Развитие на човешките ресурси и социалната сфера

3.4. Развитие на човешките ресурси и социалната сфера

Въпреки световните тенденции за концентрация на населението около големите водни басейни – морета и океани, в община Бяла има демографска криза и тя се задълбочава. Динамиката на населението през последните години показва трайна тенденция на намаление (с около 15% за последните 6 години) или с 574 души през 2012 спрямо 2007 г. По данни от преброяването към 01.02.2011 г. населението на община Бяла е 3242 души, а към края на годината намалява до 3230. През 2012 г. в общината живеят вече 3206 души, 49,6 % от които мъже. По признака пол структурата на населението е сравнително балансирана. Жените през 2012 г. са само с 32 по-малко от мъжете.

Градското население е 62%, а в селата живеят 38% от жителите на община Бяла.

През 2011 г. под трудоспособна възраст е 14% от населението на община Бяла. Възрастните над трудоспособна възраст са 835 души или 26% от населението. Около 60% е делът на населението в трудоспособна възраст на 15 и повече години.

Най-голям относителен дял във възрастовата структура на населението заемат лицата в активна трудова възраст между 30 и 59 години – 39%. Възрастните на 60 и повече години са 28% от населението, а децата и младежите до 29 години - 32%. Изводът, който се налага е, че населението на община Бяла е относително балансирано. (Таблица 7)

Икономически активните лица в община Бяла са 49% или 1357 души от населението на 15 и повече години по данни от последното преброяване. От икономически активните лица заети са 986 души, останалите са безработни, които активно търсят работа. Пенсионерите заемат значителен относителен дял - 33% от населението в община Бяла.

По признака юридическо семейно положение, данните на НСИ сочат, че 40% от населението на община Бяла (1288 души) са семейни – женени/омъжени, около 6% са разведени (180 души), близо 12% са със статут на вдовец или вдовица. Несемейните са 43% от населението, като се приспадне групата на децата и младежите до 19 години, делът на несемейните хора в община Бяла е 24% от общото население. Според резултатите от Пребряване 2011 г., 14% от населението живее в условия на съжителство без брак. Това са около 33% от юридически несемейните лица, като повече от половината от тях (63%) са във възрастовата група между 20 и 39 години.

Данните в Таблица 8 показват, че 65% от населението на община Бяла на 7 и повече години е със средно или основно образование. Със средно образование са 1120 души, а с основно 843. Начално и незавършено начално образование имат 25% от жителите на общината, а 60 души никога не са посещавали училище и са напълно неграмотни. Броят на висшистите в общината е 235 или 8% от населението.

По признака етническата принадлежност 84.8% от анкетираните жители на община Бяла се самоопределят като българи, 3.5 % като роми, като турци са се самоопределили 308 души или 10,6%, 18 души са посочили друга етническа принадлежност. От всички анкетирани 0,3 % на са определили етническата си принадлежност. (Таблица 9)

Естественият прираст на населението на община Бяла за изследвания период е отрицателен, като в началото бележи тенденция на намаление от минус 17 души през 2007 г. на минус 13 души през 2008 г., след което през 2010 г. нараства до минус 54 души. През 2012 г. естествения прираст е минус 40 души. Средно годишният брой на живородените деца в общината през периода е 43. Средната смъртност в община Бяла за изследваните 6 години е 71 човека годишно.

Общо в резултат на естествен и механичен прираст населението в община Бяла през 2012 г. е намаляло с 24 души.

Населението на община Бяла по постоянен адрес бележи тенденция на увеличение с 31 души през 2012 г. спрямо 2007 г. Най-малко жители има село Самотино – само 2 души. Най-голямото село на територията на общината на база население по постоянен адрес през 2012 г. е с. Попович – 520 души, следвано от с. Господиново – 319 души и с. Дюлино - 293 души. За анализирания период населението се увеличава в селата – Дюлино с 20 души и Попович с 56 души през 2012 г., спрямо 2007 г, а в останалите населени места бележи тенденция на намаление.

Пазарът на труда включва два основни компонента: трудова заетост и безработица.

Икономически активните лица в община Бяла наброяват 1 357 души по данни на НСИ от последното преброяване – 01.02.2011 г. Коефициентът на икономическа активност е 49 % (съотношение между икономически активните лица и населението на 15 и повече навършени години). Коефициентът на заетост (съотношение между броя на заетите лица и населението на 15 и повече навършени години) за община Бяла е 35 %.

Причините за ниските коефициенти на икономическа активност и заетост в общината са демографската криза, липсата на работни места и несъответствието между професионалната квалификация и пазара на труда, в следствие от преструктурирането на икономиката. Наблюдава се дефицит на квалифицирана работна ръка на регионално ниво (в райони намиращи се далеч от индустриални и административни центрове, планински райони) и на подотраслово ниво (за някои професионални тенденции и професии). Несъответствието между предлаганите и търсените квалификации е очевидно предимно в следните групи: незавършилите училище, млади хора, завършващи средно образование и тези без или с много ниско ниво на професионална квалификация. Това несъответствие се наблюдава също така в групите от хора с образование и професионални квалификации, но без стаж, както и в групата на продължително безработните. Бързо нарастват нуждите от квалифицирана работна ръка, свързани с въвеждането и използването на нови производствени технологии, информационни и комуникационни технологии. В същото време младите квалифицирани кадри предпочитат да напуснат родните места и да работят в големите градове – Варна, Бургас, София, Пловдив или в чужбина.

Равнището на безработица в община Бяла към месец март 2013 г. е 15%, при средно за област Варна 8,2% и за страната 11,8. Безработицата в община Бяла е сезонна, като в активния туристически сезон пада под 10%, а през зимата се покачва и често достига 15%.

Пазарът на труда в общината се нуждае от стимулиране и намаляване на безработицата през зимния сезон, диверсификация и разнообразяване на икономическите дейности и формите на заетост.

Училищната структура и мрежа в община Бяла е съобразена с действащите законови и подзаконови документи и нормативи и с местните, държавни и европейски стратегии за развитие на образованието. Намаляващият брой ученици е довел до закриване на 4 училища за последните 10-12 години. Поетапно са закрити средното училище в град Бяла, началното училище в село Дюлино, основното училище в село Господиново иначално училище в село Попович.

Към 2013 г. в общината функционира една детска градина в град Бяла с два филиала в с. Попович и село Господиново, едно основно училище - ОУ „Отец Паисий”, град Бяла и едно средно учебно заведение– Професионална гимназия по селско стопанство и туризъм в гр. Бяла, създадена през 1959 г.

ОУ „Отец Паисий”, град Бяла е средищно училище, съгласно списъка на средищните учлища в Република България към Постановление на МС № 84 от 06.04.2009 г.

Основното училище в град Бяла разполага с 18 класни стаи, плувен басейн/покрит/, физкултурен салон, столова. Основен проблем в съществуващата училищна база в община Бяла е неблагоприятната възрастова структура на населението. Броят на децата, подлежащи на задължително образование е недостатъчен за пълноценно използване на наличната база. Независимо, че високата осигуреност с материална база и по-ниската пълняемост са критерии за провеждане на нормален учебен процес /с изключение на слетите паралелки/, издръжката на тази база е скъпа. Втория проблем се отнася до начините за осигуряване на условия за обучението на децата от селищата, в които няма училище. Решаването му се осъществява по линия на пътуване на учениците до средищното училище.

Освен броя на населението в някои от населените места, силно влияние на броя на записаните деца в системата на образованието оказва и етническата структура на населението. Много над средния дял за общината е дела на населението с образование под средното образование в население места с преобладаващо турско и ромско население.

Материалната база на образованието е в лошо състояние поради ограничения общински бюджет и се нуждае от основни и текущи ремонти.

Качеството на образование в доучилищна възраст зависи от наличието на квалифициран педагогически персонал, а също и от качеството на дидактическите пособия. Детските заведения са обезпечени с управленски и педагогически персонал с голям опит, който редовно посещава квалификационни курсове и семинари. Дидактичните пособия и материали, обаче, не отговарят в достатъчна степен на съвременните изисквания. Липсват и съвременни средства за достъп до информация.

На територията на община Бяла функционира една поликлиника от V тип и три фелдшерски здравни пункта, които са в селата Попович, Дюлино и Господиново. В тях се оказва квалифицирана долекарска здравна помощ. На територията на общината няма създадено звено за бърза и неотложна медицинска помощ. В това отношение населението на общината се обслужва от звеното, създадено на територията на съседната община – Долни Чифлик. Болничното обслужване на населението се осъществява от болничните заведения в град Варна. На територията на общината функционира само една аптека.

Сградният фонд, използван за нуждите на здравното обслужване в общината в основни линии отговаря на изискванията за функциониране на такъв тип инфраструктура. Поликлиниката в град Бяла е настанена в масивна, подходяща за целите сграда. Фелдшерските здравни пунктове в селата Попович, Дюлино и Господиново се помещават в пригодени за целта масивни сгради.

На територията на общината има регистрирани две лекарски практики. Лекарите извършват дейност както в общинския център, така и в селата Господиново, Дюлино и Попович. Посещенията на лекарите в тези села са всеки работен ден, в село Горица посещение на лекар има веднъж месечно.

Стоматологичните практики, регистрирани в общината са две. Стоматолозите развиват дейност в общинския център. Оборудван стоматологичен кабинет има в село Господиново, но той не функционира, поради невъзможността на населението да заплаща стоматологичните услуги.

Здравната обезпеченост на общината е достатъчна да задоволява нуждите на местното население. Малкия брой на населението не позволява да се развият по широк кръг здравни услуги и дейности. Необходимо е създаването на по-добра координация с общини Долни Чифлик и Варна, където може да се получи специализирано здравно обслужване на населението от община Бяла.

Сезонното увеличаване на броя на населението главно на град Бяла поражда проблеми през летния сезон. Те са свързани главно с потребности от допълнителен обслужващ персонал, от консумативи, специализиран транспорт и др. Необходимо е да се увеличат предоставяните медицински дейности, за да бъдат задоволени потребностите на туристите.

Социални дейности, услуги и социална инфраструктура

Социалната политика в община Бяла се администрира от Агенция за социално подпомагане, която е към Министъра на труда и социалната политика. Териториални поделения на Агенцията на територията на всяка община са Дирекциите “Социално подпомагане”, които провеждат държавната политика в областта на социалното подпомагане, закрилата на детето, социалното включване на хората с увреждания на територията на общината. Със създаването на Дирекция “Социално подпомагане” дейността по социалното подпомагане се отделя от дейностите на Общината и от финансирането на общинския бюджет.

Отдел “Закрила на детето” в дирекция “Социално подпомагане” в община Бяла, е създаден на 01.05.2003 г. по силата на Закона за закрила на детето, като в пълен състав функционира от 12.06.2004 г. В него работят трима души – началник на отдела, старши юрисконсулт и социален работник, който е със завършено педагогическо образование, като тяхната цел е да помагат на децата и техните родители да решават трудностите, с които не могат да се справят сами. Дейността на отдела се състои в предоставяне на индивидуални консултации, посредничество, подкрепа на семейства в риск, работа с децата от институциите и техните семейства, съдействие при осиновяване, приемна грижа, подкрепа за деца – жертви на насилие и техните семейства. Основната задача на специалистите, работещи в отдел “Закрила на детето” е да следят за спазване на правата на детето и при необходимост да предприемат мерки за неговата закрила.

Децата с увреждания в община Бяла срещат сериозни затруднения при усвояване на преподавания учебен материал. Детските градини и училищата не са в състояние да приемат децата със специални образователни потребности поради недостъпната архитектурна среда, липсата на индивидуални програми за обучение и на подготвен педагогически и медицински персонал, съобразно изискванията за осигуряване на интегрирано обучение, визирани в Закона за интеграция на хората с увреждания. Родителите на тези деца са ангажирани изцяло с отглеждането им. Положителна крачка в тази насока е въведената услуга “Личен асистент” - компонент от Националната програма “Асистенти на хора с увреждания”, към която е включено едно лице, грижещо се за дете, настанено на основание чл.26 от ЗЗД.

Няма регистрирани сигнали за деца, жертви на насилие, но е необходимо да се работи в посока превенция на насилието върху деца във всичките му форми. В този смисъл е необходимо отчитане на риска, идентифициране на целевите групи и превантивна работа с такива семейства в сътрудничество на ДСП – ОЗД с МВР, МКБППМН, ръководствата на училищата и детските градини на територията на общината и личните лекари. Няма регистрирани неправителствени организации на територията на община Бяла, които да осъществяват дейност, целяща превенция на насилието, както и да предоставят услуги на деца, претърпели насилие. Необходимо е и търсене на възможност за компенсиране на липсата на училищен психолог в училищата в общината, чиято функция би била от съществено значение за превенция на насилието върху деца.

В общината функционира социален дом за възрастни хора с увреждания. С помощта на Програма “Красива България” и с финансовия принос на общината през 2005 година е довършена новата сграда на дома. Това включва осигуряване вертикалната планировка на двора, а именно изграждането на рампите за инвалидни колички, оформянето на пешеходни пътеки, ограда и цялостно оформяне на двора. Домът е с капацитет 30 души и предлага нормални условия за живеене и за труд.

Като цяло социалните услуги в община Бяла не са много добре развити. Приетата Стратегия за развитие на социалните услуги 2011-2015 г., предвижда разкриване и развитие на дневни центрове, услуги в домашна среда (личен асистент, социален асистент, домашен социален патронаж и др.).
Култура и културна инфраструктура

В по голямата част от селищата в Община Бяла функционират читалища: Народно читалище “Пробуда” в град Бяла, създадено 1928 година, читалище "Васил Левски" село Господиново, създадено през 1927 година, читалище "Васил Левски" село Попович, създадено 1927 година, читалище "Христо Ботев" село Дюлино, създадено 1926 година.

Сградата на Народно читалище “Пробуда” в град Бяла включва: първия етаж- киносалон със сцена и отопление, който може да се използва целогодишно; там се прожектират филми и се провеждат събрания; сцената се използва за театрални постановки и изяви на новосформирания женски хор към читалище “Пробуда”; към салона има помещения за гримьорни и една репетиционна стая, в която има пиано; на втория етаж се помещава библиотеката с хранилище, там е и кабината за прожекции. Библиотеката, която се намира в читалището предлага богат избор от заглавия в разнообразни жанрове. Всеки пребиваващ гражданин в Бяла може да стане член на библиотеката.

Читалище “Пробуда” се утвърждава като културен център в Бяла и общината. През 2002 година в него започва работа нов танцов състав с участието на деца и юноши от ОУ “Отец Паисий”. Сформира се и група за стари градски и народни песни, както и нов вокално-инструментален състав. През месец април 2001 година благодарение на спечелен проект от община Бяла, се извършва основен ремонт на читалищната сграда. В края на 2001 година се прекратява дейността на детската театрална школа. Днес читалището се е утвърдило като културна институция, която организира редица културни мероприятия, съдейства за събиране и съхраняване на културно-историческото наследство на региона, както и за запазване на традициите. Към него работят танцови състави, изнасят се и театрални постановки, концерти. Към читалището в село Дюлино има състав за автентичен фолклор, известен като "Дюлинските баби", състоящ се от 12 жени и един мъж. Състава взема активно участие в различни местни и национални инициативи.

Добра основа за развитие на туризма в културно-поведенчески план е станалата традиционен празник "Седмица на морето", която се провежда всяка първа седмица на месец август. В програмата се включват културни, развлекателни, спортни, кулинарни, търговски и други дейности. Главен организатор на празника е община Бяла със спонсорството на частни фирми. Организират се и характерни празници от народния календар - Бабин ден, Петльов ден, Трифон Зарезан, Лазаров ден.

През 1975 г. се построява летен театър с 1200 места.

Експозицията е подредена в Демонстрационен център “Белите скали” в град Бяла, който е разположен в самия център на града. Тя се състои от експонати в няколко основни раздела: геология, археология и палеонтология. Някои от тях са открити на територията на общината, а други са предоставени като дарение и имат пряка връзка с темата на експозицията.

Чрез тези експонати и изложения информационен материал посетителите могат да се запознаят със световният геоложки феномен Белите скали, който датира от периода Креда/ Терциер.

В раздел “Геология” събраните експонати до момента са 48 нерудни полезни изкопаеми, рудни полезни изкопаеми, изкопаеми горива, минерали. Раздел “Палеонтология”- 51 броя, които включват фосили от морски таралежи, амонити, миди, охлюви. Раздел “Археология”- гърловини и фрагменти от антични амфори, два каменни щока (части от каменно- дървени котви), един питос.

Етнографската експозиция - гр. Бяла е разположена в туристическият център. Преди тази експозиция се намирала в етнографски комплекс построен през 1986 г., състоящ се от три постройки в "балкански" и "камчийски" тип. Работи се по идея - през лятото в етнографския комлекс да бъдат настанени занаятчии от различни кътчета на България, които да демонстрират пред туристите характерни за България занаяти.

Етнографската експозиция се роди благодарение на голямото желание у населението да се съхранят и предадат на следващите поколения българските традиции.

Важно направление на общината е създаването на условия за масова физкултура и спорт. Още през 1949 г. се излъчва комисия, имаща за задача да определи петно за изграждането на физкултурно игрище. Завършителните работи се проточват до 1986 г., когато се открива стадиона в Бяла, разполагащ с 1000 седящи места. Активна спортна дейност развива спортно дружество “Черноморец”. През 50-те и 60-те години възможност да спортуват имат предимно учащите в Бяла. От 1969 г. започва да се отделя по- голямо внимание за развитието на различните спортни дисциплини. Към спортно дружество “Черноморец” се създават отбори по футбол, тенис на маса, шах, баскетбол, плуване и др.

През 1970 г. дружеството организира състезания по лека атлетика, футбол, баскетбол, тенис и др. Тези мероприятия се запазват и стават традиционни за града главно в рамките на Седмицата на морето. Подобрението на спортната инфраструктура е от значение и за развитието на туристическия сектор в общината.