Последната Битка
Изтегляне 0.63 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, 125 razchupvane na okovite-Nil Andersen, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
| Небесните съкровища Бях обикнал орела толкова много, че ми беше трудно да се разделя с него. Зарадвах се като научих, че ще го видя отново. Вратата вече ме привличаше като магнит. Побързах да я отворя и да вляза. Славата, която се откри пред мен, ме стъписа дотолкова, че паднах на колене. Златото среброто и скъпоценните камъни, които видях, надминаваха с красотата си всяка човешка представа. Блясъкът им всъщност не отстъпваше дори на славата на Дървото на Живота. Стаята беше толкова голяма, че не виждах къде свършва. Подът бе покрит със сребро, а стълбовете бяха от злато. Таванът се състоеше от един единствен скъпоценен камък. Той пречупваше светлината в най-различни прекрасни цветове. Накъдето и да погледнех виждах неизброимо множество ангели. Те бяха облечени в различни мантии и униформи и нито една от тях не беше позната на човеците. Преминавайки през стаята, с изненада видях, че ангелите се поклониха в знак на уважение. Един от тях пристъпи към мен и ме приветства с "добре дошъл", като ме назова по име. Обясни ми, че мога да разгледам каквото ме интересува и че имам достъп до която и да е част от стаята. Държаните тук съкровища бяха на разположение на всеки, влязъл през вратата. Бях изгубил способност да говоря, напълно изумен от красотата, която виждах. Накрая отбелязах, че красотата тук надвишава тази в Божията градина. Изненадан ангелът отвърна: " Това е Градината! Тази стая е само една част от Бащиния ти дом. Ние сме тук, за да ти служим". Понечих да тръгна и бях последван от множество ангели. Попитах водача им: "Защо ме следвате?""Заради мантията", отговори той. "Ние бяхме определени да ти служим тук, а и в следващата битка". Тъй като не знаех какво да правя, продължих да вървя. Бях привлечен от голям син камък който сякаш бе събрал в себе си слънцето и облаците. Когато го докоснах, изпитах същото чувство, както когато бях ял от Дървото на Живота. Усетих прилив на енергия, свръхестествена яснота на мисълта и любов към всеки и всичко. За миг се озовах в присъствието на Господната слава. Колкото по-дълго държах ръце на камъка, толкова повече чувствах славата. Нямах никакво намерение да махам ръцете си от него, но славата нарасна до такава степен, че трябваше да се отдръпна. Погледът ми тогава попадна върху прекрасен зелен камък."Какво по-особено има в него?" попитах стоящия наблизо ангел. "Всички тези камъни са съкровищата на Спасението. Докосвайки ги, ти се докосваш до небето. Камъкът, за който ме попита, носи името "Възстановяване на живота". Докосвайки се до зеления камък, земята се откри пред мен обляна в богати и вълнуващи цветове. Колкото по-дълго държах ръце върху камъка, толкова по-наситени ставаха цветовете. Тогава станах свидетел на невиждана досега хармония между обитателите на земята. Очите ми се отвориха и видях Господната слава, изпълваща творението Му. Също както преди малко тя започна да нараства дотолкова, че бях принуден да се отдръпна. Бях изгубил всякаква представа за времето, но затова представата ми за Създателя и Неговото творение бе нараснала неимоверно много. Ако постигнах това чрез докосването едва на два камъка, какво ли би станало, ако докосна всички съкровища, намиращи се в стаята. Тук имаше много повече, отколкото един човешки живот би могъл да обхване."Колко още стаи има?" попитах ангела. 29 "На всяко ниво има такива стаи", беше отговорът. "Възможно ли е някой някога да преживее всичко, което се намира дори и в една от тези стаи да не говорим за всичките." "За това ще е необходима цяла вечност. Опознаването на съкровищата, съдържащи се в най- простите Библейски истини, е в състояние да отнеме хиляди години. Човешкият живот е твърде кратък, за да обхване изцяло знанието дори и за една от тях. Затова човек трябва да извлича от тях това, от което се нуждае, и да продължава напред към крайната си цел". Внезапно се сетих за предстоящата битка, както и за пленените воини. Мисълта ми беше направо неприятна на това славно място, но знаех, че ще имам цяла вечност за да се върна в тази стая. А сега трябваше да намеря пътя до върха на планината и после обратно, към бойното поле. Обърнах се към стоящия наблизо ангел и казах: "Трябва да ми помогнеш да открия вратата водеща към върха". Ангелът ме погледна смутено, явно обезпокоен. "Ние сме твои слуги", отговори той, "но ти трябва да ни водиш. Цялата тази планина е тайна за нас. Ние сами пожелахме да надникнем в тази тайна, но след като излезем от стаята, за която вече знаем поне малко, ще трябва да се учим даже повече от теб". "Знаете ли поне къде се намират изходните врати?", попитах аз. "Да, но не знаем накъде водят. Някои от тях изглеждат много примамливи, други имат съвсем обикновен вид. Някои са дори са отблъскващи, една дори е ужасна." "Нима е възможно на такова място като това да има отблъскващи врати?", попитах изпълнен със съмнения. "Та дори и ужасни? Как е възможно?" Ние не знаем, но ако пожелаеш, мога да ти покажа",отговори той. "Моля те, направи го", казах аз. Вървяхме известно време, подминавайки нечувани съкровища. Едва се въздържах да не ги докосна. По пътя видях и много врати с изписани Библейски истини върху тях. Ангелът ги бе описал като примамливи, но разбрах, че ги бе подценил. Силно желаех да прекрача всяка от тях но любопитството да видя "ужасната врата" ме тласкаше напред. Тогава я видях. Думата "Ужасна" не бе достатъчно силна, за да опише гледката, открила се пред мен. Полазиха ме тръпки на страх и сякаш дъхът ми спря. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|