Състояние на компонентите на околната среда

1.26.Състояние на компонентите на околната среда

За изследването на компонентите на околната среда основен критерий е задоволяване на естествените, физиологични потребности на човека. Затова първата задача на урбанистично - екологическите проучвания е изявяване на пределите на екологическото равновесие, т.е. “границите” на допустимите отклонения в отделните компоненти на природната, урбанизираната и селищната среди, осигуряващи здравословни условия на живот. На базата на тези критерии е съставена матрица-критерии, а “отлагането” й върху територията отразява екологическите й потенциали и степента на благоприятност на отделните й части. Отклоненията от матрицата – критерии, отчитат посоката, нуждата, вида и степента на мероприятията за доближаване на отделните показатели до критериите за екологическо равновесие.

За да се отчете екологическата ситуация, са изследвани:

• 
  условията на природната среда и са разкрити екологическите й потенциали
  
• 
  възникналите в резултат на човешката намеса условия на антропогенната среда
  
• 
  чрез наслагване на резултатите е извършен урбанистично - екологичен анализ, в който се изясняват взаимоотношенията между природните и антропогенни компоненти на средата и получената в резултат на това взаимодействие, чрез сравняване с матрицата-критерии – екологична диагноза.
  

Обратната връзка - на очакваните промени в качеството на средата, като следствие от предвижданите в плана мероприятия и степента на доближаване до матрицата-критерии, отчита ефективността на плана и очертава екологичната прогноза.

Целта на урбанистично-екологическият анализ, следователно е не само да се разкрият причините за деградация на средата, но и да се посочат пътищата за нейното възстановяване и оптимизиране. Поради това в процеса на урбанистичните проучвания, в концепцията за пространствена и функционална организация на средата, се отрежда равностойна, балансираща роля на екологическото единство наред с обществените и утилитарни потребности на човека.

1. 
   Природна среда
   

Територията на Пловдив попада в единствената зона на пресичане на изолиниите на най-ниските януарски и най-високите юлски температури в Европа. На това се дължат големите температурни амплитуди които за Пловдив надхвърлят 70°С в годишен разрез. Съчетанието на температурите с останалите основни климатични компоненти - вятър (преобладаващ западен - неблагоприятен и през зимата и през лятото; безветрие) и относителна влажност на въздуха, големият брой температурни инверсии, довежда до дискомфортни проявления съпроводени с отрицателни метеотропни реакции на организма, намалена трудоспособност. Проучвания върху ефекта от положения труд показват, че примерно през периода дискомфортно прегряване, те са намалени средно с 43%, т.е. освен биологичен, биоклиматичните условия имат социален и икономически аспект.

Биоклиматичен паспорт гр.Пловдив

Таблица 2

Продължителност		показатели
бр. дни	% от год.	T0C на въздуха	влажност %	вятър м/сек	Биоклиматична оценка
36.30	9.93	под 00	над 80	над 3.5	Дискомф.охлаждане
57.03	15.62	0 - 5	30 - 70	3 -3.5	Студено
113.20	31.01	5 - 15	30 - 70	0.5 - 3.0	Прохладно
136.75	37.48	15 - 25	30 - 70	0.5 - 3.0	Комфорт
21.72	5.96	> 25	< 30	< 0.5	Дискомф.прегряване

Природата в града е доста оскъдна. Освен хълмовете, които заемат общо 63.44 ха, в Пловдив има още 256,56 ха зелени площи, от които 180 ха е площта на парк “Отдих и култура”. Последният на практика е в края на града и оказва влияние на ограничена територия. Останалите 140 ха, като се изключи “Цар Симеоновата градина”, са разпределени в малки зелени пространства, които в момента съществуват до голяма степен само на “книга”, тъй като значителна част от тях вече са унищожени от бараките на кафенета и магазини и бетонираните площи около тях.

При население на Пловдив - 340 600 жители и 5 000 ха обща територия, на зелените площи се падат 13,6%, или 11,3 м²/жител. При местните климатични условия, тези площи – за да окажат своето влияние върху градската територия трябва да са минимум три пъти повече.

Климатично - ландшафтна оценка на територията

Върху климата съществено влияние оказват елементите на ландшафта (природен и антропогенен) - релеф, ориентация на склоновете, падини и възвишения, градската застройка, нейната плътност, ориентация и характер, вид и ориентация на уличната мрежа, наличието или отсъствието на растителност, водни площи, изкуствени покрития и т.н., които довеждат до формирането на съответния микроклимат, характеризиращ се с различни екологически потенциали. Целта на Комплексната климатично-ландшафтна оценка на територията е да се изявят микроклиматичните характеристики на отделните градски части, като се изхожда от екологията на човека и въведените критерии. В резултат на проучването в града се изявяват 4 зони, класифицирани по степен на благоприятност, както следва:

Тук микроклиматичните условия са по-неблагоприятни от тези в Зона А1. Периодът “дискомфортно прегряване” е по-голям с 18-22%, а за сметка на периода “комфорт”. За сметка на това през студеното време на годината, периодите “студено и прохладно” са с 8-12% повече, за сметка на “дискомфортното охлаждане” в сравнение със зона А1.

2. 
   Антропогенна среда
   

Емисиите в атмосферния въздух са установени с помощта на балансовия метод за пресмятане по утвърдената от МОСВ “Методика за определяне на емисиите от вредни вещества във въздуха”. Основава се на задължителната за страните членки на Европейския съюз методика “CORINAR’94.SNAP’94”. Ползването на тази методика позволява оценяването на “приноса” на всяка страна в замърсяването на атмосферния въздух в ЕС да става на единна основа. Така могат, освен другото да се определят и трансграничните преноси.

За моделиране на разпространението на вредностите в атмосферата – от производствени дейности и автотранспорта в приземния граничен слой, е използван Гаусов струен модел PLUME.

Изолиниите на замърсяването (полетата на концентрациите) са очертани с програмния продукт SURFER. Обхваната е градската територия, в която са разположени източниците на замърсяване. По същата методика са изчислени и емисиите от вредни газове от моторните превозни средства

Изчислените емисии са ползвани в последствие за моделиране на замърсяването в приземния слой на атмосферата, а от резултатите са построени съответните екологични карти – диагноза на замърсяването на атмосферата от точкови (промишленост) и линейни (транспорт) източници. Предоставената от РИОСВ и ХЕИ информация за получените от замервания данни за замърсяване на атмосферния въздух служат за верификация на получените резултати в местата където има пунктове за замервания на изследваните параметри.

Анализ на емисиите

Пловдив се очертава един от големите териториални източници на замърсяване на въздуха в Южна България. Това се отнася предимно за емисиите от въглероден диоксид и въглероден оксид, които заемат близо 98% от всички вредности изхвърлени в атмосферата. При сравняване на емисиите от промишлеността, битовия сектор и автотранспорта, въпреки замрялото производство, се очертава лек превес на емисиите от промишлеността - над тези от автотранспорта. На трето место е битовия сектор, с несравнимо по-малко участие.

Съществено превишаване на емисиите от автотранспорта се отчита при азотните и въглеродните оксиди, в първия случай дължащ се на дизеловите МПС, във втория – на бензиновите. Основните емисии от оловни аерозоли и ЛОС, също се дължат на изгорелите газове от МПС.

Емисии от промишлеността

Общият дял емисии замърсяващи въздуха с промишлени вредности, отделяни в процеса на функциониране на контролираните предприятия, заемат близо 52% от всички вредности. Тъй като на територията на град Пловдив няма металургични предприятия, при които емисиите се определят от обема произведена продукция, базата е ползвани горива в процеса на производството и функционирането им.

Основните горива в промишления сектор са мазут и природен газ. На тях се дължат съответно близо 17% (мазут) и 35% (природен газ) от емисиите. И в двата случая това са основно - въглероден диоксид, в по-малка степен – азотни оксиди, а при мазута – поради високото съдържание на сяра – серен диоксид.

Емисии от мпс

Емисиите от моторните превозни средства заемат 41,24% от всички емитирани в атмосферата вредни газове. За последните десет години относителния дял на вредностите от МПС е нараснал неколкократно. От една страна това се дължи на силно намаления относителен дял на промишленото производство, а от друга на близо двойно нарасналата моторизация, в следствие на което броят на леките коли в Пловдив се удвоил.

Серен диоксид. Основен дял при формирането на емисиите от серен диоксид имат МПС с дизелов двигател. Това се дължи на по-голямото съдържание на сяра в дизеловото гориво в сравнение с бензина. Съществено намаляване на емисиите от серен диоксид си очаква он подмяната на остарелия автомобилен парк.

Азотни окиси. Делът на моторните превозни средства за замърсяването но атмосферния въздух с азотни оксиди е 90%. От тях – 61% се дължат на дизеловите МПС. Общото намаляване на замърсяването на въздуха с NO_x ще се постигне с премахването на оловните бензини и все по-широкото прилагане на каталитичните неутрализатори.

Л


сн. 19. Данов хълм граничи с оживени артерии - бул."Цар Борис ІІІ"
ОС. В последните години все по-голяма загриженост предизвиква разрушаването на озоновия слой, в което се дължи на емисиите от неметанови летливи органични съединения – ЛОС. Най-голям дял – 76% в емисиите от ЛОС принадлежи на емисиите от бензиновите МПС.

Въглероден оксид. В Закона за чистотата на атмосферния въздух, специално внимание е отделено на замърсяването на въздуха с въглероден оксид, който участва в групата замърсители характеризиращи качеството на приземните въздушни слоеве. В общото замърсяване на въздуха с въглеродни оксиди, относителния дял на отделените вредности от бензиновите МПС е най-голям – 79%.

Прах и сажди. Емисиите на прах и сажди от МПС са незначителни в сравнение с тези емитирани от промишлеността. Основен източник на тези емисии са градските автобуси – болшинството от тях морално и физически безвъзвратно остарели, с неизправни горивни системи. Тези емисии създават основния екологичен дискомфорт, тъй като проявата им е винаги в близост до голямо струпване на хора.

В изчислените количества не са включени емисиите на прах – резултат от вторично замърсяване от непочистените улици. Въпреки, че те създават най-големия дискомфорт и видимо са в най-голямо количество, тяхното определяне по използваната методика е невъзможно.

О


сн. 20. Телевизионният предавател
ловни аерозоли. Замърсяванията на въздуха с олово, винаги са предмет на специално внимание, тъй като имат важно значение за здравето на човека. Тези замърсявания са следствие от все още масово използваните бензини със съдържание на олово. 99,13% от емисиите на олово в Пловдив се дължат на леките автомобили.

Кадмий.Емисиите на кадмий отделяни от МПС са едва 1% от общото замърсяване на въздуха и са незначителни в сравнение с тези получавани от промишлеността.

РАН, диоксини и фурани. Поради голямата си токсичност и доказано канцерогенно влияние, в нормативната уредба на ЕС, се поставят редица изисквания за намаляване на емисиите от полицикличните ароматни въглеводороди (РАН), диоксини и фурани (DIOX) и полихлорирани бифенили (PCB_S). Информация за последните в Пловдив липсва, а на първите два, емитирани от МПС – основно от леките автомобили се дължат 54% от общото замърсяване с тези вредности.

Емисии от битовия сектор. Относителния дял на емисиите вредности, генерирани от битовия сектор са близо 7% от общия обем вредни вещества замърсяващи атмосферния въздух в Пловдив. Основна причина за замърсяването са ползваните за отопление твърди и течни горива.

За последната година в този сектор са изразходвани 220 хил.тона твърди и 3400 тона течни горива. Най-голямото количество вредности, в процеса на изгаряне и на двата вида гориво се пада на въглеродния диоксид, следван – за твърдите горива, от въглеродния оксид. При съвременните условия, твърдите горива са вторият по значимост източник, след мазута за замърсяване на атмосферата със серен диоксид.

Стойностите на генерираните емисии на останалите замърсители са в пренебрежими стойности.

Акустично натоварване на средата

Основен проблем от функционирането на транспортните системи в екологически аспект е произвеждания шум от средствата на транспорта. За отчитането на този фактор се ползвани данните от замерванията на шума в 41 пункта в града. Анализирани са пространствената структура и организация на транспортната дейност, класификацията и степенуването на уличната мрежа, степента на изграденост, настилки, благоустрояване, прилежаща застройка и др. За отчитането на влиянието на транспортните и съпътствуващи дейности е изготвена шумова карта, на която са нанесени и еквивалентвине шумовите нива и засегнатите територии. Близо 60% от градската територия е с шум над ПДН. От всички пунктове, в 6 са измерени нива с шум 6367 dB(A), в 27 - 6872 dB(A) и в 8 - 7377 dB(A).

Най високите измерени нива (1999 год.) са на бул.”Цар Борис III - Обединител”, бул.”България”, бул. “Независимост”, ул.“В.Левски”, бул.”Източен”, бул.”В.Априлов” (ВИХВП, ВМИ) и др. Високи нива на шум се наблюдават по трасето на Карловската ЖП линия, в ра­йона на Сточна гара, бул.”Македония”, типични вътрешно квартални улици, като ул.”Юндола, ул.”П.Д.Петков”, ул.”Богомил”, ул.”М.Панарет” и ул.”Преслав” – в непосредст­вена близост но Данов хълм. В сравнение с изследванията от преди десетина години прави впечатление, че независимо от мно­гократно увеличения автомобилен парк, шумовото натоварване не се е променило съществено. Причина за това са новоизградените трасета, подобрената организация на движе­нието и основно на по-качествените (макар и стари) автомобили. Плов­див понася акустично натоварване и от пътнически и транспортни само­лети, ползващи летището в Крумово. Това летище е резервно на Аерогара София и когато последната е затво­рена, целият трафик се прехвърля тук.

Електро магнитни лъчения

П

сн. 21. Предавателят на радио “TNN”

Сега в града действат 14 радиостанции, които излъчват в диапазона 89.9  109.7 MHz, телевизионен ретранслатор, клетки на “Мобилтел”, “Глобъл” и “Мобиком” и неизвестен брой военни радио и локаторни станции.

Всички известни предаватели са разположени в градската територия, излъчват 24 часа, в гъсто населени жилищни и обществени зони. Само зоната на вредно влияние на предавателите е 100  200 м.

Вредният ефект от лъчението върху човешкият организъм е дълготраен и с отдалечен здравен ефект. В синергизъм с другите вредни фактори, здравният риск се увеличава значително. Не бива да се забравя и факта, че мобилните оператори, доставчиците на електроенергия, частните радиостанции спекулират с бедността на обитателите и сключват неизгодни договори за монтиране на съоръжения в жилищните сгради, без да се спазват нормативните документи, без да е извършен предварителен контрол, нито пък се извършва периодичен контрол от съответните органи на МЗ и МОСВ. В анализираната територия действат два големи предавателя – телевизионната кула и предавателя на радио “TNT” в източната част на хълма.

Първа оценка