Планът за разорение на България

Тази глава излага но същество онова, което до голяма стенен с общо виждане на целите, съгласно които в България трябва да се създаде свободна инициатива и пазарна икономика; при нея наличието на подходящи условия за инвестиции и ценови механизъм без правителствена намеса ще привличат капитали от Запада, а и от самата България, което ще доведе до разумно разпределение на ресурсите за разрастване и подобряване на българската туристическа инфраструктура:

Препоръки към Президента, Министър-председателя и Парламента на България:

• Да се създадат конституционни гаранции за ненарушимост на частната собственост;

• Да се постигне свободно конвертируема валута в срок от не повече от шест месена, а по време на преходния период към такава конвертируемост да се осигурят валутни търгове от Българската външнотърговска банка не по-рядко от веднъж седмично за определяне на разменния курс за валутата на туристите и на приходите от туризма на части компании, управляващи обекти от туристическата иифраструктура в България;

• Да се измени Указ 56, регулиращ дейността на смесените предприятия, акционерните компании, компаниите с ограничена отговорност, филиалите, клоновете и чуждите инвестиции, с цел да се отстранят пречките пред капиталовложенията, причинени от държавната намеса в инвестиционните решения, както това е разработено в отделна глава;

• Да се приватизират обектите за отдих и балнеоложки туризъм; Да се изработи селективна програма, която да приканва инвеститорите да предлагат цени ли да правят оферти за закупуване на определени туристически обекти от държавата, включително осигуряване правото на земя, а не само нейното ползуване, като създават акционерни фирми, компании с ограничена отговорност, филиали или клонове за придобиването на такава собственост;

• Поощряване на смесени фирми между западни инвеститори и български акционерни компании да придобият подходящи обекти за създаване на почивни и балнеоложки курорти със западен стандарт; Да се стимулират такива инвестиции като се използува кредит за инвестиционния данък и се освободят от данък за 2 до 5 години от началния период на дейността в зависимост от размера на инвестицията;

• Да се предвиди в закона, че частните компании и смесените предприятия, които изграждат нови или модернизират съществуващи туристически инфраструктури, могат да задържат приходите си в твърда валута; да поддържат банкови сметки в твърда валута и свободно да прехвърлят твърда валута извън България при плащания за подобряване на техните български туристически инфраструктури или при репатриране на печалбите на чуждестранните инвеститори; Държавата да използува лицензи или споразумения за франчайзинг, чрез които да предоставя на частни компании или отделни лица съществуващи или евентуални бъдещи туристически обекти за подобряване, стопанисване и разработване с цел извличане на печалби; Да се определи размерът на подоходния данък в зависимост от чистия доход, като за най-високите доходи да не надхвърля 30%, а за най-ниските - 10%;

• Да се определи размера на дохода, който подлежи на облагане при работа в нови или модернизирани туристически обекти, чрез приспадане на всички разходи по управлението, администрирането и маркетинга от общия доход;

• Да се премахнат задължителните резервни фондове за подобряване на обектите, за социална политика, като отчисленията във фондовете се извършват в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти в страната на главния чуждестранен инвеститор в акционерната компания;

• Трудовите отношения според закона предвиждат свободно колективно договаряне между работниците и управата, при което управата си запазва правото да санкционира работниците за неефикасно и неподходящо отношение към работата и да ограничава работните места, когато по нейна преценка това се налага с цел да контролира ефикасно разходите на туристическото предприятие и да запази неговата стабилност;

• Определенията "туризъм", "туристическа индустрия" и "туристическа инфраструктура" да включват курорти, хотели, спомагателни обекти към курортите и хотелите, като магазини, ресторанти, кафенета, барове, помещения за коктейли, салони, минерални бани, клиники, медицински центрове, разположени в курорти или хотели, козметични салони, игрища за голф, тенис кортове, спортни стрелбища, ски писти, ски лифтове, сгради и обекти, подходящи за подслон и удобства за скиори, пързалки за кънки, театри, съоръжения за конен спорт, включително коне, конюшни, манежи за упражнения, хиподруми, трибуни за зрители, екскурзоводи, туристически агенции, агенции за даване на автомобили под наем, бюра на авиолинии, ЖП и автобю-ра, къмпинги, частни пансиони, предлагащи нощувка и закуска, мотели.

Формулиране на проблема

Необикновените български природни богатства привличат предимно туристи от Източна Европа и СССР, с типично непретенциозни вкусове и стандарти.

През 1987 г. 7,6 милиона международни туристи са пристигнали в България, от тях 2,4 милиона са посетили България за отдих и туризъм. От всичко 7,6 милиона [1]

38,8% са били от Турция

48,5% - от Източния блок, от които:

18,9% - от Югославия 9,8% - от Полша

5,2% - от Чехословакия

5,1% - от СССР

3,7% - от Източна Германия (ГДР)

3,2% - от Унгария и

2,5% - от Румъния

0,7% - от Близкия изток (Ирак, Иран, Йордания)

От останалите 12% само 9% са били от западни страни:

3,5% - от Западна Германия (ФРГ)

2,0% - от Гърция

1,0% - от Великобритания

1,2% - от други страни от ЕИО

1,2% - от страни от Европейската зона за свободна търговия

0,2% - от САЩ

През 1987 г. от всичко 2,4 милиона души, които са посетили България за отдих и туризъм [2]

0,02% са били от Турция

81,6% - от Източния блок, от които:

10,7% - от Югославия

21,2% - от Полша 15,0% - от Чехословакия

12,9% - от СССР

9,9% от Източна Германия (ГДР)

6,7% - от Унгария 5,3% - от Румъния

0,8% - от Близкия изток (Ирак, Иран, Йордания)

От останалите 17,5% само 13,6% са били от Западните страни

4,1% - от Западна Германия (ФРГ)

3,8% - от Гърция

2,5% - от Великобритания

1,6% - от други страни от ЕИО

1,3% - от страни от Европейската зона за свободна търговия

0,3% - от САЩ

Следователно през 1987г. преобладаващата част от международните посетители са били не само от незападни страни, но и са пребивавали по правителствена и служебна линия. От всичко 5,2 милиона такива нетуристически посетители [3].

56,4% са били от Турция

33,6% - от Източния блок, от които:

22,6% - от Югославия

4,7% - от Полша

0,8% - от Чехословакия

1,5% - от СССР

1,0% - от Източна Германия (ГДР)

1,6% - от Унгария и

1,3% - от Румъния

0,6% - от Близкия изток (Ирак, Иран, Йордания)

От останалите 12% само 7% са били от Западни страни:

3,3% - от Западна Германия (ФРГ)

1,1% - от Гърция

0,3% - от Великобритания

1,1% - от Гърция

1,0% - от други страни от ЕИО

1,2% - от страни от Европейската зона за свободна търговия

0,1% от САЩ

Поради факта, че преобладаващата част от туристите и посетителите по правителствена или служебна линия са били от СССР и Източния блок и предвид липсата на пазарно формиран разменен курс на българския лев срещу съветската рубла и зависимите от рублата валути на другите източноевропейски страни, България въведе специален разменен курс за туристи. Той се основаваше на фиксиран коефициент към официалния курс. От 5 февруари 1988 г. отделният туристически курс бе пре­махнат и беше определен само един курс с премия от 50%; тя беше увеличена на 100% през 1988 г. и отново увеличена на 200% на 1 ноември 1988 г. От септември 1989 г. търговските и нетърговските курсове бяха обединени при 150% премия, увеличена на 200% през януари 1990 г. На 1 април 1990 г. касовият курс замени туристическия на още по-ниското равнище от 9,59 лева за 1 щ.долара [4]. Тези последователни опити за фактическо обезценяване на лева спрямо други валути спомогна за стимулиране или поддържане на туристическия трафик, който по състава си остана главно източноевропейски.

На 2 май 1990 г. влезе в сила Постановление 32, което въведе важни промени във валутната система. Бяха установени три разменни курса: основен (официален), прикрепен към претеглена кошница от валути; пазарен курс, базиращ се на периодични валутни търгове и курс по касови сделки. Касовият курс се прилага при операции с банкноти и тра-вълчекове с отделни лица и има пряко отношение към туристическата индустрия, обслужваща западни посетители. На 1 юни 1990 г. касовият курс за купуване и продаване бе съответно 7,10 лева за щ. долар и 7,24 лева за щдолар [5]

Повечето от търговските и финансовите плащания на България, включително туризма, се извършват със страните-членки на СИВ в преводни рубли чрез Международната банка за икономическо сътрудничество. Официалният курс за преводна рубла е установен на 1,30 лв. за преводна рубла, а търговският курс е 1,05 лв. за преводна рубла. Но взаимно съгласувани разменните курсове се определяха за валутите на Чехословакия и СССР при търговски плащания между предприятия с преки извънпланови връзки. На 1 юни 1990 г. съветската рубла се котираше за 1,05 лв., а чехословашката крона се котираше за 11,05 лв. [6] Някои двустранни търговски споразумения за България се основават на клирингови щатски долари и клирингови швейцарски франкове; Българската национална банка определя курсовете по тези клирингови сделки на базата на пазарните разменни курсове [7].

Тези промени във валутния контрол силно засягат туристическата индустрия. От 2 май 1990 г. повечето износители на стоки и услуги трябва да предоставят на Българската външнотърговска банка, на създадената през 1987 г. търговска банка, или на 59 търговски банки, създадени през 1990 г. на основата на бивши клонове на Националната банка, 50% от техните чисти приходи в чужда валута по търговски курс. Те могат да разполагат с останалите 50% във валутни сметки за бъдещ внос или при продажби на търгове. Но фирмите, които получават чужда валута от туризъм, са задължени да продават 80% от приходите си по пазарен курс. Това не стимулира чуждите фирми да правят преки капиталовложения чрез смесени предприятия за изграждане на почивни комплекси на западно равнище. Сумите във валута, отстъпени на правителството, се използуват за плащания по обслужването на дълга, за продажби на търгове и за спешен внос на основни стоки като фуражи или лекарства, ако вносът от страните - членки на СИВ на базата на конвертируемата рубла изостане от заплануваните количества [8].

Разпоредбите за разходите за туризъм в чужбина предвиждат купуването и продаването на чужда валута да бъде извършвано само от Националната банка или Българската външнотърговска банка. За индивидуални пътувания на българи в чужбина се отпускат 30 щат. долара на човек годишно по касойкуре. На практика това прави невъзможно туристическото пътуване на български граждани в чужбина. Чуждестранни посетители в България трябва да обменят най-малко 15 щат. долара дневно (10 щат. долара за транзитни пътници, чиито престой е 48 часа или по-малко) по основния курс, а суми, надхвърлящи този обмен, се обменят по касовия курс. Служебните пътувания могат да се финансират само от собствените валутни приходи на фирмите. Тези стриктни изисквания за чуждестранните посетители силно затрудняват и пречат на чуждестранните фирми да инвестират чрез смесени предприятия или пряко за изграждане на почивни съоръжения или комплекси в България на западно равнище. [9]

Според условията на Указ 56, в сила от 1989 г. временно пребиваващи чуждестранни граждани могат да закупуват акции или цели предприятия и да създават смесени фирми, само с правителствено разрешение, когато чуждестранната част надхвърля 49% за фирми с ограничена отговорност и 20% за акционерни фирми. Не се изисква разрешение за преки чуждестранни инвестиции, но се изисква регистрация в областен съд. Съществуват гаранции срещу експроприиране с изключение на национализация по съдебен път. Чуждестранните фирми имат същия статут като вътрешните фирми. При някои обстоятелства те се ползуват с предимства, включително намалени данъци и възможност за съдебно обжалване извън системата на държавния арбитраж. Чуждестранните фирми без българско участие подлежат на данък върху печалбата от 40%; смесените фирми трябва да плащат 30% данък върху печалбата; всички други фирми с чуждестранно участие заплащат същия данък вър­ху печалбата като вътрешните фирми - 50%. Отпускането на валута за репатриране на капитала при ликвидиране на предприятия е осигурено. Не съществуват ограничения за репатриране в чуждестранна валута на печалбите след изплащането на данъка. Печалбите в лева могат да бъдат обърнати в чуждестранна валута само на валутен търг. [10] Тези ограничения при чуждестранните инвестиции затрудняват чуждите капиталовложения в курортни обекти и комплекси в България със западен стандарт. В България се признава, че тези клаузи на Указ 56 пречат на чуждите инвестиции; тяхното съществуване спъва преминаването на българската икономика към пазарноориентирана система. [11] В отделната глава за смесените фирми, чуждестранните инвестиции и търговското право се правят препоръки за отстраняване на тези пречки.

Динамичните промени, които се извършват в СССР и страните от Източния блок, най-вероятно ще предизвикат в скоро време намаляване на туристите от тези държави в България. Благосъстоянието на хората от тези страни, както и в България, претърпяват бързи промени. Предишната система на валутен обмен на източноевропейските валути на основата на рублата бе заменена от изискването на СССР и на всяка от останалите страни външнотърговската дейност да се извършва на базата на твърда валута. Тези събития означават, че ще има значителна и неблагоприятна промяна в обема и състава на международните посетители в Бчлгария за туризъм и почивка, както и на пътуващите по служебна или по правителствена линия. Взаимната размяна на пътувания на лица от държавния сектор в източноевропейските страни бе прекратена от основните промени в политическите системи на всяка от тях и от независимия им преход към пазарна икономика. Обикновените хора в тези страни ще изпитват затруднения при получаването на твърда валуга за ваканционни пътувания; несигурното състояние на промяна, свързана със съответното преминаване към пазарна икономика, ще намали възможностите на хората да изразходват спестяванията си за второстепенни цели, включително за туризъм. Онези, чието състояние все пак позволява туристическо пътуване и почивка в чужбина сега за пръв път имат по-голяма свобода на избор; може да се очаква те да опитат други места за почивка след като вече не съществуват ограничения, които в миналото насочваха пътуванията им през отпуските в България. [12]

Макар да се очаква икономическото положение на хората от Източна Европа да се подобри със завършването на прехода към жизнеспособната пазарна икономика и много от предишните туристи от тези страни да се върнат в България, те ще продължават да представляват ограничена възможност за увеличаване на приходите в твърда валута за България. Приемането от тяхна страна на удобства, които са под равнището на западното качество се отразява на качеството на туристическата инфраструктура в Бтлгария, повлияна от вкусовете и очакванията на по-голямата част от международните посетители в България, пристигнали за почивка и възстановяване. В по-голямата си част тя е бедна, с по-ниско качество на удобствата в хотелите, ресторантите, магазините и увеселителните заведения, макар да съществуват относително малък брой хотели, категоризирани от българските туристически власти като четири или пет звезди. [13]

Целта на България да използува многобройните си природни богатства в подкрепа на туризма за печелене на твърда валуга в динамичния преход на нейната туристическа инфраструктура към западния стандарт изисква по-големи чужди инвестиции за изграждане на нови обекти. Съществуващата доста широка туристическа инфраструктура, която привлича главно туристи от Източния блок, Турция, Гърция и Близкия изток, ще продължава да има важно значение. Тъй като икономиките на тези, страни се развиват бурно, това ще доведе до повишаване на благосъстоянието чрез стимулите на свободните пазарни отношения, техните народи ще стават по-богати и много от тях ще се стремят към по-големи, удобства, характерни за западните курорти. Създаването на такива курорти ще привлече посетители не само от Западна Европа и Северна Америка, но в по-далечна перспектива и по-заможни туристи от ново-възникващите демокрации в Източна Европа. Като признание на тези идеи Българският комитет по туризъм възнамерява да покани западни курортни фирми и фирми от първостепенно значение за подкрепата на туристически организации от западно качество да проучат изключителните възможности, които сега съществуват за създаване на партньорство чрез смесени фирми и други форми на чужди инвестиции за създаване на такива обекти. [14]

Формулиране на потребностите

България се нуждае от две неща: тя трябва да преразгледа законите, отнасящи се за смесените фирми, чуждите инвестиции, чуждата валуга и туризма, за да премахне съществуващите пречки пред смесените предприятия и капиталовложенията от занимаващите се с курортно дело и хотелиерство на Запад; от друга страна, трябва да стимулира и поощри чуждестранни инвеститори за развитие на възстановителните н балнеоложките курорти, със съответни съоръжения на западно равнище.

България притежава изключителни природни и културни богатства за развитието на курортни хотели, чието качество ди отговаря на западното равнище.

Разположена в центъра на Балканския полуостров, територията на България от 111 000 кв. км притежава изключително разнообразен релеф: нейното крайбрежие на Черно море, с главни пристанища Варна и Бургас има прекрасни естествени плажове, които постепенно се издига в плодородни равнини, оградени от високи планини и вечни снегове. Река Дунав очертава северната й граница, водна транспортна артерии, свързваща българските дунавски пристанища Русе и Силистра с Виена, Будапеща и Белград. България има добър климат, разнообразна природа, богата флора и фауна.

България е населена от времето на палеолита. Басейнът на Дунав между България и Румъния се смята за люлка на човешкия род. Археологическите находки свидетелствуват за присъствието на уседнало население, развиващо изкуството, още през 6 000 г. преди новата ера. Ранни заселници са били траките, последвани от римляните и след това славяните. Въпреки опитите на византийски императори да прекъснат съществуването на българското царство, то се запазило, приело християнството и е създало монашеска традиция, процъфтяла около 865 г., когато братята Кирил и Методий са създали първата славянска азбука (кирилица). Вдъхновеният от църквата златен век в ранната история на България е известен на учените като Български ренесанс. В края на краищата византийците покорили страната. Иван Асен II извоювал нейната независимост и преместил столицата от Преслав във Велико Търново над планинските клисури. През 1393 г. България била завладяна от турците, които държали в желязна хватка страната през следващите пет века. [15]

Българският независим дух се възродил и през 1870 г., предвождани от Васил Левски и Христо Ботев, избухнали народни вълнения, чиято кулминация била Априлското въстание през 1876г., което било смазано безмилостно от турците. [16] През 1877 г. руският цар обявил война на Османската империя. Русите, след обсадата на Плевен и епичната битка за прохода Шипка, в която Българското опълчение е изиграло значителна роля, отблъснали османската армия до околностите на Константино­пол. Руснаците диктували договора от Сан Стефано, който създал огромна България, простираща се от Дунав до Егейско море и от Долините на Вардар и Морава до Черно море. Съществуването на такава обширна държава разтревожила англичаните и австрийците, които успешно упражнили натиск върху Русия да намали българската територия. След няколко месеца Берлинският договор разчленил Санстефанска България и ограничил България между Дунав и Балкана. Договорът предвиждал, че България трябва да има княз, избран от народа и одобрен от Великите сили. Българите трябвало да изберат Учредително събрание, което да се свика в Търново, за да избере княз и да изработи конституция. С подписването на Берлинския договор на 13 юли 1878 г. е създадена новата Българска държава. [17]

Българската история се смята за богата, често трагична, но динамична. Човешкото съзидание постоянно прибавя нови богатства към щедростта на природата, включително многобройни ценни културни съкровища. Крепости, градове, църкви, манастири разкриват възхода на българския народ. Подписала Конвенцията за Опазване на световното наследство, България е регистрирала осем съкровища в списъка на Световното наследство, представляващи културни ценности, и принадлежащи на различни времена и култури. [18]

Прекрасните богатства, с които природата е обсипала България, са запазени почти недокоснати в стотици естествени резервати в цялата страна. Те включват езерото Сребърна, резерват на богата природа в долната част на басейна на Дунав с редки растения и животни. Естественият парк Пирин, също включен в списъка на Световното наследство, обхваща територия от 27 400 хектара и включва 82 върха, издигащи се над 2500 м. Горите заемат 64% от парка, известен с изключително богатата си флора. Повече от 30 ендемични растителни видове и подвидове и 116 редки високопланински растения виреят в подалпийската зона на парка. Паркът е обитаван от диви кози, мечки, диви котки, елени, лисици и вълци. Скални орли и соколи свиват гнезда по непристъпните стени на много върхове. [19]

Минерални извори

България има над 500 минерални извора и около 130 минерални бани в Родопите, Западна България, в подножието на Пирин, в южните склонове на Средна гора и по черноморското крайбрежие. [20]

Б. Ред. В оригинала следва описание на градовете и състава на минералните води в Сандански [21], Велинград [22], Хисаря [23], Кюстендил [24], Вършец [25], Девин [26], Наречен [27], Дружба [28], Златни пясъци [29], Албена [30], Поморие [31], Слънчев бряг [32].

По-нататьк в глава 19 се прави описание на музейните градове и села [33].

В изложението са включени Пловдив - стария град, Велико Търново [34], село Арбанаси [35], Трявна [36], село Боженци [37], Етнографският музей "Етъра" [38], Котел [39], село Жеравна [40], Копривщица [41], село Широка Лъка [42], Мелник [43], Банско [44], Несебър [45], Созопол [46].

Следват българските манастири

След кратък исторически преглед [47,48] се описват манастирите: Рилският манастир [49], Бачковският манастир [50], Троянският манастир [51], Роженският манастир [52], Ивановският скален манастир [53], Аладжа манастир [54], Земенският манастир [55], Кремиковският манастир [56], Преображенският манастир [57], Килифаревският манастир [58], Дряновският манастир [59], манастирите "Св. Никола" и "Св. Дева" [60], Капиновският манастир [61], Шипченският манастир [63].

Съществуващите сега туристически обекти, осигуряващи гостоприемство за чуждестранните посетители, които търсят преживявания сред прекрасните исторически, религиозни и природни богатства на България, в по-голямата си част са създадени през последните 45 години на затворено комунистическо управление. Страните от Източния блок бяха ориентирани навътре в себе си и към Русия; богатият Запад не бе настоятелно приканван, нито пък той се интересуваше от туризъм в източноевропейските страни и Русия. Изключителните български богатства, изобилието от мемориали, музеи, паметници, исторически места, минералните извори и естествената красота на нейните планини, равнини и крайбрежие, бяха ефикасно разработени от Асоциацията по туризма и отдиха при правителството за развлечение предимно на посетители от Изтока. Видът и разнообразието на обектите на тази туристическа инфраструктура макар и внушителни са насочени главно към вкусовете на Източния блок и Русия. С малки изключения те не предлагат качеството, лукса и разнообразните удобства, към които западният турист е при викнал. И все пак многобройните богатства в България, нейната култура, паметници, исторически ценности, манастири и минерални извори са основата на притегателната сила за международните посетите ли. Естествената красота и разнообразието на страната допълват богатата й култура и очарователната пъстрота на историята, религията, изкуството, литературата и художествените занаяти. При възродения интерес на Запада към страните от Източния блок, предизвикан от драматичния стремеж на техните народи към лична, икономическа и политическа свобода, гражданите на Северна Америка и Западна Европа имат ново желание да почувствуват духа и културата на източноевропейските държави. България е в състояние с особено привлекателните си културни, религиозни, исторически и природни богатства, които могат веднага да създадат ядрото на динамична програма, да привлече посетители от Запад за делови занимания и почивка. Съществуват богати възможности за създаване на Западна туристическа инфраструктура, която да привлича богати западни гости. Тези обекти от западен тип могат да бъдат разположени на свои отделни места без да пречат на оживения туристически поток от Изтока.