Поток психология на оптималното преживяване
Промяна на усещането за време
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Промяна на усещането за време Според описанията на интервюираните една от основните характеристики на оптималното преживяване е фактът, че времето не тече както обикновено. Външните ориентири, по които съдим за неговия обективен ход, като смяната на деня с нощта и напредването на часовниковите стрелки, стават неуместни, тъй като дейността диктува свои ритми. Често часовете сякаш минават за минути; повечето хора споделят, че времето минава много по- бързо. Но понякога съобщават и за обратното: балерини разказват, че трудни пируети, които отнемат по-малко от секунда реално време, се проточват 85 сякаш минути: „Случват се две неща. Едното е, че в определен смисъл времето сякаш минава много бързо. Особено в края ти се струва, че се е изнизало неусетно. Поглеждам часовника, един часът сутринта е, и си казвам: „Ама само преди няколко минути беше осем“. Но докато танцувам... ми се струва, че времето минава много по-бавно, отколкото в действи- телност“. Най-безопасното обобщение, което може да се направи относно този феномен, е, че докато трае потоково преживяване, усещането за време няма почти нищо общо с хода на времето, измервано според абсолютната конвенция на часовника. Но и тук също има изключения, потвърждаващи правилото. Един изтъкнат сърдечен хирург, който извлича дълбока наслада от своята работа, е известен със способността си по време на операция да познава часа с точност до половин минута, без да поглежда часовника си. Но в неговата работа точният усет за хода на времето е едно от най-съществените предизвикателства: тъй като го викат да извърши много кратка, но изключително трудна манипулация, той обикновено участва в няколко операции едновременно и трябва да преминава от една операционна в друга, без да задържа работата на колегите си. Подобно умение е често срещано и сред практикуващите други дейности, при които времето е от съществена важност, например бегачите и състезателите. За да разпределят добре силите си по време на съревнованието, те трябва да бъдат много чувствителни към хода на секундите и минутите. В тези случаи способността да следиш времето се превръща в едно от уменията, необходими за доброто представяне в дадената дейност, и така то допринася, а не възпрепятства насладата от преживя- ването. Но повечето дейности, пораждащи поток, не зависят от часовниковото време; подобно на бейзбола, те имат собствен темп, характерна поредица от събития, маркиращи прехода от едно състояние към друго, и не се нуждаят от рамките на равните времеви интервали. Не е ясно дали описаното изме- рение на потоковото преживяване е просто епифеномен – вторичен продукт на интензивната концентрация, необходима за дадената дейност, – или е нещо, което допринася по собствен начин за положителното качество на преживяването. Макар да е вероятно загубата на представа за часовниковото време да не е сред основните елементи на насладата, свободата от тиранията на времето наистина спомага за въодушевлението, което ни обзема в състоянието на пълна отдаденост. |