Поток психология на оптималното преживяване
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Болката от самотата Повечето хора, останали насаме, чувстват почти непоносима празнота, особено ако нямат нещо конкретно за вършене. Всички – юноши, зрели и възрастни – твърдят, че най-неприятните им преживявания са се случили в самота. Почти всяка дейност носи повече наслада в присъствието на друг човек и по-малко, когато се върши насаме. Хората са несравнимо по- щастливи, съсредоточени и весели в компания, независимо дали работят на поточна линия, или гледат телевизия. Но най-потискащо за тях не е да работят или гледат телевизия в самота; обикновено те твърдят, че настроението им е най-ниско, когато са сами, без нещо, което трябва да бъде свършено. За участниците в нашите проучвания, които живеят сами и не посещават църква, най-непоносимото време са неделните сутрини, тъй като без стимули, които да канализират вниманието им, те са неспособни да решат какво да правят. През другата част от седмицата психичната им енергия бива насочвана от обичайните външни активности: работа, пазаруване, гледане на любими телевизионни програми и т. н. Но какво да правят в неделя сутрин, след като са закусили и прегледали вестниците? За мнозина липсата на структура в тези часове е съкрушителна. В повечето случаи някъде около обяд те взимат решение: ще окося ливадата, ще посетя роднини или ще гледам футболен мач. Тогава в тях се завръща чувството за цел, а вниманието им придобива фокус. Но защо самотата е такова отрицателно преживяване? Ключовият отговор е, че поддържането на порядък в ума отвътре е много трудно. Нуждаем се от външни цели, външна стимулация и външна обратна информация, които да насочват и поддържат вниманието ни. И когато липсва тази входяща отвън информация, вниманието ни започва да блуждае, мислите ни стават хаотични – в резултат на което навлизаме в състоянието, което във Втора глава нарекохме „психична ентропия“. Останал насаме, типичният тийнейджър започва да се пита: „Какво ли прави гаджето ми сега? Дали ми изневерява? Ще успея ли да напиша домашното си по математика навреме? Дали ще ме причакат онези пичове, с които се спречках вчера?“. С други думи, когато не е зает с друго, умът е неспособен да попречи на отрицателните мисли да окупират централното място на неговата сцена. А ако не се е научил да контролира съзнанието си, 205 същото застрашава и възрастния. Тревоги относно любовния живот, здравето, инвестициите, семейството и работата постоянно кръжат нейде из периферията на вниманието, в очакване на мига, когато вече нищо не налага концентрация. И щом умът е готов да се отпусне – юруш!, – проблемите от задния план се впускат в атака. Поради тази причина телевизията дарява много хора с такова блаженство. Въпреки че гледането на телевизия далеч не е положително преживяване – повечето хора споделят, че пред телевизора се чувстват пасивни, слаби, раздразнителни и тъжни, – синият екран поне внася определен порядък в съзнанието. Предсказуемите сюжети, познатите герои и дори многобройните реклами представляват успокояващо структурирана стимулация. Телевизорът изкушава вниманието като лесно управляема, ограничена страна на средата. Докато взаимодейства с телевизията, умът е защитен от личните грижи. Информацията, струяща от екрана, ги държи извън обсега на съзнанието. Разбира се, този начин на борба с депресията е разсипнически, тъй като човек влага огромно количество внимание, в замяна на което не придобива кой знае какво съдържание. 170 По-драстични способи за справяне с ужаса от самотата са редовната употреба на наркотици или натрапчивите практики, които могат да варират от непрестанно почистване на дома до компулсивно сексуално поведение. Под въздействието на химикали Азът е облекчен от отговорността да управлява психичната си енергия; опияненият може безучастно да съзерцава мисловните структури, които наркотикът предизвиква – каквото и да се случи, то е извън неговата власт. Подобно на телевизията, наркотикът предпазва ума от необходимостта да се занимава с потискащи мисли. И макар алкохолът и другите упойващи вещества да са способни да пораждат оптимални преживявания, те са обикновено с много ниско ниво на комплексност. Ако не се употребяват в умело контролиран ритуален контекст, каквато практика съществува в редица традиционни общества, наркотиците всъщност ограничават възприятията ни относно това какво може да бъде постигнато и онова, което като индивиди сме способни да постигнем, докато в съзнанието ни двете се изравнят. Това е приятно 170 Научната литература върху гледането на телевизия е с такъв огромен обем, че дори краткият ѝ обзор би бил твърде дълъг. Относително цялостен преглед може да се намери в Kubey & Csikszentmihalyi (в печата). Предвид мащаба на това явление и неговите социални и икономически последствия, много е трудно да се поддържа научна обективност. Някои изследователи твърдо защитават това занимание с аргумента, че зрителите са напълно способни да използват телевизията за свои собствени цели, докато за други данните са доказателство, че телевизията прави зрителите си пасивни и неудовлетворени. Едва ли е нужно да се уточнява, че авторът на настоящата книга принадлежи към втората група. 206 състояние, но то е само подвеждаща стимулация в сравнение с насладата, съпровождаща увеличаването на възможностите за действие и развиването на способностите. Някои хора биха изразили категорично несъгласие с описаното въздейст- вие на наркотиците. В края на краищата през последния четвърт век непрекъснато и с все по-нарастваща увереност ни се повтаряше, че наркотиците „разширяват съзнанието“ и че употребата им увеличава креативността. Но изследователските данни свидетелстват, че макар упойващите вещества наистина да променят съдържанието и организацията на съзнанието, те не го разширяват и не увеличават контрола на Аза върху функциите му. 171 А за да извърши нещо наистина съзидателно, човек трябва да постигне именно този контрол. Ето защо, въпреки че психотропните вещества действително осигуряват на използващия ги по-широк спектър от умствени преживявания, отколкото при нормални сетивни условия, те не подобряват способността му да внася в тях порядък. Много съвременни артисти експериментират с халюциногени, надявайки се да сътворят нещо така загадъчно и завладяващо като поемата „Кубла хан“, 172 която, говори се, Самюъл Колридж написал под въздействието на лауданум. Рано или късно обаче те осъзнават, че за създаването на всяко произведение на изкуството се изисква трезв ум. Създадената под въздействието на наркотик творба е лишена от онази комплексност, която очакваме от доброто изкуство – тя е по-скоро повърхностен продукт, задоволяващ желанията на своя създател. Промененото посредством химични вещества съзнание може да роди необикновени образи, мисли и чувства, които по-късно, с възвръщането на ясното съзнание, артистът да използва. Опасността се крие в това, че развивайки зависимост към наркотичните вещества, посредством които моделира ума си, той рискува да изгуби способността да го контролира сам. 171 Заключението, че наркотиците не разширяват съзнанието, е основано на интервютата на нашия екип с около 200 артисти през последните 25 години (вж. Getzels Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|