Ст н. с д-р Надя Велчева
Изтегляне 91.21 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Доминиращата линия на етническа еманципация
- 3. Социална стратификация на българското общество
- Привързаност към стари стереотипи на живот
- Задълбочаване на социалните различия
- Ниско образование и квалификация
- Заглъхване на етническия ракурс в обществената рефлексия
Българският етнически модел и обществената рефлексия
Ст.н.с. д-р Надя ВелчеваЗа последните 15 години обществото е под влияние на две взаимнообвързани тенденции: Първата отразява в прогрес процесите на етническа и политическа еманципация на етномалцинствата, която изведе в публичното пространство представители от различен етнически произход и доведе до социален и политически просперитет на един турски елит, влят в българския и в управлението на страната. Втората отразява в регресивен план социално-професионалното развитие на голяма част от обществото, неговото социално разслоение, довело до най-ниските нива на социалност големи групи от циганското, турското и българското население. Тези тенденции се развиват на няколко етапа: 1. Доминиращата линия на етническа еманципацияСлед 1990 г. многообразието от множество идентичности намери изява в публичното пространство. Откриването на колективна тъждественост по различни специфики получи и своята научна рефлексия. Учените по инерция на приобщаването си към актуалните политически промени насочиха своето внимание към интерпретация на различието, което в началото се търсеше в символните ресурси на миналото, а впоследствие и неговата проекция във всекидневието и празниците. Като комбинации от различни характеристики бяха написани историите на каракачани, власи, армъни, арменци, евреи, татари, староверци. Повечето изследвания разглеждат общностите като самостойни етнически образувания, пренебрегвайки многовековното съжителство с техните различия, въпреки променящото им се ценностно осмисляне. Различните изследователски оптики са една закъсняла рефлексия на политически събития и избор на ориентация към тях. Възможностите за изява на културните различия се вписват в държавна макрорамка, съобразена с културно-исторически процеси и културни модели, онаследени и доразвиващи се днес. В други измерения е колапсът на мултинационалните държави Съветски съюз, Югославия и Чехословакия. Сепарирането на тези бивши държави създава предпоставки за попадането на национални малцинства в рамките на други държавни обединения, но с традиции в своята етническа и национална култура. Проекти на Съвета на Европа ориентират към политика на протекция на националната културна идентичност на такива групови образувания. В България културното наследство предполага взаимното припознаване чрез двуезичието, смесените бракове, битовата култура, фолклорната традиция, социалните културни практики, религиозните доктрини и пр. Тези явления са протичащи процеси, които имат историческо място в многовековното съжителство на българите с различието на другите и отразяват същността на концепцията “български етнически модел” . Но за своите десетина години концепцията “български етнически модел”, разбирана в социално-политическите параметри на турската общност обслужи единствено нейният елит в стремеж за обединение на всички мюсюлмани в страната и политически паритет във всички структури на обществото. Тази насока на развитие прехвърля културният контекст на отношения, възприет в документите на Съвета на Европа върху политическите и социалните взаимоотношения между мнозинството и малцинството. 2. Политическа еманципация и навлизане в структурите на държавността Обществената рефлексия на случващото се в държавата през този етап се характеризира с все по-нарастващо етническо парцелиране на общественото пространство. Гражданските организации на етническите общности в България работят за обединение на своите общности, чиито идентитет виждат най-вече в политическото представителство и участие във властта, отколкото да се интегрират в българското общество. Проектът “Рамковата конвенция” от 1995 г., върху която ДПС изгражда своята концепция за етнически модел събира в началото на юли 1997 г. лидерите на шест етнически организации у нас - Съюз на руските белогвардейци и техните потомци, арменската организация “Ереван”, Демократичния съюз “Рома”, Обединения ромски съюз, представител на ДПС и на еврейската организация “Цион”. Идеята е за създаване на “Етнически съюз” в България и “етническа квота” за депутатски места. Някои от тях са с големи претенции за участие във властта и ги постигат. Етническата партия ДПС в продължение на целия преходен период остава балансьор в политическото пространство, което поражда противоречиви оценки за нейното влияние върху етническите взаимоотношения в страната. Други реално оценяват мястото си в българското общество, макар че търсят своята идентичност извън страната. 3. Социална стратификация на българското обществоСубкултурата на отдалеченото селоВ последните десетина години примитивното и по традиционен начин обработване на дребните нивички и градинки превръща повечето от селските семейства в стопанско-производствена единица, някои от които наподобяват развитието на българското село от края на ХІХ в. Показател е силното намаляване на доходите от домашното стопанство. През 1995 г. те са представлявали 27,6% от приходите на селското семейство, а през 2001 г. намаляват на 15%. Потреблението като показател за качеството на живот силно се стеснява, а производството продължава да се затваря в рамките на индивидуалния и семейния бит. Привързаност към стари стереотипи на животВ условията на икономическа криза и промени в начина на живот, безработицата, финансовата нестабилност, активното разселване на младите и нарастващият брой на самотните възрастни хора са проблеми, които практически се решават чрез продуктивните маркери на патриархалните традиции и като нова преориентация на личността в търсене на своя социален идентитет чрез защитните функции на своето семейство. Съвременното българско село все повече се разграничава от културно-професионалната стратификация на града, като се имат предвид както наследените от близкото минало различия в характера им като социални и културни общности, така и сложните процеси в облика на днешния град. Селото се развива като специфична социокултурна среда, която се колебае между традицията и предлаганите отвън модерни форми на фермерски бизнес. Задълбочаване на социалните различияБългарското градско семейство е в ситуация на по-динамични промени в полосата на своята индивидуалност и глобализацията на обществената среда. Динамизмът обхваща всички основни характеристики на семейството. Една от тенденциите е свързана с големи възможности за възходящи качествени промени в начина на живот, но тя обхваща ограничен слой от градското население. Другата тенденция е на ориентация към познати и утвърдени стереотипи или към тяхното крайно ограничаване. Феминизиране на бедността Това рязко несъответствие между трудова заетост и потребление е и реалното измерение на феминизираната бедност със своите индикации: статистиката сочи по-голяма безработица при жените; голям процент от децата са неграмотни, което в перспектива попълва социалният фактор “бедност” и при жените; увеличава се броят на жените в пенсионна възраст, което е важен показател за понижаване качеството на техния живот. Анализът на прехода от 1989 г. до 2003 г. сочи, че с тези темпове на икономически растеж добро качество на живот може да се постигне след 30-40 години. Различията между градските и селските жители, респективно между жените от селото и града в труда и потреблението в техния широк диапазон като начин и качество на живот са на основата на материалните възможности, социално-професионалните ангажименти и възрастта.
В днешното съвремие на преход към нов тип икономически взаимоотношения, конкуренцията при човешкия труд и липсата на система за защита на жената домакиня, реалните възможности на туркините все повече ще намаляват при наличието на фактори, които като техни придобивки след 1989 г. (религиозни свободи, изучаване на официалния съвременен турски език, отлив от образованието и професионализацията, затваряне в семейните традиции и пр.) се превръщат и в реални фактори не само за феминизирането на бедността, но и за обедняване на цялото това население. През последните години се наблюдава процес на социокултурно разслоение сред циганското население, осъзнаване сред част от тях на необходимостта от образование, професия и труд. Сериозен бизнес имат хора от тези среди в строителството, таксиметровите услуги, търговската мрежа. Но като цяло бедността е социално явление, което за мнозинството от населението на България няма други измерения, освен тези, които са продукт на неосъществения все още преход. Заглъхване на етническия ракурс в обществената рефлексияКраят на 1989 г. бележи преход към нов тип културна политика, насочена към обществена толерантност при афиширане на самобитността. Турци, цигани, каракачани, власи, арменци, евреи, арумъни, татари откриват нови възможности за популяризиране на своето културно наследство и съвремие чрез събори на народното творчество, етнографски изложби, различни форми на читалищна дейност, фолклорни и културни празници. Но когато етническата и религиозната идентичност се свързват с определени цели – социални, политически, икономически, контекстът им се променя и най-вероятно тук е пресечната точка на неравнопоставеността и стремежите за повече еманципация днес на някои етнически образувания в България. Тяхната “видимост” от другите зависи от много фактори, най-важни от които са социалните практики и публичните позиции. Те очертават и тенденциите в развитието както на отделните етнически групи, така и на цялото население. Когато етническото самочувствие се гради на общозначими белези за личността, за нейното изграждане и реализация чрез образование, професия, просперитет и жизнен стандарт в обществото “видимостта” от другите е позитивна. Дори част от работещите цигани от най-ниските професионални слоеве в своите контакти проявяват съзнателен или неосъзнат стремеж за интегрираност с останалите си колеги. Формиране на социокултурен, политически и бизнес елит Във високите етажи на обществената йерархия има определена комуникативна социокултурна интеграция. Съществува нов тип социален феномен като интелектуален елит, бизнес елит, политически елит, културен елит, прослойки с представители независимо от тяхната етническа, религиозна, или друг вид собствена или призната принадлежност, но с равностойно “равенство на резултатите”1. С еднакъв висок професионален престиж, всеки в своята област звучат имената на Ицхак Финци, Сули Сеферов, Вежди Рашидов, Андрей Даниел, Греди Асса, Кеворк Кеворкян, Йълдъз Ибрахимова, Иво Папазов-Ибриама, Хасан Исаев, Анжел Вагенщайн, Ахмед Доган, Астор, Исак Паси, Армен Назарян, Норайр Нурикян и още редица други, редом със значими имена на български интелектуалци и представители на обществените среди. Това е и част от социокултурния потенциал на българското общество, чиято европеизация не се нуждае от копиране на чужди културни модели и ценности. С особено внимание на властта се ползва корпоративният и проспериращ бизнес, формирайки политико-икономическия елит на обществото, чиито идентитет се представя чрез съчетаване на “власт и богатство”. Ценностно-нормативната основа на взаимоотношения между управляващи и народ е заменена с корпоративно-финансови ценности. Манипулациите с “българския етнически модел” активира емоциите на етничността, но в контекста на по-широки обобщения това поведение е вид популизъм, разчитащ на по-трайна и широка етническа платформа в конкретна ситуация. Големите български градове и най-вече столицата като обществено-административен център са съсредоточие на многобройно население с различен социален статус, професия, култура. Диалогичността в техните взаимоотношения се гради в параметрите на отделните стратификационни слоеве. Дори в селата моделът на общностен живот има традиционни стереотипи, чието нарушаване идва от страна на недалновидни политически действия. Переспективата
1 Каталог: pueron -> ucenivdeistvie pueron -> Белградски юридически факултет теомира Десислава Петкова Докторантка в свубит pueron -> Закон за висшето образование ( дв бр. 112 от 27 Декември 1995г.) и Закон за научните степени и звания pueron -> Нов еталон за 1 килограм pueron -> Приносът на Айн Ранд за каузата на свободата pueron -> Програмни системи с изкуствен интелект в правото. Функции. Проблеми. Някои решения pueron -> Гл ас д-р Елка Янкулова, отговор на рецензентите чл. Кор. Проф. Д. Б. Н. ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ И Проф. Д-р спаска димитрова петкова ucenivdeistvie -> Решение за оптимален вариант от гледна точка на ефективността, на задачите които решава и целите които постига ucenivdeistvie -> За нов подход при организирането на командно-щабните учения и тренировки в тактическите звена ucenivdeistvie -> За Гинес Разузнавач получи заповед за уволнение 14г след издаванети ù ucenivdeistvie -> На китайската традиционна медицина Изтегляне 91.21 Kb. Сподели с приятели:
|