План за управление на защитена територия "данов хълм " пловдив

1.27.Екологична оценка

По логиката на проведеното за града микроклиматично райониране, същото е направено и за защитената територия. И тук са изявени отделните зони, класифицирани по степен на благоприятност. Оценката е изготвена на базата на проведените замерванията, обобщени по експертна оценка:

А1. Зона с най-благоприятни показатели.

Това е зоната с най-много растителност, с богата биомаса – дървесните насаждения в седловината по западния склон, подхода от изток, в района на Певческото дружество – до площадката между двата върха, част от връхните склонове покрити с растителност и югозападното и южно подножие в ниската част – също с гъсти дървесни насаждения с голяма склопеност. В тази зона, основно през лятото, благодарение на засенчването от короните на дърветата и тяхната биомаса температурите на въздуха са с 5-8 °С по-ниски, относителната влажност с 15-25% по-висока.

А2. Зона с благоприятни показатели.

В тази зона основните показатели – температура, влажност и движение на въздуха също се отличават от съседната - жилищна зона. Тук температурите са с 3-6°С по-ниски, относителната влажност 10-20% по-висока. Отчетените посока и скорост на вятъра, са показателни за причините за тези разлики. При безветрие, тук се отчита макар и слабо движение на въздуха – 0,5 – 1,0 м/сек с посока от зона А1, носещ осезаемо по-хладен въздух. Причината вероятно е в образуваните локални термични комини, при което нагретия въздух над откритите скални масиви и изкуствените покрития се издига нагоре, а на негово място постъпва по-хладния (и по-тежък) въздух от дървесните масиви. Движението на въздуха е по-чувствително в северната част на територията и в западните части на контактната зона. На запад радиусът на това благоприятно влияние е около 70 м, а на север около 200-250 м. Макар и по-слабо, това влияние се наблюдава и в източните склонове – около ул.”А.Букурешлиев”. По съседната “Н.Геров” влиянието се губи, а в югоизточното подножие, микроклиматичните показатели се изравняват с тези на застроената зона.

Зона А2 обхваща северните склонове, приблизително от часовниковата кула до ул.”Леди Странгфорд”, западните склонове – по ул.”Тодор Каблешков” (на ул.”Преслав” влиянието на хълма не се отчита) и южното подножие, вкл. ул.”Дондуков”.

А3. Условно благоприятна зона.

Това е зоната, в която микроклиматичните показатели съвпадат с тези на едноименната “градска” зона. Характерна особеност на тази зона е, че та се “изкачва” високо по откритите скални масиви по южните склонове. Нещо по-вече, вечерно време – след 20-21 часа тек се отчита “насрещно лъчение” от нагретите през деня голи скали, които излъчват акумулираната през деня топлина.

Влияние на замърсяването върху почвата и растителността в защитената територия

На територията на Данов хълм е правена само една почвена проба през 2000 год. – в южната част над бункера на Гражданска защита – под телевизионната кула. При анализираните три почвени проби от хумусния хоризонт 0-30 см., са установени следните количества от тежки метали:

Олово – 41,8 mg/kg

Цинк – 40,1 mg/kg

Кадмий – 0,43 mg/kg

Мед – 24,6 mg/kg

Стойностите на всички проби показват наличие на тежки метали далеч под Пределно допустимите концентрации (ПДК).

В западното подножие – по протежение на ул.”Тодор .Каблешков” са констатирани единични повреди по листната маса на широколистните дървесни видове от серни окиси, с типичната за тях фитотоксичност. Характерно е, че тези повреди са наблюдавани по периферно разположената листна маса. Това навежда на хипотезата, че и тук, както при другите хълмове, основен замърсител се явяват серните окиси, които като по-тежки от въздуха и тук замърсяват предимно ниската зона на хълма. Естествено е че, при въздушен пренос - серните окиси, известни като “кисели дъждове”, могат да причинят фитотоксичност на растителността и във високите части от отдалечени източници (в т.ч. и трансграничен пренос).

Наличието на тази интоксикация, най-добре може да се констатира по физиологичното увреждане на листната маса, като обикновено негативните последствия, настъпват за период от 2 до 3 години. Първоначално се засяга предимно периферно разположената листна маса, а в последствие се засяга и целия хабитус на растенията. При хронична повреда може да се стигне до пълно загиване на дървесната растителност. При такава прогресивна газова интоксикация, силно повредените листа некротират, но не окапват и естествено не фотосинтезират и са сигурен показател за екологичния натиск над средата.

При изследванията, наличие на остатъци от пестициди не са регистрирани.

Акустично натоварване на средата

Първостепенната улична мрежа на града преминава сравнително далеч от територията на Данов хълм. Наблизо не преминават и маршрути на масовия градски транспорт. В близост до територията няма производствени предприятия източници на производствен шум. Шумовите нива в контактната зона са обичайните “градски” шумове – от битови източници, заведения за обществено хранене, детски игри и от преминаващите автомобили по обслужващата пътна мрежа в квартала. На територията около хълма няма пунктове за замерване на шумовите нива, поради което липсва и статистически достоверна информация. По изчислителен път, на базата на оскъдната информация за интензивността и структурата на преминаващите в близост транспортни потоци, състоянието на пътната мрежа и вида на застройката, се получават нива на шума около и малко над 55 dB(A), което е и пределно допустимата норма за жилищни квартали.

Конфигурацията на самия хълм и неговото местоположение спрямо жилищните квартали не предполага шумови нива над ПДН. Съгласно т.4. на Наредбата за ”Пределно допустими норми на звуково налягане в различните територии и зони на населените места”, за “Райони за обществен и индивидуален отдих” пределно допустимите норми са: денем – 45 dB(A) и нощем – 35 dB(A). Няма шумови източници в защитената територия, нито в контактната зона, които да предизвикат шумове над пределно допустимите.

Електромагнитни полета

Извършен е анализ на компонента, като са изведени неговите характеристики при безпрецедентното нарастване на разновидностите та източниците на електрически и магнитни полета. Последователно са разгледани биологичните ефекти и неблагоприятните здравни ефекти на следните източници на ЕМП в района, които могат да създават хигиенни проблеми за човека и околната среда:

• 
  радиостанции в УКВ обхват;
  
• 
  ТВ предаватели;
  
• 
  трафопостове, захранващи жилищни квартали и сгради;
  
• 
  базови станции за мобилна комуникация - аналогови и цифрови;
  

За предавателя, разположен в източната част на контактната зона, няма експертна оценка, не е определена необходимата хигиенно – защитна зона спрямо жилищната и работната среда. Нещо повече, не е известно интензитета на електрическото поле дали е повече от пределно допустимото ниво (ПДН) – 3 v/m за населена територия (60 v/m за работна среда) съгл. БДС 14525 и Наредба № 9 от 1991 г. на МЗ. От там остава неизвестно и влиянието на ЕМП върху средата, респективно върху обитателите.

Антените на телевизионните станции, които работят на честоти 500-800 MHz, създават РЧ-полета, насочени към земята, със стойности от 1/2 до 1/500 пъти по-малки от международните допустими стойности. Измерените стойности в близост до телевизионния предавател на хълма са под границите на 2 V/m, което е в границата на чувствителността на измервателните уреди.

В границите на защитената територия има един трафопост – в в западното подножие, на ул. “Т.Каблешков”, изграден при спазване на нормативните изисквания.

В нашата страна системата на “Мтел” не е преминала изцяло през контрол при монтажа на базовите станции, въпреки че мощностите им надвишават ограниченията, описани в Наредба № 9 от 1991 г. и могат да се излъчват ЕМП, превишаващи хигиенните норми по наредбата. ХЗЗ е около 46 m. Клетки на “Мтел” има в контактната зона. ХЗЗ не е спазена.

Всички базови станции на “Мобиком” се приемат от Държавния санитарен контрол при МЗ чрез измерване и доказване на хигиенно защитната зона (ХЗЗ), а в някои случаи и при проектирането им (преди монтажа на излъчващите съоръжения). ХЗЗ е около 49 m. Клетки на “Мобиком” има в контактната зона. ХЗЗ не е спазена.

В заключение може да се допълни липсата на информация за вероятния риск от електромагнитните лъчения за населението, за работещите в условия на електромагнитни лъчения. Само малка част от работодателите, инспекторите по труда, работниците са наясно с професионалния риск, свързан с електромагнитните лъчения. Те знаят много повече за въздействието на шума, вибрациите, токсичните вещества във въздуха на работната среда, и много малко за електромагнитните лъчения.