Зашиха палец от крак на ръка

Мария сбъдва мечтата за дете от 6-ия опит

Малката Радина е слънцето в дома на семейство Енчеви от Момчилград. Момиченцето е на 1 г. и 2 месеца и скоро е проходило. Преди да се сдобие с мечтаното бебе след "ин витро" процедура, 41-годишната майка Мария изминава трънлив път. Желанието да дари живот обаче се оказва по-силно от всички трудности. За тежката борба за бебе пред "Стандарт" разказва Мария Енчева.

Мария и Йордан се запознават като ученици в дискотека в родния Момчилград. Те стават семейство Енчеви на 5 юни в далечната 1994 г. В началото младото семейство не прави опити за наследник. Минават обаче 5-6 лета, а младата тогава булка така и не забременява. Семейство Енчеви решават да се консултират с гинеколог в Момчилград. Той обаче ги успокоява с думите, че няма проблем, а и все още са млади - бебето ще си дойде само. Но това така и не се случва и през 2007 г. Мария и Йордан решават да се обърнат към специалисти в столицата. Там правят изследвания на двойката и им предлагат "ин витро". "Все едно ме попариха с вряла вода", споделя Мария. Но си казва, че щом иска да е майка, трябва да е готова да се подложи на всичко. Мъжът й също е плътно зад нея и я подкрепя.

През 2008 г., Мария прави първото "ин витро", което за жалост не е успешно. След година при втори опит Мария забременява, но за кратко. "Направихме и трети опит в същата клиника, но пак не се получи и си казах, че може би трябва да отидем в друга болница", казва Мария. Благодарение на фонд "Ин витро", семейство Енчеви не плаща за тези три опита, но за следващите тегли голям кредит, който изплаща и до днес. През 2011 г., за 4-тото "ин витро", Мария отива в друга клиника и забременява, но за зла участ отново за кратко. "През втория месец от бременността ми бебето спря да се развива. След този удар бях в тъмнина. Не исках да говоря с никого, затворих се вкъщи", разказва Мария. Един ден разбира, че от Сдружение "Зачатие" ще проведат среща в Хасково и решава да отиде. Тогава се среща с Ваня Савова, психолог по репродуктивна програма. Савова окуражава Мария и я свързва с Радина Велчева, основател и председател на фондация "Искам бебе". "Радина ми даде сила и още на първата ни среща й казах, че ако имам бебе и то е момиче, ще го кръстя на нея", споделя Мария.

Вдъхновена от Велчева, тя пожелава да стане координатор на фондацията в Момчилград и да помага на други жени с нейната съдба. Там обаче местните се притесняват и търсят тайно Мария, за да й споделят проблемите си. Заместник - кметът се заинтересова и в общината се създава фонд "Ин витро". След 5 неуспешни опита, на 25 март - Благовещение, през 2014 г. разбира, че е бременна, но от страх не може да се зарадва. Изкарва трудна бременност, но на 18-ти ноември 2014 г. д-р Стаменов изражда дългоочакваното бебче. Семейство Енчеви си имат дъщеричка, която кръщават Радина. "Д-р Стаменов и целият му екип ще бъдат винаги в сърцата ни! Благодарение на него имаме нашето дългоочаквано слънчице", вълнува се Мария.

Днес малката Радина е на годинка и 2 месеца. "Много жизнено дете е, като порасне ще й кажа, че е много желано и дълго чакано дете, защото я родих на 40 г", казва Мария. През ноември същата година ражда и нейната по-малка сестра и така тя се сдобива и с племенница Виктория. Съдбата обаче е подготвила още един удар за Мария. Още докато е в 6-я месец, тя разбира, че майка й е болна от рак на матката.

В същия месец, в който става майка, губи своята. Затова не може да се зарадва напълно нито на собственото си дете, нито на племенницата си. "Аз сбъднах мечтата си, но искам да помагам на други жени, които имат моя проблем", категорична е Мария. Тя е убедена, че е успяла да се пребори за мечтаното бебе, защото не се е отказала по пътя и защото съпругът й е бил нейна опора. "Положителната енергия на момичетата от голямото ни семейство "Искам бебе" също ми помогна много, както и добрите лекари", казва Мария. През всички години на борба за бебе семейството заделя всеки спестен лев за "ин витро" процедурите и разходите покрай тях. Последните 3 опита им струват по 10 хил. лв. за всеки. "Тъкмо горе-долу си издължавахме кредита и пак се налагаше да теглим, но всеки лев си заслужаваше", категорична е майката. С горчивина обаче тя споделя, че съжалява само за едно - за това, че е останала със средно образование. "Ако имах възможност щях да уча за детска учителка", казва Мария. След всеки житейски шамар, който е получавала , тя се е питала "Защо?" и си е отговаряла: "Бог изпитва по-силните, защото ще издържат на всичко".