План за управление на защитена територия "данов хълм " пловдив
Интерес и познания към защитената територия
Изтегляне 9.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.22.Урбанистични и социално-икономически аспекти влияещи на защитената територия
- 1.23.Други аспекти
- 1.24.Културно-историческо наследство
- 1.25.Естетически качества на защитената територия
1.21.Интерес и познания към защитената територияЗ 
сн. 15. "Главната" улица – площад “Ст.Стамболов” - на 100 метра в ляво е хълма а целите на Плана е проведена импровизирана анкета сред местното население. Резултатите показват, че хората проявяват интерес към защитената територия, но смятат, че няма достатъчно информация за нейното значение. От всички анкетирани, едва няколко знаеха, че Данов хълм е защитена територия. Н
Всички анкетирани биха проявили интерес към материали съдържащи информация за неговото значение в екологичен аспект, към неговото биологично разнообразие, към мероприятията за неговото опазване и съхранение. Всички бяха единодушни, че хълма е предпочитано място за ежедневен отдих и изразяваха огорчението си от сегашното му състояние. На първо място, като пречка за ползването му се посочва невъзможността за ползването му вечерно време -през лятото, когато градът е най-горещ, поради опасностите от криминални деяния и липсата на осветление. Наред с това се посочва липсата на места за отдих – пейки и др.п. Болшинството от гражданите посочват и опасностите от скитащи кучета и свободно разхождащите се питомци на част от посетителите. Всички анкетирани изразиха готовност за доброволно участие в благоустрояването му.
И до днес, околностите на хълма са места за обитаване с особено висока цена. Застройката е преобладаващо индивидуална, в обособени парцели, повечето с богато озеленени и добре поддържани дворове, подредени в няколко нива по наклона на хълма. От изток – в седловината между Данов хълм и Трихълмието (Джамбазтепе, Таксимтепе и Небеттепе) е “Главната улица” – основната пешеходна ос на града, групов паметник на културата, характерен представител на “Пловдивския” барок. Тази улица е уникално урбанистично явление, запазило традицията на най-оживена чисто пешеходна артерия и до днес. Тук “майните гилат по чарка да скиват чайовете”. По традиция разпиляването на иначе “канализирания” човешкия поток и преливането му в съседните пространства се осъществява в двете посоки – към ул.”Отец Паисий” и Стария град – на изток и към непосредствено прилежащото – Сахаттепе – на запад. Така “градския” отдих – разходката по “Главната”, неусетно преминава в “парковия” отдих на естествената среда на хълма. Днес тази традиция, разбира се е позабравена, не защото “традициите не са това което бяха”, а защото хълма сега не предлага нищо (дори една пейка!), което би привлякло хората на него. По отношение на голямата територия, т.е. тази на целия град, Данов хълм е една от “опорните точки” на урбанистичната система – Пловдив.
На територията на хълма са изградени и два водопровода – поливен с дължина 260 м и за питейна вода – 160 м. Канализация във високата част няма. По основната алея, обслужващия път и източния подход е изпълнено (и скоро ремонтирано) алейно осветление. Захранването на телевизионната кула е подземно, но другите кабели от студията до кулата минават открито - директно по скалите. 1.24.Културно-историческо наследствоВ зоната на защитената територия, както и в контактната зона има разкрити и картотекирани множество археологически обекти. Изброяването на отделните обекти е дълго. В североизточното му подножие е разкрит и експониран античния стадион продължаващ и под Главната улица. На самият хълм паметник на културата е часовниковата кула. Като цяло и защитената територия е класифициран като паметник на градинско-парковото изкуство и картотекиран в НИПК. 1.25.Естетически качества на защитената територияЕ 
сн. 18. Данов хълм от Бунарджика стетическите качества на град Пловдив неизменно се свързват с хълмовете. Те са онези уникални, пловдивски елементи, които определят неговата идентичност. Те формират “първичният” градски силует, далеч преди да се открои самия град. Вътре в него, хълмовете са неотменна част от градския пейзаж. Където и да застане човек, все в някоя пролука между сградите ще надникне някой хълм. Естетическите им качества, разбира се, не се изчерпват само с участието им в градския силует. Навлизайки в тях, “градския” човек от Urbo sapiens се отзовава в естествената си среда и се превръща в Homo sapiens и отново става част от нея. Уникалното във всички хълмове е съчетанието на едно двойствено преживяване. То се състои в съпричастността с непосредствено обкръжаващата естествена среда експонирана по един неповторим начин на фона на целия град, с останалите хълмове, с полето, Родопите и Стара планина. Всеки град има поне една белведерна точка – сграда, възвишение, но никой не предлага такава многопластовост на впечатленията. Сякаш самият град се издига “над себе си”, да се погледне от високо, но не високомерно, а просто така, да загърби собствената си градска суетня, тровещите го дреболии и да си даде сметка - сам къде е и какъв е, харесва ли се. С един поглед да обхване простото съвършенство на тревичката и цветето в нея и да го пренесе върху града.
Каталог: wp-content -> uploads -> filebase -> Nature -> Protected areas -> Planove za upravlenie Protected areas -> Национален парк „Пирин” като обект на световното наследство на юнеско Protected areas -> Доклад за консервационното състояние на нп „Пирин като Обект на световното наследство на юнеско Protected areas -> Нашето световно наследство Изтегляне 9.67 Mb. Сподели с приятели:
|
