Поток психология на оптималното преживяване

42
Предвид научните знания, с които разполагаме сега, ние сме на прага да изчислим какъв обем информация е способна да обработи нашата централна нервна система. Данните сочат, че можем да се справяме най-много със седем бита информация – като различни звуци, зрителни стимули или разпознаваеми нюанси на емоции и мисли – във всеки момент и че най- краткото време, необходимо да се направи разграничение между един набор от битове и друг, е около 1/18 от секундата. Въз основа на тези данни човек би заключил, че е възможно да се обработват максимум 126 бита информа- ция в секунда, 7560 в минута или почти половин милион за час. За един човешки живот, или седемдесет години, ако приемем, че будуваме по шестнайсет часа на денонощие, това прави около 185 милиарда бита информация. От тази крайна сума би трябвало да произтича всичко в живота ни – всяка мисъл, всеки спомен, всяко чувство или действие. Това е сякаш огромен обем, но в действителност не е съвсем така.
За ограниченията на съзнанието свидетелства фактът, че за да разберем какво казва друг човек, трябва да обработваме по 40 бита информация всяка секунда.
33
Ако приемем, че горната граница на възможностите ни е 126 бита в секунда, от това следва, че да разберем какво ни говорят трима души едновременно, е теоретически възможно, но само ако успеем да държим вън от съзнанието си всички други мисли или усещания. В такъв случай например не бихме осъзнавали израженията на говорещите, а освен това бихме били неспособни да помислим защо те казват онова, което казват, или да обърнем внимание на дрехите им.
Разбира се, на този етап от развитието на науката тези данни само загатват как функционира умът. Би могло с основание да се твърди, че те или подценяват; или надценяват капацитета на ума да обработва информация.
Оптимистите твърдят, че в хода на еволюцията нервната система е станала веща в „раздробяването“ на информацията, така че обработвателната ѝ способност постоянно се подобрява. Простите функции, като събирането на числа или шофирането на автомобил, стават автоматични, оставяйки ума свободен да се справя с повече информация. Учим се също така да компре- сираме и опростяваме информацията чрез символни средства – език, математика, абстрактни понятия и стилизирани повествования. Библейските притчи например са опит за кодиране на трудно придобития от множество индивиди в продължение на незнайно колко векове опит. Съзнанието, твър- дят оптимистите, е „отворена система“, тоест тя може да бъде безкрайно разширявана и въобще не е необходимо ограниченията ѝ да се взимат под внимание.
33
Ограничение в обработването на речта. За данните относно 40-те бита в секунда вижте Liberman, Mattingly, & Turvey (1972) и Nusbaum & Schwab (1986).

43
Но способността за компресиране на стимули не помага толкова, колкото би ни се искало. Изискванията на живота все пак повеляват да прекарваме осем процента от будните си часове в хранене и почти същия процент в задоволяване на личните телесни потребности, като миене, обличане, бръс- нене и ходене по нужда. Само тези две активности ангажират петнайсет процента от капацитета на съзнанието и докато сме заети с тях, не можем да правим друго, което изисква сериозна концентрация. Но дори когато нищо друго належащо не занимава ума им, повечето хора далеч не се възползват от върховия капацитет за обработване на информация на мозъка си. Ако грубо една трета от деня им е незаета със задължения, в безценното си
„свободно“ време повечето хора като че ли се стараят да използват мозъка си възможно най-малко. Най-голямата част от свободното време – почти поло- вината при възрастните американци – бива прекарвано пред телевизора.
Сюжетите и героите в популярните шоупрограми са така еднообразни, че макар гледането на телевизия да изисква обработването на зрителни образи, участието на паметта, мисленето или волята е съвсем незначително. Не е изненадващо, че хората съобщават за най-ниски нива на концентрация, използване на умения, яснота на мисълта и усещане за сила именно по време на гледане на телевизия.
34
Другите дейности, с които хората обикновено запълват свободното си време у дома, са малко по-ангажиращи. Четенето на повечето вестници и списания, разговарянето с други хора и гледането през прозореца също изискват обработването на много малко нова информация, а следователно и по-малко концентрация.
И така, 185-те милиарда събития, на които ни е отредено да се насладим в своя живот, биха могли да се окажат твърде много или прекалено малко. Ако вземем предвид обема информация, която мозъкът на теория би могъл да обработи, тази цифра би могла да се окаже твърде малка; но ако отчетем как хората в действителност използват ума си, тя определено е твърде голяма.
Във всеки случай човек не би могъл да преживее повече. Ето защо информацията, която допускаме в съзнанието си, придобива изключителна важност; тя е всъщност онова, което определя съдържанието и качеството на живота ни.
34
Гледане на телевизия. Чувствата, които хората изпитват пред телевизионния екран, са сравнени с преживяванията при други дейности, посредством МАП в
Csikszentmihalyi, Larson, & Prescott (1977), Csikszentmihalyi & Kubey (1981), Larson &
Kubey (1983) и Kubey & Csikszentmihalyi.

44

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: