Поток психология на оптималното преживяване

192 седмица. Според възприетия критерий трийсет и три процента от тези отговори бяха свидетелства за преживян поток, тоест нивото на предизвикателствата и уменията на участниците са били над средното седмично. Разбира се, този метод за определяне на поток е твърде либерален.
Ако бяхме пожелали да включим изключително комплексните потокови преживявания – да кажем, онези, при които нивата на предизвикателствата и използваните умения са най-високи, – може би по-малко от един процент от отговорите щяха да се вместят в графата „поток“. Възприетият тук метод за идентифицирането на поток действа подобно микроскоп: в зависимост от използваното увеличение биват наблюдавани твърде различни детайли.
Както и очаквахме, оказа се, че колкото повече време човек прекарваше в поток през седмицата, толкова по-високо беше цялостното качество на неговия опит. Хората, които пребиваваха по-често в поток, по-често се чувстваха „силни“, „дейни“, „креативни“, „концентрирани“ и „мотивирани“.
Неочаквано за нас обаче бе колко често участниците споделяха за потокови ситуации на работното място и колко рядко – в свободното време.
Когато участниците в проучването получаваха на пейджърите си сигнал в момент, докато наистина работеха (тоест в рамките на само около три четвърти от работното време, тъй като, както се оказа, през оставащата една четвърт тези средни служители фантазираха, клюкарстваха или вършеха лични дела), отговорите, свидетелстващи за поток, възлизаха на впечатляващите петдесет и четири процента. С други думи, през около половината от времето, докато хората работят, те чувстват, че се справят с предизвикателства над средните и използват умения над средните. От друга страна, докато бяха ангажирани с развлечения, като четене, гледане на телевизия, гостуване или посещение на ресторант, само осемнайсет процента от участниците пребиваваха в поток. Отговорите, касаещи свободното време, бяха обикновено в диапазона, който нарекохме апатия, характеризиращ се с нива на предизвикателствата и уменията под средните. В това състояние хората твърдят, че се чувстват пасивни, слаби, потиснати и неудовлетворени.
Шестнайсет процента от отговорите на участниците по време на работа бяха в зоната на апатията; в свободното време в същото състояние изпадаха над половината участници (петдесет и два процента).
158 158
По-лесно е да се изпита наслада от работата. Че запълването на свободното време може да представлява проблем за много хора, е факт, известен отдавна на психолозите и психиатрите. Например Group for the Advancement of Psychiatry завършва един от своите доклади през 1958 г. със следното смело изявление: „За много американци свободното време е опасно“. До същото заключение достига Gussen (1967), който разглежда някои от психологическите нарушения, които демонстрират хора, неспособни да се адаптират към свободното време. Ролята на телевизията като начин да се маскират опасностите на свободното време също се изследва отдавна. Например

193
Както можеше да се очаква, значително по-често в поток по време на работа навлизаха мениджърите (64%), за разлика от чиновниците (51%) и фабричните работници (47%). През свободното време в поток по-често навлизаха фабричните работници (20%), за разлика от чиновниците (16 %) и мениджърите (15%). Но дори трудещите се на поточни линии споделяха, че навлизат в поток два пъти по-често на работа, отколкото в свободното време
(съответно 47% и 20%). Обратно, в апатия на работното място изпадаха по- често фабричните работници, отколкото мениджърите (съответно 23% и
11%), а в свободното време – по-често мениджърите, отколкото фабричните работници (съответно 61% и 46%).
159
Когато участниците бяха в поток, независимо на работа или в свободното време, те определяха преживяването си като по-положително, отколкото при отсъствие на поток. Когато нивата и на предизвикателствата, и на използваните умения бяха високи, те се чувстваха по-щастливи, по-бодри, по-силни, по-дейни, по-концентрирани, по-креативни и по-удовлетворени.
Всички тези разлики в качеството на преживяването бяха със статистически висока значимост и повече или по-малко се запазваха при всяка професия.
Имаше само едно изключение от тази обща тенденция. Един от въпросите във въпросника, който трябваше да попълват при всеки сигнал участниците, беше следният: „Иска ли ви се да вършехте нещо друго?“. Те трябваше да очертаят един от десет възможни нюансирани отговора, от категорично „не“ до категорично „да“. Тази скала беше общо взето надежден показател доколко участникът бе мотивиран в работата си в момента на получаване на сигнала. Според отговорите във въпросника на участниците им се искаше да вършат нещо друго много по-често по време на работа, отколкото в свобод- ното време, независимо дали бяха в поток. С други думи, мотивацията им беше ниска на работа, дори когато тя им осигуряваше поток, а беше висока в свободното време, дори когато качеството на преживяването им беше ниско.
И така, ето каква парадоксална ситуация очерта изследването ни: на работа хората преодоляват предизвикателства и използват уменията си, в резултат на което се чувстват по-щастливи, силни, креативни и удовлетворени. В свободното си време общо взето не намират какво толкова да правят, уменията им остават неизползвани, поради което се чувстват тъжни, слаби,
Conrad (1982, р. 108) пише: „В началото технологическата революция имаше за цел да спести време и труд; консуматорството, скорошен придатък на тази революция, има за цел да пропилее времето, което сме спестили, и институцията, която обслужва тази цел, е телевизията...“.
159
Освен проучванията с МАП, тук привеждам данни, които съм събирал в продъл- жение на 5 години (1984-88) в интервюта с около 400 мениджъри от различни компании и всички части на страната, които са посещавали семинарите на Vail Management, организирани от Чикагския университет.

194 ограничени и неудовлетворени. И въпреки това желаят да работят по-малко и да разполагат с повече свободно време.
Как да тълкуваме тази противоречива нагласа? Възможните интер- претации са няколко, но едно заключение като че ли се налага от само себе си: що се касае до работата, хората не взимат под внимание собствените си усещания. Пренебрегват качеството на непосредственото си преживяване и основават мотивацията си на дълбоко вкоренения културен стереотип, диктуващ как би трябвало да бъде възприемана работата. А именно, като нещо натрапено, ограничаващо и нарушаващо свободата им, което следователно трябва да бъде при всяка възможност избягвано.
Би могло да се твърди, че макар състоянието на поток по време на работа да носи наслада, хората не могат да понасят високи нива на предизвика- телство през цялото време. Те имат нужда да се възстановят у дома, в продължение на няколко часа дневно да вегетират пред телевизора, въпреки че това не им носи наслада. Сравнителните данни обаче сякаш опровергават това твърдение. Жителите на Понт Трентаз например работят много по- усилено и по-дълго от средния американец, а предизвикателствата, с които трябва да се справят всекидневно, изискват поне същите високи нива на концентрация и ангажираност. И въпреки това по време на работа на тях не им се иска да вършат друго, а след работа, вместо да релаксират, запълват свободното си време със занимания, изискващи прилагането на развити умения.
Цитираните данни подсказват, че апатията при мнозина около нас не се дължи на физическо или умствено изтощение. По всичко личи, че проблемът се корени по-скоро в отношението на съвременния работещ към работата и начина, по който възприема личните си цели по отношение на нея.
Когато чувстваме, че против волята си влагаме вниманието си в дадена задача, сякаш психичната ни енергия бива пропилявана. Вместо да постигаме собствените си цели, ние я употребяваме за реализирането на нечии чужди. Времето, употребено за подобна задача, също смятаме за изгубено. Много приемат работата си за наложено отвън бреме, за тягостно задължение, което отнема от отреденото им за живот време. Затова макар преходното преживяване на работното място да е положително, те са склонни да го омаловажават, тъй като не допринася за осъществяването на дългосрочните им цели.
Трябва да се подчертае обаче, че „неудовлетвореността“ е относително понятие. Според мащабни национални проучвания, проведени между 1972 и
1978 г., само три процента от американските работници се чувствали много неудовлетворени от работата си, докато петдесет и два процента твърдели,

195 че са много удовлетворени – което е сред най-високите нива в индустриал- ните нации.
160
Но човек може да обича работата си и въпреки това да е недоволен от някои нейни страни, които да се опита да подобри. В проучва- нията си установихме, че американските работещи
161
са склонни да обясня- ват неудовлетвореността си от работата стри основни причини, и трите, касаещи качеството на преживяването им по време на работа – макар, както току-що се убедихме, преживяването им на работното място да е като цяло по-добро, отколкото у дома. (Противно на популярното мнение, заплатата и другите материални блага общо взето не са сред първостепенните им грижи.)
Първата и може би най-важна причина е липсата на разнообразие или предизвикателства. Това може да бъде проблем за всекиго, но особено за занимаващите се с неквалифициран труд, в който основна роля играе рутината. Втората причина касае конфликтите с други хора на работното място, особено с шефовете. Третата причина е професионалното прегаряне: твърде много напрежение, твърде много стрес, твърде малко време за себе си и за семейството. Това е фактор, който засяга особено висшите административни ешелони – директорите и мениджърите.
Тези оплаквания са съвсем реални, тъй като касаят обективните условия, но въпреки това могат да бъдат разрешени посредством субективна промяна в съзнанието на индивида. Разнообразието и предизвикателството например са в определен смисъл присъщи на всяка професия, но също така зависят от начина, по който работещият възприема възможностите за действие. Дин,
Серафина и Джо съзират в работата си предизвикателства, които повечето хора биха намерили за скучни и безсмислени. Дали в една работа има разнообразие или не, в крайна сметка зависи повече от подхода на работещия към нея, отколкото от действителните условия на труд.
Същото важи за останалите причини за неудовлетвореност от работата.
Разбирателството с колегите и ръководителите може да е труднопостижимо, но в повечето случаи е възможно, ако бъдат положени усилия. Конфликтите на работното място често се дължат на отбранителност, на свой ред по- раждана от страха от загуба на положение. За да докаже себе си, работещият си определя цели, касаещи това как другите трябва да се отнасят към него, и е безкомпромисен в очакването си те да покриват тези изисквания. Това рядко се случва обаче, защото другите също имат свои строги цели. Вероятно най-добрият начин да се избегне тази безизходна ситуация е човек да се
160
Ниският процент на неудовлетворени работещи е изчислен въз основа на извършен през 1980 г. метаанализ на 15 национални проучвания, проведени между 1972 и 1978 г.; вж. Argyle (1987, р. 32).
161
Изследванията посредством МАП на нагласите на американските работещи по отношение на работата и свободното време са отразени в Csikszentmihalyi & LeFevre
(1987,1989) и LeFevre (1988).

196 настрои да се стреми да постига личните цели и същевременно да помага на колегите и ръководителите си да постигат своите; този подход не е така пряк и отнема повече време, отколкото стратегията, при която човек се стреми да удовлетворява интересите си независимо какво става с другите, но в дългосрочен план рядко е неуспешен.
И накрая, стресът и напрежението са без съмнение най-субективните аспекти в работата и поради това би следвало да са най-поправими посредством контрола на съзнанието. Стресът съществува единствено ако го преживяваме; единствено най-екстремните обективни условия са способни да го породят пряко. Едно и също по интензивност напрежение ще изкара от равновесие един и ще бъде добре дошло предизвикателство за друг. Има стотици начини за облекчаване на стреса: някои се основават на въвеждане на по-добра организация, делегиране на отговорност или подобряване на комуникацията с колегите и началниците; други са основани на външни за работата фактори, като подобряване на домашния живот, навиците за развлечение или усвояването на духовни дисциплини като трансцедентална медитация.
Тези частични решения може да помогнат, но единственият начин за справяне със стреса на работното място е възприемането на една цялостна стратегия за подобряване на качеството на опита. Разбира се, на теория е по- лесно, отколкото на практика. За тази цел е необходимо да се мобилизира психична енергия, която да се фокусира върху лично значими цели, въпреки неизбежното противодействие на разсейващите фактори. По-нататък, в
Глава 9, ще разгледаме различни начини за справяне с външния стрес. Сега може би е моментът да обсъдим как използването на свободното време доп- ринася – или не допринася – за цялостното качество на живота.

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: