Предай се на бога с любов

Ето, Аз ще направя нещо ново; сега ще се появи; няма ли да внимавате в него? Да! Ще направя път в пустинята и реки в безводната земя (Исая 43:19).

Бог с радост превръща нашата пустиня в плодородна земя. Той има план да напоява нашите безводни места. Той знае Своя план, но ние не.

Тези, които се обръщат назад, казват: "Утре ще бъде като днес, защото днес беше като вчера." Това не е начинът, по който Бог гледа на нещата. Той разбира, че нашата естествена природа се бори със страховете си и ни насърчава с думите: Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда (Еремия 29:11).

Обърнете внимание, че Бог не ни очертава Своя план, нито ни казва: "Вие ще познаете плана." Той само ни уверява, че знае Своя план и Той е добър.

Разбира се, ние бихме искали да чуем подробностите. Бихме искали да знаем кога, къде, как и с кого. На мен ми се струва, че Той дори да ни беше казал подробностите на всички тези въпроси, ние пак щяхме да попитаме - "Ама защо?" И така Той не ни дава никакви подробности и ни оставя възможността да Му се доверим.

Ние се чувстваме неудачници, когато се опитваме да разберем всички тези подробности. Не можем да го сторим. Нямаме нужната информация.

Дори и когато си въобразим, че сме отгатнали Божия план, Бог никога не прави това, което очакваме. Всъщност Той прави много повече. А на Този, Който според действащата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или-мислим Ефесяни 3:20, дръзни да повярваш когато не виждаш и не разбираш. Вземи, решение да се довериш на Бога вместо да пребъдваш в собствените си страхове. Това е мощната сила, която разделя вярващите от невярващите. Пълното знание не изисква вяра. Бог ни предизвиква просто да повярваме в Него и в Словото Му.

Моят съпруг Джон винаги споменава следната истина: "Само един човек може да те отдели от Божията воля - и този човек си ти самият." Няма мъж, жена, служител, служение, родител или брачен партньор, приятел, който може да стори това. Само ти можеш. Когато поставиш себе си в съгласие с Божията воля и план за своя живот, мнението на мъже, жени, организации и демони вече нямат никакво значение. Няма значение колко пъти тези около теб са се показвали неверни. Няма значение колко пъти ти си се показвала невярна. Бог обаче винаги е бил верен.

Ако Бог е откъм теб, кой ще бъде против теб? ^Римляни 8:31). Божията цел ще надделее - освен ако, разбира се, ти избереш да не повярваш.

Ако никой друг не може да те отдели от Божията воля, тогава също толкова сигурно е, че ти си единствената, която можеш да влезеш в Неговата воля. Това е решение, което ти вземаш сама.
ИЗБОРЪТ Е ТВОЙ

Най-впечатляващото в Исая 52 е, че свободата на тази жена зависеше напълно от това тя самата да предприеме някакви действия, а не Бог.

Именно нейният отклик на Божия призив щеше да предопредели по-нататъшната й съдба. Бог вече й бе дал всичко, от което тя се нуждаеше, за да достигне свободата си, но тя трябваше да действа съобразно посланието. То трябваше да бъде примесено с вяра. Сега пред нея стоеше изборът - да повярва или да остане вързана.

Често ние правим другите отговорни. Искаме от тях да ни помогнат. Обръщаме се към семейството, приятелите, други служения с мисълта, че ако достатъчно се доближим до тях, това ще ни направи свободни. Но обикновено колкото повече се приближаваме, толкова повече недостатъци виждаме. И тогава осъзнаваме, че те също са само едни обикновени хора и се нуждаят да уповават на Бога. Тяхната слава се сгромолясва от пиедестала, на който никога не е трябвало да ги поставяме. Техните страхове често са внасяли разочарование в нас.

Бог допуска това с определена цел. Той иска да погледнем на посланието, а не на посланика. Бог иска да приеме цялата слава за това, което прави в живота ни. На нас ни е дадена привилегията да бъдем съработници с Него. Той учи ръцете ни да воюват и пръстите ни да се бият (Псалм 144:1).

Когато решим в сърцата си да следваме Бога и всичко, което Той е определил, целият ад трепери. Точно тогава дяволът ни напада с дух на обезкуражения В своите постоянни опити да ни срази, той не спира да ни посочва нашите неуспехи и страхове. Обезсърчени, често приемаме съпротивата на дявола като отказ на Бога да ни помогне.

Бог не ни отказва, Той ни чака. Вземи решение още сега да не търпиш това бреме на робство. Не се примирявай да живееш с по-малко от това, което Исус е приготвил за теб. Ти ще царуваш един ден заедно с Него. избери Неговия живот.

Почувствах вътрешен подтик да завърша тази глава с кратък откъс на насърчение, взет от моя дневник. Тези думи бяха предназначени конкретно за мен, но също така давам и стиховете, които потвърждават това слово, за да можеш да видиш как те се отнасят до теб. Бог никога не противоречи на Словото Си. Тези думи ми бяха дадени в молитва. Нека те ти донесат надежда.

Откъс от дневник Знам, че се чувстваш празна и изсушена, дете Мое, и тази празнота е от Мен. Премахвам всяка останка от миналото, но не преминавай към душевното. Остани в Духа. Избликни, изворче. Призови този извор. Помоли Ме за дъжд. Потърси Моето освежаване. Ти си на прага и си в нужда от Моята сила, която да те пренесе оттатък. Покланяй Ми се и Ме хвали. Нека твоят ум да мълчи. Това ще бъде твоята сила и освежаване.

Не си прави планове и прогнози, но знай, че ще накарам тези, които са се надигнали против теб, да се засрамят и смутят. Само не се бой, нито позволявай на ужаса да се вмъкне в теб както преди, но се облечи с любов и хвала. Пази това, което чуеш и изречеш, защото врагът желае да посее плява на неразбирателство. Бъди пестелива на думи, защото имаш малко да кажеш, докато не изпълня устата ти, но скоро ще се разтвориш като обилни потоци.

Преди да продължиш, смело изречи тази молитва: Днес вземам решение да се боя и да Те почитам, Боже, над всички свои минали провали и страхове и над всичко, което се стреми да ме обезсърчи и да ме отклони.

Стихове, които се отнасят до този откъс от дневник: Числа 21:17; Псалми 35:4, 138:2, 141:3; Исая 52:9; Еремия 1:17-19; Матей 13:36-43; Йоан 4:13-14; 1 Йоан 4:18.

Не отдавна толкова са се примирили с робството и насилието, че това се е превърнало в техен начин на живот.

4 - ВРЕМЕ Е ДА ВЪСТАНЕМ

Обърнете внимание, там не се казва: "Когато Бог сметне, че вече не можеш да търпиш, Той ще свали връзките от теб." Нито пък пише: "Когато Бог види, че си пострадала достатъчно, Той ще снеме хомота от врата ти." Всъщност в този стих никъде не се говори за Бога, но затова пък намираме думи, касаещи конкретно лице.

Казано иначе, това може да звучи и така: "Когато търпението ти се изчерпи, ти ще строшиш ярема от врата си. Когато спреш да обвиняваш другите около теб; когато спреш да се само съжаляваш; когато спреш да търсиш човек или организация, които да ти помогнат; когато спреш да се оглеждаш назад; когато спреш да виниш Бога; когато най-сетне се отчаяш от ограниченията на своя ярем; когато всичко това най-после те влудее; тогава ще се освободиш." Този стих от Библията ни разказва историята за Яков и Исав, двама синове на Исак. Исав бе най-големият син и негово беше правото да приеме специално благословение от баща си. И все пак Яков отне благословението на своя брат. Без да подозира, Исаак предаде всяко добро благословение на Яков и го постави като господар над брат му.

Когато Исав научи за това, той плака, умолявайки Исаак за слово на благословение. Единственото благословение, което Исаак можеше да даде на Исав, бе: но когато въстанеш, ще строшиш ярема му от врата си" (Битие 27:40).

Важно е да отбележим, че Бог не отне благословението от Исав без причина. Исав се отказа от това право в полза на Яков няколко години по-рано, когато веднъж се бе върнал от лов, измъчен и прегладнял. Той помоли Яков за паница леща. Виждайки, че Исаф бе уязвим, Яков поиска неговото първородство в замяна. Исав отвърна: "Виж, аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?" И го предаде на Яков, заклевайки се. Така Исав презря своето първородство (Битие 25:29-34).

В друг превод на Библията се казва, че Исав счете своето първородство за маловажно. Той не почете взаимоотношението на завет, което бе наследил като потомък на Авраам. Той го пренебрегна и го проигра. Продаде своето духовно наследство за временно удобство в естествения свят.

Исав представлява естественото благоразположение, сила, талант и способност. Той бе първородният. Той представлява всичко, което човек може да постигне посредством своите естествени способности. С него бяха плътските мишци (2 Летописи 32:8). Яков обичаше да яде от лова на Исав.

Исаак обичаше Исав, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Яков (Битие 25:28).

Яков, от друга страна, не притежаваше физически умения, които да го направят скъп за Исаак, но пък бе обичан от Ревека. Яков беше тих човек и живееше в шатрите. Той беше по-близък с майка си; може би защото знаеше, че баща му предпочита Исав. Сигурна съм, че тя го е насърчавала и му е казвала това, което Бог й е разкривал, когато е била още бременна - по-големият ще слугува на по-малкия (Битие 25:23). Яков представлява по-слабият. Бог не възнаграждава и не въздига както това правят човеците. Въпреки че Яков бе с по-малко сила и способности, в него лежеше скрита силата да стане Божи принц. Яков надмогна своята слабост и му бе дадено ново име - Израел, което означава "Божи принц" (Битие 32:28).

Някои от нас са били побеждавани от обстоятелствата, които ни заобикалят. Това се е случвало, защото не сме приемали на сериозно завета, който имаме, и властта, която произтича за нас от него. Когато се отнасяме небрежно към завета, рискуваме да се лишим от неговата защита и облаги.

Това важи за всяко взаимоотношение, което е изградено на базата на завета - брак, семейство или лидерство. Когато не употребяваме своята власт, някой друг ще ни я отнеме и ще я употреби против нас. Цялата власт произтича от Бога и е делегирана (Лука 9:1). Ето защо, за да имаш власт, ти трябва да си под нечия власт.

Исав излезе извън властта, защитата и благословението на своя баща. Благословението за Яков стана проклятие за Исав. Той се оказа под властта на своя брат.

Божията власт присъства в живота ни, независимо дали я употребяваме или не. Бог ни е дал властта, която името Исус притежава. За нас е едновременно привилегия и чест да споделим Неговото име и царството, което то представлява. Но ако не заемем мястото си и ако не предпочетем вечното вместо временното и естественото, ние оставяме отворена вратата за някой друг да влезе и да заграби тази власт. Нашата дадена ни от Бога власт в този случай е употребена против нас, а не за нас.

Библията казва, че Исус отне всяка власт на Сатана. Той му отне ключовете и цялото му оръжие (Лука 11:22; Откровение 1:18). Ето защо единствената власт, която Сатана притежава, е това, което ни отнеме с измама. Единственото оръжие, с което той може да разполага, е това, което ние оставим настрана.

Той идва при нас с думите: "Ти не можеш да употребиш това оръжие. Ти не си достатъчно чист и свят." И ни припомня нашите минали грешки.

Той ни сплашва като измерва нашата стойност с нашето минало. Ако ние оценяваме себе си според тези стандарти, разбираме, че сме слаби и ни липсва праведност. И така ние слушаме и вярваме на лъжите на Сатана. И тогава оставяме оръжията, с които разполагаме.

Но нашият завет не се основава на способностите или праведността ни. Заветът ни с Бога е завет на благодат, построен върху обещания за по-добро (Евреи 8:6). Важно е да гледаме на този завет по такъв начин. Никога да не отслабваме във вярата си. Трябва достатъчно да се боим и да почитаме Бога, за да не се продаваме за временна утеха в естествения свят.
НЕ СПИРАЙ, СТАНИ ЛУД

След като измина една година от нашата сватба, Джон напусна добре платения си пост на инженер и се премести да работи в местната църква като служител. Заплатата му спадна наполовина от това, което беше преди. Тогава се сбогувах с мечтата си да имаме някога свой собствен дом.

Като семейство решихме да се откажем от своята финансова независимост и да следваме неотменно Божия призив в живота си. Едва бяхме решили това в сърцето си и нашите финанси претърпяха атаки от всички посоки. Една сутрин като отидох при автомобила си, открих, че стъклото откъм мястото на шофьора бе натрошено на парченца. Нямаше никаква очевидна причина за това счупване, така че трябваше да обвиним жестоката жега в Тексас. Колата не бе в състояние да се кара, а и нямахме пари да оправим повредата.

Започнах да работя, за да помогна, но атаките сякаш източваха всичко. Вече не мечтаех за нова къща. Сега се притеснявах дали ще имам достатъчно пари да си купя бензин и храна до следващата заплата.

Джон и аз продължавахме да бъдем верни в даването на десятък и все пак ни се струваше, че бивахме ограбвани от всяка посока. Веднъж бяхме на служба, където хората свидетелстваха за Божията вярност да благославя техните финанси. Помислих си: Въобще не ми е сега до благословения. Само искам нуждите ми да бъдат снабдени. След службата и двамата бяхме толкова обезсърчени, че като седнахме в колата на Джон, се разплакахме. Обещахме си да не споменаваме на никого за финансовите ни проблеми. Ако Бог не се погрижеше за нас, щяхме да продължим да живеем и без тази помощ.

На следващия ден, докато си бях у дома за обед, прочетох всички стихове, които се отнасяха за пари и снабдяване на нуждите. Объркана, тропнах с крак и казах на глас: "Господи, Ти си казал, че ще снабдиш всяка моя нужда. Е, нуждите ми не са снабдени." Той ми отвърна: "Не Аз съм застанал между теб и твоите финанси." Бях озадачена. Знаех, че правехме всичко, което трябва, за да спазваме завета си с Бога. Бяхме изповядали, повярвали, давахме дарения и десятък. Единственото нещо, което не бяхме правели, бе да получаваме. А сега Бог ми казваше, че не Той спира финансите ми. И кой беше тогава? Направо полудях. Точно там в кухнята ми аз изкрещях: "Писано е, че Бог ще снабди всяка моя нужда според богатството Си в слава. Това са моите нужди. Сатана, заповядвам ти да вдигнеш ръцете си от нашите пари. Ние няма да отстъпим от призванието на Бога в живота ни. Нека Словото Божие да бъде истинно, както и да изглежда това отстрани." Почувствах, че реално става нещо вътре в мен. Бях развълнувана и изпълнена с надежда, независимо че единственото нещо, което правех, бе да си стоя в кухнята и да викам. Обадих се на Джон в църквата и му казах: "Скъпи, случи се нещо. Проблемът не е в Бог. Проблемът е в Сатана!" Джон толкова се развълнува. Бог му бе показал същата истина, когато той обядваше. И двамата бяхме изпълнени с щастие. Бяхме богати с вяра.

Вечерта след служба едно семейство, което идваше на църква, ни извика настрани. Те ни споделиха, че Бог ги е водил да ни дадат малко пари.

След това ни подадоха един плик и си тръгнаха. Когато се прибрахме у дома, много се изненадахме да видим, че вътре имаше достатъчно пари да си поправим колата, както и да купим бензин и храна.

Някои от вас имат нужда да изкрещят в кухнята! Вие сте се примирили с робството и насилието толкова отдавна, че то се е превърнало в начин на живот. Не позволявайте на плахостта и миналите провали да ви потискат! Той ви насърчава да продължите нататък.

Когато момчетата ми проходиха за първи път, с радост рискуваха да изминат краткото разстояние от канапето до масата. Те продължаваха да вървят и по-на-татък, ако им ръкопляскахме и ги подтиквахме с възгласи. После спираха и крещяха, за да привлекат вниманието на всички, и тогава правеха още няколко стъпки и си пляскаха сами.

Но един ден осъзнаха, че хората ходят не за да правят някакво шоу, а защото това беше една много сериозна дейност. И оттогава на тях вече не им се струваше много забавно да ходят. Трябваше да положат доста усилия, за да не забавят крачките си. Неведнъж се сгромолясваха върху своите памперси и пищяха някой да ги вдигне и да ги повози на конче.

Често се отдалечавах от тях и ги насърчавах с думите: "Хайде, можеш да го направиш." Знаеха, че могат, но за тях бе по-лесно да не го правят.

Искаха някой да ги носи.

Сега не мога да ги спра. Ходенето за тях вече не е проблем. Те тичат навсякъде! Дори правят някои опасни изпълнения върху ролери, което ме изпълва със страх и ужас. Те вече са открили радостта от независимото придвижване. Когато им омръзваше да чакат някой да ги вдигне, те ставаха, тръгваха и след това се затичваха.

Не стой седнала на пода и не чакай някой да те вдигне. Ако се размърдаш, Бог ще те призове не само да ходиш, но и да бягаш - свободна и отвързана. Не е необходимо да чакаш до следващата църковна конференция, за да се освободиш. Не е необходимо и да схванеш всичко с разума си. Просто полудей и се освободи! Позволи на вярата в Бога да отвори очите ти, за да видиш това, което е било укрито от теб поради съмненията и отчаянието.

Откъс от дневник

Дете Мое, не бива да се криеш и да отстъпваш. С всичко, което разполагаш, трябва да продължиш да упорстваш и занапред. Не се отчайвай поради миналите неуспехи, защото върху теб идва нова благодат, чрез която ще се изправиш и ще победиш всяка пречка в живота си. Движи се с увереност и бързина, понеже времето на тази подготовка е наближило. Трябва да се научиш сега, защото няма да е така лесно по-късно. Не спирай да се радваш, защото това е твоята сила, и покори плътта си, докато тя започне да ти служи. Нова свобода и сила ще дойдат върху теб, когато това стане. Не се обезсърчавай, но бъди насърчена в Мен.

Стихове от Библията, които се отнасят до този откъс: 1 Царе 30:6; Неемия 8:10; Псалм 42:5; 73:28; Римляни 5:16-17; филипяни 3:13; Яков 4:8.

Бог търси да вземе Невяста изсред Църквата Си, такава, която Го обича, понеже не може да живее без Него.

5 - ИСУС ЗА СЪПРУГА ЛИ ИДВА ИЛИ ЗА НЕВЯСТА?

Когато се сгодих за Джон, станах негова невяста. Бяхме влюбени до уши един в друг без някаква конкретна причина. Просто чувствахме, че сме направени един за друг. Бяхме сигурни, че Бог ни бе събрал. Брояхме дните и часовете, които ни разделяха, и с нетърпение очаквахме времето, когато ще се съберем. Когато бяхме заедно нищо друго нямаше значение. Всякакви неприятности и пречки сякаш се стопяваха.

Джон не ме помоли да се омъжа за него, понеже бях добра готвачка, велика майка, способна домакиня или финансово отговорна и добра помощничка. Не му бях доказала с нищо, че мога да бъда което и да е от тези неща. И той не изискваше да му го доказвам. Знаеше, че притежава сърцето ми и това бе всичко за него. Той ми предложи брак, защото ме обичаше и се чувстваше непълен без мен. Като че ли нямаше значение дали щях да му родя дете, да бъда добра домакиня, да водя сметките или да му помагам в служението. Той се ожени за мен поради една причина - другарство.

Бог създаде Ева от реброто на Адам поради същата причина. Адам се нуждаеше от някого, който да бъде като него. Бог приспа Адам и взе реброто му, от което направи Ева. След това я представи на Адам (Битие 2:21-23). Ева е била скрита в Адам през цялото време. Те отново станаха едно, но по един нов и различен начин - отделни и все пак едно цяло.

По същия начин Отец ни е приготвил да бъдем Невяста за Христос. Смъртта на Христос, втория Адам, породи Неговата Невяста - Църквата.

Христовото ребро бе прободено и кръв и вода потекоха, докато Той заспиваше смъртния Си сън. Сега ние, като Невяста, с нетърпение очакваме сватбената вечеря на Агнето, където ще Го видим лице в лице и ще се съединим заедно с Него завинаги.

Божията благодат е наистина удивителна, понеже Неговата милост е повече от нашето осъждение. Въпреки че заслужавахме смърт, Той ни изкупи, за да бъдем единствената Невяста и другарка на Неговия Син завинаги. Това ни поставя в качеството ни на Негови деца.

Той не ни изкупи, за да ни пороби. Той ни освободи, за да имаме свобода (Галатяни 5:3). Той не иска да работим за Него. Но Той ни изкупи, за да бъдем Негови съработници, рамо до рамо. Не можем да направим нищо ценно за вечността отделени от Него. И е толкова глупаво да смятаме, че можем да направим каквото и да било за Него. Можем да сторим нещо приемливо и даващо живот само когато сме с Него, чрез Неговата сила, Неговия живот и Неговия Дух.

Жертвата на Авел бе приета, защото той последва модела, който Бог бе установил в Градината. Трябваше да бъде убито и принесено невинно животно, за да се прикриеше голотата и престъплението на човека.

Авел бе пастир на стадото. Бог даде тревата, зърното и водата, които хранеха стадото му. Авел само им беше настойник. На определеното време Авел отделяше първородното от агнетата, за да го принесе на Бога.

Неговият брат Кайн беше земеделец. Той засяваше, тореше, обработваше и прибираше реколтата, но когато Бог отхвърли неговата жертва, той се разгневи и завидя на брат си.

И Господ каза на Кайн: Защо си се разсърдил? И защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро, няма ли да бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи пред вратата и се стреми към теб; но ти трябва да го покориш (Битие 4:6-7).

Бог не отхвърли Кайн - Той отхвърли неговия принос. Кайн не можа да направи тази разлика. Той се почувства изолиран и отхвърлен. Бог забеляза това и го насърчи да направи правилното нещо, за да победи греха, който стоеше при вратата. Кайн имаше същата възможност като Авел да представи приемлива жертва, но не се вслуша в Божия съвет.

Най-вероятно Адам бе научил синовете си, че животинската жертва е приемливият начин да се направи принос на Бога. Иначе откъде Авел щеше да знае какво да стори? Може би приносът на животно изглеждаше доста обикновен за Кайн Може би той искаше да жертва нещо, което сам бе произвел. Каквато и да е причината, като че ли Кайн бе твърде зает да се труди за Бога, вместо да се труди заедно с Него.

По-лесно е да нападаме хората около нас, отколкото да си признаем, че сме направили нещата по свой собствен начин и със своите собствени сили. И така Кайн въстана и уби брата си, за когото смяташе, че е повече обичан от Бога. Кайн каза това на брат си Авел. И когато бяха на полето, Кайн стана против брат си Авел и го уби (Битие 4:8).

Когато работим за Бога вместо с Бога, ние изгубваме от погледа си Божия характер, природа и перспектива. Нашите мотиви се изопачават.

Възгордяваме се от личните си постижения (виж колко много труд съм положила), ставаме религиозни (като служим на Бога по своя си начин вместо по Неговия), ставаме легалисти (поддавайки се на ограниченията, поставени от хора) и осъдителни (критикувайки всичко, което е извън нашите разбирания). Скоро ние представяме делата на своите ръце и труда на плътта си пред Бога, за да приемем благословение. Но Той няма да благослови това.

Объркани, започваме да се караме със своите братя. Завистта настройва сърцата ни против тези, чийто труд е приемлив пред Бога. Изкушаваме се да повярваме, че заслужаваме повече, понеже полагаме повече усилия. Защо другите трябва да са благословените? Врагът иска да ни измами да повярваме, че те са отместили и присвоили благоразположението, което се полАгар на нас.

Божието благоразположение и приемане са на разположение на всички. Но ние можем да ги получим при Неговите условия, не при нашите. Бог ни дава праведност, която е родена от Духа и която нашият естествен ум не може да схване (Галатяни 5:5). Тя не може да бъде спечелена с дела; затова и не може да бъде задържана от тях. Тя е дар. Ние приемаме този дар поради Исусовата праведност и Божията любов.

Религията е себеправедна и носи ограничения. Тя ражда плод с много труд, докато Духът принася плод без усилие. За нещастие мнозина жени в Църквата са заети да бъдат "религиозни съпруги", докато Бог чака и търси да намери любяща Невяста. Вярвам, че Бог иска да спечели Невяста изсред Църквата Си - такава, която Го обича, защото не може да живее без Него.

За да обясним понятието невяста, нека да погледнем историята на Анна. Анна бе една от двете съпруги на Елкана. Тя е спомената първа, което показва, че той се е оженил първо за нея. Може би поради нейното безплодие Елкана е решил да си вземе втора съпруга, Фенина. Втората съпруга на Елкана му роди много деца, докато безплодието на Анна продължило с години. Анна била обичана много от съпруга си и все пак в сърцето й съществувал глад за повече. Това става очевидно, когато семейството отишло да се поклони пред Господа.

И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си фенина; на всичките й синове и на дъщерите й; а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше затворил утробата й. А съперницата й я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че Господ беше затворил утробата й. Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше (1 Царе 1:4-7).

Въпреки че Анна бе почетена с двоен дял от съпруга си, тя не можеше да се зарадва, защото бе измъчвана от своята съперница. Защо Бог допускаше това? Обърнете внимание, че Бог, не дяволът, бе затворил утробата на Анна. Защо? Вярвам, че Бог бе сторил това, за да предизвика глад за Бога в нея, глад много по-голям отколкото едно дете може да удовлетвори, глад, който само Той може да засити.

Анна обичаше съпруга си, но тя бе научила от това противопоставяне, че той не бе източникът на нейния живот. Бог бе това. Тя виждаше как фенина ражда синове на съпруга си. Името на Елкана бе потвърдено. Но Анна копнееше за повече. Без значение колко мило се отнасяше съпругът й към нея, той не можеше да запълни разяждащата я празнота в сърцето й.

Съкрушеността и смирението бяха вплетени в природата на Анна. Целият този копнеж, разочарование и страдание бяха сътворили утроба, която можеше да носи пророческо семе.

Вярвам, че Анна беше невяста. Понеже Бог бе източник на живот за нея, тя бе даваща, а не вземаща. Ето защо Анна бе обичана от своя съпруг повече от фенина, въпреки че наглед тя бе Далас много по-малко.

Година след година тя се молеше за син. В началото мотивът, с който се е молела, може би е бил: "Боже, дай ми син заради името на мъжа ми." След това молитвата може да е станала: "Боже, дари ме със син заради съперницата ми." Но когато най-накрая молитвата й се оформи като: "Боже, дай ми син и аз ще го дам на Теб", Бог удовлетвори желанието й.

Анна направи обрек като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му (1 Царе 1:11).

Анна бе призовала Божия живот да дойде в една празна и безплодна утроба. И това не просто бе естественият живот на дете, но на дете отделено за Бога и вдъхновено от Него. От отчаянието си тя освети и зачена детето Самуил. Той стана пророческият глас на Бога до един заблудил се и изгубен Израел.

И двете жени бяха омъжени за един и същ съпруг, но имаха много различни взаимоотношения, фенина бе религиозната съпруга, докато Анна бе влюбената невяста. Ето няколко черти, по които двете жени се различават: Анна Безплодна Обичана Съкрушена Благочестива Себеотречена Невяста фенина Плодна Използвана Горда Религиозна Търсеща своето Съпруга Анна бе безплодна и обичана, докато Фенина бе плодна и използвана. Анна бе съкрушена и търсеше Бога, а не просто някакви религиозни ритуали, фенина се гордееше със своите деца и се задоволяваше с религиозността. Тя презираше Анна, защото Анна бе обичана от Елкана, въпреки че не можеше да му роди деца. Анна се отказваше от радостта да отгледа свое собствено дете, защото искаше да го подари на Бога.

Фенина изглежда се интересуваше само от себе си и чувствата на другите нямаха значение за нея. Анна бе любовта на своя съпруг, докато фенина бе само негова съпруга.

След Самуил, Анна роди още пет деца, докато фенина престана да ражда (1 Царе 2:21). Тя вече бе изпълнила своето предназначение.

Като че ли природата и мотивите на Анна се различаваха значително от тези на фенина. Можем да доловим природата на Фенина в пророческата молитва на Анна при посвещаването на Самуил: Не продължавайте да говорите горделиво; да не излезе високомерие от устата ви; защото Господ е Бог на знание и от Него се претеглят делата.

Ситите се пазариха да получат хляб; а гладните престанаха да гладуват. Дори и не плодната роди седем, а многодетната изнемощя (1 Царе 2:3,5).

Фенина се утешаваше с децата, които бе родила. Тя бе сита, докато Анна гладуваше. Сега фенина гледаше как децата й биваха измествани от тези на Анна, възлюбената съпруга.

Вярвам, че тези две съпруги пророчески представят състоянието на Църквата. Има безплодни невести, искащи повече, и има сити съпруги, които остават безмълвни. Невестите обичат Бога и Бог ги обича. Те са в близки взаимоотношения с Него. Те са били съкрушени и смирени поради враговете си. Гонението е изработило свят характер на кротост в тях. Те няма да се възползват от славата, но ще я върнат цялата на Бога. Те не са забравили защо обичат - те са Неговата Невяста.
КАКЪВ Е ТВОЯТ АПЕТИТ?

Това, което видях Бог да прави в миналото, и това, което Го виждам да прави сега, е чудно в очите ми. Но аз гладувам да видя още, да вкуся, да докосна. Радвам се за това, което Христовото Тяло е преживяло, но копнея за повече.

Желанието за повече започна да се разбужда в сърцето ми, докато не почувствах, че съм бременна с него. Тогава Бог ме предизвика: "Ако искаш повече от това, което си видяла, ще трябва да станеш нещо повече, отколкото някога си била. Ще трябва да дадеш нещо повече, отколкото някога си давала." При всяко ново ниво в нашето ходене с Господа нараства и нивото на посвещение и отделяне.

Една сутрин, докато се молех за семейството ми, помолих Бог да увеличи техния глад за Него. Дълбоко в духа си чух отговора Му: "Ако твоите деца не са гладни, то е защото вече са сити." Точно както естественият глад ни спохожда, когато сме празни, и си отива, когато сме сити, така е и с глада за Духа. Затова аз ще чувствам глад само ако не съм вече сита. За да придобия този духовен глад, ще ми е нужно да постя относно всичко, което не е от Бога и се опитва да ме изпълни. За да ни стане по-ясно, нека още веднъж погледнем Анна.

Анна се отказа от своя двоен дял на храна и благоразположение и падна на колене пред Бога. Тя отказа да приеме утеха от благоразположението на човеци. Но копнееше за благоразположението на Бога. По нейно време да си безплодна беше укор. Когато съпругът й даде двоен дял от храната на религиозното пиршество, това означаваше за присъстващите: "Обичам тази жена. Въпреки че не ми е родила дете, тя има моето благоразположение." Но Анна бе дошла до мястото, където този двоен дял от любовта и благоразположението на нейния съпруг не й бе достатъчно. И така тя извика към Бога, със съзнанието, че единствено Той можеше да задоволи нуждата й.

Намирайки се посред религиозните ритуали и светските изкушения, за нас е важно да се отречем от тези краткотрайни удоволствия и да извикаме за още. Подобно на Анна трябва да се обърнем към Всесилния и да не спираме да викаме към Него, докато Той не удовлетвори копнежите ни. Трябва да лишим душите си от удобството на временното и да потърсим вечното.

Наситената душа се отвръща и от медена пита, а на гладната душа всичко горчиво е сладко (Притчи 27:7).

Този пример не ни говори просто за естествената храна. За тези, които копнеят за Бога, дори поправлението, идващо от Него, е освежително.

Ето защо безплодната може да запее: Весели се, не плодна, която не раждаш; запей с радост и възкликни, ти, която не си била в болките на раждане; защото повече са синовете на самотната, отколкото синовете на омъжената, казва Господ (Исая 54:1).

Бог ни призовава да се върнем към първата си любов. Там ще намерим сила и подкрепа да останем невяста.

Джон и аз имаме четири деца. Те всички са плод от нашата близост. Ние не ставахме интимни, за да имаме деца. Имаме деца вследствие от тази интимност. По подобен начин, Бог иска нашето духовно потомство да бъде следствие от нашата близост с Него. Не бива да следваме Исус, защото ще получим спасение, пари, служение и помазание или каквото и да е друго. Всичко това ще намерим, когато изгубим себе си в Него.

Преди около пет години, когато се приготвях да говоря на едно женско събиране, се молех със същата стара и набожна молитва: "Боже, моля Те да ме използваш да послужа на тези жени..." Бог ме прекъсна с един въпрос.

"Лиза, била ли си използвана някога от приятел? "Да", отвърнах колебливо аз.

"Хареса ли ти!" "Не. Почувствах се предадена." "Била ли си използвана от приятел ?" "Да", отвърнах аз.

"Хареса ли ти?" "Не. Почувствах се недооценена и омърсена." Тогава Бог ми отвърна: "Аз не използвам хората. Сатана прави това. Аз ги изцелявам, помазвам, преобразявам и ги привеждам в Моя образ, но не ги използвам. " Бях шокирана. Винаги съм била учена да се моля по този начин, но внезапно открих колко абсурдно е било да гледам на Бога като на използвач, който взема.

Бог ми каза, че се наскърбява, когато Неговите служители Му позволяват само ограничен достъп до някои области от тяхното служение и в същото време Му забраняват достъп до други области. И областите, в които най-често му отказваме достъп, са личният ни начин на живот.

Областите, които не предаваме на Бога, накрая се превръщат в място на нашето грехопадение. Често пъти съм чувала хората да казват: "Просто не разбирам как някой, който е бил така помазан да проповядва, може да стане алкохолик или да тормози семейството си, или да извърши прелюбодейство. Бог го бе употребил по такъв мощен начин. Как е възможно това да се случи?" Бог иска да премине през всяка област от нашия живот, не само през сферата на служенето ни. Ние сме тези, които възпираме Бога. Моля се Неговото помазание да се разпростре върху всяка област от моя живот и нито една да не бъде пропусната от Неговото присъствие.
ПОЗНАТА ОТ БОГА

Знаем.,, че ние всички имаме знание. Но знанието възгордява, а любовта назидава. Ако някой мисли, че знае нещо, то още не е познал, какво трябва да познава. Но ако някой люби Бога, той е познат от Него (1 Коринтяни 8:1-3).

Не големината на нашите знания произвежда живот. Животът се намира в знанието, което живеем. Кое е по-добре - да имаме знание за Бога или да бъдем познати от Него? Ти може да познаваш някого и пак да нямаш взаимоотношения с него. Изключително важно е да бъдем познати от Бога.

Когато Исус говореше в евангелията относно влизането в Божието царство и че то ще бъде забранено за някои, ето какво обяснение последва: " Махнете се от Мен, понеже не ви познавам." Те Го познаваха, но Той не ги познаваше. Колко е трагично да познаваш някого и да не отделиш време този човек да познае теб. Псалмистът извика: Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми (Псалм 139:23). Той искаше Бог да се задълбае и в най-дълбоките процепи на неговата душа, докато не бъде познат от Бога. В този процес ние сме преобразявани в светлината на Неговото Слово.

Чрез този процес можем да развием сърце, което е в състояние да обича Бог. Ние се преобразяваме от съпруги в невести. Копнейте да познаете, както сте били познати, за да обикнете така, както сте били обикнати.

Откъс от дневник

Обичам те. Искам да се радваш в това. Приеми свободно тази любов и поправлението, което е в ръката Ми. Не бягай от Мен, а към Мен, защото ти си присадена и не бива да скъсваш, нито да опъваш връзката ни, но просто върви редом с Мен. Тичай, когато Аз тичам. Почивай, когато Аз почивам. Изкачвай се, когато Аз се изкачвам, скачай, когато Аз скачам. Напред и нагоре се устреми към твоята съдба, която е да станеш като Мен. Тази съдба ще бъде подкрепена, когато си до Мен. Не се опитвай да сториш това със собствените си сили. Единственото, което ще стане, е да се върнеш при Мен разочарована. Защото работата, която Аз върша, я върша бързо и с успех, и тя дава много плодове и радост. Приеми и от двете, докато вървиш, защото няма да те оставя да се умориш, нито да свърши силата ти, но ще намериш освежаване в общите ни дела.

Пътищата ми не са тежки, но леки и спокойни, усъвършенствани в покорство и любов. И така седни при нозете Ми и Ме познай.

Стихове, които се отнасят до този откъс: Матей 11:29-30; Лука10:41-42; Римляни 8:29; 11:17-21; филипяни 2:12-13; Авакум 12:5-6.

Ако приемаш своето утвърждаване, одобрение, любов, достойнство, радост и сила от другаде, но не от Бога, Той ще ги разклати.

6 - РАЗКЛАТИ НИ, ЗА ДА НИ СЪБУДИШ
Когато Бог ни поклаща, за да ни събуди, често се оказваме сред непознати и враждебни обстоятелства. Бог ни събужда от съня на сигурното, като ни изтласква извън зоната на удобството. С този термин назовавам всичко, което ни е познато, очаквано и неизменно под наш контрол.

На нас ни е удобно, когато се случва това, което очакваме. Радваме се, че околните ни разбират и подкрепят. Предпочитаме да имаме сигурни доходи. Но когато се сдобием с цялото това удобство, лесно можем да бъдем приспани с лъжливо чувство на сигурност.

Бог е повече загрижен за нашето състояние, отколкото за нашето удобство. Понякога Той разклаща гнездото ни, за да направи удобните неща неудобни.

[Господ] Като орлица избутва полека орлетата от гнездото си, кръжи над пилетата си, разпростира крилата си, и ги вдига, за да ги подеме на крилата си (Второзаконие 32:11).

Ето как се учат да летят младите орлета. Те се раждат в много удобно и безопасно гнездо, което е застлано и изолирано с пух от майката. Всеки ден се донася прясна храна. Но идва денят, когато собственото им оцеляване е застрашено, ако продължат да живеят в това удобно гнездо. И така майката орлица прави гостоприемното и безопасно гнездо неудобно и опасно.

Орлицата сграбчва гнездото със своите нокти и започва да пляска с криле, като издухва всичкия удобен пух, който се е насъбрал вътре. Тя разкъсва това, което толкова внимателно е съградила. После взема всяко орленце и го поставя извън гнездото, духано от вятъра. Ето оттук младите орли се учат да летят. Ти не можеш да изпробваш крилете си, ако продължаваш да си седиш в гнездото.

Когато Бог започна сериозно да ме обучава да летя, се почувствах така, сякаш нямаше за какво да се уловя. Като че ли моят живот представляваше едно море от несигурност. Всяко нещо, което преди това бе сигурно, сега се намираше в преход или се тресеше. Понякога положението бе толкова крайно, че лежах в леглото и напрягах ума си да разбера защо цялото това разместване се случваше.

Нямахме пари. Хората бягаха от нас. Чувствах се самотна, изолирана, неразбрана и гонена. Молех се и виках към Бога за водителство, но само чувах въпросите ми да се връщат към мен без отговор. Не можех да намеря почивка.

Струваше ми се, че ужасно биех на очи, сякаш че ходех с огромна табела на главата си, която всеки освен мен можеше да забележи и прочете.

Нуждата ми бе толкова очевидна, че направо отблъскваше хората. Като че ли никой около нас не разбираше защо и през какво преминавахме.

Отдавна се бях изморила от опитите си да си обясня всичко и да искам съвет от Бога. Като че ли никой не можеше да ми помогне. Имаше причина за това. Не от хора трябваше да получа помощ. Бог искаше да намеря моите отговори в Него. Той произвеждаше глад и неспокойствие в мен.

Джон също преминаваше през подобно огнено изпитание. В началото се опитвахме да говорим на тази тема. Може би никога не трябваше да напускаме Далас Може би сега сме под атака на дявола! Скоро напълно се объркахме в мислите си.

Според Джон преминавахме през период на пречистване. Но аз се опитвах да проумея смисъла на всяка подробност.
БЕЗ КРАТКИ ПЪТИЩА

Една сутрин Джон се прибра у дома съвсем развълнуван от времето си прекарано в молитва. Бог му бе говорил. Поне имаше един човек в този дом, който можеше да чува от Бога, си помислих въодушевено и станах цялата слух.

Джон ми каза, че току-що бил в една пуста нива, където се молел, когато Бог му казал да се огледа. Джон забелязал една малка площ, осеяна с ниска трева, после до нея голямо петно от прашна земя и непосредствено до това петно - огромна площ от висока трева.

Бог казал на Джон, че късата трева представлявала помазанието, което той имал в живота си досега; прашната земя представлява пустинята, през която предстои да премине, а високата трева - помазанието, което очаквало Джон след като преминел пустинята.

Развълнувах се, защото си помислих, че сигурно вече сме към края на самотната пустиня. Джон попитал Бог сега в коя част се намирал с мисълта, че сигурно е в края на пустинята.

Но Бог ясно му отговорил: "Ти си в края на ниската трева".

Разочаровано попитах Джон: "Нима това са думи на изграждане? Да не би да се очаква от мен да съм щастлива да чуя, че нещата ще станат още по-зле преди да се оправят?" Искаше ми се да има по-пряк път.

Скоро мисълта за някакъв изход така ме погълна, че пропуснах да схвана смисъла на този процес. Така се бях втренчила в пустинята, че не разбирах, че именно пустинята ми даваше отговорите на моите молитви - Бог да сътвори чисто сърце и да отдели ценното от плявата.

Една вечер, докато се самосъжалявах безкрайно много, влезнах във ваната си и започнах да плача. Бях бременна в шестия месец с втория ни син. Ситуацията беше такава, че и Джон всеки момент можеше да си загуби работата. Чувствах се неразбрана и гонена. Вярвахме, че се покоряваме на Божията воля и се чудехме защо се случва всичко това.

В този момент Джон случайно се прибра вкъщи и завари своята напълняла бременна съпруга да ридае във ваната. Дори не бе нужно да ме пита за причината, поради която плачех. Когато ме погледна, аз просто му излях всеки мой страх, съмнение и безпокойство, което имах. "Защо, защо, защо?", го питах аз.

Джон ме попита тихо: "Лиза, какво бе молила Бог да направи в твоя живот? Ти за мебели и за дрехи ли се молеше?" В този момент ми се искаше да се бях молела за благословения вместо затова, през което преминавах.

Джон продължи да ме пита: "За какво се молеше?" "Помолих Бог да ме пречисти," смотолевих в отговор аз.

"Ами, точно това и получаваш", отвърна Джон и излезе.

Знаех, че Джон бе прав. Но не това ми се искаше да чуя точно в този момент. Искаше ми се да чуя от него нещо като: "Бедничката ми. Ти си бременна, а пък аз всеки момент ще изгубя работата си. Ела при мен да те утеша." Не ми се щеше да ми говори сякаш се намира в църква и ми изнася проповед. Нуждаех се от съчувствие.

"Боже, дори съпругът ми не ме разбира. Защо ме подлАгаш на преобразяване точно когато съм бременна?", оплаках Му се аз.

Той отвърна: "Защото сега е времето, когато се чувстваш най-уязвима." Той определено беше прав. Чувствах се изключително уязвима.

Треперех цялата. И това, от което се тресях, бе Той. Бог ще избере времето, когато ние се чувстваме слаби и несигурни, и ще го употреби за нашето благо.

Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж ще разтърся не само земята, но и небето." А това "още веднъж" означава премахването на ония неща, които се клатят, за да останат тези, които не се клатят (Евреи 12:26-27).

Чувствах се неудобно, защото преживявах Божието разтърсване във всеки аспект от живота си. Неговото разтърсване отстранява само това, което е временно, и оставя онова, което е от Неговото царство (ст. 28). Оттогава се научих да ценя този процес. Искам да споделя пет неща, които се постигат чрез това разтърсване.

1. То те събужда.

Когато децата ми са заспали дълбоко, често ми се налага да ги разтърся, за да ги извадя от дълбокия им сън. Бог върши същото със Своите деца - разтърсва ги, за да ги събуди. Разтърсването със сигурност не е най-приятният начин да бъдеш събуден от някого, но затова пък е най-успешен. Веднага ококорваме очи и приковаваме вниманието си към този, който ни е разбудил.

2. То прибира узрелия плод.

Живея във Флорида, където има изобилие от портокалови горички. Когато стане време да се берат узрелите цитрусови плодове, фермерите използват механизация, която включва механична ръка, която сграбчва стъблото на дървото и го разклаща. Узрелите плодове се събират върху опъната отдолу мрежа. Само онова, което е узряло, пада свободно. Божието разтърсване в живота ни също прибира това, което е узряло -и добро, и лошо. Ние виждаме резултата от семето, което е било посято по-рано.

3. То премахва това, което е мъртво.

Когато вятърът духа достатъчно силно, той разтърсва мъртвите листа от дърветата. Сухите клонки и вейки също биват разпилени от вятъра.

Само това, което е живо, остава на дървото и оцелява след бурята.

Когато Бог ни разтърсва, само нещата, които са от Неговото царство, ще останат непокътнати. Бог ни разтърсва, за да премахне мъртвите дела и безжизнените стави. Няма причина да се страхуваме от премахването на старото и мъртвото. Това е начинът, защото живият Бог знае, че мъртвите дела ни смазват и представляват огнена заплаха.

Всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е (1 Коринтяни 3:13).

4. То ни укрепва и основава.

Това, което издържи на разтърсването и остане след това, ще бъде по-близо до основата си.

Двамата със съпруга ми веднъж пътувахме с международен полет и трябваше да направим междинно кацане на остров Грам, където току-що се бе случило земетресение. По целия остров имаше разрушени хотели, понеже строителите си бяха спестили труда и средствата да изградят по-дълбоки основи и на твърда скала. Сградите се разместиха по време на земетресението и потънаха до мястото, където срещнаха по пътя си здрава скала.

Нашата основа трябва да бъде Исус Христос. Всичко, което се мъчим да построим и което не е изградено на основата Исус Христос, ще падне.

Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос... Този, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда (1 Коринтяни 3:11, 14).

Бог ни разтърсва, за да останат нещата, които не могат да се поклатят. Неговото разклащане премахва всяко нещо, което е излишно и което ни отделя или впримчва. Това ни дава възможността да строим отново върху правилната основа - Христос.

5. То обединява.

Представете си, че поставите в един буркан чаша червен пясък и чаша син пясък и след това го разклатите. Вече би било почти невъзможно да отделите синия от червения пясък.

Когато Бог разклаща Църквата, Той я обединява Ние се събуждаме, спираме дребните междуособици и осъзнаваме това, което е важно.

Когато преживяваме лично разтърсване от Бога ние се вплитаме все по-близо в Него. Връзките, произведени от страданието, се късат по-трудно от тези, произведени в благоприятни времена. В добрите времена често пропускаме Божието присъствие, защото сме заобиколени от много други, които декларират своята подкрепа и безкрайна вярност. Но когато дойдат времена на страдания, само Той остава верен, укрепявайки връзките на Неговата любов.

Едно предупреждение: когато Бог е разклатил някоя област от живота ти, не се опитвай сама да я възстановиш. Позволи Му да възстанови само онези неща които Той иска да изгради в живота ти. Не забравяй, Той е Този, Който извършва разклащането.

Той разклаща домовете ни, за да види върху какво са основани. Това разклащане ще изкара наяве всеки скрит идол в живота ни. Идол е нещо, на което предаваме силата си или от което черпим силата си.

Ако ти приемаш своето утвърждаване, любов, радост и достойнство от друго място, освен от Бога, Той ще го разклати. Господ не прави това, за да те обърка, а за да приемеш живот от Него. Той знае, че всичко друго ще те разочарова.

След всяко разклащане виждаме собственото си състояние по отношение на Божията истина. Виждаме себе си в светлината на Божия стандарт.

Когато се покорим на Божията истина, преживяваме свобода. Ние ще запазим свободата, ако станем отговорни. Не истината, която познаваме, а истината, която живеем, ще ни направи свободни. За да бъдем отговорни, трябва да бъдем покорни.

Не бихме дарили същата свобода на едно непокорно дете, каквато бихме дарили на отговорното и покорното. Непокорното дете би употребило свободата си, за да се разбунтува. То би объркало роптаенето със свободата. Бунтът не води към свобода. Той донася робство. Само чрез покорство можем да достигнем истинската свобода. Според както Святият Дух ти дава истината в сърцето ти, така я приемай и върви в нея.

Нека Божието Слово стане плът в живота ти.

Откъс от дневник

Поставил съм ръката Си върху теб. Същата ръка, от която идва помазанието, дава и изпитанието. Затова не се противи на Моята работа в теб.

Добро е да се обновяваш и укрепяваш, да се променяш и пречистваш. Ново нещо ще извърша в теб, нов пламък ще запаля. Приготвям съд за този пламък. Лампа за тази светлина, лампа, която не е с тъмно стъкло и не спира светлината. Ще ти дам почивка, Мое дете, затова не бой се; облегни се на Мен, докато пътуваме забързано към това ново място.

Стихове, отнасящи се до този откъс: Исая 41:13; 43:19; Матей 5:14-16; 11:28; 25:1-13; 2 Тимотей 2:21.

Твоят истински образ не е отражението, което виждаш в огледалото.