Предай се на бога с любов

Трета част - НАЙ-НАКРАЯ

14 - ИЗВЪН ТВОЯ КОНТРОЛ И ПОКРИТА ИЗЦЯЛО

Въпреки че не можех да плувам, аз се изкатервах до високата три метра дъска, обгърната от малка вътрешна гума на колело, и се гмурвах с краката надолу - винаги когато спасителят се е разсеял.

Веднага щом започнах да вземам уроци по плуване, усъвършенствах уменията си и скоро започнах да тренирам плуването като спорт. В началото се записах във възрастовата група до шестгодишните и продължих с тренировките до постъпването ми в колежа.

Израснала съм в Индиана и нашето семейство редовно ходеше на почивка във Флорида. Там обикнах карането на сърф. По цял ден стоях на плажа. Колкото по-големи бяха вълните, толкова по-добре. Нагазвах навътре във водата и заемах позиция в очакване на точния момент, когато, ако съумеех да плувам достатъчно бързо, бих могла да уловя гребена на вълната. Когато това ставаше, тя ме повдигаше и ме понасяше към брега. Когато стигах до брега, аз се прекатурвах с главата надолу в плитките води, докато вълната се разбиваше на сушата.

С мъка се изправях на крака всред кипящата вода и оставащите пясъци и изкрещявах на мама и на всеки, който го интересуваше: "Ей, видяхте ли колко далече отидох този път?" Отново нагазвах навътре във водата, гмурвайки се в средата на прииждащите вълни. Отново зачаквах докато не намерех подходящата вълна, която да ме поеме. Не се боях никак от вълните и водата. Харесваше ми да губя почва под краката и да се нося на гребена на вълните.

Когато поостарях не се чувствах толкова свободна. Станах притеснителна. Следях другите с какво око гледат на мен и се чудех дали им харесвам. Може би им се струвах тромава, когато се пльосвах близо до брега. След това идваше проблемът с досадния пясък в банския ми и проблемът със скромността, когато горнището на банския се изхлузваше нагоре, а долнището се свличаше. Страховете ми затова как изглеждах на анонимните наблюдатели на плажа ми ограбваха радостта от плуването.

Мислех си: Аз съм пораснала и зряла жена. На кого му е притрябвало досадния пясък и бурния океан? Не исках нищо повече от един плувен басейн. Там можех да се освежа, но също така можех да преценя кога, къде и колко надълбоко и колко често да влизам във водата.

Скоро осъзнах, че въобще не си струва да се мокря точка. Това разваляше косата и грима ми. Беше твърде студено! Изгубих всякакво удоволствие от съприкосновението си с водата. Ако все пак рискувах да вляза, се чувствах плаха и неуверена, ако не се намирах в басейн.

Плуването ни доставя уникалната възможност да преживеем природна среда, в която нормално не живеем. То ни дава възможността да си играем с нещо, което има силата да ни убие. Трябва да уважаваме водата. Тя не играе по нашите правила, но ние трябва да се съобразяваме с нейните. Не можем да живеем без вода, но не можем и да живеем във водата.

Вече чувам как някои от вас казват: "Не обичам да плувам." Но какво точно не ти харесва в плуването" Температурата на водата ли? Боиш се, че не можеш да докоснеш или да видиш дъното ли? Страхуваш се от това, което е във водата ли? От дълбоките и тихи води ли се страхуваш или те плашат плитките и бурни води? Дълбочината или вълните са проблемът? Това че не можеш да дишаш под водата ли те притеснява? Чувстваш се прекалено гола в оскъдния бански костюм ли? Може би просто не можеш да плуваш.

Бях решила, че вече ми е омръзнало да плувам. Сега беше време моите деца да се радват на плуването, а аз да заема своето място на брега. Но ето какво ми припомни Духът: "Ти обичаш да плуваш." "Не, не обичам," отвърнах аз. - Напротив, харесва ти, когато водата те залива цялата. Ти обожаваш водата." "Вече не", противопоставих се аз.

Виждате ли, сега вече водата беше нещо повече от въпрос на неудобство и непристойност. Бях започнала да се страхувам не просто от водата, а от всяко нещо, което имаше силата да отнеме почвата от краката ми и да ме покрие цялата от петите до главата.

Намирах се в период на промяна и преход. Нуждаех се да бъда сигурна в това, което ме очакваше в бъдещето. Исках да планирам. Не исках повече изненади. Вече бях остаряла. Познавах ограниченията си и нивото на моето удобство и не исках никой да го нарушава. За да се задържа на това положение, аз бях отстъпила, за да се защитя. Ако бях направила повече от необходимите крачки напред, рискувах да навляза в областта на неочакваното и несигурното. И така аз крачех по брега на нерешителността и с едното око държах водата на разстояние.

Но и на брега гъмжеше от най-различни други страхове. Страх от неуспехи, страх от грешки, страх от това да стоиш на брега, страх от това да го напуснеш. Страх, страх, страх - сякаш че той ме обездвижваше повече от всичко в живота ми.

Започнах да се дразня от ограниченията, които си бях наложила, за да се предпазя. Моето безпокойство в живота ми дойде в момент, когато получих освобождение, докато четях Исая 52:1-2. Бог събуждаше интереса ми към приключенията. Изглежда, че Бог искаше да ме освободи от моето робство, за да мога да предам целия контрол на живота си на Него. Едва бях отхвърлила веригите от себе си, когато Той ми каза да скоча във водата, която покри главата ми.

За първи път долових страхът да говори в ума ми. Помислих си: Лиза пък това откъде ми дойде? Знаех си, че беше важно да се съпротивявам на страха, ако държа да остана свободна, но не бях сигурна дали исках да се откажа от малкото контрол, който притежавах над живота си и който сега ми харесваше. Тогава Господ ми откри Своята река и ми прошепна окуражително: "Спомни си, ти обичаш да плуваш." БОЖИЯТА РЕКА Открих тази река в книгата Езекиил. Това е реката, която извира изпод прага на Божия храм и тронната зала на Неговото присъствие (Езекиил 47:1-2).

Във видение Езекиил бе върнат обратно в Ерусалим. Той застана при храма, където получи подробни указания за служенето в храма и за начините на поклонение. Той бе придружен от човек, чийто изглед беше като на мед и който държеше в ръката си ленена връв и мярка от тръстика (Езекиил 40:3).

Те записаха всяка мярка и заповед за поклонение. Този човек показа на Езекиил славата на Господа при източната врата. Тогава Езекиил бе вдигнат от Духа във вътрешния двор, където наблюдаваше как славата на Господа изпълваше храма. В глава 47 Езекиил бе отведен до една река, която течеше от южната страна на храма. Това не бе просто обикновена река; това бе реката на Божията слава, извираща от Неговия трон.

Човекът с изглед като на мед отведе Езекиил до брега на Божията река и премери хиляда лакти навътре. Той поведе Езекиил във водата, за да можеше да изпита дълбочината на реката на това конкретно разстояние от брега.

Човекът, който държеше мярката в ръката си, като излезе към изток, премери хиляда лакти и ме преведе през водата; водата беше до глезени (Езекиил 47:3).

На първите хиляда лакти водата стигаше само до глезените. В толкова плитка вода можеш да се разхождаш съвсем свободно. Все още можеш да видиш дъното и да познаеш дали е от пясък или скала това, върху което стъпваш. Земята те крепи на краката ти. Потопен си във вода, но все пак ходиш по твърда суша. Можеш бързо да прецапваш в плитката до глезените река почти без никакво затруднение. Можеш да почувстваш хладината и свежестта, но всеки път, когато поискаш, можеш да се обърнеш обратно и да се върнеш на брега.

Пак премери хиляда и ме преведе през водата; водата беше до колене (Езекиил 47:4).

Дълбоката до колене вода може да забави до известна степен скоростта на твоето придвижване. В зависимост от силата на течението може да ти се стори трудно да вървиш в права линия, освен ако не си оставиш ориентир на брега, по който да се равняваш.

Ако не равняваш движението с ориентир на брега, винаги ще се оказва, че течението те е отместило надолу. Дълбоката до колене вода със сигурност ще ти въздейства повече, отколкото ако нивото е до глезените. Ако се опиташ да се движиш прекалено бързо през нея, ще загубиш равновесие и ще се измокриш целия. Но при тази дълбочина е лесно да се изправиш отново, да се обърнеш и да намериш пътя обратно до брега.

Пак премери хиляда и ме преведе; водата беше до кръста (Езекиил 47:4).

Виж водата до кръста е нещо друго. Сега ти си наполовина във водата и наполовина извън нея. Придвижването ти през водата този път е много по-мъчително. Най-вероятно дъното може би няма да се вижда. За него съдиш по това дали го допират краката ти. Но да чувстваш нещо, което не виждаш, не е толкова удобно, колкото да виждаш нещо, което не можеш да почувстваш. Сега водата има огромно влияние върху твоята посока и бързината на движенията ти. В дълбоката до кръста вода обикновено е по-лесно да се плува, отколкото да се върви през нея, но понеже дъното вече не може да се вижда, трудно ти е да се откажеш от контакт с него.

После премери хиляда и тя беше станала на река, през която не можах да премина; защото водата беше се издигнала и беше станала вода за плуване, река непроходима. Той ми каза: Видя ли, сине човешки? (Езекиил 47:5-6).

Сега водата покриваше главата на Езекиил. Той не можеше да вижда дъното на реката, нито имаше някакво съприкосновение с него. Дъното повече не беше стабилна основа за краката му. Реката контролираше положението. Езекиил бе напълно обграден от стихия, в която не можеше да върви и да диша. Той се носеше от мощното и бързо течение на реката. Единствено реката диктуваше неговата посока. Течението определяше скоростта и изминатия път.

При тези обстоятелства ти не можеш да имаш никакво влияние върху реката, но напротив - тя със сигурност владее над теб. Според думите на Езекиил тя е достатъчно дълбока, за да се плува в нея, но е невъзможно да бъде прекосена. Ако решиш да се бориш с течението, в най-добрия случай само ще се изтощиш. Но също така можеш и да се удавиш. Най-добрият шанс е да се оставиш на реката и да потеглиш натам, накъдето те понесе. Божията река ще те обгради, понесе, повдигне, пренесе, освежи и понякога ще те побеждава. Навсякъде, където тази река мине, тя носи живот.

И всяко живо същество, с което морето изобилства, ще живее на всички места, където би отишла тази пълна река; и там ще има твърде голямо множество риба по причина, че тази вода е дошла там и че водите на морето са се изцелили,- понеже където отиде реката, всичко ще живее... А край реката, по бреговете й от двете й страни, ще растат всякакви видове дървета за храна, чиито листа няма да вехнат, нито плодът им да се свърши; всеки месец ще раждат нов плод по причина, че водата, която ги пои, изтича от светилището; и плодът им ще бъде за храна, а листът им - за изцеление (Езекиил 47:9, 12).

Единствено реката, в която кипи живот, донася живот навсякъде, откъдето мине. Но трябва да внимаваме да не я прекосяваме. Когато Бог се излива чрез Святия Си Дух, ние не можем да Го прекосим. Той искаше да бъде сигурен, че Езекиил виждаше ясно и усещаше силата и мащабите на тази река.
НЕДЕЙ ДА ВЪРВИШ ПРОТИВ СВЯТИЯ ДУХ

Какво означава да вървиш против нещо? Когато се противопоставяме, противоречим или сме цинични относно изливането на Святия Дух, ние го наскърбяваме. Също така наскърбяваме Святия Дух, когато смятаме това, което Той прави, с нещо, което Той не е. Това би могло да означава смесване на човешката слава с Божията слава. Това би могло да означава, че сме из търгували изливането от Бога. Това би могло да означава пламенност без знание.

Нека видим как Исус смъмри Павел, когато той препятстваше ранната Църква, като я подложи на гонение.

И като падна на земята, чу глас, който му каза: "Савле, Савле, защо Ме гониш?" А той рече: "Кой си Ти, Господи?" А Той отговори: "Аз съм Исус, когото ти гониш" (Деяния 9:4-5).

Исус не каза: "Ей, Савле, спри да гониш Църквата Ми!" Той обвини Савел, че преследва Него. Не веднъж, но два пъти Той каза това. Сигурен съм, че Савел (Павел) останал изумен. Той си е мислил, че изпълнява важна задача в Божието име. Знаеше имената на тези, които бе хвърлил в затвора или екзекутирал, но кой беше този сега? Петър също разпозна важността на това да не върви против Святия Дух. Той току-що бе проповядвал на езичниците и те бяха кръстени славно в Святия Дух. Когато Петър се върна в Ерусалим, водачите на църквата го смъмриха, че е проповядвал на езичниците. Петър им обясни това, което се бе случило с него: И когато започнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас отначало. Тогава си спомних думата на Господа, как ми каза: "Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух." И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз, та да можех да възпрепятствам на Бога? Като чуха това, те престанаха да възразяват и хвалеха Бога, казвайки: "И на езичниците Бог даде покаяние за живот" (Деяния 11:15-18).

Петър знаеше много добре, че не бива да се опитва да контролира нещо, което Бог правеше. Той знаеше, че не бива да върви против Господа.

Свят страх и почит обгръщаше всичко, което Светият Дух правеше. Лидерите отстъпиха, въпреки че това противоречеше на еврейските традиции и закона.

Божията река ще тече независимо от човешкото одобрение. Тя няма да бъде подхранвана от хора, защото извираше изпод прага на Божия трон.

Нито ще бъде променена от човек. Посоката на реката се определя от Светия Дух, а не от нашите лични планове. Тя ще ни отведе на места, където никъде не сме били, и по начин, с който не сме свикнали.

Забелязахте ли, че входът на реката е градиран? Не навлизаш веднага в дълбокото. В началото е до глезените, след това започва да ни стига до коленете и после се издига до кръста ни. Това ни помага да се нагодим на температурата и силата на течението. След това земята внезапно пропада и водата залива главите ни. Сега е времето, когато трябва да предадем целия си контрол на реката. Това е моментът, когато се оставяме и позволяваме на Бог да упражни контрол над нашите грижи, посока и ход.

В духа хората се ровичкат из брега на решението. Да нагазят ли навътре във водата и да я пробват? Дали да влязат до кръста навътре или пък да се гмурнат на дълбокото и изцяло да се предадат на контрола на реката? Някои от вас отчаяно се нуждаят да скочат в тази река. Ако можехте, щяхте да се потопите напълно и водата да покрие главата ви само за един миг, но нещо ви възпира.

Ти си вързана. Хората те викат умолително от брега: ".Не се отдалечавай повече. Нуждая се от теб! Не ме оставяй тук! Остани поне още малко!" Водата привлича сърцето ти, но ти се чувстваш вързана да останеш на брега.

Знам, че е трудно, но ти трябва да се извърнеш от техните молби и да приемеш водата. Това е единственият начин някога да можеш да им помогнеш истински. Тези гласове са обикновено на членове на нашето семейство. На раздяла Исус ни каза за това време: Ако дойде някой при Мен и не намрази своя си баща, майка си, жена си, чадата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик (Лука 14:26).

С тези думи Исус изобличава всяка връзка, която би ни вързала към нещо друго освен Бога.
ОТДЕЛЕНА ЧРЕЗ МЕЧА

И в собствения си живот съм чувала тези гласове от брега. Сред тях ярко се открояваше един, в който се чувствах длъжна да се вслушвам.

Чувствах толкова огромна отговорност към този любим човек, че това се превръщаше в нещо нездравословно.

Ако този човек не бе щастлив, а аз бъдех, тогава щастието ми се примесваше с чувство на вина. Ако този човек имаше проблем, той ставаше и мой. Служех като посредник във взаимоотношенията на този човек със семейството му. Изморявах се, когато се опитвах да разрешавам проблемите на този човек. Ако решението ми не работеше, чувствах се отговорна за това. Бях толкова вързана, че дори промените в настроението на този човек се отразяваха на моя живот и брака ми. никой, дори и съпругът ми нямаше такова влияние върху мен.

В продължение на години се борех с това взаимоотношение. Знаех, че едно такова взаимоотношение бе вредно, но просто не можех да се откача от неговите вериги. Исках да покажа своята любов и уважение към този човек, но контролът, който изпитвах върху себе си, правеше това нещо трудно. Споделих това с приятелка и ето какво сподели тя с мен: Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож. Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й и снаха против свекърва й (Матей 10:34-35).

Тези стихове ми се сториха твърде груби. Ставаше въпрос за отношенията ми с една християнка. Каква причина би могло да има, че да се обърна против нея? Не исках да се чувствам отчуждена. Просто исках нещата да са си на мястото.

Отново прочетох пасажа. Този път, докато четях, видях в духа си ангел. Държеше издигнат в дясната си ръка меч на светлината. Чух Господ да казва: "Позволи ми да прекарам Моя меч между вас двете." Можех да видя, че ангелът очакваше моето разрешение. Той нямаше да направи нищо, освен ако не го помолех изрично. Господ продължи: "Лиза, ти гледаш на този инструмент като на оръжие за убиване. Моят меч има две остриета. С едното острие разрязва, а с другото изцелява." След това Той ми даде този познат стих: Защото Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето (Евреи 4:12).

Позамислих се по-задълбочено относно въпросното взаимоотношение. И видях, че в мен имаше дълбоко вкоренена нужда от одобрението на този човек. Голямата част от нашите взаимоотношения представляваха моите опити да снабдя нужди, които само Исус можеше да снабди. Чудно ли е въобще, че бях обречена на объркване? Знаех, че Исус ме молеше да Му позволя да стори това, което аз не можех.

Той нямаше да назове и отдели всяка връзка, която ни връзваше. Той щеше да ги пререже всичките! Моето поведение беше вързало и двама ни.

Когато съзрях това, затворих очи и помолих Бог чрез Духа Си да ни освободи. Гледах как мечът на светлината премина между нас двамата за един миг.

Незабавно почувствах, че не дължа на този човек нищо освен моята любов. Някои страни от взаимоотношенията не се промениха за една нощ, но все пак започнаха да се променят. Сега това взаимоотношение е здраво и благонадеждно.

Мнозина от вас се нуждаят Божието Слово да премине между вас и вашите окови, които ви държат. Покорете се на Господ и отговорете на призива на Духа да се откажете от контрол над живота. Поставете под Неговата грижа съпруга си, близките и приятелите, личните си безпокойства и страхове и преди всичко себе си. Ще се докоснете до свобода, каквато никога не сте очаквали и то само заради едно прехвърляне на контрола. Ако сте готови, кажете следната молитва: Отче, идвам пред Теб и Те моля за прошка за това, че позволих на хората да ме спрат. Прости ми, че се опитах да заема място в живота на другите хора, каквото само ти можеш да заемеш. Господи, прокарай Своя меч между теб и мен самата. Нека нищо не стои между нас, но само Ти. Предавам този човек в Твоите грижи и предавам себе си на Твоето изливане и водителство. Потопи ме в Святия Си Дух и ме умий в кръвта Си.

Покрий ме със Своя Дух и ме връхлети.

Реката ще донесе живот на всеки, който те обича. Как можеш да освежаваш другите, когато ти не си освежена? Така че нагазете навътре и се гмурнете.