Поток психология на оптималното преживяване
Глава7. Работата като поток
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Глава7. Работата като поток Подобно на другите животни, и ние трябва да прекарваме огромна част от съществуването си в набавяне на прехрана: необходимите на тялото ни калории не се появяват по чудо на масата, а къщите и автомобилите ни не се материализират от само себе си. Няма обаче стриктни предписания относно това колко време всъщност човек трябва да работи. Изглежда, например, че ранните ловци събирачи, подобно на своите днешни наследници, обитаващи негостоприемните пустини в Африка и Австралия, са прекарвали само три до пет часа дневно, вършейки онова, което ние наричаме работа – тоест, осигурявайки си прехрана, подслон, облекло и сечива. Остатъка от деня те прекарвали в разговори, почивка или танци. В другата крайност били индустриалните работници от XIX век, често принуждавани да се трудят по дванайсет часа дневно, шест дни в седмицата, в неприветливи фабрики или опасни мини. Не само количеството на работата, но и качеството ѝ варирали в големи граници. Една стара италианска поговорка гласи: Il lavoro nobilita l’иото, е lo rende simile alle bestie, или „Трудът облагородява човек и го превръща в животно“. Този ироничен троп може да се възприема като критика към ес- теството на всеки труд, но може да бъде тълкуван и в смисъл, че работата, която изисква високи умения и се върши без принуда, повишава комплексността на Аза; а от друга страна, че малко неща пораждат такава ентропия като неквалифицираната работа, вършена под натиск. И мозъчният хирург, опериращ в лъскава болница, и хамалинът, залитащ под тежкия товар, газейки в калта, работят. Но хирургът има щастливата възможност да научава нови неща всеки ден и всеки ден да се убеждава, че контролът е в неговите ръце и че е способен да изпълнява трудни задачи. Хамалинът, от друга страна, е принуден да изпълнява все същите изтощителни движения, а онова, което научава, е, че е безпомощен. Тъй като необходимостта от работа е вездесъща, предвид цялото разнообразие от професии, от огромно значение за цялостната удовлетво- реност на човек е дали онова, с което си изкарва прехраната, му доставя наслада или не. Не е бил далеч от истината Томас Карлайл, когато е написал: „Блажен е онзи, който е открил работата, която му допада; и нека не търси друго блаженство“. А Зигмунд Фройд е допълнил този съвет. Попитан каква е неговата рецепта за щастие, той дал следния много кратък, но забележителен отговор: „Работа и любов“. Факт е, че ако човек открива поток в работата и взаимоотношенията си с другите хора, той вече е започнал да подобрява качеството на живота си като цяло. В тази глава ще изследваме 177 как работата може да осигурява поток, а в следващата ще се занимаем с другата основна тема в съвета на Фройд – насладата от компанията на другите. Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|