План за устойчиво енергийно развитие на община Созопол 2014 2020г
Ключови фактори за успех при реализацията на Плана за действие за устойчиво енергийно развитие на Община Созопол 2014 –2020 г
Изтегляне 1.25 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1. Източници на финансиране
- 4.2. Мониторинг, индикатори, обратна връзка
4. Ключови фактори за успех при реализацията на Плана за действие за устойчиво енергийно развитие на Община Созопол 2014 –2020 г.Успешното изпълнение на Плана за действие за устойчиво енергийно развитие на община Созопол се предопределя от ефективността и реализирането на мерките и дейностите на местно ниво. Основни фактори за това могат да се идентифицират следните:
4.1. Източници на финансиранеПри определяне източниците на финансиране на дейности, заложени в Плана за устойчиво енергийно развитие на Община Созопол, са взети предвид възможностите за осигуряване на собствени финансови средства от общинския бюджет, привличане на външни ресурси съобразно наличните към момента на планиране финансови инструменти, разработването на нови форми на инвестиционни партньорства, както и предимствата на успешни комбинации от два или повече източника на финансиране за осигуряване на устойчивост на постиганите резултати.
Възможностите за финансиране на инвестиции в енергийна ефективност в рамките на общинския бюджет се ограничават до заделяне на средства за подобряване на енергийните характеристики на образователната и социалната инфраструктура и уличното осветление. При реализирането на мащабни инвестиции и финансирането на цялостни решения ролята на общинския бюджет е само допълваща спрямо общия размер на необходимия финансов ресурс.
За новия програмен период 2014-2020 г. проекти и инициативи за енергийна ефективност ще се финансират по следните оперативни програми: Оперативна програма „Добро управление“ за повишаване на институционалния капацитет и ефективността на администрацията за предоставяне на по-качествени услуги на гражданите и бизнеса. Мерки, свързани с изпълнение на Приоритет I. Повишаване на институционалния капацитет, ефективността и ефикасността на публичната администрация и съдебната система: 1.1. Подобряване на процеса по разработване и провеждане на политики и интелигентно регулиране 1.2. Развитие на гъвкава и адаптивна структура на администрацията 1.3. Насърчаване усъвършенстването на политиките за развитие на човешките ресурси и въвеждане на практики и стандарти за тяхното управление 1.4. Насърчаване участието на гражданското общество в управлението Мерки, свързани с изпълнение на Приоритет ІІ. Електронното управление и електронното правосъдие
Оперативна Програма „Иноваци и конкурентноспособност“, Приоритетна ос 3: „Зелена и енергийно-ефективна икономика” - насочена към повишаване на енергийната и ресурсната ефективност. Въвеждане на екоиновации, енергоефективни и екологосъобразни производствени технологии, въвеждане на производство от ВЕИ в предприятията като мощен инструмент за решаване на определени проблеми, откриване на нови пазарни възможности, създаване и развитие на конкурентни предимства от по-висок ранг, намаляване на суровинните и енергийните разходи, намаляване на вредните емисии и т.н. Оперативна програма “Околна среда” , Приоритетна ос 2: „Отпадъци“
Програма за Развитие на Селските Райони – финансира дейности и инициативи за подобряване икономическото и социалното състояние в населени места до 30 хил. жители чрез изпълнение на мерки в специфични направления по сектори с местно и регионално значение.
Програма „Хоризонт 2020“, която ще насочва средствата по три ключови направления: наука и иновационни продукти и услуги, които осигуряват възможности за бизнес и променят положително живота на хората; иновации и по-мащабно използване на финансови инструменти, които привличат кредитиране от финансови институции в частния сектор; решаване на важните за всички европейци проблеми в шест основни области в т.ч. сигурна, чиста и ефективна енергия; интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт; дейности в областта на климата, ефикасно използване на ресурси и суровини. Ще се финансират дейности стимулиращи международното сътрудничество за укрепване на високите постижения и привлекателността на Съюза в областта на научните изследвания за съвместно преодоляване на глобалните предизвикателства и в услуга на външните политики на ЕС. Програма "Джаспърс"(Съдействие за подкрепа на проекти в Европейските региони) е съвместна инициатива, свързана с политиката на ЕС по регионално развитие, на: Европейската инвестиционна банка, Европейската комисия и Европейската банка за възстановяване и развитие. Тя е консултантска програма за оказване на техническо съдействие при подготовката на проекти. Програма "Транс европейски енергийни мрежи на ЕС" обхваща съвкупност от насоки, цели, приоритети и действията на Общността. Идентифицирани са проекти от многостранен интерес, включително такива от общоевропейски интерес, в областта на Трансевропейските електроенергийни и газови мрежи. Конкретно са определени подлежащите на финансиране области, както следва: електро енергетика, природен газ, нефт и петролни продукти, възобновяеми енергийни източници - вятър, слънчева енергия, биомаса, електроенергия от ВЕЦ, геотермална енергия и др., енергийна ефективност, когенерация, енергийно управление. Протоколът от Киото от 16 февруари 2005г. дава възможност за международна търговия с емисии. Протоколът въвежда три механизма, които предоставят възможност за гъвкавост при изпълнение на задълженията на страните. България има значителен опит в прилагането на механизма "съвместно изпълнение": изградена институционална структура, процедури и критерии. В резултат, вече се сключват договори за покупка на редуцирани емисии. Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници", създаден с безвъзмездна помощ от Глобалния екологичен фонд към Световната банка, като от държавния бюджет и Република Австрия са предоставени допълнителни средства. Фондът управлява финансови средства за инвестиционни проекти за развитие на енергийната ефективност, съобразно приоритетите. Средствата на фонда се разходват целево, за възмездно финансиране на проекти за развитие на енергийната ефективност в България и за гаранционна дейност по кредити от финансово-кредитни институции, отпуснати по проекти за енергийна ефективност. Финансов механизъм на ЕИП за 2009-2014 и Норвежки Финансов механизъм Програмата предоставя финансова помощ за подкрепа на проекти в следните приоритетни области: За Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство: ПО 2 - Биоразнообразие и екосистеми; ПО 5 и 6 - Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници; ПО 16 и 17 - Консервация и възстановяване на културното и природно наследство; За Норвежкия финансов механизъм: ПО 21 - Иновации за зелена индустрия; ПО 25 - Изграждане на капацитет и институционално сътрудничество между страната-бенефициент и Норвежки публични институции, местни и регионални власти; Финансовата помощ по програмата се предоставя посредством: индивидуални проекти, фонд за подготовка на проекти и фонд за подкрепа на пътувания за НПО и социалните партньори. По програмата могат да кандидатстват всички публични или частни организации или неправителствени организации, които са регистрирани като юридически лица в Република България, действат в обществен интерес и имат сключено партньорство с организация, регистрирана като юридическо лице в Кралство Норвегия. Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“ е една от оперативните програми на ЕС, финансирана от Европейския инструмент за добросъседство и партньорство (ЕИДП). Основната цел на програмата е да допринесе за по-силното и устойчиво икономическо и социално развитие на Черноморския регион. В оперативната програма участват 10 държави: Армения, Азербайджан, България, Грузия, Република Молдова, Руската федерация, Турция, Украйна, Румъния и Гърция. В зависимост от предложените за оценка и одобрение от ЕК приоритети, по ОП за Черноморския басейн ще са допустими три вида проекти:
Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” /ФЕЕВИ/ ФEE е създаден е по силата на ЗЕЕ с цел финансиране на дейностите по повишаване на енергийната ефективност. Фондът работи от 1 септември 2005г. Основен принцип в управлението на ФЕЕ е публично-частното партньорство. В качеството си на посредник на пазара, ФЕЕ съчетава в една организация: технически капацитет за разработване на проекти и капацитет за финансово структуриране. ФЕЕ има статут на юридическо лице със седалище в София. Оказва възмездна финансова помощ за атрактивни за финансиране проекти за ЕЕ на бенефициенти: общини, фирми, асоциации на потребители на енергия, малки фирми и физически лица, финансово-кредитни институции (банки) чрез своите финансови продукти:
ФЕЕ управлява разнообразен портфейл от инвестиционни проекти по отношение на обхванатите сектори и поетите рискове, при условие, че проектите включват инвестиции, допринасящи за подобряването на енергийната ефективност в: сгради, промишлени процеси, комунални обекти и съоръжения и други случаи на крайно потребление на енергията. Фонд за енергетика и енергийни икономии /ФЕЕИ/ ФЕЕИ е първият фонд в България, който инвестира в секюритизация на вземания по договори за енергийна ефективност. Фондът влага набраните средства в ЕСКО договори (договори с гарантиран резултат). Срокът на вземанията на ФЕЕИ е между 3 и 7 години.
МФК е създаден с Рамковото споразумение между ЕБВР и Р. България през 2000г. Средствата се осигуряват от Европейската комисия, страни-членки на ЕС и Швейцария. МФК подкрепя финансово извеждането от експлоатация на блокове 1-4 на ядрената централа „Козлодуй”, както и повишаването на енергийната ефективност в България. Администратор на средствата на МФК е Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ и всички дейности по работата на фонда се извършват в съответствие с правилата на ЕБВР. МФК осигурява безвъзмездно средства за изпълнение на мерки по енергийна ефективност в сгради държавна и общинска собственост.
Кредитната линия за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници за България /КЛЕЕВЕИ/ е разработена през 2004г. от Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/, в сътрудничество с българското правителство и Европейския съюз. Програмата предоставя кредитни линии на участващите банки, които от своя страна предоставят заеми на частни дружества за проекти по енергийна ефективност в промишлеността и малки проекти в областта на възобновяеми енергийни източници. Банките, които участват в програмата КЛЕЕВЕИ са: Банка ДСК, Банка Пиреус, Българска Пощенска Банка, Обединена Българска Банка, Райфайзенбанк и Уникредит Булбанк. Подходящи индустриални проекти за енергийна ефективност включват мерките: комбинирано производство на топло и електро енергия; оползотворяване на отпадъчна топлина; автоматизация и управление на процеси и съоръжения; реконструкция на енергийна инфраструктура; смяна на гориво – от въглища/нефт на газ; оптимизация на процеси. Национален Доверителен ЕкоФонд (НДЕФ) Националният Доверителен ЕкоФонд е независима институция, която се ползва с подкрепата на българското правителство. Националният Доверителен ЕкоФонд финансира проекти в четири приоритетни области:
Публично-частното партньорство (ПЧП) може да играе водеща роля за реализацията на инфраструктурни проекти и проекти за енергийна ефективност. Необходимостта от развита публична инфраструктура, като двигател на икономическото развитие и ограничените бюджетни средства за нейното изграждане и поддържане, са основните предпоставки за възникването и разпространението на тази форма на сътрудничество между публичните органи и частния сектор. Основните характеристики и предимства на публично-частното партньорство са: - Дългосрочен договор между публичен и частен партньор за предоставяне на услуги от обществен интерес, базиран на нови или подобрени активи; - Частният партньор участва във всички етапи на реализацията на проекта - проектиране, строителство, финансиране, поддържане и/или експлоатацията на обекта; - Публичният орган дефинира целите, определя изискванията за качество и количество и контролира изпълнението; - Частният партньор финансира изцяло и по-голяма част от реализацията на проекта; - Справедливо разпределение на рисковете между партньорите на база на това кой може по-добре да се справи с тях; - Механизмът на плащане от публичния сектор се обвързва с изпълнението; - Подобряване на управлението на обекта и повишаване качеството на услугите; - По-добра стойност на вложените средства.
При този вид договаряне ЕСКО фирмата осигурява изцяло или частично финансирането на мерки за повишаване на енергийната ефективност, а вложените средства се изплащат от достигнатите икономии на енергия. Участници в тази схема могат да бъдат министерства, общини, индустриални предприятия, частни лица, от една страна и предприятия за енергоефективни услуги (ЕСКО), от друга страна. Договорът тип ЕСКО е между 5-10 години и се изплаща от реализираните икономии в консумацията на енергия. След изтичане на срока на договора, подобренията остават за собственика на сградата. Договорите тип ЕСКО са нормативно регламентирани в специализирана наредба към ЗЕЕ, която е насочена към реализиране на мерки по ЕЕ в сгради – държавна и общинска собственост. 4.2. Мониторинг, индикатори, обратна връзкаСлед изтичане срока на изпълнение на Плана е необходимо да се отчетат резултатите, като се използват данните от извършения мониторинг на изпълнението. Оценката на изпълнението се извършва чрез сравняване на постигнатите резултати с данните за изходното състояние и базисния сценарий. Определянето на индикаторите за оценяване на резултатите от изпълнението на Плана е от решаващо значение за крайния успех и за практическата полза от мониторинга. Основно изискване е индикаторите да са ясни и измерими, което е предпоставка за тяхното обективно отчитане. Възможни индикатори са: - обем на осъществените инвестиции (хил. лева); - спестена енергия (в абсолютни стойности - kWh) или намалена консумация на енергия (изразена като процентно съотношение); - специфична консумация на енергия (kWh/m2 застроена площ на сградата или kWh/жител); - равнище на комфорт (температура на помещенията или степен на осветеност на помещения или улици); - количество намалени емисии (в абсолютни стойности – t CO2 или в процентно намаление спрямо предишни емисии); - санирана разгъната застроена площ на сгради (в абсолютни стойности – m2 или спрямо броя на населението – m2/жител); - степен на възвращаемост на осъществените инвестиции (като стойност на нормата на възвръщаемост - IRR или като срок на откупуване - PB); - себестойност на единица спестена енергия или намалени емисии (лв/kWh спестена енергия или лв/t СО2 намалени емисии). Регистриране на икономиите но енергия
Общинският План за устойчиво енергийно развитие на Община Созопол има за главна цел да се превърне в инструмент за реализиране на общинската политика в областта на енергийната ефективност и използването на ВЕИ. Тя съответства на енергийната политика на национално и регионално равнище. Планът за действие за устойчиво енергийно развитие е отворен за нови дейности и/или промени на включените в него дейности, които могат да се наложат в процеса на изпълнение и контрол. 1 Източник: Национален статистически Институт 2 Източник: Агенция по геодезия, картография и кадастър към Министерството на регионалното развитие и благоустройството 3 „Районите, областите и общините в Р България 2012“, НСИ, 2014г. 4 Преброяване на населението 2011 г. http://www.nsi.bg/EPDOCS/Census2011final.pdf 5 В жилищната площ не е включена площта на кухните. 6 За Созопол тези стойности са най-ниски в цялата област. 7 За Созопол тези стойности са най-ниски в цялата област. 8 За Созопол тези стойности са най-ниски в цялата област. 9 За Созопол тези стойности са най-ниски в цялата област 10 НСИ, Териториално статистическо бюро – Бургас 11 Включват се средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла, функционирали през съответната година 12 Източник: Проект по ФАР „Техническа и икономическа оценка на възобновяемите енергийни източници в България” 1997 г. 13 Източник: проект EnviroGrids, FP7, 2012 14 Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на биомасата за периода 2008-2020 г., приета с Решение на Министерския съвет № 388 от 20.06.2008 г 15 Приема се, че е възможно събирането на тор и фекалии от половината животни 16 Източник: Резултати по проект EnviroGrids (проект, финансиран по Седма рамкова програма (FP7)), използвани данни от 3TIER, САЩ, 2012 г. 17 Иванов П., Практическо използване на енергията на вятъра в България за производство на електроенергия, Енергетика 1-2, 2007, 34-44 18 Източник: Резултати по проект EnviroGrids,FP7, Обработка на данните – GRASS GIS, визуализация ArcGIS Desktop (ArcView) 19 План за развитие на община Созопол /2007-2013/ 20 Изчислени по експертна оценка 21 Данните са на ЕВН 22 Изчислени данни по средностатистически показатели за страната Каталог: attachments -> article article -> Решение за отказ за заплащане на правна помощ служебно или по предложение на адвокатския съвет article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица март 2016 година article -> Национален календарен план за 2014 година I. Национални инициативи article -> Национален календарен план за 2015 година I. Национални инициативи article -> Списък на възстановените заглавия към 31. 07. 2012 article -> Секции за гласуване на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването article -> 1 април /неделя/, 10. 00 часа, център село Поликраище article -> Отчет за изпълнение бюджета на община Годеч за 2012 година article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица февруари 2016 година Изтегляне 1.25 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||