Планът за разорение на България

Формулиране на проблема

До голяма степен българският енергиен отрасъл се контролира от Комитета по енергетика при Министерския съвет на България. Проблемите в онази част от този отрасъл, която е под контрола на Комитета, могат да се групират в две основни категории:

• Ограничена наличност на местни енергийни ресурси с приемливо качество;

• Неефективно използване на наличните в момента местни ресурси, както и на ресурсите, които се внасят.

Ограничени местни енергийни ресурси

За нещастие местните енергийни ресурси са недостатъчни, но, разбира се, това с нещо, което с било предопределено в ранните геологически епохи. В този смисъл се отбелязва, че местните ресурси от висококачествени органични горива - битуминозни въглища, суров петрол и природен газ - по принцип задоволяват по-малко от 1 на сто от енергийните нужди на страната. България, обаче, разполага със значителни запаси от нискокалорични лигнитни (кафяви) въглища, които се използват нашироко за производство на електричество и по принцип задоволяват около 30 на сто от нуждите на страната от електроенергия. Използването на лигнитните въглища дори при най-благоприятни условия създава значителни екологични проблеми. Още повече че българските лигнитни въглища се смятат за най-нискокачествените в света и "приличат повече на пръст, отколкото на въглища". Качеството на лигнитните въглища с различно в зависимост от находището, гго навсякъде добиваните въглища са нискокалорични, с високо съдържание на пепел и влага, а често и на сяра.

Ядрената еггергия, получавана от съществуващата централа в Козлодуй, задоволява около 36 на сто от нуждите на България от електричество; В Белене се строи втора атомна електроцентрала. Както и в други страни, развитието на ядрената енергетика се спъва от реални и/или въображаеми заплахи за природната среда и за безопасността.

България има възможност да задоволи част от енергийните си нужди от водноелектрически централи, например като тази при язовир "Антонивановци". Засега се използва само около една трета от съществуващия енергиен потенциал на водните ресурси. Водата обаче се оказа недостатъчно надежден източник на енергия поради периодичните засушавания. България вече шеста година е в цикъл на сериозно засушаване, поради което се използуват само 25 на сто от съществуващите водни централи.

Общата картина на българската енергетика допълва геотермалната енергия от ограничен брой топли минерални извори, която осигурява съвсем малка част от общото количество енергия. Съществува и потенциална възможност за използване на слънчевата енергия предвид особеностите на климата с 200 слънчеви дни в годината. Засега слънчевата енергия се използва в съвсем ограничен мащаб при производство на топла вода.

При ограничената, засега, наличност на местни енергийни ресурси, България разчита на внос за задоволяване на значителна част от енергийните си нужди. По принцип повече от половината от електроенергията, произвеждана от топлоелектрическите централи, е за сметка на вносни въглища. Освен това мрежата от български електроцентрали е част от по-голяма система, включваща Съветския съюз, Румъния, Югославия, Турция и Гърция. Като част от тази система България внася електроенергия, произведена от атомните електроцентрали в Съветска Украйна. България е почти напълно зависима от вноса на суров петрол и петролни продукти, необходими за транспортния й парк и за нефтохимическата й промишленост.

Тази голяма зависимост на България от вноса на енергия я прави твърде уязвима при непосредствени нарушения в ритъма на енергийните доставки. В това отношение тя е сериозно засегната от сегашната криза в Персийския залив, а за в бъдеще може да почувства отрицателното въздействие на нестабилността в Съветския съюз и Румъния. В по- дългосрочна перспектива се очертава твърде сериозна пренагласа, тъй като Съветският съюз предприема стъпки към оценяване на енергийни те продукти, които изнася за Източна Европа, по световните, а не по субсидирани цени както в миналото.

Неефективно използване на енергията

Посочените по-горе сериозни проблеми във връзка с енергоснабдяването се изострят от нещо, което може да бъде определено само като модел на извънредно голямото търсене. Средното потребление на електроенергия в България на човек от населението е 5500 киловатчаса за година, което е почти колкото във Франция. Едно потребление почти колкото френското до голяма степен е показател за неефективното използване на енергията, а не за жизнено равнище съответно на френското. Такива домашни удобства, като климатичната инсталация във Франция са нещо обикновено, докато в България са рядкост.

Един от важните фактори, на които се дължи голямото потребление на електроенергия, е използването на електричеството за отопление на домовете. В досегашната жилищна политика на България е залегнала идеята за отопляване на многофамилни блокове от апартаменти чрез топла вода, получена от изгарянето на нискокалорични въглища в построени наблизо топлоелектрически централи. На теория такъв подход има сериозно оправдание предвид възможностите за икономии и за по-добър контрол върху замърсяването на природата в сравнение с отопляването чрез печки във всяко отделно жилище.

На практика съчетанието от фактори като: закъснения при инсталирането на парно отопление, прекомерни загуби на топлина по тръбопроводите, липса на изолация, повреди и други често принуждава хората да отопляват домовете си през периодите на застудяване (от средата на октомври до средата на април) с електрически печки и радиатори. Този начин на отопляване се насърчава допълнително от ценовата политика, в резултат на която българските цени на електроенергията са най-ниските в Европа.

Самият факт, че електроенергията в България е почти безплатна, се превръща в препятствие пред ефективното й използване в промишлеността, която е голям потребител на електричество (особено химическата промишленост и металургията). Например, въпреки че към някои заводи има изградени собствени генераторни станции, никъде не е разгърнат пълният потенциал на собственото електропроизводство. Друга област, в която липсата на реалистични цени води до неефективно използване на енергийните ресурси, е отоплението и осветлението на обществените сгради, за което не е изградена система за ефикасен контрол.

Трябва да се отбележи също, че в селските райони отопляването на жилищата често се извършва чрез изгаряне на дърва. Тази практика, както и на много други места по света,е свързана с изсичане на гори.

Формулиране на потребностите

От гледна точка на енергоснабдяването има нужда от по-ефективно използване на наличните местни енергийни ресурси, както и от усилия за разкриване и експлоатация на нови. По отношение на първото е нужно да се подобри технологията на сондирането и извличането на петрол от съществуващите находища на сушата; да се прилагат по-ефективни и екологообразни методи за използване на лигнитните въглища, да се развиват ядрената и хидроенергетиката, да се полагат усилия за получаване на енергия от алтернативни източници, включително топлите минерални извори и слънцето. По отношение на второто с нужно да се разгърне потенциалът на откритите значителни находища от висококачествени въглища в Североизточна България (Добруджа) и потенциалът, какъвто и да е той, на петрола в континенталния шелф. Що се отнася до въглищата, от 20 години се знае за наличието на около 3 мииарда тона, но опити за експлоатация на това находище не са правени поради голямата му дълбочина (между 1,4 и 1,8 хиляди метра) и съществуването на няколко водоносни слоя. Изгледите за добив на петрол от шелфа се разглеждат отделно по-нататък.

Трябва да се признае, че и в най-добрия случай приток на висококачествени органични горива за известно време няма да има. При това положение има нужда от по-ефективно използване на енергията, включително чрез подобряване на системата за парно отопление на жилищата, чрез използване на изолация, собствени генераторни станции и т.н. Бързите стъпки за постене на енергия са малко вероятни при отсъствието на разумни цени и на стимули за отделните предприятия.

Реформи и цели на реформите

Трябва да се отбележи, че Комитетът по енергетика отговаря за производството и разпределението на електрическата енергия за всички потребители, включително за домакинствата, за промишлени, правителствени и търговски нужди. Комитетът отговаря за производството на въглища, за няколко изследователски института и за вноса на въглища и електроенергия. Въпросите на петрола, обаче, не са от компетенцията на този комитет, а на Комитета но геология.

В годишния си доклад за 1988 г. Комитетът по енергетика определя приоритетните направления на своята дейност, между които са:

• Увеличаване производството на електричество на базата на изгарянето на лигнитните въглища, на базата на водните ресурси и на ядрената енергия;

• Разширяване системата за парно отопление;

• Ефективно и икономично използване на горивата и енергията;

• Подобряване на екологичния контрол (върху дима от комините и отпадъчните води от топлоелектрическите централи). Въпреки че изброените по-горе приоритети, изглежда, остават неизменни, от проведени в Комитета разговори се установява висока степен на осъзнаване колко е важен въпросът за цените. В този смисъл сегашният подход в ценообразуването се описва шеговито като "планирани загуби и печалба от разликата". Това означава, че когато ценообразуването сочи проектни загуби от 10 на сто, но благодарение на упоритата работа реалните загуби са 5 на сто, резултатът в крайна сметка е 5 на сто печалба от разликата.

Варианти на реформата

Вариантите на реформата на българската енергетика включват:

• Въвеждане на ценообразуване според пазара;

• Насърчаване на предприемачеството;

• Децентрализация и приватизация.

Освен това, разширяването на частната собственост върху жилищни сгради и приватизацията на търговската и промишлената дейност щеокажат значително благотворно влияние върху реформата на енергийния отрасъл.

Пазарни цени

Ролята на ценообразуването при пазарната икономика за разпределянето на енергийните ресурси по най-икономичния и ефективен начин с теоретически обоснована и постоянно се проявява в практиката. И обратното, установяването чрез нормативен акт на цени, които не отразяват моментното съотношение между търсенето и предлагането, обикновено води до прахосване, неефективност и понижено жизнено равнище. От написаното по-горе става очевидно, че възприетата в миналото практика при ценообразуването води не само до прахосване на енергийни ресурси в краткосрочна перспектива, но и до сюдаването на жилищна и промишлена инфраструктура с присъщите за нея неблагополучия. Ако това положение се отнесе към градското водоснабдяване в Ню Йорк, всеки пропуск да се измери разходът на вода в отделните жилищни сгради би довел до разхищаването на огромно количество от това почти безплатно комунално благо.

При тези обстоятелства определянето на цените на електричеството, парата и топлата вода на реални пазарни равнища, близки до тези в други части на Европа, е от първостепенна важност. Без такъв подход няма стимул за домакинствата и промишлените потребители да пестят, няма стимул за собствено електропроизводство, за използване на изолация и за въвеждане на други подобрения. Няма и основа за появата на предприемачи в енергийния отрасъл.

Признава се обаче, че въвеждането на реалистични пазарни цени на енергията ще предизвика незабавни и значителни затруднения за всички потребители. В последствие тези затруднения ще се задълбочат, тъй като поскъпването на енергията ще предизвика поскъпване на повечето потребителски стоки. Трябва да се отбележи също така, че доколкото в момента разпределението на повечето видове енергия е по същество монополизирано, потребителите са лишени от възможност да прибяг­нат към други източници.Тази тежка ситуация се откроява най-ясно в случая с домакинствата, които са принудени да използват електричество, за да се отопляват.

При преминаването към реалистично ценообразуване има две възможности: преминаване на етапи за продължителен период или незабавно възприемане на пазарните цени. Първата възможност ще смекчи непосредствените последици върху потребителите, но в същото време ще удължи периода на прехода и ще намали непосредствените облаги. С оглед сериозността на сегашното положение по-бързият преход се оказва най-желателен, като последиците за домакинствата бъдат смекчели чрез данъчни облекчения и селективно субсидиране на доходите.

Предприемачество

Има сериозно основание да се смята, че при реалистично ценообразуване в отрасъла на енергетиката, бързо ще се появят предприемачи, особено, когато потискането на предприемчивостта изчезне от българската икономика като цяло. Области, в които може да се прояви предприемчивостта, са доставката на газ пропан и на газови уреди в жилищните райони, където няма парно отопление (включително и в селските райони); производството на малки инсталации за използване на слънчевата енергия; изработване на уплътнения за прозорци, изолация на комини, производство на по-икономични електроуреди и на усъвършенствани електронни системи за контрол и най-ефективно отопляпяне и осветление на жилищата. В промишлеността, вероятно, бързо ще се появят независими фирми за производство и инженерни услуги в области като съпътствуващото енергопроизводство, развитието на по-ефективни и екологосъобразни системи за изгаряне на горивото и за енергиенконтрол.

Децентрализация и приватизация

Друга насока на реформата на българския енергиен отрасъл е децентрализацията на сегашната организационна структура. Както бе посочено но-горе, добивът на въглища сега се контролира от Комитета по енергетика. Приватизацията на този добив би облагодетелствала пряко Комитета по енергетика, тъй като появата на множество конкуриращи се компании в областта на въгледобива и конкуренцията на цените ще доведе до намаляване на цената на въглищата и ще насърчи повишаването на качеството на производството и сигурността на доставките. Ако вече не отговаря за производството на въглища, Комитетът но енергетика ще може да се съсредоточи върху основните си функции - производство и разпределение на елсктроенергията.

Приватизацията на въгледобива ще осигури също така субекти на делова дейност, които ще бъдат по-удобни за създаване на евентуални смесени предприятия с чуждестранни компании. Фирми, за които човек се сеща в тази връзка, са "Пийбоди коул къмнъни" (поделение на "Хенсън П.Л. къмпъни", Великобритания) и "Консолидейтид коул къмпъни" (поделение на "Е.И. Дюпон дьо Немур енд ко.", САЩ). Партньорството с такива компании може да се окаже много важно при всеки опит за разработване на огромното, но недостъпно находище от битумипозни въглища в Североизточна България, което бе споменато по-горе.

Отделен е въпросът за приватизацията на самия Комитет по енергетика. В САЩ по-голямата част от производството на електроенергия и разпределението на природен газ е в ръцете на частни акционерни компании, като цените се регулират от правителството. Тези компании по принцип се радват на местен монополизъм, като е общоприето, че поради технологичната им същност те са "естествени" монополисти. При тази промишлена структура има тенденция енергийните компании в САЩ да функционират един вид като правителствени субекти.

От много години е общоприето също, че и телефонните връзки на далечни разстояния са естествено монополизирани, но това убеждение бе отхвърлено с появата на множество съперничещи си фирми. В областта на енергетиката в САЩ се появяват все повече и повече признаци, че състоянието на естествен монополизъм не е неизбежно. Досегашният напредък в посока към разрушаване на монополизма се дължи на изграждането на независими топлоелектрически и водноелектрически централи в големите промишлени предприятия на конкуренция между доставчиците на електроенергия и природен газ и на скромните стъпки към създаване на домашни електроцентрали на базата на слънчевата енергия и други алтернативни енергийни системи.

Има достатъчно основания да се смята, че бързото технологично развитие в такива области като компютъризираните микроелектрически вериги, резервоари за гориво и преноса на енергия ще доведат до рязко по-нататъшно разпадане на традиционния естествен монополизъм в електропроизводството. Макар приватизацията на Комитета по енергетика вероятно да не е поставена като непосредствена задача, възможната приватизация на този комитет ще му бъде от полза, тъй като ще му осигури по-голяма гъвкавост при осъществяването на неизбежните технологични промени и ще премахне свойствените за държавния монополизъм недостатъци в условията на появяващи се конкурентни доставчици на енергия.

Приватизация на жилищния фонд и стопанската дейност

Важно допълнение към непосредствената реформа на енергийния отрасъл са едновременните стъпки към по-нататъшно разширяване на вече значителното равнище на частната жилищна собственост и приватизацията на търговията и индустрията. Частната собственост върху жилищния фонд води до по-ефективно използване на енергията поради следните причини:

• Юридически закрепеното право на собственост насърчава извършването на подобрения в жилището;

• Частната собственост създава уравновесяваш пазарен натиск върху доставчиците на енергия.

По отношение на първата точка, оказва се, че в цял свят обитателите, които имат статут на наематели, се въздържат да правят подобрения в собствеността, дори когато са обвързани с доста продължителен договор. Общо взето подобренията, извършвани от наематели, стават част от наемания имот и наемателят се лишава от тях без компенсация, когато напуска имота. От друга страна, при частната собственост всички подобрения са притежание на собственика и по принцип се включват в продажната цена на имота, когато собственикът му пожелае да се освободи от него.

Следователно при частната собственост собственикът е защитен, когато прави подобрения, включително и подобрения, които водят до икономия на енергия - изолации, устройства за автоматично изключване (спестяващи топлина и светлина) и т. н. Освен от прекия икономически стимул за въвеждане на спестяващи снсршя подобрения при частния потребител на енергия съществува и психологическия фактор, известен като "гордост от притежаването".

По отношение на втората точка разширяването на частната собственост върху жилищния фонд, търговията и промишлеността води до възникването на група хора с общ интерес от ефективно енергоснабдяване. Това може да се види най-лесно в случая с управителния съвет на жилищната собственост, притежавана по силата на договор за съвместно владеене. Този съвет има интерес да контролира разходите и качеството на енергията и сам има възможност да насочи уравновесяваша пазарна сила срещу доставчика на енергия.

Съществуването на уравновесяваща пазарна сила от страна на потребителите на енергия има специфична стойност за България, където толкова много жилищни блокове са с парно отопление. В този случай наличието на уравновесяваща пазарна сила ще окаже натиск върху доставчиците на енергия да извършат такива подобрения като поставянето на по-усъвършенствувани котли, надеждна изолация на тръбите за предотвратяване на загубите на топлина и поддържането на водопроводите за избягване на загуби от течове.

В случая с частната търговска и промишлена дейност може да се очаква, че подобни на горните фактори ще окажат положително възействие върху ефективното използване на енергията. Например частните собственици на дадено промишлено предприятие имат по-голям стимул да инсталират собствени генератори, топлообменници за използване на остатъчната топлина, електронни устройства за изключване на осветлението, когато то не е необходимо и други подобрения от този род. Частните търговци, действащи в търговски сдружения, също могат да упражнят уравновесяващ пазарен натиск върху доставчиците на енергия.

Най-после приватизацията на строителния отрасъл също ще има положително въздействие. Строителите на жилищни, търговски и промишлени обекти в условията на пазарна икономика ще се стремят да влагат в сградите енергоспестяващи материали като средство за постигане на предимство пред конкурентите им.

Реформа на минното дело и добива на полезни изкопаеми

Формулиране на проблема

Комитетът по геология при Министерския съвет на България отговаря за проучването и експлоатацията на всички видове полезни изкопаеми. Комитетът отговаря само за петрола и газа, а самият добив и обработката на другите полезни изкопаеми е от компетенцията на отделните производствени единици. При петрола и газа обаче комитетът отговаря както за добива, така и за обработката. Проблеми в областите, които са от компетенцията на на Комитета по геология:

• Липсата засега на какъвто и да било голям успех при търсенето на петрол и газ;

• Различни фактори, които задържат разработването на местните ресурси от черни и цветни метали и от неметали.

Петрол и газ

Приблизително от 1970 г. България добива малки количества петрол и газ от находища в централната част на Северна България. Напоследък годишният добив на петрол общо взето едва надхвърля 1 милион тона. За природния газ сведенията са, че добивът е малко под 5 милиарда кубически фута годишно. През последните години добивът от находищата на сушата намалява, но се очаква през 1993 г. да настъпи подобрение.

Опитите да бъде открит петрол в шелфа на Черно море датират отпреди около 20 години и резултатите от тях не са особено насърчителни. За няколко участъци се знае, че са в последна фаза на експлоатация, а обозначените резерви по всяка вероятност не са големи. Провалът на 20-годишната програма за постигане на по-осезаеми резултати стана причина Комитетът да бъде подложен на критики. Отбелязва се обаче, че дейността му е била спъвана от неподходяща технология, остарели съоръжения за сондиране, некачествени свредели и апаратура за сеизмични изследвания. Трябва да се отбележи също, че досега търсенето на петрол в континенталния шелф е било ограничавано само по северното крайбрежие, а за шелфа в южната част се знае малко.

Липсата на местен суров петрол, съчетана с растящите разходи за внос на суровината и дори проблемът със самата й наличност поставят сериозни въпроси пред българската нефтопреработвателна промишленост. Българските нефтопреработвателни предприятия в Бургас, Плевен и Русе имат капацитет да преработват по 300 000 барела на ден. За сравнение, Швейцария може да преработва по 132 000 барела на ден. Населението на България е около 1,4 пъти по-голямо от населението на Швейцария, но капацитетът на българската нефтопреработвателна промишленост е близо 2,3 пъти по-голям. Същевременно регистрираните в Швейцария моторни превозни средства са около 3,5 пъти повече от българските. При тези обстоятелства е очевидно, че българската нефтопреработвателна промишленост не може да работи ефективно без наличието на голям пазар за износ на петролни продукти, пазар, какъвто бъдещето далеч не обещава.

Необходими са допълнителни подробности за нефтопреработвателните предприятия, за да може да се определи доколко подходяща е съществуващата технология например за каталитичен крекинг, хидрообработка и т.н. Предполага се, че възможностите за хидродесул - фатизация са недостатъчни, за да поемат бъдещото количество суров петрол с по-голямо съдържание на сяра.

Полезни изкопаеми, съдържащи черни и цветни метали и неметали

Като се изключи малкото находище на железен карбонат близо до София, България е бедна на желязна руда. Поради това страната получава по-голямата част от железните руди, феросплави и други полуфабрикати от Съветския съюз, а в замяна на това изнася готови продукти, включително ламарина, листова стомана и тръби. Находището на желязо близо до София е с високо съдържание на барит и се експлоатира в момента, но по лоша технология.

От цветните метали най-разпространени в България са медта, оловото, цинкът, среброто и златото. Открити са и залежи от волфрам и манган. В добива на мед са постигнати добри резултати и може да се очаква, че производството й ще се увеличи и с монтираните наскоро нови мощности. Значителни са резултатите и при оловото и цинка. Полагат се усилия за разработването на волфрама и мангана. Налице е голямо рудно находище, но с ниско манганово съдържание и с високо съдържание на арсен. Златото бе открито едва наскоро като вторичен продукт при производството на мед. Добивът на злато от вторични кварцови насипи би могъл да бъде увеличен, ако се приложи подходяща технология за извличане. Също така от пепелта при изгарянето на лигнитните въглища за производство на електроенергия при подходяща технология би могло да се извлича и значително количество германий.