1.1. Полезни изкопаеми
На територията на общината няма добив на полезни изкопаеми.
1.2. Водни ресурси
През територията на общината протичат множество малки реки - гъстотата на речната мрежа е над 1,62 км/кв.км за водосбора на р. Факийска и до 2-3 км/кв.км за водосбора на р. Дяволска.
Фиг. 9. Речна мрежа на община Созопол
Най-голямата река - Факийска, извира от Странджа, западно от връх Кервансарай. Във водосбора й са изградени шест малки язовира, като два от тях са снети от отчет. Изграден е изравнител при Раков дол с обем V = 3 000 000 куб.м за водоснабдяване на “Промет” ЕАД, чието потребление възлиза на 10 млн. куб.м годишно. На водосбора на реката има 2425 дка напоявани площи. Във водосбора на р. Изворска са изградени два малки язовира, от които се напояват 850 дка площи. Освен това с течащи води се напояват 1950 дка.
Подпочвените води в общината са малко и се използват главно чрез каптиране на извори с неголям дебит - от 0.1 до 5 л/сек. Ивицата на североизток от селата Росен и Равадиново, както и на запад от с. Вършило и на северозапад от с. Присад е напълно лишена от подпочвени води. Най-богати в това отношение са терасите на р. Ропотамо, районът на юг от гр. Черноморец и на север от мина Росен, както и около езерото Алепу.
Като цяло районът страда от недостиг на вода поради засушаванията през последните 15 години.
Поради ниския воден дебит на реките няма изградени водни електрически централи.
Геотермални извори
На фиг.10. е изобразен теоретичния потенциал на геотермална енергия в България, а табл.12. илюстрира този потенциал по областни центрове.
Фиг. 10. Разположение на хидротермалните басейни на територията на България
Табл.12. Геотермална енергия в Югоизточен район12
Областен център
|
Геотермална енергия
|
TJ/y
|
MWh
|
toe/y
|
Северозападен ВИДИН
|
260
|
8,3
|
6190
|
Север централен РУСЕ
|
2213
|
70,2
|
52690
|
Североизточен ВАРНА
|
3996
|
126,7
|
91142
|
Югоизточен БУРГАС
|
453
|
14,40
|
10786
|
Юг централен ПЛОВДИВ
|
3277
|
103,8
|
87119
|
Югозападен СОФИЯ
|
3657
|
115,9
|
87072
|
Общо:
|
13856
|
439,3
|
325903
|
На територията на Община Созопол, която се намира в Югоизточния район БУРГАС, както може да се види от посочената картата и таблица , няма геотермални извори, които може да се използват като източници на възобновяема енергия.
1.3. Слънчева радиация
Слънчевата енергия се използва за производство на електроенергия чрез директно преобразуване на слънчевото излъчване в електричество и за загряване на вода в слънчевите колектори или други системи.
Производството на електричество от слънцето е особено перспективно, но за момента, без държавни субсидии за производството му, е все още неефективно. Коефициентът на полезно действие на широкоразпространените съоръжения не превишава 15-20% и фотоелектрическите инсталации са все още скъпи и инвестициите имат голям срок на възвращаемост (10-12 години). Въпреки това, през последните години цената на фотоелектрическите панели (фотоволтаични инсталации) непрекъснато спада и това ги прави най-бързо развиващия се сектор на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ).
Потенциалът на слънчевата радиация на територията на България е значителен, но заедно с това се наблюдават големи разлики в интензивността на слънчевото греене по региони.
Териториално Република България се разделя на три слънчеви зони, като средната годишна продължителност на слънчевото греене е около 2150 часа и представлява около 49% от максимално възможното (Фиг. 11).
Фиг. 11. Продължителност на слънчевото греене в България
Теоретичният потенциал на слънчевата енергия се дефинира като средното количество слънчева енергия, падаща за една година върху един квадратен метър хоризонтална земна повърхност и се изразява в kWh/m2. Достъпният потенциал на слънчевата енергия се определя след отчитането на редица основни фактори: неравномерно разпределение на енергийните ресурси на слънчевата енергия през отделните сезони на годината; физикогеографски особености на територията; ограничения при строителството и експлоатацията на слънчевите системи в специфични територии, като природни резервати, военни обекти и др.
В рамките на проект EnviroGrids, финансиран по Седма рамкова програма (FP7) на Европейската комисия, бяха създадени карти с енергийния потенциал на вятъра и слънцето на територията на Република България. При изчисленията бяха взети предвид ограничения, които не позволяват или разрешават при специални режими изграждането на вятърни и фотоволтаични електрически централи. Следните ограничения бяха взети под внимание:
- Натура 2000, включваща
o Директива за птиците 2009/147/EC
o Директива за местообитанията 92/43/EEC
o Националното и европейското законодателство не забраняват изрично изграждането на вятърни или слънчеви електрически централи в защитени територии, но тези територии са включени в изчисленията, за да се обозначи специалния режим при изграждането на такива източници на енергия.
- Защитени територии според националното законодателство, предоставени от Министерство на околната среда и водите, включващи всички нива на защитеност.
- Данни за ползваемостта на земята (CORINE 2006), предоставени за широк достъп от Агенцията по околна среда към Европейската комисия.
- Цифров модел на терена, който предоставя данни за релефа на терените и визуализира местата, където е физически невъзможно да бъдат изградени електрически централи.
На Фиг.12. е представен потенциалът на слънчевата енергия на общинско ниво, който отчита всички споменати по-горе ограничения.
Фиг.12. Потенциал на слънчевата радиация в МВт на общинско ниво13
Картата на фиг.12 показва, че Община Созопол, като се вземат предвид посочените по-горе ограничения, разполага с малък потенциал за използване на слънчевата радиация. Това обаче, не изключва възможността за създаване на неголеми фотоелектрически централи или модули разположени на покривите на зданията, както за производство на електрически ток, така и за битова гореща вода.
На територията на общината при с. Равадиново на 01.06.2012 г. е открита фотоелектрическа централа (ФтЕЦ) ”Куш Инвест - Равадиново” с мощност 1.50936 MW. При средна годишна продължителност на слънчевото греене може да се очаква производство на енергия
Енергия = (1,50936 MW) х (2150 h) = 3245,12 MWh
Слънчеви термични инсталации
Интерес от гледна точка на икономическата ефективност при използване на слънчевите термични инсталации предизвиква периода късна пролет- лято– ранна есен, когато основните фактори, определящи сумарната слънчева радиация в България са най- благоприятни. Основният поток на сумарната слънчева радиация е в часовете около пладне, като повече от 70% от притока на слънчева енергия е в интервала от 9 до 15 часа, който се приема като най- активен по отношение на слънчевото греене. За този период може да се приеме осреднена стойност на слънчевото греене около 1 080 часа, среден ресурс на слънчевата радиация– 1230кВтч/кв.м и КПД около 38%.
Като се използват посочените числени стойности, може да се определи приблизително количеството преобразувана енергия в kWh/m2 за една година:
Енергия = 1230 х 0,38 = 467,4 kWh/m2.
При известни стойности на площта на слънчевия колектор и цената за квадратен метър може да се изчислят ориентировъчно инвестициите и срока на възвращаемост. Ориентировъчно цената на киловат инсталирана мощност е 600 Евро.
У нас са намерили приложение слънчеви термични системи за топла вода за битови нужди на жилищни, обществени и стопански обекти и системи за сушене на дървен материал и селскостопанска продукция.(http://haik-solar.com/panel.html).
1.4. Биомаса
Друг източник на енергия на територията на Община Созопол е биомасата, която включва дървесина, отпадъци от земеделските култури или специално отглеждани енергийни култури, отпадъци от животновъдството и др.
Горски територии
До 2012 год. горският фонд на община Созопол (25 852,62 ха) се стопанисва от Държавно лесничейство (ДЛ) “Бургас”(10 011.3 ха), ДЛ “Ново Паничарево” (8 248,7 ха) и Държавна дивечовъдна станция “Ропотамо” (7 592,6 ха). Най-значителните площи от горския фонд са в землищата на с.с. Индже Войвода (23.8%), Вършило и Габър (по 10,3%).
От 2013 год. горският фонд се управлява от Общинско горско предприятие „Созопол”, което стопанисва 6341 ха. Общият горски фонд на общината е 11246 ха - ОГП „Созопол: с.Индже войвода – 1193 ха, Крушевец- 450 ха, Равадиново-1358 ха, Росен - 1250 ха, Созопол — 1383 ха,Черноморец -707 ха (към 31.12.2013 г.).
Преобладаващият релеф на заетите от гори терени е хълмист и хълмисто предпланински. Това е поясът на равнинно-хълмистите дъбови гори (0 до 500 м надморска височина). Около 5% от площта на горския фонд е ерозирана (главно площна ерозия). Част от тези площи са залесени с иглолистни култури и ерозионните процеси са овладени.
От естествено растящите, най-широко разпространение имат широколистните издънкови гори. Чрез залесяване са създадени насаждения от иглолистни и широколистни видове. В крайречните и лонгозни гори растителността е главно от тополови и ясенови насаждения и култури.
Преобладаващото стопанско ползване на горите е за добив на дървесина за преработка и дърва за огрев. Останалата част от горския фонд се заема от противоерозионни гори и земи (в т.ч. защитна еднокилометрова крайбрежна ивица на Черно море), вододайни зони, рекреационни гори (лесопарк “Созопол”), семепроизводствени насаждения, географски култури, гори и земи в защитени територии (природните забележителности “Нос Агалина” и “Водениците”, защитените местности “Стария соват”, “Устие на р. Изворска”, “Раков дол” и “Тясна река”).
Значителна част от потребностите на местното население за отопление и битови нужди се задоволяват от горене на дървесина. Предоставените от Община Созопол данни за добиваните количества са показани в следващата таблица:
Табл.14. Добив на дървесина в община Созопол
|
Дървесина, пространствени м3
|
|
2011
|
2012
|
2013
|
|
Общо
|
В т.ч. дърва за горене
|
Общо
|
В т.ч. дърва за горене
|
Общо
|
В т.ч. дърва за горене
|
Количество
|
17513
|
8099
|
12457
|
6811
|
12000
|
12000
|
|
|
|
|
3682,6 плътни м3
|
|
|
Както се вижа от таблицата дървата за огрев са приблизително половината от добиваното общо количество. Останалата част се купува от дървопреработвателни фирми в общината (Табл.15.).
Табл.15.Продадени количества дървесина в община Созопол
Населено място
|
Продадени количества през 2012
|
|
простр. м3
|
с. Вършило
|
260
|
с. Габър
|
295
|
с. Зидарово
|
1410
|
с. Индже Войвода
|
486
|
с. Крушевец
|
1806
|
с. Присад
|
360
|
с. Равадиново
|
2005
|
с. Равна гора
|
1420
|
с. Атия
|
1550
|
с. Росен
|
|
гр. Созопол
|
|
гр. Черноморец
|
1569
|
Общо
|
11161
|
Освен дървата за огрев, като енергиен ресурс в случая трябва да се разглеждат отпадъците от дърводобива и дървообработката, които може да се използват за производство на дървени трески и пелети.
Земеделие
Земеделието в региона на Созопол се характеризира с отглеждането на зърнени и технически култури, зеленчуци и др. Засетите площи в община Созопол (дка) през периода 2007 – 2012 год. са представени в следващата Таблица 16. Основна култура е пшеницата, следвана от ечемика и слънчогледа. Първите три култури заемат 75,4% от засетите площи (общо 37254 дка). Фуражните култури са с незначителни площи. Добивите са около средните за съответните култури, стабилни и с добро качество.
Табл.16. Посеви в община Созопол
Посеви
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
2012
|
Пшеница
|
9520
|
6300
|
11310
|
11050
|
8760
|
13020
|
Ечемик
|
1300
|
5670
|
7395
|
10785
|
5690
|
12255
|
Царевица
|
600
|
150
|
500
|
150
|
-
|
1800
|
Слънчоглед
|
2700
|
4730
|
4000
|
1500
|
4340
|
11979
|
Тритикале
|
-
|
-
|
100
|
50
|
-
|
165
|
Рапица
|
-
|
-
|
700
|
450
|
9915
|
6600
|
Кориандър
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
3600
|
|
|
|
|
|
|
Σ(49419)
|
Лозя
|
3462
|
3462
|
3176
|
3417
|
3417
|
3287
|
Ябълки
|
130
|
130
|
130
|
130
|
-
|
-
|
Трайните насаждения са предимно лозя (3287 дка през 2012 г.) и малко овощни градини. Лозовите насаждения са концентрирани в землищата на селата Габър, Зидарово, Крушевец, Присад, Равадиново и Черноморец. Овощни градини до 2010 г. е имало само в землището на с. Зидарово (130 дка), предимно амортизирани и по-късно са ликвидирани. Разширяването на площите с трайни насаждения е възможно.
Зеленчукопроизводството ползва площи от 590 дка, основно в землищата на селата Зидарово и Росен. Отглеждат се предимно дини (50.8%) и пъпеши (25.4%). основно в землищата на селата Зидарово и Росен.
Останките от селскостопански култури включват предимно стъбла и листа. Те могат да се използват за енергийни цели. Изгарянето на слама, лозови пръчки, клони от овощни градини може да стане в котелни инсталации на места, където получената топлина може дасе използва ефективно.
При 25275 декара засети със зърнени култури добивът на слама е около 12630 тона. Част от нея се използва в животновъдството. Според НСИ неоползотворената слама е обикновено 20% от добитото количество, което означава, че от 2527 тона могат да се използват за производство на топлина или когенерация.
При изчислителна мощност на топлоизточник с гориво слама 1,5 MW, к.п.д. 85%, топлосъдържание QPд=14,4MJ/kg – за сламата, и продължителност на експлоатация 4 150 часа годишно, необходимото количество слама е 2100 тона/година.
Количеството топлинна енергия е (1,5 MW) х (4150 ч) = 6225 MWh.
За да се определи приблизително количеството отпадъци от лозя и овощни градини може да се ползва следващата таблица:
Табл.17. Отпадъци в селското стопанство в община Созопол14
Отпадъците от лозовите насаждения за година са 200 кг/дка, от овощните градини 155 кг/дка. Ако се вземе даже минималното количество 150 кг/дка, ще се получи
(3287 дка) х (0,200 тон/дка) = 657,4 тона
Според цитираната по-горе Програма неоползотворените количества биомаса от този тип са 80%, т.е. в разглеждания случай при събирането и раздробяването й, тя може да се използва като гориво. Общото количество енергия, което ще се получи при изгарянето ще бъде:
(657,4 т) х 0,8 х 2,9 MWh/т = 1525,2 MWh
Изгарянето на слама, лозови пръчки, клони от овощните градини може да стане в котелни инсталации на места, където получената топлина може дасе използва ефективно.
Мощността на котлите може да бъде от няколко десетки киловата до няколко мегавата, в зависимост от количеството биомаса.
При изчислителна мощност на топлоизточник с гориво слама 1,5 MW, к.п.д. 85%, топлосъдържание QPд=14,4MJ/kg – за сламата, и продължителност на експлоатация 4150 часа годишно, необходимото количество слама е 2100 тона/година.
Количеството топлинна енергия е (1,5 MW) х (4150 ч) = 6225 MWh.
Животновъдство
В региона се отглеждат крави, кози, овце, свине, птици и др. Животинските отпадъци могат да се използват за добив на биогаз, като възможните количества, зависят от вида и броя на животните в отделните стопанства.
Биогазът е горивен газ и алтернативно екологично гориво, произведено чрез анаеробно разлагане (без кислород) на отпадъчни органични материали като оборски тор, растителни, животински и битови отпадъци, канални утайки или други биодеградируеми материали. Процесът на разлагане се извършва под въздействието на метанови бактерии. Тези микроорганизми са строго анаеробни (ферментационните процеси протичат в безкислородна среда) . Работният им диапазон е в границите от 0 до 70оС. Скоростта на ферментационните процеси, а от там и количеството на полученият газ, силно зависи от температурния режим. Биогазът е богат на метан газ. Метановото съдържание е от 50 до 85%. В състава си съдържа също така и въглероден двуокис от 15 до 40% ,азот, водород, кислород и сероводород. Получава се при ферментационни процеси в анаеробна среда(без кислород) на биологични продукти при строго определени температури. Изходните суровини за производството на биогаз са отпадъци от животински ферми – фекалии, постеля ( смес от фекалии и слама ), отмивни води, хранителни отпадъци. Тези материали съдържат органични и неорганични вещества и затова са подходяща среда за развитието на всякакви микроорганизми. Те са сериозен проблем защото се натрупват в големи количества и замърсяват околната среда. При естествената им ферментация се отделя метан, който е парников газ и представлява 7 до 10 % от световното замърсяване с метан.
За оценка на количеството биогаз се въвежда понятието „животинска единица“. Една „животинска единица“ дава на денонощие отпадъци (изпражнения), от които може да се произведе около 1,5 m3 биогаз. Тя се равнява на: 1 крава; 5 телета; 6 свине; 250 кокошки.
Броят на отглежданите животни в Община Созопол е показан в следващата таблица, където може да се проследят и тенденциите в местното животновъдство:
Табл.18. Oтглеждани животни в община Созопол
Животни
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
2012
|
Говеда
|
431
|
420
|
387
|
410
|
420
|
550
|
Биволи
|
11
|
11
|
10
|
9
|
15
|
13
|
Овце
|
5735
|
5735
|
7071
|
6790
|
5570
|
5600
|
Кози
|
4690
|
4690
|
7435
|
4735
|
4035
|
4130
|
Свине
|
600
|
600
|
590
|
550
|
540
|
660
|
Птици
|
7500
|
7520
|
7520
|
7520
|
6220
|
6220
|
|
|
|
|
|
|
|
При известен брой животни (2012 г.) количеството биогаз може да бъде:
Табл.19. Потенциал за производство на биогаз в община Созопол
Видове
|
Количество
животни
|
Количество условни единици
|
Биогаз дневно15
|
Биогаз годишно
|
|
брой
|
брой
|
m3/ден
|
Хил.m3/ година
|
Говеда
|
550
|
550
|
825
|
301,125
|
Овце
|
|
|
|
|
Свине
|
660
|
110
|
165
|
60,225
|
Птици
|
6220
|
24,88
|
37,32
|
13,625
|
Кози
|
|
|
|
|
|
|
|
|
374,925
|
Енергийната стойност на биогаза е 4,5 до 7,5 kWh/m3 или за 4,5 до 7,5 MWh/1000m3.
Потенциалното количество биогаз от животни в общината (2012 г.) може да осигури годишно минимум
(374,925 хил.m3) х (4,5 МWh/1000m3) = 1762,5 МWh.
От органични отпадъци: трева, слама, листа, борови иглички, тор, фекалиии, битови отпадъци. Добивът е приблизително:
- От един тон оборски тор от едър рогат добитък 200—350 m3 биогаз със съдържание на метан 60 %,
- От един тон растения 300—630 м3 биогаз със съдържание на метан до 70 %.
Изграждането на инсталации за биогаз може да осигури постоянен източник на енергия и на тор, което би допринесло за стабилизиране на доходите и повишаване конкурентноспособността на фермерите.
Това представлява интерес за изпълнение на инвестиционни проекти за по-големите животновъдни ферми. Съществен проблем е и високата цена на инвестициите за изграждане на съоръжения за биогаз. Тук, при развитие на сектора, трябва да се използват активно различните възможности за грантово финансиране на такива инсталации и ПЧП.
1.5. Вятър
Обикновено данните за вятъра в различните региони на страната представят неговата средна скорост, посока и продължителност.
На следващите фигури са представени данни за скоростта на вятъра на височина 80 м (фиг.13)16:
Фиг.13. Карта на теоретичния ветрови потенциал на височина 80 м
Средната скорост на вятъра, обаче, не е представителна величина за оценката на вятъра като източник на енергия. Затова се използва плътността на енергийния поток на вятъра, представен на Фиг. 14:
Фиг. 14. Карта на теоретичния ветрови потенциал
Според изследванията, дадени в „Практическо използване на енергията на вятъра в България за производство на електроенергия“17, енергийният потенциал на вятъра у нас може да се групира в 3 зони:
-
зона А, определя се като зона на малко мащабната ветроенергетика и включва Дунавската равнина и Тракия, долините на реките Струма и Места и високите полета на Западна България. Ветровия ресурс на височина 10 м са по-малки от 100 W/m2. Средногодишната продължителност на интервала от скорости 5 – 25 m/s е 900 часа, което е около 10% от часовете в годината.
-
зона В, определя се като зона на средно мащабната ветроенергетика и включва Черноморското крайбрежие и Добруджанското плато, тънка ивица по брега на р. Дунав и местата в планините с надморска височина до 1000 м, където плътността на енергийния поток е 100 до 200 W/m2. Средногодишната продължителност на интервала от скорости 5 – 25 m/s е 4000 часа, което е около 45% от часовете в годината.
-
зона С, определя се като зона на голямата ветроенергетика и включва откритите планински била и върхове с надморска височина над 1000 м, а също така и вдадените в морето части от сушата (нос Калиакра и нос Емине), където средногодишната плътност на ветровия поток превишава 200 W/m2. Средногодишната продължителност на интервала от скорости 5 – 25 m/s достига 6600 часа, което е 75% от часовете в годината.
Като цяло, ветроенергийният потенциал на България не е голям. Оценките са, че около 1400 km2 площ има средногодишна скорост на вятъра над 6,5 m/s, която всъщност е праг за икономическа целесъобразност на проект за ветрова енергия.
Следователно зоните, където е най-удачно разработването на подобен проект са само някои райони в планинските области и северното крайбрежие.
В рамките на проект EnviroGrids е изчислен потенциала на енергията от слънцето и вятъра на територията на Република България. Резултатите представят териториите, в чийто анализ е включено:
- Натура 2000, включваща
o Директива за птиците 2009/147/EC;
o Директива за местообитанията 92/43/EEC;
o Националното и европейското законодателство не забраняват изрично изграждането на вятърни или слънчеви електрически централи в защитени територии.
На следващата фигура е представен теоретичния потенциал на вятъра за производство на енергия на общинско ниво18:
Фиг.15. Теоретичен потенциал на вятъра на общинско ниво
Според посочените резултати, потенциалът на вятъра на територията на Община Созопол е незначителен, т.е. не съществуват благоприятни условия за изграждане на ветрогенераторни централи на територията на общината. Това, обаче, не означава , че не е възможно изграждането на отделни ветрогенератори уредби след предварително проучване на ветровия потенциал на конкретния участък.
1.6. Хидроенергийни източници
На територията на Общината няма водно-електрически централи
Сподели с приятели: |