Природно-ресурсен потенциал

3.2. Природно-ресурсен потенциал

Територията на община Бяла попада в старопланинска част българското Черноморско крайбрежие. Най-северната част от старопланинското черноморско крайбрежие е заета от Беленската антиклинала. Южно от нея е разположена обширната и дълга Дюлинска синклинала (в някои литературни източници е посочена като Двойнишка синклинала). Други земеловърхни форми, резултат от палеогеографското развитие са заравнените повърхнини, речните и морските тераси.

Релефът на община Бяла е резултат от сложното съчетание на геоложкия строеж, тектонските движения на земната кора, климата и антропогенната дейност. За формиране на релефа по бреговата ивица определена роля е изиграла и дейността на морето.

Община Бяла се характеризира с хълмист релеф. В западната и северната част на общината попадат източните склонове на Камчийска планина. Тези склонове се спускат плавно към морето с наклон от 2 до 5%. Средната надморска височина на територията на общината е 150 м. Най-високата точка е в западната част на общината и е 269,3 м (връх Таук тепе). Надморската височина на град Бяла е 42 м, село Самотино – 72 м, село Попович – 13 м. Релефът на средната и южната част на общината може да бъде характеризиран като равнинен, преминаващ в долинен. Долината на р. Двойница обхваща южната и югозападната част на общината.

Зонирането на територията на общината по отношение на характеристиката на релефа показва, че се очертават три зони, съобразени с изискванията за разработване на териториалноустройствения план - брегова линия, крайбрежна зона и вътрешна зона.

Бреговата линия се характеризира със слаба разчлененост. В северната й част се намира слабо вдадения навътре в морето Черни нос, а на юг - по-слабо изразените Изсипания нос и нос Канарата. Като цяло бреговата линия се характеризира със стръмни откоси. На юг от Бели нос до град Бяла брегът е стръмен и скалист, като бреговата линия съвпада плавно с бреговата ивица.

Релефът на крайбежната зона, може да бъде характеризиран като мозаечен. Наред със скалистия бряг се срещат редица акумулационни форми, най-типични от които са плажовите ивици. Като цяло на територията на общината плажовите ивици са слабо представени. На юг от нос Канарата до Бели нос е оформена една от плажовите ивици. Втората добре оформена плажова ивица е на юг от град Бяла. Плажовите ивици край Бяла река, град Бяла и между град Бяла и град Обзор са кварцови с незначителен примес на останки от черупки на миди и охлюви. Пясъчно-плажовите ивици са свързани с лиманните участъци на Бяла река, Перперидере и река Двойница. Ориентирани са в посока север-юг и са отворени на изток. При плажовите ивици брегът е слабо вдлъбнат в западна посока. Коефициентът на разчлененост е малък - 1,11 поради което плажовите ивици тук са сравнително тесни. За сравнение разположената в съседство (посока север) плажовата ивица Камчия-Шкорпиловци, намираща се в община Долни Чифлик, е със средна широчина 153 м и най-дългата плажова ивица в област Варна. Основните плажни ивици са Карадере, Бяла и къмпинг Луна.

Общата дължина на плажните ивици е 6244 м, или около 16% от общата дължина на плажовите ивици, намиращи се на територията на област Варна.

Релефът в 5-километрова зона от брега, не се отличава с някакви специфични особености. До голяма степен той е с характеристиките на релефа във вътрешността на общината. В основни линии релефът в разглежданата зона може да се характеризира като равнинен. В района на бреговата ивица се наблюдават останки от най-старите морски тераси, разкриващи се на височина от 100 до 150-170 м над морското равнище. Денудационни заравнени повърхнини се разкриват в района на град Бяла, на село Горица и други.

В акваторията подводният брегови склон е полегат пясъчен или от твърда скална основа припокрита с пясъци. Подводният релеф също е резултат от вълновия процес и свързаните с него пясъчни акумулационни форми.

По данни на Института по океанология – БАН-Варна по протежение на бреговата ивица на община Бяла се намират перспективни участъци на подводния брегови склон на бреговата зона за ползване на плажообразуващ седиментен материал. Тези седиментни участъци са изгодни от икономическа и технологична гледна точка за прехвърляне на пясъчни материали в местата за създаване на свободни плажови площи или насипването им в зоната на междубунните пространства. Общата площ на перспективните участъци в бреговата зона от Черни нос – река Перпери дере (къмпинг Луна) е около 6 км², а пясъчният материал е средно - до едрозърнест.

Климат

Община Бяла е една от малкото черноморски общини, на територията на която няма климатични станции. Поради тази причина климатичната характеристика на общината се разработва на основата на данни от т.нар. "климатични станции-аналози". Като такива могат да бъдат използвани климатичните станции Старо Оряхово и нос Емине, както и на климатична станция в Горни Чифлик. Тези три станции са разположени в непосредствена близост до община Бяла и дават климатична информация за територии с физикогеографски условия - сходни на тези за община Бяла.

По отношение на климатичното райониране, община Бяла попада в обхвата на Черноморската климатична област, а по-конкретно - в нейната Източностаропланинска подобласт. Характерните особености на климата, валидни за Черноморската климатична област, са умерено континентален и преходноконтинентален с подчертано черноморско влияние. Тази най-обобщена характеристика на Черноморската климатична област, валидна и за община Бяла, се подкрепя с конкретни данни за температурния режим, слънчевото греене, облачността, валежите и други

Температурният режим се характеризира с данни за средногодишната, средната януарска и средната юлска температура на въздуха. На базата на усреднени многогодишни данни за температурата на въздуха в избраните климатични станции (Старо Оряхово, Горни Чифлик и нос Емине) може да се приеме, че средногодишната температура на въздуха в община Бяла е около 11,5-12,0. Средната януарска температура също е положителна и е в рамките 0,5-2,0, а юлската е 21,7-23,0. Най-ниските, минимални средномесечни температури са отрицателни - през месец януари –2,7, а през месец февруари – 2,0. Тези температури са един от показателите за меката, по отношение на температурния режим, зима. Максималните средномесечни температури на въздуха са характерни за летните месеци. За месец юли те са 29,0-29,5, а за август – 28,9-29,7.

Месечната продължителност на слънчевото греене е друг основен климатичен показател със значение за развитието на определени стопански дейности - земеделие, туризъм и други. От многогодишните наблюдения се установява, че броят на ясните дни в общината е около 80 (75 по данни на климатична станция Старо Оряхово и 86 по данни за климатична станция Обзор). Най-висок брой ясни дни се наблюдават през летните месеци - юли (14,2), август (15,1), а най-малко ясни дни има през зимните месеци - януари (2,7), февруари (2,4) и т.н. Между броя на ясните дни и продължителността на слънчевото греене има пряка зависимост. През зимните месеци продължителността на слънчевото греене е в рамките на 75-82 часа средномесечно (месец декември 75 часа, месец януари 82,3 часа). Най-"слънчеви" са месеците юли (332,8 часа) и август (317,7 часа).

Валежният режим за община Бяла не се отличава съществено от този в останалите общини, попадащи в Черноморската климатична област и е с характеристики валидни за умерено континенталния и за преходноконтиненталния климат. Годишните валежи са 564 мм, от които през есента падат 164 мм, през лятото 143 мм, през зимата 139 мм, а през пролетта 118 мм. Главният максимум на валежите е през ноември (71 мм), а през юни се очертава вторичен максимум – 61 мм. Минимумите също са два - главен през септември (32 мм) и вторичен през февруари (34 мм). По-високото количество на валежите през летните месеци в сравнение с тези през пролетта и зимата се дължи на климатичното влияние на Черно море.

Снежната покривка се задържа за кратко време. Средната десетдневна височина на снежната покривка не надхвърля 6-8 см. Късата продължителност на трайната снежна покривка и сравнително малката й височина са повлияни от останалите климатични компоненти - температура на въздуха, слънчевото греене, ветровия режим и други.

Ветровият режим на територията на община Бяла може да се характеризира като сравнително правилен. По отношение на посоката преобладават северните ветрове. Те имат най-често проявление през зимните месеци. Така например през януари 42,5% от случаите на вятър са от северна посока и са със средна скорост 10 – 11 м/сек. През летните месеци северните ветрове обхващат около една четвърт (25-27% от всички случаи на вятър). Средната им скорост е 6-7 м/сек. Бризовата циркулация, която е характерна за Черноморското крайбрежие в община Бяла е затруднена от орографията на релефа. Източните склонове на Камчийска планина - от север и на Еминска планина - от юг, затрудняват бризовата циркулация на въздушните маси във вътрешността на общината. Влиянието на бризите е по-осезаемо по долината на река Двойница.

Общата дължина на реките, имащи отношение към водния потенциал на община Бяла възлиза на 111,5 км, но само 49 км (44%) от речната мрежа преминава през територията на общината. Гъстотата на речната мрежа е около средната за страната - 0,6 км/км², но по-голямата част от нея се формира от сухи дерета или периодично пресъхващи малки рекички, поради което този показател може да се ползва по-скоро за оценка разчленеността на релефа, отколкото за наличието на воден потенциал. Гъстота на речната мрежа в бреговия участък е 0,69 km/km²

Средните показатели на наклона на речната мрежа варират от 8,3 до 33,3‰. По-значими са наклоните на реките Карадере и Бяла, но поради малките водни количества, протичащи в тях, те не могат да бъдат използвани енергийно. Останалите реки имат по-малки наклони, но достатъчни за почти безпрепятствено отвеждане на високите води.

Общата водосборна площ на реките, преминаващи през община Бяла или попълващи оттока си от нейна територия, възлиза на 640,7 км², но само 168,1 км² (26%) се включват в територията на общината. Изцяло в територията на общината влизат водосборните басейни на реките Карадере, Бяла (Беленска) и Пепередере. Освен това в територията на общината се включват около 40% от водосбора на река Фандъклийска и около 11% от водосбора на река Двойница. Участието е както следва в табл.3:

С по-голямо стопанско значение за общината са реките Перпередере и Двойница.

На територията на общината липсват естествени езера, а изкуствените водоеми са представени от микроязовир - "Господиново", изграден на р.Перпередере, с максимален обем 632 хил.м³. Язовирът е изграден през 1960 г. като собственост на ТКЗС за напояване на 800 до 1500 дка площ. Водата се подава гравитачно на поливните площи, разположени под язовира. Оразмерителното средномногогодишно потребление на вода от язовира е 176 хил. м³, а максималното застроено водно количество - около 50 л/сек. Понастоящем язовир Господиново е приватизиран и се използва за сладководно рибовъдство. Той е оценен от Гражданска защита като потенциално опасен, поради което е намален разрешеният за завиряване обем, като за целта е направена реконструкция на преливника.

На територията на община Бяла има един подземен воден източник за снабдяване с питейна вода. Това е тръбен кладенец, разположен в терасата на река Двойница, до село Дюлино. Водоизточникът е каптиран и включен в експлоатация. Дебитът му в най-сухия месец на годината (при обезпеченост 95%) се оценява на около 6 л/сек.

Геоложка среда и почви

• 
  Геоложки строеж (повсеместно разпространение на мощни сарматски глинесто-мергелни и глинесто-песъчливи седименти; наклон на пластовете; физико-геоложки качества на глинесто-мергелните седименти);
  
• 
  Хидрогеоложки условия (наличие на няколко водоносни хоризонта в сарматските седименти и на плитки подпочвени води с динамичен характер);
  
• 
  Морско вълнение (морска абразия и литодинамична активност);
  
• 
  Сеизмична дейност;
  
• 
  Изветряне, денудация и суфозия.
  

Най-сериозните свлачищни процеси се проявяван южно от град Бяла на територията между пристанището и къмпинг Луна. Свлачището представлява пряка заплаха за преминаващия в непосредствена близост път 1-9, Варна – Бургас.

На територията на общината се срещат следните почвени типове:

• 
  излужени и карбонатни черноземи – в централната и южна равнинната част на общината;
  
• 
  сивите и сивокафяви горски почви, характерни за северната и западна нископланиската и хълмиста част на общината - Източна Стара планина;
  
• 
  алувиално-ливадните почви, характерни за долините на реките.
  

Община Бяла е бедна на полезни изкопаеми. Има установено едно манганово находище в землището на с. Горица (в района на Карадере) в близост до морския бряг, което е експлоатирано в миналото за кратък период от време, поради ниското съдържание на манган в рудните породи и много ограничените запаси на находището. Последиците от осъществяваната експлоатация са свързани с нарушаване на ландшафта в близост до морския бряг, депониране на земните маси на неподходящи терени и активизиране на свлачищни процеси. Те се появяват в доловете под с. Горица и покрай долината на р. Карадере, като достигат до морския бряг.

На отделни места в общината са разкрити находища на строителни материали – пясъчници, глини и др. Те не са обект на стопанска експлоатация, но в перспектива могат да представляват интерес като локален суровинен източник, особено при очаквания за развитие на строителните дейности на територията на общината.
Защитени зони, природни забележителности и биоразнообразие

Защитени зони по Общоевропейската мрежа НАТУРА-2000 обхващат почти цялата територия на община Бяла.

Местата по директивата за хабитатите в обхвата на община Бяла са:

• 
  Плаж Шкорпиловци с код BG0000100 – 5125,65 ха;
  
• 
  Камчииска и Еменска планина с код BG0000133 – 63678,47 ха;
  

Растителността в общината е представена предимно от широколистни видове – дъб, източен бук, липа, ясен, габър и др. и по-малко иглолистни видове – черен и бял бор.

Най – сериозната заплаха за горите представлява неправилното им стопанисване в екологичен и природозащитен аспект - незаконна сеч, разораване на площи, пожари и бракониерство на ловни и защитени от закона видове.

В община Бяла се намират две защитени територии, които обхващат 0,1% от територията й:

• 
  Природната забележителност "Белите скали"³ с обща площ 14,2 ха, намираща се в землище на гр. Бяла;
  
• 
  Защитена местност "Горска барака"⁴ с обща площ 94,4 ха, намираща се в землището на с. Господиново.
  

Наличието на територии в общината със специален режим на ползване и защита дава възможност за развитието на алтернативен туризъм - опознавателен и екотуризъм. Крачка в тази насока е изградения през 2001 г. демонстрационен център “Белите скали”, финансиран по програма “Демократична мрежа” на Американската агенция за международно развитие и Института за устойчиви общности.

Фауната в Бяла е представена от елени, сърни, муфлони и диви свине, заек, лисица и благороден елен. Местообитанията им са в района между м. Горска барака, с. Господиново, с. Попович и с. Дюлино. Нарастването на дивеча се подпомага с подхранване, създаване на условия за естествена защита, водопой и спокойствие.

Най – често срещаните морски видове са калкан, паламуд, лефер, сафрид, трицона, попчета, акула. Рапанът е аквакултура, която се среща в съжителство с черната мида, която той използва за храна. От извършени предварителни проучвания, подходящи за изкуствено отглеждане на рапани и черни миди, са заливите Св. Атанас и Черни нос, както и северно от централния плаж в гр.Бяла. Разполагането на съоръжения, обаче, би попречило на свободното движение на рибните пасажи към таляните, затова следва при вероятно проектиране на такива съоръжения, тази опасност да бъде взета под внимание. Няма данни за замърсяване, което промишленото отглеждане на рапани би предизвикало.