Планът за разорение на България

Минимален брой желани линии: 3,5 милиона

Сегашен брой линии: 2,5 милиона

Минимален допълнителен брой линии: 1,0 милион

Оценка на стойността:

• за една линия:$1,600 щ.дол. (оценка на Световната банка)

• за 1 милион линии:$1,6 милиарда щ.дол.

(за допълнителни линии, отчитайки нарастването на населението)

Цената би могла да бъде и по-ниска, защото стойността на работната ръка в България трябва да бъде по-ниска от средната световна цена. Тази оценка на стойността не включва подмяна на съществуващото оборудване. Тъй като обаче е необходима и такава подмяна, общата стойност на подмяната и създаването на нови линии се оценява на около пет милиарда и шестстотин милиона долара.

• За да предостави качествени телекомуникационни услуги, които да могат да се състезават с другите страни в региона, България трябва да дигитализира своята телефонна мрежа. Понеже не е реалистично да се мисли за тотална подмяна на съществуващата комуникационна мрежа, може да се очакна дигатализацията да бъде извършена първо в най-критичните точки на мрежата и при следващите й разширения Ще бъде необходима промяна и на оборудването на някои остарели телефонни централи, които вече не функционират удовлетворително Цената на такава мрежа бе вече определена между 1,6 и 5,6 милиарда долара, макар че могат да бъдат необходими и някои допълнителни ресурси.

• Заводите за телекомуникационно оборудване в България трябва да бъдат модернизирани, за да могат да произвеждат съвременна комутационна, трансмисионна и мултиплексна апаратура. Освен това трябва да се изградят и нови малки производствени мощности за производство на кабели с оптични влакна и модерни чифтни кабели с полиетиленова изолация, необходими за подмяна на голяма част от съществуващата кабелна мрежа и за бъдещите разширения.

• За да може да заплати необходимата модернизация на телекомуникационната си мрежа, България има нужда от осигуряване на финансиране, от съвместни предприятия и от бартерни сделки. Не е реалистично да се очаква, че АС ще бъде в състояние да самофинансира необходимото си разширение и обновяването на телекомуникационната мрежа с брутния си годишен приход (по официалния курс) от 187 милиона долара годишно (по време на посещението в България не бяха достъпни данни за печалбата).

• Необходимо е и пълно преразглеждане на структурата на тарифите и методите на отчитане. В условията на пазарна икономика е задължително съответствието между цени и стойност. Това ще бъде необходимо още повече, за да се осигури финансиране (във всякаква форма) от западни източници.

• Необходим е трансфер на технологии за дигитални телекомуникационни системи и производствени процеси. Изисква се и подходящо обучение за правилното обслужване и поддръжка на дигиталните телекомуникационни мрежи. Също така ще бъде необходимо обучение и по новите производствени методи, използвани за дигитално комуникационно оборудване.

• За да се повиши производителността до конкурентоспособно ниво, е необходимо организационно преструктуриране, редуциране на персонала и мотивация на работниците.

Настоящи реформи

АС предостави информация за наличие на петнадесетгодишен план за дигитализация на телефонната мрежа в България. Резюме на този план е дадено в приложението, озаглавено "Таблица 20-3 - Социоико-номически изисквания за развитие на телекомуникацията в България до 2005 година."

Може да се види, че планът предвижда инсталиране на 3886000 линии в България до 2005 година. Според плана се очаква достигане на плътност от 41,7 линии на 100 жители и на 100,8 абонати на 100 домакинства.

Очаква се през 2005 година дигитализацията да достигне удовлетворително ниво. 75,6 % от местните предавателните системи и 58,1 % от комутаторните системи ще бъдат цифрови. За междуградската и международна мрежа тези проценти се очакват да бъдат съответно 95 % и 91 %. Процесът на дипитализация се очаква да включи системи РСМ, дигитално радио и системи с оптични влакна при скорост на предаване 140 Мб/сек.

Варианти на реформите

През последните десет години България постигна добри резултати в опитите си да осигури повсеместни телефонни услуги за максимално възможна част от населението с основен акцент на градските области. От съществуващия петнадесет годишен план за развитие на телекомуникационната мрежа се вижда, че АС има представа за стъпките, които са необходими за предоставяне на универсални телефонни услуги на ниво, сравнимо с това на индустриализираните държави. Все пак изхождайки от факта, че през последните 45 години България не е имала пазарни икономически отношения, и че конкуренцията и исканията за подобни ресурси от съседните източноевропейски икономики ще изискват бързо разширение и дигитализация на телефонната мрежа, са необходими допълнителни компоненти към петнадесетгодишния план.

В следващите раздели ще бъдат разгледани няколко варианта и ще бъдат дадени някои препоръки. Това включва преразглеждане на плана за разширение на мрежата, съображения за финансиране, доставка на оборудване и трансфер на технологии.

Преразглеждане на плана за разширение на телекомуникационната мрежа

В сегашния план за разширение на телекомуникационната мрежа в България е определено целевото равнище на допълнителните телефонни линии, необходими за надвишаване на средното световно равнище от 40 телефонни линии на 100 жители. Този план обаче е бил съставен преди историческите събития на демократични избори и решения за преминаване към пазарна икономика да преминат като ураган през източна Европа. Като се отчитат тези събития и се съчетаят с премахването на много ограничения от страна на КОКОМ, е необходимо пълното преразглеждане на плана за развитие, за да се разработи всестранен план за телекомуникационната мрежа в България.

Този нов всеобхватен главен план трябва да включва преразглеждане на фундаменталните пазарни постановки, преоценка на наличните технологии, сравнение със съседните източноевропейски страни и съображения за нови разширени услуги, които ще бъдат необходими за нуждите на плана за развитие на нацията.

Изключително важно е да се подчертае, че икономическият растеж и съживяване, необходими за прогрес в условията на пазарна икономика, ще бъдат в голяма степен зависими от наличието на най-съвременни телекомуникационни средства. Този факт, осъзнат от развитите нации в света, ще окаже сериозно влияние върху планирането на сроковете, необходими за модернизиране на телекомуникационните мрежи.

Следва описание на някои елементи.

Потребност от услуги и преразглеждане на тарифите

Планът трябва да започне с основните предпоставки за основни телефонни услуги и да изследва потребностите на новите фирми от допълнителни услуги. Този анализ трябва да включва типа на необходимите услуги, мястото на специализираните услуги, цените, които клиентите ще са готови да заплатят, размера на трафика. Това ще бъде базата за оценка на обема и за проектиране на бъдещата телекомуникационна мрежа.

Обзор на технологиите

Тъй като наскоро бяха отменени много от ограниченията, наложени от КОКОМ за достанките за източноевропейските страни, необходимо е преразглеждане на сегашните и бъдещи технологии, които ще могат да бъдат използвани при изграждането на българската телекомуникационна мрежа. Това включва модерни цифрови телефонни централи и радио системи, оптични влакна, съвременно потребителско оборудване и допълнителни технолоши, като клетъчни мрежи, широколентови мрежи за данни и локални мрежи. Съчетано с гореизложения анализ на потребностите, трябва да бъде избрана подходяща технология за всяка конкретна област в рамките на планирания период.

Проектиране на мрежата

След като бъдат актуализирани наличните технологии и анализът на потребностите, трябва да бъдат разгледани няколко алтернативни проекта за телекомуникационна мрежа. Те трябва да включват разширение на настоящата мрежа с използване на дигитална технология. При оценката и протезите за различните необходими в бъдеще услуги трябва да бъдат включени и съображения относно създаване на алтернативна топология на мрежата, избор на технологии и разпределение на диапазоните, като например клетъчни мрежи. Клетъчните системи, например, биха могли да позволят бързо разгръщане на телефонното обслужване без да се изискват дългите и скъпи строителни дейности на стандартните подземни мрежи. Трябва да се разгледат и възможностите на международните мрежи като сателитни връзки вместо оптични влакна или подводни системи за връзка.

Икономически анализ

Необходимо е да бъде извършен всеобхватен икономически анализ на всеки алтернативен проект за телекомуникационна мрежа. Този анализ ще се изисква при осигуряване на финансиране от международни източници (виж финансиране по-долу). Като минимум анализите трябва да включват необходимите начални капиталовложения, съотношението разходи/печалба, очаквани нови приходи, бюджетни изисквания, анализ на потока от разплащания, периоди на разплащане и други критерии при вземане на решения за финансови инвестиции, необходими за демонстриране на икономическата жизненост на различните алтернативи.

Разработка на спецификации

След като на база на икономическите съображения и потребностите от услуги бъде направен крайният избор на проекта за мрежа, ще бъде необходимо да се създадат нови спецификации за нея и за необходимото оборудване. Това ще бъде необходимо за набавяне на оборудването за разширението на мрежата, независимо дали то ще бъде закупено на международния пазар или ще бъде доставено от вътрешни производители. Трябва да бъдат разработени и нови мрежови стандарти, отговарящи на препоръките на ССIТТ.

Финансиране на разширението на мрежата

Следващата стъпка е осигуряване на финансирането за реализацията на новата телекомуникационна мрежа. На този етап са възможни няколко варианта. Това са:

• финансиране от международните банки за развитие;

• финансиране и помощи от западните държави;

• финансиране пряко от доставчиците на оборудване;

• съвместни предприятия с чужди фирми;

• финансиране чрез бартeр или обменна търговия;

• финансиране чрез приватизация на телекомуникационната мрежа.

Следва анализ на тези варианти, като с тях не се изчерпват всички възможности.

Финансиране от международните банки за развитие

Финансирането от Световната банка за възстановяване и развитие - СБВР е традиционен ефективен източник за разширение на телекомуникационни мрежи. Финансирането от СБВР обикновено включва дълги периоди на изплащане, безлихвени периоди и ниско ниво на лихвите, като се финансират най-скъпите части от мрежите.

За съжаление България в момента не е член на СБВР. Ако обаче България стане в бъдеще член на СБВР, този източник на финансиране ще бъде много ценен и важен. Финансирането от СБВР изисква и редица стандарти и договорни задължения, които ще бъдат извън компетенцията на АС.

Алтернативен източник на средства може да бъде новосъздадената Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Все пак тази банка е в период на създаване и не ще разполага с налични фондове преди второто тримесечие на 1991 г. Банката ще има фондове от 10 милиона долара и ще извършва дейност подобна на Световната банка, но фокусирана предимно в Източна Европа.

Финансиране от западните правителства

Финансирането от западните правителства е също подходящ вариант. Условията за финансиране могат да бъдат много привлекателни по отношение на лихви, периоди на изплащане и опрощаване, които могат да са по-изгодни дори и от тези на Световната банка за възстановяване и развитие. Този тип финансиране обикновено е свързан с доставки на конкретно оборудване от производители от финансиращата държава. Обикновено се налага използването на тези източници заедно с други, защото другите източници често предлагат само частично финансиране на мрежата.

Частно финансиране

Съществуват няколко алтернативни източника на частно финансиране. Между тях са:

• финансиране от частни банки;

• бартерни договорености;

• финансиране от частни корпорации;

• смесени предприятия.

Всяка от тези алтернативи има своите положителни и отрицателни

страни.

Частните банки обикновено изискват стабилно установена пазарна икономика, някои форми на допълнителни гаранции от техните собствени правителства. Условията на отпускане на заеми не са толкова привлекателни, както при правителственото финансиране или това от Световната банка. Лихвените проценти са високи, сроковете на плащане кратки, а безлихвените периоди са рядкост.

Финансирането от частни корпорации е друга интересна алтернатива. Този тип финансиране се осъществява обикновено чрез съвместни предприятия с частни корпорации от индустриализирания свят. Едно ново законодателство, позволяващо 100% износ на печалбите от съвместните предприятия, би направило тази възможност много привлекателна за частните инвеститори. Съвсем наскоро някои телефонни компании, като Rrgional Bell Operating Companies от САЩ, предложиха да участвуват финансово и технологично при създаване на съвместни предприятия, имащи цел разгръщане на нови услуги като клетъчни системи, предаване на данни и друга усъвършенствувания на телекомуникационните мрежи. Подобни оферти и договори има вече сключени с Полша, Унгария и Чехословакия. В този случай компания като АС най-вероятно няма да заплати ресурсите, доставени от частните предприятия. Договорите обаче обикновено предвиждат поделяне на приходите и печалбите от услугите, които са техен обект. Многообразието от начини на сключване на договори за съвместни предприятия изисква задълбочени познания по договаряне за подобни предприятия. Опитът на развитите страни показва, че детайли като начинът на определяне на цените но договорите, стойността на земите и строежите, лицензионни те разходи и др. могат да бъдат от съществено значение при договарянето.

Накрая, вариантът телекомуникационната инфраструктура да се продаде частично или изцяло на чужди фирми или фирми със смесени капитали по пътя на "приватизацията" е алтернатива, разглеждана в много други държави по света. Полша, Унгария и Чехословакия разглеждат тази възможност или вече планират приватизацията на техните телефонни компании. Други нации като Нова Зеландия, Аржентина и Чили вече приватизираха своите. Приватизацията е начин на разширение и модернизация на телекомуникационните мрежи, като разходите се плащат директно от притежателя (инвеститора). Трябва обаче да се имат пред вид и друга съображения, като националната сигурност, заетост на работна ръка, участие в печалбите, преди да се пристъпи към подобна крачка. След като сегашното законодателство се реформира в посока на разрешаване на частната собственост в България, тези съображения трябва да се разглеждат като основна алггернатива за освобождаване на българското правителство от финансовото бреме на модернизацията на телекомуникационната мрежа.

Доставка на оборудването

Навсякъде в този доклад се предполага и приема, че разширението на телекомуникационната мрежа ще изисква доставка на изцяло ново дигитално оборудване. Трябва да се анализира вариантът със закупуване на такова оборудване от чуждестранни доставчици вместо производството му в България, след като българските производствени мощности са ориентирани единствено към аналогови технологаи. От друга страна отсъствието на необходимата конвертируема валута за закупуване ш оборудване може да направи изграждането на българска промишленост за телекомуникационно оборудване най-приемлив вариант.

Отново един жизнеспособен вариант за придобиване на необходимите възможности е формата на съвместно предприятие. Съвместните предприятия позволяват бързо усвояване, контрол за високо качество, трансфер на технолоши и поделяне на разходите (и печалбите). Най-важното е, че те позволяват на държави като България да си доставят нужното им оборудване срещу национална валута. Такъв вариант се обсъжда понастоящем в Полша и СССР, където редица водещи международни компании, производители на телекомуникационно оборудване, предлагат оферти за съвместни предприятия. Решение от този тип трябва да бъде разгледано паралелно с разработването на главния план, препоръчан по-горе.

Разбира се, не е реалистично да се предполага, че новото цифрово оборудване ще бъде произведено изцяло в България. Обикновено специализираните микропроцесорни модули и свързаният с тях софтуер се произвеждат от доставчиците на оборудване в собствените им страни. Винаги ще има оборудване, което е по-евтино да се произведе извън България. По тази причина бяха анализирани вариантите за финансиране на доставки на вносно оборудване.

Комбинирането на производство в България на цифрово оборудване за вътрешна консумация и за продажба на световния пазар ще даде възможност печалбата от тези продажби да се използва за закупуване на друго необходимо оборудване от внос. Препоръчително е да се извърши грижливо изследване на различните алтернативи на подобни мероприятия.

Трансфер на технологии

Различните варианти и препоръки от предходните раздели водят до заключението, че трансферът на технологии и обучението ще бъдат съществена част от разширението на телекомуникационната мрежа и инсталирането на нови телекомуникационни производствени мощности в България. Предполага се трансферът на технологии да бъде осъществен чрез контакти с експерти от световни консултантски фирми в областта на телекомуникацията, организации, обслужващи мрежите, производители на оборудване, специализирани институции и висши учебни заведения от развитите страни. Високото образователно ниво на персонала на АС дава основание да се предполага, че трансферът на технологии ще бъде осъществен ефективно.

Една принципна препоръка за нуждите на това и други изследвания е, да се осигури професионално обслужване на консултантска фирма в областта на телекомуникациите, която не е свързана с никоя фирма, произвеждаща телекомуникационно оборудване или експлоатираща телекомуникационна мрежа. Подобни инициативи се правят от много правителства по света и се финансират от международни фондове за развитие, а не от държавите, искащи съдействие. Това мероприятие ще осигури достъпа до редица международни експерти по телекомуникация, специално подходящи за нуждите на българската АС срещу минимални или въобще без разходи от страна на България. Глава 21

Машиностроене

Уилард Р. Галахър

Резюме

Положението и в двата завода беше сходно:

• Наличие на модерно оборудване, все още в процес на инсталиране.

• Ниско ниво на използване на оборудването, което се дължи предимно на намаляването на пазарите на българска машиностроителна продукция в Съветския Съюз.

• Високо ниво на дълговете, датиращи предимно от периода, когато съветският пазар беше атрактивен за българските фирми.

• Значително използване на германско и японско оборудване, довело до нарастване на дълговете към тези страни.

• Ръководствата на заводите са обезкуражени от намаляването на поръчките. В Радомир се използва около 10% от капацитета, докато ЗММ в София изглежда малко по-натоварен.

• Система на управление, при която директорите на заводите могат да бъдат сменени само с гласовете на 10 работника, нрави труден бъдещия достъп до чужди капитали. В момента се поставя ударение върху намаляване и дори елиминиране на замърсяването на въздуха, което в случая на Радомир е тежък проблем и може да доведе до закриване на някои производства.

• Прекомерна концентрация върху малък брой външни пазари.

• Отсъствие на подготвени кадри в областта на маркетинга, както и на търговски и сервизни екипи, способни да обслужват нови чуждестранни пазари.

Формулиране на проблема

България има поне два машиностроителни центъра на световно равнище. Предполага се, че има и друга, вероятно те не са толкова модерни или мощни. Тези заводи са оборудвани основно с немска, японска и, в по-малка степен, чехословашка техника и апаратура. За доставянето им са били направени големи дългове, които все още не са изплатени.

Първоначалните им предвиждания за потенциален пазар на продукцията са били насочени предимно към СССР. Били са произвеждани редица продукти на отбранителната промишленост, изнасяни в СССР срещу суров петрол или други стоки. Поради съкращаването на съветския пазар, Бч>лгария е обременена с големи, непродуктивни инвестиции. Нито Радомир, нито ЗММ имат реален опит в маркетинга при условията на конкуренция с немски, шведски, японски, френски, британски или щатски фирми. Нещо повече, необходимо е запознаване и разбиране на цикличното естество на капиталовложенията на главните промишлени пазари с цел тяхното овладяване, преди съответното разширяване на пазара.

Формулиране на потребностите

Главната и неотложна необходимост е да започне обучение на персонала по разработка и развитие на нови външни пазари. Въпреки че това обучение най-вероятно няма да стане ефективно веднага, връзките с тези чужди пазари трябва да започнат да се търсят незабавно.

На страната са необходими умения в анализа на пазара, в идентифицирането на потенциални купувачи, в развитието на канали за продажби, на организационни структури и в откриването на подходящи стимули за купуване на българска продукция.

Бяха разгледани и три други области, представляващи интерес:

• Планираното разширение на софийското летище.

• Завършването на националната система от автостради.

• Реорганизацията на въздушните, сухопътни и водни канали за доставка на българската продукция в чужбина.

Горните три програми ще се състезават за капиталовложения от България и от чужбина. Не е ясно обаче, как българските производители на машини и инструменти ще подпомогнат усилията по отношение на летището, изграждането на шосейна мрежа и водни пътища. Необходимо е внимателно изследване на потенциала за коопериране. В тази област ще бъдат необходими особени грижи, когато бъдат наети чужди контрагенти.

Откъде ще бъдат намерени инвестиционните капитали за тези три важни проекта за икономическо развитие? Едва ли единствено от вътрешни източници.

• Ще могат ли тези основни проекти да бъдат финансирани от нови чужди капитали?

• Ще се задоволят ли чуждите инвеститори с дългосрочно обвързване за периоди от 20 или 30 години?

• Дали приходите от тези проекти ще бъдат достатъчни да покрият и надвишат изплащането на ипотеките? Всеки проект ще изисква най-малкото финансова поддръжка.

Очевидно, България е изправена пред нови големи възможности, произтичащи от тези проекти и пред шанса да ги свърже с неизползваните досега капитални инвестиции на своите производители. Съществува, обаче, въпросът с приоритетите. Може ли България да поддържа огромните си инвестиции в областта на машиностроенето и да поеме допълнителния финансов товар на тези три големи проекта? И дори да може, дали трябва да го поеме? Размерът на проектите изисква оценка на финансовите реалности - нарастване на външния и вътрешния дълг срещу потенциални печалби. Дали съществуват различни варианти и възможности, като, например, поетапно разширение на летището, преди изграждането на автострадите, което ще се окаже по-изгодно.

Предполага се, че в България съществуват организации, способни да извършват подобни анализи. Дали, обаче, те имат достатъчен политически авторитет, за да повлияят на общественото мнение в България и на преценката на чуждите инвеститори?

Като илюстрация на типа решения, които ще трябва да бъдат взети, е случаят с един от основните клиенти на Радомир - съветският самолетостроителен завод в Уляновск. Този завод, посетен от автора преди една година, сега произвежда стоки за широко потребление. Най-големият самолстостроителен завод в света, произвел най-големите самолети (АНТОНОВ 225), сега прави мебели за малки апартаменти.