Раздел II. Контрол на международните влакове

Чл. 780. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Международните влакове спират в граничните жп гари на определени места и веднага се предоставят от лицензирания железопътен превозвач на митническите органи за извършване на митническия контрол.

(2) Контролът на международните влакове и на превозваните с тях стоки, пътници и багажи се извършва в определеното време за престоя на влака на граничната жп гара. Митническите органи имат право да извършват проверки и на локомотивите, вагоните, багажните фургони и пощенските вагони, както и на обслужващия персонал на влака.

(3) Редът, по който се извършва митническият контрол на единните гари, се определя в сключените международни митнически спогодби.

(4) Митническите органи имат право да осъществяват контрол на международните пътнически влакове и на превозваните с тях пътници и багажи и по време на движението на тези влакове.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) При изпълнение на служебните си задължения митническите органи пътуват безплатно по линиите на лицензираните железопътни превозвачи.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Времето за престоя на влаковете в граничните жп гари се определя от Национална компания "Железопътна инфраструктура" съгласувано с Централното митническо управление.
Чл. 781. (1) За пристигащите и за тръгващите международни влакове след определеното в разписанията време граничната жп гара съобщава на митническото учреждение незабавно след получаване на известието за закъснението им, а за движещите се без разписание международни влакове - след получаване на известието за определеното движение на тези влакове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Пристигналите от чужбина и заминаващите за чужбина международни влакове могат да тръгват от граничните гари, след като митническите органи са дали съгласие за това.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Граничните гари във водените от тях дневници за пристигащите и заминаващите международни влакове определят колона, в която митническите органи вписват датата, часа и минутата на освобождаването на тези влакове от митнически контрол, подписват се и поставят личния си печат.

(4) При извършване на митнически контрол на пристигналите от чужбина международни пътнически влакове по време на движението им освобождаването по ал. 3 се вписва и се заверява след започване на митническия контрол на влака.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) В дневника по ал. 1 се вписват данните за влака, броят на включените в състава на влака вагони, превозващи стоки, празните вагони и номерата на представените за всеки влак предавателни и транзитни ведомости за предадени и приети пратки от лицензираните железопътни превозвачи.

1. по 1 екземпляр от предавателната и/или транзитната ведомост, в които са описани въведените на митническата територия на страната жп пратки и превозващите ги вагони;

2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) за всяка описана във ведомостите жп пратка - копие на екземпляр 2 на товарителница CIM или допълнително товарно писмо на товарителница СМГС.

(2) (Попр. - ДВ, бр. 154 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Предавателните и транзитните ведомости се регистрират във входното митническо учреждение в определен за тази цел регистър.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Екземплярите от предавателните и транзитните ведомости се регистрират в митническото учреждение в определен за тази цел регистър и се отчитат с вписване и прилагане за всяка пратка на копията на екземпляр 2 на товарителница СIМ или СМГС.

(2) Митническото учреждение провежда разследване за евентуално митническо нарушение и ако не се установи нарушение, извършва необходимите действия за събиране на дължимите мита, такси, данъци и акцизи.

Чл. 789. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Летищните администрации, одобрени за международен въздушен транспорт за граждански цели, са длъжни:

1. да предоставят безвъзмездно на митническите учреждения необходимите им служебни помещения, приспособления и контролни салони за извършване на митническия контрол;

2. да осигурят:

а) при приземяване на пристигащи от чужбина въздухоплавателни средства да не се предават въведените на митническата територията на Република България стоки на получателите или на други лица, преди да бъде извършено митническото оформяне на тези стоки;

б) при излитане на въздухоплавателни средства оформените от митническите органи за изнасяне в чужбина стоки да не остават на митническата територия на Република България.

(2) Митническият контрол се извършва на определени от митническото учреждение места в района на граничния контролно-пропускателен пункт във възможния най-кратък срок.

Чл. 799. Събирането и обезпечаването на митни сборове, както и освобождаването от митни сборове на багажи на пътници и пратки на физически лица се извършват от митническите органи с квитанция за внос по образец, утвърден от министъра на финансите.

(2) Разписката по ал. 1 може да се ползва и за събиране или обезпечаване на митни сборове за багажи на пътници.

Чл. 801. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) Международните пощенски пратки, подлежащи на митнически контрол, след въвеждането им на митническата територия на Република България се превозват под отговорността на "Български пощи" - ЕАД, до Разменната пощенска станция в гр. София, с "Бордеро за предаване" - CN 37/CN 38. Бордерото се изготвя от българската пощенска администрация на основание на издадено от съответната чуждестранна пощенска администрация бордеро за следните пратки:

1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) транзитирани директно през митническата територия на Република България;

2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) предназначени за получаване на митническата територия на Република България.

(2) Пощенската администрация предава на входното митническо учреждение 3 екземпляра от бордерото по ал. 1, което се регистрира в определен за целта регистър и се заверява с подпис на митническия служител и с печат. Единият екземпляр от бордерото остава във входното митническо учреждение, а останалите 2 екземпляра се връчват на пощенската администрация за придружаване на експедираните пратки до изходното митническо учреждение или до Разменната пощенска станция.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 пратките заедно с бордерото по ал. 1 се представят пред изходното митническо учреждение, което ги регистрира в изходящ регистър, вписва получения номер в бордерото и след заверка с подпис и печат връща един екземпляр от него на входното митническо учреждение, като задържа другия.

(4) Разменната пощенска станция представя пратките, предназначени за страната, пред митническите органи заедно с бордерото по ал. 1.

(5) За представените пратки се подава митнически манифест. В качеството на митнически манифест може да бъде използван документ "опис 331".

(6) Митническите органи вписват номера на митническия манифест в бордерото по ал. 1, заверяват го с подпис и печат и връщат единия екземпляр на входното митническо учреждение.

(7) Разменната пощенска станция разпределя колетите за митническо оформяне по митнически учреждения в зависимост от тяхното направление.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Пратките, които е необходимо да бъдат препратени за получаване до други места, се превозват под режим транзит. В качеството на транзитна декларация може да се използва документ "опис 271", изготвен в 5 екземпляра.

(9) Разменната пощенска станция и митническото учреждение задържат по един екземпляр от "опис 271", а останалите 3 екземпляра придружават пратките до пощенската станция по местоназначението.

(10) Формалностите, извършвани в пощенската станция по местоназначението и съответното митническо учреждение, са идентични с формалностите по ал. 4, 5 и 6, като се отчита съответната специфика.

(11) Трите екземпляра на "опис 271" се разпределят, както следва:

1. за получаващото митническо учреждение;

2. за отправното митническо учреждение;

3. за пощенската станция по местоназначението.

(12) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) В случаите, когато за пощенските пратки, декларирани съгласно чл. 148, ал. 1, т. 1, е обявена стойност, надвишаваща 50 евро или равностойността в друга валута, Международната разменна пощенска станция препраща пратките до Разменната пощенска станция към РМУ - София, за последващо митническо оформяне, като се прилагат разпоредбите на ал. 1-11 с отчитане на съответната специфика.

(2) Декларирането на пощенски пратки се извършва по реда на чл. 148 и 149.

(3) Митническото оформяне на декларираните пощенски пратки се извършва, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) за пратките, които се освобождават от вносни митни сборове - чрез заверка с подпис и печат върху CN 23 или върху друг съпроводителен документ, като записката за изпращане СР 71;

2. за пратките, подлежащи на облагане с вносни митни сборове:

а) (изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) декларираните с CN 22 или СN23 и/или СР72 с квитанция за внос - 3 екземпляра;

б) декларираните с ЕАД със самата митническа декларация.

(4) Допуска се пощенската пратка заедно с 2 екземпляра от квитанцията за внос или съответните формуляри от ЕАД и оформен пощенски запис, съдържащ данни за дължимите вносни митни сборове и други държавни вземания, събирани от митническите органи, да се придвижва от пощенската администрация до станцията, в чийто район се намира получателят на пратката.

(5) Екземпляр от квитанцията за внос или ЕАД се изпраща от пощенската администрация на получателя на пратката. Той може да получи пратката, след като заплати вписаните в квитанцията или в ЕАД вносни митни сборове и другите държавни вземания. Пощенската станция събира дължимите суми на базата на оформения пощенски запис и ги превежда на митническото учреждение, което е издало квитанцията или ЕАД.
Чл. 803. Отговорност за събирането и отчитането на вносните митни сборове и другите държавни вземания, както и за осигуряването на опазването на пощенските пратки носи пощенската администрация, при условие че няма обратни специфични разпоредби.
Раздел II.
Изнасяне

Чл. 804. (1) Пощенски пратки, съдържащи стоки, които нямат търговски характер, изпращачът може да подаде в пощата за изпращане в чужбина, без да ги предяви пред митническо учреждение, ако изнасяните стоки не подлежат на забрани или ограничения и/или не се облагат с износни митни сборове. В този случай не се извършват никакви митнически формалности.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Пощенски пратки, подлежащи на облагане с износни митни сборове, представени и декларирани пред митнически органи съгласно разпоредбите на чл. 148, ал. 1, т. 4, се оформят с квитанция за износ, след което се нанасят необходимите заверки с подпис и печат върху CN 22 или CN 23 и/или СР72.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Пощенски пратки, декларирани с ЕАД, се оформят със самата митническа декларация, след което се нанасят необходимите заверки с подпис и печат върху CN 22 или CN 23 и/или СР72, ако придружават пратките.

(4) Подателят може също да приложи към записката за изпращане всякакъв друг документ (фактура, разрешително за износ, документ за произход на пратката и др.), необходим за митническото оформяне на износа.
Чл. 805. Формалностите за износ се считат за извършени:

1. в случаите по чл. 804, ал. 1 - с приемане на пратката в пощенската станция;

2. в случаите по чл. 804, ал. 2 и 3 - в съответното митническо учреждение след приключване на формалностите по чл. 804.
Чл. 806. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Превозването на международни пощенски пратки от пощенската администрация за чужбина се счита за транзит в съответствие с разпоредбите на чл. 97, ал. 2, т. 5 от закона.
Част пета.
МИТНИЧЕСКО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Дял първи.
ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА МИТНИЧЕСКОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Глава шестдесет и втора.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 807. Когато митническите разпоредби не определят точно вида и формата на обезпечението, митническите органи допускат обезпечаване само с депозит в пари или с банкова гаранция за митнически цели.

(2) Органите по ал. 1 определят с решението си и условията и реда за осъществяване на контрола и за администрирането на съответните операции, така че плащането на всяко обезпечено митническо задължение да бъде сигурно в момента на неговата изискуемост.

(3) Решението по ал. 2 се издава в срок 7 работни дни от подаването на искането.
Чл. 810. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) Когато размерът на еднородни митнически задължения на един длъжник, които могат да възникнат, не може да бъде определен предварително, началникът на митницата може да допусне на основание чл. 189, ал. 4 от закона фиксирано обезпечение с банкова гаранция за митнически цели или депозит в пари.

(2) Органът по ал. 1 определя в разрешението си и условията и реда за осъществяването на контрола и за администрирането на съответните операции, така че плащането на всяко обезпечено митническо задължение да бъде сигурно в момента на неговата изискуемост.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) Когато задълженията могат да възникнат в района на действие на няколко митници, съответните началници допускат обезпечението съвместно.
Чл. 811. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Депозитите се приемат само в български левове, в швейцарски франкове и в евро.
Чл. 812. Приемането на депозита се извършва с документ, от който да е виден най-малко размерът на депозита, митническото задължение или митническите задължения, както и длъжникът или длъжниците, за които се отнася.
Чл. 813. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Началниците на митническите учреждения уведомяват директора на Агенция "Митници" за всеки отделен случай на нарушаване на условията на банковата гаранция за митнически цели от страна на съответната банка.
Чл. 814. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Директорът на Агенция "Митници" може да разпореди на митническите учреждения да отказват приемането на банкови гаранции за митнически цели от български търговски банки, които не са изпълнили задължението си по чл. 816, ал. 4.
Чл. 815. Банките не могат да гарантират сами за собствени митнически задължения.
Глава шестдесет и трета.
БАНКОВА ГАРАНЦИЯ

Чл. 816. (1) Банковата гаранция за митнически цели е договор за поръчителство между гарантиращата банка и митническото учреждение.

(2) Договорът се сключва с писменото приемане от съответния началник на митническо учреждение според мястото, където възниква или може да възникне митническо задължение, на адресираната до митническото учреждение от банката банкова гаранция за митнически цели - с писмо с обратна разписка или по друг доказуем в бъдеще начин.

(3) За да бъде приета банковата гаранция за митнически цели, е необходимо банката да се задължи да изплати безусловно и неотменяемо, солидарно с посочения в нея длъжник, при първо писмено поискване от страна на длъжностното лице по ал. 2, сумата до определения в гаранцията размер за възникнало в определения в гаранцията срок митническо задължение, представляваща пълния размер на посоченото в искането митническо задължение, заедно с лихвата, считано от първия ден след датата на възникване на задължението.

(4) Банката следва също да се задължи да изплати посоченото в писменото искане задължение до 7 дни от получаването на искането. За дата на получаване се счита датата на пощенското клеймо за получаване от уведомената страна или датата на уведомителния телекс, ако има такъв.

(5) Искането по ал. 4 следва да бъде отправено с обратна разписка по възможност в срока на гаранцията, но не по-късно от 6 месеца след изтичането на срока на гаранцията.

(6) Банковата гаранция може да бъде срочна - с обозначена дата или до погасяване на митническото задължение, както и безсрочна.

(7) Митническите органи приемат банкови гаранции само от търговски банки със съдебна регистрация в Република България.

(8) Банковата гаранция следва да бъде подписана от едно лице с право на първи подпис и от едно лице с право на втори подпис.

(9) Митническите органи допускат обезпечаване с банкови гаранции само на банките, чиито управители са изпратили писмено до началниците на съответните митнически учреждения лиценз от Българската народна банка за извършване на гаранционни или банкови сделки и спесимени на длъжностните лица, които имат право да задължават съответната банка с гаранции до посочен размер. Промените в посочените обстоятелства са релевантни за митническите учреждения от втория работен ден след писменото им съобщаване от управителите.

(10) Когато банковата гаранция е предназначена за обезпечаване на няколко митнически задължения на един или няколко длъжници, тя следва изрично да сочи необходимите обстоятелства за идентифицирането на всички задължения и на съответните длъжници.

(11) Други реквизити на банковата гаранция за митнически цели могат да бъдат изисквани от митническите органи само когато естеството на конкретното обезпечавано митническо задължение налага това с оглед да бъде сигурно заплащането на митническото задължение.

Чл. 817. Отказът на митническите органи да приемат предложеното обезпечение или способа на учредяването му, както и определянето на срок за непроменяне на избрания способ на обезпечаване съгласно чл. 194, ал. 2 от закона, се извършва с решение, което се мотивира с конкретно посочена несъвместимост с правилното функциониране на съответния митнически режим.

Чл. 821. (1) Следните пропуски не водят до реални последици за правилното функциониране на временното складиране или на съответния митнически режим по смисъла на чл. 199, ал. 2 от закона, при условие че не представляват опит за отклонение на стоките от митнически надзор, не е налице явна небрежност от страна на заинтересуваните лица и всички формалности, необходими за митническото оформяне на стоките, са извършени впоследствие:

1. когато сроковете за получаване на едно от допустимите митнически направления за временно складирани стоки или за предвидено за съответния митнически режим ново митническо направление са били пропуснати, ако съответният срок би бил продължен при навременно подадена молба;

2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) когато за поставени под режим транзит стоки не е изпълнено едно от изискванията за ползване на режима, ако са изпълнени следните условия:

а) стоките, поставени под режима, са действително представени в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение;

б) получаващото митническо учреждение може да удостовери, че при завършване на транзитната операция стоките са получили митническо направление или са поставени във временен склад;

в) когато срокът по чл. 250, ал. 1 не е бил спазен и ал. 3 от същия член не се прилага, но въпреки това стоките са представени в получаващото митническо учреждение в разумен срок;

3. когато временно складирани стоки или стоки, поставени под режим митническо складиране, са били подложени на операции без предварително разрешение на митническите органи, ако тези операции биха били разрешени в случай на подаване на съответната молба;

4. когато стоки, поставени под режим временен внос, бъдат ползвани по начин, различен от условията, посочени в разрешителното за режима, при условие че такова ползване би било разрешено в случай на подаване на съответната молба за този режим;

5. когато временно складирани стоки или стоки, поставени под митнически режим, бъдат преместени на друго място без разрешение на митническите органи, при условие че по искане на митническите органи стоките могат да им бъдат представени;

6. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) когато временно складирани стоки или стоки, поставени под митнически режим, бъдат изнесени от митническата територия на Република България или внесени в свободна зона с контрол тип I или в свободен склад, без да са били извършени предвидените за това митнически формалности;

7. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) когато за стоки или продукти, физически преместени по смисъла на чл. 210, 211 или 334з, не е изпълнено едно от условията, при които се извършва прехвърлянето, ако са изпълнени следните условия:

а) лицето може да представи доказателства, удовлетворяващи митническите органи, че стоките или продуктите са пристигнали в определените помещения или места, и в случаите на преместване по чл. 210, 211, чл. 334и, ал. 2 и чл. 334к, че стоките или продуктите са надлежно вписани в отчетите, водени за тези помещения или места, когато посочените разпоредби изискват такова вписване;

б) когато срокът, определен в разрешението, не е спазен, но въпреки това стоките или продуктите са пристигнали в определените помещения или места в разумен срок;

8. когато дадени стоки могат да бъдат поставени под режим внос с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове съгласно чл. 147 от закона, в случай че при временното складиране на тези стоки или при поставянето им в съответен митнически режим преди оформянето им за внос е било налице обстоятелство, посочено в чл. 199, ал. 1, т. 6 и 7 от закона;

9. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) когато в рамките на режим активно усъвършенстване и режим обработка под митнически контрол не е спазен срокът за представяне на справката за приключване на режима, при условие че срокът би бил удължен, ако искането за това е било подадено своевременно;

10. (нова - ДВ, бр. 94 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) когато не е спазен определеният срок за временно изваждане от митнически склад, при условие че срокът би бил удължен, ако искането за това е било подадено своевременно.

(2) Митническото задължение се счита за възникнало съгласно чл. 199, ал. 1, т. 6 и 7 от закона, освен ако лицето, което би могло да стане длъжник, докаже, че са били изпълнени условията по ал. 1.

(3) Обстоятелството, че пропуските по ал. 1 не водят до възникване на митническо задължение, не изключва прилагане на административно-наказателните разпоредби или на разпоредбите, предвиждащи отменяне или обезсилване на разрешението за съответния митнически режим.
Чл. 822. (Отм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.)
Чл. 823. (1) За прилагането на чл. 199, ал. 1, т. 3, 4 и 6 от закона се счита, че не възниква вносно митническо задължение за определена стока, когато заинтересуваното лице докаже, че неизпълнението на задълженията, произтичащи от разпоредбите на чл. 45-48 и чл. 177, ал. 1, т. 2 от закона или на задълженията за временното складиране на въпросните стоки, или на задълженията за ползването на съответния митнически режим, под който стоките са били поставени, е в резултат на причини, които произтичат от:

1. естеството на стоката;

2. непреодолима сила;

3. унищожаването им под контрола на митническите органи;

4. безвъзвратната им загуба.

(2) По смисъла на ал. 1, т. 4 стоката се счита за безвъзвратно загубена, когато не може да се използва повече по какъвто и да е начин.

(3) Вносно митническо задължение не възниква и когато предвид на специфичното й предназначение дадена стока е била поставена под режим внос с намалени или нулеви митни сборове, след което тя е била изнесена или реекспортирана с разрешението на митническите органи.

(4) При прилагането на ал. 1 по искане на заинтересуваното лице митническите органи отчитат липсите, ако това лице представи доказателства, че те се дължат единствено на естеството на стоките, а не на небрежност или измама от негова страна.

(5) Под небрежност или измама по смисъла на ал. 4 се разбира по-конкретно всякакво неспазване на правилата за превоз, складиране, операции, обработка или преработка на съответните стоки, определени от митническите органи или произтичащи от обичайната търговска практика за тези стоки.

(6) При прилагането на ал. 4 митническите органи могат да не изискват заинтересуваните лица да доказват, че стоките са безвъзвратно загубени поради тяхното естество, когато те се уверят, че не съществуват други причини за липсите.

(7) Разпоредбите по отношение на нормите и стандартите за безвъзвратна загуба, причинена от естеството на стоките, се прилагат, когато заинтересуваното лице не успее да докаже, че действителната загуба надвишава изчислената по стандартни норми за съответните стоки.

(8) Когато съгласно ал. 1 не възниква митническо задължение за стоки, които предвид на специфичното им предназначение са внесени с намалени или нулеви вносни митни сборове и са били унищожени, отпадъците и остатъците се считат за чуждестранни стоки.

(2) Като се отчита съответната специфика, разпоредбата на ал. 1 се прилага и когато възникне митническо задължение за отпадъците и остатъците, получени в резултат на унищожаването на тези стоки.

(2) Когато на базата на налична информация митническите органи могат да установят, че митническото задължение е възникнало преди момента по ал. 1, размерът на дължимите вносни или износни митни сборове за тези стоки се определя на базата на елементите за облагане, приложими за тези стоки в най-ранния момент, към който се установява наличието на митническо задължение.

(2) Изоставените в полза на държавата, отнетите в полза на държавата или задържаните чуждестранни стоки се считат за поставени под режим митническо складиране.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) Изоставените в полза на държавата, отнетите в полза на държавата и подлежащите на бързо разваляне задържани чуждестранни стоки се продават от митническите органи. Когато в продажната цена са включени дължимите митни сборове и другите държавни вземания, продажбата на чуждестранните стоки се счита за равностойна на поставянето им под режим внос. В тези случаи митническите органи изчисляват дължимите митни сборове и другите държавни вземания и ги внасят по съответните сметки на републиканския бюджет.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) При условие че купувачът извърши незабавно всички формалности за получаване на митническо направление, стоките по ал. 3 могат да бъдат продадени и без да са включени в продажната цена дължимите митни сборове и другите държавни вземания.

(5) Когато митническите органи решат да се разпоредят със стоките по ал. 2 по начин, различен от продажба, те незабавно извършват формалностите за получаване на митническо направление съгласно § 1, т. 8, букви "а"-"г" от закона.
Дял трети.
ВЗЕМАНЕ ПОД ОТЧЕТ И ЗАПЛАЩАНЕ НА МИТНИЧЕСКОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ