ІІІ. Анализ на ресурсния потенциал – териториални, природни, демографски, социални, инфраструктурни, икономически и други фактори за развитие

ІІІ. Анализ на ресурсния потенциал – териториални, природни, демографски, социални, инфраструктурни, икономически и други фактори за развитие

3.1. Профил на общината - основни характеристики и селищна система

Община Бяла е разположена в централната част на Българското Черноморско крайбрежие. На север и северозапад граничи с община Долни Чифлик /Варненска област/, а на юг и югозапад с община Несебър /Бургаска област/. Територията на общината е 162 кв.км. и заема 4,2% от територията на област Варна и 1,1% от територията на Североизточен район на България (СИР, NUTS 2). Бяла се намира близо до гр. Варна – ключова точка в трансевропейските мрежи и системи, което благоприятства вътрешните и международни комуникационни и транспортни връзки на общината. Стратегическа е близостта до две международни летища и големи морски пристанища – Варна (52 км) и Бургас (78 км).

Населението на община Бяла по данни от последното преброяване на НСИ към 01.02.2011 г. е 3242 души.

Релефът на територията на общината може да се характеризира като хълмист с уникално съчетание на море и гора. В западната и северната част на Бяла попадат източните склонове на Камчийска планина. Тези склонове се спускат плавно към морето с наклон от 2 до 5%. Надморската височина на град Бяла е 42 м. Бреговата ивица на общината се характеризира със съчетание от скалист бряг, малки заливи и плажови ивици с пясъчни дюни. Брегът е стръмен и разчленен, което води до силно ограничаване на плажния потенциал, но от друга страна му придава атрактивност, което е ценен курортен ресурс. Общата дължина на морския бряг е 14 300 м или около 3% от цялата дължина на българския черноморски бряг. По-голямата част от плажовете имат източна, североизточна и югоизточна експозиция, което предлага и по-оптимални условия за слънчево греене. Общата дължина на плажните ивици е 6244 м, или около 16% от общата дължина на плажовите ивици, намиращи се на територията на област Варна.
Таблица 1: Разстояния в километри от Бяла до някои градове в България

Бяла е разположена на 52 км от областния град Варна, на 78 км. от Бургас, на 466 км от столицата на България - гр.София и само на 6,9 км от гр.Обзор.

Община Бяла е една от 12-те общини в област Варна. Тя е на десето място по територия и най-малка по население сред общините в областта. В Бяла живее 0,7 % от населението на област Варна (3 242 души към 01.02.2011 г.) и едва 0.3% от населението на СИР. Най-голяма по територия е община Провадия (518 кв.км.). В община Варна живее 72% от населението в областта, след нея най- голяма концентрация на населението има в общините: Провадия, Аксаково и Долни чифлик. Най-малката община в областта по територия е Белослав, а по население е на пето място с 11 023 жители.

Средната гъстота на населението в община Бяла (20,14 души на кв. км. за 2011 г.) е много по-ниска от средните стойности за област Варна (124,56), от средната гъстота за страната (66,34) и за СИР (66,69). По брой населени места (6), община Бяла се нарежда след общините Девня и Белослав съответно с 3 и 4 населени места.

Териториални и поземлени ресурси

Фиг. 2: Баланс на площта на община Бяла по видове територии



Източник: Национален статистически институт

Около 96% от територията на община Бяла се състои от земеделски и горски площи. Най-голям е относителният дял на горите – 92 588 дка (57,21% при средно за страната 57,4%). Земеделските площи са 62 145 дка или с 38,4% относителен дял. Водните течения и водни площи имат относителен дял 0,53%, а териториите за транспорт и инфраструктура 0,45%. Териториите за добив на полезни изкопаеми са 14 дка или 0.01 % от общата площ на общината. Населените места и другите урбанизирани територии са 3,4% от общата площ на община Бяла (5 502 дка).

Селищната система на община Бяла е относително добре развита, състои се от 6 населени места – 1 град - Бяла и 5 села: Горица, Господиново, Дюлино, Попович и Самотино. Урбанистичната класификация на селищата е поляризирана - един град, 1 средно голямо село – Попович (500-1000 жители), 2 средни села – Господиново и Дюлино (200-500 жители) и 1 малко село – Горица под 100 жители и едно село със затихващи функции, застрашено от изчезване – Самотино, с двама жители по постоянен адрес. Парадоксален е факта, че едно село, близо до Черноморското крайбрежие е застрашено от заличаване, като основна предпоставка за това е трудната достъпност на селото, което е заобиколено от гори, по черен път от Горица, Бяла, Старо Оряхово или Шкорпиловци.

Урбанизираността на територията на общината е 62% градско, спрямо 38% селско население /при 73% за страната в полза на градското/.

Площта на урбанизираните територии в общината се е увеличила през последните години до 12 600 дка. – с над една трета, като съотношение между урбанизираната и общата територия достига средната стойност за Област Варна. Разширяването на урбанизираните територии става за сметка на селскостопански земи, т.е се наблюдава преструктуриране на територията на общината, особено в ,,морската” зона.

В зависимост от близостта до морето, територията на селищата на община Бяла може да бъде разделена на две части – “морска” и “тилна”. Като “морска” територия може да бъде определена зоната в относителна близост до бреговата ивица спрямо цялата територия, като в дълбочина тя обхваща частта между брега и първокласен път І-9, който се явява естествена граница между двата типа територии. Тази зона е със засилен интерес от стопанска гледна точка за развитие на туризъм и рекреационни дейности. В тази зона е съсредоточено и над две трети от цялото население на общината (град Бяла, село Горица).

Възстановяването на собствеността върху земята, добрите транспортни връзки с областните центрове Варна и Бургас и в най голама степен наличието на крайбежни територии, засилват инвестиционния интерес към общината през последните години. Това се изразява в застрояване от най – различен характер, почти изцяло в ,,морската” зона на общината. През 2003 и 2004 г. в общината са приети нови ПУП за териториите. Зона за отдих ,,Луна “ с площ 300 дка., зона за вилен и курортен отдих ,,Чайка” с площ 1070 дка., местност ,,Глико” с площ 288 дка. и зона за отдих ,,Бяла – север”, която има площ 1562 дка.

С приемането на Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), град Бяла попада в обхвата на Зона „Б”. Между Зона „Б” по ЗУЧК и републикански път І-9 са разположени селата Горица и Самотино.

В тилната част на общината попадат селата Господиново, Дюлино и Попович, като последните две са разположени по границата със съседните общини (Несебър). През Дюлино преминава републикански път ІІІ – 906, свързващ Варна и Бургас², като село Попович също е свързано с този път, преминаващ през Дюлинския проход. Това осигурява добра транспортна достъпност на тилната част на общината, а населените места в нея не са свързани с останалата територия на страната само чрез пътни връзки през общинския център.

Развитието на селищната мрежа в общината е довело до съсредоточаване на основните административни, икономически, обслужващи и културни дейности в гр. Бяла. Основният инвестиционен интерес през последните години към българските черноморски общини, в това число и община Бяла е съсредоточен в контактната зона с морето. Там са вложени всички инвестиции в ново строителство, туристически и съпътстващи услуги. Това е причината за неравномерно развитие на района и изоставане на перифертните малки населени места спряма административния център и контактната морска зона. Останалите селища в Община Бяла изостават в развитето си и остават относително изолирани. Съществува опасност за устойчивостта на селищната система в бъдеще. Хората живеещи във вътрешността на общната се занимават предимно със селско стопанство или пътуват до Бяла и работят в сферата на туризма през активния сезон.

Всички селища в община Бяла разполагат с изградена инфраструктура по отношение на електроснабдяване, водоснабдяване, съобщителни връзки и транспортен достъп, но нямат канализация.

По данни от последното преброяване на населението към 01.02.2011 г., в 6-те населени места на общината има 1252 домакинства и 925 семейства, като средният брой членове на едно домакинство или семейство е 2,5 човека.