Глава шестдесет и пета. ПРОЦЕДУРИ И СРОКОВЕ ЗА ВЗЕМАНЕ ПОД ОТЧЕТ

Чл. 830. (1) Случаите на прилагане на чл. 205, ал. 2 от закона, при които размерът на митните сборове не се взема под отчет в момента на тяхното изчисляване, са, както следва:

1. когато временно е въведено антидъмпингово или изравнително мито;

2. когато размерът на дължимите митни сборове превишава размера, определен на базата на обвързваща информация;

3. когато размерът на дължимите митни сборове е под 10 лв., той се счита за взет под отчет в момента на плащането.

(2) Митническите органи могат да не вземат под отчет митните сборове, уведомяването за които не може да бъде извършено поради изтичане на предвидения в чл. 206, ал. 3 от закона срок.

(2) Митническото учреждение се явява събирач на митните сборове, вписва платените митни сборове в Регистъра за вземане под отчет и ги отчита периодично в съответствие с Единната бюджетна класификация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Формата, съдържанието и редът за водене на Регистъра за вземане под отчет се определят от директора на Агенция "Митници".
Чл. 832. (1) Когато митническо задължение възниква в резултат на приемането на митническа декларация за стоки за митнически режим, различен от временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове или от друго действие със същите правни последици както при приемането на митническата декларация, размерът, съответстващ на това митническо задължение, се взема под отчет незабавно след изчисляването му, но не по-късно от 2 дни, считано от момента на вдигането на стоките.

(2) Независимо от разпоредбите на ал. 1, при условие че плащането е било обезпечено, общият размер на митните сборове относно всички стоки, чието вдигане е разрешено на едно и също лице в срок, определен от митническите органи, не по-голям от 31 дни, може да бъде взет под отчет само с едно вписване в регистъра в края на срока, но не по-късно от 5 дни, считано от датата на изтичането на срока.

(3) Когато е предвидено, че стоките могат да бъдат вдигнати, при условие че са изпълнени определени изисквания, установени в нормативен акт, който урежда определянето на размера на митническото задължение или неговото събиране, вземането под отчет се извършва не по-късно от 2 дни, считано от датата, на която размерът на митническото задължение или задължението за плащане, произтичащо от това митническо задължение, са определени или уточнени.

(4) Независимо от разпоредбите на ал. 3, когато митническото задължение се отнася до временно антидъмпингово или изравнително мито, вземането под отчет на пълния размер на митните сборове се извършва не по-късно от 2 месеца след влизането в сила на нормативния акт за въвеждане на антидъмпинговото или изравнителното мито.

(5) Когато митническо задължение възникне при условия, различни от условията по ал. 1 и 2, съответният размер на митните сборове се взема под отчет до 2 дни, считано от датата, на която митническите органи са в състояние:

1. да изчислят размера на въпросните митни сборове, и

2. да определят длъжника.
Чл. 833. (1) Сроковете за вземане под отчет по чл. 832 могат да бъдат удължени, когато особени обстоятелства възпрепятстват митническите органи да ги спазят, но с не повече от 14 дни.

(2) Срокът по ал. 1 не се прилага при непредвидими обстоятелства или при непреодолима сила.

(2) С изключение на случаите по чл. 830 последващо вземане под отчет не се извършва, когато:

1. първоначалното решение да не се вземе под отчет пълният размер, на митните сборове или да се вземе под отчет размер, по-нисък от дължимия, е взето въз основа на общи разпоредби, отменени впоследствие със съдебно решение;

2. пълният размер на дължимите митни сборове не е бил взет под отчет в резултат на грешка от страна на митническите органи, която не е било възможно да бъде открита от лицето, отговорно за плащането, ако то е действало добросъвестно и е спазило всички разпоредби на действащото законодателство, свързани с декларирането, при условие че несъбраната сума за една или повече операции в резултат на една единствена грешка не надвишава 100 лв.;

3. размерът на дължимите митни сборове е под 10 лв.;

4. е било приложено преференциално тарифно третиране в рамките на квоти, плафони или други тарифни мерки, ако в момента на приемане на декларацията основанието за това е било отменено, без това обстоятелство да е публикувано преди оформянето на стоките под режим внос, тъй като длъжникът е действал добросъвестно и е изпълнил действащите разпоредби по отношение на митническата декларация.

(2) Списъкът по ал. 1 се изпраща през първото и третото 3-месечие на годината и обхваща изтеклото 6-месечие.

Чл. 839. (1) Когато лицето не ползва никакво улеснение за плащане, предвидено в чл. 209 от закона и в чл. 840-843 от правилника, плащането следва да се извърши в срока, който му е определен.

(2) Срокът по ал. 1 не може да надвишава 10 дни от уведомяването на длъжника за размера на дължимите митни сборове и в случай на обобщено взетите под отчет митни сборове в условията по чл. 832, ал. 2 и следва да се определи така, че да не се даде възможност на длъжника да получи срок за плащане, по-дълъг от този, който би получил, ако се е ползвал от отсрочване на плащането.

(3) Разрешава се служебно удължаване на срока по ал. 2, когато се установи, че заинтересуваното лице е получило уведомлението с такова закъснение, което е причинило невъзможност за спазване на определения срок за извършване на плащането.

(4) По искане на длъжника продължаване на срока може да се разреши от митническите органи също така и когато размерът на митните сборове, подлежащи на заплащане, произтича от действие след заплащането на първоначално определения размер. Без да се нарушават разпоредбите на чл. 843, удължаването на така разрешения срок следва да се определи така, че да не се даде възможност на длъжника да получи срок за плащане, по-дълъг от определения в чл. 841, ал. 1.

(5) Когато лицето ползва някое от улесненията за плащане, предвидени в чл. 840-843, плащането следва да се извърши в срока, посочен за съответното улеснение.

1. отделно за всеки размер на митните сборове, взет под отчет при условията по чл. 832, ал. 1 или чл. 834, ал. 1;

2. общо за сумата от размерите на митните сборове, взети под отчет при условията по чл. 832, ал. 1 по време на определения от митническите органи период, който не може да бъде по-дълъг от 31 дни;

3. общо за размера на митните сборове, взети под отчет с едно вписване в регистъра, при условията по чл. 832, ал. 2.

1. когато отсрочването на плащането се извършва съгласно чл. 840, т. 1, срокът се изчислява от деня, следващ този, на който сумата на митните сборове е взета под отчет от митническите органи; когато се прилага чл. 833, 30-дневният срок се намалява с броя на дните, съответстващи на срока, надвишаващ 2 дни, който е бил използван за вземането под отчет;

2. когато отсрочването на плащането се извършва съгласно чл. 840, т. 2, срокът се изчислява от деня, следващ този, в който изтича срокът за обобщаване; той се намалява с броя на дните, съответстващ на половината от броя на дните на срока за обобщаване;

3. когато отсрочването на плащането се извършва съгласно чл. 840, т. 3, срокът се изчислява от деня, следващ този, в който изтича срокът, в който въпросните стоки са били вдигани; той се намалява с броя на дните, съответстващ на половината от броя на дните, включени в съответния период.

(2) Когато сроковете по ал. 1, т. 2 и 3 са с нечетен брой дни, броят на дните, с които се намалява 30-дневният срок, е равен на половината от по-малкото четно число.

(3) С цел опростяване, когато сроковете по ал. 1, т. 2 и 3 са от една календарна седмица или от един календарен месец, размерът на митните сборове, по отношение на които плащането е било отсрочено, се заплаща:

1. ако срокът е една календарна седмица - в петък на четвъртата седмица, следваща тази календарна седмица, или

2. ако срокът е един календарен месец - не по-късно от 16-ия ден от месеца, следващ този календарен месец.

(2) Отсрочено плащане се допуска в случаите по ал. 1, когато размерът на митните сборове, който следва да се плати, е взет под отчет преди изтичането на 30-дневния срок от датата на вземане под отчет на първоначално изисквания размер или ако не е бил взет под отчет - от датата на приемане на декларацията относно въпросните стоки. Продължителността на разрешеното отсрочено плащане при тези условия не може да бъде увеличена след датата на изтичането на срока, който при прилагане на чл. 841 е бил разрешен по отношение на размера на първоначално определените митни сборове или който би бил разрешен, ако размерът на дължимите митни сборове е бил взет под отчет, когато въпросните стоки са били декларирани.

1. чрез банков превод или вноска по банковата сметка на републиканския бюджет към съответното митническо учреждение;

2. в брой в касата на митническото учреждение, като събраните суми се внасят в срок до 1 работен ден по съответната банкова сметка на републиканския бюджет към митническото учреждение.

(2) В платежните документи, с които са платени митните сборове, се посочват:

1. единният идентификационен код на длъжника;

2. пояснения за характера на плащаната сума - разбита по отделни елементи (мита, такси и други);

3. номерът и датата на ЕАД, ако е бил приет от митническите органи, или справочният номер от клетка 7 на ЕАД, или номерът и датата на друг равностоен на ЕАД документ.
Чл. 845. (1) Дължимият размер на митните сборове се счита за платен на датата, на която дължимата сума е постъпила по банковата сметка на републиканския бюджет към съответното митническо учреждение, или на датата на внасяне на сумата в брой в касата на митническото учреждение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Заплащането по банков път на митните сборове и другите държавни вземания при внос се удостоверява със следните документи:

1. платежен документ, представен от длъжника;

2. банково извлечение, представено от банката, обслужваща митническото учреждение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Алинея 2 не се прилага, когато по банков път се заплащат държавни вземания при внос, които не постъпват по сметки на митническото учреждение. В тези случаи заплащането се удостоверява с платежно нареждане, представено от длъжника.
Дял четвърти.
ПОГАСЯВАНЕ НА МИТНИЧЕСКО ЗАДЪЛЖЕНИЕ (ОТМ. - ДВ, БР. 4 ОТ 2001 Г.)

Чл. 846. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

Чл. 847 (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.)

Чл. 849. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.)

Чл. 853. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.)

Чл. 858. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.)

Чл. 859. (1) За целите на този раздел:

1. "митница на вземане под отчет" означава митническото учреждение, взело под отчет вносните или износните митни сборове, чието възстановяване или опрощаване се иска;

2. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) "решаващ митнически орган" означава митническият орган, компетентен да вземе решение по искането за възстановяване или опрощаване на вносни или износни митни сборове;

4. "изпълняващо митническо учреждение" означава митническото учреждение, което взема мерките за изпълнението на решението за възстановяване или опрощаване на вносните или износните митни сборове.

(2) Функциите на митница на вземане под отчет, решаващ митнически орган, надзорно и изпълняващо митническо учреждение могат да бъдат поети изцяло или отчасти от едно и също митническо учреждение.
Чл. 860. (Отм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.)
Чл. 861. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Вносни митни сборове се възстановяват или опрощават, ако е установено, че размерът на тези митни сборове, взети под отчет, се отнася за стоки, поставени под съответния митнически режим и отказани от вносителя, тъй като към момента, определен в чл. 73 от закона, тези стоки са били дефектни или не са съответствали на условията на договора, по който са внесени.

(2) Възстановяване или опрощаване на вносни митни сборове се разрешава при следните условия:

1. стоките не са били употребявани, освен в рамките на първоначална употреба, достатъчна за установяване на дефектите им или несъответствието им с договора за внос;

2. стоките са били изнесени извън митническата територия на Република България; по молба на заинтересуваното лице митническите органи могат да разрешат унищожаването на стоките или поставянето им с цел реекспорт под митнически режим транзит или митническо складиране или в свободна зона или в свободен склад, вместо да бъдат изнасяни; за целите на даването на митническото направление стоките се считат за чуждестранни.

(3) Възстановяване или опрощаване на вносни митни сборове не се разрешава за стоки, които, преди да бъдат декларирани за внос, са били временно внесени за изпитание, освен ако се докаже, че дефектите им или несъответствието с договора за внос не биха могли да бъдат открити при посоченото изпитание.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)

1. дефектите на стоката са били отчетени при определяне на условията в договора и по-специално - на цената;

2. стоките са продадени от вносителя, след като е било установено, че са дефектни или че не отговарят на условията на договора.
Чл. 863. Не подлежат на възстановяване и опрощаване митни сборове в размер под 10 лв.
Чл. 864. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.)
Глава седемдесет и втора.
ПРОИЗВОДСТВО ПО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ОПРОЩАВАНЕ НА МИТНИ СБОРОВЕ

Чл. 865. (1) Искането за възстановяване или опрощаване на вносни или износни митни сборове се подава от длъжника или от лицето, поело правата и задълженията му.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Искането за възстановяване или опрощаване се изготвя в два екземпляра по образец съгласно приложение № 68. Искането може да се изготви и в свободна форма, при условие че съдържа данните по приложението.

(3) Ако искането не съдържа необходимите данни, то не се разглежда и се връща на заинтересуваното лице за допълване в определен срок.

(4) Неспазването на срока по ал. 3 се счита за оттегляне на искането.

(5) Срокът по ал. 3 се удължава, ако заинтересуваното лице докаже, че е било възпрепятствано да депозира искането си поради непредвидими обстоятелства.

(2) Митническото учреждение по ал. 1 отбелязва датата на приемането върху оригинала и копието на искането и връща копието на заинтересуваното лице.

(2) При прилагането на ал. 1 и до вземането на решение стоките, за които се изисква възстановяване или опрощаване, не могат да бъдат премествани от мястото, посочено в искането, освен ако заинтересуваното лице уведоми предварително митническото учреждение на вземане под отчет, което на свой ред уведомява решаващия орган.

(2) Надзорното митническо учреждение оказва незабавно съдействие и изпраща получените сведения и резултатите от извършените анализи и проверки на решаващото митническо учреждение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Когато искането е удовлетворено, решението включва всички подробности, нужни за изпълнението му.

(3) В зависимост от обстоятелствата в решението се включва изцяло или отчасти следното:

1. информация за идентифициране на стоките, за които се отнася решението;

2. основанията за възстановяване или опрощаване на вносните или износните митни сборове с позоваване на съответните членове от закона и от правилника;

3. ползването или направлението на стоките в зависимост от конкретния случай съгласно закона или правилника, а когато това е необходимо - на базата на конкретното разрешение от решаващото митническо учреждение;

4. срок не повече от 2 месеца за изпълнение на формалностите, от които зависи възстановяването или опрощаването на вносните или износните митни сборове;

5. указание, че вносните или износните митни сборове няма да бъдат възстановени или опростени, преди изпълняващото митническо учреждение да съобщи на решаващото митническо учреждение, че формалностите, от които зависи възстановяването или опрощаването, са били изпълнени;

6. други изисквания по отношение на стоките, докато бъде изпълнено решението;

7. указание до заинтересуваното лице, че трябва да представи оригинала на решението на съответното изпълняващо митническо учреждение заедно с представянето на стоките.

1. изпълнението на изискванията на чл. 869, ал. 3, т. 6;

2. стоките действително да бъдат ползвани или да получат направлението в съответствие с решението;

3. извършването на необходимите формалности, когато в решението е указано, че стоките могат да се поставят в митнически склад, в свободна зона или в свободен склад и заинтересуваното лице използва тази възможност.

(2) Когато изпълняващата митница се увери, че условията по ал. 1 са изпълнени, тя удостоверява това пред решаващия митнически орган.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Когато решаващият митнически орган получи удостоверението по ал. 2, той съобщава на заинтересуваното лице, че формалностите, от които зависи възстановяването или опрощаването, са изпълнени и изпраща решението по чл. 869, ал. 1 на митницата на вземане под отчет.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Митницата на вземане под отчет възстановява надвнесените митни сборове от IBAN сметката на републиканския бюджет.
Чл. 871. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Когато искането за възстановяване или опрощаване се обосновава със съществуването към момента на приемането на декларацията за внос на намалена или нулева ставка на митото за стоки в рамките на тарифна квота, плафон или друго преференциално тарифно третиране, възстановяване или опрощаване се разрешава само при условие че към момента на подаване на искането, придружено от необходимите документи:

1. в случаите на тарифна квота - нейното количество не е изчерпано;

2. в останалите случаи - нормално дължимата ставка на митото не е възстановена.

(2) Ако не са изпълнени условията по ал. 1, възстановяването или опрощаването може да бъде разрешено също, ако неприлагането на намалени или нулеви ставки на митото е било в резултат на грешка от страна на митническите органи и декларацията за внос е съдържала всички данни и е била придружена от всички необходими документи за прилагането на намалената или нулевата ставка на митото.

1. представеният документ се отнася недвусмислено за съответните стоки и че са изпълнени всички условия за приемането му;

2. са спазени всички останали условия за прилагането на преференциално тарифно третиране.

(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Възстановяването или опрощаването се извършва, при условие че стоките се представят пред митническите органи. Когато стоките не могат да бъдат представени, компетентните митнически органи разрешават възстановяване или опрощаване само ако имат информация, указваща недвусмислено и без съмнение, че сертификатът или документът, изготвен впоследствие, се отнася за тези стоки.

(2) Пропускането на срока по ал. 1 води до загуба на правото за възстановяване или опрощаване, освен ако заинтересуваното лице докаже, че е било възпрепятствано да го спази поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила.