Поток психология на оптималното преживяване
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Автотелното преживяване Ключовият момент в едно оптимално преживяване е, че то е цел само по себе си. Дори първоначално да бъде започната по други причини, дейността, която ни поглъща, става вътрешно удовлетворяваща. Хирурзи твърдят, че работата „ми носи толкова наслада, че бих я вършил дори ако не се налагаше“, а мореплаватели, че „влагам много пари и време в тази лодка, но си заслужава – нищо не може да се сравни с чувството, което изпитвам, докато плавам в открито море“. Терминът „автотелен“ е съставен от два гръцки корена, авто, което означава „свой, собствен, самостоятелен“, и телос, което означава „цел“. Тоест означава самодостатъчна дейност, такава, която се върши не с очакването за някакви бъдещи облаги, а поради факта, че самото ѝ извършване е възнаграждаващо. Да играеш на стоковата борса, за да печелиш пари, не е автотелно преживяване; но да го правиш, за да изпробваш умението си да предвиждаш бъдещите тенденции, е – макар финансовият резултат и в двата случая да е един и същ. Да преподаваш на деца с цел да ги превърнеш в добри граждани не е автотелно преживяване, докато да преподаваш, защото ти доставя наслада взаимодействието с децата, е. Случващото се в двата варианта е привидно едно и също; разликата е, че когато преживяването е автотелно, човек обръща внимание на дейността заради самата нея, а когато не е, вниманието му е съсредоточено върху нейните последствия. Повечето от нещата, които вършим, не са нито чисто автотелни, нито чисто екзотелни (така ще наричаме дейностите, които се извършват единствено по външни причини), а са съчетание от двата вида. Хирурзите обикновено започват своето дълго обучение с екзотелни очаквания: да помагат на хората, да печелят пари, да постигнат престиж. Ако имат късмет, след известно време започват да се наслаждават на работата си и тогава хирургията до голяма степен също става автотелно занимание. 64 Някои от дейностите, които първоначално сме принудени да вършим против волята си, с времето стават вътрешно възнаграждаващи. Мой приятел, с когото преди много години работехме в един кабинет, имаше голяма дарба. Когато се отегчеше особено от работата, той вдигаше глава и с притворени очи и отнесен поглед започваше да тананика някое музикално произведение – хорал на Бах, концерт на Моцарт, симфония на Бетховен. Но „тананика“ е твърде неточна дума за онова, което в действителност правеше. 64 Хирургията като потоково преживяване е описана в Csikszentmihalyi (1975,1985b). 87 Той възпроизвеждаше цели пасажи, имитирайки с гласа си водещите инстру- менти: ту наподобяваше вопъла на цигулка, ту тътнеше като бас или тръбеше бароков тромпет. Останалите слушахме в транс, а после възобновявахме работата си, освежени. Любопитно е как моят приятел бе развил тази дарба. От тригодишна възраст баща му го водел по симфонични концерти. Той си спомня какво неизразимо отегчение изпитвал, на моменти дори заспивал в седалката и се сепвал от някой удар на чинелите. Постепенно намразил концертите, класическата музика, а както може да се предполага – и баща си, но години наред бил принуден да търпи това мъчително преживяване. Но една вечер, когато бил на около седем години, по време на увертюрата към една Моцартова опера, той бил осенен, както сам се изрази, от екстатично прозрение: внезапно различил мелодичната структура на произведението и го обзело чувството, че пред него се разгръща един нов свят. За това откровение го подготвили трите години мъчително слушане, години, през които музикалните му умения се развивали, макар и несъзнавано, и така той станал способен да разбере предизвикателството, което Моцарт вложил в музиката си. Разбира се, приятелят ми е бил късметлия; много деца никога не достигат етапа, в който са способни да съзрат възможностите, присъщи за дейността, която биват принуждавани да вършат, и я намразват завинаги. Колко много деца ненавиждат класическата музика, защото родителите им са ги заставяли да свирят на някакъв инструмент? Често децата – а и възрастните – се нуждаят от външни стимули, за да направят първата стъпка в дадена дейност, която изисква усилия за реструктуриране на вниманието. Повечето носещи наслада дейности не са естествени; те изискват усилия, които човек в началото полага с неохота. Но щом взаимодействието започне да осигурява обратна информация за уменията на вършителя, то обикновено започва да носи вътрешни награди. Едно автотелно преживяване много се различава от чувствата, които обикновено изпитваме в хода на живота. Колко много от заниманията ни не са ценни сами по себе си и ги вършим единствено защото трябва или защото очакваме бъдещи облаги. Много хора чувстват, че времето, прекарано на работното място, е всъщност пропиляно – те са отчуждени от работата си, а психичната енергия, която влагат в нея, не допринася за укрепването на Аза им. Не са малко и онези, за които свободното време също е пропиляно. В него те намират отдих от работата, но общо взето го прекарват в пасивно поглъщане на информация, без да използват никакви умения или да оползотворяват нови възможности за действие. В резултат на това животът им се превръща в поредица от отегчителни и тревожни преживявания, върху 88 които имат малко контрол. 65 Автотелното преживяване, или поток, издига живота на друго ниво. Отчуждението отстъпва мястото си на отдадеността, насладата измества отегчението, безпомощността се превръща в чувство за контрол, психичната енергия укрепва идентичността, вместо да се губи в преследването на външни цели. Когато преживяването носи вътрешно удовлетворение, животът бива оправдан в настоящето, а не е заложник на хипотетични бъдещи награди. Но както вече се уверихме, докато разглеждахме чувството за контрол, човек трябва да е наясно с потенциално пристрастяващото действие на поток. 66 Трябва да се примирим с факта, че нищо на този свят не е изцяло положително; с всяка сила би могло да бъде злоупотребено. Любовта може да доведе до жестокост, науката може да причини разруха, неизпитани технологии могат да замърсят околната среда. Оптималното преживяване е вид енергия, а енергията може да бъде използвана за помощ или за 65 Обобщенията относно неудовлетвореността от работата и от свободното време са основани на проучванията ни с МАП (Csikszentmihalyi & Graef 1979, 1980; Graef, Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|