152. СПИРИТИЗЪМ
Спиритизмът е бил религията на древна Атлантида..,
Чрез правилното развитие на спиритизма в психологическо направление и изоставянето на ударението върху външните явления (което днес е негова отличителна черта и насока) ще се разкрие истинската същност на смъртта и на отвъдното... Работата на седмия лъч, както знаете, е да свърже живота и формата, но когато се набляга на формения аспект, тогава се следва неправилна процедура и дейността на черния магьосник може да започне и целите му неоправдано влизат в действие. Така е станало и със спиритистично-то движение; проучващите го са заангажирани с формената страна на живота, а привържениците му - със задоволяване на емоционалните си желания (отново свързани с формената страна), така че има опасност истинското значение на движението да се загуби.
В своя най-нисш и материален аспект спиритизмът е проява от нисък разряд на седмия лъч, а за мнозинството това е определено насоката с най-малко съпротивление и следователно няма някакво важно духовно значение за еволюционното им развитие. Според съзнанието им мнозинството от хората днес са атланти и бавно израстват към арийската гледна точка. Това трябва да се промени и дейността на ума бързо да се засили, защото в противен случай истинският спиритизъм няма да може да се прояви и посредством настоящото спири-тично движение в света ще бъдат освободени сили и същества с най-противен характер. Негативността на мнозинството от хората, интересуващи се от спиритизъм, и пълната негативност на по-голямата част от медиумите отваря широко вратата за съвсем определени опасности. За щастие в спиритичните кръгове съществува движение за коригиране на тази очевидна заплаха и за преместване на сегашното ударение върху явленията към света на истинските стойности и вярното разбиране. Този въпрос е прекалено обширен, за да се заемам с него тук, освен като илюстрация на въпросите, които се старая да разясня, но ще ви дам един съвет. Ако дружествата и организациите, свързани със спиритичното движение, и групите, изследващи психичните явления, търсят и открият естествените екстрасенси (а не медиумите, работещи в състояние на транс) и онези, които по природа са ясночуващи и ясновиждащи, и изучат техните разкрития, техните думи и методи на работа, те биха открили много неща относно някои от естествените и нормални за човека способности -способности, които не се прилагат през периода, в който развитието на ума е цел, и които човечеството дели с две големи групи живот - Членовете на Йерархията и животинското царство. Размислете върху това. Следователно, ако тези дружества се съсредоточат върху разумните и ментални екстрасенси и изключат всички състояния на транс, няма да мине дълго време, преди да се осъществи откровението. Състоянието на транс е нежелателно, изолира медиума от душата и определено го отпраща към сферата на негативното, на неконтролираното и на материалните сили. Силите на материалното обаче ще предотвратят това развитие, ако е възможно, тъй като от момента, в който възникне положително разумно разбиране за света, намиращ се от другата страна на воала, няма да има страх от смъртта и основният аспект на тяхната сила и притегателна способност за човечеството ще изчезне. (9-43/5)
153. СПОКОЙСТВИЕ
Спокойствието и мирът не са едно и също нещо. Мирът винаги е временен и се отнася до света на чувствата и до условия, податливи на смущаване. Той е от първостепенно значение за напредъка и е неизбежно всяка крачка напред да бъде отбелязвана със смущения, с моменти на криза и безпорядък, които сетне биват заменени (когато са преминати успешно) от периоди на мир. Но този мир не е спокойствие и челата бива допуснат в аурата на Учителя само когато спокойствието замени мира. Спокойствието свидетелства за онзи дълбок покой, лишен от емоционални смущения, който отличава последователя, съсредоточен в „ум, стабилно поддържан в светлината". Повърхността на неговия живот може да е (от гледна точка на света) в състояние на бурна промяна. Всичко, което той почита и цени високо в трите свята, може да се сгромолясва около него. Но въпреки това той устоява стабилно, уравновесен в душевното съзнание, и дълбините на живота му остават необезпокоявани. Това не е нечувс-твителност или наложено самовнушение, нито пък способност да се насочи съзнанието навън по такъв начин, че отделни случки и събития да се пренебрегват. Това са интензивни чувства, преобразени във фокусирано разбиране. Когато се постигне това, челата добива правото да живее в аурата на Учителя. В него вече няма нищо, което да изисква Учителят да отклонява вниманието си от жизненоважни усилия към маловажната задача да помогне на последователя. (5-750)
154. СТАДИЙ, ДОСТИГНАТ ПО ЕВОЛЮЦИОННАТА СТЪЛБИЦА
(1) Проблемът се състои в това да се констатира на кое стъпало на стълбата и на кой етап се намира човек в даден момент. Зад всяко човешко същество се простира дълга поредица от животи и сега някои се насочват към стадия на предимно користната лична изява и се изграждат като индивиди с напълно осъзнато усещане. Това за тях е също така стъпка напред, както ученичеството е за вас. Други вече са личности и започват да експериментират с протичащата през тях енергия и да събират около себе си онези хора, които вибрират на техния тон и за които те определено имат послание. Оттук и безбройните малки групички по целия свят, работещи във всяка област на човешката изява. Други са преминали през този стадий и се децентрализират от личностната изява в трите свята на човешкия живот и се мотивират от енергия, която е по-висш аспект на личностната енергия. Те вече не работят, не планират и не се стремят да изразят своите личности и да осъществят индивидуално въздействие върху света или да съберат около себе си група хора, които им се възхищават и по този начин захранват извора на тяхната гордост и тяхната амбиция и които ги правят влиятелни и важни. Те започват да виждат нещата в нов и по-истински план. В светлината на Цялото тази на малкия аз избледнява точно както светлината, присъща на всеки атом от тялото, се събира и бива заличена от тази на душата, когато тя заси-ява с цялото си великолепие.
Когато стадият на безкористност, на служене, на подчинение на Едното Себе и на саможертва в името на групата стане цел, човек е достигнал до момента, в който може да бъде приет в тази група световни мистици, знаещи и работещи в група, която е отражението на физическо поле на планетарната Йерархия. (4-397/8)
(2) Разпространява се толкова много погрешна информация и така неразумно се набляга на ранга и на позицията в т. нар. йерархия на душите, че здравомис-лещите и уравновесени последователи сега се стремят да насочат мислите си другаде и да отстранят, доколкото могат, всякакви мисли за категории и сфери на дейност... Ако тези етапи се разглеждат разумно и се оценява какво представляват те всъщност - състояния на разширено съзнание и степени на отговорност, - тогава опасността от личностна реакция към термините „приет последовател, посветен, адепт, учител" ще бъде незначителна и много неприятности ще бъдат отстранени. Трябва винаги да се помни, че индивидуалното положение трябва строго да не се споделя, а етапът в еволюцията... ще се прояви чрез живота на дейно, безкористно служене и чрез проявата на просветлено виждане, което изпреварва идеите на човечеството.
При събирането по света в този момент на Новата Група Световни Служители трябва да се действа наистина предпазливо. Всеки работник е отговорен за себе си и за своето служене и за никой друг. Разумно е да се прецени и определи еволюционното положение, но не въз основа на твърдения, а чрез извършената работа и показаната любов и мъдрост. (4-602/3)
(3) Достигнатото от Учителя ниво е високо, но само относително, и не бива да забравяте, че когато Го е достигнал, то му се струва наистина ниско, защото Го сравнява с перспективата, разкриваща се пред Него. Всяко разширение на съзнанието, всяко стъпало на стълбата разкрива пред^ Посветения нова сфера, която трябва да се обхване, и още една крачка напред, която трябва да се направи. Всяко постигнато посвещение само разкрива още по-висши, които трябва да се овладеят, и никога не настъпва момент, в който аспирантът (бил той обикновен човек, посветен, Учител, Чохан или Буда) да остане в статично положение и да е неспособен на по-нататъшен напредък. Даже Самият Логос се стреми, и дори Онзи, към Който Той е устремен, се е насочил към По-Велик. (2-264)
(4) Това, което се извършва в системата, става също така и на космични нива и което е овладяно тук, трябва да се повтори в по-широк мащаб в самия космос. В тази мисъл се крие вдъхновение и развитие, а не отчаяние и изтощение. Наградата от всяка крачка напред, насладата от нарасналото разбиране възнаграждава борещия се аспирант по задоволителен начин... (2-265)
(5) За вас е очевидно значението на това всички последователи и посветени да знаят точно къде се намират на Пътеката, окончателния етап на еволюционната стълба. В противен случай те няма да оценят правилно призива и не ще успеят да познаят източника на възникналия-звук. На всеки напреднал учител по окултизъм и езотерика става ясно колко лесно може да се случи това, когато той види с каква лекота маловажни хора и начинаещи интерпретират дочути или получени от тях призиви и послания като идващи към тях от някой висш и издигнат източник, докато по всяка вероятност те чуват онова, което се излъчва от собственото им подсъзнание, от собствената им душа или от някой учител (а не Учител), който се старае да им помогне. (17-688)
(6) Трябва да помните, че днес светът на хората е изпълнен с приели едно или друго от посвещенията и че има велики последователи от всички лъчи, работещи на физическото поле като старши работници за човечеството, подчинени на Йерархията. Ще има още много такива през следващите сто години. (Писано е през 1949 г.) Някои от тях не знаят с физическите си мозъци специфичното си положение в Йерархията, преднамерено изоставяйки това знание, за да извършат определена дейност. Това, което пиша тук, е предназначено през следващите четиридесет години да достигне до техните ръце със съзнателното намерение да извади на повърхността на съзнанието, преминаващо през мозъка им, знанието кои са и какво са в действителност. Това е част от програмата, планирана от Йерархията, преди екстернализацията на Ашрамите. Учителите считат, че тези старши последователи и посветени (бидейки на самото място) ще започнат скоро да работят с повече авторитет. Това не означава, че те ще разкрият духовната си самоличност и ще претендират за ранг на посветени. Това те не могат да направят поради мястото им на стълбицата на духовната еволюция. Но знаейки кои са те от гледната точка на Йерархията и какво се очаква от тях, те ще подсилят работата си, ще внесат повече енергия и ще сочат пътя с по-голяма яснота. Тяхната мъдрост ще бъде оценена, както и тяхното състрадание, но самите те ще се оттеглят на заден план. Може дори да изглежда, че външно са по-малко активни и по този начин да бъдат неправилно оценени, но духовното им влияние ще расте. Те не се интересуват какво мислят другите за тях. Те също разбират погрешните възгледи на всички съвременни религии относно Христос. Някои може дори да бъдат тормозени в домовете си или от онези, на които се опитват да помогнат. Никаква част от това не ще има значение за тях. Пътят им е ясен и срокът на служене им е известен. (18-707/8)
(7) Положението на последовател допуска знание за това. Няма погрешна гордост в това човек да знае, че е последовател... Оценката за положението обаче е нещо абсолютно лично. Трябва да се посрещне и да се приеме, а след това да поел едва мълчание. (5-562)
(8) Тя (А. А. Б.) решително се е противопоставила, с пълното ми одобрение, срещу нездравословното любопитство относно положението и титлите, което е като болест за толкова много окултни групи, като води до кулминация на съперничеството, завист, критика и претенции, характерно за мнозинството окултни групи, което прави безсмислени много от техните издания и което пречи на широката публика да получи учението в неговия чист и естествен вид. Рангът и титлата, мястото и позицията нямат никакво значение. Учението е това, което е от значение - неговата истинност и интуитивният му призив. Това трябва винаги да имате предвид. (5-781)
Еж. също: (6-413-632/635).
155. СТАРИЯТ КОМЕНТАР
Сметнах, че може да е от интерес за учениците да знаят следното за това древно ръководство на Адептите. ... Не може да се определи възрастта на... Стария Коментар. Ако се опитам да ви я съобщя, не притежавам доказателство, с което да подкрепя думите си... С горните думи се постарах да ви предам същността на изразеното в Коментара посредством няколко символа и тайнствен текст. Тези древни Свещени книги не се четат по начина, по който съвременните ученици четат книги. Те се виждат, докосват и разбират. Смисълът се разкрива за един миг. Нека поясня: Думите „Единият произнася словото, което заглушава тройния звук" са изобразени със сноп светлина, завършващ с една символична дума, изписана със злато върху три символа - черен, розов и зелен. По този начин тайните грижливо се пазят. (4-76)
156. СТРАХ
(1) (Страхът) е породен от невежеството и в първоначалните му фази той не е предизвикан от неправилно мислене. В основата си той е инстинктивен и се явява доминиращ в немислещото животинско царство, както и в човешкото царство. Но в човешкото царство силата му се увеличава многократно от способностите на ума, 6т спомена за минали болки и тъги и от очакването на тези, които предвиждаме. Силата на страха се отежнява чудовищно от мисъл-формата, която сами изграждаме от собствените си страхове и фобии. Силата на тази мисъл-форма расте чрез вниманието, което й обръщаме (тъй като „енергията следва мисълта"), докато започне да доминира. (4-238)
(2) Всеки човек познава страха и обхватът на вибрациите на страха се простира от инстинктивния страх на дивака, породен от неведението му относно природните закони и сили и от ужаса му от тъмното и от непознатото, до преобладаващите днес страхове, свързани със загубата на приятели и на любими, на здраве, пари, популярност, и накрая страховете на аспиранта -страхът от провал, страхът, който се корени в съмнението, страхът от окончателното небитие или унищожение, страхът от смъртта (която той споделя наравно с цялото човечество), страхът от голямата илюзия на астралното поле, от фантасмагориите на самия живот, а също и страх от самотата по Пътеката, дори и до страха от самия Страх. Списъкът може да бъде продължен много, но е достатъчен, за да покаже съществуването на всякакви страхове. Те господстват в повечето ситуации и помрачават много щастливи моменти. Те свеждат човека до плах и боязлив атом на съзнаващия живот, застанал уплашено пред поразителния проблем на съществуването, съзнаващ своята неадекватност като човек да се справи с всички ситуации и неспособен да изостави зад себе си страховете и съмненията си и да навлезе в свободата и в живота, които му принадлежат по рождение. Често пъти той е така измъчен от страхове, че се плаши от своя разум. Не може да се надцени чернотата на картината, тъй като страхът е доминиращата астрална енергия в този момент и чувствителното човечество й се поддава лесно. (4-297/8)
(3) Страхът от смъртта се основава на:
а. Ужас от крайния процес на откъсване при самата смърт.
б. Ужас от непознатото и неопределимото.
в. Съмнение относно крайното безсмъртие.
г. Нещастие, породено от оставянето на любимите или от изоставянето от тяхна страна.
д. Някогашни реакции, предизвикани от минали насилствени случаи на смърт, криещи се дълбоко в подсъзнанието.
е. Придържане към живота на формите, защото съзнанието се отъждествява предимно с тях.
ж. Старо погрешно обучение относно Рая и Ада, като и двете биват еднакво неприятни като възможности за определени типове хора. (4-300)
157. СЪЗНАНИЕ
(1) Не можем да направим нищо повече от това да усетим една малка частица от някакво прекрасно цяло, излизащо напълно извън обсега на съзнанието ни. Цяло, което най-висшият Ангел (Съвършено Същество) едва започва да съзнава. Когато схванем факта, че обикновеният човек досега съзнава напълно само на физическото поле, съзнава приблизително на емоционалното поле и едва започва да развива съзнанието на менталното поле, става очевидно, че неговото разбиране на информацията за космоса може да бъде само зачатьчно. Когато схванем още и факта, че да се съзнава едно поле и да се контролира това поле са две съвсем различни неща, вече няма съмнение колко малко вероятна е възможността да разберем повече от общата тенденция на космическия замисъл. (1-4)
(2) Развитието на човека се състои в преминаването му от едно състояние на съзнание към друго. То е една поредица от разширения, едно нарастване на тази способност за осъзнаване, която представлява най-важната характерна черта на обитаващия Мислещ. То е напредъкът от съзнанието, поляризирано във висшето Себе, Егото, Душата, към поляризация в Монадата, Духа, докато в края на краищата съзнанието стане Божествено. (1-7)
(3) Напредъкът в сферата на съзнанието става естествено чрез степенувана поредица от пробуждания, но това би се извършвало много по-постепенно и би изисквало повече време, отколкото в сегашните ни планетарни условия. Точно този начин за развитие на съзнанието на човечеството е бил въведен от Йерархията по време на коренната раса на атлантите през последната част на четвъртата подраса и ще продължи до средата на следващия етап. Тогава ще бъде даден необходимият подтик и когато три пети от човешкия род езотерично „стъпи на пътеката", като голяма част от хората ще преминават през процеса на превръщането в самата Пътека, тогава отново ще се възстанови по-нормалната практика. (1-94)
(4) Тези реализации, тези доловени разширения на съзнанието се извършват според природните закони и стават, когато им дойде времето, за всяка душа, без изключение. (1-176)
(5) Нека ви уверя, че под натиска на съвременния живот, при напрежението на наложените настоящи условия и съществуващата цивилизация, в добавка към умствените грижи, ужаса от напредващите армии, грохота на множеството гласове и стреса на разпространяващата се по цял свят икономическа криза човешкото съзнание се пробужда бързо от дългия сън. Тази голяма и фундаментална реалност, наречена от нас „човешко състояние на ума", едва започва да се насочва към нещата, които са от значение, и да се изразява по естествен начин. (9-26) _
(6) Еволюцията, както н«е я разбираме и както трябва да се изследва от човешкия интелект, е историята на еволюцията на съзнанието, а не историята на еволюцията на формата. Последната се съдържа в другата и е от второстепенно значение от окултна гледна точка. (15-57)
(7) Енергиите на дванадесетте съзвездия се смесват с тези на дванадесетте планети, но тяхната сила да породят отклик и да бъдат съзнателно приети, познати и използвани зависи изцяло от типа на отзоваващия се механизъм на пла^етарния живот и на отделния човек. Правилно е казано, че съзнанието зависи от носителите си, от стадия им на развитие и от способността на индивида да се отъждестви с достигащите до него енергии и импулси, а не зависи само от това, което вече е призната част или аспект от него. Може да се каже, че повишеният отклик на реалностите и качествата, разкрити и направени възможни от въздействието на енергията от зодиакалните знаци, зависи донякъде от намаляващото влияние на планетите, което ограничава аспекта на съзнанието у човека. Размишлявайте върху това, понеже то съдържа дълбока езотерична истина. (16-53/4)
(8) Толкова често в нашите изследвания човек е склонен да забрави, че не е възможно за която и да е единица съзнание, намираща се в планетарната сфера на влияние, да си представи условията, съществуващи другаде, а не на Земята, защото за споменатата единица тази малка планета е самият център на познатата вселена и под влиянието на Голямата Илюзия съзвездията, заедно със своите владетели и с първоначалните си съответни, се въртят около Земята. Когато човек напредне повече и съзнанието му започне да се пробужда за действителността, същността на тази илюзия ще стане явна за него, но понастоящем това не е възможно. (16-359)
(9) Всеизвестната древна окултна истина остава в сила: „Съзнанието е зависимо от своя носител за проявата си, като и двете зависят от живота и от енергията за своето съществуване." Това остава неизменен закон. (16-527)
(10) Трябва винаги да имате предвид, че съзнанието остава неизменно, независимо дали е физически въплътено или не е, и че развитието може да се осъществи дори с по-голяма лекота, отколкото когато то е било ограничено и обусловено от съзнанието, преминаващо през мозъка. (5-81), (17-413)
(11) Разширяването на съзнанието и пораждането на увеличена чувствителност и възприемащо осъзнаване са целта на всички усилия на божествеността и на Йерархията. Стремежът не е към подобряване на материалните условия. Това ще последва автоматично, когато осъзнаването бъде стабилно разгърнато. Бъдещето на човечеството се определя от неговите стремежи и от способността му да откликва на идеализма, който днес залива света. (12-103)
158. ТЕЛЕПАТИЯ
(1) Необходимо е всички изолирани последователи във всяка страна по света да съзнаят съществуването на другите като тях и тогава да осъществят телепатичен контакт. Това може би ви се струва едно прекрасно, но непрактично виждане. Уверявам ви, че не е така. Работата по установяването на такава връзка може наистина да е бавна, но това е неизбежен резултат от растящата чувствителност на всички души, работещи на полето на света. Първото свидетелство за това е инстинктивното разпознаване на онези, които са част от тази група, когато се срещнат и свържат в хода на светските си занимания. Пред тях незабавно се появява проблясък светлина, мигновено електрическо взаимодействие, неочаквано усещане на сходство на виждането и на целите или една съществена възможност да се помогне и да се сътрудничи за рабЪтата, от която се съзнава, че всички са заинтересувани. (4-421)
(2) Един ден истинският телепатичен контакт и виждане ще изместят говора и писмото. (4-478)
(3) Всички малки групи от хора по един естествен и неизбежен начин достигат до телепатичен контакт между своите членове и с хората от подобни групи. Нужно е това да се желае и подпомага и то балансирано и неизменно ще се увеличава. (10-19)
(4) По обикновения начин, по който бива използвана, думата телепатия посочва две способности:
1. Инстинктивно отбелязване на някаква ситуация, някакъв повик или впечатление, което въздейства върху центъра в слънчевия сплит. Тази способност за регистриране на влияние Не се контролира. Не съществува насочвано преднамерено умствено възприемане на отправено послание. Има само настройка към състоянието на ума или към условията или ситуациите, свързани с този, който се счита, че изпраща съобщението. В деветдесет процента от случаите това съобщение е за беда и бива издадено и поражда своето въздействие, без да е налице някаква способност от страна на получателя да предизвика получаването му. Илюстрация за това е предчувствието на майката, че любимото й дете е в опасност.
2. Форма на ясновидство, която позволява на човека да види онова, което е скрито, като например броя на символите върху карта за игра, обърната с лицевата страна надолу.
Истинската телепатия обаче е пряко ментално общуване между умовете и в по-напредналата си форма тя е общуване между душите, използващи сетне ума за формулиране на съобщеното, какъвто е случаят при вдъхновенията. Интересно е да се отбележи (и поучително с оглед на темата ни), че при истинската телепатия по-нисшите способности могат да бъдат издигнати и използвани на високо ниво на осъзнаване. В езоте-риката е добре известно, че:
а. Някои хора просто записват телепатично в умовете си информацията, идваща от друг ум. Регистрирането, както и предаването, са безсловесни и безформени. Получателят просто знае и предаденото знание се оформя в ума му без никакви междинни стадии или етапи. Това е безформена телепатия.
б. Други незабавно привеждат във форма полученото знание. Те виждат посланието, думата или информацията изписана или напечатана пред очите си, все едно че е представена на подвижен екран, който се вижда вътре в главата.
в. Други привеждат информацията във форма, подходяща за чуване.
В последните два случая истинският човек използва латентните си по-нисши способности, като ги издига до най-високото възможно ниво и ги подчинява на нуждите на ума или на душата. Разликата в това използване на способността за ясновидство и ясночуване е, че в този случай има пълен умствен контрол и разбиране, а в другите случаи нисшите способности се използват автоматически, неконтролирано, заангажирани са с неща без истинско значение и не са разбрани от използващия ги. (15-565/7)
(5) Една от характерните черти, отличаващи групата на служителите и познаващите света, е, че на практика не съществува външна организация, която да ги обединява. Те са сплотени от вътрешната структура на мисълта и от телепатично взаимодействие. Великите, на Които всички се стремим да служим, са свързани по този начин и могат при най-малката необходимост и с минимален разход на сила да влязат във връзка един с друг. Те всички са настроени към определена вибрация. (11-1)
(6) Силното желание да се постигне успех в телепатичната дейност и страхът от неуспех са най-сигурните начини да се осуетят плодоносните усилия. Във всяка работа като тази от голяма помощ е отношението на непривързаност и нагласата „каквото стане"... Емоциите и желанията за нещо от страна на получателя създават потоци от излъчвана енергия, които отблъскват или отхвърлят онова, което се стреми към контакт, например насочената мисъл на някой, който желае да осъществи връзка. (11-10)
(7) Тогава първата стъпка е отбелязването и привеждането в правилни и достъпни представи, идеи и мисъл-форми на онова, което е било регистрирано. Това бележи първия стадий в неговото наистина окултно служене и той все повече ще се отдава на този нов тип служене. (11-93)
(8) Не съм давал указания относно изкуството за развиване на телепатична чувствителност. Причината за това е, както съм ви казвал и по-рано, че тази чувствителност трябва да бъде и винаги се разгръща естествено, когато последователят е правилно ориентиран, напълно предан, и се учи на децентрализация... Постепенно, когато последователят придобива истинска свобода на мисълта и способност да възприема впечатленията от абстрактния ум, той създава за себе си едно хранилище на мисли, което е достъпно при необходимост, за да помага на другите хора и за нуждите на увеличаващото му служене на света. След това той придобива чувствителност за впечатления, идващи от Йерархията... Това, което искам да изтъкна тук обаче, е фактът за съществуването на растящ запас от мисли, които последователят е създал, откликвайки на многото различни впечатления, към които той придобива все по-голяма чувствителност. Идеите, концепциите и духовните цели, които той все повече осъзнава, постоянно биват формулирани от него чрез мисли със съответните им мисъл-форми. Стремейки се да служи на събратята си, той се научава да черпи от последните...
Същественият момент, който трябва да се схване, е, че чувствителността към впечатления е нормално и естествено разгръщане, съответстващо на духовното развитие. Дадох ви ключ за целия този процес, когато казах, че:
„Чувствителността към впечатления включва пораждането на магнетична аура, върху която висшите впечатления могат да повлияят."
Бих искал да премислите внимателно тези думи. Когато последователят започне да проявява душевни качества и вторият аспект на божествеността го завладее и контролира и влияе на целокупния му живот, автоматично се развива по-висша чувствителност. Той се превръща в магнит за духовни идеи и концепции; привлича в своята област на съзнание очертанията, а сетне и подробностите на Плана на Йерархията; в края на краищата осъзнава' планетарната Цел. Не е необходимо той да се стреми към всички тези неща и да се учи с много уСТалия да ги констатира, задържа и използва. Те се спускат в областта на неговото съзнание, защото той е изграДил магнетична аура, която ги призовава и ги води „в ума му". Тази магнетична аура започва да се оформя от първия момент, в който той осъществи връзка с душата си. Тя се задълбочава и нараства, когато тези връзки станат по-чести и постепенно се превърнат в обичайно състояние на съзнанието му. Тогава, когато поиска и по всяко време, той е във връзка със своята душа, втория божествен аспект.
Тази аура е всъщност хранилището на мисловно вещество, на което той може да разчита духовно... Последователят е магнетичен център на светлина и знание само дотолкова, доколкото поддържа магнетичната аура в състояние на възприемчивост. (11-94/6)
(9) Думата телепатия е използвана предимно, за да обхване многото фази на умствена връзка и обмен на мисли, при които не се използват изречени или изписани думи и знаци. (11-109)
(10) Що се отнася до Учителите, петте сетива съществуват и се използват при нужда, но връзката, която се установява и поддържа с последователите и старшите аспиранти в света (чрез които Те работят предимно), е до голяма степен телепатична. Слухът и зрението, както вие разбирате използването им, не се употребяват. Науката на впечатленията, със значително увеличената си ефикасност спрямо обособения контакт чрез сетивата, изцяло е изместила по-ограничения човешки метод. С изключение на случаите, когато Учители работят на физическото поле във физическо тяло, външните физически сетива са отпаднали от употреба, а повечето от Учителите, Които все още ги използват, правят това съвсем ограничено. Работата Им все още е почти изцяло на субективен план и впечатленията и телепатичното взаимодействие на практика са единствените средства, които Те използват, за да достигнат до Своите работници. (13-568/9)
(11) Телепатична чувствителност... Как тогава може да освободите умовете си от собствените си желания и от собствените си интерпретации?... Съществуват ли някакви точно определени и кратки правила, които трябва да се спазват? Следните могат да се дадат, но искам да ви напомня, че това, което сте, е по-важно за тази работа, отколкото всичко останало. Основният фактор е невредимостта в мисли и слова. Практикуването на това, съпроводено от правилно съблюдаване, ще помогне много на всички вас. След това идва ред на отказ да се мисли грубо или критично. Това е съществено по отношение на хората, чиито умове се стремите да повлияете. Мълчанието, абсолютно и ненарушимо относно това, което вършите, е също фактор от голямо значение. Изричането на думи по отношение на тази най-фина и поверителна работа (и дори обсъждането й с колега-последовател) може да разбие крехката мисъл-форма, която се стремите да изградите. Може да провали работата, извършвана в продължение на седмици. Трябва също да се развие уравновесено отношение, що се отнася до притежаващите власт в целия свят. Преди всичко те се нуждаят от вдъхновението, което може да им се даде от Йерархията. (5-65/6)
Сподели с приятели: |