряване е възможно да се установи само приблизителния брой на обитателите в контактната зона, които възлизат на около 6200 обитатели. Предполага се, че семейната структура в зоната е близка до тази в целия град, която е 3,1. Броят на домакинствата, ако се сравни със структурата в централната градска част, в квартала трябва да е около 1200. Тези откъслечни данни не могат да се изявят демографски тенденции, а и съвсем ясно е, че това не е необходимо. Що се отнася до икономическите фактори - анализираната територия е твърде малка за могат да се извлекат от нея някакви преки икономически ползи.

Тази липса на “преки” социално-икономически ползи от територията, обаче не означава че социално-икономическия аспект трябва да се изключва от анализите и прогнозите. Защото дори да липсва пряк ефект, косвените социално-икономически ползи са много. На първо место хълмът е с големи, макар и в момента не използвани потенциали за ежедневен отдих. При обща площ от 5,28 ха, от които около 1,9 ха са “достъпни” за ползване, потенциалните възможности на територията е да поеме в час “пик” (лято – от 16 до 22 часа) около 500 посетители/час, около 2/3 от които са в “ниската зона” – в заведенията за обществено хранене и лятното кино, а останалите – във високата зона на “същинския” хълм. При наличие на обслужващи обекти в самата защитена територия, които биха привлекли посетители, тази бройка може да се повиши, без посетителския натиск да се окаже недопустим за статута на територията. При наличната бройка обитатели в контактната зона и при съществуващите норми, територията може да задоволи необходимостите за ежедневн отдих на около 12% от обитателите. Последният показател показва, колко много още площи за ежедневен отдих са необходими, както в тази градска зона, така и в целият град.

1.29.Урбанистична оценка

Проучванията на откритите следи от далечното минало дават основания, да се смята, че през бронзовата и желязна епохи, основен етнически елемент по тези земи са били траките. През 341 г. пр.н.е. Филип II Македонски, предприел поход, който завършил с покоряването на тракийската държава. Завоевателят нарекъл на свое име големият тракийски град – Филипопол и го устроил, като град от елинистичен тип, с акропол върху трихълмието.

Към 72 г. пр.н.е. римски легиони превзели града и вече наред с името Филипопол градът са наричал Тримонциум. За Филипопол – Тримонциум, настъпили дни на голям разцвет. Самият град, като административен, стопански, културен и религиозен център, се изгражда със замаха на римляните и вече през II век пр.н.е. писатели, хроникьори и др., които го посещават, го определят като “цветущ и блестящ”. Укрепеният град продължава да се простира върху трихълмието, а “новият” се разраства извън крепостта – в южното й подножие, завладява седловината между Сахат тепе и крепостта и достига до днешния централен площад, където се разполагат градският одеон и редица обществени сгради. Вероятно името на хълма винаги е било свързвано с намиращият се тук часовник – воден и слънчев в по-далечното минало, механичен - по-късно. Направените разкопки в подножието му, откриват обществена сграда и циферблата на слънчевия часовник, датирани към 161 год. Останалите хълмове все още са далеч от него и не представляват стопански интерес. Според оскъдни исторически данни на Бунарджика и Младежки хълм е имало оброчища, ползвани за религиозни нужди. Оттогава е останало и първото име на Младежкия хълм – “хълм на нимфите дриади”, от където идва и първоначалното турско име “Джин тепе” (хълм на духовете), по-късно станало “Джендем тепе” (далечно, в ада).

През ІІІ век, заедно с нашествията на варварите започва разпадането на Римската империя. Около 395 година Пловдив остава в границите на Византийската империя. В следващите два века градът преживява дни на разцвет и могъщество, но и дни на упадък и разрушение. Той все още е укрепен, но за византийците е вътрешен град и важен кръстопът.

От VII до XIV век, по време на първото и второто българско царство, градът мени владетелите си няколко пъти, ту българи, ту византийци, ту кръстоносци, като остава най–продължително време, в пределите на българската държава.

П

Североизточно от площад Джумаята и източно от трихълмието се оформили кварталите “Капана” и “Тахта - кале”, като оживено търговско и занаятчийско ядро - стопански център на града. Друго ядро, като продължение на “чаршията”, с около 300 дюкяна възникнало по левия бряг на реката в днешния квартал “Каршиака”.

На многото джамии и малкото обществени сгради, контрастирали с вида и обемите си жилищните постройки. С изключение на жилищата на пашите и някои гръцки и гръкомански фамилии, масата от населението обитавало малко помещение от плетеница и кал, с неотваряемо прозорче и коминче за вентилация. Но всичко това изглежда не е накърнило общото впечатление от новата, подчертано ориенталска физиономия която Пловдив придобива към средата на XVII век, та турския географ Евлия Челеби да твърди че, “…от десетте града на европейска Турция - Одрин, Солун, Скопие, Серес, Лариса, София, Белград, Сараево Буда, най – красивият е Филибе, който от ден на ден става все по-богат”. Евлия Челеби не забравя и хълмовете, като подчертава, че той е изграден върху “девет хълма”, заради което “…от далеч блести неговата хубост…”

Х

Първите три плана до освобождението на България на: Леан – 1827 год.; Ердимид –1867 год. ;Руски офицер–1878 год. - носят повече характера на заснемане на съществуващото положение, отколкото идеи, но бележат етапи в развитието на града.

Първият истински план на Пловдив е изработен през 1896 год. от общинската служба под ръководството на инженер Йосиф Шнитер, тогава началник на тази служба.

По този план градската територия е ограничена от бул. “Източен”, бул. “Северен” (сега бул. “Дунав”), бул. “Западен” (сега “Васил Априлов”) и бул. “Южен” (сега бул. “Христо Ботев”) и образува почти правилен квадрат, с обща площ – 780 ха за население от 65 000 души. В плана - хълмовете като че ли се явяват пречка на уличната мрежа и просто се заобикалят от нея.

О


рис. 3.План на арх.Б.Марков - 1951

пределената през 1896г. територия на града в сравнително късо време се оказва недостатъчна за нарастващото население, за растящата промишленост, обществени терени и ред други нужди. През 1922 год. населението достига 69 660, през 1930 год. – 94 100, а в края на 1941 год. – 118 860 души. Според данните подготвени през 1942 год. за да бъдат използвани при разработване, на нов градоустройствен план, което се възлага на професор Х. Янзен, урегулираните градски терени имат обща площ – 1 263,40 ха и се разпределят така: строителни квартали – 778,5 ха (61,6%); Улици – 304,4 ха (24,2%); паркове и свободни площи – 180 ха (14,2%).

Поради смяната на социално-икономическата система, планът на професор Янзен не е приведен в изпълнение. Уличната мрежа на града се изгражда без замисъл, ориентация и степенуване и заема 28% от територията. Парковете и градините са таксувани само като “свободни площи” и в значителна степен, включително и хълмовете са застрояват. Така фактически градът се развива на основата на плана Шнитер и допълненията към него, а в много случаи и без всякакъв план.

Следващия план - на арх. Б. Марков с колектив (1951год.), предвижда развитие на града на юг и запад, стабилизиране на правоъгълната главна улична мрежа и чрез прокопаването на тунела под трихълмието. Най–осезателно е присъствието на промишлените зони. Присъствието на хълмовете е само на чертежа. Информация за икономически и технически параметри липсват.

В периода от 1950 год. до около 1963 – 1965 год., градоустройството се обособява като дисциплина, напредва с бързи крачки и предлага за ползване при градоустройственото изграждане на селищата, нови, сериозни постижения. Логично е да се заключи, че е необходимо да се прегледа основно действащия Общ градоустройствен план и се изработи нов, който да отрази настъпилите промени и да организира условия, за всестранно развитие на града през идните 15 – 20 години – до 1980 - 1985 год.

Ф


рис. 4.План на арх.Ив.Попов - 1968

акторите на урбанизация даващи общата характеристика на развитието и облика на града са обобщени така:

• 
  Пловдив, по брой на жителите ще се развива като голям град – естествено като консуматор от съответен мащаб.;
  
• 
  той е център на значителна промишленост и на богат селско стопански район;
  
• 
  градът е център на оживена търговия и транспорт;
  
• 
  градът е важен комуникационен възел; градът е университетски, изтъкнат културно – просветен център;
  
• 
  в града се съхраняват многобройни археологически, исторически, архитектурни и други ценности, които пораждат и привличат посещения, туристически обекти предлагат изобилие и природата в града и близките околности.
  

• 
  развитие тангенциално правоъгълна комуникационна система;
  
• 
  окончателно формиране и развитие на промишлените зони;
  
• 
  предложение и реализация на нови терени извън традиционния град;
  
• 
  почти удвояване на населението на града.
  

Предвидени са връзки и зелени цезури от Бунарджика към парк “Отдих и култура” (за който се предлагат нови 180 ха на северния бряг на Марица), чрез бул.”Малчика”. Запазени са съществуващите им граници и в тях не се предвижда строителство.

Освен това в плана се предвижда и цялостно развитие на зелената система, изграждането на нов Южен парк, развитие и разширение на парк “Лаута”, като “зелен” център на ЖК “Тракия” и др.

“Директивния” характер на тоталитарната система реализира плана основно по отношение на производствените зони и жилищните комплекси, необходими за захранването на промишлеността с работна ръка.

В несравнимо по-малка степен, но не може да се отрече -сили и средства се заделят и за зелената система, като цяло и за хълмовете в частност. Така те се превръщат в традиционно место за ежедневен отдих.

В последния план, разработен през 1980-1985 год. от колектив с ръководител арх. А.Топалова, за пръв път равностойна роля, наред с другите фактори на урбанизация, се отрежда и на екологическото единство, в които хълмовете и другите зелени площи заемат полагащото им се участие – като единна система, като се третират и като градообразуващ елементи и като културно-исторически и природни забележителности.

Поради настъпилите социално-икономически промени, този план не процедиран докрай и “де- юре” не е влязъл в сила. Де-факто, обаче градът до момента се развива по него.

В момента, в процес на разработване е нов Общ устройствен план на Пловдив. Набраната до момента информация за него е предоставена и ползвана в настоящата разработка. Надяваме се, на принципа на “обратната връзка - тази разработка на свой ред да намери место в анализите и предвижданията на Общия устройствен план.