Планът за разорение на България

Измежду неметалните полезни изкопаеми, които в момента се добиват със значителен успех, са каолинът и други глини, кварцът, мраморът, варовикът, перлитът и зеолитът. Освен това България осъществява перспективен проект, който е във фазата на експериментално предприятие, за извличане на йод и други минерали от подземните води. Този проект може да превърне България в най-големия производител на йод в Европа и да й даде възможност да разреши различни екологични проблеми. Съществуват и определени възможности за добив на верми-кулит и за обработка на отпадъците от добива на мед, включително за извличане на съдържащата се в медната руда глина, за която се смята, че е много подходяща за керамиката.

Формулиране на потребностите

Признаците за наличието на залежи от петрол в България са достатъчни, за да оправдаят по-нататъшното сондиране. За да бъде продължено то са нужни както достатъчни финансови средства, така и партньори, които имат достъп до усъвършенствана технология. Но трябва да се признае, че търсенето на петрол е свързано с голям риск поради самата му същност. Фактът, че досега в България това търсене не се е увенчало с успех, показва твърде високата степен на този риск. Ето защо без сериозни стимули е малко вероятно да бъдат привлечени партньори от чужбина.

Както бе посочено по-горе, финансирането и техническата помощ са нужни и във връзка с експлоатацията на цяла гама от полезни изкопаеми, особено на железните, мангановите, волфрамовите, златните, германиевите ресурси, както и на неметалите. Засега проекти за разработване на тези ресурси няма, тъй като и при тях, както и при петрола, степента на риска е висока. Ето защо и тук подходящите стимули за привличане на чуждестранни партньори са твърде важни.

Реформи и цели на реформите

Досега всички проучвания за наличие на петрол в България са били извършвани от Комитета по геология. В края на 1989 г. на срещи в Хюстън и Лондон Комитетът обяви намерението си да предостави на специализирани компании права за сондиране в 10 участъка на сушата и в 6 участъка на континенталния шелф. В предложения договор всяка отделна компания се съгласява да извърши проучванията изцяло на свой риск. Ако бъде открит петрол, сполучилата компания създава заедно с Комитета смесено предприятие при равни дялове (50 на 50) на участие и разделя приходите от бъдещия добив на същата основа (50 на 50). Стана ясно, че интерес е бил проявен от много компании, въпреки че до времето на подготовката на този текст не е сключен нито един окончателен договор.

За предложените участъци се казва, че съставляват около 40 на сто от общия брой на участъците, правата за проучване върху които могат да бъдат продадени. В края на краищата Комитетът би могъл да разшири програмата и върху други участъци. Освен това той изрази желание да сключи споразумения за увеличаване на добива в онези участъци на сушата, където вече се добива петрол.

При добива на други полезни изкопаеми, където също е посочена нуждата от финансиране и техническа помощ, не са предложени никакви специални механизми. Но тъй като всеки отделен случай е специфичен, то и решения ще се търсят за всеки поотделно.

Варианти на реформата

Програмата за предоставяне на права, осъществявана от Комитета, е стъпка в правилна посока. Възниква въпросът дали предложеното от Комитета споразумение за равни дялове (50 на 50) ще бъде достатъчно, за да привлече чуждестранни партнъори предвид високата степен на риска, която по принцип е присъща за сондирането и предвид ширещите се съмнения, че климатът за инвестиране в България е благоприятен.

По традиция голяма част от работата по сондирането при търсене на петрол се поема от някой "човек на риска", принадлежащ към онази специфична класа на предприемчивите личности, които в търсенето на голяма печалба са готови да се справят с наглед непреодолими трудности. По характер те се различават от работещите в големите международни петролни компании. Привличането на такива личности в България и създаването на местна класа от "хора на риска" може да се окаже въпрос от първостепенна важност.

Един от подходите, който би трябвало да бъде разгледан, е да се правят изключения от предлагания сега механизъм за равни дялове (50 на 50) в онези случаи, при които чуждестранните компании биха се съгласили да станат партнъори в сондирането или в други дейности в България с независими бтлгарски участници. Такъв подход би бил важна стъпка към приватизацията на проучванията за наличие на петрол, би насърчил развитието на класата на предприемачите в страната и би сти­мулирал създаването на местни капитали.

Важно е да се осъзнае, че краткосрочните споразумения за предоставяне на права при зачитане на правото и върху евентуалния добив, сами но себе си не са достатъчни да активизират напълно предприемачите заради високия риск, който те поемат при търсенето на полезни изкопаеми. На тези хора им е нужно също да бълат напълно сигурни, че претенциите им в дългосрочна перспектива в случай на успех при търсенето ще бъдат защитени. Такава сигурност може да даде единствено час­тната собственост върху правото на добив, а не само върху правото на собственост. Освен това частната собственост трябва да се разпростре и върху извличането на полезни изкопаеми, преработката, производството на крайния продукт и разпределението. Частната собственост върху правата за добив на полезни изкопаеми не винаги трябва да бъде прехвърляна в ръцете на онези, които в действителност са заети с проучването. Тя би могла да бъде предоставена и на други частни лица, които преотстъпват тези права срещу определен дял от приходите при експлоатацията. Тук смисълът е да се избегне държавната собственост в тази област поради специфичния забранителен ефект, който тя има върху частните предприемачи.

С оглед на критичното положение около петрола много важни са стъпките към насърчаване на ефективното използване на петролните продукти. Една от областите, където ефективността може да бъде постигната лесно, е при движението на товарите. В момента значителни количества товари се пренасят с камиони по суша до различни страни от Западна Европа, а не до пристанищата на Черно море. Приватизацията на транспорта ще насочи, без да е необходима намесата на прави­телството, движението на товарите но по-икономични канали. Този процес ще бъде стимулиран от спонтанната поява на частни фирми, например фирми за посредничество и за експедиране.

Реформа на химическата промишленост

Формулиране на проблема

Отделът за химия и биотехнологии в българското Министерство на индустрията и технологиите отговаря за производството и маркетинга на химически изделия, включително на сродни продукти като лекарства, синтетични влакна, изкуствен каучук и повърхностни облицовки. Компетенциите се разпростират надолу по производствената верига върху значителен брой други изделия, например автомобилни гуми, пластмасови торби, тръби и покрития, а също върху производството на машини, инженерингова и външнотърговска дейност. В края на текста е добавен непълен списък на българските химически продукти и сродни изделия.

Проблемите в българския химически отрасъл включват:

• Прекалено наблягане върху производството на готови химически продукти;

• Технологични проблеми, включително, както е в някои случаи, остарели инсталации;

• Свръхцентрализация на отрасъла.

Готови химически продукти

При проучването на приложения списък на химически продукти става ясно, че отрасълът е силно ориентиран към производството на "готови" химикали с относително ниска стойност. За пример могат да се посочат такива неорганични вещества като амоняк, хлор, сода каустик, калцинирана сода, сярна киселина и различни торове и органични съединения, получавани на базата на петрола, като бензол и други аромати, етилен и деривати на етилена, винил- хлорид. Химикали от този вид се произвеждат в големи количества на много места по света, но по принцип имат малка единична стойност и са готови изделия в смисъл, че са взаимозаменяеми със същите продукти на друг производител.

Готовите химически продукти са основни градивни елементи за други химически изделия и производството им може да носи печалба. Най-важна за това е структурата на производствения цикъл, при която производителят има предимството да произвежда и продава в големи количества. Също важна е ниската стойност на суровините, ритмичното доставяне на първични нефтохимически продукти от нефтопреработвателни предприятия, ниските енергийни разходи и състоянието на отделните предприятия.

Предвид относително офаничения размер на българския пазар поддържането на високи производствени темпове е възможно само поради износа предимно за Съветския съюз, за останалите страни от Източна Европа и за друъи страни, най-всчс от третия свят. Но като се вземат под внимание сериозните икономически затруднения, които изпитват Съветският съюз, Източна Европа и третият свят, продължаването на производството на приемливо равнище с малко вероятно, освен ако не бъдат осъществени пробиви на пазара в Западна Европа, Северна Америка и Далечния Изток. Макар и желано, навлизането в тези пазари е малко вероятно и е неразумно да се очаква някакъв голям успех там в близко Гп.дсщс.

Проблемите па българската химическа промишленост се усложняват допълнително от влошеното положение с доставката на суровини, особено що се отнася до цената и наличността на първичните нефтохимически продукти. Това положение няма да се подобри, тъй като България е изправена пред повишаващите се цепи на петрола на световния пазар. В онези случаи, при които ниските разходи за потребяваната електроенергия са от съществено значение, особено при производството на хлор и сода каустик, положението ще се влошава още повече, освен ако Комитетът по енергетика не осигури субсидии. Повишаващите се цени на електроенергията ще влияят косвено върху производството на деривати на хлора и содата каустик, включително винилхлорид, дихлоретан, калцинирана сода и натриев триполифосфат.

Технологични проблеми

В българския химически отрасъл се проявяват и разнообразни технологични проблеми. Между тях са претовареността на заводите за хлор и сода каустик, дължаща се на остарялата технология и сериозните проблеми при производството на винилхлорид, който е изходен продукт за получаване на поливинилхлоридни пластмаси. В момента работи завод за винилхлорид, изграден върху остаряла технология, внесена от бившата Германска демократична република. Един по-нов завод, основан на модерна японска технология, бе сериозно повреден при експлозия още във фазата на изграждането и няма да бъде пуснат в действие до 1992 г.

Свръх централизация

Най-после българската химическа промишленост страда от висока степен на централизация. Вярно е, че както хоризонталната, така и вертикалната интеграция е характерна за химическата промишленост навсякъде по света. Основната причина за преобладаващата вертикална интеграция се открива в често цитирания афоризъм, че "химическата промишленост е най-големия потребител на самата себе си", тъй като продукцията на едно предприятие служи като суровина за производството в друго. Хоризонталната интеграция се насърчава както от структурата на производствения цикъл, така и от твърде разностранното приложение, което намират химическите продукти.

В последните години обаче тенденциите в химическата промишленост в Съединените щати и в други страни е към снижаване на свръхцентрализацията, тъй като големите компании се освобождават от много странични дейности. Една от причините за това освобождаване са трудностите при управлението на твърде различните производства. Но по-важната причина е, че възниква проблем при оценката на реалните разходи за производството на даден продукт, който се употребява вътре в самата компания. В резултат на това се стига до положение, при което е трудно да се каже кои от изделията на дадено предприятие носят печалба.

Формулиране на потребностите

От първостепенна важност за българската химическа промишленост е за в бъдеще ударението да бъде поставено върху производството на специални химически продукти с висока стойност, а не върху готовите химикали. Специалните химически изделия се произвеждат по принцип в относително малки количества, но носят относително големи печалби. Освен това производителите им са в състояние да разработват уникални продукти и чрез това да си създават стабилни позиции на пазари, за които не е характерна нестабилността и силната конкуренция в цените.

На второ място е нужно в един разумен период да бъдат закрити съществуващите химически предприятия, за които няма надежда да заработят рентабилно в обозримото бъдеще поради липса на достъп до големи пазари, поради недостиг на суровини и енергия или поради остарели технологии. Закриването на такива предприятия не би оказало сериозно въздействие върху равнището на безработицата, тъй като за химическия отрасъл по принцип е характерен нисък процент на използване на неквалифициран труд. В същото време закриването на такива предприятия ще освободи квалифицирани работници, инженерен и научен персонал, които ще могат да бъдат ангажирани за по-перспективни начинания. В някои случаи затварянето на губещи предприятия може да доведе до положение, при което ще се създадат липси от добивани в страната суровини за други, по-нататъшни рентабилни производства. В такива случаи може да се окаже, че е по-изгодно съответните суровини да се внасят на по-ниски цени.

Най-после е нужно да се снижи високото равнище на централизация в химическия отрасъл. Децентрализацията за един разумен период ще направи отрасъла далеч по-жизнеспособен.

Реформи и цели на реформите

Най-важната реформа в българската химическа промишленост, която в момента се обсъжда, е приватизацията на разпределението на химическите продукти вътре в страната. Разпределението на химическите продукти на международния пазар обаче засега трябва да продължи да се извършва под надзора на правителството. Приватизацията на вътрешното разпределение изисква създаването на складове из цялата страна, които да са в ръцете на частни компании. Такива складове поемат широка гама от химически продукти, използвани както за промишлени, така и за потребителски нужди (перилни препарати). Приватизацията на разпределението обаче трябва в крайна сметка да се изрази не само в откриването на складове, но и в появата на транспортни средства, на търгове и техническо обслужване.

Друго направление на реформата се обуславя от нарастващия интерес от страна на Министерството на индустрията и технологиите към възможностите за производство на специални химически изделия. Тук влизат сегашните проекти за производство на химикали за електрониката и на епоксидни смоли. Подразбира се, че помощта от чужбина за осъществяване на проекта за епоксидните смоли ще бъде приветствувана. Други области, към които се проявява интерес в момента, са производството на специални миещи средства, пигменти и печатарски мастила.

Варианти на реформата

Смята се, че няма да има колебание, когато нещата опрат до закриване на безнадеждно неефективни химически предприятия. Закриването на такива предприятия всъщност ще се диктува от външни обстоятелства. За нещастие прогнозите са, че значителна част от действащите сега мощности ще бъдат премахнати, а друга част ще бъдат поставени в положение на оперативна готовност.

Приватизацията на разпределението на химически продукти е много положителна стъпка. Трябва да се отбележи, че малките компании за разпределение на химикали често се включват в значителни производствени дейности, тъй като от текущите сделки в ръцете на собствениците им се натрупва капитал за инвестиране, а и се откриват нови възможности на пазара.

Също толкова важно обаче е и бързото предаване в частни ръце на производствените дейности в химическия отрасъл. Високата степен на технологична взаимозависимост при химическото произнодство създава определен практически проблем при приватизацията от гледна точка на трудностите да бвдат определени логическите параметри на производствените предприятия, които подлежат на приватизация. Смята се, че този проблем не е непреодолим и че разрешаването му си заслужава усилието. По своята природа обаче този проблем е технически и изисква да бъдат привлечени инженери и икономисти.

Изглежда, колебание няма да има и когато нещата опрат до това ударението да се постави върху специалните химически изделия. Трябва също така да се отбележи, че България вече навлезе в тази област предвид добре развитата фармацевтична промишленост, производството на някои важни масла и започнатите проекти, които бяха споменати по-горе. За появяващите се предприемачи няма да бъде трудно да открият и други възможности. Заслужават проучване възможностите за производство например на машинно масло и на пластмасови добавки. Едно проучване на асортимента на компаниите, членуващи в Асоциацията на производителите на химически и специални продукти с център в САЩ, би дало допълнителни ценни идеи. Освен това би имало основа за сътрудничество при осъществяване на дадени проекти от страна на много компании, влизащи в асоциацията.

Производството на специални химически изделия, а не на готови химически продукти е основата на успеха на швейцарската химическа промишленост. Производството на тези изделия се оказа много изгодно за Швейцария, въпреки че страната няма достатъчно суровини. Някои от характерните за Швейцария особености са налице и в България, например установените високи професионални стандарти в лекарствената, биотехнологичната и химическата област.

Непълен списък на българските химически продукти

• Горива

• Олефини

• Парафини

• Аромати - бензол, толуол, етилбснзол, стирол, фенол

• Влакна - ДМТ, капролактам, акрилонитрил

• Етиленов окис и дериватите му (етиленгликоли)

• Ацетон

• Изомери на ксилола

• Фталоп анхидрид

• Алкохол-стоксилати

• Алкилбензолна сулфонопа киселина

• Етиленов дихлорид

• Винилхлорид

• Фталови пластификатори

• Синтетичен каучук - СБР и каучукови латекси

• Полимери - полиетилен с ниска плътност, полиетилен с висока плътност, полистирол, полипропилен, поливинилхлорид, съполимери

• Синтетични влакна - изкуствена коприна, полиестер, полиамид-6, акрил

• Смоли - фенолформалдехид, карбамиден формалдехид, ненаситени полиестери

• Амоняк

• Хлор

• Калцинирана сода

• Въглероден сулфид

• Солна киселина, сярна киселина,азотна киселина.фосфорна киселина

• Торове - амониев нитрат, амониев сулфат, натриев нитрат, карбамид, амониев фосфат, ТСП

• Пестициди

• Миещи средства

• Натриев триполифосфат

• Пластмасови изделия - промишлени торби, поливинилхлоридни тръби, покрития (за чанти, мебели, опаковки), подови настилки, тапети (от поливинилхлорид), домашни потреби и т. н.

• Каучукови изделия - автомобилни гуми, транспортни ленти, клиновидни ремъци, технически изделия

• Лекарства, санитарни принадлежности, антибиотици, ензими

• Оцветители и лакове

• Парфюмерия и козметика

Източник: Министерство на индустрията и технологиите в БългарияГлава 19

Туризъм

Юджийн Л. Стюарт

България се нуждае от две неща: тя трябва да преразгледа законите си, отнасящи се за смесени фирми, чуждестранните инвестиции, валутния обмен и туризма, за да премахне съществуващите пречки пред смесените предприятия и капиталовложенията на занимаващите се с хотелиерство на Запад, и от друга страна трябва да създаде стимули и поощрения за чуждестранните инвеститори, които да изграждат възстановителни и балнеоложки курорти и спомагателни съоръжения, отговарящи на равнището на западното качество.

Видът и мащабите на удобствата на тази туристическа инфраструктура, макар и внушителни, са ориентирани главно към източноевропейските и руските вкусове. С малко изключения те не предлагат равнището на качество и разнообразните удобства, към които западните туристи са привикнали. И все пак многобройните богатсгва на България, нейната култура, паметници, исторически ценности, манастири и минерални извори са основната притегателна сила, която привлича международни туристи.

Фирмите, които получават чужда валута от туризъм в България, трябва да продават 80% от приходите си но пазарен курс. Това в значителна стенен възпрепятствува чуждестранните фирми да инвестират пряко чрез смесени предприятия за създаване на почивни комплекси на западно равнище.

Чуждестранните посетители в България трябва да обменят 15 щат. долара дневно (10 щат. долара за транзитните пътници, чиито престой е 48 часа или по-малко) по основния курс, те могат да обменят допълнителни суми но касов курс. Командировките могат да бъдат финансирани само от собствените валутни приходи на самата фирма. Тези стриктни изисквания за международните посетители силно затрудняват и пречат на чуждестранните фирми да инвестират чрез смесени предприятия или на преките чуждестранни капиталовложения за създаване на почивни комплекси в България на западно равнище.

Временно пребиваващите лица могат да купуват акции или цели предприятия и да създават смесени фирми, но само с разрешение от правителството, когато чуждестранният дял превишава 49% при фирмите с офаничена отговорност и 20% при акционерните фирми. Тези ограничения при чуждестранните инвестиции не стимулират чуждестранните капиталовложения за създаване на курортни обекти и комплекси на западно ранните в България. В България се признава, че чуждите инвестиции се затрудняват от тези клаузи на Указ 56, тяхното съществуване е пречка за преминаване на българската икономика към пазарно-ориентирана система.

Динамичните промени в СССР и в цяла Източна Европа най-вероятно в краткосрочна перспектива ще доведат до намаляване на туристите от тези страни в България. Макар и да се очаква, че с подобряването на икономическите условия на източноевропейските народи и със завършването на прехода към жизнеспособната пазарна икономика, много от предишни те туристи от тези държави да се завърнат в България, те ще продължат да представляват за нея ограничена възможност за увеличаване на приходите в твърда валута от туризма. Това, че те приемат удобства, които са под западния стандарт за качество, се отразява върху равнището на туристическата инфраструктура в България, която се формира от вкусовете и очакванията на преобладаващата част от международните туристи, търсещи почивка и възстановяване в България. В по-голямата си част тя е бедна, с по-ниско качество на удобствата в хотелите, курортите, ресторантите, магазините и увеселителните заведения, въпреки че има и малко на брой хотели, които българските туристически власти са категоризирали като 4 и 5 звезди. Целта на България да се използуват богатите природни ресурси за туризма, който да печели твърда валута в динамичния преход на туристическата инфраструктура към западните стандарти, изисква по-големи чужди инвестиции за създаване на нови обекти. Изграждането на такива курорти в България ще привлече посетители не само от Западна Европа и Северна Америка, но в по-далечна перспектива и по-заможни туристи от нововъзникващите източноевропейски демокрации.

Комитетът по туризма към Министерския съвет творчески обмисля реформи, насочени към гореизложените нужди. Неговият план се основава на съществуващата държавна структура, която продължава традицията и философията на държавната собственост и контрол върху прилагането и развитието на социалистическата концепция за народните ресурси. Тезата на тази глава, както и на целия доклад, е, че за да постигне стремежите си към лична, икономическа и политическа свобода, за българския народ е особено важно рязко да се отдели от тези социалистически политически концепции. Независимо от това, идеите, разработени в Модела на Комитета по туризма за развитието на туризма като приоритетен отрасъл в националната икономика, в значителна степен са правилни и напредничави и само трябва да се доразвият, за да могат успешно да се съчетаят с принципите на свободния пазар.

Много от тези идеи включват пряк държавен контрол и намеса идейността на туристическата индустрия и по този начин противоречат на принципите на свободната инициатива и на пазарната икономика, при която свободно определяните цепи, отговарящи на търсенето и предлагането, направляват разпределението на ресурсите.