Поток психология на оптималното преживяване

89 разрушение. Огънят топли или изгаря; атомната енергия може да генерира електричество или да унищожи света. Енергията е сила, но силата е само средство. Целите, с които се прилага, могат да направят живота по-богат или по-мъчителен.
Маркиз дьо Сад превърнал причиняването на болка в удоволствие, а жестокостта е разпространен източник на наслада за хора, които не са развили по-сложни умения. Дори в общества, които наричаме
„цивилизовани“, защото се опитват да направят живота радостен, без да нарушават ничие благополучие, хората биват привлечени от насилието.
Гладиаторските битки забавлявали римляните, викторианците плащали, за да гледат как териери разкъсват плъхове, убийството на бикове е на почит сред испанците, а боксът е едно от основните забавления в нашата култура.
Ветераните от войната във Виетнам и от други войни понякога говорят с носталгия за бойните действия на фронтовата линия, описвайки ги като потокови преживявания. Когато седиш в окоп, до портативна ракетна установка, животът има съвсем ясен фокус: целта е да унищожиш врага, преди той да унищожи теб; доброто и злото стават самоочевидни; средствата за контрол са подръка; разсейващите фактори биват елиминирани. Дори човек да мрази войната, за него това преживяване може да бъде по- въодушевяващо от всичко, което е изпитал в цивилния живот.
Престъпниците често казват: „Ако ми покажете нещо, което да ми е толкова забавно, колкото да проникна посреднощ в нечий дом и да задигна оттам всичките скъпоценности, без да събудя никого, аз бих го правил“.
Голяма част от деянията, които окачествяваме като младежка престъпност – автокражбите, вандализма и изобщо хулиганското поведение – са мотивирани от същата потребност от потокови преживявания, които липсват в обичайния живот.
67
Докато значителен сегмент от обществото е лишен от достатъчно възможности да се справя със смислени предизвикателства и да развива адекватни умения, трябва да очакваме, че насилието и престъпленията ще привличат онези, които не могат сами да открият пътя към по-комплексните автотелни преживявания.
68
Въпросът става дори по-сложен, когато се замислим как стойностни научни и технологични дейности, които по-късно придобиват съмнителна и
67
Престъпната дейност като поток. Относно това как престъпните деяния могат да доставят потокови преживявания при юношите вж. Csikszentmihalyi & Larson (1978).
68
Ключовата връзка между щастието, насладата и дори добродетелта, от една страна, и вътрешните, или автотелни награди, от друга страна, е подчертавана от мислители, принадлежащи към различни културни традиции. Тя е в основата на даоистката концепция за Ю, или правилното живеене (отразена в „Джуандзъ“); Аристотеловата идея за добродетелта (MacIntyre 1984); и индийската нагласа към живота, пропила
„Бхагават Гита“.

90 дори ужасяваща слава, първоначално носят наслада. Робърт Опенхаймер
69
наричал работата си по разработването на атомната бомба „сладка задача“, а несъмнено много други занимания, като производството на нервно- паралитичен газ например, могат да бъдат изключително увлекателни за извършващите ги.
Потоковото преживяване, както всичко останало, не е „добро“ в абсолютен смисъл. Добро е, доколкото има потенциала да направи живота по-богат, наситен и смислен; добро е, защото увеличава силата и комплексността на
Аза. Но дали следствията от всеки конкретен случай на поток са добри в по- широк смисъл, трябва да бъде изяснено от гледна точка на по-обхватните социални критерии. Същото обаче важи за всички човешки дейности, били те научни, религиозни или политически. Едно вероизповедание може да е от полза на конкретен индивид или група, но да угнетява много други.
Християнството спомогнало за интегрирането на разпадащите се етнически общности в Римската империя, но допринесло за претопяването на много култури, с които по-късно влязло в контакт. Дадено научно откритие може да е добро за науката и малцина учени, но зло за човечеството като цяло.
Илюзия е убеждението, че всяко едно решение е благотворно за всички хора и по всяко време; нито едно човешко достижение не може да бъде прието за
„последната дума“. Неудобното заключение на Джеферсън, че „цената на свободата е вечната бдителност“, важи и извън сферата на политиката; ние постоянно трябва да правим преоценка на заниманията си, стига навиците и мъдростта на миналото да не ни правят слепи за новите възможности.
Би било безразсъдно обаче да се пренебрегва един източник на енергия поради възможността за злоупотреба с него. Ако човечеството се бе опитало да забрани огъня, тъй като можело да бъде използван за опожаряване, днес не бихме се отличавали много от човекоподобните маймуни. Както
Демокрит се е изразил съвсем простичко преди много векове: „Водата
може да е и благо, и зло, полезна и опасна. За опасността обаче лек е
открит: умението да се плува“.
70
Умението да се плува в нашия случай се изразява в способността да се различават полезните и вредните форми на поток, след което да се извлича възможно най-много от първите и да се поставят граници на последните. Задачата е да се научим да се наслаждаваме на ежедневния живот, без да пречим на другите да се наслаждават на своя.
69
Цитатът от Опенхаймер е взет от Weyden (1984).
70
Цитатът от Демокрит е от De Santillana (1961 [1970], р. 157).

91

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: