Предай се на бога с любов

УВОД

Някои от вас, които четете тази книга, може да изгубите контрол над живота си и това въобще да не ви хареса. Всичко наоколо се превръща направо в хаос. Но нещата излизат от контрол, защото вие ги държите под контрол. Бог ни предизвиква да предадем управлението на собствения си живот в Негови ръце и така да се наслаждаваме на нещата, бидейки извън контрол.

Книгата представлява описание на собственото ми пътуване от мястото на фанатичната ми пристрастеност да контролирам нещата до онова място на почивка, където Бог контролира всичко. Аз съм безмилостно открита и честна спрямо себе си с надеждата всеки един от вас да се види в моите страхове и неразумност. И така, докато четете тази книга, нека тя да повлияе на личния ви живот, а не на живота на някой друг.

Ние сме хора, които живеем в променящ се свят. През този период Бог е по-загрижен за състоянието ни, отколкото за удобството ни. Поради това Бог допуска резки промени в нашите обстоятелства, като например финансовото състояние, социалното ни положение, сигурността и взаимоотношенията. Времената на промяна са от критично значение за живота ни. Точно в тази буря на несигурност и смут ние откриваме от какво сме направени и кой в действителност държи нещата под контрол.

Открих, че винаги когато поема нещата в собствените си ръце, всичко в живота ми накрая се обърква. Дори и когато искам нещата отново да си дойдат на мястото, се боя да се откажа от контрол над тях от страх бъркотията да не стане още по-голяма. Е, време е да оставим всичко, което сме поели в ръцете си. Когато Бог е под контрол, Той се погрижва да оправи дори и бъркотията, която сме оставили след себе си. В тази книга не се говори за апатия; тя е за загрижеността и любовта, която оставя нещата в ръцете на Бога.

Може би вече сте започнали да се самооплаквате: Бих оставил всичко, само да знаех как!". Това е възможно, когато подчините собствената си воля на Божията. Точно когато изгубим живота си, тогава Той може да ни спаси.

Всеки от нас има области в живота си, които е предоставил под ръководството на Бога. Но има и такива, които се бои да остави под Неговите грижи. Бог ни моли да се предадем изцяло, за да може Той да ни обгради със Своята защита и загриженост. Той иска ние да се впуснем в това "със собственото ни съгласие".

Обичам да сравнявам процеса на отказване от контрол с уроците по плуване във вода. То може да бъде едновременно и ужасяващо, и вълнуващо. За да се научиш да плуваш, първо трябва да се научиш да се носиш по водата, оставяйки се тя да те обхване здраво. Едва тогава откриваш свободата да плуваш на воля. Този принцип отразява духовния преход от нашето естествено управление към управлението на Святия Дух.

Христовото Тяло представлява общата сила на всички Негови части. Бог е в процес на изцеляване на всяка става и част от Своето Тяло. За да постигне тази задача, Той работи с всеки един от нас индивидуално, за да можем ние да бъдем едно цяло. Тази книга е моето свидетелство за Неговото пречистване в живота ми. Въпреки че това пречистване съвсем не е завършило още, вярвам че моето свидетелство за този процес ще ви насърчи да забравите за задното и да се простирате към предното (Филипяни 3:13).

Първа част - ЗАРОБЕНАТА ЖЕНА

Уморих се да се правя на силна, когато всъщност съм слаба.

Започвам с тези стихове, защото вярвам, че в тези редки образи е скрито едно богатство от символи. Тези истини поставиха началото на едно пробуждане в моя живот, пробуждане, което отекна в душата ми, докато цялото ми същество не бе докоснато от него. И сега споделям това скъпоценно послание на свобода с вас. Приканвам ви към размишление и изследване в търсене на истината във всяка една отделна частичка от него. Нека заедно отидем при пленената Сионова дъщеря.

Представям си я безнадеждно прикована към каменен зид. Виждам следите по прашната земя, където тя се е мъчела да се откопчи от веригите си. Те са се впили дълбоко около шията й и са оставили кървава диря. Тя безразлично се разхожда около веригата си, изследвайки всяка своя стъпка и търсейки някакъв ключ, който да я освободи. Тя разбутва прахта, ровичкайки във всяка пукнатина, която й се изпречи пред погледа.

Изгубила всяка надежда, виждам как се отпуска в прахта с превити рамене и напълно отмаляла в своите окъсани дрипи. Въпреки че сега е ден, тя изпада във вцепенение поради нуждата си от сън.

После виждам как пристига някакъв пътник. Поглеждам иззад гърба му, докато той състрадава за тази изнемощяла и наранена жена. Той стои безмълвен до нея, докато главата на жената се върти в неспокойния й сън. Внезапно той пристъпва напред, разтърсва я и я извиква по име.

Събуди се, събуди се, облечи силата си, Сионе; облечи великолепните си дрехи... Отърси от себе си пръстта; стани, заробен Ерусалиме! Освободи се от връзките по шията ти, пленена дъще Сионова.

Тя с мъка се изправя на крака, олюлявайки се от изнемощялост, и посочва стената, веригата и нашийника на врата си. "Помогни ми", умолява тя, опитвайки се с последни сили да улови ръката му, но той се отдръпва от нея.

Още веднъж той повтаря посланието си, спира, обръща се и си тръгва.

Объркана, тя вика след него, но вятърът грабва гласа й и той не се връща. Тя се окайва: "Стената е твърде здрава; веригите ми са твърде тежки, а аз съм така отмаляла... Как да се избавя сама от всичко това!" В отчаянието си тя опъва веригите си докато остава без всякакви сили.

Без надежда отново се връща и се прислонява при стената. Поне там може да опре гърба си на нещо твърдо и да наблюдава това, което е пред нея. Отново и отново съпреживявах тази история в ума си, изпитвайки нейната болка и объркване. Защо това видение бе така ясно? Защото аз също бях такава пленена Сионова дъщеря.

Има някакво противоречие в това дъщерята на Сион да е пленница. Да си дъщеря означава да си наследница, а да си Сионова дъщеря означава да си наследница на Бога! Как може въобще някое Божие дете да бъде държано в плен? И все пак беше вярно, че аз бях вързана.

Утешавах се с мисълта: Може би ако посетя някой и друг семинар или ако някой се помоли за мен, аз ще бъда свободна. И така при всяко ново поучение и проповед аз се въодушевявах и се затичвах с надеждата да се отскубна от веригите си, като заявявах пред себе си: "Напълно съм решена да се освободя!" Но веригите ми се оказваха твърде здрави и със силен трясък ме връщаха отново към горчивата реалност на моето робство.

Изморена от постоянни разочарования, се примирих с положението си. Реших, че е по-добре да не се надявам, отколкото да се надявам и отново да ме сполети някое разочарование. И така аз скрих веригите си и безшумно започнах да се движа само в рамките на тяхната дължина.

И тогава Святият Дух изпречи на пътя ми думите от Исая 52:1-2. Те ме грабнаха със своята жива образност и яркост, Веднага направих сравнение на тази древна пленница с мен самата.

Уморих се да се правя на свободна, когато всъщност не бях, да се правя на силна, когато всъщност бях слаба. Повече жадувах за свобода, отколкото ме бе грижа какво ще си помислят хората около мен. Бях вече открила, че тяхното одобрение нямаше да ме направи свободна.

И така започна моето търсене. Нямаше човек или служение, което можеше да ме направи свободна. Моята свобода лежеше скрита някъде в това послание от моя Отец и Създател.

Мислено аз многократно отивах до тази пленена дъщеря на Сион. Всеки път тя изглеждаше все по-зле и по-отчаяна от последния път. Последния път, когато я видях, тя стоеше вцепенена в прахта, докато пратеникът й говореше.

Тя само леко повдигна глава, за да го изпрати с поглед, когато той си тръгна. Сякаш че слънцето на нейната надежда за свобода изгряваше. Кой беше този пратеник? Дали нейният враг не го бе изпратил при нея, за да я измъчва със сънища, които никога нямаше да се сбъднат? Но този път, докато странникът се изкачваше по хълма, който отново щеше да го скрие от погледа й, той се извърна и погледна към нея.

Озадачена, тя се взря в хоризонта, иззад който изгряваше слънцето. Неговите думи долетяха с вятъра: "Събуди се, събуди се, дъще Сионова..." Но този път гласът изглеждаше различен. Тя разпозна този, който я призоваваше. Това бе гласът на един, когото тя бе обичала много отдавна.

Дълбоко в себе си усети непозната сила. Какво ли ще стане, ако се осмелеше да се вслуша и приеме тези думи? Тя вдигна глава и срещна погледа му. Въпреки че той бе доста далеч, тя чу думите му много ясно: "Освободи се от оковите си, пленена дъще Сионова." Той знаеше, коя бе тя. Сега и тя го позна. Нейният Отец бе Този, Който я викаше. Този посланик бе изпратен от Него! Вярвам, че тази картина илюстрира състоянието на повечето жени в Христовото Тяло.

Наследнички - но пленени.

Свободни - и все пак вързани.

Какво виждаше тази измъчена дъщеря? Как се съвзе и как осъзна свободата си? Вярвам, че следващите страници ще разкрият едно вълнуващо пътешествие пред вас. Вярвам, че има определена причина и цел, поради която държите в ръцете си тази книга. Това послание ще освободи Сионовите дъщери и ще ги изяви - едно поколение, което очаква свободата си.

Виждам ги как те надигат глави и се ослушват да чуят вятъра на Святия Дух.

Моля се чрез тези истини да откриете свободата си и да осъзнаете съдбата си. Вие може да се съмнявате в мен, но се осмелете да повярвате във вашия Бог Баща.

Най-мрачната пустош е собственото ни минало.

Там няма живот и солената пръст там не може да се насити.

2 - ИЗДИГНИ СЕ ОТ ПРЪСТТА

Събуди се, събуди се, дъще Сионова... Важно е да отбележим, че пратеникът повтаря думите си два пъти. Това постига две цели: 1) този призив я събужда от дрямката й, 2) този призив я кара да осъзнае истинското си положение.

Тези думи я извадиха мигновено от съня, в който беше се потопила, и от заблудеността, в която се намираше. Тя бе уловена в капана на собственото си минало и се боеше от бъдещето си.

Пристъпвайки напред, погледът й винаги бе насочен назад.

Повечето сутрини, когато събуждам децата си за училище, се опитвам да звуча приятно и говоря с напевен тон: "Време е за ставане." Харесва ми да ги гледам как се изтягат и извръщат сънените си лица към мен, с примигващи към слънчевата светлина очи. Понякога дори ги насърчавам да побързат с думите: "Татко прави палачинки." Те се усмихват и се свличат от леглата си. Процесът по събуждането е започнал.

Но има и едни други сутрини - тези, през които се успивахме. Тогава тонът ми на говорене ставаше напълно различен. Влизам с гръм и трясък в техните стаи, мигновено включвам лампите и изкомандвам: "Ставай!" И когато се убедя, че те ме чуват, ги уведомявам веднага за късния час и за неотложността на момента. "Училищният автобус ще мине след петнадесет минути!" Очите им се ококорват извънредно много и на мига скачат от леглата си. В тези моменти няма никакво време за палачинки. Всичко се свежда до едно - да ги изтикам навреме навън през вратата.

Спомням си как като бях ученичка и мен се е налагало да ме събуждат по този начин. Никога не ми е било приятно. Но много по-лошо щеше да стане, ако, като се събудех, откриех, че автобусът е заминал без мен. В първия случай имах шанс да наваксам с времето, но във втория щях да съм безвъзвратно закъсняла.

Огласявайки своя призив-за събуждане два пъти, вярвам, че посланикът е искал да каже: "Събуди се! Закъсняваш, има опасност да останеш пленница!" Но тази Сионова дъщеря бе унесена от своята потиснатост, външна и вътрешна. Надалеч и сама. Изморена и изтощена. Тя се чудеше дали някога щеше да бъде отново свободна.

Забележете, че пратеникът я назова по име. Той искаше тя със сигурност да разбере, че говори на нея. И това не беше някакъв неясен сигнал за тревога, а конкретна заповед до конкретен човек. Той знаеше коя бе тя, въпреки че бе сигурна, че всички са я забравили.
ОБЛЕЧИ СИЛАТА СИ

Той разпозна нейната слабост и й каза: "Облечи силата си." Не й предложи сам да я укрепи, но й каза да укрепи сама себе си. Сигурен съм, че тя си е помислила: "Но аз нямам никаква сила." Когато достигнем до предела на своите сили, тогава откриваме Божията сила. Тази пленена затворничка нямаше никаква физическа сила, с която да се похвали. Но не от такава сила се нуждаеше тя. Тя имаше нужда от вътрешна сила, онази сила, която само Бог може да даде. Тя се нуждаеше да почерпи вода от Неговия извор, който никога не пресъхва и който е дълбоко вътре в нас. Тя вдигна глава.

Пратеникът посочи одеждите, които бяха свалени от нея, и настоя: "Облечи великолепните си дрехи." Вярвам че тези дрехи представляваха нейните разбити надежди и изоставени мечти, които постоянното разочарование и насилие й бяха отнели. Пратеникът й ги пъхна отново в ръцете. Тя се учуди, че те се бяха запазили непокътнати. Жената се бе уплашила, че повече никога няма да ги види. Стискайки дрехите си здраво в ръце, тя си мислеше: "Имам ли смелост да направя това? Аз се провалих, когато бях млада и силна. Показах се невярна. Тези дрехи все още ли са мои?" Пратеникът долови страха й, но я увери, сега с по-нежен глас: Ерусалиме, святи граде! Защото отсега нататък няма да влезе в теб необрязан и нечист." С това той всъщност й казваше: "Знам коя си, какво си сторила и какво ти се е случило." След това той заговори за нейния страх от провал и от повтарящото се насилие. Увери я, че повече няма да бъде изнасилвана, осквернявана и обезчестявана. Тя бе свята, обновена и защитена.

Сион представлява всичко, което е от еврейски произход. Това включва естественото семе на Авраам, което представлява нацията на Израел, и духовното семе на Авраам, което е Църквата. Името Ерусалим в този пасаж се отнася до святия град, приготвен като невяста, украсена за мъжа си (Откровение 21:2). Пратеникът й говореше нежно, за да я възстанови, призовавайки я да излезе напред.

"Отърси от себе си пръстта" означава активни действия за премахване на всичко, което я е омърсявало. Прахта представлява останките от минали пътешествия и несполуки. Прахта бива вкарвана в дома от вятъра, но се насъбира там, където има празни места и безветрие. Тя се утаява върху безплодната земя, лишена от растителност и влага, установявайки пространства, в които цари глад. Най-безплодната от тази пустош е нашето минало. Там няма живот. Солената й почва не може да се насити на вода и постоянно изсмуква силите ни.

Тази отчаяна жена седеше в прахта. С всяко подухване на вятъра прахта се увеличаваше пред нея - прахта на миналите рани и неуспехи. Колкото по-дълго се заседяваме в нашето минало и колкото по-дълго го изучаваме, толкова повече сме обречени да го повторим. Трябва да се отърсим от него.

Тази Сионова дъщеря отърси прахта от раменете и ръцете си. Тя я избърса от очите си и я отърси от косите си.

Пратеникът й каза: "Стани." Тя стана и остави своето минало на земята.

И Той я призова: "Седни на трона, о, Ерусалиме." Възлюблената на Бога повече няма да стои в своите минали неуспехи, грешки и несправедливости. За нея сега е приготвен трон. Очаква я власт.

Тя ще почива в това положение, възползвайки се с радост от правата и привилегиите на това място. Този трон е приготвен за Божиите деца, които са съкрушени и с разкаян дух.

Изричайки тези обещания, пратеникът възкликва: "Освободи се от връзките по шията си, пленена дъще Сионова." Той призна, че тя наистина бе пленница, но също така й каза, че не е необходимо повече да стои в това положение. Той я увери, че е в нейните сили да се освободи от веригите на робството.

Веригите не връзваха нито ръцете или краката й, нито пък кръста й. Но те бяха здраво заклещили шията й. Въпреки че можеше напълно да мърда ръцете и нозете си, все пак бе принудена да се съобразява с положението на шията си.

Движеше се предпазливо, осъзнавайки ограниченията, в които бе поставена. И все пак, подтикната от надеждата, започна да търси това, което не виждаше. Когато отърси тялото и дрехите си от прахта, стори й се, че усети нещо. Тя привдигна яката на своите дрипи и се пресегна към областта на сърцето си. Веригите й пречеха да го види с очите си, но пръстите й доловиха очертанията на ключ на фона на гърдите й. Тя го измъкна оттам и го вдигна на бледата слънчева светлина, въртейки го в ръце. Никога не бе виждала ключалката, която запечатваше този хомот на шията й. Всичко, което можеше да направи, бе да го намери с опипване. Но бе уверена, че в себе си държеше ключа. Нейният баща го бе скрил там точно за такива моменти. Тя вкара ключа в ключалката и с едно изскърцване веригите се озоваха в краката й.

Има толкова много от нас, които са приковани към стена. Мърдаме ръце и крака, но нашите движения не ни отвеждат до никъде. Ние сме пленници поради оковите на врата ни.

Ключът към свободата е вече скрит в сърцето на ония, които дръзнат да повярват. И това не е ключът към нещо... а към Него.

Ето, стоя на вратата и хлопам (Откровение 3:20).

От нас зависи да употребим ключа и да отключим вратата на нашите пленени сърца.

Ти може да прекараш цял един живот в това да се чудиш къде си объркал конците и да си останеш в същото състояние, макар и да си установил правилната причина.

3 - МИНАЛОТО НЕ Е ТВОЕТО БЪДЕЩЕ
Може би ти се струва, че познаваш жената, за която се говореше в първа глава. Може би тя ти е напомнила за някой приятел, сестра от църквата или роднина. А може би връзката с тази жена е още по-дълбока - в нея ти си видяла своята собствена болка, объркване, разбити мечти и робство.

Подобно на нея и ти си се разгневявала и обърквала от посланието за свобода, което те е карало да се чувстваш още по-вързана. Може би ти си протягала ръката си, за да уловиш тази на пратеника, с надеждата за помощ и подкрепа, но си виждала, че той само се отдръпва още повече от теб и става недостижим. Борила си се с последни усилия и накрая си се строполявала в прахта на своето минало.

И когато стигнеш предела на силите си, ти си узряла - не, ти си в отчаяна нужда за промяна. Дори и сега някои от вас може би казват: "Толкова много пъти съм опитвала, но винаги безрезултатно!" Имам слово от Господа за теб:

Твоето минало не е твоето бъдеще.

Ако измерваме бъдещето си чрез миналото си, ние сме обречени да го повторим. Грешно е да се смята, че като изучаваме своите грешки, несполуки, нещастия ние избягваме да имаме такива в настоящето си. Да се вглеждаме в миналото си не означава, че подсигуряваме бъдещето си - напротив, това го възпира. Когато се задълбаваме и анализираме своите предишни дни, ние се ограничаваме в собствените си злощастни преживявания и погрешни решения. Облягането на своята мъдрост и житейски опит няма да ни донесе сигурно и безопасно бъдеще.

Нуждаем се от някой по-голям и по-мъдър от самите нас, който да ни води и да ни пази - нуждаем се от Бог. Той знае края от самото начало. Той вижда цялата картина ясно, докато ние виждаме неясно и отчасти (1 Коринтяни 13:12). Той е независим от времето, докато ние сме му подвластни. Как можем да черпим от тази мъдрост? Първо, трябва да се отнасяме към собственото си бъдеще така, както Бог ни съветва. И така, какво ни съветва Бог? Как Той вижда нашето минало?

Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя: като забравям задното и се простирам към предното, впускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса (Филипяни 3:13-14).

Веднъж Святият Дух ми проговори: "Църквата се стреми към това, което е задното, забравяйки за това, което е предното." Когато се протягаме назад към миналото и се стремим да схванем всичко, което се е случило някога, ние сме обречени на провал. Постоянно си изграждаме различни версии за това какво друго можеше да се случи. То е като да се опитваме да вървим напред, докато в същото време сме насочили погледа си назад. Мислим си: Ако бях сторила това или онова, нещата щяха да бъдат съвсем различни. Да, така е, нещата щяха да бъдат различни. Но ти не си го направила тогава и мисленето за това сега няма да промени положението тогава. Твоето минало, колкото и трагично и ужасно да е било, вече не съществува. Ти никога не можеш да протегнеш ръка към миналото и да го промениш.

Дори красивите неща от твоето минало са изчезнали. Не се опитвай да живееш в тях и не им позволявай да изсмукват живота ти в настоящето.

Това само ще пропилее времето и енергията ти.

Бог никога не се връща назад, въпреки че Той е единственият, който може да го направи. Бог върви само напред. Той винаги гледа напред и се движи отвъд настоящето.

Когато Адам падна в грях, Бог не седна да си мисли: Къде сгреших? Не Ми трябваше да посаждам това дърво! Трябваше да поставя ангел, който да го пази. Сега трябва да започна всичко отначало. По-добре да оправя това сега, за да не се повтори всичко отново.

Не, Бог обясни на Адам и Ева непосредствените и дългосрочните последици от техните действия. И все пак, дори посред тази тъжна раздяла, Той пророкува относно тяхното изкупление от грехопадението и проклятието вследствие грехопадението (Битие 3:15).

Тази истина е много трагична: Можеш да прекараш целия си живот в това да търсиш причината за собственото си объркване и да продължаваш да бъдеш в същото състояние, когато я откриеш. След цялото това проучване, ти навярно ще узнаеш защо\ Но познаването на истината за това защо няма да ти даде сила да промениш състоянието. Ти трябва да познаеш и Кой. Човек не отива при проблема заради отговора. Човек тръгва от проблема, за да отиде при отговора. Нашият отговор е Исус. Въпросът е: Вярваме ли, че това, което Исус направи, бе достатъчно? Твърде често позволяваме на врага да ни измами, като ни накара да си въобразим, че Бог не може да се справи с нашата ситуация, че раните ни са твърде големи, за да може Той да ги изцели. Ние си мислим: Аз съм нещо изключително и се нуждая от специално отношение. И така, ние се сдобиваме с всичката нужна информация и се опитваме да разгадаем защо дадено нещо ни се е случило. За нещастие, познаването на причината не е гаранция за това, че ще можем да схванем какво точно е станало.
ЗАБРАВИ НАПЪЛНО

Жената в Исая 52:1-2 представлява Израел, който е бил отведен в робство заради това, че е забравил Бога. Хората вършеха всякакво идолопоклонство, бяха нарушили всички заповеди, които Той им бе дал, и бяха горди и надменни (Исая 14:1).

По време на робството израилтяните се чувстваха безнадеждни и самотни. Бояха се, че Бог ще ги остави в това положение на робство. Те чувстваха такава огромна вина, че се съмняваха Бог да им прости някога тяхното беззаконие. Докато се вглеждаха в жителите на Вавилон и в тази земя на робство, единственото, което им оставаше, бе да си спомнят какво са били. Те постоянно виждаха пред себе си своите провали.

Но когато Бог им заговори в дните на робството им, Той ги утеши и им обрисува една много различна картина - и това бе картина на надежда.

Той искаше да ги накара още веднъж да повярват, че ще ги възстанови. Той им каза да забравят за миналите си провали и за своята невярност.

Не бой се, защото няма да бъдеш поругана; и не се смущавай, защото няма да бъдеш посрамена; защото ще забравиш срама, който си изпитвала в младостта си, и няма вече да помниш укора, който си носила като вдовица (Исая 54:4).

Бог не каза: "Искам да си спомниш за срама си и да се поучиш от него." Думите Му бяха: "Забрави за това, защото и Аз съм го забравил." Относно техните страхове Той ги увещаваше: "Не бой се. Защото няма да те оставя да бъдеш посрамена, поругана, унижена. Няма да ти напомням за твоето минало и не позволявай на друг да прави това - забрави го напълно." По същество Бог казваше следното: "Някога ти беше такава; сега те направих ново създание; скоро ще бъдеш друга!"