Поток психология на оптималното преживяване
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Автотелната личност Не е лесно да се трансформира обикновеното преживяване в поток, но почти всеки може да подобри способността си да го прави. Феномена на оптималното преживяване ще изследваме до края на книгата, с което би трябвало да помогнем на читателя да го опознае по-добре, но сега ще разгледаме един друг въпрос: дали всички хора притежават един и същ потенциал за контрол на съзнанието; и ако не, каква е разликата между онези, които го осъществяват с лекота, и другите, които не могат. Някои хора може да са по рождение неспособни да преживяват поток. Психиатрите характеризират шизофрениците като страдащи от адхедония, което буквално означава „липса на удоволствие“. Този симптом, изглежда, има връзка с „стимулното свръхвключване“, което означава, че шизофре- ниците са обречени да обръщат внимание на неуместни стимули, да обработват информация, независимо дали желаят или не. 91 Ето как някои пациенти описват тази трагична неспособност за контрол над съдържанието на собственото съзнание: „Сега просто ми се случват разни неща, без да мога да ги контролирам. Сякаш вече не притежавам предишната решаваща роля в събитията. Понякога не мога да контролирам дори мислите си“. Или: „Всичко ме връхлита твърде бързо. Губя контрол върху случващото се и ставам безпомощен. На всичко обръщам внимание наведнъж, а така всъщност не обръщам внимание на нищо“. Неспособни да се концентрират, да престанат да разпиляват вниманието си навсякъде, не е изненадващо, че пациентите, страдащи от шизофрения, не могат да изпитват наслада. Но на какво се дължи стимулното 91 Стимулно свръхвключване при шизофренията. Концепцията за адхедония е първоначално развита от психиатъра Roy Grinker. Свръхвключването и симптоматологията на разстройствата на вниманието са изследвани от мнозина, сред които Harrow, Grinker, Holzman, & Kayton (1977) и Harrow, Tucker, Hanover, & Shield (1972). Цитатите са от McGhie & Chapman (1961, pp. 109, 114). Аз съм застъпник на теорията за връзката между липсата на потокови преживявания вследствие на тежка психопатология и не толкова тежки разстройства на вниманието, често причинени от социална депривация (Csikszentmihalyi (1978, 1982а). 107 свръхвключване? Вероятно отчасти на вродени генетични причини. Някои хора са просто по темперамент по-неспособни да концентрират психичната си енергия. Огромен брой разновидности на обучителните трудности при учениците бяха рекласифицирани под названието „разстройства на вниманието“, защото общото помежду им е липсата на контрол върху вниманието. Макар да е вероятно разстройствата на вниманието да зависят от химични дисбаланси, твърде вероятно е качеството на опита в детството да изостря или облекчава техния развой. От наша гледна точка е важно да се осъзнае, че разстройствата на вниманието не само възпрепятстват ученето, но категорично изключват възможността за преживяване на поток. Когато човек не е в състояние да контролира психичната си енергия, не е възможно нито да учи, нито да изпитва наслада. Едно недотам драстично препятствие пред преживяването на поток е прекомерната стеснителност. Човекът, който постоянно се тревожи как го възприемат другите, бои се да не създаде погрешно впечатление или да постъпи неуместно, е също обречен да не вкуси наслада. Същото е положението и с прекалено егоцентричните хора. Егоцентрикът обикновено не е стеснителен, а оценя всеки бит информация единствено с оглед на отношението му към неговите желания. За подобен човек всичко е само по себе си лишено от ценност. Няма смисъл едно цвете да се поглежда втори път, ако не може да бъде използвано; мъж или жена, които не могат да послужат на интересите му, не заслужават по-нататъшно внимание. Съз- нанието е организирано изцяло около собствените цели и в него не може да съществува нищо, което не е в съгласие с тях. Въпреки че стеснителният човек е в много отношения различен от егоцентрика, никой от двамата не упражнява достатъчен контрол върху психичната си енергия, за да навлиза лесно в потоково преживяване. И на двамата им липсва онази флуидност на вниманието, необходима, за да се занимават с дейности заради самите тях; твърде много психична енергия при тях бива поглъщана от Аза, а свободното внимание бива насочвано неизменно в посоки, диктувани от неговите потребности. При тези условия е трудно да проявиш интерес към вътрешни цели, да забравиш себе си в дейност, която не носи друга награда, освен самото изпълнение. Разстройствата на вниманието и стимулното свръхвключване възпрепятстват навлизането в поток, защото при тях психичната енергия е твърде непостоянна и блуждаеща. Прекомерната стеснителност и егоцентричността пък са пречка по противоположната причина: при тях вниманието е твърде ригидно и инертно. Нито едната от двете крайности не позволява контрол на вниманието. Онези, чиято психика функционира в тези крайности, не могат да изпитват наслада, имат трудности с ученето и са 108 неспособни да оползотворяват възможностите за развитие на Аза. Парадоксално, егоцентричният Аз не може да стане по-комплексен, защото цялата психична енергия, която има на свое разположение, той влага в осъществяването на настоящите си цели вместо в изнамирането на нови. Разгледаните дотук пречки пред постигането на поток произтичат от самия човек. Но много съществени пречки произтичат и от средата. По същността си някои от тях са природни, други – социални. Например би могло да се очаква, че хората, живеещи в невероятно суровите условия на арктическите райони или в пустинята Калахари, не биха имали кой знае какви възможности да изпитат наслада от живота си. И все пак дори най- неблагоприятните природни условия не могат изцяло да елиминират поток. Обитаващите пусти и негостоприемни територии ескимоси са се научили да танцуват и пеят, да се шегуват, да дялат красиви вещи и да творят сложна митология, която да придава порядък и смисъл на преживяванията им. 92 Вероятно древните обитатели на снежните и пясъчните пространства, които били неспособни да внасят наслада в своя живот, постепенно са се предавали и изчезвали. Но фактът, че някои от тях са оцелели, свидетелства, че природата сама по себе си не може да предотврати преживяването на поток. По-трудни за превъзмогване може да са социалните условия, които възпрепятстват преживяването на поток. Една от последиците на робството, потисничеството, експлоатацията и унищожаването на културни ценности е елиминирането на насладата. Когато вече изчезналото туземно население на Карибските острови 93 било принудено да работи в плантациите на испанските завоеватели, животът станал за тях толкова мъчителен и безсмислен, че те загубили интерес към оцеляването и в крайна сметка спрели да се възпроизвеждат. Вероятно много култури са изчезнали по подобен начин, оказвайки се неспособни да осигуряват на представителите си преживяването на наслада. Две състояния на социална патология също правят преживяването на поток трудно: аномията 94 и алиенацията 95 . Аномия – буквално „липса на правила“ – е названието, което френският социолог Емил Дюркем дал на 92 Сред изследванията на ескимосите, които си струва да бъдат прочетени, са тези на Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|