Посланията на Тибетеца – 2 част Алис Бейли 96. Образование

Спиритизмът е бил религията на древна Атлан­тида..,

Чрез правилното развитие на спиритизма в психо­логическо направление и изоставянето на ударението върху външните явления (което днес е негова отличи­телна черта и насока) ще се разкрие истинската същ­ност на смъртта и на отвъдното... Работата на седмия лъч, както знаете, е да свърже живота и формата, но когато се набляга на формения аспект, тогава се след­ва неправилна процедура и дейността на черния магьосник може да започне и целите му неоправдано влизат в действие. Така е станало и със спиритистично-то движение; проучващите го са заангажирани с фор­мената страна на живота, а привържениците му - със задоволяване на емоционалните си желания (отново свързани с формената страна), така че има опасност истинското значение на движението да се загуби.

В своя най-нисш и материален аспект спиритизмът е проява от нисък разряд на седмия лъч, а за мнозинст­вото това е определено насоката с най-малко съпротив­ление и следователно няма някакво важно духовно зна­чение за еволюционното им развитие. Според съзнани­ето им мнозинството от хората днес са атланти и бавно израстват към арийската гледна точка. Това трябва да се промени и дейността на ума бързо да се засили, защото в противен случай истинският спиритизъм няма да може да се прояви и посредством настоящото спири-тично движение в света ще бъдат освободени сили и същества с най-противен характер. Негативността на мнозинството от хората, интересуващи се от спирити­зъм, и пълната негативност на по-голямата част от ме­диумите отваря широко вратата за съвсем определени опасности. За щастие в спиритичните кръгове същест­вува движение за коригиране на тази очевидна заплаха и за преместване на сегашното ударение върху явленията към света на истинските стойности и вярното разбиране. Този въпрос е прекалено обширен, за да се заемам с него тук, освен като илюстрация на въпросите, които се старая да разясня, но ще ви дам един съвет. Ако дру­жествата и организациите, свързани със спиритичното движение, и групите, изследващи психичните явления, търсят и открият естествените екстрасенси (а не медиумите, работещи в състояние на транс) и онези, които по природа са ясночуващи и ясновиждащи, и изучат техните разкрития, техните думи и методи на работа, те биха открили много неща относно някои от естествените и нормални за човека способности -способности, които не се прилагат през периода, в който развитието на ума е цел, и които човечеството дели с две големи групи живот - Членовете на Йерархията и животинското царство. Размислете върху това. Следо­вателно, ако тези дружества се съсредоточат върху разумните и ментални екстрасенси и изключат всички със­тояния на транс, няма да мине дълго време, преди да се осъществи откровението. Състоянието на транс е неже­лателно, изолира медиума от душата и определено го отпраща към сферата на негативното, на неконтролира­ното и на материалните сили. Силите на материалното обаче ще предотвратят това развитие, ако е възможно, тъй като от момента, в който възникне положително разумно разбиране за света, намиращ се от другата стра­на на воала, няма да има страх от смъртта и основният аспект на тяхната сила и притегателна способност за човечеството ще изчезне. (9-43/5)

Спокойствието и мирът не са едно и също нещо. Мирът винаги е временен и се отнася до света на чувствата и до условия, податливи на смущаване. Той е от първостепенно значение за напредъка и е неизбеж­но всяка крачка напред да бъде отбелязвана със сму­щения, с моменти на криза и безпорядък, които сетне биват заменени (когато са преминати успешно) от пери­оди на мир. Но този мир не е спокойствие и челата бива допуснат в аурата на Учителя само когато спо­койствието замени мира. Спокойствието свидетелства за онзи дълбок покой, лишен от емоционални смуще­ния, който отличава последователя, съсредоточен в „ум, стабилно поддържан в светлината". Повърхността на неговия живот може да е (от гледна точка на света) в състояние на бурна промяна. Всичко, което той почи­та и цени високо в трите свята, може да се сгромоляс­ва около него. Но въпреки това той устоява стабилно, уравновесен в душевното съзнание, и дълбините на живота му остават необезпокоявани. Това не е нечувс-твителност или наложено самовнушение, нито пък спо­собност да се насочи съзнанието навън по такъв начин, че отделни случки и събития да се пренебрегват. Това са интензивни чувства, преобразени във фокусирано разбиране. Когато се постигне това, челата добива пра­вото да живее в аурата на Учителя. В него вече няма нищо, което да изисква Учителят да отклонява внима­нието си от жизненоважни усилия към маловажната задача да помогне на последователя. (5-750)

(1) Проблемът се състои в това да се констатира на кое стъпало на стълбата и на кой етап се намира човек в даден момент. Зад всяко човешко същество се простира дълга поредица от животи и сега някои се насочват към стадия на предимно користната лична изява и се изграждат като индивиди с напълно осъзна­то усещане. Това за тях е също така стъпка напред, както ученичеството е за вас. Други вече са личности и започват да експериментират с протичащата през тях енергия и да събират около себе си онези хора, които вибрират на техния тон и за които те определено имат послание. Оттук и безбройните малки групички по це­лия свят, работещи във всяка област на човешката изява. Други са преминали през този стадий и се децен­трализират от личностната изява в трите свята на чо­вешкия живот и се мотивират от енергия, която е по-висш аспект на личностната енергия. Те вече не ра­ботят, не планират и не се стремят да изразят своите личности и да осъществят индивидуално въздействие върху света или да съберат около себе си група хора, които им се възхищават и по този начин захранват извора на тяхната гордост и тяхната амбиция и които ги правят влиятелни и важни. Те започват да виждат нещата в нов и по-истински план. В светлината на Цялото тази на малкия аз избледнява точно както светлината, присъща на всеки атом от тялото, се съби­ра и бива заличена от тази на душата, когато тя заси-ява с цялото си великолепие.

Когато стадият на безкористност, на служене, на подчинение на Едното Себе и на саможертва в името на групата стане цел, човек е достигнал до момента, в който може да бъде приет в тази група световни мистици, зна­ещи и работещи в група, която е отражението на физи­ческо поле на планетарната Йерархия. (4-397/8)

(2) Разпространява се толкова много погрешна ин­формация и така неразумно се набляга на ранга и на позицията в т. нар. йерархия на душите, че здравомис-лещите и уравновесени последователи сега се стремят да насочат мислите си другаде и да отстранят, докол­кото могат, всякакви мисли за категории и сфери на дейност... Ако тези етапи се разглеждат разумно и се оценява какво представляват те всъщност - състояния на разширено съзнание и степени на отговорност, - то­гава опасността от личностна реакция към термините „приет последовател, посветен, адепт, учител" ще бъде незначителна и много неприятности ще бъдат отстра­нени. Трябва винаги да се помни, че индивидуалното положение трябва строго да не се споделя, а етапът в еволюцията... ще се прояви чрез живота на дейно, без­користно служене и чрез проявата на просветлено виждане, което изпреварва идеите на човечеството.

При събирането по света в този момент на Новата Група Световни Служители трябва да се действа наис­тина предпазливо. Всеки работник е отговорен за себе си и за своето служене и за никой друг. Разумно е да се прецени и определи еволюционното положение, но не въз основа на твърдения, а чрез извършената работа и показаната любов и мъдрост. (4-602/3)

(3) Достигнатото от Учителя ниво е високо, но само относително, и не бива да забравяте, че когато Го е достигнал, то му се струва наистина ниско, защото Го сравнява с перспективата, разкриваща се пред Него. Всяко разширение на съзнанието, всяко стъпало на стълбата разкрива пред^ Посветения нова сфера, ко­ято трябва да се обхване, и още една крачка напред, която трябва да се направи. Всяко постигнато посве­щение само разкрива още по-висши, които трябва да се овладеят, и никога не настъпва момент, в който аспирантът (бил той обикновен човек, посветен, Учи­тел, Чохан или Буда) да остане в статично положение и да е неспособен на по-нататъшен напредък. Даже Самият Логос се стреми, и дори Онзи, към Който Той е устремен, се е насочил към По-Велик. (2-264)

(4) Това, което се извършва в системата, става също така и на космични нива и което е овладяно тук, трябва да се повтори в по-широк мащаб в самия космос. В тази мисъл се крие вдъхновение и развитие, а не отчаяние и изтощение. Наградата от всяка крачка напред, насладата от нарасналото разбиране възнаграж­дава борещия се аспирант по задоволителен начин... (2-265)

(5) За вас е очевидно значението на това всички последователи и посветени да знаят точно къде се на­мират на Пътеката, окончателния етап на еволюционната стълба. В противен случай те няма да оценят правилно призива и не ще успеят да познаят източника на възникналия-звук. На всеки напреднал учител по окултизъм и езотерика става ясно колко лесно може да се случи това, когато той види с каква лекота мало­важни хора и начинаещи интерпретират дочути или по­лучени от тях призиви и послания като идващи към тях от някой висш и издигнат източник, докато по всяка вероятност те чуват онова, което се излъчва от собственото им подсъзнание, от собствената им душа или от някой учител (а не Учител), който се старае да им помогне. (17-688)

(6) Трябва да помните, че днес светът на хората е изпълнен с приели едно или друго от посвещенията и че има велики последователи от всички лъчи, работе­щи на физическото поле като старши работници за човечеството, подчинени на Йерархията. Ще има още много такива през следващите сто години. (Писано е през 1949 г.) Някои от тях не знаят с физическите си мозъци специфичното си положение в Йерархията, преднамерено изоставяйки това знание, за да извършат определена дейност. Това, което пиша тук, е предназ­начено през следващите четиридесет години да достиг­не до техните ръце със съзнателното намерение да из­вади на повърхността на съзнанието, преминаващо през мозъка им, знанието кои са и какво са в действител­ност. Това е част от програмата, планирана от Йерар­хията, преди екстернализацията на Ашрамите. Учите­лите считат, че тези старши последователи и посветени (бидейки на самото място) ще започнат скоро да рабо­тят с повече авторитет. Това не означава, че те ще разкрият духовната си самоличност и ще претендират за ранг на посветени. Това те не могат да направят поради мястото им на стълбицата на духовната еволюция. Но знаейки кои са те от гледната точка на Йерархията и какво се очаква от тях, те ще подсилят работата си, ще внесат повече енергия и ще сочат пътя с по-голяма яснота. Тяхната мъдрост ще бъде оценена, както и тяхното състрадание, но самите те ще се оттег­лят на заден план. Може дори да изглежда, че външно са по-малко активни и по този начин да бъдат непра­вилно оценени, но духовното им влияние ще расте. Те не се интересуват какво мислят другите за тях. Те също разбират погрешните възгледи на всички съвре­менни религии относно Христос. Някои може дори да бъдат тормозени в домовете си или от онези, на които се опитват да помогнат. Никаква част от това не ще има значение за тях. Пътят им е ясен и срокът на служене им е известен. (18-707/8)

(7) Положението на последовател допуска знание за това. Няма погрешна гордост в това човек да знае, че е последовател... Оценката за положението обаче е нещо абсолютно лично. Трябва да се посрещне и да се приеме, а след това да поел едва мълчание. (5-562)

(8) Тя (А. А. Б.) решително се е противо­поставила, с пълното ми одобрение, срещу нездравос­ловното любопитство относно положението и титлите, което е като болест за толкова много окултни групи, като води до кулминация на съперничеството, завист, критика и претенции, характерно за мнозинството окултни групи, което прави безсмислени много от тех­ните издания и което пречи на широката публика да получи учението в неговия чист и естествен вид. Рангът и титлата, мястото и позицията нямат никакво значение. Учението е това, което е от значение - него­вата истинност и интуитивният му призив. Това трябва винаги да имате предвид. (5-781)

Еж. също: (6-413-632/635).

155. СТАРИЯТ КОМЕНТАР

Сметнах, че може да е от интерес за учениците да знаят следното за това древно ръководство на Адептите. ... Не може да се определи възрастта на... Стария Коментар. Ако се опитам да ви я съобщя, не притежавам доказателство, с което да подкрепя думите си... С горни­те думи се постарах да ви предам същността на изразено­то в Коментара посредством няколко символа и тайнст­вен текст. Тези древни Свещени книги не се четат по начина, по който съвременните ученици четат книги. Те се виждат, докосват и разбират. Смисълът се разкрива за един миг. Нека поясня: Думите „Единият произнася словото, което заглушава тройния звук" са изобразени със сноп светлина, завършващ с една символична дума, изписана със злато върху три символа - черен, розов и зелен. По този начин тайните грижливо се пазят. (4-76)

(1) (Страхът) е породен от невежеството и в пър­воначалните му фази той не е предизвикан от непра­вилно мислене. В основата си той е инстинктивен и се явява доминиращ в немислещото животинско царство, както и в човешкото царство. Но в човешкото царство силата му се увеличава многократно от способностите на ума, 6т спомена за минали болки и тъги и от очаква­нето на тези, които предвиждаме. Силата на страха се отежнява чудовищно от мисъл-формата, която сами изграждаме от собствените си страхове и фобии. Силата на тази мисъл-форма расте чрез вниманието, ко­ето й обръщаме (тъй като „енергията следва мисъл­та"), докато започне да доминира. (4-238)

(2) Всеки човек познава страха и обхватът на виб­рациите на страха се простира от инстинктивния страх на дивака, породен от неведението му относно природ­ните закони и сили и от ужаса му от тъмното и от непознатото, до преобладаващите днес страхове, свър­зани със загубата на приятели и на любими, на здраве, пари, популярност, и накрая страховете на аспиранта -страхът от провал, страхът, който се корени в съмне­нието, страхът от окончателното небитие или унищо­жение, страхът от смъртта (която той споделя наравно с цялото човечество), страхът от голямата илюзия на астралното поле, от фантасмагориите на самия живот, а също и страх от самотата по Пътеката, дори и до страха от самия Страх. Списъкът може да бъде про­дължен много, но е достатъчен, за да покаже същест­вуването на всякакви страхове. Те господстват в пове­чето ситуации и помрачават много щастливи моменти. Те свеждат човека до плах и боязлив атом на съзнава­щия живот, застанал уплашено пред поразителния проблем на съществуването, съзнаващ своята неадек­ватност като човек да се справи с всички ситуации и неспособен да изостави зад себе си страховете и съмне­нията си и да навлезе в свободата и в живота, които му принадлежат по рождение. Често пъти той е така измъчен от страхове, че се плаши от своя разум. Не може да се надцени чернотата на картината, тъй като страхът е доминиращата астрална енергия в този мо­мент и чувствителното човечество й се поддава лесно. (4-297/8)

(3) Страхът от смъртта се основава на:

а. Ужас от крайния процес на откъсване при самата смърт.

б. Ужас от непознатото и неопределимото.

в. Съмнение относно крайното безсмъртие.

г. Нещастие, породено от оставянето на любими­те или от изоставянето от тяхна страна.

д. Някогашни реакции, предизвикани от минали насилствени случаи на смърт, криещи се дълбоко в подсъзнанието.

е. Придържане към живота на формите, защото съзнанието се отъждествява предимно с тях.

ж. Старо погрешно обучение относно Рая и Ада, като и двете биват еднакво неприятни като възможнос­ти за определени типове хора. (4-300)

157. СЪЗНАНИЕ

(1) Не можем да направим нищо повече от това да усетим една малка частица от някакво прекрасно цяло, излизащо напълно извън обсега на съзнанието ни. Цяло, което най-висшият Ангел (Съвършено Същест­во) едва започва да съзнава. Когато схванем факта, че обикновеният човек досега съзнава напълно само на физическото поле, съзнава приблизително на емоци­оналното поле и едва започва да развива съзнанието на менталното поле, става очевидно, че неговото разбира­не на информацията за космоса може да бъде само зачатьчно. Когато схванем още и факта, че да се съзна­ва едно поле и да се контролира това поле са две съв­сем различни неща, вече няма съмнение колко малко вероятна е възможността да разберем повече от обща­та тенденция на космическия замисъл. (1-4)

(2) Развитието на човека се състои в преминаването му от едно състояние на съзнание към друго. То е една поредица от разширения, едно нарастване на тази способност за осъзнаване, която представлява най-важ­ната характерна черта на обитаващия Мислещ. То е напредъкът от съзнанието, поляризирано във висшето Себе, Егото, Душата, към поляризация в Монадата, Духа, докато в края на краищата съзнанието стане Бо­жествено. (1-7)

(3) Напредъкът в сферата на съзнанието става ес­тествено чрез степенувана поредица от пробуждания, но това би се извършвало много по-постепенно и би изисквало повече време, отколкото в сегашните ни планетарни условия. Точно този начин за развитие на съзнанието на човечеството е бил въведен от Йерар­хията по време на коренната раса на атлантите през последната част на четвъртата подраса и ще продължи до средата на следващия етап. Тогава ще бъде даден необходимият подтик и когато три пети от човешкия род езотерично „стъпи на пътеката", като голяма част от хората ще преминават през процеса на превръщане­то в самата Пътека, тогава отново ще се възстанови по-нормалната практика. (1-94)

(4) Тези реализации, тези доловени разширения на съзнанието се извършват според природните закони и стават, когато им дойде времето, за всяка душа, без изключение. (1-176)

(5) Нека ви уверя, че под натиска на съвременния живот, при напрежението на наложените настоящи ус­ловия и съществуващата цивилизация, в добавка към умствените грижи, ужаса от напредващите армии, гро­хота на множеството гласове и стреса на разпространя­ващата се по цял свят икономическа криза човешкото съзнание се пробужда бързо от дългия сън. Тази голя­ма и фундаментална реалност, наречена от нас „човешко състояние на ума", едва започва да се насочва към нещата, които са от значение, и да се изразява по естествен начин. (9-26) _

(6) Еволюцията, както н«е я разбираме и както трябва да се изследва от човешкия интелект, е истори­ята на еволюцията на съзнанието, а не историята на еволюцията на формата. Последната се съдържа в другата и е от второстепенно значение от окултна глед­на точка. (15-57)

(7) Енергиите на дванадесетте съзвездия се смес­ват с тези на дванадесетте планети, но тяхната сила да породят отклик и да бъдат съзнателно приети, познати и използвани зависи изцяло от типа на отзоваващия се механизъм на пла^етарния живот и на отделния човек. Правилно е казано, че съзнанието зависи от носителите си, от стадия им на развитие и от способността на инди­вида да се отъждестви с достигащите до него енергии и импулси, а не зависи само от това, което вече е призната част или аспект от него. Може да се каже, че повишеният отклик на реалностите и качествата, разк­рити и направени възможни от въздействието на енер­гията от зодиакалните знаци, зависи донякъде от нама­ляващото влияние на планетите, което ограничава ас­пекта на съзнанието у човека. Размишлявайте върху това, понеже то съдържа дълбока езотерична истина. (16-53/4)

(8) Толкова често в нашите изследвания човек е склонен да забрави, че не е възможно за която и да е единица съзнание, намираща се в планетарната сфера на влияние, да си представи условията, съществуващи другаде, а не на Земята, защото за споменатата едини­ца тази малка планета е самият център на познатата вселена и под влиянието на Голямата Илюзия съзвез­дията, заедно със своите владетели и с първоначалните си съответни, се въртят около Земята. Когато човек напредне повече и съзнанието му започне да се про­бужда за действителността, същността на тази илюзия ще стане явна за него, но понастоящем това не е възможно. (16-359)

(9) Всеизвестната древна окултна истина остава в сила: „Съзнанието е зависимо от своя носител за про­явата си, като и двете зависят от живота и от енерги­ята за своето съществуване." Това остава неизменен закон. (16-527)

(10) Трябва винаги да имате предвид, че съзнани­ето остава неизменно, независимо дали е физически въплътено или не е, и че развитието може да се осъ­ществи дори с по-голяма лекота, отколкото когато то е било ограничено и обусловено от съзнанието, премина­ващо през мозъка. (5-81), (17-413)

(11) Разширяването на съзнанието и пораждането на увеличена чувствителност и възприемащо осъзнава­не са целта на всички усилия на божествеността и на Йерархията. Стремежът не е към подобряване на мате­риалните условия. Това ще последва автоматично, ко­гато осъзнаването бъде стабилно разгърнато. Бъде­щето на човечеството се определя от неговите стреме­жи и от способността му да откликва на идеализма, който днес залива света. (12-103)

(1) Необходимо е всички изолирани последовате­ли във всяка страна по света да съзнаят съществува­нето на другите като тях и тогава да осъществят телепатичен контакт. Това може би ви се струва едно прекрасно, но непрактично виждане. Уверявам ви, че не е така. Работата по установяването на такава връз­ка може наистина да е бавна, но това е неизбежен резултат от растящата чувствителност на всички души, работещи на полето на света. Първото свиде­телство за това е инстинктивното разпознаване на онези, които са част от тази група, когато се срещнат и свържат в хода на светските си занимания. Пред тях незабавно се появява проблясък светлина, мигно­вено електрическо взаимодействие, неочаквано усе­щане на сходство на виждането и на целите или една съществена възможност да се помогне и да се сътруд­ничи за рабЪтата, от която се съзнава, че всички са заинтересувани. (4-421)

(2) Един ден истинският телепатичен контакт и виждане ще изместят говора и писмото. (4-478)

(3) Всички малки групи от хора по един естествен и неизбежен начин достигат до телепатичен контакт между своите членове и с хората от подобни групи. Нужно е това да се желае и подпомага и то балансира­но и неизменно ще се увеличава. (10-19)

(4) По обикновения начин, по който бива използ­вана, думата телепатия посочва две способности:

1. Инстинктивно отбелязване на някаква ситу­ация, някакъв повик или впечатление, което въздейст­ва върху центъра в слънчевия сплит. Тази способност за регистриране на влияние Не се контролира. Не съ­ществува насочвано преднамерено умствено възприема­не на отправено послание. Има само настройка към състоянието на ума или към условията или ситуациите, свързани с този, който се счита, че изпраща съоб­щението. В деветдесет процента от случаите това съоб­щение е за беда и бива издадено и поражда своето въздействие, без да е налице някаква способност от страна на получателя да предизвика получаването му. Илюстрация за това е предчувствието на майката, че любимото й дете е в опасност.

2. Форма на ясновидство, която позволява на чо­века да види онова, което е скрито, като например броя на символите върху карта за игра, обърната с лицевата страна надолу.

Истинската телепатия обаче е пряко ментално об­щуване между умовете и в по-напредналата си форма тя е общуване между душите, използващи сетне ума за формулиране на съобщеното, какъвто е случаят при вдъхновенията. Интересно е да се отбележи (и поучи­телно с оглед на темата ни), че при истинската теле­патия по-нисшите способности могат да бъдат издигна­ти и използвани на високо ниво на осъзнаване. В езоте-риката е добре известно, че:

а. Някои хора просто записват телепатично в умо­вете си информацията, идваща от друг ум. Регистри­рането, както и предаването, са безсловесни и без­формени. Получателят просто знае и предаденото зна­ние се оформя в ума му без никакви междинни стадии или етапи. Това е безформена телепатия.

б. Други незабавно привеждат във форма получе­ното знание. Те виждат посланието, думата или инфор­мацията изписана или напечатана пред очите си, все едно че е представена на подвижен екран, който се вижда вътре в главата.

в. Други привеждат информацията във форма, подходяща за чуване.

В последните два случая истинският човек изпол­зва латентните си по-нисши способности, като ги изди­га до най-високото възможно ниво и ги подчинява на нуждите на ума или на душата. Разликата в това изпол­зване на способността за ясновидство и ясночуване е, че в този случай има пълен умствен контрол и раз­биране, а в другите случаи нисшите способности се използват автоматически, неконтролирано, заангажира­ни са с неща без истинско значение и не са разбрани от използващия ги. (15-565/7)

(5) Една от характерните черти, отличаващи група­та на служителите и познаващите света, е, че на прак­тика не съществува външна организация, която да ги обединява. Те са сплотени от вътрешната структура на мисълта и от телепатично взаимодействие. Вели­ките, на Които всички се стремим да служим, са свър­зани по този начин и могат при най-малката необходи­мост и с минимален разход на сила да влязат във връз­ка един с друг. Те всички са настроени към определена вибрация. (11-1)

(6) Силното желание да се постигне успех в теле­патичната дейност и страхът от неуспех са най-сигурни­те начини да се осуетят плодоносните усилия. Във вся­ка работа като тази от голяма помощ е отношението на непривързаност и нагласата „каквото стане"... Емоци­ите и желанията за нещо от страна на получателя съз­дават потоци от излъчвана енергия, които отблъскват или отхвърлят онова, което се стреми към контакт, например насочената мисъл на някой, който желае да осъществи връзка. (11-10)

(7) Тогава първата стъпка е отбелязването и при­веждането в правилни и достъпни представи, идеи и мисъл-форми на онова, което е било регистрирано. Това бележи първия стадий в неговото наистина окулт­но служене и той все повече ще се отдава на този нов тип служене. (11-93)

(8) Не съм давал указания относно изкуството за развиване на телепатична чувствителност. Причината за това е, както съм ви казвал и по-рано, че тази чувствителност трябва да бъде и винаги се разгръща естествено, когато последователят е правилно ориенти­ран, напълно предан, и се учи на децентрализация... Постепенно, когато последователят придобива истинс­ка свобода на мисълта и способност да възприема впе­чатленията от абстрактния ум, той създава за себе си едно хранилище на мисли, което е достъпно при необходимост, за да помага на другите хора и за нуж­дите на увеличаващото му служене на света. След това той придобива чувствителност за впечатления, идващи от Йерархията... Това, което искам да изтъкна тук обаче, е фактът за съществуването на растящ запас от мисли, които последователят е създал, откликвайки на многото различни впечатления, към които той придо­бива все по-голяма чувствителност. Идеите, концеп­циите и духовните цели, които той все повече осъзнава, постоянно биват формулирани от него чрез мисли със съответните им мисъл-форми. Стремейки се да служи на събратята си, той се научава да черпи от последните...

Същественият момент, който трябва да се схва­не, е, че чувствителността към впечатления е нормално и естествено разгръщане, съответстващо на духовното развитие. Дадох ви ключ за целия този процес, когато казах, че:

„Чувствителността към впечатления включва по­раждането на магнетична аура, върху която висшите впечатления могат да повлияят."

Бих искал да премислите внимателно тези думи. Когато последователят започне да проявява душевни качества и вторият аспект на божествеността го зав­ладее и контролира и влияе на целокупния му живот, автоматично се развива по-висша чувствителност. Той се превръща в магнит за духовни идеи и концепции; привлича в своята област на съзнание очерта­нията, а сетне и подробностите на Плана на Йерар­хията; в края на краищата осъзнава' планетарната Цел. Не е необходимо той да се стреми към всички тези неща и да се учи с много уСТалия да ги констатира, задържа и използва. Те се спускат в областта на него­вото съзнание, защото той е изграДил магнетична аура, която ги призовава и ги води „в ума му". Тази магнетична аура започва да се оформя от първия момент, в който той осъществи връзка с душата си. Тя се задълбочава и нараства, когато тези връзки ста­нат по-чести и постепенно се превърнат в обичайно състояние на съзнанието му. Тогава, когато поиска и по всяко време, той е във връзка със своята душа, втория божествен аспект.

Тази аура е всъщност хранилището на мисловно вещество, на което той може да разчита духовно... Последователят е магнетичен център на светлина и знание само дотолкова, доколкото поддържа магнетич­ната аура в състояние на възприемчивост. (11-94/6)

(9) Думата телепатия е използвана предимно, за да обхване многото фази на умствена връзка и обмен на мисли, при които не се използват изречени или изпи­сани думи и знаци. (11-109)

(10) Що се отнася до Учителите, петте сетива съ­ществуват и се използват при нужда, но връзката, ко­ято се установява и поддържа с последователите и старшите аспиранти в света (чрез които Те работят предимно), е до голяма степен телепатична. Слухът и зрението, както вие разбирате използването им, не се употребяват. Науката на впечатленията, със значител­но увеличената си ефикасност спрямо обособения кон­такт чрез сетивата, изцяло е изместила по-ограничения човешки метод. С изключение на случаите, когато Учители работят на физическото поле във физическо тяло, външните физически сетива са отпаднали от упо­треба, а повечето от Учителите, Които все още ги използват, правят това съвсем ограничено. Работата Им все още е почти изцяло на субективен план и впе­чатленията и телепатичното взаимодействие на практи­ка са единствените средства, които Те използват, за да достигнат до Своите работници. (13-568/9)

(11) Телепатична чувствителност... Как тогава мо­же да освободите умовете си от собствените си жела­ния и от собствените си интерпретации?... Съществу­ват ли някакви точно определени и кратки правила, които трябва да се спазват? Следните могат да се дадат, но искам да ви напомня, че това, което сте, е по-важно за тази работа, отколкото всичко останало. Основният фактор е невредимостта в мисли и слова. Практикуването на това, съпроводено от правилно съб­людаване, ще помогне много на всички вас. След това идва ред на отказ да се мисли грубо или критично. Това е съществено по отношение на хората, чиито умове се стремите да повлияете. Мълчанието, абсолютно и не­нарушимо относно това, което вършите, е също фак­тор от голямо значение. Изричането на думи по отно­шение на тази най-фина и поверителна работа (и дори обсъждането й с колега-последовател) може да разбие крехката мисъл-форма, която се стремите да изгра­дите. Може да провали работата, извършвана в про­дължение на седмици. Трябва също да се развие урав­новесено отношение, що се отнася до притежаващите власт в целия свят. Преди всичко те се нуждаят от вдъхновението, което може да им се даде от Йерар­хията. (5-65/6)