Поток психология на оптималното преживяване
Корените на неудовлетвореността
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Корените на неудовлетвореността Главната причина щастието да е така труднопостижимо е, че вселената не е създадена за удобство на човешките същества. Тя е с почти неизмерим мащаб, а по-голямата част от нея е враждебно пуста и студена. Арена е на чудовищно насилие – когато една звезда експлодира например, тя помита всичко в радиус от милиарди километри. Малобройните планети, чието гравитационно поле не би смазало костите ни, са вероятно обвити в смърто- носни газове. Дори благоприятните условия на нашата Земя, която може да е така идилична и живописна, не бива да бъдат взимани за даденост. За да оцелее тук, човешкият род е трябвало в продължение на милиони години да се бори с лед, огън, потопи, диви животни и невидими микроорганизми, които, идещи сякаш от нищото, са погубвали милиони. И като че ли всеки път още щом избегнем някоя голяма опасност, на хоризонта вече се е задала нова, по-страшна заплаха. Току изнамерили някое полезно съединение, установяваме, че страничните му продукти отравят околната среда. Историята изобилства с примери, че оръжията, които изоб- ретяваме, за да си набавим сигурност, се превръщат в заплаха за самите нас. Овладяваме някои болести, но други плъзват в епидемии; ако за известно време ограничим смъртността, в проблем се превръща пренаселеността. Четиримата мрачни конника на Апокалипсиса са винаги наблизо. Земята може да е нашият единствен дом, но този дом е осеян с множество клопки. Не че вселената е произволна в абстрактен математически смисъл. Движе- нието на звездите, преобразуванията на енергията в нея са предсказуеми и могат да бъдат обяснени достатъчно добре. Но природните процеси не са съобразени с човешките желания. Те са глухи и слепи за нашите потребности и в този смисъл са произволни, в разрез с порядъка, който се опитваме да установим посредством своите цели. Устременият към Ню Йорк метеорит може да се подчинява на всички закони на вселената, но за нас той би бил върховно безобразие. Вирусът, атакуващ клетките на някой гений, върши онова, което му повелява природата, въпреки че нанася огромна щета на човечеството. „Вселената не е враждебна, нито пък е дружелюбна – казал е Дж. А. Холмс 8 . – Просто е безразлична.“ Идеята за хаоса е една от най-старите в митологията и религията. Тя е сравнително чужда на физиката, биологията и сродните им науки, тъй като, що се касае до техните закони, събитията в космоса са съвършено логични. „Теорията на хаоса“ в сферата на точните науки например се опитва да опише закономерностите в онова, което на пръв поглед изглежда напълно 8 Джон Андрю Холмс, американски политик (1773-1843). – Б. пр. 17 произволно. Но хаосът има съвсем различен смисъл в психологията и другите хуманитарни науки, защото ако човешките цели и желания се вземат за отправна точка, то в космоса цари непоправим безпорядък. 9 Не е много онова, което отделният човек е в състояние да стори, за да промени начина, по който функционира вселената. В рамките на живота си можем да повлияем малко върху факторите, препятстващи благополучието ни. Важно е да направим всичко по силите си, за да се предпазим от ядрена война, да премахнем социалната несправедливост, глада и болестите. Но е разумно да не очакваме, че нашите усилия за промяна на външните условия незабавно ще подобрят качеството на живота ни. Както е писал Джон Стюарт Мил: „Съществените подобрения в съдбата на човечеството са невъзможни, докато не настъпи съществена промяна във фундаменталните механизми на човешкото мислене“. Колко добре се чувстваме в собствената си кожа и колко ни радва животът, в крайна сметка зависи пряко от начина, по който умът филтрира и интерпретира всекидневните преживявания. Дали сме щастливи, зависи от вътрешната ни хармония, не от контрола, който сме способни да оказваме върху могъщите вселенски сили. Определено трябва да продължим с усилията за овладяване на външната среда, защото от това може да зависи физическото ни оцеляване. Но тази власт няма да увеличи ни най-малко радостта, която отделният човек изпитва, нито пък ще намали хаоса в света такъв, какъвто го преживяваме. За тази цел трябва да се научим да владеем самото съзнание. Всеки от нас има представа, макар и смътна, какво би желал да постигне преди смъртта си. Близостта до тази цел е мярата за качеството на живота. Ако целта остане отвъд възможностите ни, обзема ни негодувание или примирение; потиснем ли я поне отчасти, преживяваме щастие и удовлет- ворение. За мнозинството от хората на тази планета жизнените цели са прости: да оцелеят, да оставят поколение, което на свой ред да оцелее, и ако е възможно, да сторят това при наличието на известни удобства. Обитателите на 9 Хаос. Може да е странно, че книга, чиято тема е оптималното преживяване, се занимава с хаоса във вселената. Причината е, че стойността на живота не може да бъде осъзната, без той да се разглежда на фона на проблемите и опасностите в него. От вре- мето на първата известна ни литературна творба – Епосът за Гилгамеш, датиращ отпреди 35 века, има традиция, преди да бъдат изложени предложения за подобряване на човешкото състояние, да се прави преглед на падението. Може би най-добрият прототип е Дантевата „Божествена комедия“, в която читателят трябва да премине през портите на ада, преди да започне да размишлява за възможно разрешение на житейските трудности. Но ние следваме тези блестящи примери не от желание да се придържаме към традицията, а защото съществува добро психологическо основание за това. 18 фавелите 10 около южноафриканските градове, населението в сушавите райони на Африка и милионите азиатци, които трябва ежедневно да разре- шават проблема с глада, едва ли могат да се надяват на друго. Но щом тези базисни проблеми на оцеляването бъдат разрешени, наличие- то на достатъчно храна и удобен подслон вече не е достатъчно, за да породи доволство у хората. Възникват нови потребности, раждат се нови желания. С натрупването на богатство и придобиването на власт нарастват и очакванията, а с непрестанното увеличаване на охолството чувството за благополучие, което сме се надявали да постигнем, сякаш все повече ни се изплъзва. По времето когато десет хиляди готвачи приготвяли ястията за трапезата на Кир Велики, населението на Персия изнемогвало от глад. Днес всяко домакинство от „първия свят“ има достъп до готварски рецепти от най- различни краища на света и може да си устройва пиршества като тези на императорите от древността. Но прави ли ни това по-доволни? Парадоксът на непрестанно нарастващите очаквания навежда на заключе- нието, че подобряването на качеството на живота може да се окаже неизпъл- нима задача. 11 Впрочем проблемът не е в желанието да преследваме все по- високи цели, стига да изпитваме наслада от полаганите усилия. Проблемът възниква, когато хората така се фиксират върху онова, което искат да постигнат, че престават да изпитват удоволствие от настоящето. И така се лишават от шанса да изпитат удовлетворение. 10 Фавела (порт.) е обикновено беден и зле устроен квартал на голям бразилски град. 11 Нарастващи очаквания. Според много автори хроничната неудовлетвореност от статуквото е характерна черта на модерната епоха. Квинтесенциалният модерен човек, Гьотевият Фауст, бил дарен от дявола с безгранична сила, но в замяна на това никога не изпитал удовлетворение. Автор на една добра съвременна трактовка на тази тема е Berman (1982). По-вероятно е обаче жаждата за повече да е всеобща човешка черга и да е свързана с развитието на съзнанието. Доста автори подчертават факта, че щастието и удовлетвореността на човек от живота зависят от това доколко той смята, че се припокриват желаното и притежаваното, и че очакванията непрекъснато нарастват. Например според проучване, проведено през 1987 година и публикувано в Chicago Tribune (Sept. 24, sect. 1, p. 3), американците, печелещи повече от сто хиляди долара годишно (2% от населението на САЩ), били убедени, че за да живеят в комфорт, е необходимо да получават осемдесет и осем хиляди долара годишно; печелещите по-малко смятали, че ще им са достатъчни трийсет хиляди долара. По-заможните граждани също така твърдели, че ще са им нужни половин милион долара, за да осъществят мечтите си, докато средните американци смятали, че за същата цел ще им е необходима една пета от тази сума. От учените, изследващи качеството на живота, мнозина публикуват подобни данни: например Campbell, Converse, & Rodgers (1976), Davis (1959), Lewin et al. (1944 [1962]), Martin (1981), Michalos (1985) и Williams (1975). Техните подходи обаче са фокусирани върху външните условия за щастието, като здраве, състоятелност и т. н. А тук ни занимава щастието като резултат от личните действия. 19 Макар изследователските данни да свидетелстват, че повечето хора са в плен на порочния кръг на нарастващите очаквания, мнозина намират начин да се освободят от него. Те са хора, които независимо от материалното си положение са успели да подобрят качеството на живота си, удовлетворени са и освен това умеят да правят малко по-щастливи околните. Подобни хора водят деен живот, отворени са за най-различни преживявания, не спират да се учат до сетния си ден и чувстват дълбока връзка и отговорност към другите и средата, в която живеят. Те се наслаждават на всичко, с което се заловят, дори то да е отегчително или трудно; рядко скучаят и с лекота се възползват от всяка възможност, която им се предостави. Може би най-силната им страна е контролът върху собствения живот. По-нататък ще видим как успяват да го постигнат, но преди това е необходимо да разгледаме някои от средствата, които човек е развил, за да се защитава от хаоса, и причините тези външни защити често да не действат. Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|