"Познаването на Светия е разум". Издава книгоиздателство "Нов живот"

Методи на преподаване

“За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа”.

Обучение на паметта

В продължение на векове възпитанието се е занимавало главно с паметта. Тази способност се е натоварвала до крайност, докато другите умствени сили не са бивали развивани съответно на нея. Учащите прекарват времето си в изморително пълнене на ума с познания, от които много малко биха могли да се използват. Така умът отслабва, когато се утежнява с неща, които не може да схване и възприеме и става неспособен за усилен, самостоятелен труд, задоволява се със зависимостта от чуждите разсъждения и преценки.

Виждайки вредата от този метод, някои са отишли до друга крайност. Според техния възглед човекът има нужда да развива само съществуващото вътре в него. Такова възпитание води учащия към самодоволство, откъсвайки го от източника на истинското знание и силата.

Неспособност за различаване

Възпитанието, което се състои само в упражняване на ума, без да подбужда самостоятелното мислене, носи морални последствия, които твърде малко се оценяват. Когато ученикът жертва силата да разсъждава и мисли за себе си, става неспособен да различава истината от заблудата и пада лесна плячка на измамата. Лесно бива подвеждан да следва традицията и обичаите.

Често пренебрегван факт - макар и никога без опасност е, че заблудата рядко се показва такава, каквато е в действителност. Тя се смесва или се прикрива с истината, за да се приеме. Вкусването от дървото за познаване на доброто и злото причини падението на нашите първи родители, а възприемането на смесица от добро и зло е гибелно за мъжете и жените в наше време. Умът, който е зависим от разсъжденията на другите, рано или късно, ще се заблуди.

Разум и вяра

Силата да различаваме доброто и злото можем да притежаваме само чрез лична зависимост от Бога. Всеки за себе си трябва да се учи от Него чрез Словото Му. Силите за разсъждение ни бяха дадени, за да ги прилагаме и Бог желае да правим това. “Дойдете сега, та да разискваме...”, (Исая 1:18), кани Той. Като разчитаме на Него, можем да имаме мъдрост да отхвърляме лошото и да избираме доброто (Яков 1:5; Исая 7:15).

Индивидуално развитие

При истинското преподаване личният елемент е жизнено необходим. Чрез личен контакт и общуване Христос обучи дванадесетте. Най-скъпите Си наставления е давал частно, дори само пред един слушател. На почетния равин при нощната среща на Елеонския хълм и на презряната жена при кладенеца в Сихар Исус разтвори Своите най-богати съкровища, защото у тези слушатели Той съзря възприемчиво сърце и открит ум. Даже и тълпата, която често Го следваше, не беше за Него безлична маса от човешки същества. Той говореше направо на всеки ум и апелираше към всяко сърце. Наблюдаваше лицата на слушателите Си, забелязваше проблясъка, минаващ по тях, бързия, одобрителен поглед, който даваше да се разбере, че истината е проникнала в душата; и струните на собственото Му сърце прозвучаваха от споделена радост.

Христос съзираше възможностите, скрити във всяко едно сърце. Нищожната външност или неприятната среда не Го отблъскваха. Той призова Матей от бирничеството, а Петър и неговите братя от рибарската лодка, за да бъдат научени от Него.

Настояща нужда

Същият личен интерес, същото внимание към развитието на всеки отделен човек са нужни и във възпитателното дело днес. Много, наглед необещаващи младежи са богато надарени с таланти, които не се използват. Те остават скрити, защото у техните възпитатели липсва прозорливост. У много момчета и момичета с непривлекателна външност като някой грубо издялан камък се намира ценен материал, който може да устои на горещина, буря и натиск. Истинският възпитател ще има предвид какво може да стане от неговите ученици и ще цени материала, върху който работи. Той ще се интересува лично за всеки ученик и ще се стреми да развие всичките му способности. Колкото и несъвършено да е всяко усилие, съобразяването с правилните принципи ще бъде поощрено.

Приложение

Всеки младеж трябва да бъде научен на необходимостта от силата на приложението. Успехът зависи много повече от него, отколкото от гения или таланта. Без приложение и най-бляскавите дарби са малко полезни, докато при правилно употребени усилия са извършвани чудеса от хора с обикновени, природни дарби. И геният, чиито постижения ни удивяват, е почти неразделно свързан с неуморимия, съсредоточен труд.

Всеки младеж трябва да бъде научен на необходимостта да прилага своите способности и да бъде научен да познава силата на това прилагане. Успехът зависи много повече от това, отколкото от гений или талант. Без да се прилагат, и от най-блестящите таланти има малка полза, а личности със съвсем обикновени природни способности, когато усилията им са бивали правилно насочени, са постигали чудеса. А геният, на чието постижение се удивляваме, е почти неизменно свързан с неуморни, съсредоточени усилия.

Младежта трябва да бъде учена да има за цел да развива всички свои способности - както най-слабите, така и най-силните. Много хора са склонни да ограничават учението си в известни направления, към които имат естествено влечение. Трябва да се пазим от такава заблуда. Естествените наклонности показват в каква насока трябва да е занятието на човека в живота и когато то е законно, трябва да се развива грижливо. В същото време обаче трябва да се има предвид, че добре уравновесеният характер и ефективната работа в която и да е насока зависят до голяма степен от онова хармонично развитие, което е резултат от основно, всестранно обучение.

Простота

Учителят трябва да се стреми постоянно към простота и успешност. Той трябва да поучава повече с илюстрации и дори когато се занимава с по-възрастни ученици да внимава да прави обясненията прости и ясни. Мнозина по-възрастни ученици имат разбирането на деца.

Ентусиазъм

Важен елемент във възпитателното дело е въодушевлението. Много добра е мисълта, извлечена от направената веднъж от един твърде известен актьор забележка. Архиепископът на Кентърбъри му бил задал въпроса, защо актьорите в една театрална пиеса правят такова силно впечатление на аудиторията, въпреки че говорят измислени неща за разлика от проповедниците на Евангелието, които говорят за действителни неща. “Позволете ми да кажа съвсем покорно на ваше благородие - отговорил актьорът - причината е много ясна: тя е в силата на ентусиазма. Ние говорим на сцената за въображаеми неща като за действителни, а вие говорите от амвона за действителни неща като за измислени”.

В работата си учителят борави с реалности и трябва да говори за тях с всичката сила и въодушевление, вдъхновени от познанието за тяхната действителност и важност.

Всеки учител трябва да внимава работата му да води към определени резултати. Преди да предприеме преподаването върху известен предмет, той трябва да си е съставил определен план и да знае какво точно желае да бъде постигнато. Той не трябва да бъде доволен от представянето на даден предмет, ако ученикът още не е схванал съдържащия се в него принцип, не е проникнал в неговата истина и не може да обясни какво е научил.

Владеене на основите

Докато най-важна от всички цели е великата цел на възпитанието, младежите трябва да бъдат подтиквани да напредват дотолкова, доколкото им позволяват способностите. Но преди да предприемат изучаването на по-висши предмети, нека владеят по-нисшите. Това се пренебрегва твърде често. Даже във висшите училища и колежите има студенти, които нямат познания върху обикновените клонове на образованието. Много от тях посвещават времето си на висша математика, а пък не са способни да водят и най-обикновени сметки. Мнозина изучават красноречие с цел да придобият дарбите на ораторството, а пък не са способни да четат правилно и изразително. Мнозина завършили риторика не могат да съчинят и напишат правилно едно обикновено писмо.

Основното познание върху жизненоважните теми на образованието би трябвало да бъде не само условието за допускане в по-горен курс, но и постоянен тест за продължаване и напредване.

Език

Във всички клонове на възпитанието има цели за постигане, много по-важни от придобиваните чрез простото техническо познание. Да вземем за пример езика. Много по-важно от познаването на чужди езици, мъртви или живи, е способността майчиният език да се пише и говори с лекота и точност. Но никое образование, придобито чрез познаване на граматични правила не може да се сравни по важност с изучаването на езика, погледнато от една по-висша гледна точка. С това учение е свързано до голяма степен щастието или нещастието в живота.

Главното оръдие

Най-главното изискване към езика е той да бъде чист, любезен и истинен - “външен израз на вътрешна красота”. Бог казва: “...всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално - това зачитайте” (Фил. 4:8). А каквито са мислите, такова ще бъде и изражението.

Навици на речта

Най-доброто училище за изучаване на езика е домът, но тъй като често пъти там тази отговорност се занемарява, то задължение на учителя е да помага на своите ученици да формират добри речеви навици.

Учителят може да направи много за изкореняване на лошия навик, станал проклятие за обществото, съседството и дома - навикът да се клеветничи, бъбри и критикува безмилостно. В това направление не трябва да се щади никакъв труд. Внушете на учениците мисълта, че този навик разкрива липсата на култура, изисканост и истинска, сърдечна доброта; че прави човека негоден както за обществото на наистина културните и благородни хора на този свят, така и за обществото на святите небесни същества.

Клюкарство; човекоядство

Ние мислим с ужас за човекоядеца, който се гощава с още топлото и трептящо месо на своята жертва, но дали последствията от тази практика са по-ужасни от мъката и вредата, причинявани чрез изопачаване на подбудите, накърняване на репутацията и опетняване на характера? Нека децата, както и младежите, научат какво казва Бог за това:

“Смърт и живот има в силата на езика” (Пр. 18:21).

В Писанието клеветниците се поставят наравно с “богомразците”, с тези, които са “шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви”. Божията присъда гласи, че “всички, които вършат такива работи, заслужават смърт” (Римл. 1:30, 31, 32). Бог смята за гражданин на Сион само онзи, който “ходи незлобливо, който върши правда и който говори истината от сърцето си; който не одумва с езика си, нито струва зло на приятеля си” (Пс. 15:2, 3).

Безсмислени думи и преувеличения

Божието слово осъжда също употребата на такива безсмислени фрази и допълнителни думи, които граничат с пошлото. То осъжда фалшивите комплименти, заобикалянето на истината, преувеличенията и лъжите, които са нещо обикновено в обществения и делови свят. “Но говорът ви да бъде: Да, да; не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия” (Матей 5:37).

“Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт, така е и човекът, който измамя ближния си и казва: Не сторих ли това на шега?” (Пр. 26:18, 19).

Злонамерени намеци

Сродни с клюкарството са и прикритият намек, лукавото подмятане, чрез които хора с нечисти сърца нашепват злото, без да смятат да го изговорят открито. Младежите трябва да бъдат поучавани да избягват такова поведение, както биха избягвали проказата.

Прибързано говорене

При употребата на езика, на бързия и разпален говор млад и стар може би обръщат по-малко внимание, отколкото на която и да е друга грешка при говорене. Те смятат, че е извинително да кажат: аз се изпуснах и нямах намерение да кажа точно това. Божието слово обаче не гледа така леко на тези неща. Писанието казва: “Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него” (Пр. 29:20). “Който не владее духа си, е като съборен град без стени” (Пр. 25:28).

Чрез бързия, разпаления и невнимателния език може за един момент да се причини вреда, непоправима от цял живот разкаяние. Колко сърца са наранени, приятели отчуждени и колко живота разбити от острите и необмислени думи на човек, който би могъл да даде помощ и изцеление! “Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, а езикът на мъдрите докарва здраве” (Пр. 12:18).

Поддържане на всеотдаденост

Една от характерните черти, които трябва да се поддържат и развиват във всяко дете, е онази преданост, която придава на живота естествена грация. От всички отлични качества на характера, тя е едно от най-красивите, а пък е и много необходима в житейския път.

Смирение, достойнство

Децата се нуждаят от уважение, съчувствие и насърчение. Но трябва да се внимава да не се породи в тях любов към хвалбите. Не е разумно да им се обръща особено внимание или в тяхно присъствие да се повтарят техни умни изрази. Родители и учители, които имат предвид истинския идеал на характера и възможностите за постигането му, не бива да поощряват самодоволството, не ще поощряват у младите желанието да изнасят на показ способностите и дарбите си. Онзи, който вижда по-високо от себе си, ще бъде смирен; все пак ще притежава достойнство, което обаче не намалява и не се опетнява от външния показ или човешкото величие.

Добродетелите на характера се придобиват не чрез произволни закони или правила, а чрез пребиваване в атмосферата на чистото, благородното и истинното. Там, където има сърдечна чистота и благородство, те ще бъдат изявени чрез чистота и изтънченост на действието и говоренето.

“Който обича чистота в сърцето и има благодатни устни, царят ще му бъде приятел” (Пр. 22:11).

Както изучаването на езика, така е и изучаването на всеки друг предмет; може да се ръководи с цел да допринесе за укрепването и изграждането на характера.

Историята

За никой друг предмет това не е до такава степен вярно, както за историята. Тя трябва да се разглежда от Божествена гледна точка.

Обикновеното преподаване по история е нещо малко повече от един доклад за издигането и падането на царе, за интригите в дворците, за победите и пораженията на войски - история за амбиции и лакомия, за измама, жестокост и кръвопролития. Ако такива разкази съставляват преподаването по история, то резултатите могат да бъдат само вредни. Болезненото изброяване на престъпления и насилия, ужаси и жестокости сеят семе, което ще даде лоша жетва в живота на мнозина.

От Божествена гледна точка

Много по-добре е причините на които се дължи издигането и падането на царствата да се проучват в светлината на Божието слово. Нека младежът да изучава тези доклади, за да види как истинският просперитет на народите е свързан с възприемането на Божествените принципи. Нека да изследва историята на великите реформаторски движения и да види как тези принципи, макар да са били презирани и мразени и да са завели своите защитници в затвора или на ешафода, са спечелили победата точно чрез тези жертви.

Такова изучаване на историята дава широк възглед върху живота. То ще помогне на младите да разберат нещо от своите отношения и зависимости, как чудно сме свързани в голямото братство на обществото и на народите и до каква степен потисничеството или унижението на един означава загуба за всички.

Полезно възпитание

Обучението по аритметика трябва да се провежда с практика. Добре е всяко дете и младеж да се научат не само да решават измислени задачи, но и да водят точна сметка за своите приходи и разходи. Да научат истинската стойност на парите чрез употребата им. Момчетата и момичетата трябва да се научат да избират и купуват собственото си облекло, книгите си и другите необходимости безразлично дали родителите им дават пари за това или самите те ги печелят; а като държат сметка за своите разходи, те ще научат, както по никой друг начин, стойността и приложимостта на парите. Това ще им помогне да правят разлика между истинската пестеливост и скъперничеството, от една страна, и прахосничеството, от друга. Доброто възпитание подтиква към благотворителност. То ще помогне на младежите да се научат да дават не само при моментно вдъхновение, според вълнение на чувствата си, но редовно и систематично.

Така всеки предмет за изучаване може да допринесе за разрешаването на най-великата от всички задачи на живота - възпитанието на мъже и жени, които да изпълняват най-добре отговорностите в живота.

Поведение

“Любовта не се превъзнася...”

Учтивост

Учтивостта се цени твърде малко. Много хора, добри по сърце, нямат добри маниери. Мнозина, радващи се на уважение чрез своята искреност и праведност, проявяват липса на учтивост, което разваля тяхното собствено щастие и ощетява служенето им на другите. Много от най-сладките и най-полезни опитности на живота се жертват от неучтивите просто поради това, че не мислят.

Веселостта и учтивостта трябва особено да се култивират от родители и учители. Всички могат да притежават приветливо лице, кротък глас и учтиви маниери. Това са елементи на сила. Децата биват привличани от веселото и любезно поведение. Ако вие проявявате към тях доброта и учтивост, и те ще проявяват същия дух към вас и помежду си.

Правила на етикецията

Истинската учтивост не се учи чрез простото изпълняване на правилата на етикецията. Благоприличието в поведението трябва да бъде спазвано по всяко време. Винаги когато не се прави компромис с принципа, зачитането на другите ще доведе до съобразяване с възприетите обичаи; но истинската учтивост не изисква жертване на принципа заради обичая. За нея не съществуват касти. Тя учи на самоуважение, на уважение към човешкото достойнство, на зачитане на всеки член от голямото човешко братство.

Надценяване; повърхностна учтивост

Съществува опасност да се отдава твърде голяма стойност на маниерите и външните обноски, както и да се посвещава много време за поучаване в тази насока. Тежкият, усилен труд на живота, изискван от всеки младеж, грубата и често непривлекателна работа, налагана от обикновените длъжности на живота и още повече усилията да се облекчи тежкият товар на незнанието и нещастието в света - всичко това остава малко място за условностите в обществото.

Много хора, отдаващи голямо значение на етикецията, отделят малко внимание на всяко нещо, колкото и превъзходно да е то, ако не съответства на техния изкуствено създаден образец. Това е фалшиво възпитание. То подхранва гордост, критика и тесногръдна изключителност.

Внимание към другите

Същността на истинската учтивост е съобразителността към другите. Най-същественото и добро възпитание е онова, което увеличава съчувствието и насърчава всеобщата доброта. Тъй нареченото възпитание, което не кара младежа да се отнася учтиво с родителите си, да цени техните превъзходства, да понася недостатъците и да помага на нуждите им; което не го прави съобразителен и нежен, великодушен и полезен към млади, стари и нещастни, както и учтив към всички, е погрешно възпитание.

Истинско благородство на мисли и маниери се учи по-добре в училището на Божествения Учител, отколкото чрез съблюдаване на определени правила. Обладае ли сърцето Неговата любов, придава на характера онази красота, която го преобразява според Неговия. Такова възпитание придава едно изхождащо от небето достойнство, чувство на благоприличие, благ темперамент и любезно държание, които не могат да се сравнят с изкуствената изтънченост на модерното общество.

Библията съветва на вежливост и дава много примери на несебелюбив дух, смирена доброта, привлекателен темперамент, които характеризират истинската учтивост. Те са само отражение на Христовия характер. Всяка истинска нежност и любезност в света, даже и между хората, които не признават Божието име, произлизат от Него и Той желае тези характерни черти да се отразяват напълно от Христовите чада. Целта Му е човеците да виждат в нас Неговата красота.

Най-ценното описание върху етикецията

Най-ценното написано някога съчинение върху поведението е скъпото поучение, което Спасителят дава чрез апостол Павел - думи, достойни да бъдат записани в паметта на всяко човешко същество, независимо дали е младо или старо:

“Както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго” (Йоан 13:34).

“Любовта дълго търпи и е милостива;

любовта не завижда;

любовта не се превъзнася,

не се гордее,

не безобразничи,

не търси своето,

не се раздразнява,

не държи сметка за зло;

не се радва на неправдата,

а се радва заедно с истината;

всичко премълчава,

на всичко хваща вяра,

на всичко се надява,

всичко търпи.

Любовта никога не отпада” (1 Кор. 13:4-8).

Почтителност

Друга ценна добродетел, която трябва да се развива е почтителността. Истинската почтителност към Бога произлиза от чувството за Неговото безкрайно величие и от съзнанието за Неговото присъствие. Това чувство към Невидимия трябва да направи дълбоко впечатление в сърцето на всяко дете. Детето трябва да бъде научено да почита свято часа и мястото на молитва и богослужение, защото Бог присъства там. Когато обноските и държането му изявяват преклонение, чувство, което го вдъхва ще се засили.

Божието присъствие

За млади и за стари добре би било да изучават, да обмислят и да повтарят често думите от Святото писание, които показват как трябва да се зачита мястото, където се открива по-особено Божието присъствие.

“Изуй обущата от нозете си, заповяда Бог на Мойсей при горящата къпина, защото мястото, на което стоиш, е свято” (Изх. 3:5).

След като видя във видение ангелите, Яков се провикна: “Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел... Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна” (Бит. 28:16, 17).

“Но Господ е в светия Си храм; млъкни пред Него цяла земльо” (Авакум 2:20).

“Защото Господ е велик Бог и велик Цар над всички богове... Дойдете да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа, нашия Създател”.

“Познайте, че Господ е Бог; Той ни е направил и ние сме Негови; Негови люде сме и овце на пасбището Му. Влезте в портите Му със славословие и в дворовете Му с хваление; славословете Го и благославяйте името Му” (Пс. 95:3-6, 100:3, 4).

За Неговото име

Божието име също трябва да бъде почитано. То не трябва никога да се изговаря лекомислено или безсмислено. Дори и в молитвата трябва да се избягва честото му повтаряне. “Свето е, преподобно е Неговото име” (Пс. 111:9). Когато ангелите го произнасят, закриват лицата Си. А с какво почитание трябва да го изговаряме ние, които сме паднали и грешни!

Почитание към Божието слово

Трябва да почитаме и Божието слово. Трябва да уважаваме Библията като книга, да не я използваме за обикновени цели, нито да се отнасяме небрежно към нея. Никога не трябва да цитираме стих от нея на шега или да го изопачаваме, за да се образува някой духовит израз. “Всяко слово Божие е опитано” “като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти” (Пр. 30:5; Пс. 12:6).

Преди всичко децата трябва да бъдат поучени, че уважението се изявява чрез послушанието. Бог не е заповядал ненужни неща и няма друг начин, по който можем да изразим почтителност към Него, както когато сме послушни на това, което е заповядал.

Почитание към стоящите по-високо от нас

Уважение трябва да бъде оказвано на представителите на Бога - проповедници, учители и родители, на които е възложено да говорят и да действат вместо Него. Бог бива почитан чрез вниманието, което им отдаваме.

А особено Бог е заповядал да проявяваме нежно почитание към възрастните. Той казва: “Белите коси са венец на славата, когато се намират по пътя на правдата” (Пр. 16:31). Възрастта говори за извоювани борби и спечелени победи, за понесени бремена и отблъснати изкушения. Говори за уморени нозе, които скоро ще си починат, за места, които скоро ще се опразнят. Помагайки на децата да мислят за това и те ще правят гладък пътя на възрастните чрез учтивост и внимание. В своя млад живот ще внесат благодат и красота, ако съблюдават заповедта: “Пред белокосия да ставаш и старческото лице да почиташ...” (Лев. 19:32).

Божии тълкуватели

Бащи, майки и учители трябва да ценят по-високо отговорността и честта, която Бог им е възложил, като ги е направил Свои представители пред детето. Поведението им в всекидневния живот ще му открие, за добро или за зло значението на Божиите думи: “Както баща жали чадата си, така Господ жали ония, които Му се боят”. “Както един, когото утешава майка му, така Аз ще ви утеша” (Пс. 103:13; Исая 66:13).

Блажено е детето, у което тези думи пораждат любов, благодарност и доверие; детето, на което нежността, правдата и дълготърпението на бащата, майката и учителя откриват любовта, правдата и дълготърпението на Бога; детето, което чрез доверието, покорността и почитанието към земните си покровители се научава да се уповава, да се покорява и да почита своя Бог.

Който надари детето си или ученика с такъв дар, надарява го със съкровище много по-ценно от богатството на всички векове - съкровище, трайно като вечността.

Влиянието на облеклото върху възпитанието

“...със скромна премяна.” “Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата.”

Съперникът на учителя

Никое възпитание не може да бъде пълноценно, ако не учи на правилни принципи в начина на обличане. Без такова поучение делото на възпитанието често бива възпрепятствано и изопачавано. Любовта към облеклото и предаността към модата принадлежат към най-опасните съперници и са най-тежките спънки за учителя.

Товар в дома

Модата е господарка, която управлява с желязна ръка. В много домове нейните изисквания поглъщат силата, времето и вниманието на родители и деца. Богатите имат амбицията да се надпреварват в съобразяване с постоянно променящата се мода, а пък средната и по-бедната класа се стремят постоянно да се приближават до образеца на по-издигнатите от тях. Там, където средствата или силите са ограничени, а стремежът към елегантност - силен, товарът става почти непоносим.

За мнозина не е от значение колко прилична или красива е една дреха; ако модата се промени, тя трябва да бъде поправена според нея или, ако това е невъзможно, да бъде захвърлена. Членовете на семейството са осъдени на непрестанен труд. Няма време за възпитаване на децата, за молитви или изучаване на Библията и за подпомагане на малките да опознаят Бога чрез Неговите дела.

Няма време, няма и пари за благотворителност. А често се пести дори и от трапезата. Храната е второстепенна и не добре приготвена и нуждите на естеството се задоволяват само отчасти. Резултатът е лоши навици на хранене, които докарват болести или водят към невъздържание.

Източник на изкушения

Любовта към показ предизвиква прахосничество и в много млади души убива всеки стремеж към по-благороден живот. Вместо да се стараят да получат образование те още от рано се отдават на някое занятие, за да печелят пари и да могат да задоволят страстта към облеклото. Чрез тази страст обаче много млади момичета са се провалили.

В много семейства твърде много се искат пари. Бащата, след като не успява да задоволи исканията на майката и на децата, се изкушава да прибегне до нечестност и впоследствие пак се достига до позор и падение.

Мода и богослужение

Дори и Божият ден и богослужението не са изключени от господството на модата. Те по-скоро дават най-големия случай да се покаже нейната власт. Църквата се превръща в парадно място и вниманието се поглъща повече от модата, отколкото от проповедта. Бедните, не можейки да посрещнат изискванията на обичая, не идват на църква. Почивният ден се прекарва в безделие, а младежите го използват често за забавление в не добра среда.

Неподходящото и неудобното облекло често пречи на момичетата в ученето и в развлеченията. Умовете им са премного заети и учителят мъчно може да събуди техния интерес.

Противно влияние

За да се развали магията на модата, учителят често не може да намери по-сигурно средство от съприкосновението с природата. Оставете учениците да вкусят от насладата, която може да се изпита край някоя река, езеро или море. Оставете ги да се катерят по хълмовете, да наблюдават великолепието на залеза, да изследват съкровищата, които се крият в гората и в полето; оставете ги да изпитат радостта, идваща от отглеждането на растения и цветя и тогава значението на една допълнителна панделка или на един волан ще пропаднат като маловажни.

По-високи цели

Добре е младите да видят, че както в храненето, така и в облеклото простият начин на живот е незаменим за по-възвишения полет на мисълта. Покажете им колко много има за учене и вършене и колко скъпоценни са дните на младостта, в които човек се подготвя за живота. Помогнете им да видят какви съкровища се намират в Божието слово, в книгата на природата, както и в докладите за живота на благородните хора.

Отправете мислите им към страдащите, които те биха могли да облекчат. Помогнете им да видят, че всеки изразходван долар за външен показ лишава човека, който ги е похарчил от средствата, с които би могъл да нахрани гладни, да облече голи и да утеши скърбящи души.

Не си заслужава заради изискванията на модата, които не се основават на здравия разум, нито допринасят за удобство, благоприличие и красота, да се пропуснат златните случаи на живота, да се попречи на развитието на ума, да се погуби здравето и да се разруши щастието.

Вкус и спретнатост в облеклото

В същото време младите трябва да научат да разбират урока, на който ги учи природата: “Той е направил всяко нещо хубаво на времето му” (Екл. 3:11). Наша привилегия е да прославяме Твореца както чрез всичко друго, така и чрез облеклото. Той желае облеклото ни да бъде не само спретнато и здравословно, но и прилично и красиво.

За характера на едно лице се съди от неговия стил на обличане. Добрият вкус и просветеният ум се проявяват в избора на скромно и прилично облекло. Когато благопристойната простота в облеклото е допълнена със скромно държание, младата жена бива обградена от атмосферата на свята сдържаност, която ще бъде неин щит срещу хиляди опасности.

Учете момичетата, че изкуството да се обличат добре включва и умението да си приготвят облекло. Всяко момиче трябва да се стреми към това. То ще му допринесе такава полза и независимост, от които не може да си позволи да се лиши.

Най-висшата красота

Право е да се обича и желае красотата, но Бог желае да обичаме и да се стремим първо към най-висшата красота - която е непреходна. Най-избраните изобретения на човешкото изкуство не могат да се сравнят по красота с красотата на характера, “много ценна” в Неговите очи.

Поощрявайте младежите и малките деца да си избират онова изтъкано в небето царско облекло - “светъл и чист висон” (Откр. 19:8), което ще носят всички земни светии. Тази дреха, Христовият непорочен характер, се дава безплатно на всяко човешко същество. Но всички, които я спечелят, ще я получат и носят още от тук.

Учете децата, че когато умът им се занимава с чисти мисли и вършат добри и полезни дела, те се обличат с красивата дреха на Исусовия характер. Тя ще ги направи красиви и обичани тук на земята, а в бъдеще ще е средството, което ще ги допусне в палата на Царя. Неговото обещание гласи:

“...ще ходят с Мене в бели дрехи...” (Откр. 3:4).

Съботата

“...и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз Господ съм ваш Бог”.

Съботата като знак

Стойността на Съботата като средство за възпитание е неоценима. Каквото и да изисква Бог от нас, Той ни го връща обратно, обогатено и преобразено от Неговата слава. Изискваният от Израил десятък служеше, за да се запази между човеците, в своята славна красота, образецът на Неговия храм в небето, знакът на Неговото присъствие на земята. Така и онази част от нашето време, която Той изисква да се посвещава Нему, ни се връща обратно с Неговото име и печат. Тази част от времето ни е “знак, казва Той, между Мене и вас..., за да знаете, че Аз съм Господ...”; “защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети” (Изх. 31:13, 20:11). Съботата е знак на творческа и изкупителна сила; посочва Бога като източник на живота и знанието; напомня за първоначалната слава на човека и по този начин свидетелства за Божието намерение да ни пресъздаде в Неговия образ.

Семеен ден

И съботата, и семейството бяха установени в Едем, и в Божия план са свързани. В този ден ние имаме по-голяма възможност от всеки друг ден да водим едемски живот. Според Своя план Бог желае членовете на семейството да бъдат обединени в работата и учението, в богослужението и в развлеченията; бащата да е свещеник на семейството, а той и майката - учители и другари на децата си. Но последствията на греха промениха условията на живота и пречат до голяма степен на тази свързаност. Често пъти на бащата едва ли се удава случай да види лицата на децата си през седмицата. Той е почти напълно лишен от възможността да дружи с тях и да ги поучава. Но Божията любов поставя граница на изискванията на труда. Бог слага милостивата Си ръка над Съботата. Господният ден дава на семейството случай да общува с Него, с природата и един с друг.

Съботата и природата

Тъй като Съботата е възпоменание на творческата сила на Бога, то тя е и денят, в който повече от всякога и повече от всеки друг път трябва да се запознаваме с Бога чрез Неговите дела. В умовете на децата самата мисъл за Съботата трябва да е свързана с красотата на природните неща. Щастливо е семейството, което, отивайки на богослужение в Събота, както Исус и учениците Му отиваха в синагогата, минава през поля или гора, край брегове на езеро или река. Щастливи са родителите, които имат възможност да поучават децата си на Божието написано слово с помощта на илюстрации от книгата на природата; които могат да се събират под зелени дървета, на пресен и чист въздух, за да изучават Божието слово и да пеят хвалебни песни на небесния Баща.

Такова общуване привързва децата към родителите, а с това и към Бога, с връзки, които никога не могат да се скъсат.

Изучаване на Библията

Възможностите, които Съботата предлага като средство за умствено обучение, са неоценими. Нека съботноучилищният урок не се учи, като се хвърли бърз поглед върху текста в Събота сутрин, а изучаването за следващата седмица да започва от Събота следобед и всеки ден да се илюстрира на практика. По този начин урокът ще се запечата в паметта, съкровище, което никога няма да бъде загубено.

Когато слушат проповедта, родителите и децата да отбелязват цитираните стихове, а по възможност и някои от по-ценните мисли, за да си ги повтарят вкъщи. Това ще облекчи децата от досадата, с която тъй често слушат проповедите, и ще развие в тях навика да внимават и свързват мислите си.

“Голяма награда”

Размишляването върху тези теми ще има голяма полза за ученика, тъй като пред него ще се открият съкровища, за които никога не е дори и сънувал. Той ще изпита в живота си действителността на описаната в следните стихове опитност:

“Като намерих Твоите думи, изядох ги и Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето...”

“И ще размишлявам за повеленията Ти”.

“Желателни са повече от злато, повече от изобилие чисто злато... Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; в опазването им има голяма награда” (Еремия 15:16; Пс. 119:48, 19:10, 11).

Вяра и молитва

“А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме...” “...вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне”.

Що е вяра?

Вярата е упование в Бога - вярване, че Той ни обича и знае кое е най-добро за нас. Така тя ни води да избираме вместо нашите, Неговите пътеки. На мястото на нашето незнание, тя приема Неговата мъдрост; вместо нашата слабост - Неговата правда. Нашият живот, самите ние сме вече Негови; вярата признава Неговата собственост и приема нейните благословения. Истината, правдата и чистотата се посочват като тайни, от които зависи успехът в живота. Вярата обаче ни дава възможност да ги притежаваме.

Всеки добър подтик или стремеж е дар от Бога. Вярата получава от Бога живот, единствен който може да произведе истинско развитие и усъвършенстване.

Как да упражняваме вяра

Съвършено ясно трябва да знаем как се проявява вяра. За всяко Божие обещание има условия. Желаем ли да вършим Неговата воля, имаме на разположение всичката Му сила. Всеки дар, който обещава да ни даде, се крие в самото обещание. “Семето е Божието слово” (Лука 8:11). Както дъбът е в жълъда, така и Божият дар е в Неговото обещание. Ако приемем обещанието, имаме дара.

Вярата, която ни прави способни да приемаме Божиите дарове, е сама по себе си дар, известна мярка от който се дава на всяко човешко същество. Тя расте, като се упражнява при усвояване Божието слово. За да засилваме вярата си, трябва да я довеждаме често в съприкосновение със Словото.

Силата на Божието слово

При изучаване на Библията ученикът трябва да бъде повлиян да види силата на Божието слово. При сътворението “Той каза и стана; Той заповяда и затвърди се”. Той “повика в действително съществуване онова, което не съществува”; защото когато Той ги повика, те наистина станаха.

Резултати от вярата

Колко често уповавалите се на Божието слово, са устоявали срещу силата на целия свят, въпреки че са били съвсем безпомощни. Енох, чистосърдечен и праведен, удържа вярата си в победата на правдата сред един развратен и разюздан род; Ной и неговото семейство не се разколебаха пред своите съвременници, хора с най-висши физически и умствени сили и с най-пропаднал морал; безпомощното и изплашено множество израилтяни при Червено море остана твърдо пред най-силната войска, на най-силния народ на земното кълбо; овчарчето Давид, комуто Бог бе обещал царския престол, удържа пред Саула, установения монарх, който не искаше да изпусне властта; Седрах и неговите другари устояха срещу огнената пещ на Навуходоносор; Даниил не отстъпи пред лъвовете и враговете си, които заемаха високи постове в царството; Исус издържа на кръста срещу юдейските свещеници и управители, заставили дори римския управител да изпълни намерението им; окованият във вериги Павел понесе мъченическа смърт от Нерон, деспота на световната римска империя.

Такива примери не се намират само в Библията, а и във всеки доклад на човешкия напредък. Валденсите и хугенотите, Уиклиф и Хус, Йероним и Лутер, Тиндейл и Нокс, Цинцендорф и Уесли, заедно с много други свидетелстват за силата на Божието слово срещу човешката власт и тактика за поддържане на злото. Това са истинските благородници на света, множеството царствени мъже, в чиито редове са призвани днешните младежи.

В ежедневния живот

Вярата е необходима както при по-малките, така и при по-големите житейски дела. При изпълнение на нашите всекидневни интереси и занятия, поддържащата ни Божия сила става за нас реална чрез постоянното упование в Него.

Разгледан от човешка страна, животът е за всички неопитан път, в който по отношение на нашия преживян опит, всеки върви сам. Никое човешко същество не може да вникне напълно в нашия вътрешен живот. Когато малкото дете тръгне по този път, в който, рано или късно, ще трябва да избере посоката, решавайки с вечната си съдба, колко сериозно е усилието то да бъде упътено да положи доверието си в сигурния Водач и Помощник!

Щит срещу изкушенията

Като щит срещу изкушенията и вдъхновение към чистота и истина никое друго влияние не може да се равнява с чувството за Божието присъствие. “Но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме”. “Тъй като очите Ти са твърде чисти, за да гледаш злото и не можеш да погледнеш извращението...” (Евр. 4:13; Авакум 1:13). Тази мисъл бе щитът на Йосиф сред разврата на Египет. На примамките на изкушенията той отговаряше твърдо; “Как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога” (Бит. 39:9). Вярата снабдява с такъв щит всекиго, който би я приел.

Божието закрилящо присъствие

Само чувството за Божието присъствие може да прогони страха, който прави живота тежък за страхливото дете. В паметта му трябва да бъде запечатано обещанието: “Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, и ги избавя” (Пс. 34:7). Нека чете чудната история за Елисей, в планинския град, когато между него и въоръжените му врагове присъстваше силно войнство от небесни ангели. Нека чете как ангел Господен се яви на осъдения на смърт Петър в затвора, как мина край въоръжените пазачи и през заключените масивни железни врати и изведе Божия раб безопасно на свободата. Нека чете за разигралата се в морето сцена, когато на измъчените от бурята войници и моряци, изтощени от работа, бдение и дълъг пост, Павел, затворникът, на път към съд и екзекуция, изговори следните велики думи на кураж и надежда: “Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби..., защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече: Не бой се Павле, ти трябва да се изправиш пред кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе”. И с вяра в това обещание Павел увери своите другари:

“...никому от вас косъм от главата няма да загине”. Така и стана. Целият екипаж от езически войници и моряци бе запазен, понеже в кораба имаше един мъж, чрез когото Бог можеше да работи. “И така стана, та всички излязоха на сушата” (Деян. 27:22-24, 33, 44).

Тези истории не се записани просто да ги четем и да се учудваме, но за да се породи у нас същата вяра, която действаше в Божиите раби от древността. Там, където има вярващи сърца, готови да бъдат проводници на Неговата сила, Бог не работи днес по по-малко забележителен начин.

Помощ за онези, които не се доверяват на себе си

Онези, които не се доверяват на себе си и поради това се страхуват да се нагърбват с грижи и отговорности, нека се научат да се уповават в Бога. По този начин мнозина, които иначе биха били само една цифра в този свят, а може би само безпомощно бреме, ще могат да кажат заедно с апостол Павел: “За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява” (Фил. 4:13).

Защитник на правото

За детето, не можещо да понася оскърбления, вярата предава също ценни уроци. Разположението да се упорства срещу злото или да се отмъщава за неправдата често пъти се дължи на чувството за правосъдие и на деятелния, енергичен дух. Всяко дете трябва да научи, че Бог е Вечният защитник на правото. Той се грижи нежно за съществата, които е възлюбил, и то толкова, че даде скъпия Си любим Син, за да ги спаси. Бог ще въздаде на всеки злосторник.

“Понеже който докача вас, докача зеницата на окото Му” (Захария 2:8).

“Предай на Господа пътя си и уповавай на Него и той ще извърши... И ще направи да се яви правдата ти като светлината и съдът ти като пладне” (Пс. 37:5, 6).

“И Господ ще бъде прибежище на угнетените, прибежище в скръбни времена. И ония, които познават името Ти, ще се уповават на Тебе; защото, Ти Господи, не си оставил ония, които Те търсят” (Пс. 9:9, 10).

Исус като образец

Бог желае да проявяваме към другите състраданието, което Той проявява към нас. Нека буйният, самодоволният и отмъстителният се вгледат в кроткия и смирен Исус, Който бе поведен като агне на клане и като овца, която не възразява пред стригачите си. Нека гледат на Този, Когото нашите грехове прободоха и нашите скърби обремениха, и ще се научат да издържат, да търпят и да прощават.

Чрез вяра в Христос всеки недостиг в характера може да се допълни, всяко опетняване - да се очисти, всяка грешка - да се поправи и всяко качество да се развие.

“И вие имате пълнота в Него...” (Кол. 2:10).

Молитвата

Молитвата и вярата са тясно свързани, затова е добре да се изучават заедно. Молитвата от вяра съдържа Божествена наука, която трябва да бъде разбрана от всеки, желаещ да има успех в своето доживотно дело. Христос казва: “Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне” (Марко 11:24). Той ни изяснява, че нашето искане трябва да бъде съобразно Неговата воля; трябва да искаме нещата, които е обещал да ни даде. И каквото получим, трябва да бъде използвано за вършене на Неговата воля. Щом се спазят условията, обещанието е неоспоримо.

Ние можем да се молим за опрощение на греховете, за Светия Дух, за христоподобен характер, за мъдрост и сила да вършим Неговото дело и за всяко нещо, което е обещал да ни даде; тогава трябва да вярваме, че получаваме, и благодарим на Бога, че сме получили.

За благословението не трябва да търсим външно доказателство. Дарът е в самото обещание и ние можем да продължаваме да вършим работата си с увереността, че Бог ще изпълни обещаното и че дарът, който вече притежаваме, ще бъде реализиран, когато най-много се нуждаем от него.

Тайна молитва

Да се живее така с всяко слово Божие, означава да се посвети на Бога целият живот. Ще се почувства постоянна нужда и зависимост от Него, едно влечение на сърцето. Молитвата е необходимост, защото е животът на душата. Семейната молитва, публичната молитва си имат своето място; но тайното общуване с Бога поддържа живота на душата.

Когато Мойсей бе на планината с Бога, тогава видя образеца на онази чудна постройка, която щеше да бъде обиталище на Неговата слава. Така и ние, когато сме на планината с Бога - в тайното място за молитва - ще можем да видим Божия славен идеал за човечеството. По този начин ще сме в състояние да изградим характера си така, че да се изпълни за нас обещанието: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог и те ще ми бъдат люде” (2 Кор. 6:16).

Примерът на Спасителя

През земния си живот Исус получаваше мъдрост и сила именно в часовете на молитва насаме. Нека младите следват Неговия пример, като сутрин и вечер отделят време за общуване със своя небесен Баща. Но и през деня нека да издигат сърцето си към Бога. При всяка стъпка по нашия път Той казва: “Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти... Не бой се, Аз ще ти помогна” (Исая 41:13). Научат ли децата ни тези уроци в ранните си години, каква свежест и сила, каква радост и сладост ще имат през живота си!

Причина за съмнение

Тези уроци могат да бъдат предавани само от човек, който ги е научил за себе си. Причината, поради която Поученията на Свещените писания не влияят повече върху младите, защото много родители и учители изповядват, че вярват в Божието слово, а го отричат с живота си. От време на време младите биват довеждани да почувстват силата на Словото. Те виждат величието на Христовата любов. Виждат красотата на Неговия характер, възможностите да посветят живота си на служба за Него. Но в контраст виждат и живота на онези, които изповядват, че почитат Божиите заповеди. За колко много хора са верни думите, казани на пророк Езекиил:

Твоите люде “като говорят един на друг всеки на брата си, казват: Дойдете сега, та чуйте що е словото, което излиза от Господа. Те дохождат при тебе както дохождат людете, та седят пред тебе като Мои люде и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им. И ето, ти им си като любима песен от човек, който има сладък глас и свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват” (Езекиил 33:30-32).

Библията да оформи живота

Едно нещо е да третираме Библията като книга с високо морални поучения, да й отдаваме внимание съобразно духа на времето и положението ни в света, а съвсем друго нещо е да я приемаме за такава, каквато е в действителност - Слово на живия Бог - Словото, което е нашият живот, което има предназначението да оформи нашите дела, думи и мисли. Да не се приема Божието слово точно за такова, значи да се отхвърля. А това именно отхвърляне на Словото от хора изповядващи, че го вярват, е една от най-главните причини, на които се дължат скептицизмът и безверието между младите.

Време за молитва

Светът е завладян от небивало напрежение. Безразлично дали човек се забавлява или печели пари, дали се бори за власт или пък за съществуване, той е завладян от една сила, която поглъща ума, душата и тялото му. Но сред това лудо бързане Бог говори. Той ни кани да се оттеглим настрана и да поговорим с Него. “Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог” (Пс. 46:10).

Много хора даже и когато се молят не получават благословението, което идва от истинската близост с Бога. Те бързат много. С бързи стъпки влизат в кръга на славното присъствие на Христос, спират се може би за момент на това свято място, но не чакат да получат съвет. Нямат време да останат по-дълго при Божествения Учител и като резултат, връщат се при работата си пак обременени.

Тези работници никога не могат да постигнат голям успех, ако не научат къде се крие тайната на силата. Трябва да си отделят време за мислене, за молене, за чакане Бог да поднови физическите, умствените и духовните им сили. Нуждаят се от съживителното влияние на Неговия Дух. Получат ли това, ще бъдат ободрени с нов живот. Капналото тяло и умореният мозък ще бъдат освежени, а обремененото сърце ще бъде облекчено.

Скъпоценна опитност

Ние не се нуждаем да бъдем в Христовото присъствие само за момент, но от личната връзка с Него, да седнем и да общуваме с Него - това е нашата нужда. Блажени ще бъдат децата на нашите домове и учениците на нашите училища, когато родители и учители преживяват описаното със следните думи в Песен на песните:

“Както ябълката между дърветата на сада,

така е възлюбеният ми между синовете.

Пожелах сянката му и седнах под нея

и плодът му бе сладък в устата ми.

Доведе ме в дома на пированието

и знамето му над мене бе любов” (Песен 2:3, 4).

Делото на живота

“...но едно правя...”

Определена цел

За да се постигне успех в кое и да е направление, нужна е строго определена цел. Който иска да успее истински в живота, трябва да има винаги пред очи целта, достойна за неговите усилия. Такъв идеал е поставен пред днешната младеж. Най-благородната цел, която търси отзвук в човешките сърца, е определена от Бога с даването на Евангелието на света в това поколение. Тя открива широко поле на работа за всеки, чието сърце е докоснато от Христос.

Божията цел за младежта

Божията цел за израстващите край нашите огнища е много по-широка, по-дълбока и по-висока, отколкото може да обхване ограниченото ни виждане. В миналите времена Бог е призовавал от средата на скромните онези, които е видял, че са верни да свидетелстват за Него в най-висшите среди на този свят. А и много от младите днес, които растат както Даниил расна в своя дом в Юдея, които изучават Божието слово и Неговите дела и учат уроците на вярна служба, ще свидетелстват в законодателни и съдебни зали или в царски дворци за Царя на царете. Множества ще бъдат призовани за по-обширна служба. Целият свят се отваря за Евангелието. Етиопия простира ръце към Бога. От Япония, Китай и Индия, от все още тъмните страни на Америка, от всяка част на този наш свят долитат виковете на поразени от греха сърца, които желаят да се запознаят с Бога на любовта. Милиони и милиони не са чули почти нищо за Него, или за любовта Му, разкрита в Христа. Те имат право като нас да получат това познание и да се възползват от милостта на Спасителя. Ние, които сме получили това познание и можем да го споделим с нашите деца, наш е дългът да отговорим на техния вик. На всяко семейство и училище, на всеки родител и дете, над които е изгряла светлината на Евангелието, се задава при днешната криза, въпросът, зададен на царица Естир при онази страшна криза в израилевата история: “А кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това” (Естир 4:14).

Бог участник в страданията

Онези, които обсъждат резултата от бързото или бавното разпространяване на Евангелието, го обсъждат по отношение на себе си или на света. Малко мислят за отношението Му към Бога. Малко се замислят върху това, какви страдания е причинил грехът на нашия Създател. Цялото небе страдаше с Христовата агония; но това страдание не започна, нито свърши с Неговото явяване в човешки образ. За нашите притъпени чувства кръстът е разкриване на онази болка, която още от начало грехът причини на Божието сърце. Всяко отклонение от правото, всяко жестоко дело, всяка несполука на човечеството да достигне Неговия идеал причинява скръб на Бога. Когато над Израил идваха бедствия, които бяха само сигурните последствия на отклонението им от Бога - покорени от неприятелите им, жестокости и смърт - “Неговата душа се смили за окаянието на Израиля”. “Във всичките им скърби Той скърбеше;... дигна ги и носи ги през всичките древни дни” (Съд. 10:16; Исая 63:9).

Когато дойде краят

Неговият Дух “ходатайства в нашите неизговорими стенания”. Както “цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи досега” (Римл. 8:26, 22), така и сърцето на вечния Баща страда от съчувствие. Нашият свят представлява една голяма болница, една сцена на окаяност, която не можем да си представим дори и мислено. Ако бихме били в състояние да схванем това положение такова, каквото е в действителност, товарът ни би бил ужасен. Бог обаче чувства всичко това. За да унищожи греха и последиците от него, Той пожертва Своя възлюбен Син и ни даде сила, чрез сътрудничество с Него, да сложим край на това нещастие. “И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът” (Матей 24:14).

“Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар” (Марко 16:15). Христовата заповед към Неговите последователи е, че не всички са призвани да бъдат проповедници или мисионери в обикновения смисъл на думата, но всички могат да бъдат негови съработници, в разнасяне “благата вест” между своите ближни. Заповедта е към всички: големи и малки, учени и прости, стари и млади.

Грешки във възпитанието

Като имаме предвид тази заповед, можем ли да възпитаваме синовете и дъщерите си за един живот на почтена формалност, външно изповядващ се за християнски, но лишен от Христовата самопожертвователност, живот, над който присъдата на Онзи, Който е истината, ще гласи: “Не те познавам”?

Себелюбива цел

Хиляди вършат това. Те възнамеряват да осигурят за децата си ползите от евангелието, но отричат неговия дух. Но това не може да бъде. Пренебрегващите привилегията да общуват с Христос служейки Му, отхвърлят единственото средство, което би ги направило годни да участват и в Неговата слава. Те отхвърлят възпитанието, даващо в този живот сила и благородство на характера. Много бащи и майки, възпирали децата си да не носят Христовия кръст, са се уверявали късно, че по този начин са ги отдавали на врага на Бога и човека. Те са запечатвали погубването на децата си не само за бъдещия, но и за сегашния живот. Изкушението ги е побеждавало. Израствали са за проклятие на света, за скръб и срам на онези, които са им дали живот.

Погълнати от учене

Дори и когато се стремят да се подготвят за служба на Бога, мнозина биват отклонявани от целта чрез погрешни методи на възпитание. На живота се гледа изобщо, като че се състои от различни периоди: период за учене и период за действане; или период за подготвяне и период за приложение. Младежите биват изпращани на училище, за да се обучават за служба в живота чрез познанията, добивани от книгите. Но откъснати от отговорностите на всекидневния живот, те биват погълнати от учене и често загубват от погледа си истинската цел на живота. Пламенността на тяхното първоначално посвещение угасва и мнозина се привързват към някой личен, егоизтичен стремеж в живота.

Откъснати от живота

Когато завършат образованието си, хиляди констатират, че стоят далеч от действителния живот. Толкова дълго време са се занимавали с отвлеченото и теоретичното, че когато става нужда да употребят всичките си сили, за да се справят със суровата борба на всекидневния живот, оказва се, че не са подготвени за това. Вместо за благородното дело, което са си били поставили за цел, те изразходват силите си в борба за едно жалко съществуване. След като преживеят няколко разочарования, не можейки дори да изкарат прехраната си по честен начин, мнозина прибягват до разни престъпни деяния. Светът бива ограбен от службата, която би могъл да получи; Бог бива ограбен от душите, които копнее да издигне, облагороди и почете като Свои представители.

Много родители грешат като правят разлика между децата си, когато стане въпрос за тяхното възпитание. Те са готови да направят всичко за доброто бъдеще на онова от тях, което изглежда най-умно и способно; но за децата, които не са така обещаващи, смятат, че не е нужно да им се предоставят подобни възможности. Смята се, че едно незначително образование е достатъчно за изпълнението на обикновените длъжности на живота.

Кого да възпитаваме?

Но кой е способен да избере от едно семейство децата, върху които ще почиват главните отговорности? Колко често човешките разсъждения са бъркали в това отношение! Спомнете си за опитността на Самуил, когато бе изпратен да помаже един от синовете на Есей за цар над Израил. Пред него се явиха седем благородни наглед младежи. Когато погледна първия - красив, със стройно телосложение и царствена стойка, пророкът извика: “Несъмнено пред Господа е помазаникът му”. Но Господ каза: “Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце”. Така и за всичките седем свидетелството бе: “Нито тогова е избрал Господ” (1 Царе 16:6, 7, 9). И докато Давид не бе повикан от стадото, на пророка не бе позволено да изпълни мисията си.

“Не е както гледа човек”

По-старите братя, от които Самуил искаше да направи своя избор, не притежаваха качествата, които Бог смяташе, че са необходими за един владетел на народа. Горди, себелюбиви, самоуверени, те бяха отхвърлени, за да бъде избран онзи, когото малко зачитаха, запазил простотата и искреността на своята младост, и който, смятайки се за малък в собствените си очи, можеше да бъде обучен от Бога да носи отговорностите на царството. Така и днес, в много, пренебрегвани от родителите си деца Бог вижда способности, далеч превъзхождащи способностите, заради които други са смятани за много по-обещаващи.

А що се отнася до възможностите на живота, кой може да определи, кое е велико и кое - нищожно? Колко много работници, заемащи скромни постове в живота, са постигали резултати, на които и царе биха завидели, защото са задействали влияния за благословението на света!

Тогава нека всяко дете получи възпитание за най-висшата служба в живота. “Сей семето си заран и вечер не въздържай ръката си, защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова...” (Екл. 11:6).

Избиране на занятие

Специфичното място, което ни се определя да заемем в живота, е свързано с нашите способности. Не всички достигат едно и също развитие или изпълняват с еднакво умение една и съща работа. Бог не очаква от исопа да достигне размерите на кедъра или маслината, нито маслината - височината на стройната палма. Но всеки трябва да се стреми да се издигне дотолкова, доколкото му позволява съединението на неговите сили с Божествените.

Причина за неуспех

Мнозина не се развиват според очакванията защото не включват в действие силата, която е в тях. Не са включили в действие Божествената сила, така както биха могли да сторят това. Мнозина биват отклонени от онова, в което биха могли да постигнат истински успех. Търсейки по-голяма почит или по-приятна задача, те се опитват да постигнат нещо, за което не са годни. Много хора, чийто таланти са пригодени да изпълняват известна служба, имат амбицията да навлязат в друга почетна професия; и такъв, който би могъл да е успешен фермер, занаятчия или медицинска сестра, не изпълнява достатъчно добре службата на проповедник, адвокат или лекар. От друга страна, има и хора, които биха могли да заемат отговорни постове, но поради липса на енергия, прилежание и постоянство се задоволяват с някое по-леко занятие.

Ние трябва да се придържаме по-тясно към Божия план за живота. Да вършим най-добросъвестно работата, която е най-близо до нас, да предоставяме пътищата си на Бога и да внимаваме на упътванията на Неговото провидение - това са правила, които гарантират успех при избиране на професия.

Пример в служене

Този, Който дойде от небето, за да бъде наш пример, прекара почти тридесет години от живота си в обикновена механична работа; но през това време изучаваше Словото и делата на Бога, подпомагаше и поучаваше всички, които можеше да достигне с влиянието Си. Когато почна Своята публична работа, Той обикаляше и лекуваше болните, утешаваше наскърбените и проповядваше евангелието на бедните. Това е делото на всички Негови последователи.

Пример в служба

“По-големият между вас нека стане като по-младия, и който началства - като онзи, който слугува. Защото... Аз съм всред вас като онзи, който слугува” (Лука 22:26, 27).

Любовта и верността към Христос са извор на всяко истинско служене. Във всяко сърце, докоснато от Неговата любов, се поражда желание да работи за Него, желание, което трябва да се насърчава и направлява правилно. На бедните, оскърбените, невежите или нещастните в дома или съседството не трябва да се гледа като на нещастници, а като на такива, които ни дават ценен случай за служене.

В тази служба, както във всяка друга, умението се постига чрез изпълняването на самата служба. Човек развива способностите си, когато изпълнява обикновените задължения на живота и като служи на страдащите и нуждаещите се. Без това и най-добрите и добронамерени усилия са често безполезни, а даже и вредни. Хората се учат да плуват във водата, а не на сушата.

Църковни отношения

Друго задължение, на което твърде често се гледа леко, но което трябва да бъде изяснено на младежите, отворили сърцето си за Христос, е задължението им в църковните отношения.

Отношението между Христос и Неговата църква е много интимно и свято: Той е женихът, а църквата - невястата; Той е главата, а църквата - тялото. Тогава свързването с Христа означава свързване с Неговата църква.

Църквата е организирана за служба; и в един живот, посветен на служба за Христос, свързването с църквата е една от първите стъпки. Верността към Христос изисква вярно изпълнение на църковните задължения. Това е важна част от възпитанието на човека; и в една църква, пропита от живота на Учителя, то ще води пряко към работа за света навън.

Младежки дружества

Младите могат да намерят случаи за полагане на ползотворни усилия в много направления. Нека се организират в групи за християнска служба и това сътрудничество ще служи за помощ и насърчение. Родители и учители, които се интересуват от работата на младите, ще могат да им помагат със своя по-богат опит, за да бъдат усилията им наистина успешни за добро.

Чуждестранни мисии

Познанството буди съчувствие, а съчувствието е пружината за ефикасна служба. За да се пробуди у децата и младите съчувствие и пожертвователен дух към страдащите милиони в далечните страни, те трябва да се запознаят с тези страни и техните народи. Нашите училища могат да постигнат много нещо в това направление. Вместо да изучават геройските подвизи на Александър и Наполеон от историята, учениците да изучават живота на мъже като апостол Павел, Лутер, Мофат, Ливингстон и Кари и настоящата, всекидневно развиваща се история на мисионерската служба. Вместо паметта им да се обременява с ред имена и теории, които не са от значение за живота им, и за които, веднъж напуснали училището, едва ли се сещат, нека изучават всички страни с оглед на мисионската работа и се запознаят с народите и техните нужди.

Работници от простия народ

Широко е полето за работа в това приключващо дело на евангелието и повече от когато и да било преди то трябва да си спечели помощници от средата на обикновения народ. Както млади, така и по-възрастни ще бъдат призовани от полето, от лозето и от работилницата и изпратени от Учителя да разнасят Неговата вест. Много от тези хора не са имали голяма възможност да получат образование; но Христос вижда в тях качества, които ги правят способни да изпълнят Неговата цел. Ако посветят сърцата си на делото и продължават да учат, Той ще ги подготви да работят за Него.

Този, Който познава дълбочините на нещастието и отчаянието на света, знае и средствата, носещи облекчение. Навсякъде Той вижда души в мрак, превити от грях, скръб и болка. Но вижда също и способностите им, висините, до които могат да стигнат. Макар човеците да са злоупотребили с Божията милост, да са прахосали дарбите си и да са загубили достойнството на богоподобни, Създателят все пак ще бъде прославен в тяхното изкупление.

Изборът на Спасителя

Задачата да се работи за нуждаещите се в затънтените краища на земята Христос възлага на хората, можещи да съчувстват на непросветените и заблудените. Той е готов да помага на онези, чиито сърца могат да бъдат трогнати от съчувствие, макар ръцете им да са груби и несръчни. Той ще работи със способните да видят в злощастието милост и в загубата - печалба. В светлината на Този, който е Виделината на света, ще се види, че трудностите са привилегии, че в бъркотията има ред и в привидния неуспех - успех. Ще се види че бедствията са прикрити благословения и страданията - милости. Работниците от средата на простия народ, споделящи мъката на своите ближни, както техният Спасител споделяше скърбите на целия човешки род, ще видят чрез вяра как Той работи заедно с тях.

“Близо е великият ден Господен. Близо и много бърза” (Софония 1:14). Светът трябва да бъде предупреден.

Хиляди и хиляди млади и възрастни трябва да се подготвят според силите си да се посветят на това дело. Доста сърца вече отговарят на зова на Учителя и тяхното число ще се увеличава. Всеки християнски възпитател да съчувства и помага на такива работници и да окуражава поверените на неговата грижа млади да се приготвят и присъединят към другите.

Възможност за възпитание

Няма друга работа, от която младежите биха могли да получат по-големи благословения. Всички, посветени на служба, са спомагателна ръка на Бога. Те са съработници на ангелите; по-скоро са човешките оръдия, чрез които ангелите изпълняват мисията си. Ангели говорят чрез техните уста и работят чрез техните ръце. А като работят с небесните средства, човешките същества се ползват от тяхното възпитание и опит. Като средство за възпитание може ли учебната програма на някой университет да се мери с това?

Наследството на нашите деца

Чрез труда на такава армия от работници, каквито биха били нашите млади, ако бяха правилно обучени, колко скоро вестта за разпнатия, възкръсналия и отново идващ Спасител би могла да бъде разнесена по целия свят! Колко скоро би дошъл краят - краят на страданията, скърбите и греха! Колко скоро децата ни биха могли вместо да си осигурят тук богатство, свързано с грехове и страдания, да получат наследството си, където “праведните ще наследят земята и ще живеят на нея довека” (Пс. 37:29), където “жителят няма да рече: Болен съм” и където никога “няма да чува вече в него глас на плач, нито глас на ридание” (Исая 33:24; 65:19).

На едната страница:

Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”

Изтегляне 2.93 Mb.

Сподели с приятели: