Предай се на бога с любов

Настъпи такова объркване в живота ни, че удвоих старанията си да поставя под контрол всичко, което беше под моя власт. Наумих си да напомням на Джон за всяко нещо, което трябваше да се свърши. Натяквах му за боклука, който си седеше в кухнята, когато се връщах от работа вкъщи. Мислех, че е изключително важно да остана отговорна, а това означаваше да се безпокоя за всичко. И тъй като Джон отказваше да правим това заедно, аз се безпокоях колкото за двама. Измъчвах се, защото измервах нашето бъдеще и финансова сигурност с моята скромна способност да печеля пари.

Понякога страховете ми придобиваха такива реални и крайни размери, че събуждах Джон от здравия му сън, за да го информирам, че нося несправедливо голям дял от бремето на безпокойството. "Ако поне приемеш да обърнеш малко внимание на тези неща, бих имала възможност да си почина", оплаквах се аз. Но той не от.стъпваше. Отново ми предлагаше да предам най-тежката част от своето бреме на Бога и да си легна да спя. Но аз не исках да ги давам на Бога, исках да ги дам на Джон! Написани на хартия тези разсъждения изглеждат абсурдни, но по онова време бяха доста логични. Моите въображаеми страхове бяха също толкова реални, колкото ако се бяха случили в действителност. Някои от вас може да ми се смеят, но други със сигурност виждат себе си в моето трескаво положение.

Да се безпокоиш означава да се дразниш, да се измъчваш, да се тормозиш. Аз преживявах всичките по-горе взети заедно. Бях измъчвана, затова на свой ред и аз измъчвах. Безпокойството е безверие на практика и то се подхранва от страха.

Постоянно бях измъчвана от страхове, докато в същото време безпокойството задушаваше Божието Слово в живота ми. Умът ми никога не си почиваше, но беше в постоянно объркване. -В мислите си се подлагах под бича на всяка въображаема криза.

Излишно е да се казва, че трябваше да мине доста време преди да позная каквато и да е почивка и мир. Напрежението беше моят постоянен другар, а оплакването и натякването - моя основна форма на общуване. Бях физически на предела на силите си, и все пак неспособна да си почина.

Дори в съня си се борех със страхове и безпокойства.

Помислих си, че може би трябва да поразпусна малко преди да си легна. Правех опити да постигна това, като си вземах душ или вана преди сън.

Във ваната се потапях цялата и оставях само върха на носа ми над повърхността, за да мога да дишам. Така не беше нужно нито да виждам, нито да чувам каквото и да е било, но дори и под водата не можеш да избягаш от това, което е в главата ти. Друг път се застоявах под душа, докато топлата вода свършеше напълно, но пак без резултат. Все още не можех да се отърва от вътрешните и външните прояви на товар, който ме смазваше.

Напрежението ме бе сграбчило за раменете и врата като строг преподавател. Намирах се в безнадеждно положение поради чувството, че съм отговорна за нещо, което нямах власт да променя. Моето бреме беше твърде тежко, защото не бях аз тази, която трябваше да го носи.

Една нощ, докато си стоях под душа, извиках към Бога вместо към Джон относно тежкия товар, който бях понесла на гърба си. Стенех и обяснявах колко смазана се чувствах, понеже не можех да споделя с Джон товара си. В края на краищата, ако той въобще не си спомняше за боклука, как можех да му поверя нещо по-важно? Лутах се ту напред, ту назад, оправдавайки се защо не мога да се откажа от контрол над нещата.щ

"Лиза, смяташ ли, че Джон е добър водач", ме попита Бог тихо.

"Не, не смятам - категорично отвърнах аз. - Нямам му доверие!" "Лиза, не е нужно да имаш доверие на Джон - отвърна Той. - Просто трябва да имаш доверие в Мен. Не смяташ, че Джон се справя много добре като глава на семейството, нали? Според теб ти можеш да се справиш по-добре. Напрежението и безпокойството, през което преминаваш, е товарът и бремето на това да си глава на семейството. За теб това е ярем, но за Джон това е мантия. Откажи се от всичко, Лиза." В този момент веднага ми просветна! Лидерството в нашия дом беше бреме за мен, защото това не бе място, което аз трябваше да заема. Но за Джон това нямаше да бъде бреме, защото Бог го бе помазал да бъде глава на дома. Осъзнах как съм се опитвала да заема лидерското място в нашия дом. Осъзнах колко критична съм била с всичките обвинения, които съм хвърляла по него. Аз бях съсипвала мъжа си вместо да го издигам и да вярвам в него. Той, на свой ред, ми бе предал поста си на власт и аз оплесках всичко.

Съкрушена спрях душа и сграбчих хавлията. Веднага отидох при Джон в спалнята ни. Разплаках се и се извиних за цялото натякване и омаловажаване и тържествено обещах: "Джон, ще застана зад теб и ще те подкрепям. Вярвам в теб." В този момент не бях сигурна в какво вярвам или подкрепям. Единствено знаех, че Джон се нуждаеше от тази подкрепа повече отколкото аз се нуждаех от всичките подробности за всяко обстоятелство. Разбрах, че в нашия дом всичко се бе объркало. Исках Бог да оправи целия този хаос. На свой ред Джон също се извини за това, че не ме водеше и че се бе отдръпнал от мен. Сключихме завет на любов, подкрепа и взаимно уважение.

През същата нощ осъзнах, че вече няма никаква надежда да видя моите желания и нужди изпълнени, но не ми пукаше. За първи път от няколко години насам успях да спя така, че наистина да си почина. Моят ярем на робството бе отхвърлен.
ЯРЕМ И МАНТИЯ

За да разберем какво всъщност се е случило, важно е да разберем значението на думата ярем. Яремът символизира потисничеството поради някаква тежка отговорност, като например дълг или грях. Тази дума представя някакво много тежко бреме, от което не можеш да избягаш и което те контролира. Този, върху когото е яремът, няма власт над него. Яремът му е господар. Той символизира робство и прислугване. фразата "да счупя хомота" или ярема означава да си осигуря свободата.

Ние сме под робството на ярема всеки път, когато понесем нещо, което Бог не ни е дал да носим. И това не се отнася само до взаимоотношенията в брака. Често докато проповядвам мога да разпозная кога един човек е под някакво потисничество или се намира под властта на страха. Освен разпознаването на външните белези, мога също да усетя силата и напрежението на този ярем върху раменете на поробения. В духа мога да видя кога човек е превит на две изпод товара, който е понесъл. И така човекът се бори и се измъчва в схватката с ярема, но накрая яремът винаги излиза победител. Яремът не е даден на човека да го носи. Този принцип важи не само за браковете, но касае всяко нещо, което сме понесли, без да ни е дадено да го носим.

От друга страна, мантията представлява защита, топлина, покривало и положение. Тя е скроена така, че да не създава никакви ограничения; наметало без ръкави, което се носи над останалите одежди. То е достатъчно голямо, за да скрие нещата, които носим в неговите гънки. Нощем то е било употребявано като завивка за сън.

Орнаментите по наметалото са представяли социалното положение и пост. Мантията на Самуил е била изработена от майка му като по-малко копие на свещеническо наметало. Наметалото на Йосиф е съчетавало много цветове, като така е привличало внимание върху него и го е издигало над братята му. Исая и Йоан Кръстителят са носели мантии от животинска кожа, обозначаващи тяхното уникално пророческо призвание.

Мантията покрива нашата голота, скрива недостатъците ни, донася провизии и заявява нашето положение и власт пред останалите около нас.

Аз бях поставена под ярем, а на Джон му беше свалена мантията. Не е чудно, че се оказахме в такава ужасна бъркотия! Когато се покорих на Божия установен ред относно домакинството, моят хомот се счупи, а Джон бе облечен в Божията мантия на лидер. И аз също бях покрита, понеже мантията се разгъна и ме покри, като постави мен и семейството на Джон под негова защита. Когато се покоряваме правилно на Христос, ние биваме покрити и загърнати във всичко, което Неговата мантия представлява.

Този принцип се отнася до всеки - жена или мъж, семеен или не семеен Христос е твоят свещеник, защитник и снабдител на всяка нужда.

Осмели се да Му се довериш и да се покориш на структурата на властта, която Той е установил. Той е нашият Съпруг и Застъпник пред Отца.

Да мразиш нещата да са под контрол

В началото ми бе много трудно да се откажа от контрола. Но всичките събития през тази последна година ме накараха да осъзная, че всъщност никога не съм контролирала истински нещата - по-скоро се борех срещу Божия контрол.

Като се вгледах в бъркотията, която бях причинила, разбрах, че повече не можех да се доверявам на себе си. Беше време да отстъпя и да дам място на Божията мъдрост. Беше време да се съгради отново това, което бе съборено.

Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце (Притчи 14:1).

Чрез моите глупави опити да си построя сигурност със своите собствени ръце, аз неумишлено съм я съборила. Бях съсипала Божията подредба.

Ако Господ не съгради дома, напразен е трудът ти (Псалм 127:1). Стана крещящо очевидно, че всичкото ми безпокойство и напрежение са се оказали разрушителни както за брака, така и за здравето ми.

Често когато сме объркани от напредването на Божиите дела в живота ни или в живота на тези около нас, ние се опитваме да помогнем да се излезе от ситуацията. Но вместо да съградим, в крайна сметка събаряме стените на Божията защита върху нашите взаимоотношения. И това събаряне се причинява от разрушителното гюле на критикуването, омаловажаването, натякването и оплакването.

В отчаяния си опит да задържа всичко в своята цялост, единствено виждах как то се изплъзваше от ръцете ми. Сграбчвах с ръце и стисках здраво, но ръцете ми оставаха празни, когато ги отварях, за да видя какво има в тях. Много съм благодарна, че Бог изобличи моята глупост преди да беше станало много късно.

Толкова често се страхуваме да се доверим на Бога да построи нашия дом. И така ние вземаме своите собствени планове и започваме да строим. И когато се натъкнем на неподвижни стени, неправилни основи и съсипани източници, викаме за помощ! Може би ти се намираш в точно такова място. Бог те чака. Той ще излезе от сянката, откъдето те е гледал търпеливо да реализираш трескаво своите планове. Ние имаме милостивото Му уверение, че Неговият план е най-добър. Неговият план включва удовлетворяването не само на нашите нужди, но дори и на нашите най-дълбоки и неизречени желания.

Когато престанах да се чувствам отговорна в това да променям Джон, тогава се почувствах свободна същата тази енергия да я впрегна в любов към него. Можех отново да му се радвам. Бях толкова благодарна за Божията милост, че побързах да простя всичко, което намирах за недостатък у Джон. Започнах да търся доброто, а не лошото. Въпреки че никое от външните обстоятелства не се промени, напрежението си бе отишло. Продължих да работя на пълен работен ден, но сега всичко беше различно. Не гледах на себе си като на източник, а на Джон като на проблем. Познах, че Бог беше нашият източник и Той беше нашият отговор.

Джон също стана различен. Той бе по-улегнал и доволен. Вече не чувстваше, че трябва да заслужи уважението ми, понеже аз уважавах поста, който Бог му бе отредил в нашия дом. На свой ред той бе много по внимателен. Не беше нещо необичайно за Джон да поразчисти къщата и да сготви вечеря, когато се върна от работа вечер. Той дори купи чинии и съдомиялна машина със сушилния, за да ме изненада.
НОВ ЧОВЕК

Наблюдавах как съпругът ми се превръщаше от момче в мъж на Духа. В него имаше нова дързост, решителност и власт в живота му. Бог отговори на всяка една от молитвите ми и дори надмина очакванията ми. Уважавам съпруга си като Божи човек и не защото това е Божията заповед, а защото вярвам с цялото си сърце, че той е Божи човек. Аз лично преживях повече мир, власт, защита и помазание върху живота си, откакто се отказах от контрол и хвърлих на земята моя ярем. Джон е моят най-добър приятел. Той е мой другар и Божие благословение.

Там, където едно време цареше повсеместно объркване, сега господаруваха вярата, мирът и любовта. Всъщност бяхме доволни. Ние се радвахме един на друг както и на скъпоценния син, с който Бог ни бе дарил. Точно в тази атмосфера дойде и Божието повишение на Джон. Този път нямаше кавги и караници. Когато Божията врата се отвори, това беше ясно и очевидно. И двамата се удивихме колко бързо Бог постави всичко на мястото си. Сега Бог можеше да ни се довери, защото и двамата живеехме в съгласие. Двамата бяхме едно.

Може би някои от вас са се молили за съпрузите си да се променят. Оставете това бреме за вашия Творец-Създател. Това е твърде тежко бреме за вас да го носите.

Важно е да запомним, че ние сме Божие семейство. Той е наш Баща, а ние сме Негови деца. Преди въобще да се появи Църквата във вида, в който я познаваме сега, съществуваше семейството. Божият план за нашите семейства е по-добър от нашите собствени планове - Той ни дава защита, мир, удоволствие и снабдява нуждите ни. Неговият план е добър, защото Той е добър Бог.

Ние ставаме свидетели на едно възстановяване в мъжете. Бог обръща техните сърца отново към Себе Си. Понеже Бог е Отец, Той им напомня за тяхната роля на съпрузи и бащи. Когато Бог тръгне, Той иска мъжете да Го последват. Той иска от тях да бъдат силни.

Твърде дълго жените са били обвинявани за слабостта на мъжете. Религиозната философия гласеше следното: ако жените се отдръпнат и се снижат, мъжете ще станат силни. Истината е, че слабите жени не правят мъжете по-силни. Бог прави мъжете да бъдат силни. Бог също прави и жените да бъдат силни. Бог никога не е имал предвид жените да възстановяват мъжете. Той е Този, Който ще ги възстанови. Важно е да застанем в такова положение, че да можем да приемем благословението на този процес.

Бог приготвя и изпраща мъжете да водят своите домове в качеството си на свещеници, а не на господари. Те няма да са идеалните свещеници.

Те ще допускат грешки. Но готови ли сме да ги последваме? Бог приготвя свещеничество, което да въдвори ред в дома Му. Той ги помазва със сърца, посветени на Него. Това показание ще даде на мъжете сърца за техните семейства.

Това е отговорът на нашите молитви, но готови ли сме ние? Най-вероятно Бог няма да направи това по начина, по който ние очакваме или за който се молим. Поради някаква причина това може да ни се стори неудобно и непознато. Но в крайна сметка, то ще ни донесе освежаване и обновление. Бог ще се разкрие като Цар и ще приеме цялата слава. Неговият план ще вложи в сърцата ни желание.
ЦАРСТВО В ПРЕХОД

Ние виждаме пример за един такъв преход в историята на народа на Израел. Бог бе помазал Давид да бъде цар на мястото на Саул. Саул се бе отклонил от водителството на Господа и Той го бе отхвърлил. Бог замени Саул с Давид, човек по Неговото сърце.

Давид се бе свързал с дома на Саул чрез брака си с Михала, Сауловата дъщеря. Давид бе спечелил ръката й, като бе победил в битка великана Голиат. Михала скоро щеше да превъплъти конфликта между царството на Саул и царството на Давид.

През царуването на Саул, ковчегът на завета не бе върнат в Божия храм, но когато Давид стана цар, той го върна обратно в Ерусалим. В своята радост от завръщането на ковчега, Давид се бе самозабравил. Поразен от Божията милост и доброта, той свали дрехата си и затанцува пред Господа и целия Израил.

Но не всеки споделяше радостта на Давид. Михала наблюдаваше от горния прозорец този изблик на поклонение.

А когато Господният ковчег влизаше в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца и като видя, че цар Давид скачаше и танцуваше пред Господа, го презря в сърцето си (2 Царе 6:16).

Михала не бе готова да приеме такава свобода. Тя не можа да схване, че Бог бе Този, Който бе отмахнал баща й и бе поставил нейния съпруг на трона. Искаше да се придържа към старите порядки на бащиния си дом. В края на краищата, тя бе царски потомък, дете на първия цар в Израел. Загърната в гордост, презря Давид, а после го унижи пред старейшините му.

А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да го посрещне и каза: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек! (2 Царе 6:20).

Въпреки че той й бе съпруг и цар, тя не го почете. Може би бе презряла свободата му, защото самата тя се чувстваше вързана.

Както най-често става, и Давид намираше най-голяма съпротива в собствения си дом. Михала се бе надявала, че неговата любов към нея щеше да й позволи да го контролира. Но любовта на Давид към Бога надхвърляше всяко желание да придобие почит и положение в дома си и в царството си.

А Давид отговори на Михала: Пред Господа, Който предпочете мен пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господния народ, над Израел - да! - пред Господа танцувах. И ще се унижа още повече и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говориш, от тях ще бъда почитан. Затова Михала, Сауловата дъщеря, остана бездетна до деня на смъртта си (2 Царе 6:21-23).

Планът на Михала имаше обратни последици. Тя злоупотреби със своето положение, когато се опита да се възползва от любовта на Давид към нея. Тя не само изгуби любовта и благословението на своя съпруг, но и шанса някога да има деца. Остана безплодна до края на живота си. Бе изгубила сърцето на човека, когото се опита да манипулира.

Давид обаче се отрече от почитта от хора и от любовта на съпругата си, за да отдаде почит и слава на Бога.

Тази трагедия ни дава един много важен урок. Не бива да се отнасяме презрително към водачите, които Бог е довел в живота ни. Не бива да им се присмиваме (на лидерите), когато те дойдат да ни благословят по начин, с който не сме свикнали. Те може да не се покланят или да ни водят по начина, по който смятаме, че трябва да става това. Запомнете, когато Бог поеме контрол над някой лидер, то е за доброто и благото на всички, които се намират под грижата му.

Този принцип не се свежда само до брака; той представя властта на Христос и Неговата Църква. Той символизира прехода от старото към новото, от контролирането към освобождаването. Изборът е наш. Ще изберем ли да се насладим на обновлението или ще си останем огорчени и безплодни в нашите присмивания?
ДА ГО ПРИЛОЖИМ В ДОМА

Нека да не свеждаме този принцип само до взаимоотношенията между мъжа и жената. Това се отнася до всяка област, където сме изправени пред избора да продължим да се държим за старото или да се впуснем към новото. Става въпрос за това да изоставим познатото и да се насочим към неочакваното.

Спомни си последната изминала година от своя живот. Би ли си казала, както аз сторих това, че ти си се преуморила страшно много. Изгаряш ли цялата от желание да запазиш контрол над области, които Бог никога не ти е давал да носиш на плещите си? Мразиш ли вече да държиш нещата под контрол? Помоли Бог да ти разкрие разликата между мантията и ярема. Не забравяй, че яремът те поставя под робство, като те прави отговорна за нещо, което не е твоя отговорност и не е под твой контрол. Мантията, от друга страна, те облича, когато действаш под властта и показанието на Бог, Който те е ръкоположил.

Бог ми яви този принцип в контекста на моя брак. Но той е приложим и в много други области. Всяка отговорност, която приемеш, която Бог не ти я дал, ще те зароби в ярема. Но когато Бог ти даде призвание, което да изпълниш, Неговата мантия на помазание ще ти помогне да го постигнеш.

Нека да се помолим заедно: Боже, моля Те да ми покажеш всеки ярем, който ме е поставил в положение на робство. Помогни ми да ги отхвърля от мен. Господи, покажи ми точно сега призванието, което имаш за живота ми. Моля Те за мантията на помазанието, което ще ми помогне да изпълня това призвание.

Господи, помогни ми да възстановя всяка област, която съм разрушил чрез отказа си да Те последвам, амин.

Любовта ни предизвиква да се съмняваме в това, което виждаме, и да повярваме в това, което не виждаме.

10 – СТРАХЪТ: БИТКАТА ЗА ТВОЯ УМ

Защо някой ще трябва да презира Божия ред в живота си? Защо понякога полагаме огромни усилия да задържим нещо, което трябва да пуснем? Защо хората искат да запазят контрол над нещата, а не се отказват от този контрол? Защо? Защото ги е страх.

Страхът е коварна сила. Страхът кара разумът и мъдростта да ни напуснат. Той ни подтиква да достигнем ръба на безверието. За да преодолеем страха, трябва да познаваме неговата природа. Страхът не е състояние на душата или пък някакво лошо настроение. Това е дух.

Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение (2 Тимотей 1:7).

Страхът е дух. Този дух не е от Бога. Но той бива изпращан от нашия враг, за да измъчва душите ни и да осквернява духовете ни. Страхът идва, за да открадне нашата власт, любов и себевладеене. Тъй като страхът е духовна сила, ние трябва да водим с него духовни битки.

Страхът придобива силата си дотолкова, доколкото може да ни измами. Страхът краде от силата ни, като ни кара да вярваме в лъжите му.

Въображаемите страхове могат да станат истински, ако повярваме в тях. Дори и най-неоснователните страхове могат да променят хода на живота ни и така да променят цялата ни съдба.

Съдбата на израилтяните бе да достигнат Обещаната земя, но те изоставиха Божиите обещания и заживяха със страховете си. Те повярваха в тези страхове. Правейки това, така те предпочетоха лъжите на дявола пред Божията истина.

Бог каза: И слязох, за да ги избавя от гнета на египтяните и да ги заведа от онази земя в земя добра и пространна, в земя, където текат мляко и мед...

Ето, изпращам ангел пред теб да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм ти приготвил (Изход 3:8; 23:20).

Страхът казваше: Не можем да излезем против онзи народ, защото е по-силен от нас... И представяха зле пред израилтяните земята... като казваха: Земята, която обходихме, за да я съгледаме, е земя, която поглъща своите жители; и целият народ, който видяхме в нея, са много високи мъже... И пред тях на нас ни се виждаше, че сме като скакалци, такива се виждахме и на тях (Числа 13:31-33).

Те повярваха: И защо ни води Господ в тази земя да паднем от меч и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Нямаше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет? (Числа 14:3) Когато предпочетоха страха и неговата лъжа пред Божията истина, те се отрекоха от властта си да завземат обещаната от Бога земя, която вече имаха. И вместо да наследят обещанията, те наследиха своите страхове.

Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, навярно ще направя на вас така, както вие говорехте в ушите Ми; труповете ви ще паднат в тази пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мен, нито един няма да влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев, Ефониевия син, и Исус Навиновия син. Но децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте. И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствания, докато бъдат изпоядени труповете ви в пустинята (Числа 14:28-33).

Божият план никога не е бил цяло едно поколение израилтяни да измре в пустинята, скитайки се. Неговият план бе да ги освободи от египетското робство и да ги въведе, водени от ангел, в добра земя.

Страхът така бе изкривил и изопачил техните духовни възприятия за Бога, че израилтяните си представиха, че Бог ги е измамил. Те повярваха, че Той ги е освободил от египетско робство, за да ги предаде на изтребление от езичниците в Ханаанската земя.

Това звучи абсурдно, нали? И все пак доста често се поддаваме на такъв вид неоснователни страхове. Страхът ни кара да се отдръпваме поради съмненията и неверието в нас.

Страхът преследва нашата вяра. Той иска да поставим вярата си в него, но не в Божиите обещания. Нашата вяра винаги ще принася плод, но дали този плод ще бъде в наша полза, или в наша вреда? Библията казва, че Бог дава на всеки от нас мярка на вяра (Римляни 12:3). Ние трябва да бъдем настойници на тази вяра. Бог иска да употребим тази вяра, за да се изобразим в образа на Неговия Син. Но врагът иска да я употреби против нас и да ни приведе в съответствие с друг образ.