Поток психология на оптималното преживяване
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Carpenter (1970, 1973). 93 Унищожаването на карибските култури е разгледано от Mintz (1985). 94 Идеята за аномията е въведена от Емил Дюркем в книгата „Самоубийството“ (1897 [1951]). 95 Най-доброто въведение към концепцията за алиенацията се съдържа в ранните съчинения на Карл Маркс, особено в „Икономическо-философски ръкописи“ (от 1844). Социологът Richard Mitchell (1983, 1988) твърди, че аномията и алиенацията са социал- ните еквиваленти на тревожността и отегчението и че те възникват, когато хората не могат да открият поток, тъй като условията на всекидневния живот са или твърде хаотични, или твърде предсказуеми. 109 онова състояние на обществото, в което нормите за поведение са станали размити. Когато вече не е ясно кое е позволено и кое не е, когато не е сигурно какво цени общественото мнение, поведението става неустойчиво и безсмислено. Хората, които разчитат на обществените правила да създават порядък в съзнанието им, биват обзети от тревожност. Аномични ситуации могат да възникнат след рухването на икономиката или унищожаването на една култура от друга, но и в моменти, когато в резултат на стремителен просперитет старите добродетели на пестеливостта и трудолюбието изгубят предишната си значимост. Алиенацията е в много отношения противоположност на аномията: тя е състояние, при което хората са принудени от социалната система да действат в разрез с целите си. Твърде вероятно е един работник, който, за да изхрани себе си и семейството си, трябва да изпълнява на поточната линия една и съща безсмислена операция стотици пъти на ден, да се алиенира. В социалистическите страни един от най-дразнещите източници на алиенацията е необходимостта да прекарваш огромна част от свободното си време в чакане на опашка за храна, дрехи, забавления или безкрайни бюрократични уточнения. Когато едно общество страда от аномия, постигането на поток е трудно, защото не е ясно в какво си струва да бъде влагана психичната енергия; проблемът е, че човек не може да влага психичната си енергия в ясни желателни цели. Интересно е да се отбележи, че тези две социални препятствия пред потоковото преживяване – аномията и алиенацията, са функционално еквивалентни на две личностни патологични състояния – разстройствата на вниманието и егоцентричността. И на двете нива, индивидуално и колективно, възникването на поток бива възпрепятствано или от фрагментацията на процесите на вниманието (както при аномията и разстройствата на вниманието), или от тяхната прекомерна ригидност (както при алиенацията и егоцентричността). На индивидуално ниво аномията съответства на тревожността, докато алиенацията съответства на отегчението. |