Планът за разорение на България

Разбираме целта на тази политика да защити пенсионерите, безработните и останалите с нисък и/или фиксиран доход от съществено увеличение на цените на хранителните стоки от първа необходимост. При все това, би било много по-добре да се помогне на тези хора чрез известни добавки към дохода или чрез марки за храна, отколкото да се задържат ниски цените на хранителните продукти. Счита се, че целта на политиката да се осигури предпазна мрежа за хората с нисък доход трябва да се разработи и реализира отделно и независимо от регулирането на цените на хранителните стоки.

Цените имат важни информационни и стимулиращи функции. В цената на всяка стока в магазина са въплътени данни за ресурсите, налични в селското стопанство в настоящия момент, цената на привличането на допълнителни ресурси в селското стопанство, способността на селскостопанските работници да произвеждат, очакванията за бъдещите метеорологични условия и бъдещата реколта, цените на други алтернативни хранителни стоки, предпочитанията на стопаните към определени типове производство, желанията на потребителите за дадена стока по отношение на други стоки и услуги, както и много други фактори, които са прекалено много, за да бъдат изброени. Всяка промяна на някое от тези обстоятелства или стойности причинява промяна в цената, като по този начин предава цялата нова информация на всички членове от обществото. Немислимо е регулираните цени да се приближат, макар частично, камо ли да включат съществените данни, които се съ­държат в пазарната цена. Контролираните цени не могат и не реагират по начина, по който реагират пазарните цени.

Цените са също основата на информационна система за стимулите, която позволява на потребителите да уведомяват производителите за желанията си, като награждават (чрез по-високи цени) тези производители, които най-добре и най-бързо задоволяват потребностите им. Ролята на цените е да осигурят приток на ресурси към области, в които има най-голяма нужда от тях, както и да гарантират, че хората ще отдават своето време и енергия в най-важните направления. Чрез структурата на поощрения на свободния пазар, тези, които най-добре задоволяват предпочитанията на потребителите, се награждават в най-голяма степен чрез увеличения на своите доходи.

След като цените играят толкова важна роля за постигане на ефективност в икономиката, абсолютно решаващо значение има тяхното свободно функциониране. Всяко препятствие пред свободното регулиране на цените означава, че се затруднява потока от информация и потребителите престават да имат на разположение механизъм, чрез който могат бързо да предават желанията си на производителите.

Тъй като всички цени са тясно взаимосвързани, всяко частично освобождаване от държавен контрол предизвиква огромни изкривявания в икономиката. Това в особена степен се отнася до селското стопанство, тъй като в него съществуват широки възможности за замяна, както в производството, така и в консумацията. Много селскостопански продукти могат да служат и като готови стоки за консумация, и като суровини за друга част от производствения процес. Възможността за взаимозаменяемост означава, че ако цените на някои стоки са свободни, а на други се контролират, стопаните ще са склонни бързо да намаляват своето производство на контролираните стоки и да увеличат това на неконтролираните стоки.

Вероятно ще се контролират цените на стоките от първа необходимост. Това още повече ще изостри проблема, свързан с производството на важни хранителни стоки, които имат особено значение за бедните. Частичното освобождаване от държавен контрол също означава, че производителите ще се изправят пред редица деформирани цени за своите суровини и ще се появят дефицитни стоки, важни за процеса на производство. Отбелязва се голяма доза обезверяване от страна на някои частници, които не могат да закупят висококачествен и с постоянно съдържание фураж за животните си. Селското стопанство може ефикасно да изхранва българския народ и да спечели от външнотърговския обмен само при напълно свободен режим на цените.

Важно е също така да се отбележи, че на базата на историческия опит в други страни, колкото по-дълго едни цени се контролират, толкова по-трудно е те да бъдат освободени. В настоящия момент съществува общо настроение в полза на икономическите реформи в стопанството и, ако са взети подходящи мерки за социално осигуряване на бедните и на хората с ниски доходи, може да бъде политически възможно да се освободят цените на хранителните стоки от първа необходимост. Колкото повече се отлага освобождаването на цените от държавен контрол, толкова по-трудно ще бъде това да се постигне в по-късен етап. Задържането на ниски цени чрез правителствени декрети почти сигурно ще доведе до засилване на политическия натиск за запазване на контрола.

В някои случаи, когато цените са задържани под нивото на пазарния обмен, потребителите започват да мислят, че имат право на тези стои на такива цени и ще оказват значителен политически натиск, за да ги запазят. От друга страна, ако контролираните цени се определят и поддържат над нивото на пазарния обмен, селскостопанските производители ще се организират в група за политически натиск и ще оказват значително въздействие върху правителството, за да запазят привилегированото си положение. Човек трябва само да се запознае с трудностите, с които се срещат правителствата на повечето страни в света, при освобождаването на селскостопанските си пазари, за да подкрепи нашето становище.

Поради това, препоръчва се да се освободят напълно цените за всички селскостопански продукти и вложения, като това стане веднага щом започнат да се прилагат предпазни мерките. Освобождаването на цените трябва да предшества приватизацията на земята. Цените на свободния пазар също така ще предоставят на селските стопани важна информация за цените, с които те могат да участват в търговете за земя и други вложения в производството.

Други въпроси

• Възрастовата структура в селското стопанство

Някои хора в България изпитват значително безпокойство от лошото възрастово разпределение в селското стопанство и от невъзможността в момента да бъдат привлечени млади хора в този сектор. Всякакви опити, обаче, да се субсидират младите хора или да се въведат специални стимули, за да се завърнат те към селското стопанство, са свързани с всевъзможни проблеми. Всяка такава програма ще повдигне множество въпроси, за справедливостта и ефективността, и едва ли ще бъде много ефективна. Но ако земята е частна и може да се прехвърля, така че хората да могат да я уедряват в доходни стопанства, и ако цените са свободни, има всички основания да се очаква, че младите хора ще бъдат привлечени в селското стопанство. Най-простият и най-ефикасният начин да се насърчат младите хора да навлязат в тази част на икономиката е просто да им се даде възможност да печелят и да бъдат освободени от ненужни ограничения.

• Регулиране в селското стопанство

В повечето страни по света селското стопанство действа при различни наредби за цените и/или продукцията. Изобилстват ограничения, които постановяват кой може да се занимава със селскостопанска дейност, а съществуват и множество регулационни препятствия, които засягат формата и типа на производствените единици в селското стопанство. Всички тези ограничения са тежък товар за икономическата ефективност [7]. Има предостатъчно доказателства, че във всяка страна, където тези наредби съществуват, общото благосъстояние на обществото е по-ниско, поради тези пречки пред пазара [8]. Въпреки това, поради намесата на политиката, такива ограничения съществуват.

В много от по-богатите страни по света тези ограничения са най-обременителни. Тези икономики, обаче, са вече доста производителни и причиняваните неефективности често не се забелязват от пръв поглед. България не може да си позволи такава грешка. Неефективността в селскостопанското производство е лукс, който струва прекалено много. Селското стопанство в България трябва да работи с максимален капацитет, както за да изхрани собствения си народ, така и за да развие важен източник за износа. Практически никой не твърди, че ограниченията на селското стопанство по света подобряват ефективността. България ще направи добре, ако избегне подобна регулационна неефективност.

• Селско стопанство и егалитаризъм

Селскостопанската политика изглежда особено податлива на егалитарни настроения. Политиците често са благосклонни към преразпределение на земята, за да задоволят конкретни социални цели, като често се въвеждат ограничения върху собствеността на земята, за да се поддържа равенство в благосъстоянието. Но тогава егалитарните целв струват скъпо от гледна точка на селскостопанската производителност. Правото на собственост трябва да бъде пълно и да се прехвърля без ог­раничения, за да могат действащите единици да бъдат с оптимален размер. Ограниченията върху правото на собственост, които често се предлагат в името на социалната справедливост, са сериозни препятствия пред ефективността. Тъй като в момента България се нуждае от високи нива в производството на храни и влакна, Парламентът трябва да бъде много внимателен да не използва приватизацията за нещо повече от определяне на ясни права, които да могат да се прехвърлят.

• Структурата на капиталовите пазари и финансирането на селското стопанство

Отчита се, че в краткосрочна перспектива може да няма достатъчно налични капитали, за да се финансират всички промени, необходими за едно производително селско стопанство. Поради това, както бе споменато по-горе, ние предлагаме план за финансиране, според който правителството и бившите собственици ще получават разсрочено изплащане на селскостопанската земя и на другите вложени средства за определен брой години. Но освен началното финансиране, ние смятаме, че не бива да се правят други опити да се структурират капиталовите пазари за селското стопанство. Ако земята е напълно приватизирана, ще има значителен приток на капитали към селското стопанство от други източници в България, както и от чуждестранни вложители. Всеки по-нататъшен опит за намеса в капиталовите пазари ще създаде икономически неефективности. Също така има и опасност кредитът във вид на субсидии да се окаже много скъп и да създаде допълнително напрежение в правителствения бюджет.

Много реален проблем е неправилното разпределение на ресурсите на българското селско стопанство. Но трябва да се признае, че това неправилно разпределение дава съществени възможности. Предприемчивите ще видят, че това неправилно разпределение създава потенциал за значителни печалби. В условията на свободен пазар с възможности за прехвърляне без ограничения на правото на собственост, предприемачите ще инвестират капитали и усилия, за да приведат в равновесие сел­скостопанската икономика. Следователно, може да се приеме, че както проблемът, свързан с липсата на капитали, така и проблемът с възрастовата структура ще се облекчат от реализирането на печалби веднага щом цените станат свободни, а правото на собствеността — гарантирано. В такъв случай също обичайните капиталови пазари ще действат в селското стопанство като банки, спестовни и кредитни институции, застрахователни и пенсионни планове, а селскостопанските кооперативи ще станат важни източници за финансиране на селскостопански дейности.

Остава и проблемът за съществуващия дълг в селското стопанство, Част от този дълг е опростен, но една част остава. Ние препоръчваме оставащият дълг да не се прикрепва към нито един от имотите, които се приватизират. Има две съображения в полза на тази препоръка. Първо, в много случаи дългът съществува поради лоши управленски решения в миналото. Затова е неподходящо да се изисква от купувачите да носят отговорност за този дълг. Второ, ние очакваме кооперативите да се раз­делят на множество по-малки единици в резултат от разпродажбата на търгове, при което ще бъде трудно по един справедлив начин да се прехвърли част от дълга на кооператива към всеки отделен имот.

• Застраховки

Подобно на проблема с липсата на капитали, потребностите от застраховки в селското стопанство ще се разрешат от само себе си, щом пазарите станат свободни. Осигуряването на застраховки срещу времето и други рискове е една обичайна функция на пазара, която ще се развие, щом хората видят, че е възможно това да се направи. Няма да са необходими никакви допълнителни реформи извън тези, предложени по отношение на застрахователната сфера в друг раздел на този доклад.

• Кризата на доверие в селското стопанство

Много хора не вярват, че реформите са истински или ще бъдат постоянни и това е съществена пречка пред икономическата ефективност в селското стопанство. Важно е, че значителен брой хора казват, че ще почакат да видят дали правителството спазва обещанията си. Докато хората не повярват, че правото на собственост е сигурно и че няма да има намеса в цените, те ще се въздържат да инвестират ресурси в селскостопанското производство или да се включват в процеса на образуване на производствени единици с оптимален размер. Следователно, ключово значение има всичко, което е замислено и насочено към увеличаване на доверието на гражданите на България (и на външните инвеститори). От тук доверието е още една причина, поради която всички селскостопански цени трябва веднага да бъдат освободени и поради която не би трябвало да се налагат допълнителни ограничения.

Предлага се също така законовата уредба, чрез която се приватизира селскостопанската земя, да включва гаранции "от конституционен тип" за сигурността на правото на собственост. Както се разбира, подобни декларации не са всъщност част от новата конституция, но те ще имат важната роля да убедят участниците в пазара, че реформите са постоянни. Предлага се да се разгледа вариант, подобен на частта за правото на собственост от поправките на конституцията, предложени от професор Сийгън.

• Определяне и осигуряване на правото на собственост

В свободната пазарна икономика правителството има съответна роля при определяне и осигуряване спазването на правата. Поради това трябва да е създадена подходяща система от съдилища за разрешаване на споровете по собствеността. Също така, правителството трябва да осигури средства и механизми за регистрация на документите. Регистрирането на документите не трябва по никакъв начин да пречи на пазарните сделки, а трябва просто да бъде хранилище за описание на имоти, които регистрират собствеността.

• Проблемът с монопола в разпределението на храните

Приватизацията на разпределителната мрежа е разглеждана в други части на настоящия доклад. Поради това ще отбележим само, че трябва бързо да се въведе конкуренция в секторите на разпределението и търговията, за да бъде сигурно, че стопаните няма да продават на монополни инстанции, които заплащат изкуствено занижени цени за селскостопанските продукти. Разрешението за фирмите от мрежата за разпределение на храните да работят с всякакви стоки, представлява важна първа стъпка към въвеждането на конкуренция. Също така свободата на навлизане (премахване на всички регулационни бариери и пречки като обременителни изисквания за лицензиране) означава, че други фирми по разпределението могат да започнат да предлагат на производителите алтернативни пазарни възможности. Ако наистина съществува свобода на навлизането, съмнително е дали монополните елементи ще останат много силни в селскостопанския сектор.

• Свободна търговия

Макар че ще има болезнен начален период на приспособяване, дългосрочното здраве на селскостопанския сектор ще бъде много по-добро в условията на един режим на свободна външна търговия, отколкото на външна търговия с ограничения. Стопаните трябва да имат възможност да закупуват материали от други държави и трябва да имат достъп до нови технологии. Данъците или вносните квоти върху тези материали ще увеличат изкуствено производствените разходи. България има съ­ществен потенциал за продажба на селскостопанските си стоки на международните пазари и всякакви ограничения на износа ще намалят този потенциал. Като полезен ориентир се предлага да се използват моделите на Хонгконг или Тайван.

• Едри стопанства от фабричен тип

В селското стопанство съществуват производствени единици, които не подлежат на подходящо разделяне на по-малки единици. Например, някои големи свинеферми могат да бъдат много по-печеливши, ако останат цели, отколкото ако бъдат раздробени на по-малки единици. Тъй като тези едромащабни единици се приближават до фабриките, към тях може да се приложат препоръките за приватизация на фабриките, съдържащи се в други части на настоящия доклад. Заедно с това, простият процес на наддаване на търг, разгледан като втори вариант за приватизация, може с успех да се приложи и към тези единици. Отделният индивид може да предпочете да залага за цялата единица или да счита, че една част от нея може да бъде управлявана плодотворно. Във всеки от тези случаи, той ще заяви своето намерение и единицата с размера, от който той се интересува, ще бъде обявена на търг. Разбира се, ще се приемат залози от отделни лица, както и от групи хора.

• Гори и други неселскостопански ресурси

Значителна част от България е покрита с гори, като тези земи предлагат значителен потенциал за селскостопанско производство и почивно дело. Опитът от други страни обаче показва, че държавната собственост над ресурси от този тип води до голяма неефективност [9]. В България има също много привлекателни ловни резервати, които са държавна собственост. Във всички тези случаи частната собственост предлага по-голяма гъвкавост, повече стимули за ефективно производство и по-голямо внимание към променящите се потребности в сравнение с държавната собственост. Препоръчва се всички гори и ловни резервати да се предложат за продажба чрез търгове, разгледани като втори вариант. Тъй като най-висок приоритет има приватизацията на съществуващото селскостопанско производство, приватизацията на горите може да се предприеме като втори етап, може би година по-късно. Тези земи са важни икономически ресурси, поради което те трябва много скоро да преминат в частни ръце. Ако горите се приватизират, както се предлага по-горе, то трябва да се изплати компенсация на бившите собственици, когато техните права се докажат.

Фактът, че се препоръчва приватизация на горите и местата за почивка по съображения за ефективност, не означава, че най-пълното и добро използване на тези земи винаги е свързано с непосредствено производство на селскостопанска продукция. В много случаи, най-доброто използване на тези земи е за почивка и за осигуряването на приятен контакт с природата. Но пазарът може да задоволи потребителското търсене за тези стоки и услуги по-добре, отколкото правителството, така че приватизацията на тези земи е важна първа стъпка към осигуряването на стимули да се отговори на потребностите в почивното дело и природната среда [10]. Свръхексшюатацията на държавните земи предизвиква нарастващо безпокойство в много западни страни и много от еколозите в наши дни признават, че частният пазар е най-добрият според тях начин да се осигури опазване на земята, за да има повече места за контакти с природната среда. Глава 18

Енергетика, Полезни изкопаеми, Минно дело, Химическа промишленост

Алън Е. Ейбръхамс

Резюме

За българската енергетика е характерна ограничената - поне за най-близкото бъдеще - наличност на местни енергийни ресурси с приемливо качество. Освен това, както съществуващите местни ресурси, така и вносните се използуват неефективно, а са налице и екологични проблеми поради използуването на липштни въглища, които са основна местна суровина, за производство на електроенергия.

Като последица от това състояние на енергетиката, България е изключително уязвима от всяко временно нарушаване на енергийния внос. Страната е изправена и пред сериозния проблем да се настрои към по-високите цени на внасяните енергоизточници, тъй като основният доставчик - Съветският съюз - се ориентира към търговска политика, основаваща се на световггите цени, а не към субсидирани доставки.

Сегашните приоритети в областта на енергетиката включват увеличаването на производството на електричество на базата на лигнитните въглища, на водните и ядрените енергийни източници; разширяването на системата на централното парно отопление на жилищните сгради и по-ефикасното и екологосъобразно използване на горивата и енергията. Съществува сериозно основание да се смята, че ако в енергетиката не се премине към ориентирани спрямо пазара цени, тези усилия ще имат в най-добрия случай ограничен успех. При сегашната система енергията, която различните видове потребители заплащат, има цената на почти безплатен продукт, а това влияе твърде отрицателгго на стимулите за пестенето й и на разработването на нови енергийни източници.

В допълнение към реформата на цените трябва да се положат усилия за децентрализация на енергийния отрасъл и за приватизация в близко бъдеще на важната област на въгледобива. При положение, че бъде извършена реформа на цените и се предприемат стъпки към приватизация, има основание да се очаква бърза поява на способни предприемачи в сферата на алтернативните горива, пестенето на енергията и екологичния контрол. "

Полезни изкопаеми и минно дело

Голям проблем в областта на минното дело и полезните изкопаеми е безуспешното, засега, търсене на значителни залежи от петрол на сушата и в континенталния шелф, въпреки признаците, че такива залежи може би има. При съществуващия проблем с цените и наличността от суров петрол и при сегашните пазарни колебания България е изправена пред сериозни затруднения да натоварва нефтопреработващите мощности и пред големи производствени разходи. В други области на минното дело и на добива гга полезни изкопаеми осъществяването на някои перспективни проекти се забавя поради липса на финансови средства и техника.

Неуспехът при търсенето на петрол е свързан с остарялата техника и технология на сондиране, както и с липсата на финансови средства. Като сп.нка към нрсодолянанс на това положение сега се правят опити да се предоставят права на чуждестранни компании за сондиране в определени участъци па сушата и в шслфовата зона. Има основание да се смята, че възприетият механизъм, но който се предоставят тези прана, може да се окаже неспособен да привлече реномирани компании предвид на големия риск от несполука, с който обикновено с свързано търсенето на петрол и предвид ширещите се съмнения, че климатът за инвестиране в Б1лгария е благоприятен.

Подчертана е необходимостта да се предоставят повече стимули на чуждестранните компании. Има се предвид тези стимули да бъдат обвързани с активното участие на независими Гплгарски предприемачи.

Химическа промишленост

Българската химическа промишленост страда от прекаленото наблягане върху производството на "готови" химикали с ниска стойност, от производствени проблеми, дължащи се на остарели съоръжения, и от свръхцентрализация. За да е рентабилно, производството на готови химически продукти изисква високо равнище на производителност, осигурен голям пазар и евтини суровини и енергия. Нито един от тези елементи не е налице в момента, нито пък има вероятност да бъде налице в обозримото бъдеше. Като допълнение към това проблемите в някои случаи се усложняват и от остарелите съоръжения.

Реформата в българския химически отрасъл налага преминаване към производство на специални химически продукти с висока стойност, неизбежно спиране на онези от съществуващите производствени предприятия, които не дават надежди за бъдеща жизнеспособност и снижаване на равнището на централизация в отрасъла. България вече си е извоювала позиции в производството на специални химически продукти, например в областта на фармацевтиката и вече се проявява интерес към някои специализирани проекти. Насърчаването на независими предприемачи би довело и до осъществяването на много нови проекти.

В момента се полагат усилия за приватизация в областта на разпределението на химическите продукти вътре в страната. Тези усилия би трябвало да бъдат разширени колкото е възможно по-скоро, така че да обхванат и приватизацията на определени производствени дейности. Тъй като производството на повечето от химическите продукти по правило не изисква голям разход на труд, спирането на нерентабилните предприятия няма да създаде големи затруднения, още повече, че ра­ботниците ще бъдат погълнати от предприятията за производство на специални химически продукти.