Поток психология на оптималното преживяване

93 непроницаемата съдба. Индианците от равнините хвърляли белязани бизонови ребра, за да предскажат изхода от следващия лов, китайците тълкували начина, по който са паднали хвърлени пръчици, а ашантите в
Източна Африка гадаели бъдещето по това как умирали жертвените пилета.
Прорицанието е универсална черта на културата, опит да се преодолеят ограниченията на настоящето и да се надникне в бъдещето. Игрите на късмета са основани на същата потребност. Бизоновите ребра са станали зарове, пръчиците И-дзин са станали карти, ритуалът на прорицанието се е превърнал в хазарт – светска дейност, при която хората се опитват да се надхитрят един друг или да отгатнат бъдещето.
Вертиго е най-прекият начин за промяна на съзнанието. Малките деца обичат да се въртят в кръг, докато им се завие свят; въртящите се дервиши в
Близкия изток навлизат в екстатични състояния по същия начин. Всяка дейност, която променя възприятията ни за реалността, носи наслада, факт, който обяснява притегателната сила на „разширяващите съзнанието“ наркотици от всякакъв род – от вълшебните гъби през алкохола до съвременните халюциногенни химикали, които са същинска кутия на
Пандора. Но съзнанието не може да бъде разширено; всичко, което можем да сторим, е да разместим съдържанието му, което създава у нас впечатлението, че някак сме съумели да го разширим. Цената на повечето изкуствено предизвикани промени обаче е загубата на контрол над същото това съзнание, което сме се опитали да разширим.
Мимикрия
72
ни кара да се чувстваме така, сякаш сме нещо повече от онова, което в действителност сме, посредством фантазиране, преструване и предрешаване. Предците ни, танцувайки с маските на своите богове, изпитвали чувство на дълбока идентификация с движещите вселената сили.
Обличайки костюма на елен, танцьорът от племето яки се чувствал едно с духа на животното, в което се превъплъщавал. Певецът, който слива своя глас с хармонията на хоровото изпълнение, бива обзет от сладостен трепет, тъй като се чувства едно с красивата мелодия, в чието възпроизвеждане участва. Момиченцето, което играе с куклата си, и братчето ѝ, което се
72
Мимикрия. Отличен пример как ритуалът може да помогне на човек да излезе извън рамките на обичайния опит може да се открие в Monti (1969, рр. 9-15). Авторът разглежда употребата на ритуални маски в Западна Африка: „От психологична гледна точка произходът на маската може да бъде обяснен и с по-атавистичния стремеж на
човека да избяга от себе си, за да се обогати, преживявайки различни съществувания –
желание, което несъмнено не може да бъде осъществено на физическо ниво, – и за да увеличи силата си, идентифицирайки се с универсални, божествени или демонични сили. Това е желание да се преодолеят ограниченията, налагани на човека от един особен и неизменен калъп и от затворения цикъл между раждането и смъртта, който не оставя място за съзнателно избрани екзистенциални приключения“.

94 преструва на каубой, също разширяват границите на обичайното преживя- ване и временно се превръщат в различна и по-силна личност – а освен това усвояват половите роли на своето общество.
В проучванията си ние открихме, че всички потокови дейности, независимо дали в тях присъства съревнование, хазарт или друго измерение на преживяването, имат една обща черта: те пораждат чувството за откривателство, за пренасяне в нова реалност.
73
Потоковите дейности тласкат човек към по-високи нива на представяне и въвеждат съзнанието му в невъобразими преди състояния. Накратко, те трансформират Аза, правейки го по-комплексен. А именно в това израстване на Аза се крие ключът към потоковите дейности.
Защо комплексността на съзнанието нараства в резултат на
потоковите преживявания
Посредством една проста графика можем по-добре да разберем защо това е така. Нека приемем, че долната графика представя конкретна дейност – например игра на тенис. Двете най-важни на теория измерения на преживяването – предизвикателствата и уменията, са двете оси. Буквата А
73
Поток и откривателството. Когато трябваше да степенуват 16 различни дейности по признака на сходство с поток, групите от скални катерачи, композитори, шахматисти и други, притежаващи високи умения хора, които изследвах (Csikszentmihalyi (1975, р.
29), определиха „измислянето, или откриването на нещо ново“ като най-подобно на практикуваната от тях потокова активност.

95 означава Алекс, момче, което се учи да играе тенис. Алекс е представен в четири различни момента от времето. В началото, когато започва да играе
(А
1
), той на практика не притежава никакви умения и единственото предизвикателство пред него е да изпрати топката отвъд мрежата. Тази задача не е много трудна, но Алекс най-вероятно ще изпита наслада от нея, тъй като трудността ѝ съответства съвсем точно на зачатъчните му умения.
Ето защо на този етап той вероятно ще бъде в поток. Но това не може да продължи дълго. След известно време, ако продължи да се упражнява, уменията му ще се подобрят и той ще започне да се отегчава просто да прехвърля мрежата (А
2
). Или пък може да се случи така, че да срещне по- опитен противник и да осъзнае, че съществуват и доста по-трудни предизвикателства от прехвърлянето на мрежата – на този етап той ще почувства известна тревожност (А
3
), пораждана от недоброто представяне.
И тъй като нито отегчението, нито тревожността са положителни преживявания, Алекс ще бъде мотивиран да се върне в състоянието на поток.
Но как да го направи? На графиката виждаме, че ако е отегчен (А
2
) и желае да бъде отново в поток, Алекс има по същество само един избор: да повиши предизвикателствата, с които трябва да се справя. (Има и втора възможност – да се откаже от тениса и просто да изчезне от графиката.) Поставяйки си нова и по-трудна цел, съответстваща на уменията му – например да победи противник, който е съвсем малко по-напреднал от него, – Алекс ще се върне в състоянието на поток (А
4
)
Ако Алекс изпитва тревожност (А
3
) за да се върне в поток, той трябва да подобри уменията си. На теория може също така да понижи предизвикателствата и така да се върне там, откъдето е започнал (А
1
) но на практика е трудно да пренебрегваш предизвикателствата, щом веднъж си осъзнал съществуването им.
На графиката се вижда, че А
1
и А
4
са ситуациите, при които Алекс е в поток. Макар да носят еднаква наслада, тези две състояния се различават по това, че А
4
е по-комплексно преживяване от А
1
. А по-комплексно е, защото при него предизвикателствата са по-високи и от играча се изискват по- развити умения.
Но макар комплексно и носещо наслада, А
4
също не представлява устойчиво състояние. Продължи ли да играе, Алекс или ще се отегчи от непроменливите възможности, които предлага това ниво, или ще почувства тревожност и фрустрация заради относително ниските си способности.
Затова мотивацията да изпитва отново наслада ще го тласне да се върне отново в потоковия канал, но вече на ниво на комплексност дори по-високо, отколкото при А
4
Описаната динамика обяснява защо потоковите дейности водят до

96 израстване и откривателство.
74
Ние не можем дълго време да изпитваме наслада от извършването на една дейност на едно и също ниво. Или се отегчаваме, или се фрустрираме; и тогава желанието за наслада отново ни принуждава да развием уменията си и да потърсим нови възможности да ги използваме.
Важно е обаче да се избегне механичната заблуда и да не се очаква, че само защото човек е обективно ангажиран с определена потокова дейност, резултатът непременно ще е съответното преживяване. Значение имат не само „реалните“ предизвикателства в ситуацията, но и онези, които човек съзира в нея. Как ще се чувстваме, определят не само уменията, които в действителност притежаваме, но и онези, които смятаме, че притежаваме.
Един може да откликне на предизвикателството, което представлява изкачването на планински връх, но да остане безразличен към възможността да се научи да изпълнява някое музикално произведение; друг може с радост да се възползва от шанса да се научи да свири и да пренебрегне планината.
Това как се чувстваме във всеки даден момент от извършването на една потокова дейност, силно се влияе от обективните условия; но съзнанието е все още свободно да следва собствената си преценка за ситуацията. Пра- вилата на игрите са замислени да насочват психичната енергия в поведен- чески модели, които доставят наслада, но дали това ще се случи или не, зависи в крайна сметка от самите нас. Професионалният футболист може да
„играе“ без в заниманието му да присъства никой от елементите на поток; той може да е отегчен, да е загрижен за Аза си и за размера на възнаграж- дението си, вместо за играта. А обратното е дори по-вероятно – човек да изпитва дълбока наслада от дейности, които са замислени с друга цел. За много хора активности като работата или отглеждането на деца осигуряват повече поток, отколкото играенето на игри или рисуването на картини, защото са се научили да виждат в тези ежедневни занимания възможности, които другите не съзират.
В хода на човешката еволюция всяка култура е създала дейности, чиято основна цел е да подобряват качеството на преживяването. Дори най- слаборазвитите в технологично отношение общества имат някаква форма на изкуство, музика, танц и различни игри, които децата и възрастните играят.
В Нова Гвинея има туземци, които прекарват повече време в търсене на цветни пера (използвани като украшения за ритуалните танци) из джунглата, отколкото в търсене на храна. И това не е в никакъв случай рядък пример: вероятно в повечето култури на изкуствата, игрите и ритуалите се посвещава
74
Поток и израстването. Въпросът как потоковите преживявания водят до израстване на Аза, разгледан в Deci & Ryan (1985) и Csikszentmihalyi (1982b, 1985а). Anne Wells
(1988) демонстрира, че жените, които прекарват повече време в състояние на поток, имат по-положителна Аз концепция.

97 повече време и енергия, отколкото на работата.
Макар изброените дейности да обслужват и други цели, фактът, че осигуряват наслада, е основната причина да са се съхранили до днес. Хората започнали да украсяват домовете си най-малко преди трийсет хиляди години.
Тези рисунки със сигурност са имали религиозно и практическо значение.
Много е вероятно това палеолитно изкуство да е имало същия смисъл, какъвто има и сегашното изкуство, а именно – да бъде извор на поток за художника и за възприемащия.
Всъщност поток и религия са тясно свързани от най-ранни времена. Много от оптималните преживявания на човечеството са се случвали в контекста на религиозните ритуали.
75
Не само изобразителното изкуство, но и драмата, музиката и танцът имат своите корени в онова, което днес наричаме „ре- лигиозни“ постановки; тоест дейности, целящи да свържат хората със свръхестествени сили и същества. Същото важи и за игрите. Една от най- ранните игри с топка, разновидност на баскетбола, била част от религиозните празненства на майте
76
, религиозно значение имали и първите Олимпийски игри. Тази връзка не е изненадваща, защото онова, което сме назовали религия, е всъщност най-древният и най-амбициозен опит за създаване на порядък в съзнанието. Ето защо обяснимо е, че религиозните ритуали са извор на дълбока наслада.
В модерните времена изкуството, играта, а и животът като цяло са изгу- били връзката си със свръхестественото. Космическият порядък, който в миналото спомагал за интерпретирането и осмислянето на човешката история, днес се е разпаднал на несвързани една с друга части. Много са
75
Поток и ритуалите. Антропологът Victor Turner (1974) вижда във вездесъщието на ритуалните процеси в безписмените общества знак за съществуването на социално утвърдени възможности за преживяване на поток. Като цяло религиозните ритуали обикновено са проводник на поток (вж. Carrington 1977; Csikszentmihalyi 1987; I.

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: