Източници на енергия и енергиен потенциал

1.4. Биомаса

До 2012 год. горският фонд на община Созопол (25 852,62 ха) се стопанисва от Държавно лесничейство (ДЛ) “Бургас”(10 011.3 ха), ДЛ “Ново Паничарево” (8 248,7 ха) и Държавна дивечовъдна станция “Ропотамо” (7 592,6 ха). Най-значителните площи от горския фонд са в землищата на с.с. Индже Войвода (23.8%), Вършило и Габър (по 10,3%).

От 2013 год. горският фонд се управлява от Общинско горско предприятие „Созопол”, което стопанисва 6341 ха. Общият горски фонд на общината е 11246 ха - ОГП „Созопол: с.Индже войвода – 1193 ха, Крушевец- 450 ха, Равадиново-1358 ха, Росен - 1250 ха, Созопол — 1383 ха,Черноморец -707 ха (към 31.12.2013 г.).

Преобладаващият релеф на заетите от гори терени е хълмист и хълмисто предпланински. Това е поясът на равнинно-хълмистите дъбови гори (0 до 500 м надморска височина). Около 5% от площта на горския фонд е ерозирана (главно площна ерозия). Част от тези площи са залесени с иглолистни култури и ерозионните процеси са овладени.

От естествено растящите, най-широко разпространение имат широколистните издънкови гори. Чрез залесяване са създадени насаждения от иглолистни и широколистни видове. В крайречните и лонгозни гори растителността е главно от тополови и ясенови насаждения и култури.

Преобладаващото стопанско ползване на горите е за добив на дървесина за преработка и дърва за огрев. Останалата част от горския фонд се заема от противоерозионни гори и земи (в т.ч. защитна еднокилометрова крайбрежна ивица на Черно море), вододайни зони, рекреационни гори (лесопарк “Созопол”), семепроизводствени насаждения, географски култури, гори и земи в защитени територии (природните забележителности “Нос Агалина” и “Водениците”, защитените местности “Стария соват”, “Устие на р. Изворска”, “Раков дол” и “Тясна река”).

Значителна част от потребностите на местното население за отопление и битови нужди се задоволяват от горене на дървесина. Предоставените от Община Созопол данни за добиваните количества са показани в следващата таблица:

Табл.14. Добив на дървесина в община Созопол

	Дървесина, пространствени м3
	2011		2012		2013
	Общо	В т.ч. дърва за горене	Общо	В т.ч. дърва за горене	Общо	В т.ч. дърва за горене
Количество	17513	8099	12457	6811	12000	12000
				3682,6 плътни м3

Както се вижа от таблицата дървата за огрев са приблизително половината от добиваното общо количество. Останалата част се купува от дървопреработвателни фирми в общината (Табл.15.).

Освен дървата за огрев, като енергиен ресурс в случая трябва да се разглеждат отпадъците от дърводобива и дървообработката, които може да се използват за производство на дървени трески и пелети.

Земеделието в региона на Созопол се характеризира с отглеждането на зърнени и технически култури, зеленчуци и др. Засетите площи в община Созопол (дка) през периода 2007 – 2012 год. са представени в следващата Таблица 16. Основна култура е пшеницата, следвана от ечемика и слънчогледа. Първите три култури заемат 75,4% от засетите площи (общо 37254 дка). Фуражните култури са с незначителни площи. Добивите са около средните за съответните култури, стабилни и с добро качество.

Трайните насаждения са предимно лозя (3287 дка през 2012 г.) и малко овощни градини. Лозовите насаждения са концентрирани в землищата на селата Габър, Зидарово, Крушевец, Присад, Равадиново и Черноморец. Овощни градини до 2010 г. е имало само в землището на с. Зидарово (130 дка), предимно амортизирани и по-късно са ликвидирани. Разширяването на площите с трайни насаждения е възможно.

Зеленчукопроизводството ползва площи от 590 дка, основно в землищата на селата Зидарово и Росен. Отглеждат се предимно дини (50.8%) и пъпеши (25.4%). основно в землищата на селата Зидарово и Росен.

Останките от селскостопански култури включват предимно стъбла и листа. Те могат да се използват за енергийни цели. Изгарянето на слама, лозови пръчки, клони от овощни градини може да стане в котелни инсталации на места, където получената топлина може дасе използва ефективно.

При 25275 декара засети със зърнени култури добивът на слама е около 12630 тона. Част от нея се използва в животновъдството. Според НСИ неоползотворената слама е обикновено 20% от добитото количество, което означава, че от 2527 тона могат да се използват за производство на топлина или когенерация.

При изчислителна мощност на топлоизточник с гориво слама 1,5 MW, к.п.д. 85%, топлосъдържание Q^P_д=14,4MJ/kg – за сламата, и продължителност на експлоатация 4 150 часа годишно, необходимото количество слама е 2100 тона/година.

Табл.17. Отпадъци в селското стопанство в община Созопол¹⁴

Отпадъците от лозовите насаждения за година са 200 кг/дка, от овощните градини 155 кг/дка. Ако се вземе даже минималното количество 150 кг/дка, ще се получи

(3287 дка) х (0,200 тон/дка) = 657,4 тона

Според цитираната по-горе Програма неоползотворените количества биомаса от този тип са 80%, т.е. в разглеждания случай при събирането и раздробяването й, тя може да се използва като гориво. Общото количество енергия, което ще се получи при изгарянето ще бъде:

(657,4 т) х 0,8 х 2,9 MWh/т = 1525,2 MWh

Изгарянето на слама, лозови пръчки, клони от овощните градини може да стане в котелни инсталации на места, където получената топлина може дасе използва ефективно.

Мощността на котлите може да бъде от няколко десетки киловата до няколко мегавата, в зависимост от количеството биомаса.
При изчислителна мощност на топлоизточник с гориво слама 1,5 MW, к.п.д. 85%, топлосъдържание Q^P_д=14,4MJ/kg – за сламата, и продължителност на експлоатация 4150 часа годишно, необходимото количество слама е 2100 тона/година.
Количеството топлинна енергия е (1,5 MW) х (4150 ч) = 6225 MWh.


Животновъдство
В региона се отглеждат крави, кози, овце, свине, птици и др. Животинските отпадъци могат да се използват за добив на биогаз, като възможните количества, зависят от вида и броя на животните в отделните стопанства.
Биогазът е горивен газ и алтернативно екологично гориво, произведено чрез анаеробно разлагане (без кислород) на отпадъчни органични материали като оборски тор, растителни, животински и битови отпадъци, канални утайки или други биодеградируеми материали. Процесът на разлагане се извършва под въздействието на метанови бактерии. Тези микроорганизми са строго анаеробни (ферментационните процеси протичат в безкислородна среда) . Работният им диапазон е в границите от 0 до 70^оС. Скоростта на ферментационните процеси, а от там и количеството на полученият газ, силно зависи от температурния режим. Биогазът е богат на метан газ. Метановото съдържание е от 50 до 85%. В състава си съдържа също така и въглероден двуокис от 15 до 40% ,азот, водород, кислород и сероводород. Получава се при ферментационни процеси в анаеробна среда(без кислород) на биологични продукти при строго определени температури. Изходните суровини за производството на биогаз са отпадъци от животински ферми – фекалии, постеля ( смес от фекалии и слама ), отмивни води, хранителни отпадъци. Тези материали съдържат органични и неорганични вещества и затова са подходяща среда за развитието на всякакви микроорганизми. Те са сериозен проблем защото се натрупват в големи количества и замърсяват околната среда. При естествената им ферментация се отделя метан, който е парников газ и представлява 7 до 10 % от световното замърсяване с метан.

За оценка на количеството биогаз се въвежда понятието „животинска единица“. Една „животинска единица“ дава на денонощие отпадъци (изпражнения), от които може да се произведе около 1,5 m³ биогаз. Тя се равнява на: 1 крава; 5 телета; 6 свине; 250 кокошки.

Броят на отглежданите животни в Община Созопол е показан в следващата таблица, където може да се проследят и тенденциите в местното животновъдство:

Табл.18. Oтглеждани животни в община Созопол

При известен брой животни (2012 г.) количеството биогаз може да бъде:

Табл.19. Потенциал за производство на биогаз в община Созопол

Енергийната стойност на биогаза е 4,5 до 7,5 kWh/m³ или за 4,5 до 7,5 MWh/1000m³.

Потенциалното количество биогаз от животни в общината (2012 г.) може да осигури годишно минимум

(374,925 хил.m³) х (4,5 МWh/1000m³) = 1762,5 МWh.

От органични отпадъци: трева, слама, листа, борови иглички, тор, фекалиии, битови отпадъци. Добивът е приблизително:

- От един тон оборски тор от едър рогат добитък 200—350 m³ биогаз със съдържание на метан 60 %,

- От един тон растения 300—630 м³ биогаз със съдържание на метан до 70 %.
Изграждането на инсталации за биогаз може да осигури постоянен източник на енергия и на тор, което би допринесло за стабилизиране на доходите и повишаване конкурентноспособността на фермерите.

Това представлява интерес за изпълнение на инвестиционни проекти за по-големите животновъдни ферми. Съществен проблем е и високата цена на инвестициите за изграждане на съоръжения за биогаз. Тук, при развитие на сектора, трябва да се използват активно различните възможности за грантово финансиране на такива инсталации и ПЧП.

1.5. Вятър

Обикновено данните за вятъра в различните региони на страната представят неговата средна скорост, посока и продължителност.

На следващите фигури са представени данни за скоростта на вятъра на височина 80 м (фиг.13)¹⁶:

Фиг.13. Карта на теоретичния ветрови потенциал на височина 80 м

Средната скорост на вятъра, обаче, не е представителна величина за оценката на вятъра като източник на енергия. Затова се използва плътността на енергийния поток на вятъра, представен на Фиг. 14:

Фиг. 14. Карта на теоретичния ветрови потенциал

Според изследванията, дадени в „Практическо използване на енергията на вятъра в България за производство на електроенергия“¹⁷, енергийният потенциал на вятъра у нас може да се групира в 3 зони:

• 
  зона А, определя се като зона на малко мащабната ветроенергетика и включва Дунавската равнина и Тракия, долините на реките Струма и Места и високите полета на Западна България. Ветровия ресурс на височина 10 м са по-малки от 100 W/m². Средногодишната продължителност на интервала от скорости 5 – 25 m/s е 900 часа, което е около 10% от часовете в годината.
  
• 
  зона В, определя се като зона на средно мащабната ветроенергетика и включва Черноморското крайбрежие и Добруджанското плато, тънка ивица по брега на р. Дунав и местата в планините с надморска височина до 1000 м, където плътността на енергийния поток е 100 до 200 W/m². Средногодишната продължителност на интервала от скорости 5 – 25 m/s е 4000 часа, което е около 45% от часовете в годината.
  
• 
  зона С, определя се като зона на голямата ветроенергетика и включва откритите планински била и върхове с надморска височина над 1000 м, а също така и вдадените в морето части от сушата (нос Калиакра и нос Емине), където средногодишната плътност на ветровия поток превишава 200 W/m². Средногодишната продължителност на интервала от скорости 5 – 25 m/s достига 6600 часа, което е 75% от часовете в годината.
  

Като цяло, ветроенергийният потенциал на България не е голям. Оценките са, че около 1400 km² площ има средногодишна скорост на вятъра над 6,5 m/s, която всъщност е праг за икономическа целесъобразност на проект за ветрова енергия.

Следователно зоните, където е най-удачно разработването на подобен проект са само някои райони в планинските области и северното крайбрежие.

В рамките на проект EnviroGrids е изчислен потенциала на енергията от слънцето и вятъра на територията на Република България. Резултатите представят териториите, в чийто анализ е включено:

- Натура 2000, включваща

o Директива за птиците 2009/147/EC;

o Директива за местообитанията 92/43/EEC;

o Националното и европейското законодателство не забраняват изрично изграждането на вятърни или слънчеви електрически централи в защитени територии.

На следващата фигура е представен теоретичния потенциал на вятъра за производство на енергия на общинско ниво¹⁸:

Фиг.15. Теоретичен потенциал на вятъра на общинско ниво

Според посочените резултати, потенциалът на вятъра на територията на Община Созопол е незначителен, т.е. не съществуват благоприятни условия за изграждане на ветрогенераторни централи на територията на общината. Това, обаче, не означава , че не е възможно изграждането на отделни ветрогенератори уредби след предварително проучване на ветровия потенциал на конкретния участък.

1.6. Хидроенергийни източници

На територията на Общината няма водно-електрически централи

Каталог: attachments -> article
article -> Решение за отказ за заплащане на правна помощ служебно или по предложение на адвокатския съвет
article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица март 2016 година
article -> Национален календарен план за 2014 година I. Национални инициативи
article -> Национален календарен план за 2015 година I. Национални инициативи
article -> Списък на възстановените заглавия към 31. 07. 2012
article -> Секции за гласуване на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването
article -> 1 април /неделя/, 10. 00 часа, център село Поликраище
article -> Отчет за изпълнение бюджета на община Годеч за 2012 година
article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица февруари 2016 година

Изтегляне 1.25 Mb.

Сподели с приятели: