-
Право на равен достъп до здравеопазване.
Член 3 на Закона за правата на болните лица и качеството на здравната система (Loi n° 2002-303 du 4 mars 2002 relative aux droits des malades et à la qualité du système de santé) се реципира от чл. 1110 от Кодекса за народното здраве (Code de la santé publique). В него е посочено че, правото на защита на здравето е основно право, което се гарантира на всички граждани.
Всички здравни заведения предлагат равен достъп на всяко здравноосигурено лице, което има нужда от лечение. Никой човек не може да бъде обект на дискриминация по отношение на здравословно състояние, физически недъг, произход, пол, семейно положение, политически възгледи, религия, раса или генетични черти.
Регионалната агенция за болнично лечение (Аgence régionales de l'hospitalisation - ARH) контролира и уеднаквява, доколкото е възможно, тарифите на здравните заведения като по този начин осигурява на пациентите равен достъп до медицинските услуги.
Член 4 от Закона за правата на болните лица и качеството на здравната система (Loi n° 2002-303 du 4 mars 2002 relative aux droits des malades et à la qualité du système de santé) реципира нова поправка в Френския граждански кодекс (раздел III, книга I, глава I, чл. 16-13) (Code civil), в която се посочва, че пациентът не може да бъде обект на дискриминация по отношение на неговите генетични особености (недъзи). Подобна поправка се среща и в Трудовия кодекс (Code du travail) (чл. 122 – 45) и в Наказателния кодекс (Code pénal) – раздел V, книга II, глава II.
Правните субекти, които допринасят за осигуряване и развиване на равния достъп до здравеопазване са: 1. лекарите; 2. медицинските служители; 3. здравните заведения; 4. изградените здравни мрежи; 5. органите за здравно осигуряване; 6. организациите занимаващи се с грижи за пациента и превенция на заболяванията; 7. здравните служби; 8. потребителите на здравни услуги.
Здравното заведение е длъжно да приеме всеки нуждаещ се пациент, с изключение на случаите, в които няма възможност да осигури необходимите условия за лечение или не разполага със свободни болнични места. Ако здравното заведение е във временна невъзможност да окаже необходимите грижи на своя пациент, то е длъжно да го прехвърли в друго заведение, което отговаря на неговите пациентски нужди.
При наличието на сериозни причини, здравните служители могат да изкарат пациента без неговото съгласие извън сградата на здравното заведение, но за срок не повече от 12 часа. През цялото това време пациента се ползва от услугите на един или няколко служители на здравното заведение. Принудително изкарване на пациента се разрешава от управителя на здравното заведение и от щатния психиатър.
По изключение, лицата с ментални проблеми нямат право на свободен избор на лечебно заведение. Те се хоспитализират в специализирани болнични заведения посочени от префекта.
В чл. 46 от Закона за закрила на инвалидизираните лица (Loi n° 75-534 du 30 juin 1975 d'orientation en faveur des personnes handicapees) се дава право на достъп до специализирани здравни заведения и медицинско обслужване на инвалидите, които не могат да се грижат самостоятелно за себе си и имат нужда от постоянно медицинско наблюдение и грижи. Специализираните здравни заведения и условията на тяхното функциониране се посочват с Указ на Държавния съвет (Conseil d’État).
Във Република Франция съществуват две групи здравни заведения: 1. публични или частни здравни заведения, които предлагат равен достъп на здравноосигурените граждани; 2. болнични приюти предлагащи безплатна спешна медицинска помощ на лицата, които не са здравноосигурени.
Приемането в болничните приюти е денонощно. Достъпът до болничните приюти е гарантирано за болни лица с ниски доходи, които не са здравно осигурени. Болничните приюти са длъжни да гарантират животоспасяваща помощ или всяка друга медицинска помощ, която би предотвратила сериозно разстройство на здравето на своите пациенти. Към задълженията на болничните приюти се причислява и акушерската помощ към бременни жени и майки.
-
Право на избор на лекуващ лекар.
Всеки пациент може свободно да избира своя лекар, стига неговия избор да не противоречи на организацията и функционирането на болничното заведение. Във всички случаи, изборът на лекуващ лекар или друго служебно лице трябва да се съгласува според наличието на обстоятелства като: 1. нивото на спешност; 2. организацията на обслужване и 3. срока на лечение.
3. Право на качествено лечение и медицински грижи.
Пациентите имат равно право на качествено лечение и медицински грижи.
Регионалната агенция за болнично лечение (Аgence régionales de l'hospitalisation - ARH) осъществява вътрешен контрол и инспекция на дейността на здравните заведения – вж. Заповед n°2003-850 относно опростяване на организацията и дейността на системата на здравеопазване, както и на процедурите по учредяване на здравни заведения, обществени или медико-социални служби подлежащи на разрешение от 4 септември 2003г. (Ordonnance n°2003-850 du 4 septembre 2003 portant simplification de l'organisation et du fonctionnement du système de santé ainsi que des procédures de création d'établissements ou de services sociaux ou médico-sociaux soumis à autorisation).
В чл. 45 от Закона за правата на болните лица и качеството на здравната система (Loi n° 2002-303 du 4 mars 2002 relative aux droits des malades et à la qualité du système de santé) се посочва, че лекар, стоматолог или друг здравен работник, който е в състояние на физическа слабост или временно психично разстройство трябва да бъде освободен от работа за срок от 5 месеца. С тези действия се цели предпазване на здравето на пациента и поддържане на качествено лечение и медицински грижи. При отминаване на горепосочената физическа слабост или психично разстройство, лицето се назначава отново на работа.
Здравните заведения са длъжни да полагат грижи към пациентите от момента на тяхното записване до момента на тяхното изписване.
Те са длъжни да осигуряват диагностични прегледи, медицинско наблюдение и лечение на болните, ранените или бременните жени съобразявайки се с психичното състояние на всеки от тях.
Те са длъжни да предприемат мерки за превенция, диагностициране или полагане на лечебни или палиативни грижи към болните.
Здравните заведения са длъжни да осигурят необходимите условия за продължаване на учебните занятия за децата в училищна възраст, които са хоспитализирани.
Здравните заведения са длъжни да осигурят необходимите специални условия за хората, които страдат от физически, ментален или сетивен недъг.
Здравните заведения трябва да съдействат за по-добра комуникация и разбиране между пациентите и лицата, които полагат грижа към тях (лекари, санитари и други служители, довереници или близки роднини).
Здравните заведения и медицинският персонал трябва да имат специален професионален подход към своите пациенти и тяхната болка. Здравните заведения са длъжни да полагат специално внимание към хората, които са в края на живота им. В тази връзка, взимането под внимание на тяхната воля е от особено значение. Те имат право на свиждане от своите близки роднини, приятели или други посочени от тях лица. В случаите на предстояща смърт на пациента, здравното заведение се заема със задължението да предупреди и извика на свиждане близките му роднини и приятели. В чл. 1 от Закона за правата на болните лица в края на живота (Loi n°2005-370 du 22 avril 2005 relative aux droits des malades et à la fin de vie) се посочва, че съдържащите се нормите не трябва да се прилагат с неразумна настойчивост. Т.е. нормите нямат задължителна сила, когато престациите посочени в закона водят до ненужен или несъразмерен резултат или нямат друг ефект, освен изкуственото поддържане на живота. При ограничаване или спиране на медицинската помощ върху пациент, лекарят е длъжен да мотивира своето решение и да опише своите действия в здравното досие на пациента.
Дори след ограничаване или спиране на медицинската помощ, пациента продължава да бъде носител на правото на палиативни грижи. В този случай лекарят и медицинския персонал трябва да защитават достойнството на умиращия пациент и да гарантират качествено предоставяне на палиативни грижи.
В чл. 7 на закона се предоставя възможност на всеки неизлечимоболен пациент да напише предварителна декларация. Тя би съдържала волята на лицето за ограничаване или спиране на лечението в края на неговия живот. Тази декларация е отменяема по всяко време.
4. Право на безболезнено лечение.
Всеки пациент има право да бъде подлаган на медицински интервенции и лечения с максимално (допустимо) облекчаване на неговите болки.
* Става въпрос за лечение, което е предварително съгласувано с определени лекари-специалисти. Облекчаването на болките не трябва да влошава здравословното състояние на болния или да го води до пристрастяване към обезболяващи медикаменти. Преди всичко, рискът трябва да бъде премерен и да щади здравето на пациента.
5. Право на информация за здравословното състояние на пациента.
Здравните заведения трябва да осигуряват медицинска и социална информация на пациентите. Информацията трябва да бъде вярна и лесна за възприемане, така че да се гарантира равен достъп до информация на всеки пациент. Пациентът има право на специалист-преводач, ако не разбира френски език (или е глухоням, или с намален слух).
В чл. 11 от Закона за правата на болните лица и качеството на здравната система (Loi n° 2002-303 du 4 mars 2002 relative aux droits des malades et à la qualité du système de santé), респ. чл. 1111 от Кодекса за народно здраве (Code de la santé publique), се посочва, че правото на информация за личното състояние на пациента се осъществява с помощта на набор от правила установени от министъра по здравеопазване и Националната агенция за акредитация и оценяване на здравеопазването (l'Agence nationale d'accréditation et d'évaluation en santé et homologuées).
Информацията за здравословното състояние на пациента се предоставя от лекарят на пациента в личен разговор. Пациентът има право да бъде информиран при всяко подновяване на информацията за неговото здравословно състояние. Лекарят трябва да отговаря ясно и недвусмислено на въпросите, които са му зададени.
Пациентът трябва да бъде добре информиран за предвидените манипулации, евентуалните рискове за неговото здраве, страничните ефекти и възможните алтернативи. Ако в по-късен етап се проявят нови странични ефекти или здравословни рискове, лекарят е длъжен своевременно да уведоми пациента.
Пациентът има право да бъде информиран, дали планираните медицинските интервенции се покриват от здравноосигурителната каса. Той има право да бъде информиран за цената на неговото лечение и за цената на направените му изследвания.
Лекарят е длъжен да информира неизлечимо болния пациент, неговия довереник или близките му роднини, когато: 1. са изчерпани медицинските възможности за облекчаване на неговото страдание; 2. се прилага рисково лечение, което може допълнително да скъси неговия живот.
В случаите, когато тази информацията е психически трудна за приемане от пациента, лекарят може да му предложи услугите на психиатър.
Правото на информация може да бъде ограничено в случаите, когато неговото здравословно състояние представлява сериозна опасност за здравето на околните лица.
Когато цялостната информация за здравословното състояние на пациента не е от компетенцията на лекуващия лекар, той е длъжен да посочи лекаря-специалист, който е компетентен да даде допълнителна информация.
При започването на всекидневни терапии, лекуващите лекари (и\или парамедици) са длъжни да запознаят пациента с необходимите мерки, процедурите и задълженията, които трябва да спазва. Информацията за предстоящата терапия се дава от различни лекари, според тяхната компетенция.
Малолетните, непълнолетните и частично запретените лица имат право на информация за предприеманото върху тях лечение или медицинско изследване, като предварително се вземат под внимание тяхната възможност за възприемане на информация, възраст и здравословно състояние.
Цялата информация за пациента се съхранява в медицинско досие. При желание на пациента съхраняваната информация му се предоставя в срок от 48 часа до 8 дни, считано от момента на подаване на молбата за информация. Този срок се удължава до два месеца, ако пациента изисква информация, която е на повече от 5 години.
Събраната информация може да се адресира пряко до пациента или да се предостави на лекар, който е предварително посочен от него. В случай на смърт на пациента, информацията се предоставя на неговите близки роднини или законни представители. В отделни случаи достъп до медицинското досие имат и трети лица, до които се отнася тази информация.
Достъпът до тази информация може да бъде директен или чрез посредничеството на предварително посочен лекар.
Здравното заведение може да откаже достъпа до медицинското досие. В този случай засегнатото лице има право да обжалва решението на директора на здравното заведение пред Комисията за достъп до административни документи (La Commission d'accès aux documents administratifs - CADA).
При постъпила жалба от пациента във връзка с накърнено право на информация, тежестта на доказване на обратното твърдение пада върху здравното заведение и лекуващия лекар.
5.1. Правната фигура на довереника. Право на информация на довереника.
Довереникът е правно обособено лице, което се посочва от пациента. Пациентът може да посочи свой довереник във всеки един момент преди да постъпи в здравното заведение или по време на неговия престой. Довереникът може да бъде всяко лице посочено от пациента, например: родител, съпруг, друг близък роднина, приятел или практикуващ лекар. Името на довереника се записва в здравното досие на пациента. От този момент здравното заведение е длъжно да уведомява довереника за всяка информация свързана със здравословното състояние на пациента. Въз основа на тази информация довереникът взема решения от името на пациента, който не е в състояние да изразява волята си.
Когато отказът на довереникът би довел до настъпването на видимо неблагоприятни последици за пациента, лекарят има право да не се съобрази с него и да действа в интерес на пациента.
Лице, което е под настойничество има право да избира свой довереник само след изричното съгласие на своя настойник.
В случаите когато довереника представлява малолетно дете и неговите решения биха довели до настъпването на видимо неблагоприятни последици, лекарят има право да не се съобрази с довереника и да сезира прокуратурата и съда. В този случай съдът е компетентния държавен орган, който може да определи размера на представителната власт на довереника.
Само в случаите на невъзможност, спешност или наличието на изрична воля на пациента, лекарят има право да не информира довереника.
5.2. Ограничения на правото информация на пациента.
Във френската здравна система лекарската тайна има относителен характер. Тя се прилага винаги при наличието или отсъствието на определени факти и обстоятелства. Законоустановени ограничения на правото информация на пациента се срещат при наличието на лекарска тайна или спешна медицинска интервенция. Спазването на лекарска тайна е сравнително константно ограничение на горепосоченото право, докато полагането на спешна медицинска интервенция се свързва винаги с конкретен период от време – след нейното приключване ограничението отпада.
Лекарската тайна се прилага от лекаря към пациента и има за цел да предпази болното лице от евентуални неблагоприятни последици свързани с узнаването на определени факти от неговото здравословно състояние. Лекарската тайна няма да се спазва по отношение на неговите близки роднини, ако пациентът не е възразил предварително.
Лекарската тайна не може да се спазва към пациент, чието здравословно състояние е опасно за околните. В този случай пациентът трябва да бъде информиран за своето здравословно състояние и всички произтичащи рискове.
6. Задължение на лекаря да изисква съгласието на пациента. Право на лична неприкосновеност на пациента.
Телесната неприкосновеност на гражданите е гарантирана и лекарите нямат право да предприемат действия по лечение или изследване без съгласието на пациента.
Изключение от този принцип, са спешните случаи. В случаите, когато пациентът не може да изрази собствената си воля, лекарят има право да извърши интервенция само след даване на изрично съгласие на довереника или на близките му роднини. Ако довереника или близките му роднини отсъстват, лекарят може да извърши интервенцията по своя професионална преценка.
Съгласието на пациента трябва да бъде дадено свободно, без наличието на принуда, когато пациентът е в съзнание и разбира свойството и значението на своите постъпки.
Подновяване на съгласието на пациента се изисква преди всяка новозапочнала интервенция.
Пациентът има право да откаже оказването или да изисква прекъсването на лекарска помощ по всяко време. В тези случаи, ако съществува реална опасност за здравето и живота на пациента, лекарят е длъжен да направи всичко възможно, за да убеди пациента в необходимостта от интервенцията.
Когато пациентът е крайна жизнена фаза (т.е. страда от тежко и неизлечимо заболяване), неговото решение за отказ от медицински грижи се съобщава лично на лекаря.
Всяко съгласие или отказ от съгласие на пациента задължително се отбелязват в здравното досие на пациента.
Лекарят има право да ограничи или да спре медицинската помощ, когато пациентът няма възможност да изрази волята си и в същото време предприетите действия (по превенция, изследване или обгрижване) изглеждат безполезни, неподходящи или нямащи друг ефект, освен изкуственото поддържане на живота. Това решение не може да бъде взето, без предварително съгласуване с негови колеги, с които не е в йерархични отношения.
Лекарят е длъжен да провери за наличието на предварително дадено съгласие (или отказ) от пациента, когато самият пациент не е в състояние да изрази волята си. Това съгласие (или отказ) може да бъде доказано и устно чрез твърденията на довереника или близките му роднини. Ако е посочен довереник, неговото твърдение се смята за по-меродавно от това на близките роднини.
6.1. Задължение да се изисква специално съгласие от пациента при извършване на определени медицински действия.
Изискването за специално съгласие има за цел да защити пациента от неправомерни медицински действия. Например в чл. 2141-2 и чл. 2131-4 от Кодекса за народното здраве (Code de la santé publique) се изисква изричното съгласие на двойката (мъж и жена) преди предприемането на медицински действия свързани с лекуването на фертилност или превенция на наследствени болести върху детето.
В друг случай, изрично споменат в чл. 1211-2 от Кодекса за народното здраве, се гарантира правото на специално съгласие на донора на органи или други продукти с човешки произход. Според чл. 1231–1 от Кодекса за народното здраве съгласието може да бъде отменено по всяко време, без да се изисква специална форма.
Съгласието за трансплантация на орган е формализирано и винаги достига до съдебно разглеждане. То трябва да достигне до съд от по-голяма инстанция (т.е. изключват се първоинстанционните съдилища), а в случаите на спешност от прокурора на Републиката, който е магистрат от ресора на Публичното министерство (Ministère public).
7. Право на трансплантация или отказ от трансплантация на органи и продукти от човешко тяло. Право на запазване на анонимността на донора.
7.1. Право на трансплантация.
Правото на трансплантацията е гарантирано само на пациентите, които имат жизнена нужда от нея.
Според чл. 671-12 от Закона за донорството и използването на органи и продукти от човешкото тяло, за медицинската помощ при раждане и за предварителна диагностика на плода (Loi n° 94-654 du 29 juillet 1994 relative au don et à l'utilisation des éléments et produits du corps humain, à l'assistance médicale à la procréation et au diagnostic prénatal), пациентите имат право на трансплантация само в здравните заведения, които са държавно оторизирани да извършват тези операции.
Здравните заведения са длъжни да извършват трансплантациите спазвайки всички законово установени санитарни изисквания.
7.2. Право на отказ от донорство.
Всеки човек има право да откаже да бъде донор. Неговият отказ може се обявява в националния регистър на отказите, но не съществува пречка той да бъде обявен и с други средства. При липса на отказ, починалият пациент е потенциален донор. Член 1232-1 от Кодекса за народното здраве (Code de la santé publique) съдържа хипотеза, според която при липса на отказ от починалият пациент, лекарят има право да трансплантира неговите органи на друго нуждаещо се лице, но само след като получи изричното писмено съгласие от близките роднини (или настойници) на починалия. Съгласието трябва да бъде единодушно. Според чл. 1232-1 от Кодекса за народното здраве трансплантацията е допустима и без наличието на общо съгласие, ако съществува обективна невъзможност другите да дадат своето съгласие. В този случай е необходимо писменото съгласие поне на един от родителите (респ. настойниците).
7.3. Право на запазване на анонимността на донора.
Според чл. 665-14 от Закона за донорството и използването на органи и продукти от човешкото тяло, за медицинската помощ при раждане и за предварителна диагностика на плода (Loi n° 94-654 du 29 juillet 1994 relative au don et à l'utilisation des éléments et produits du corps humain, à l'assistance médicale à la procréation et au diagnostic prénatal), правото на анонимност между донора и реципиента е гарантирано от държавата. Правото на анонимност не се прилага, когато запазването на анонимността възпрепятства последващи лечения на донора или на реципиента.
8. Право на аборт. Право на медицинска стерилизация. Право на изследване за вируси.
8.1.Право на аборт.
Всяка пълнолетна и дееспособна жена има право на аборт. Към тази група спадат и бременните жени, които са непълнолетни и неемаципирани. Те имат право да извършат аборт без знанието и съгласието на своите родители (или настойници). В този случай, жените с нежелана бременност избират пълнолетно лице, което да ги придружава и представлява.
8.2. Право на медицинска стерилизация.
Всеки пълнолетен пациент имат право на контрацепция чрез медицинска стерилизация. Лекарят е длъжен да информира пациента за възможните последствия и здравословните рискове от принудителната стерилизация. След като бъде обстойно информиран, пациента трябва отново да изрази своята воля недвусмислено и мотивирано. Неговото съгласие трябва да бъде отново потвърдено (чрез писмена декларация) след изтичането на 4-месечен срок от подаване на молбата за стерилизация.
8.3. Право на изследване за вируси.
Изследването за вируси (като хепатит, СПИН и пр.) не е задължително за никого. То представлява едно статично субективно право на пациента (респ. потребителя на здравни услуги), т.е. той може да упражни това право по всяко време. Изследването за вируси се прави след даване на съгласие от пациента. По изключение, изследване за вируси се прави и без съгласието на пациента, когато той е донор на кръв, органи, тъкани, клетки, сперма или кърма.
9. Право или отказ от биомедицински изследвания.
* По мое лично мнение, под биомедицински изследвания френският законодател разбира нови, тестови лечения, които са в процес разработка. Самата строгост и наличието на ясен регламент с множество изключения ме кара да смятам, че става въпрос за иновативни лечения със сравнително голям риск за пациента, които все още не са утвърдени като медицинска практика.
Всеки пациент има право или отказ от биомедицински изследвания. Пациентът трябва предварително да бъде информиран за същността и целта на изследването.
Биомедицинските изследвания са недопустими, ако съществува неоправдан риск за здравето на пациента.
Биомедицинско изследване на хоспитализирано лице е допустимо само в два случая: 1. когато лечение, което би било благоприятно за здравето на пациента; 2. когато изследването би било от полза и за други пациенти (например изследване на нов синдром на болест).
Биомедицинско изследване може да започне само след изричното съгласие на специално създаден комитет, който се занимава със защитата на тази група пациенти. В комитета трябва да участват представители на определена асоциация на болни лица или представители на асоциация на потребителите на здравни услуги.
В тази насока, друго съществено изискване е даването на разрешение от Френската агенция за безопасност на здравните продукти (l'Agence française de sécurité sanitaire des produits de santé) или от Министерството на здравеопазването (Le ministère de la Santé).
Лекарят - изследовател, който ръководи изследването трябва да предоставя на пациента точна и разбираема информация за: 1. целите, метода и продължителността на изследването; 2. очакваната полза, странични ефекти или рискове за здравето; 3. възможните алтернативи за лечение; 4. срокове на лечение и срокове за получаване на резултатите.
Съвкупността от тази информация трябва да бъде обобщена в писмен документ.
Преди започване на био- медицинското лечение на лицето се предоставя: 1. право да задава въпроси към лекарите и 2. право на необходимо време за размисъл, съветване с близки роднини и приятели. Ако лицето е съгласно да се подложи на биомедицинско изследване, то е длъжно да подпише документ за съгласие.
Даването на съгласие за биомедицинско изследване на малолетни, запретени, бременни жени и дойки се урежда със специални правила посочени в чл. 1122-2 от Кодекса за народното здраве (Code de la santé publique).
Биомедицински изследвания може да се правят и в случаи на спешност, когато пациента не е в съзнание. В тези случаи разрешението за започване на изследвания се дава от довереника или близките роднини на пациента. Пациентът трябва да бъде информиран за изследването в първия възможен момент след излизане от безсъзнание. Той има право на отказ от биомедицинското изследване.
Участието на пациента в биомедицинското изследване не му дава правото на парично възнаграждение или обезщетение.
Обработването на резултатите от изследването се реализира според условията предвидени в Закона за информатиката, картотекирането и правото на информация от 6 януари 1978 г. (Loi n° 78-17 du 6 janvier 1978 modifiée, relative à l’informatique, aux fichiers et aux libertés) и чл. 1111-7 от Кодекса за народното здраве (Code de la santé publique).
Според горепосочените норматив- ни източници, всяко лице има право на достъп и ползване на информация от биомедицинското проучване, но без да засяга личната информация на пациента.
10. Право на напускане на здравното заведение.
Всеки пациент има право да напусне здравното заведението във всеки един момент. В случаите когато пациентът напусне преждевременно здравното заведение, той е длъжен да подпише декларация, в която изрично се посочва, че се е запознал с рисковете от неговото напускане и ги приема.
Здравното заведение няма право да задържа пациента. Изключение от този принцип са случаите, когато пациентът е малолетен или има сериозно психично разстройство и не може сам да преценява своите постъпки.
11. Право на уважение и внимание към пациента.
Пациентът не може да бъде обект на дискриминация и всички здравни служители трябва да се отнасят с уважение към него.
Достойното отношение към пациента трябва да се запази през цялото време на полагането на грижи, консултациите и медицинските визитации, лечението, правенето на радиографии и други дейности, които са част от ежедневието на пациента.
Здравното заведение трябва да уважава вярванията и убежденията на пациентите. В здравните заведения всеки може да изповядва своята вяра - да отправя молитви, да бъде посещаван от религиозен представител, да се храни според своите вярвания и убеждения, да има право на свобода на религиозните действия, да спазва траурни обичаи и др.
От друга страна, религиозните убеждения на пациента не трябва да пречат на работата на здравното заведение, нито на качеството на грижите, хигиената или спокойствието на другите пациенти и техните близки.
В здравните заведения е забранено на пациентите и техните религиозни представители да извършват прозелитизъм (т.е. опит за промяна на светогледа и вярванията на хората).
Пациентите имат право на спокойно пребиваване и определено време за отдих в здравното заведение.
12. Право на личен живот.
Всяко хоспитализирано лице има право на личен живот. Медицинските работници са длъжни да пазят професионална тайна – чл. 226-13 и 226-14 от НК (Code pénal) и чл. 26 от Закона свързан права и задълженията на държавните служители от 13 юли 1983 г. (La loi n° 83-634 du 13 juillet 1983 modifiée, relative aux droits et obligations des fonctionnaires).
Здравното заведение гарантира конфиденциалност на информацията за пациента (медицинска информация, гражданско състояние, админи- стративна или финансова тайна).
Всеки пациент има право да приема посетители в своята стая. Пациентът и посетителите трябва да се държат пристойно и да уважават личния живот и спокойствието на другите пациенти в стаята.
Пациентът има право на лична кореспонденция и лични разговори с неговите близки роднини или лекуващи лекари.
Достъпът на журналисти, фотографи или търговски представители е забранен с изключение на случаите, когато пациентът и управителят на болницата дадат тяхното съгласие.
Пациентът има право да откаже всякакви посещения.
Пациентът има право да запази в анонимност своя престой в болницата.
Пациентът има право да променя (с определени условности) обстановката в своята стая. За тази цел той трябва да получи съгласието на медицинските работници и другите пациенти в стаята.
Режимът на отговорността в случай на загуба, кражба или повреда на лични вещи на пациента се определя чрез Закон № 92-614 от 6 юли 1992 г. (la loi n° 92-614 du 6 juillet 1992) и чл.чл. 1113-1, L.1113-10, R.1113-1 и R.1113-9 от Кодекса за народното здраве (Code de la santé publique).
13. Право на лична тайна. Запазване на конфиденциалност.
Пациентът има право да изисква спазването на конфиденциалност по отношение на факти и обстоятелства свързани с неговия личен живот и здраве. По желание на пациента информацията за неговото здравословно състояние може да остане тайна и за трети лица, извън кръга на роднини му. След неговата смърт, тази информация продължава да бъде тайна. Правото на лична тайна на пациента не е абсолютна величина. Тайната може да бъде разгласена (изцяло или отчасти), когато неговите роднини изискат информация за причините довели до неговата смърт, за защита на неговата памет или други важни причини.
Лекуващите лекари, медицинският персонал и други лица (изрично предвидени в закона) имат право на информация и лични сведения за пациента, които са нужни за нормалното му лечение. Лекуващите лекари могат да обменят информация за пациент с цел да подобрят неговото лечение и бързо оздравяване.
Конфиденциалността на информацията за пациента се гарантира с Декрет на Държавния съвет, който е предварително се одобрява от Комисията по информатика и права / свободи (Commission nationale de l'Informatique et des Libertés). В този декрет и в чл. 166–33 от Закона за обществената сигурност е посочено, че лекуващите лекари имат право на достъп до информация за пациент, след като се легитимират със своята служебна карта.
Правото на конфиденциалност на изследванията за СПИН се гарантира с Постановление № 648(б) от 28 октомври 1987 свързано с изследванията за СПИН (la Circulaire n° 684 bis du 28 octobre 1987 relative au dépistage du VIH).
14. Право на свободно изразяване на мнение за медицинското обслужване в здравното заведение.
Пациентът има право свободно да изразява своето мнение за условията и медицинското обслужване в здравното заведение. С Декрет n° 2005-213 от 2 март 2005 г. установяващ предмета на дейност, устройството и функционирането на комисии за връзка с потребителите на медицински услуги и (размера на) поемане на разноските (Le décret n°2005-213 du 2 mars 2005 fixe les missions, composition et modalités de fonctionnement des "commissions des relations avec les usagers et de la qualité de la prise en charge") се създава Комисия за връзка с потребителите на медицински услуги (CRU) във всички: 1. здравни заведения; 2. здравни обединения (които осигуряват медицинско обслужване); 3. здравни синдикати.
В CRU приемат оплакванията и препоръките на пациентите. Чрез нейните органи се следи за спазване на качеството на медицинско обслужване. Функциите на Комисията са: 1. да организира среща с ищеца (в 8-дневен срок от подаването на жалбата); 2. да приеме или отхвърли основанията на неговата жалба; 3. да формулира препоръки за разрешаване на спора, води помирително производство или 4. да информира ищеца за останалите правно регламентирани начини за защита на накърнените му права като пациент; 5. да даде мотивирано мнение по разглеждания спор и 6. да задължи здравното заведение да отговори на молбата на пациента.
Комисията се състои от двама представители на пациентите, един медицински посредник и един независим посредник. Комисията е в пряка връзка с: 1. ръководните органи на здравното заведение, в което се помещава; 2. Регионалната агенция за болнично лечение (Аgence régionales de l'hospitalisation - ARH) под чиято юрисдикция се намира здравното заведение и 3. Регионалния съвет по здравеопазване (Conseil Régional de santé).
Пациентът, неговите законни представители или правоприемници (в случай на смърт) могат да се обърнат към съответната районна или междурайонна комисия за помирение и обезщетение за медицински грешки, причинени болки или инфекции от лекарска грешка.
Помирителната комисия може да бъде сезирана чрез препоръчано писмо, в което се описва: 1. естеството на възникналия конфликт във връзка с упражняване правата на пациентите и потребителите на медицински услуги (чл. 1114-4 от Кодекса за народното здраве (Code de la santé publique)); 2. спорните моменти и трудности между пациента (респ. потребителя на медицински услуги) и здравното заведение, възникнали при започване на медицинска превенция, диагностика или при полагане на медицински грижи (чл. 1142-5 и R.1142-19 от Кодекса за народно здраве).
Комисията има правомощия сама да води помирителните процедури или да възложи тези действия на един от своите членове, или на външен посредник.
Едновременно с помирителната процедура, пациента (респ. неговите законни настойници или близки роднини) има право да сезира съда за нанесени вреди от длъжностно лице в болнично заведение. Това право на пациента е гарантирано, независимо какъв е размера на вредата.
В този случай компетентния съд се определя според териториалната компетентност, вида на здравното заведение (публично или частно) и извършеното престъпление (или увреда с по-ниска обществена опасност).
15. Право на пациента да бъде представляван от пациентски асоциации.
Според чл. 1114, ал. 1 от Кодекса за народното здраве (Code de la santé publique), законните пациентски асоциации могат да сключват споразумения с компетентните административни органи на местно и национално равнище. Споразуменията се сключват при наличието на ефективна и публична на политика на асоциациите защитаващи правата на пациента.
Условията за сключване и отменяне на споразуменията се определят от Държавния съвет.
Пациентските асоциации могат да сключат споразумения и със здравните заведения. В тях се уточняват рамката на тяхната работа в здравните заведения, както и правата и задълженията на две страни.
Здравните заведения са длъжни да не възпрепятстват работата на пациентските асоциации. Тези асоциации имат за цел да помагат на всяко лице, което има желание, нужда и отговаря на определени условия. Асоциациите са длъжни да не възпрепятстват изпълнението на медицински интервенции и парамедицински лечения. Списъкът с пациентските асоциации е на разположение на пациента от момента на хоспитализирането му.
Пациентските асоциации на национално равнище могат да упражнят правата на ищец при нарушение на разпоредбите на чл. чл. 221-6, 222-19 и 222-20 от Наказателния кодекс на Република Франция (Code penal). Също така те могат да бъдат страни и в съдебен процес, когато са нарушени колективни интереси на потребителите на здравни услуги.
16. Право на обезщетение за увреда поради лекарска грешка. Покриване на здравните рискове.
В глава IV и глава V от Закона за правата на болните лица и качеството на здравната система (Loi n° 2002-303 du 4 mars 2002 relative aux droits des malades et à la qualité du système de santé) е предвидено задължение за сключване на здравна застраховка от свободно практикуващите лекари, здравните заведения и всички други лица, занимаващи се с превенция, диагностика и полагане на грижи върху болни лица. Към горепосочените длъжностни лица се добавят и тези, които се занимават със създаване, производство и продажба на медикаменти и други медицински продукти. Със здравната застраховка се обезпечава увредата на пациента (причиняването на инвалидност или смърт), която е настъпила в следствие на лекарска грешка. Здравната застраховка е задължителна за всички горепосочени лица.
Границите на застрахователната премия се определят с декрет на Държавния съвет.
Увредата на пациента се установява от Регионалната комисия чрез изискването на документи, експертизи и разследване на здравното заведение и лекаря. Регионалните комисии се управляват от Национална комисия за медицинските инциденти.
Правото на обезщетение за увреда се погасява с изтичането на 10 години от момента на нейното настъпване
| 
