Планово задание за разработване
Техническа инфраструктура – свързаност и достъпност на територията
Изтегляне 1.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Воден транспорт
- Хидромелиоративни системи
- Електроснабдяване
- Улично осветление
- Алтернативни източници на енергия
3.6. Техническа инфраструктура – свързаност и достъпност на териториятаТранспортно-комуникационна система и пътна мрежа На територията на община Бяла са развити автомобилния и водния транспорт. През територията на общината минават три основни транспортни артерии:
Първокласният път І-9 Варна - Бургас свързва Североизточна с Югоизточна България. Пътят свързва общината и с областния център. Превозните средства, идващи от Южна България, могат да навлизат в общината по първокласен път І-9 или през път ІІІ-906 през Дюлино (Дюлински проход). Останалите пътища (IV-90609 Дюлино – Попович и отсечката до село Господиново) са четвъртокласни и обслужват населените места в общината. В проект е и четвъртокласен път IV-90037 – гр.Бяла – с.Ново Оряхово. Общата дължина на пътната мрежа в общината е 51 км. Дължината на първокласните пътища е 17 км или 33,4% от общата дължина. Дължината на третокласна пътна мрежа е 14 км или 27,4%. Дължината на четвъртокласните пътища е 20 км или 39,2% от общата дължина на пътната мрежа. Гъстотата на пътната мрежа в общината е 15,1 км на 1000 жители и 294,8 м/км2, при средни за страната показатели съответно 4,4 км/1000 жители и 332,8 км/км2. Относително голямата дължина на пътната мрежа се дължи на характера на релефа. По отношение на настилките на пътната мрежа, преобладават асфалтовите и трошенокаменните настилки, които за пътната мрежа в общината са в съотношение 73% към 27%. Състоянието на пътните настилки и на пътната мрежа в общината е:
От цифрите се вижда, че качеството на пътно - шосейната мрежа в общината, все още не е задоволително. В лошо и средно състояние са над 50% от пътищата. Главната транспортна артерия, която поема цялото крайбрежно (вътрешно и международно) автомобилно движение с товарен, туристически или друг характер е път І-9. Движението по него е не само с локален характер. Съществен е делът на транзитния поток, породен от това, че този път се явява най-пряката връзка между най-големите черноморски центрове - Варна и Бургас. Същият път е категоризиран и като основен път в Европейската пътна мрежа с означение Е-87 и свързва териториите на Румъния, България и Турция в направление Север - Юг по крайбрежията на Черно и Бяло море. Общата дължина на пътя на българска територия е 365 км, от които 17 км е на територията на община Бяла. Основен проблем за този първокласен път се явява разрастващото се свлачище по посока от морето към пътя. С течение на годините свлачището расте и в момента неговия горен ръб е на отстояние само 150 метра от път І-9. Задължително е продължението ремонта на пътя в участъка на територията на община Бяла. Път III-906 започва на територията на община Бяла, преминава в тила на крайбрежната зона и през Дюлинския проход достига Бургас. Той се явява една разтоварваща артерия по отношение на основния път, като поема голяма част от товарното движение и част от туристическия поток. В участъка Бяла - Обзор той изпълнява функциите на отбивен път през летните месеци, когато интензивността на движението по път І-9 е голяма. Съставът на автомобилния поток се формира главно от товарни автомобили. Условията за движение на автомобилния поток не са особено благоприятни. Габаритите на пътя варират от 4/6 метра до 8/14 м, като първите са далеч под изискванията предвид функциите, които изпълняват. В особено тежко състояние е частта от пътя 2 км преди село Дюлино. Също така в незадоволително състояние е и останалата част от разклона за Дюлинския проход – 12 км. За да се използва този второкласен път с цел разтоварване на първокласния І-9, задължително и спешно е необходим цялостен основен ремонт на частта му, намираща се на територията на общината. Четвъртокласните пътища играят важна роля за интеграцията на отделните населени места в общината. Интензивността на пътното движение към момента е по - малка, в сравнение с тази на останалите пътища, но е възможно нарастване, предвид очакваното силно развитие на туризма на територията на община Бяла. В недобро състояние е целия четвъртокласен път, като особено лошо е състоянието му в частта, попадаща на територията на община Несебър. По този начин движението на транспортния поток е ограничено и са налице предпоставки за ПТП. Предвижда се изграждането на четвъртокласния път IV-90037, който ще осъществи крайбрежна връзка на град Бяла местностите “Бяла река”, “Кара дере” и с. Шкорпиловци на територията на община Долни Чифлик, изграждането му ще допринесе за по-бързото развитие на туристическия сектор в териториите край Черно море и за урбанизирането на района. Местните пътища са от съществено значение за развитието на община Бяла основно в сферата на туризма. Пътя към природната забележителност "Белите скали" се изгражда в момента. От особено значение е и подобряване състоянието на пътя към яхтеното пристанище като предпоставка за развитието на яхтения и морския туризъм. Основен акцент към анализа на пътната мрежа следва да се постави и на бъдещото изграждане на Автомагистрала "Черно море", която трябва да свързва градовете Варна и Бургас, като се движи панорамно покрай Черно море. Тя е част от паневропейски транспортен коридор 8 (Дуръс - Тирана - Скопие - София - Бургас - Варна). Общата дължина на участъка Бургас-Варна е 103 км. До 1980 г. са завършени 10 km от отсечката, която започва от Аспаруховия мост във Варна и завършва преди село Приселци. Очаква се магистрала "Черно море" силно да улесни транспортните връзки между черноморските градове, като реши трудностите с прехода на Стара планина, който в момента силно забавя трафика между Обзор и Несебър. През територията на община Бяла се планира трасето да преминава през следните населени места:
Тя ще бъде отдадена на концесия или ще се изгражда с пари от европейските фондове (след 2014 г.). Воден транспортЗа развитие на водния транспорт в залива "Свети Атанас" е изградена кейова стена и малко туристическо пристанище с около 20 места за рибарски лодки и малки яхти и 1 място за по-големи плитко газещи морски съдове - тип "Комета". Пристанището е удобно за обслужване на туристи, но не и за товарни-разтоварни работи. Съществуват два сериозни проблема, по отношение експлоатирането на изградените пристанищни съоръжения. Първият от тях е свързан с насипването на пясък в пристанищната акватория, което е резултат от направените отвори в масивната част на кейовата стена с цел по-интензивен обмен на вода с морето и ликвидиране на неприятните миризми в него. След отвеждане на отпадъчните води (понастоящем зауствани в морето) в ПСОВ "Обзор - Бяла", вероятно неприятните миризми ще намалеят и необходимостта от тръбите за вентилиране на морската вода ще отпадне. Тръбите трябва да бъдат затворени и пристанището почистено от нанесения пясък, с което ще се възстанови проектният му капацитет. Вторият проблем е свързан със засилената абразия на брега срещу кейовата стена. На това място е развито и най-голямото свлачище, намиращо се на общинска територия, което пряко застрашава и първокласен път І-9. Силното влияние на абразията се дължи както на нестабилна геоложка структура, така и на частичното изпълнение на първоначалния проект за брегоукрапване, който предвижда изграждане на допълнителна буна за брегова защита, разположена срещу кейовата стена8. Водоснабдяване и канализация От шестте населени места в община Бяла само село Самотино не е водоснабдено. На територията на община Бяла има един подземен воден източник за снабдяване с питейна вода. Евентуален допълнителен водоизточник са плитките подземни водоносни хоризонти в алувиалните отложения на р. Камчия, намиращи се на територията на община Долни Чифлик. По обща оценка територията на община Бяла е бедна на питейни води и не може да разчита на собствени водоизточници за задоволяване на потребностите си от питейна вода, което налага почти изцяло външно водоснабдяване от съседни общини. В най-голяма степен това е община Долни Чифлик, от където се снабдяват с вода основните потребители в общината – град Бяла, село Горица и село Господиново. Водоснабдителната система, с която е свързано село Господиново9 е сред тези, посочени в областната стратегия за развитие като проблемни. Предложената алтернатива е изграждането на водопроводна връзка с деривация “Китка – Варна”. Село Попович се водоснабдява от водоизточници на територията на община Несебър. Степента на водообезпеченост на населението с питейна вода е: за град Бяла - 100%, за село Горица - 72%, за село Господиново - 88%, за село Дюлино 65%, за село Попович - 78%, за село Самотино - 0%. Общо за общината степента е 78%. Водоснабдяването на община Бяла се извършва от ВиК – Варна. Населените места в общината имат изградени водопроводни мрежи с обща дължина 220 793 м. Подадената вода по години варира значително, което вероятно се дължи както на засушаването, така и на приоритетно задоволяване потребностите от вода на населените места, на чиято територия са разположени водоизточниците. Загубите на вода на територията на общината са около 30-35% и вероятно се дължат на преобладаващите етернитови водопроводи (над 85% при средно за областта 78% етернитови водопроводи). Структурата на водоползване по потребителски групи е динамична, но показва тенденция на нарастване на водопотреблението в битовия сектор за сметка на промишлеността и други потребители. Най-голямо е водопотреблението в групата "други", което включва обществените консуматори, обслужващата сфера и други освободени от заплащане потребители. На територията на община Бяла няма системи за промишлено водоснабдяване. Промишлеността ползва вода от питейния водопровод, като относителният й дял от общото водопотребление е под 30%. Поради липсата на подходящи водоизточници, както и поради спецификата на бъдещото й развитие (преработвателна промишленост, която изисква вода с питейни качества), промишлеността ще продължи и в бъдеще да ползва вода от питейния водопровод, което е взето предвид при определяне нуждите от вода и при оразмеряване на външните водопроводи. Значителна част от подаваните питейни води се ползват за поливане на дворове и градини, за което е необходима условно чиста, а не питейна вода. Липсата на собствени водоизточници, както и очакваното увеличение на ползване на питейна вода, свързано с развитието на курортни комплекси за туризма, предизвиква необходимостта от осигуряване на водоподаването и връзки с водопроводни системи от съседните общини. Изграждането на новия водопровод "Камчийски пясъци" и главен водопроводен клон град Бяла, ще задоволи напълно нуждите на бързо нарастващата по население Община Бяла.
Хидромелиоративни системиКъм 1986 година съществуващият поливен фонд на територията на общината се оценява на 1782 дка. Напоявани са чрез помпени станции и водохващания на река Двойница 513 дка в района на село Дюлино, 752 дка в района на село Попович и 1540 дка от язовир Господиново. Понастоящем на територията на общината няма поливни площи10, а от инфраструктурата е останал само язовир Господиново. Язовирът е приватизиран и се ползва за сладководно рибовъдство. Канализация Канализационните мрежи в община Бяла са с ниска степен на изграденост. Частично изградена е само канализацията на гр. Бяла. Останалите населени места нямат канализация. Всички необхванати с канализационни мрежи населени места и обекти заустват отпадъчните си води в канавки, дерета, поливни ями или директно в морето, като по този начин замърсяват подземните, повърхностните и морските води. Отпадъчните води за територията на общината са 80% от полезно използваната вода или 1063 куб.м./дневно, от които най-голяма част - 93% са от град Бяла. Понастоящем само една част от тях се отвеждат с канализационна мрежа. Изградената канализационна мрежа в град Бяла до 2000 година е 5350 м. Над две трети от нея е изградена от каменинови тръби, а за останалата една трета са използвани бетонни. В периода 2000 – 2005 г. е изградена мрежа от PVC тръби с дължина 14 300 м. С мрежата са обхванати над 80 % от източниците на отпадъчни води в град Бяла. Завършването на канализационната система на град Бяла чрез изграждане на главни канализационни колектори ІV и V и довеждащ колектор до пречиствателната станция за отпадни води Обзор - Бяла, цели подобряване състоянието на околната среда в района на Черно море. Пречиствателната станция е разположена в землището на град Обзор, община Несебър. Капацитетът й е 10 х.м /дневно, с което може да обхване около 15 000 еквивалент жители, което е достатъчно за обслужване на градовете Бяла, Обзор и курортните комплекси. Станцията е въведена в експлоатация през 2005 година. Към пречиствателната станция е изградено блок съоръжение, което включва биологично пречистване и дезинфекция. При необходимост към нея биха могли да се включат и отпадните води на село Попович. За ефективното й действие е необходимо да се доизградят и разширят канализационните мрежи, така че да обхванат по-големите източници на отпадъчни води. За останалите населени места не са разработвани проекти за канализация. Тъй като те също са източници на замърсяване, което оказва негативно въздействие върху развитието на крайбрежната ивица и върху състоянието на водите, целесъобразно е да се започне поетапното им канализиране и изграждане на пречиствателни модули. Изграждането на канализационната система в град Бяла, заедно със завършването на ПСОВ и изграждането на "Канализационен колектор по крайбрежна алея град Обзор", финансирани от Националния Доверителен Еко-Фонд, допринася за комплексно решаване на значителен екологичен проблем с отпадните води в региона и ограничаване на здравния риск за населението.
“Енерго-Про Мрежи” АД, електроенергийният системен оператор, осъществява единното оперативно планиране, координиране и управление, осигурява експлоатацията, поддръжката и надеждното функциониране на електропреносната мрежа, поддържането на спомагателните мрежи, както и ремонтните дейности и услуги и поддържа електропроводи високо напрежение на територията на община Бяла. Нуждите на общината от трансформирана мощност се задоволяват от 33 бр. ТП с обща мощност 9815 кVA. Tехническо състояние на цялата електропреносна инфраструктура е много добро. Всички 6 населени места на територията на община Бяла са електрифицирани и нуждите на населението от електропотребление са задоволени. Всички бъдещи инвестиции на “Енерго-Про Мрежи” АД Варна ще са насочени към постигане на висока сигурност на доставките, подобряване на услугите и клиентското обслужване, както и към утвърждаване на култура на взаимно доверие и лоялност. Община Бяла е включена в приетата Областна програма за енергийна ефективност. Основната цел на програмата е намаляване енергоемкостта на дейностите във всички икономически и обслужващи сектори и административното управление. Основните мерки, които са предвидени за осъществяване на територията на община Бяла са свързвани с намаляване потреблението на електроенергия от обществено - административни потребители, включително уличното осветление. Улично осветлениеУличното осветление се захранва от 8 броя касети (УО). Общата дължина на проводник УО въздушна мрежа е 15,7 км. Обща дължина проводник УО кабелна мрежа е 2,6 км. Общ брой осветителни тела е 736. Мрежата УО е от смесен тип, което я прави трудна за обслужване, остаряла стоманена стълбова линия и кабели. Необходимо е изграждането на усукан проводник за УО, който да направи системата независима за обслужване. Касетите УО трябва да се изнесат извън трафопостовете.
В момента всички обществени и частни сгради на територията на общината се отопляват с твърди и течни горива. Значителното повишаване на потреблението на този енергоизточник при развитие на туризма би довело до замърсяване на атмосферния въздух с прах и вредни газове, което ще доведе до нанасяне на вреди и върху околната среда. Използването на природен газ за нуждите на бита и индустрията е изключително перспективно от гледна точка на повишавана на енергийното ефективност и опазване на околната среда. В настоящия момент, обаче, изградените газопреносни мрежи отстоят твърде далече от територията на община Бяла, чийто брой население и индустрия за момента не представляват инвестиционен интерес за лицензираните газопреносни дружества в региона. Кооперирането на Бяла и Обзор в това отношение би допринесло за по-доброто планиране и привличане на инвестиции за газифициране на района в средносрочен план. Повишаването на енергийната ефективност може да бъде постигнато в голяма степен с решаването на основните проблеми на отоплението и осветлението на обществено – административните потребители чрез използването на алтернативни източници на енергия. В Областната програма за енергийна ефективност са предвидени мерки, които за община Бяла включват изграждане на инсталации за топлинно преобразуване на слънчевата енергия за осигуряване на топла вода за ОДЗ и ЦДГ в Община Бяла, и изграждане на "Ветроенергийна система - Бяла за паралелна работа с електрическата мрежа – 1 МW / 2 х 500 КW /."
Интернет достъпа в общината е ограничен на територията на град Бяла. Основен доставчик на услугата е БТК. Качественият Интернет достъп е от съществено значение за развитие на както на бизнеса, така и на услугите, предназначени за него. Територията на община Бяла е покрита 100% с радио и телевизионен сигнал. Същото важи и за покритие с УKB програми. В селата Попович и Горица няма пощенски станции. Утвърждаването на туризма като приоритет на икономическо развитие в община Бяла изисква съобщителни услуги от качествено различно ниво в сравнение със съществуващото.
Изтегляне 1.63 Mb. Сподели с приятели:
|