147. СМЕЛОСТ
Изисква се смелост, за да се вземат духовни решения и да се живее в съответствие с тях; изисква се смелост, за да приспособите живота си, всекидневието и всички взаимоотношения към изискванията на момента и към служенето на човечеството; изисква се смелост да покажете на хората около себе си, че настоящата световна катастрофа е по-важна за вас, отколкото дребните подробности на индивидуалните ви животи и на еднообразните ви контакти; изисква се смелост да отхвърлите алибитата,-попречили ви до този момент да участвате във всеобщите усилия, които днес характеризират дейността на Йерархията; изисква се смелост, за да се направят саможертви, да се откаже отделянето на време за несъществени неща и да се отнасяме към физическото тяло сякаш то е освободено от всякакви пречки; изисква се смелост, за да се пренебрегнат наличните слабости, умората, присъща на дългия живот, физическите предразположения, които могат да затруднят или ограничат вашето служене, безсънието, произлизащо от напрежението по света или от неправилно устроен режим на живот, и нервността и преумората, които са обща участ днес; изисква се смелост да атакувате живота заради другите и да премахнете собствените си желания в критичен момент и при нужда. (6-42)
148. СМЪРТ
(1) Говоря за Смъртта като познаващ въпроса и от страната на външните светски преживявания, и от вътрешната изява на живота: смърт няма. Има, както знаете, навлизане към по-цялостен живот. Има освобождаване от пречките на носителя, изграден от плът. Вдъхващият страх процес на откъсване не съществува с изключение на случаите на насилствена и внезапна смърт, а дори и при такива обстоятелства единствените истински неприятности са мигновеното и поразяващо чувство за предстояща опасност и унищожение и нещо много наподобяващо електрически удар. Нищо повече. За нееволюиралите смъртта е буквално сън и забрава, тъй като умът не е достатъчно пробуден, за да реагира, а складът със спомени на практика е все още празен. За обикновения добър гражданин смъртта е продължение на жизнения процес на съзнанието му и придвижване напред на интересите и склонностите на живота. Съзнанието му и осъзнаването му остават същите без промяна. Той не усеща голяма разлика, бива предпазван и често не осъзнава, че е преминал през смъртта. За злите и жестоко себичните, за престъпниците и за живеещите само заради материалните неща следва онова състояние, което наричаме „обвързан към земята". Връзките, които те са изградили със земята, и земните пристрастия на всичките им желания ги карат да остават близо до земята и до мястото, където последно са живели. Те отчаяно и по всякакъв начин се стремят да осъществят контакт и да навлязат отново. В малко на брой случаи голямата лична любов за оставените назад или неизпълнението на осъзнат и спешен дълг задържа в подобно положение също и добрите и красивите. За аспиранта смъртта е непосредствено навлизане в сферата на служене и на изява, към която той е привикнал и която той веднага разбира, че не е нова. В часовете за сън той е развил област на активно служене и на учение. Сега той просто действа в нея през всичките двадесет и четири часа (ако говорим с езика на времето на физическото поле) вместо само за обикновените няколко часа на земния му сън. (4-300/1)
(2) Умът на човека е толкова малко развит, че страхът от непознатото, ужасът от необичайното и привързаността към формите са породили ситуация, в която на едно от най-благодетелните събития в жизнения цикъл на въплъщаващия се Божи Син се гледа като на нещо, което трябва да се избягва и отлага колкото е възможно по-дълго.
Смъртта (да можехме само да разберем това) е една от най-често извършваните от нас дейности. Умирали сме многократно и ще умираме отново и отново. Смъртта всъщност е въпрос на съзнание. В един момент съзнаваме физическото поле, а в следващия сме се оттеглили на друго поле и съзнанието ни е активно там. Докато съзнанието ни се отъждествява с формения аспект, смъртта ще ни държи в плен чрез своя отколешен ужас. Щом разберем, че сме души, и открием, че сме способни на фокусиране на съзнанието си или на осъзнаването си върху всяка форма или всяко поле по свое желание или в коя и да е посока, във формата на Бога, вече не ще познаваме смъртта.
... Хората са склонни да забравят, че всяка нощ, докато спим, умираме на физическо поле и сме живи и действаме на друго място. Те забравят, че вече са постигнали умение в напускането на физическото тяло, защото не умеят да върнат към съзнанието, преминаващо през физическия мозък, спомена на това преминаване и последвалия период на деен живот, те не съумяват да свържат смъртта и съня. Смъртта, в края на краищата, е само един по-дълъг интервал в живота на функциониране на физическото поле. Човек просто е „заминал" за по-дълъг срок. Но процесът на всекидневния сън и процесът на смъртта, която се явява по-рядко във времето, са идентични, с единствената разлика, че при сън магнетичната нишка или поток на енергията, заедно с протичането на жизнената сила, се запазва непокътната и представлява пътя за завръщане към тялото. При смъртта тази жизнена нишка бива скъсана или прекъсната. Когато стане това, съзнаващото същество не може да се завърне в плътното физическо тяло и тогава това тяло, лишено от принцип за съгласуваност, се разпада. (4-494/5)
(3) Младите забравят, и с право, неизбежността на това последно символично прекъсване, което наричаме Смърт. Но когато животът е изиграл ролята си и възрастта е взела своя дан от интереси и сила, изтощеният и уморен от живота човек не се страхува от процеса на отделяне и не се стреми да се задържи към това, което преди е било желано. Той приветства смъртта и охотно се отказва от онова, което преди е поглъщало вниманието му. (15-76)
(4) Смъртта, както я разбира човешкото съзнание, болката и тъгата, загубата и нещастието, радостта и страданието са такива само защото човекът все още отъждествява себе си с живота на формата, а не с живота и съзнанието на душата, на слънчевия ангел... В момента, в който човек се отъждестви със своята душа, а не с формата си, тогава той разбира смисъла на Закона на Жертвата; спонтанно бива ръководен от него; и такъв човек със съзнателно намерение ще избере да умре. Но не ще има болка, тъга или истинска смърт. (15-94)
(5) Целта е човек да умре (всеки човек трябва да умре), когато собствената му душа изиска това. Когато той е достигнал по-висш етап на еволюция, след внимателно обмисляне и ясен избор на времето той съзнателно ще се оттегли от физическото тяло. То ще остане безмълвно и изпразнено от душа; лишено от светлина, но здраво и цялостно; тогава то ще се разпадне под влияние на естествените процеси и изграждащите го атоми ще преминат обратно към „фонда от чакащи частици", докато не бъдат изискани отново за употреба от въплъщаващите се души. А на субективната страна на живота процесът се повтаря, но мнозина са се научили вече да се оттеглят от астралното тяло, без да са подвластни на „въздействието на мъглата", което представлява символичния начин за описание на смъртта на човека на астрално поле. Тогава той се отдръпва на менталното ниво и изоставя астралния си корпус да набъбне в мъглата и да увеличи плътността си. (17-29)
(6) Смъртта присъства на планетата ни от същинската нощ на самото време, формите са възниквали и са си отивали; смъртта е застигала растения и дървета, животни и формите на хората в продължение на неизброими векове, и планетата ни не представлява костница, каквато би могла да бъде, изправена пред този факт, а все още е красива, незагрозена дори и от човека. Процесите на умиране, на разпадане и разсейване на формите се извършват всеки момент, без да породят заразни замърсявания или обезобразяване на повърхността на земята. Резултатите от разпадането са с благотворно въздействие. Размишлявайте върху тази благотворна дейност и върху красотата на божествения план на смърт и изчезване. (17-245)
(7) Цикълът, в който живеем сега, е свидетел на най-голямото унищожение на човешки форми в цялата история на нашата планета. Но няма унищожение на човешки същества. Бих искал да обърнете внимание на това. Поради поголовното разрушение човечеството е осъществило бърз напредък към по-спокойно отношение към смъртта. Това все още не е забележимо, но след няколко години ще започне да се проявява ново отношение и страхът от смъртта ще започне да отмира. Това до голяма степен ще се дължи също и на увеличената чувствителност на реагиращата система на човека, като това ще доведе до обръщане навътре, до нова ориентация на човешкия ум и резултатите от това ще бъдат непредсказуеми. (17-432)
(8) Ако можехте да видите малко по-надалеч, бихте научили, че смъртта отпраща индивидуалния живот към едно по-удобно и неограничено съществуване и в края на краищата към всемирния живот. Това е момент на неизразимо блаженство. (17-433)
(9) Грехът, свързан с убийството, всъщност се основава на това, че то се намесва в намеренията на душата, а не че се умъртвява определено човешко физическо тяло...
Смъртта често изглежда като безцелна, но това е защото не се познават намеренията на душата; предишното развитие посредством процесите на въплъщение остава скрито; древни наследствености и обстоятелства се пренебрегват, а познаването на гласа на душата по принцип не е развито. Тези въпроси обаче са пред прага на разрешаване; откровението приближава и за него аз полагам основи. (17-436)
(10) За обикновения мислещ човек смъртта е момент на катастрофална криза. Тя е прекратяването и приключването на всичко, което е било обичано, всичко, което е познато и желано. Тя е навлизане с трясък в непознатото, в несигурното и внезапно завършване на всички планове и проекти. Независимо колко голяма и искрена може да е вярата в духовните ценности; независимо колко ясно може да разсъждава умът относно безсмъртието; независимо колко убедителни може да бъдат доказателствата за запазването и за вечността, все пак остава съмнение, съзнаване на възможността за абсолютен край и отричане и приключване на всякаква дейност, на всички реакции на сърцето, на всички мисли, емоции, желания, аспира-ции и намерения, които са съсредоточени около централното ядро на човешкото същество. Копнежът и решителността да се продължи и усещането за приемственост все още са основани, дори и за най-непоколебимия вярващ, на вероятността, на една нестабилна основа, на показанията на другите, които всъщност никога не са се завърнали, за да разкажат истината. (17-438), (18-102)
(11) Може би някои редове от „Наръчник за смъртта", който може да се намери в архивите на Йерархията, могат да ви обяснят някои неща и да ви помогнат да придобиете нова представа за смъртта...
„Това спускане и издигане хората наричат живот, съществуване и смърт, а Ние, Които вървим по Осветения Път, наричаме смърт, опитност и живот."
„Светлината, която се спуска, се залавя за полето на временно проявление. Пуска навън седем нишки, по които пулсират седем светлинни лъча. Оттам се излъчват двадесет и една по-тънки нишки, което предизвиква блясъка и горенето на четиридесет и деветте огъня. На полето на проявения живот се чуват думите: „Погледни! Роди се човек."
„С напредването на живота се появява качеството на светлината. Тя може да е бледа и мрачна или блестяща, ярка и сияйна. По този начин точките светлина в Пламъка минават и преминават отново, идват и са отиват. Това хората наричат живот; назовават го истинско съществуване. По този начин те се заблуждават, но изпълняват задачата на своите души и се вместват в по-големия План."
„Тогава прозвучава Словото. Спусналата се лъчиста точка светлина се издига, откликваща на смътно дочутия призоваващ тон, привлечена от излъчващия източник. Това хората наричат смърт, а душата -живот." (17-468/9)
(12) Сега смъртта е резултат от волята на душата. В края на краищата тя трябва да бъде следствие на обединената воля на душата и на личността и когато това се осъществи, няма да има страх от смъртта. (5-669)
149. СМЪРТТА: ИЗКУСТВОТО НА УМИРАНЕТО
Проблемът за смъртта или изкуството на умирането: Това е нещо, което всички сериозно заболели хора трябва неизбежно да приемат, и за което радващите се на добро здраве трябва да се подготвят посредством правилно мислене и разумно предвиждане. Мрачното отношение на мнозинството хора към темата за смъртта и отказът им да я разглеждат, когато са в добро здравословно състояние, трябва да се променят и съзнателно да се поправят. Христос е показал правилното отношение на Своите ученици, когато е засягал Своето идване и непосредствена кончина в ръцете на враговете Му. Той укорявал учениците си, когато те проявявали тъга, подсещайки ги, че Той, казано на окултен език, се „възвръща към Монадата". Обикновените хора и намиращите се преди етапа на посветен от трета степен се „възвръщат към душата". Страхът и помрачението, породени от темата за смъртта, и нежеланието да се посрещне тя с разбиране се дължат на начина, по който хората наблягат на физическото тяло, и на лекотата, с която те се отъждествяват с него. Те се основават също на присъщия страх от самотата и от загубата на познатото. Но самотата, която възниква след смъртта, когато човек открие, че не притежава физически носител, е нищо в сравнение със самотата на раждането. При раждане човек се оказва в нова обстановка и е поставен в тяло, което в началото е напълно неспособно да се грижи за себе си или да установи разумен контакт със заобикалящите обстоятелства в продължение на продължителен период от време. Човек се въплъщава без никакъв спомен за самоличността или за смисъла, който представлява за него, на групата въплътени души, с която той е свързан. Тази самота изчезва постепенно едва когато той установи свои личностни връзки, открие тези, които са подходящи за него, и накрая събере около себе си онези, които нарича свои приятели. След смъртта това не е така, защото човек открива от другата страна на воала своите познати, които са били свързани с него по време на живота на физическото поле, и никога не е самотен по начин, по който хората разбират това. Той съзнава също и онези, които са все още във физически тела; той може да ги види, да се настрои към емоциите им и към мисленето им, защото физическият мозък (който вече не съществува) не му пречи. Ако хората само знаеха малко повече, то биха се опасявали от раждането, а не от смъртта, защото раждането установява душата в истинския затвор, а физическата смърт е само първата стъпка към освобождението. (17-391/3)
150. СМЪРТТА: ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА СЪБИТИЯТА
(1) Смятам, че най-доброто, което мога да направя, за да изясня този въпрос, е да опиша последователността на събитията, които стават на смъртното ложе, напомняйки ви, че точките на окончателното отделяне са три на брой: главата, за последователите и посветените, а също и за напредналите умствено; сърцето, за аспирантите, за хората на добрата воля и за всички постигнали в някаква степен цялостност на личността и стараещи се да осъществят, доколкото е в тях, закона за любовта; и слънчевият сплит, за неразвитите и емоционално поляризираните хора. Това, което мога да направя, е да подредя етапите на процеса, оставяйки на вас да изберете дали да ги приемете като една интересна и вероятна хипотеза, очакваща потвърждение, да повярвате в тях безрезервно, тъй като имате доверие на моето знание, или да ги отхвърлите като фантастични, недоказуеми, а и без значение. Предлагам ви първото от трите, защото то ви позволява да запазите умствената си цялост, показва непредубеден ум и в същото време ви предпазва от наивност и от тесногръдие. Етапите са:
1. Душата издава „думи за оттегляне" от собственото си поле и незабавно в човека на физическото поле се поражда един вътрешен процес и реакция.
а. На мястото на заболяването се извършват определени физиологични процеси, имащи връзка със сърцето и въздействащи на трите основни системи, които така силно обуславят физическия човек: кръвообращението, нервната система с различните й проявления и ендокринната система...
б. По надисите протича една вибрация. Както добре знаете, те представляват етерното съответствие на цялата нервна система и се намират в основата на всеки нерв в цялото физическо тяло. Те са отлични посредници на насочващите импулси на душата, откликващи на вибрационната дейност, излъчвана от етерното съответствие на мозъка. Те се отзовават на насочващата Дума, реагират на „призива" на душата и се организират за отделяне.
в. Кръвообращението се повлиява по особено окултен начин.
г. Установява се психическо трептене, което въздейства, като разхлабва или нарушава връзката между надисите и нервната система. По този начин етерното тяло се откъсва от плътната си физическа обвивка, макар че все още прониква във всяка нейна част.
2. Често на това място възниква пауза с различна времева продължителност. Тя се разрешава, за да може да се придвижи напред колкото може по-леко и безболезнено процесът на отпускане. Това разхлабване на надисите започва от очите. Процесът на откъсване често се забелязва чрез отпускането и липсата на страх, който умиращите толкова често проявяват. Те показват състояние на мир и склонност да си отидат, съчетани с неспособност да се извърши умствено усилие. Все едно че умиращият, все още запазвайки съзнанието си, събира всички свои средства за окончателното отделяне...
3. След това организираното етерно тяло, освободено от всички взаимоотношения с нервите чрез действието на надисите, започва да се стяга за окончателното напускане. То се отдръпва от крайниците към необходимия „изход" и се съсредоточава край този портал, очаквайки последния „призив" на насочващата душа... На този етап се извършва един двойствен процес на привличане:
а. Жизненото тяло се подготвя за напускане.
б. Физическото тяло откликва на разпадането. Може да се добави, че е налице и трета дейност.
Тя е на съзнателния човек, равномерно и постепенно оттеглящ съзнанието си към астралния и умствен носител в подготовка за пълното отделяне от етерното тяло, когато дойде подходящият момент. Човекът все по-малко е привлечен към физическото поле и е по-уединен в себе си. А ако е напреднал, този процес се извършва съзнателно и той. запазва жизнените си интереси и съзнаването на отношенията с другите дори и когато губи влияние над физическото си съществуване. В напреднала старост тази непривързаност може да се забележи по-лесно, отколкото при смъртта, причинена от болест, и често е възможно да се види как душата, или живият, заинтересуван вътрешен човек, губи контрола над физическата (следователно илюзорна) реалност.
4. Отново следва пауза. Това е моментът, в който физическият елементал може понякога да възвърне властта си над етерното тяло, ако това се намери за желателно от душата, ако смъртта не е част от вътрешния план или ако физическият елементал е толкова силен, че може да удължи процеса на умиране. Този елементален живот понякога ще се бори в продължение на дни и седмици. Когато обаче смъртта е неизбежна, тази пауза е изключително кратка, понякога траеща само секунди. Физическият елементал е загубил влиянието си и етерното тяло очаква окончателното „дръпване" от страна на душата, действаща според Закона за Привличането.
5. Етерното тяло излиза от плътното физическо тяло на постепенни етапи и в избраното място за изход. Щом това приключи, жизненото тяло приема смътните очертания на формата, която то е енергизирало, и това става под влиянието на мисъл-формата за себе си, която човекът е изграждал през годините. Тази мисъл-форма съществува за всяко човешко същество и трябва да се унищожи, преди да е завършила втората фаза на отстраняването. Ще засегнем това по-нататък. Макар и освободено от затвора на физическото тяло, етерното тяло все още не е освободено от неговото влияние. Все още съществува слаба съгласуваност между двете и това държи духовния човек в близост до току-що напуснатото тяло. Ето защо ясновидците твърдят, че виждат етерното тяло да витае около смъртното ложе или ковчега. Съчетаните енергии, които наричаме астрално тяло, и менталният носител все още проникват в етерното тяло, а в центъра има една светлинна точка, която показва наличието на душата.
6. Етерното тяло постепенно се разпръсква, когато енергиите, от които то е изградено, се реорганизират и изтеглят, оставяйки само праничното вещество, което се отъждествява с етерния носител на самата планета. Този процес на разпръскване, както споменах по-рано, се подпомага много от кремацията. В случая на неразвит човек етерното тяло може да се бави дълго време в околността на външната си разпадаща се черупка, тъй като притеглянето от душата не е така силно, както от материалния аспект. Когато човек е напреднал и по тази причина непривързан в мисленето си към физическото поле, разлагането на жизненото тяло може да стане извънредно бързо. Веднъж щом това се постигне, процесът на реституция приключва; човек е свободен, поне временно, от всякаква реакция спрямо привличането на физическата материя; той се намира във фините си тела, готов за великото деяние, което съм назовал „Изкуството на отстраняването". Непокътнатостта на вътрешния човек: Една мисъл излиза наяве, като привършваме това непълно разглеждане на смъртта на физическото тяло в двата му аспекта: става въпрос за непокътнатостта на вътрешния човек. Той остава същият. Остава непокътнат, свободен и независим, доколкото се касае за физическото поле. Сега той реагира само на три предразполагащи фактора:
1. Качеството на астрално-емоционалните си дадености.
2. Умственото състояние, в което обикновено живее.
3. Гласът на душата, често непознат, но понякога добре известен и обичан.
Индивидуалността не се губи; същият човек продължава да присъства на планетата. Изчезнало е само онова, което е било интегрална част от осезаемата външност на нашата планета. Онова, което е обичано или мразено, което е било полезно за човечеството или е пречело, което е служило на човешкия род или пък е било негов неефикасен член, то се запазва, то все още е във връзка с качествените и менталните процеси на съществуването и завинаги ще остане - индивидуално, охарактеризирано от типа на своя лъч, частица от царството на душите и висш посветен по свой собствен начин. (17-472/8)
(2) Окултно пЬгледнато, процесът на смъртта представлява следното:
а. Първият етап е оттеглянето на жизнената сила в етерния носител, вън от плътното физическо тяло, и последвалото „разложение" и „разпръсване на елементи". Обективният човек постепенно изчезва и вече не се вижда с физическото око, въпреки че все още се намира в етерното си тяло. Когато се развие етерно зрение, мисълта за смъртта ще придобие други измерения. Когато мнозинството хора могат да видят как човек функционира в етерното си физическо тяло, тогава изоставянето на физическото тяло ще се смята само като едно избавяне.
б. Вторият етап е отнемането на жизнената сила от етерното тяло и неговата безжизненост...
в. Третият етап е оттеглянето на жизнената сила от астралната (емоционалната) форма, така че тя да се разгради по подобен начин и животът да се съсредоточи другаде. Той е придобил жизненост чрез съществуването си на физическото поле и е прибавил оцветяване посредством емоционалните си преживявания.
г. Последният етап за човека е отдръпването от менталния носител. След това четирикратно отделяне жизнените сили се съсредоточават изцяло в душата. (17-414/5), (3-735/7)
151. СМЪРТТА: РЕСТИТУЦИЯ
(1) Смъртта в края на краищата, сама по себе си, е реституционна дейност. Тя включва работата по възвръщане на вещество към трите веществени свята и извършването й с готовност и с радост. Включва също така възстановяването на човешката душа към душата, от която тя е произлязла, и осъществяването на това с радостта от повторното приемане. Всички трябва да се научите да гледате на смъртта като на реститу-ционно дело. Когато успеете да направите това, тя ще придобие нов смисъл и ново значение за вас и ще се превърне в интегрална част, позната и желана, на непрестанния процес на живота.
Ако бъда запитан каква е основната задача на ле-чителните групи, каквито Йерархията желае да види действащи в бъдеще, бих казал, че тя е да подготви хората за това, което трябва да считаме за възстановяващия аспект на смъртта, и по този начин да придаде на този досега ужасяващ враг на човечеството един нов и по-радостен смисъл. Ще откриете, че ако работите по указаното направление на мислене, цялата тази тема за смъртта постоянно ще възниква, като в резултат от това ще се появят нови отношения към «умирането и ще се внесе радостно очакване, когато настъпи това неизбежно и съвсем познато събитие. Лечителните групи трябва да се подготвят да се справят с това основно обстоятелство на целия живот и важна част от тяхната работа ще бъде разясняването на принципа на смъртта. Казано ни е, че душата трябва да се завърне при този, която я е дал. До днес това е било една насилствена и ужасяваща реституция, която вдъхва страх и която принуждава мъжете и жените навсякъде да искат настойчиво лечението на физическото тяло, надценявайки неговото значение, и ги кара да смятат удължаването на земното съществуване за най-важен фактор в техния живот. През следващия цикъл трябва да се сложи край на тези погрешни нагласи. Смъртта ще се превърне в един нормален и разбираем процес, толкова нормален, колкото и процесът на раждане, въпреки че предизвиква по-малко болка и страх. Този мой коментар има характер на предсказание и трябва да се отбележи като такова. (17-389/90)
(2) Думите „защото пръст си и в пръст ще се върнеш"11, така познати при погребалните ритуали на Запад, се отнасят за това реституционно дело и загатват за възстановяването на елементите на физическото тяло към първоначалното хранилище на материя и на веществото на жизнената форма към общия етерен източник. Думите „духът ще се завърне при Бог, който го даде" са изопачено обяснение на поглъщането на душата във всемирната душа. Обикновените ритуали обаче не успяват да подчертаят, че индивидуалната душа е тази, която при процеса на повторно поглъщане предприема и чрез действие на духовната воля нарежда тази реституция. (17-435)
Сподели с приятели: |